Дело T‑457/09
Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Преструктуриране на WestLB — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Член 87, параграф 3, буква б) EО — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия — Жалба за отмяна — Лично засягане — Правен интерес — Допустимост — Колегиалност — Задължение за мотивиране — Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение — Пропорционалност — Принцип на недопускане на дискриминация — Член 295 EО — Член 7, параграф 4 от Регламент (EО) № 659/1999“
Резюме — Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 17 юли 2014 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията, с което дадена помощ се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия — Жалба от страна на обединение от спестовни банки, притежаващо правосубектност — Качеството на предоставящо помощта лице — Липса — Недопустимост
(член 230, четвърта алинея EО)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Решение на Комисията, с което дадена помощ се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия — Жалба от страна на акционер в дружеството, бенефициент на помощта — Правен интерес, различен от правния интерес на предприятието, бенефициент на помощта — Допустимост
(член 230, четвърта алинея EО)
3. Жалба за отмяна — Правен интерес — Жалба срещу акт, отменен от издалия го орган — Действие на отмяната на акт от издалия го орган, съответно на отмяната на акт по съдебен ред
(членове 231 ЕО и 233 ЕО)
4. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Ново основание — Понятие
(член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Комисия — Принцип на колегиалност — Обхват — Приемане чрез писмена процедура на решение в областта на държавните помощи — Нарушаване на Процедурния правилник на Комисията — Липса
(членове 1 и 12 от Процедурния правилник на Комисията)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Подчиняване на разрешаването на помощта на определени условия — Допустимост
(член 87, параграф 3, буква б) EО)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Граници — Възможност за приемане на насоки — Последици — Самоограничение на нейната свобода на преценка
(член 87, параграф 3 EО)
8. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Помощи за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка — Помощи в полза на банка в затруднено положение, която е от съществено значение за цялата система — Разглеждане на помощта в светлината на Насоките за оздравяване и преструктуриране — Допустимост
(член 87, параграф 3, буква б) ЕО; Известие 2004/C 244/02 на Комисията)
9. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи — Квалификация на нарушението на конкуренцията и на засягането на търговията между държавите членки — Препращане към мотивите, изложени във временно решение — Допустимост
(член 87, параграф 1 EО и член 253 ЕО)
10. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи — Решение относно помощ за преструктуриране на предприятие в затруднено положение — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия, предвидени с плана за преструктуриране — Задължение за обясняване на необходимостта от всяко условие — Липса
(член 253 EО; член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999 на Съвета; Известие 2004/C 244/02 на Комисията)
11. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Помощи за преструктуриране на предприятие в затруднено положение — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия, предвидени с плана за преструктуриране — Спазване на принципа на пропорционалност — Обхват
(член 87, параграф 3 EО)
12. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Решение относно помощ за преструктуриране на предприятие в затруднено положение — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия, предвидени с плана за преструктуриране — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
(член 87, параграф 3, буква в) ЕО)
13. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Преценка от гледна точка на член 87 ЕО — Възможност за Комисията да вземе предвид развитието на общия пазар в сравнение с предходно решение
(член 87, параграф 3, буква б) ЕО)
14. Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие
(член 230 ЕО)
15. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Помощи, които могат да се считат за съвместими с общия пазар — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия — Задължение за продажба на предприятието, бенефициент на помощта — Спазване на режима на собственост в държавите членки — Липса на нарушение
(член 87, параграф 3 ЕО и член 295 EО)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 83—109)
2. Дадено лице не може да защитава своите интереси спрямо акт на Съюза, засегнал дружество, в капитала на което това лице участва, по начин, различен от упражняване на своите права на съдружник в това предприятие, което, от своя страна, има право да подаде жалба, освен ако може да изтъкне правен интерес, различен от този на засегнатото дружество.
Що се отнася до решението на Комисията, с което предоставена на дадена банка помощ се обявява за съвместима с общия пазар при определени условия, правният интерес на акционерите на банката, бенефициент на помощта, се припокрива с правния интерес на банката дотолкова, доколкото посоченото решение задължава последната да намали общата сума на своя баланс, в резултат на което акционерите не са лично засегнати в това отношение. За разлика от това акционерите на банката са лично засегнати от това решение, доколкото разрешаването на помощта е подчинено на изпълнението на задължението на посочените акционери да продадат банката на трето независимо лице.
(вж. точки 112 и 120)
3. Не е налице основанието за постановяване на решение по същество по искане за отмяна по съдебен ред, когато поради събитие, настъпило в хода на производството, жалбоподателят е изгубил интереса си от отмяната на обжалвания акт по съдебен ред, в резултат на което отмяната на този акт вече не може сама по себе си да породи правни последици.
Жалбоподателят обаче продължава да има интерес от отмяна по съдебен ред на даден акт, отменен от издалия го орган, доколкото в последния случай отмяната не поражда същите правни последици, както евентуалната отмяна от Общия съд. Всъщност отмяната на акт на институция от издалия го орган не представлява признаване на неговата незаконосъобразност и има действие ex nunc, докато отмяната по съдебен ред има действие ex tunc.
