Language of document : ECLI:EU:T:2021:587


РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

15 септември 2021 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „PALLADIUM HOTELS & RESORTS“ — Условия за допустимост на искането за обявяване на недействителност — Член 53, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 63, параграф 3 от Регламент 2017/1001)“

По дело T‑207/20

Residencial Palladium, SL, установено в Ибиса (Испания), представлявано от D. Solana Giménez, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от J. Crespo Carrillo,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Palladium Gestión, SL, установено в Ибиса, представлявано от J. Rojo García-Lajara, адвокат, допуснато да замести Fiesta Hotels & Resorts, SL,

с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 февруари 2020 г. (преписка R 231/2019‑4), свързано с производство за обявяване на недействителност със страни Residencial Palladium и Fiesta Hotels & Resorts

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: D. Spielmann, председател, O. Spineanu-Matei (докладчик) и R. Mastroianni, съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 април 2020 г.,

предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 16 юли 2020 г.,

предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 7 август 2020 г.,

предвид определението от 22 март 2021 г., с което се допуска замяната на страни,

предвид процесуално-организационното действие от 23 март 2021 г. и отговорите на EUIPO и встъпилата страна, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 8 и 6 април 2021 г.,

предвид факта, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 30 октомври 2002 г. Fiesta Hotels & Resorts, SL, чийто правоприемник е встъпилата страна Palladium Gestión, подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен и на свой ред заменен с Регламент (ЕС) 2017/1001 Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2        Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:

Image not found

3        Услугите, за които се иска регистрацията, попадат в клас 43 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Осигуряване на храни и напитки; временно настаняване“.

4        На 26 септември 2005 г. заявената марка е регистрирана под номер 2915304. Тя е подновена до 30 октомври 2022 г.

5        На 2 март 2006 г. Residencial Palladium, SA подава искане до EUIPO за обявяване на недействителността на спорната марка за всички услуги, за които е регистрирана (производство за обявяване на недействителност 1544C) (наричано по-нататък „първото искане за обявяване на недействителност“).

6        Това искане е предявено на основанията за недействителност по член 52, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 53, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 207/2009, понастоящем член 60, параграф 1, букви а) и в) от Регламент 2017/1001).

7        На 27 март 2006 г. от EUIPO е поискано да прехвърли вписването на спорната марка в полза на праводателя на встъпилата страна, която е уведомена за това прехвърляне на 3 април 2006 г.

8        На 18 април 2006 г. в определения срок за отстраняване на някои констатирани нередности Residencial Palladium уведомява EUIPO, че оттегля първото искане за обявяване на недействителност.

9        С решение от 26 април 2006 г. отделът по отмяна прекратява процедура за обявяване на недействителност 1544C.

10      След промяна в правната форма Residencial Palladium е преименувано на Residencial Palladium, SL, което е жалбоподател по разглежданото дело.

11      На 20 юни 2017 г. жалбоподателят подава пред EUIPO искане за обявяване на недействителността на спорната марка за всички услуги, за които е регистрирана (процедура за обявяване на недействителност 15119C) (наричано по-нататък „второто искане за обявяване на недействителност“).

12      Основанията за недействителност, на които е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, са: от една страна, член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (станал впоследствие член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, а понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001), като се твърди, че съответната марка на Европейския съюз е регистрирана недобросъвестно, и от друга страна, член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.

13      С решение от 30 ноември 2018 г. отделът по отмяна отхвърля второто искане за обявяване на недействителност като неоснователно, що се отнася до член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, и като недопустимо, що се отнася до член 60, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001. По отношение на последното отделът по отмяна по същество приема, че съгласно член 60, параграф 4 от Регламент 2017/1001 жалбоподателят не може да подаде ново искане за обявяване на недействителност, основано на други по-ранни права, на които е могъл да се позове в първото си искане за обявяване на недействителност.

