РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
15 септември 2016 година(*)
„REACH — Такса за регистрацията на вещество — Намаление, предвидено за микро-, малки и средни предприятия — Грешка в декларацията относно размера на предприятието — Препоръка 2003/361/ЕО — Решение за налагане на административна такса — Определяне на размера на предприятието — Правомощия на Европейската агенция по химикалите (ЕСНА) — Задължение за мотивиране“
По дело T‑620/13
Marchi Industriale SpA, установено във Флоренция (Италия), за което се явяват M. Baldassarri и F. Donati, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска агенция по химикалите (ECHA), за която се явяват първоначално M. Heikkilä, A. Iber, E. Bigi, J.‑P. Trnka и E. Maurage, впоследствие M. Heikkilä, E. Bigi, J.‑P. Trnka и E. Maurage, в качеството на представители, подпомагани от C. Garcia Molyneux, адвокат,
ответник,
с предмет, от една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение SME(2013) 3747 на ECHA от 19 септември 2013 г., с което се установява, че жалбоподателят не отговаря на условията за ползване на намалението на таксата, предвидено за малките и средните предприятия, и му се налага административна такса, и от друга страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на фактурите, издадени от ECHA след приемането на Решение SME(2013) 3747,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse (докладчик) и A. M. Collins, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и след съдебното заседание от 16 декември 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 20, 22, 23 и 25 ноември 2010 г. жалбоподателят, Marchi Industriale SpA, прави регистрация на няколко вещества на основание Регламент (EО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).
2 В хода на процедурата по регистрация жалбоподателят посочва, че е „средно предприятие“ по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 2003 г., стр. 36). Тази декларация му позволява да ползва намаление на дължимата за всяка регистрация такса по член 6, параграф 4 от Регламент № 1907/2006. В съответствие с член 74, параграф 1 от същия регламент посочената такса се определя с Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент № 1907/2006 (ОВ L 107, 2008 г., стр. 6). В приложение I към Регламент № 340/2008 е посочен размерът на таксите за регистрации, подадени съгласно член 6 от Регламент № 1907/2006, както и намалените такси за микро-, малки и средни предприятия. Освен това съгласно член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008, когато физическо или юридическо лице, което претендира, че има право на намаление или отмяна на такса, не може да докаже това право на намаление или отмяна, Европейската агенция по химикали (ECHA) събира пълния размер на таксата или плащането, а също и административна такса. В тази насока на 12 ноември 2010 г. управителният съвет на ECHA е приел Решение MB/D/29/2010 относно класификацията на услугите, за които се събират такси (наричано по-нататък „Решение MB/D/29/2010“). В член 2 от това решение и в таблица 1 в приложението към същото решение, изменено с Решение MB/21/2012/D от 12 февруари 2013 г. на управителният съвет на ECHA, се посочва, че предвидената в член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 административна такса е 19 900 eur за голямо предприятие, 13 900 eur за средно предприятие и 7 960 eur за малко предприятие.
3 На 20, 22, 23 и 25 ноември 2010 г. ECHA издава шест фактури, всяка за сумата 16 275 eur. Според приложимото към момента на фактите по делото приложение I към Регламент № 340/2008 тази сума съответства на дължимата от средно предприятие такса при съвместно подаване за количество вещества над 1000 тона.
4 На 24 август 2012 г. жалбоподателят е поканен от ECHA да представи някои документи, за да се провери декларацията, с която той е посочил, че е средно предприятие.
5 На 19 септември 2013 г. след размяна на документи и електронни съобщения ECHA приема Решение SME(2013) 3747 (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това решение ECHA приема, че жалбоподателят трябва да се счита за голямо предприятие и трябва да плати съответната такса. При това положение ECHA уведомява жалбоподателя, че ще му изпрати фактури, покриващи разликата между първоначално платените такси и окончателно дължимите такива, както и фактура за 19 900 eur за заплащане на административната такса.
6 На 10 октомври 2013 г. на основание членове 91 и 92 от Регламент № 1907/2006 жалбоподателят подава жалба срещу това решение до апелативния съвет на ECHA.