В този контекст жалбоподател може да запази правния си интерес от отмяна по съдебен ред на неизпълнен акт, който го засяга пряко и който е отменен от издалия го орган след подаването на жалбата за отмяна, за да може съдът на Съюза да установи, че спрямо жалбоподателя е допусната незаконосъобразност, така че подобна констатация да може да послужи като основа на евентуален иск за обезщетение, с което се цели да бъдат поправени по подходящ начин вредите, настъпили в резултат на обжалвания акт.
(вж. точки 130, 131 и 137)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 160 и 161)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 164—173)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 181—186)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 190 и 191)
8. Приетите от Комисията Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение могат да се считат за принципно подходящи за преценката на съвместимостта на помощи, считани за необходими за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на дадена държава членка с оглед на изискванията на общия пазар, и по-специално, в случай че бенефициенти на помощите са банки със съществено значение за цялата система, чиято икономическа жизнеспособност е увредена до такава степен, че се застрашава тяхното съществуване.
Така, от една страна, обстоятелството, че подобна помощ би била необходима за преодоляване на сериозни затруднения на дадена икономика, не означава, че същата помощ не може да бъде смятана за помощ в полза на предприятие в затруднено положение по смисъла на точка 9 от посочените насоки, съгласно която такова е предприятието, което, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици и акционери или кредитори, е неспособно да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в краткосрочен или в средносрочен план. По принцип банка, чиято икономическа жизнеспособност е увредена до такава степен, че да застрашава нейното съществуване, може да бъде считана за предприятие в затруднено положение.
От друга страна, за да може определена помощ за преструктуриране да се счита за съвместима с общия пазар, горепосочените насоки за оздравяване и преструктуриране изискват, първо, бенефициентът да се съобрази с определен план за преструктуриране, който в рамките на разумен срок да му позволи да възстанови жизнеспособността си в дългосрочен план, второ, помощта да е съпроводена от мерки, предназначени да предотвратят прекомерното нарушаване на конкуренцията, и трето, помощта да бъде сведена до стриктния минимум на разходите по преструктурирането. Комисията обаче е в правото си да изисква разрешаването на помощите, предоставени вследствие на финансовата криза на банките със съществено значение за цялата система, да бъде подчинено на изпълнението на тези условия дори и в случай че разглежданата помощ е предназначена да способства преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на дадена държава членка.
(вж. точки 195—197)
9. Член 87, параграф 1 ЕО забранява помощта, която засяга търговията между държавите членки и нарушава или заплашва да наруши конкуренцията. Въпреки това при преценката на тези две условия Комисията е длъжна не да установи наличието на реално въздействие на помощите върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а само да изследва дали тези помощи могат да засегнат тази търговия и да нарушат конкуренцията.
Ето защо обстоятелството, че в решение, с което е обявила дадена помощ за съвместима с общия пазар при определени условия, Комисията не е представила доказателства за нарушаването на конкуренцията вследствие на помощта, не съставлява нито нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, нито нарушение на задължението ѝ за мотивиране. Единствено релевантни са въпросите дали, от една страна, в това решение Комисията е посочила съображенията, поради които тази помощ е в състояние да предизвика подобно нарушаване на конкуренцията, и от друга страна, в зависимост от конкретния случай, дали жалбоподателят е успял да докаже, че тези съображения са погрешни.
Що се отнася до мотивите относно квалификацията на дадена държавна мярка като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, а следователно по необходимост и до мотивите относно въпроса дали тази мярка е можела да наруши конкуренцията, в окончателното решение Комисията може да се ограничи да препрати към изложените във временното решение мотиви дотолкова, доколкото, от една страна, държавата членка, която е признала в изпратената нотификация, че разглежданата мярка съдържала държавна помощ, не е оспорила тази квалификация след приемането на временното решение, а от друга страна, временното решение се отнася до същата държавна мярка, до същия бенефициент и преследва същата цел, вследствие на което двете решения са приети при наличието на свързан и в достатъчна степен сходен фактически и юридически контекст. Следователно в този случай Комисията не е задължена по необходимост да разгледа отново фактическата обстановка, съществуваща към датата на приемане на окончателното решение, с което продължава да квалифицира същата мярка като държавна помощ.
Освен това могат да бъдат особено кратки мотивите на дадено решение, квалифициращи държавна помощ като помощ за преструктуриране в полза на предприятие, което осъществява значителна презгранична дейност в либерализиран сектор на равнището на Съюза, при положение че това предприятие би могло да престане да съществува на пазара, ако не е била предоставена помощта.
(вж. точки 228, 229, 235, 240, 241, 243, 254 и 259)
10. В контекста на решение, с което се разрешава предоставянето на помощ за преструктуриране, Комисията е длъжна, първо, да установи, че разрешената мярка трябва в действителност да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, второ, да се увери, че засегнатата държава членка е доказала, че помощта може да се ползва от някое от предвидените в член 87, параграф 3 ЕО изключения, и трето, че с оглед на всички предвидени с плана за преструктуриране мерки, с които се ангажира съответната държава членка, е възможно да се счита, че бенефициентът на помощта ще бъде жизнеспособен в дългосрочен план и че няма да са прекомерни предизвиканите от помощта нарушения на конкуренцията.