14      На 29 март 2019 г. жалбоподателят подава жалба пред EUIPO на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001 срещу решението на отдела по отмяна, като уточнява, че не оспорва отхвърлянето на частта от искането му, която се отнася до член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

15      С решение от 12 февруари 2020 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата на жалбоподателя. По отношение на обхвата ѝ той отбелязва, че с нея се иска да се установи само дали отделът по отмяна правилно е констатирал, че искането за обявяване на недействителност е недопустимо на основание член 60, параграф 4 от Регламент 2017/1001. След като припомня текста на тази разпоредба, той стига до извода, че искането за обявяване на недействителност е недопустимо, когато са изпълнени две условия, а именно, от една страна, когато лицето, което е подало искането за обявяване на недействителност, предварително е подало друго искане за обявяване на недействителност на същата марка на Европейския съюз и от друга страна, когато новото искане за обявяване на недействителност е основано на същото по-ранно право или на различно от представляващото основание за първоначалното искане за обявяване на недействителност право, на което е могло валидно да се направи позоваване в първоначалното искане. Тъй като счита, че в случая тези условия са изпълнени, посоченият апелативен състав обявява искането за обявяване на недействителност за недопустимо.

 Искания

16      Жалбоподателят по същество иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да разпореди на EUIPO да продължи разглеждането на искането за обявяване на недействителност,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

17      EUIPO иска от Общия съд:

–        в случай че Общият съд приеме, че апелативният състав правилно е тълкувал буквално член 60, параграф 4 от Регламент 2017/1001, да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        в случай че Общият съд приеме, че апелативният състав е тълкувал неправилно член 60, параграф 4 от Регламент 2017/1001, като не е взел предвид ratio legis на тази разпоредба съгласно телеологичното ѝ тълкуване, да отмени обжалваното решение и да го осъди да заплати съдебните разноски.

18      Встъпилата страна по същество иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По компетентността на Общия съд да разгледа второто искане на жалбоподателя

19      На второ място, жалбоподателят иска от Общият съд да разпореди на СХВП да продължи да разглежда второто му искане за обявяване на недействителност. В това отношение е достатъчно да се припомни, че Общият съд няма компетентност да дава задължителни указания на институции, органи, служби и агенции на Съюза (вж. в този смисъл определение от 26 октомври 1995 г., Pevasa и Inpesca/Комисия, C‑199/94 P и C‑200/94 P, EU:C:1995:360, т. 24 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 25 септември 2018 г., Швеция/Комисия, T‑260/16, EU:T:2018:597, т. 104 и цитираната съдебна практика).

20      От това следва, че второто искане на жалбоподателя за даване от Общия съд на задължителни указания на EUIPO трябва да се отхвърли като предявено пред юрисдикция, която не е компетентна да го разгледа.

 По същество

21      Най-напред следва да се отбележи, че с оглед на определящата за установяване на приложимото материално право дата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно 30 октомври 2002 г., към фактите по случая са приложими материалноправните разпоредби на Регламент № 40/94, изменен (вж. в този смисъл определение от 5 октомври 2004 г., Alcon/СХВП, C‑192/03 P, EU:C:2004:587, т. 39 и 40 и решение от 23 април 2020 г., Gugler France/Gugler и EUIPO, C‑736/18 P, непубликувано, EU:C:2020:308, т. 3 и цитираната съдебна практика). Следователно позоваването на материалноправните разпоредби на член 8, параграф 4 и член 60, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001, направено от апелативния състав в обжалваното решение, от жалбоподателя в доводите му, от EUIPO и от встъпилата страна, следва да се разбира като отнасящо се съответно до член 8, параграф 4 и член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, изменен.

22      Освен това в постоянната съдебна практика се приема, че по принцип е предвидено процесуалноправните норми да се прилагат към деня на влизането им в сила (вж. решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 45 и цитираната съдебна практика), поради което за приложими към разглеждания спор следва да се считат процесуалноправните разпоредби от Регламент № 207/2009, изменен, и от Регламент 2017/1001. Следователно позоваването на процесуалноправните разпоредби на член 60, параграф 4 и член 63, параграф 3 от Регламент 2017/1001, направено от апелативния състав в обжалваното решение, от жалбоподателя в доводите му, от EUIPO и от встъпилата страна, следва да се разбира като отнасящо се съответно до разпоредбите на имащите идентично съдържание член 53, параграф 4 и член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009, изменен.

23      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага само едно основание, а именно нарушение на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009.

24      Жалбоподателят твърди, че при тълкуването на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото и че поради нея неправилно е обявил за недопустимо по силата на тази разпоредба второто искане за обявяване на недействителност. Жалбоподателят най-напред излага мотивите за искането си и цитира съдебната практика на Съюза относно правата, от които твърди, че се ползва по отношение на думата „palladium“.