7 На 2 април 2014 г. апелативният съвет на ECHA решава да спре висящото пред него производство до произнасянето на Общия съд по настоящото дело.
Производство и искания на страните
8 На 22 ноември 2013 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Образуваното по тази жалба дело е едно от няколко свързани дела.
9 По първото от тези няколко свързани дела, Spraylat/ECHA (T‑177/12, EU:T:2014:849), на 2 октомври 2014 г. е постановено отменително решение.
10 На 8 януари 2015 г. в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., страните са поканени да представят становищата си за евентуалната релевантност на решение от 2 октомври 2014 г., Spraylat/ECHA (T‑177/12, EU:T:2014:849) за настоящия спор и да отговорят на един въпрос. Страните изпълняват това искане в определения срок.
11 На 16 октомври 2015 г. въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от своя Процедурен правилник, приканва страните да отговорят на един въпрос и да представят някои документи. Страните изпълняват тези искания в определения срок.
12 Устните състезания и отговорите на страните на устно поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 16 декември 2015 г.
13 Жалбоподателят иска Общият съд да отмени и следователно да приеме за невалидно обжалваното решение и въз основа на това да го лиши от всякакъв ефект, включително като отмени издадените фактури за събиране на по-високи такси и за санкции, които се твърди, че се дължат.
14 В съдебното заседание жалбоподателят се отказва от искането си за отмяна на издадените за изпълнение на обжалваното решение фактури и този отказ е взет предвид.
15 ECHA иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По компетентността на Общия съд
16 ECHA подчертава, че апелативният съвет не е компетентен да разгледа настоящия спор, с който той също е бил сезиран, доколкото обжалваното решение не е от категорията на подлежащите на обжалване пред него решения.
17 Жалбоподателят посочва, че настоящата жалба изобщо не означава, че той се отказва от жалбата, която е подал до апелативния съвет на ECHA. В съдебното заседание жалбоподателят уточнява също, че той смята, че Общият съд е компетентен да разгледа настоящото дело.
18 Следва да се припомни, че член 94, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 предвижда, че „[м]оже да бъде [подадена] [жалба до] [Общия] съд или [до] Съда […] в съответствие с член [263 ДФЕС] за оспорване на решение, взето от Апелативния съвет, или от [ECHA] в случаи, когато не е предвидено право на обжалване пред съвета“.
19 Във връзка с това съгласно член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006 до апелативния съвет „[ж]алба може да бъде подадена срещу решения на [ECHA], взети съгласно член 9, член 20, член 27, параграф 6, член 30, параграфи 2 и 3 и член 51 [от Регламент № 1907/2006]“.
20 Обжалваното решение обаче не е взето на основание на разпоредбите, посочени в член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006, а на основание на член 13, параграф 4 от Регламент № 340/2008 и на членове 2 и 4 от Решение MB/D/29/2010. Следва. също да се подчертае, че нито Регламент № 340/2008, нито Решение MB/D/29/2010 са приети в приложение на разпоредбите, посочени в член 91, параграф 1 от Регламент № 1907/2006.
21 В допълнение е необходимо да се отбележи, че разпоредбите на членове 9, 27, 30 и 51 от Регламент № 1907/2006, посочени в член 91, параграф 1 от същия регламент, се отнасят до решения, нямащи връзка с таксата, която трябва да заплатят предприятията, подали заявление за регистрация.
22 Колкото до член 20 от Регламент № 1907/2006, той визира „задълженията на [ECHA]“. Параграф 5 от него предвижда, че „[р]ешенията на [ECHA] в съответствие с параграф 2 от [посочения] член могат да бъдат обжалвани в съответствие с разпоредбите на членове 91, 92 и 93“ от Регламент № 1907/2006. Параграф 2 от същия член е относно осъществяваната от ECHA проверка „за пълнота“ на всяка регистрация, включително за плащането на таксата. Трябва обаче да се отбележи, че тази проверка „не включва оценка на качеството или адекватността на подадените данни или обосновки“. В член 20, параграф 2, трета и четвърта алинея от Регламент № 1907/2006 се предвижда също, че ако регистрацията е „непълна“ и регистрантът „не успее да завърши своята регистрация в определения краен срок“, ECHA „отхвърля регистрацията“. В настоящия случай обаче, освен че не се основава на член 20, параграф 2 от Регламент № 1907/2006, обжалваното решение не отхвърля и регистрацията на разглежданите вещества.