За разлика от това, Комисията не е длъжна да обяснява необходимостта от всяка предвидена с плана за преструктуриране мярка и не следва да се опитва да налага единствено възможно най-леките мерки, които могат да гарантират изпълнението на горепосочените цели, освен ако засегнатата държава членка предварително не е поела задължения по отношение на по-малко обременителен план за преструктуриране, който също толкова адекватно съответства на тези цели, или тази държава членка е възразила срещу включването на определени мерки в плана за преструктуриране, но се е задължила да ги спазва, тъй като Комисията е дала ясен знак, че помощта не би била разрешена при отсъствието на тези мерки, защото в противен случай в посочените хипотези вследствие на решението за обуславяне на предоставянето на тази помощ от спазването на посочените мерки не би могло да се ангажира отговорността на засегнатата държава.
Тези принципи са в сила също и когато на основание на член 7, параграф 4 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 88 ЕО Комисията реши да обвърже дадено решение, с което разрешава отпускането на държавна помощ за преструктуриране, със спазването на определено условие, което отразява предвидена в плана за преструктуриране мярка, за която засегнатата държава членка е поела определен ангажимент.
Следователно, когато приема такова решение, задължението на Комисията да мотивира необходимостта да подчини разрешаването на разглежданата помощ на предвидените в окончателния план за преструктуриране условия, целящи да гарантират жизнеспособността на бенефициента на помощта в дългосрочен план, се състои в необходимостта да се посочат причините, поради които тя приема, че спазването на посочения план е достатъчно, за да се постигне тази цел. За разлика от това не е необходимо да се проверяват изолирано изложените в такова решение мотиви относно всяко от условията, предвидени с плана за преструктуриране и възпроизведени в решението.
(вж. точки 296, 297, 303, 304, 317 и 318)
11. Що се отнася до приемането на решение, с което помощ за преструктуриране се обявява за съвместима с общия пазар при условията, предвидени също така и в плана за преструктуриране, за да спази принципа на пропорционалност, Комисията е ограничена да констатира, от една страна, че планът за преструктуриране, с който се е ангажирала засегнатата държава членка, позволява да се приеме, че бенефициентът на помощта ще остане жизнеспособен в дългосрочен план и че ще бъде избегнато прекомерното нарушаване на конкуренцията, а от друга страна, че засегнатата държава членка не се е ангажирала с план, съдържащ по-необременителни мерки, позволяващи да се гарантира в достатъчна степен тази икономическа жизнеспособност и да се избегне това нарушаване.
(вж. точка 350)
12. Спазването на принципа на равно третиране изисква сходните положения да не се третират по различен начин, а различни положения да не се третират по еднакъв начин, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
Във връзка с това от обстоятелството, че ако като условие за разрешаване на помощта за преструктуриране се предвижда спазването на мерките в плана за преструктуриране, с който се е ангажирала засегнатата държава членка, не би следвало да се стига до нарушаване на принципа на равенство.
В действителност, в случай че за разрешаването на две сходни помощи за преструктуриране се предвиждат две различни условия, установени в плана за преструктуриране, с който са се ангажирали съответно засегнатите държави членки, различното положение, в което се намират бенефициентите, не е следствие от избора на Комисията, а от естеството на съответно поетите от тези държави членки ангажименти, като от своя страна Комисията е длъжна да провери дали тези условия позволяват да се гарантира възстановяването на жизнеспособността на бенефициентите и предотвратяването на прекомерното нарушаване на конкуренцията.
(вж. точки 364, 370 и 371)
13. Законосъобразността на решение на Комисията, с което се констатира, че дадена нова помощ не съответства на условията за прилагане на изключението по член 87, параграф 3, буква б) ЕО, следва да се преценява единствено в контекста на тази разпоредба, а не с оглед на предходната административна практика по вземане на решения, в случай че такава е установена. Понятието за държавна помощ, както и необходимите условия да се възстанови жизнеспособността на бенефициента отговарят на обективно положение, което се преценява към датата, на която Комисията взема решението си. Ето защо причините, поради които в по-ранно решение Комисията е направила различна преценка на разглежданото положение, трябва да останат без значение за преценката на законосъобразността на обжалваното решение.
В допълнение Комисията не би следвало да бъде лишавана от възможността да определи условия за постигане на съвместимост, по-строги от тези в предходни решения, ако това се изисква от развитието на общия пазар и от целта за ненарушаване на конкуренцията в него, при положение че икономическите оператори нямат законосъобразно основание за оправдани правни очаквания за запазването на едно съществуващо положение, което може да бъде изменено в рамките на правото на преценка на институциите на Съюза.
(вж. точки 368 и 369)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точка 372)
15. Вж. текста на решението.
(вж. точки 387—399)