25      EUIPO счита, че изложението на жалбоподателя, което се отнася до решенията на съда на Съюза по предходно дело между същите страни, не е от значение за разглеждания случай. Освен това EUIPO оставя на Общия съд преценката дали апелативният състав е допуснал грешка, като е тълкувал буквално член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, след като е трябвало по-скоро да приложи телеологично тълкуване на тази разпоредба.

26      Встъпилата страна оспорва доводите на жалбоподателя. Тя най-напред уточнява, че цитираните от него решения са по производства, които не се отнасят до спорната марка. По-нататък, встъпилата страна посочва, че не може да се направи извод за достатъчно реално използване в Испания на съответния знак преди 30 октомври 2002 г. Освен това второто искане за обявяване на недействителност било изцяло погасено по давност и определени действия на жалбоподателя направили спорната марка необжалваема. Накрая, встъпилата страна счита, че в случая е приложим член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009.

27      Трябва да се констатира, че макар да е счел за необходимо да изложи мотивите, накарали го да предяви второто си искане за обявяване на недействителност, и да цитира съдебната практика на Съюза, свързана с правата, от които твърди, че се ползва по отношение на думата „palladium“, жалбоподателят все пак не излага каквито и да било доводи в подкрепа на изтъкнатото от него основание на жалбата. Посочените от него съображения във всички случаи са без значение за разглеждания спор. Както отбелязва встъпилата страна, цитираните от жалбоподателя решения не се отнасят за спорната марка, а и, както изтъква EUIPO, за целите на прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 и на член 52, параграф 1, буква в) от същия регламент е достатъчно да са изпълнени предвидените в тях изисквания, сред които няма изискване твърдяното нерегистрирано по-ранно право да е било преди това признато от съда на Съюза. Ето защо прилагането на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 не зависи от наличието или липсата на такова признаване.

28      Освен това следва да се отхвърли и доводът на встъпилата страна, съгласно който не може да се заключи, че преди 30 октомври 2002 г. по-ранният знак, на който е направено позоваване, е бил реално използван в Испания, като това използване не е било само на местно равнище, а е било достатъчно значимо, за да се отмени регистрация на марка на Европейския съюз. Този довод всъщност се отнася до разглеждането по същество на второто искане за обявяване на недействителност, а не до разглеждането на допустимостта му. По същата причина трябва да се отхвърлят и доводите на встъпилата страна, с които тя твърди по отношение на второто искане за обявяване на недействителност, че действията, с които жалбоподателят изрично се е отказал от първото искане за обявяване на недействителност на спорната марка и впоследствие му е прехвърлил собствеността върху международна регистрация, водят до „необжалваемост“ на тази регистрация и на спорната марка.

29      По отношение на довода на жалбоподателя, че апелативният състав неправилно е приложил член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, следва да се отбележи, че страните спорят, от една страна, по тълкуването на тази разпоредба и връзката ѝ с член 56, параграф 3 от същия регламент и от друга страна, по приложимостта ѝ в случая.

 По тълкуването на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и връзката му с член 56, параграф 3 от същия регламент

30      Следва да се припомни, че съгласно член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 когато притежателят на едно от правата, посочени в член 53, параграф 1 или 2, предварително е подал искане за обявяване на марка на Европейския съюз за недействителна или предяви насрещен иск в производство за нарушение, той не може да подаде ново искане за обявяване на недействителността или да предяви насрещен иск на основата на друго от посочените права, на които той би могъл да се позове в първото си искане.

31      Съгласно член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 искането за отмяна или за обявяване на недействителност е недопустимо, ако по искане, което има същия предмет и същото основание, между същите страни има решение — или на EUIPO, или на съд за марките на Европейския съюз по член 95 от същия регламент — и ако това решение е придобило сила на пресъдено нещо.

32      В обжалваното решение апелативният състав приема, че на основание член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 второто искане за обявяване на недействителност е недопустимо. След като припомня текста на тази разпоредба, апелативният състав стига до извода, че искането за обявяване на недействителност е недопустимо, когато, както в настоящия случай, са изпълнени и двете предвидени в нея условия.

