Дело C-435/06

По производство

C

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност  — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Материален и времеви обхват — Понятие за „граждански дела“ — Решение за поемането на грижа и за настаняването на деца извън семейството — Мерки от публичноправен характер за закрила на детето“

Резюме на решението

1.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност — Регламент № 2201/2003

(член 1, параграф 1 и член 2, точка 7 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност — Регламент № 2201/2003

(Акт за присъединяване от 1994 г., съвместна декларация № 28; Регламент № 2201/2003 на Съвета)

1.        Член 1, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, изменен с Регламент № 2116/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че едно-единствено решение, с което се разпорежда незабавното поемане на грижа и настаняване на дете извън семейството му в приемно семейство, попада в обхвата на понятието „граждански дела“ по смисъла на тази разпоредба, когато това решение е прието в рамките на публичноправни норми, свързани със закрилата на детето.

Поради това понятието „граждански дела“ по смисъла на посочената разпоредба следва да бъде предмет на самостоятелно тълкуване. Само еднообразното прилагане на Регламент № 2201/2003 в държавите-членки, което изисква обхватът му да бъде определен от общностното, а не от националното право, е в състояние да гарантира постигането на преследваните от този регламент цели, сред които е равното третиране на всички засегнати деца. Съгласно съображение 5 от посочения регламент тази цел е гарантирана само ако всички решения относно родителската отговорност попадат в обхвата на този регламент. В член 2, точка 7 от посочения регламент тази отговорност е широко дефинирана в смисъл, че тя обхваща всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. В това отношение е без значение, че родителската отговорност е засегната от мярка на държавна закрила или от решение, взето по инициатива на носител или носители на родителски права.

(виж точки 46—50 и 53; точка 1 от диспозитива)

2.        Регламент № 2201/200 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, изменен с Регламент № 2116/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че приетата в рамките на скандинавското сътрудничество хармонизирана национална правна уредба, свързана с признаването и изпълнението на административни решения за поемане на грижа и за настаняване на лица, не може да се прилага към решение за поемане на грижа за дете, което попада в обхвата на този регламент.

Всъщност сътрудничеството между скандинавските държави в областта на признаване и изпълнение на административни решения за поемане на грижа и за настаняване на лица не е сред изключенията, изброени изчерпателно в Регламент № 2201/2003.

Това тълкуване впрочем не се обезсилва от съвместна декларация № 28 за скандинавско сътрудничество, приложена към Акта относно условията за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция и промените в Учредителните договори на Европейския съюз. В действителност съгласно посочената декларация присъединените към скандинавското сътрудничество държави-членки на Европейския съюз, се задължават да продължат това сътрудничество в съответствие с общностното право. Следователно сътрудничеството трябва да зачита принципите на общностния правов ред. Впрочем националната юрисдикция, която в рамките на своята компетентност е длъжна да прилага нормите на общностното право, има задължението да осигури пълното действие на тези норми и ако е необходимо, по собствена инициатива да не прилага всяка противоречаща разпоредба от националното законодателство.

(виж точки 57, 61 и 63—66; точка 2 от диспозитива)