23 При това положение с оглед на всички посочени обстоятелства следва да се приеме, че Общият съд е компетентен да разгледа настоящата жалба, и то независимо от жалбата срещу обжалваното решение, подадена също от жалбоподателя до апелативния съвет на ECHA (вж. в този смисъл определение от 16 септември 2015 г., Calestep/ECHA, T‑89/13, EU:T:2015:711, т. 16—22).
По съществото на спора
24 Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си. Първото основание е изведено от липса на мотиви на обжалваното решение. Второто основание е изведено по същество от грешка в преценката на фактите по делото.
По първото основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение
25 Жалбоподателят поддържа, че независимо от неговото подробно и подкрепено с доказателства становище ECHA не взела предвид доводите му. По-конкретно ECHA не взела предвид направените от жалбоподателя уточнения в писмото му от 8 юли 2013 г. Жалбоподателят твърди, че не е в състояние да разбере съображенията на ECHA, въз основа на които е приела обжалваното решение. Препращането към писмото от 5 септември 2013 г., което ECHA прави в писменото си изложение, не променяло този извод. Жалбоподателят изтъква по-конкретно, че в писмото си от 8 юли 2013 г. той уточнява, че не следва да се вземат предвид данните относно Esseco Group Srl. В писмото си от 5 септември 2013 г. обаче ECHA не отговорила на доводите на жалбоподателя. Освен това препращането в обжалваното решение към голям брой приложения затруднявало разбирането на съображенията на ECHA.
26 ECHA оспорва доводите на жалбоподателя.
27 Следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Що се отнася конкретно до мотивирането на индивидуалните решения, задължението за мотивиране на този тип решения има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност. От друга страна, изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на съответния акт, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 93 и 94 и цитираната съдебна практика).
28 Впрочем следва да се отбележи, че с оглед дефинирането на микро-, малките и средните предприятия както Регламент № 1907/2006 в член 3, така и Регламент № 340/2008 в съображение 9 и член 2 препращат към Препоръка 2003/361.
29 Препоръка 2003/361 има приложение, дял 1 от което е относно „[о]пределение[то] за микро-, малки и средни предприятия, прието от Комисията“ [неофициален превод]. Член 2 от този дял е озаглавен „Численост на персонала и финансови прагове при определяне на категориите предприятия“. [неофициален превод]
30 В съответствие с член 6, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361, когато става въпрос за самостоятелно предприятие, т.е., което не е квалифицирано като „предприятие партньор“ или „свързано предприятие“ по смисъла на член 3, параграфи 2 и 3 от това приложение, определянето на данните, включително числеността на персонала, се прави единствено въз основа на счетоводните отчети на това предприятие.
31 Когато става въпрос за предприятие, което има предприятия партньори или свързани предприятия, в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 определянето на данните, включително числеността на персонала, се прави въз основа на счетоводните отчети и на другите данни за предприятието, или, ако има такива, на консолидираните счетоводни отчети на предприятието или на консолидираните счетоводни отчети, в които предприятието е включено чрез консолидация. По силата на член 6, параграф 2, втора и трета алинея от приложението към Препоръка 2003/361 към тези данни следва да се добавят, от една страна, данните на предприятията партньори (разположени непосредствено нагоре или надолу от него по веригата) пропорционално на процентния дял в капитала или в правата на глас, като се вземе по-високият от тези проценти, и от друга страна, 100 % от данните на предприятията, пряко или косвено свързани с разглежданото предприятие, когато тези данни не са били вече включени чрез консолидация в счетоводните отчети.