33      Първото условие, както приема апелативният състав, без страните да оспорят тази му констатация, е лицето, което е подало искането за обявяване на недействителност, да е подало предварително искане за обявяване на недействителност срещу същата марка на Европейския съюз.

34      Второто условие според апелативния състав е новото искане за обявяване на недействителност да е основано на същото по-ранно право или на различно от представляващото основание на първоначалното искане за обявяване на недействителност право, на което е могло валидно да се направи позоваване в това първоначално искане. От това според апелативния състав следва, че щом като не може да се подаде ново искане за обявяване на недействителност въз основа на по-ранни права, които не представляват основание за първоначалното искане за обявяване на недействителност, то още по-малко може да се подаде въз основа на правото, на което е основано това първоначално искане. Логиката в основата на тази разпоредба е, че ако вече е спечелил спор по искане за обявяване на недействителност, притежател на марка на Европейския съюз може да бъде сигурен, че тази марка повече няма да може да бъде оспорвана от същото като подалото първото искане за обявяване на недействителността ѝ лице. Освен това апелативният състав по същество отбелязва, че за разлика от член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009, член 53, параграф 4 от същия регламент не уточнява, че за да бъде приложим, е необходимо EUIPO да е постановила решение по същество по първоначалното искане за обявяване на недействителност. Според апелативния състав обстоятелството, че последната разпоредба не е достатъчно ясна в това отношение, не изглежда като просто пропуск от страна на законодателя, а по-скоро като негов съзнателен избор.

35      Жалбоподателят и встъпилата страна не спорят, че за разлика от член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 прилагането на член 53, параграф 4 от същия регламент не зависи от постановяването на решение по същество по първоначалното искане за обявяване на недействителност. Жалбоподателят обаче оспорва констатацията на апелативния състав, че член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 е приложим както когато на правото, на което е направено позоваване в новото искане за обявяване на недействителност, вече е било направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност, така и когато това не е било направено.

36      EUIPO предлага две тълкувания на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, които в случая водят до противоположни изводи. При буквалното тълкуване на тази разпоредба прилагането ѝ според EUIPO не зависи от наличието на решение по същество по първоначалното искане за обявяване на недействителност, докато при телеологичното ѝ тълкуване би зависело от наличието на такова решение. Във втората хипотеза член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 би бил приложим само като необходимо допълнение на член 56, параграф 3 от същия регламент в зависимост от това дали първоначалното и новото искане за обявяване на недействителност са основани на едни и същи по-ранни права.

37      Най-напред трябва да се отбележи, че както подчертава EUIPO, член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 не е тълкуван в съдебната практика.

38      По-нататък следва да се констатира, че спорът между страните се свежда всъщност до два въпроса, които са, от една страна, необходимо ли е да има постановено решение по същество по първоначалното искане за обявяване на недействителност, като се има предвид по-специално текстът на член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009, и от друга страна, от значение ли е дали исканията за обявяване на недействителност са основани на едни и същи по-ранни права.

39      В това отношение следва да се приеме, че тълкуването на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и връзката му с член 56, параграф 3 от същия регламент предполагат, както изтъкват жалбоподателят и EUIPO, че исканията за обявяване на недействителност, които са основани на едно и също или едни и същи по-ранни права по член 53, параграф 1 или 2 от Регламент № 207/2009, трябва да се разграничават от тези, които са основавани на различни по-ранни права.

–       По исканията за обявяване на недействителност, основани на едно и също по-ранно право

40      Както бе припомнено в точка 31 по-горе, член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 предвижда, че искането за отмяна или за обявяване на недействителност е недопустимо, ако по искане, което има същия предмет и същото основание, между същите страни има решение по-специално на EUIPO и ако това решение е придобило сила на пресъдено нещо.

41      Член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 се отнася до положение, при което ново искане за обявяване на недействителност се основава на същото по-ранно право като това или като тези в основата на първоначалното искане за обявяване на недействителност.

42      Освен това следва да се установи, че след като, видно от текста му, член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 предвижда недопустимост в случаите, когато има прието и станало окончателно решение по същество, то ново искане за обявяване на недействителност не е недопустимо по-специално в случаите, когато първоначалното искане за обявяване на недействителност е обявено за недопустимо или когато е било оттеглено преди постановеното по него решение да е станало окончателно.

