Language of document :

Преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Roma (Италия), постъпило на 22 април 2021 г. — DG/Ministero dell'Interno — Dipartimento per le Libertà Civili e l'Immigrazione — Direzione Centrale dei Servizi Civili per L’Immigrazione e l’Asilo — Unità Dublino

(Дело C-254/21)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Roma

Страни в главното производство

Жалбоподател: DG

Ответник: Ministero dell'Interno — Dipartimento per le Libertà Civili e l'Immigrazione — Direzione Centrale dei Servizi Civili per L’Immigrazione e l’Asilo — Unità Dublino

Преюдициални въпроси

Изисква ли правото на ефективна правна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се приеме, че при обстоятелствата по делото в главното производство членове 4 и 19 от Хартата осигуряват закрила и срещу риска от непряко връщане вследствие на прехвърляне в държава — членка на Съюза, в която няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин“1 (при липса на други компетентни държави членки въз основа на критериите по глава III и IV), която вече е разгледала и отхвърлила първата молба за международна закрила?

Трябва ли съдът на държавата членка, в която е подадена втората молба за международна закрила, сезиран с жалба по член 27 от Регламент „Дъблин“ и следователно компетентен да прецени прехвърлянето в рамките на Съюза, но не и да се произнесе по молбата за закрила, да прецени, че съществува риск от непряко връщане в трета държава, когато държавата членка, в която е подадена първата молба за международна закрила, е преценила по различен начин понятието „вътрешна закрила“ по смисъла на член 8 от Директива 2011/95/ЕС2 ?

Съвместима ли е преценката на [риска от] непряко връщане поради различното тълкуване на необходимостта от „вътрешна закрила“ от две държави членки с член 3, параграф 1 (втора част) от регламента и с общата забрана за гражданите на трети страни да решават в коя държава на Съюза да подадат молбата за международна закрила?

Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:

а)    Задължава ли преценката за съществуването на [риск от] непряко връщане, направена от съда на държавата, в която кандидатът е подал втората молба за международна закрила след отхвърлянето на първата молба, да се приложи клаузата по член 17, параграф 1, определена в регламента като „дискреционна клауза“?

б)    Кои са критериите, освен посочените в глава III и IV, които сезираната [на основание] член 27 от регламента юрисдикция трябва да използва, за да прецени риска от непряко връщане, като се има предвид, че този риск вече е бил изключен от страната, която е разгледала първата молба за международна закрила?

____________

1     Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

2     Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст) (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).