32 За прилагането на член 6, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361 данните на предприятията — партньори на разглежданото предприятие, се извличат от счетоводните им отчети или от другите им консолидирани данни, ако има такива, към тях се прибавят 100 % от данните на предприятия, които са свързани с тези предприятия партньори, освен ако техните счетоводни отчети вече не са били включени чрез консолидация, и то по силата на член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361. Колкото до данните на свързаните с разглежданото предприятие предприятия, те се извличат от счетоводните им отчети и от другите им консолидирани данни, ако има такива. Към тях се прибавят пропорционално данните за евентуалните предприятия партньори на тези свързани предприятия, разположени непосредствено нагоре или надолу от тях по веригата, освен ако те не са били вече включени в консолидираните счетоводни отчети с процент, който е поне равен на процента на участието в капитала или в правата на глас, като се вземе по-високият от тези проценти, и то по силата на член 6, параграф 3, втора алинея от приложението към Препоръка 2003/361.
33 В случая в обжалваното решение ECHA приема, че жалбоподателят има личен състав от повече от 250 лица, годишен оборот над 50 милиона евро и годишен баланс над 43 милиона евро. Въз основа на това ECHA приема, че жалбоподателят не може да се квалифицира като средно предприятие.
34 Изчислението на ECHA е подробно описано в доклад, приложен към обжалваното решение. В този доклад ECHA възпроизвежда данните на предприятията, квалифицирани като „свързани“ (Crosfield Italia Srl) и като „партньори“ (Marfin Srl и Esseco Group) и след това ги добавя изцяло или частично към данните на жалбоподателя. Що се отнася до предприятията, квалифицирани като „партньори“, ECHA взема по-конкретно предвид 49,9995 % от данните за Esseco Group. Вземането предвид на данните за Esseco Group е оспорено от жалбоподателя в адресирано до ECHA писмо на 8 юли 2013 г.
35 В самото начало следва да се припомнят връзките, които жалбоподателят поддържа с други предприятия към момента на фактите по делото. Жалбоподателят първо е свързан с Crosfield Italia, доколкото той притежава мажоритарния дял от капитала на това предприятие. След това жалбоподателят е партньор на Marfin (което притежава между 25 % и 50 % от капитала му) и на Essemar SpA (между 25 % и 50 % от чийто капитал са собственост на жалбоподателя). Освен това според ECHA Essemar е свързано с Esseco Group, тъй като това предприятие формално притежава мажоритарен дял от капитала, а следователно и от правата на глас на акционерите на Essemar, което жалбоподателят признава в съдебното заседание.
36 На първо място, когато става въпрос за вземането предвид на данните на Crosfield Italia и на Marfin, приложеният към обжалваното решение доклад дава възможност на жалбоподателя да се запознае с основанията за това решение с оглед по-конкретно на относимите разпоредби от Препоръка 2003/361. По-конкретно, от тези разпоредби и от обстоятелствата по случая ясно личи, че ECHA взема предвид всички данни на Crosfield Italia, тъй като това предприятие е свързано с жалбоподателя (въз основа на член 6, параграф 2, трета алинея от приложението към Препоръка 2003/361), и данните на Marfin в съответната пропорция, тъй като това предприятие е партньор на жалбоподателя (въз основа на член 6, параграф 2, втора алинея от приложението към Препоръка 2003/361). Впрочем жалбоподателят не оспорва конкретно вземането предвид на данните на тези предприятия в настоящото производство.
37 На второ място, когато става въпрос за вземането предвид на данните на Esseco Group, което жалбоподателят оспорва в хода на административното производство и което по-конкретно е предмет на настоящото производство, в писмо от 5 септември 2013 г. ECHA обяснява на жалбоподателя, че Esseco Group е свързано с Essemar, което е предприятие — партньор на жалбоподателя. ECHA посочва също причините, поради които приема, че Esseco Group е свързано с Essemar. Освен това, преди да посочи, че трябва да се вземе предвид фактът, че данните на Essemar са включени в консолидираните счетоводни отчети на Esseco Group, ECHA посочва въз основа на член 6, параграф 3 от приложението към Препоръка 2003/361 следното:
„[Д]анните на предприятието партньор [в случая Essemar] на разглежданото предприятие [в случая жалбоподателя] се получават от счетоводните им отчети и от другите им консолидирани данни, ако има такива. Към тях се добавят 100 % от данните на предприятията, свързани с това предприятие партньор [Esseco Group], освен ако техните данни не са били вече взети чрез консолидация. Поради това, при положение че във вашия случай Esseco Group е свързано с Essemar, което е предприятие партньор на [жалбоподателя], данните на Esseco Group трябва да се вземат предвид при определяне на общите данни на [жалбоподателя]“.