–       По исканията за обявяване на недействителност, основани на различни по-ранни права

43      Като се има предвид, че съгласно член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, припомнен в точка 30 по-горе, лице, което е подало искане за обявяване на недействителност, не може да подаде ново искане, основано на по-ранно право по член 53, параграфи 1 или 2 от същия регламент, ако е могъл да се позове на това право в първоначалното си искане за обявяване на недействителност. Такова ново искане би било — според EUIPO и буквалното ѝ тълкуване на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, както и според встъпилата страна — недопустимо, без значение, от една страна, дали производството по първоначалното искане за обявяване на недействителност е прекратено, или е висящо, и от друга страна, както посочва апелативният състав (т. 33 от обжалваното решение), дали по първоначалното искане е постановено решение по същество.

44      Всъщност текстът на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 не предвижда условие за наличие на решение по същество и целта на тази разпоредба не допуска налагането на такова условие. В противен случай лице, което притежава няколко по-ранни права, би имало необосновано широки възможности за предявяване на искания за обявяване на недействителност. Той би могъл въз основа на тези си права да подава едно след друго отделни искания за обявяване на недействителност на една и съща марка на Европейския съюз, което би противоречало на ratio legis на посочената разпоредба, а именно да не се допуска лице, което вече е подало искане за обявяване на недействителност, да подава и други искания въз основа различните си по-ранни права по член 53, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009, ако е могло да се позове на тях в първоначалното си искане за обявяване на недействителност. Следователно предложеното от EUIPO телеологично тълкуване не може да бъде прието.

45      Освен това от ratio legis на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 следва, че тази разпоредба е приложима дори ако първоначалното искане за обявяване на недействителност е оттеглено или прието за недопустимо, тъй като само подаването на първоначално искане е достатъчно.

46      Обратно, трябва да се отхвърли поддържаното от встъпилата страна тълкуване на апелативния състав, съгласно което член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 се прилага не само когато притежателят на по-ранно право по член 53, параграфи 1 или 2 от същия регламент е подал първоначално искане за обявяване на недействителност, основано на по-ранно право, различно от това, на което е основано новото искане за обявяване на недействителност, но и когато исканията за обявяване на недействителност са основани на едно и също по-ранно право. В това отношение апелативният състав приема, че след като не може да бъде подадено ново искане за обявяване на недействителност въз основа на по-ранни права, които не представляват основание за първоначално искане за обявяване на недействителност, то още по-малко това може да бъде направено въз основа на правото, на което е основано това първоначално искане. Такова тълкуване обаче не може да бъде прието. От една страна, то би противоречало на волята на законодателя и на ясния текст на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, който посочва само различни по-ранни права, но не и едно и също право. От друга страна, посоченото тълкуване би лишило от полезно действие член 56, параграф 3 от същия регламент и дори би противоречало на неговия текст. Всъщност според това тълкуване искане за обявяване на недействителност, основано на същото по-ранно право по член 53, параграф 1 или 2 от Регламент № 207/2009, на което е основано и първоначалното искане, би било недопустимо, дори и ако по това първоначално искане не е било постановено окончателно решение по същество.

–       Извод относно връзката между член 53, параграф 4 и член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009

47      От изложеното следва, че член 56, параграф 3 от Регламент № 207/2009 е приложим и в случаите, когато в ново искане за обявяване на недействителност е направено позоваване на същото по-ранно право по член 53, параграф 1 или 2 от този регламент. Новото искане за обявяване на недействителност е недопустимо, ако има същия предмет и същото основание и ако е между същите страни като първоначалното искане, по което е постановено решение по същество, което е станало окончателно.

48      Когато обаче в новото искане за обявяване на недействителност е направено позоваване на по-ранно право по член 53, параграфи 1 или 2 от Регламент № 207/2009, на което е могло да бъде направено позоваване в първоначалното искане за обявяване на недействителност и това не е направено, е приложим член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009. При това положение новото искане за обявяване на недействителност е недопустимо.

49      От това следва, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 е приложим както когато в новото искане за обявяване на недействителност е направено позоваване на друго по-ранно право, така и когато е направено позоваване на същото по-ранно право (т. 23 и 24 от обжалваното решение).

50      Тази грешка при прилагане на правото може да доведе до отмяна на обжалваното решение по-специално ако първото и второто искане за обявяване на недействителност се основават на едни и същи по-ранни права по член 53, параграфи 1 или 2 от Регламент № 207/2009.

