Дело T‑331/09

Novartis AG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „TOLPOSAN“ — По-ранна международна словна марка „TONOPAN“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Преценка на вероятността от объркване — Степен на внимание на потребителите

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между съответните стоки или услуги — Критерии за преценка — Допълващ характер на стоките

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      По отношение на степента на внимание на съответните потребители за целите на общата преценка на вероятността от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността средният потребител на съответните стоки се счита за относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Следва да се вземе предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги.

По отношение на фармацевтичните препарати практикуващите в областта на медицината специалисти проявяват висока степен на внимание при предписване на лекарствени продукти. Когато става въпрос за крайните потребители в случаите, при които фармацевтични препарати се продават без рецепта, има основание да се предполага, че потребителите, за които се счита, че са осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, се интересуват от тези стоки, тъй като последните засягат здравословното им състояние, както и че вероятността тези потребители да объркат различните варианти на посочените стоки е по-малка. Освен това дори и в случаите, когато медицинската рецепта е задължителна, потребителите могат да проявят висока степен на внимание при предписването на разглежданите стоки предвид обстоятелството, че това са фармацевтични препарати. Ето защо може да се приеме, че по отношение на лекарствените продукти, получени със или без рецепта, се проявява повишена степен на внимание от страна на относително осведомените и в разумни граници наблюдателни и съобразителни потребители.

(вж. точки 23 и 26)

2.      За да се прецени сходството между стоки или услуги по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, следва да се вземат предвид всички относими фактори, които характеризират връзката между тези стоки или услуги. Тези фактори включват по-специално естеството, предназначението и употребата им, както и конкурентния им или допълващ характер. Могат да бъдат отчетени и други фактори като например каналите за разпространение на съответните стоки.

Стоки като лекарствените продукти са от едно и също естество (фармацевтични препарати), имат една и съща цел или предназначение (лечение на здравословни проблеми на човека), насочени са към едни и същи потребители (практикуващи специалисти от медицинския сектор и пациенти) и за тях се ползват едни и същи канали за разпространение (по правило аптеките). Тази констатация следва от принадлежността на разглежданите стоки към една и съща обща категория стоки — лекарствените продукти. При все това става въпрос за много обширна категория, обхващаща стоки, които могат да се различават. Поради това принадлежността на лекарствените продукти към една и съща обща категория стоки позволява да се установи само ниска степен на сходство между всички лекарствени продукти.

Тъй като отчетените по-горе фактори не позволяват да се направи разлика между различните подкатегории от лекарствени продукти, за да се прецени правилно сходството между лекарствените продукти, трябва да се вземат предвид други фактори. Тези фактори по-специално са конкурентният и допълващ характер на лекарствените продукти, както и тяхната особена цел и предназначение (лечение на конкретни здравословни проблеми). При вземането под внимание на тези фактори терапевтичните показания на даден лекарствен продукт са от решаващо значение.

Тази специфична особеност на лекарствените продукти вече е била взета предвид в съдебната практиката, според която, доколкото потребителят търси преди всичко стока или услуга, която може да отговори на неговите конкретни нужди, целта на въпросната стока или услуга има основно значение при неговия избор. При това положение, тъй като се прилага от потребителите преди всяка тяхна покупка, критерият, свързан с целта или предназначението, е първостепенен при определянето на дадена подкатегория от стоки или услуги. Целта и предназначението на терапевтичните препарати се изразяват чрез техните терапевтични показания.

Обстоятелството, че разглежданите стоки биха могли да се използват едновременно от един и същ потребител, не е достатъчно, за да се считат за допълващи. Всъщност допълващи се стоки или услуги са тези стоки или услуги, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата, дотолкова че потребителите могат да помислят, че отговорността за производството на тези стоки или предоставянето на тези услуги се носи от едно и също предприятие.

(вж. точки 30, 35—37 и 41)

3.      За съответните потребители, каквито са практикуващите специалисти от сектора на медицината и австрийските и испански крайни потребители, не съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността между словния знак „TOLPOSAN“, чиято регистрация е поискана за „лекарствени продукти, съдържащи толперизон, с мускулнорелаксиращо действие“, спадащи към клас 5 по смисъла на Ницската спогодба, и словния знак „TONOPAN“, по-рано регистриран като международна марка, която има действие в Австрия и в Испания, за „аналгетици, успокояващи болката по-специално при лечение на главоболие и мигрена“, спадащи към същия клас, като се има предвид обстоятелството, от една страна, че разглежданите стоки са само леко сходни и между конфликтните марки е налице средна степен на сходство, както и, от друга страна, че съответните потребители проявяват степен на внимание, по-висока от средната.

(вж. точки 29, 32 и 58)