38 От това се установява, че жалбоподателят е могъл да се запознае с мотивите, от които се е ръководила ECHA при определянето на неговия размер, и по-конкретно във връзка с вземането предвид на данните на Esseco Group. По-специално жалбоподателят е могъл да разбере причините, поради които ECHA приема, че Esseco Group е предприятие, свързано с Essemar. Жалбоподателят освен това е могъл да разбере, че данните на Esseco Group вече са били взети предвид при определянето на неговия размер, тъй като според ECHA Esseco Group е предприятие, свързано с предприятие — партньор на жалбоподателя (Essemar). Жалбоподателят е могъл да разбере също, че за да вземе предвид данните на Esseco Group, ECHA е решила да приложи член 6, параграф 3 от приложението към Препоръка 2003/361, който предвижда, че „данните на предприятията партньори на разглежданото предприятие се получават от счетоводните им отчети и от другите им консолидирани данни, ако има такива, към които се добавят 100 % от данните на предприятията, свързани с тези предприятия партньори, освен ако техните данни не са били вече взети чрез консолидация“ [неофициален превод]. На последно място, след като консолидираните счетоводни отчети на Esseco Group според ECHA включват данните на Essemar, жалбоподателят е могъл да разбере, че вземането предвид на данните на Esseco Group в размер на 49,9995 % отразява, от една страна, вземането предвид на данните на Essemar в пропорция, съответстваща на притежавания от жалбоподателя дял от капитала му, и от друга страна, вземането предвид на данните на Esseco Group (също в пропорция, съответстваща на притежавания от жалбоподателя дял от капитала на Essemar).
39 Поради това независимо от изложените от жалбоподателя доводи във връзка с второто му основание следва да се приеме, че обжалваното решение отговаря на предвиденото в член 296 ДФЕС изискване за мотивиране.
40 Ето защо първото основание следва да се отхвърли като необосновано.
По второто основание, изведено от грешка при преценката на фактите
41 Според жалбоподателя ECHA неправилно приема, че той самият и Esseco Group са предприятия партньори. Следователно данните на Esseco Group били взети предвид за определянето на размера на жалбоподателя. Esseco Group обаче нямало никаква връзка, дори косвена, с жалбоподателя. Като препраща към италианското законодателство, с което е приложена Препоръка 2003/361, жалбоподателят посочва, че Esseco Group има мажоритарен дял от капитала на Essemar, а той притежава останалата част. Esseco Group обаче нямало мнозинство от правата на глас в Essemar по силата на сключени между съдружниците му писмени споразумения. Нито Esseco Group, нито Essemar не упражнявали права на глас в жалбоподателя. Поради това данните на Esseco Group не трябвало да се вземат предвид за определянето на размера на жалбоподателя. Могло да се вземат предвид само данните на Essemar, което било предприятие партньор на жалбоподателя. При това положение ECHA не трябвало да квалифицира жалбоподателя като голямо предприятие.