 По приложимостта в случая на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009

51      Страните не спорят, че първото и второто искане за обявяване на недействителност са подадени от едни и същи юридически лица и че следователно, както приема апелативният състав, първото условие по член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, посочено в точка 33 по-горе, в случая е изпълнено.

52      По отношение на второто условие по член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009, посочено в точка 34 по-горе, апелативният състав отбелязва, че в случая, от една страна, в преписката по делото няма каквито и да било данни двата използвани в процеса на търговията знака, посочени от жалбоподателя във второто искане за обявяване на недействителност, да са придобити след датата на подаване на първото искане за обявяване на недействителност, и от друга страна, жалбоподателят не е изложил каквито и да било доводи в това отношение. Апелативният състав стига до извода, че независимо от липсата на решение по същество по първото искане за обявяване на недействителност, отделът по отмяна правилно е приел член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 за приложим в случая.

53      Жалбоподателят и встъпилата страна спорят дали второто условие, посочено в точка 34 по-горе, е изпълнено в случая. Според жалбоподателя първото искане за обявяване на недействителност е несъществуващо от правна гледна точка, но EUIPO и встъпилата страна не приемат това му твърдение. Жалбоподателят освен това счита, че по-ранното право, на което е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, вече е било изтъкнато в първото искане за обявяване на недействителност, но встъпилата страна оспорва и това му твърдение, тъй като EUIPO не се е произнесла изрично по този въпрос в писмения си отговор.

–       По първото искане за обявяване на недействителност

54      Най-напред трябва да се констатира, че както посочват EUIPO и встъпилата страна, твърдението на жалбоподателя, че първото искане за обявяване на недействителност не съществува от правна гледна точка, не може да се приеме. Според жалбоподателя първото искане за обявяване на недействителност трябва да се счита за неподадено на основание член 15 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1), но следва да се констатира, че към момента на подаването на това искане посоченият член всъщност не е приложим. Приложимата тогава разпоредба, а именно правило 39, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) предвижда, че искане за обявяване на недействителност, за което дължимата такса не е платена, се смята за неподадено, а не за оттеглено, като член 15, параграф 1 от Делегиран регламент 2018/625 предвижда същото. Освен това, както изтъква EUIPO, отделът по отмяна е постановил решение по първото искане за обявяване на недействителност на 26 април 2006 г., след като жалбоподателят е оттеглил жалбата си.

55      По-нататък трябва да се констатира, че първото искане за обявяване на недействителност е прието за допустимо. Всъщност, макар в съобщение от 17 март 2006 г. да посочва, че това искане трябва да бъде поправено, за да бъде допустимо, в решението си от 26 април 2006 г. отделът по отмяна, противно на поддържаното от жалбоподателя, приема, че прекратява производството поради оттеглянето на жалбата от жалбоподателя и че искането за обявяване на недействителност е допустимо.

56      Следователно първото искане за обявяване на недействителност — макар да не може да се приеме, че по него има постановено решение по същество и че това решение е станало окончателно, което впрочем никоя от страните не твърди — не може да се счита за несъществуващо от правна гледна точка.

–       По правата, изтъкнати в подкрепа на първото и второто искане за обявяване на недействителност

57      Важно е да се отбележи, че в писмените си изявления пред Общия съд жалбоподателят и встъпилата страна изразяват различни становища дали първото и второто искане за обявяване на недействителност се основават на едно и също по-ранно право, или на едни и същи по-ранни права. Жалбоподателят твърди, че основание и за двете искания е знакът „Grand Hotel Pallaum“. Според встъпилата страна обаче първото искане за обявяване на недействителност се отнася до нерегистрираното търговско наименование „Grand Hotel Palladium“ и се основава на три национални марки и на наименованието на дружеството „Residencial Palladium, SA“. В крайна сметка EUIPO не се произнася изрично по този въпрос в писмения отговор.

58      В обжалваното решение апелативният състав посочва, че първото искане за обявяване на недействителност се основава на две по-ранни национални марки, както и на два знака, използвани в процеса на търговия с по-голям обхват от местния (т. 2 и 3 от обжалваното решение), а второто искане за обявяване на недействителност се основава на два знака, използвани в процеса на търговия с по-голям обхват от местния (т. 8 от обжалваното решение). Апелативният състав обаче не описва правата, на които се позовава всяко едно от двете искания, нито по-специално уточнява естеството и съставните словни елементи на съответните знаци, използвани в процеса на търговия.