42 В репликата жалбоподателят посочва, че дори да може да се приеме, че тълкуването, възприето от ECHA в защитата, е обосновано с оглед на буквата на разглежданата разпоредба, то противоречи на здравия разум. Всъщност това тълкуване би довело до това да се вземат предвид данните на предприятия, които не са притежавани дори косвено от разглежданото предприятие. Според жалбоподателя разглежданите разпоредби трябвало да се тълкуват в смисъл, че означават, че данните на разглежданото предприятие трябва да се съберат, пропорционално на процента на участието, с данните на предприятията, притежавани от предприятията партньори или от предприятия, свързани с разглежданото предприятие, а не с данните на предприятията, които на свой ред имат участие в предприятията — партньори на разглежданото предприятие, или в предприятията, свързани с него. Независимо от това тълкуване жалбоподателят припомня, че Esseco Group няма мнозинство от правата на глас в Essemar. При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа, че при определяне на размера му ECHA допуска грешка, като решава да прибави 100 % от данните на Esseco Group. ECHA трябвало да добави само данните на Esseco Group към тези на Essemar, след това да ги добави към тези на жалбоподателя пропорционално на притежавания от него капитал на Essemar.
43 ECHA оспорва доводите на жалбоподателя.
44 Първо, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва констатацията на ECHA, че Essemar и жалбоподателят са предприятия „партньори“ по смисъла на член 3, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361.
45 Второ, безспорно е вярно, че в приложения към обжалваното решение доклад ECHA посочва предприятията — партньори на жалбоподателя, като включва Esseco Group, независимо че това предприятие не е партньор на жалбоподателя по смисъла на Препоръка 2003/361. От писмото на ECHA от 5 септември 2013 г. обаче е видно също, че е възпроизведен текстът на член 6, параграф 3, първа алинея от приложението към Препоръка 2003/361 и че тази разпоредба е приложена в настоящия случай.
46 Трето, обратно на това, което твърди жалбоподателят, от приложения към обжалваното решение доклад се установява, че данните на Esseco Group са взети предвид само пропорционално на притежавания от жалбоподателя дял от капитала на Essemar. Впрочем в репликата жалбоподателят признава, че такова добавяне е възможно.
47 Четвърто, що се отнася до изложените от жалбоподателя доводи, че Esseco Group нямало мнозинството от правата на глас в Essemar, те не се основават на никакви подробни данни. По-конкретно от представените по делото доказателства се установява, че с акт от 30 март от 2004 г. Esseco Group и жалбоподателят решават да създадат съвместно предприятие, а именно Essemar, в което всяка страна притежава половината от капитала на това предприятие. От писмено споразумение от 9 ноември 2006 г. между Esseco Group и жалбоподателя се установява също, от една страна, че жалбоподателят прехвърля 0,0005 % от капитала на Essemar на Esseco Group и от друга страна, че жалбоподателят има право да изкупи 0,0005 % от капитала на Essemar. От тези доказателства се установява, че в момента на регистрацията на веществата в ECHA Esseco Group има мажоритарен дял от капитала на Essemar, т.е. 50,0005 %, което жалбоподателят признава в съдебното заседание. Впрочем няма никакво доказателство, въз основа на което да може да се приеме, че Esseco Group не е имало мнозинство от правата на глас в Essemar. Фактът, че жалбоподателят има право да изкупи 0,0005 % от капитала на Essemar, не може да промени тази констатация, докато посоченото право на изкупуване не е упражнено. Освен това в съдебното заседание жалбоподателят признава, че с оглед на притежаването на мажоритарния дял от капитала на Essemar, формално Esseco Group има мнозинство от правата на глас в това предприятие.
48 Пето, що се отнася до начина, по който жалбоподателят тълкува приложението към Препоръка 2003/361, и по-конкретно член 6 от него, той явно не е съобразен с обичайния смисъл на използваните в тази препоръка думи и при това положение не може да се възприеме (вж. по аналогия решение от 1 октомври 1998 г., Обединено кралство/Комисия, C‑209/96, EU:C:1998:448, т. 35 и цитираната съдебна практика).
49 С оглед на всичко изложено по-горе нито едно от доказателствата и доводите на жалбоподателя не позволява да се приеме, че ECHA е допуснала грешка при преценката на размера му.
50 Поради това второто основание следва да се отхвърли като неоснователно и следователно жалбата да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
51 Според член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на ECHA.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Marchi Industriale SpA да заплати съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Dehousse | Collins |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2016 година.
Подписи