59      По отношение на първото искане за обявяване на недействителност от административната преписка на EUIPO по разглеждания случай се установява също и че жалбоподателят е посочил, че първото му искане се основава на знак, използван в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, и на три по-ранни национални марки. Той е уточнил, че става въпрос за испански марки номер 94047 и номер 2503994 и за италианска марка номер 597136. По отношение на споменатия знак жалбоподателят е направил отметка в полето „наименование на дружеството“ и е посочил „словна марка „Residencial Palladium“, след което в полето за пояснения е уточнил, че дейността на дружеството е управление на хотел „Grand Hotel Palladium“, и накрая, на следващата страница, е пояснил, че наименованието на дружеството е с по-голям обхват от местния и че хотелът му „Grand Hotel Palladium“ е много известен.

60      Освен това по отношение на второто искане за обявяване на недействителност от административната преписка на EUIPO по разглеждания случай се установява, че в това искане жалбоподателят се е позовал на знак, използван в процеса на търговия с по-голям обхват от местния. Той е направил отметки в полетата „търговско наименование“ и „име на предприятието“, като е посочил знака „Grand Hotel Palladium“, след което е пояснил, че използва търговското наименование „Grand Hotel Palladium“.

61      От изложеното следва, първо, че обжалваното решение не позволява да се установят достатъчно ясно и точно кои по-ранни права са били изтъкнати в първото и второто искане за обявяване на недействителност, второ, че не може да се установи съответствие между твърденията на апелативния състав в това отношение и данните, съдържащи се в административната преписка по производството пред EUIPO, и трето, че от констатациите на апелативния състав не може нито да се разбере, нито да се изведе дали второто искане за обявяване на недействителност е било основано на същото по-ранно право, или на същите по-ранни права като тези, на които е било основано първото искане за обявяване на недействителност. Това обаче следва да се уточни, за да могат да се установят последиците в случая от допуснатата от апелативния състав грешка при прилагане на правото (вж. т. 50 по-горе).

62      С оглед на изложените в точка 61 по-горе пропуски и неточности в мотивите на обжалваното решение следва да се отбележи, че съгласно член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на добра администрация включва по-специално задължението на администрацията да мотивира своите решения. Това задължение, предвидено също и в член 94 от Регламент 2017/1001, има двойната цел, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, да даде възможност на съда на Съюза да упражни контрола си за законосъобразност на съответното решение (вж. в този смисъл решения от 10 май 2012 г., Rubinstein и L’Oréal/СХВП, C‑100/11 P, EU:C:2012:285, т. 111 и от 17 март 2016 г., Naazneen Investments/СХВП, C‑252/15 P, непубликувано, EU:C:2016:178, т. 29).

63      Това задължение има същия обхват като задължението по член 296, втора алинея ДФЕС, който изисква мотивите да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на автора на акта, без да е необходимо в тези мотиви да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, като въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на посочените изисквания, обаче следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решение от 21 октомври 2004 г., KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, EU:C:2004:649, т. 63—65 и определение от 14 април 2016 г., KS Sports/EUIPO, C‑480/15 P, непубликувано, EU:C:2016:266, т. 32).

64      Установената липса или непълнота на мотивите спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 263 ДФЕС и представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза (решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67).

65      При тези обстоятелства в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 62—64 по-горе, Общият съд решава да провери служебно дали апелативният състав е изпълнил задължението си за мотивиране и с процесуално-организационно действие по член 89 от Процедурния правилник приканва страните да изложат писмено становището си по този въпрос. Жалбоподателят и EUIPO са приканени по-специално да посочат точно на кое по-ранно право или на кои по-ранни права са били основани първото и второто искане за обявяване на недействителност, като се има предвид, че встъпилата страна се е произнесла по този въпрос в писмения си отговор. Освен това страните са помолени да представят становищата си по евентуалното служебно установяване от страна на Общия съд на нарушение от страна на апелативния състав на предвиденото в член 94 от Регламент 2017/1001 задължение за мотивиране. В това отношение те са приканени да посочат дали според тях обжалваното решение позволява, от една страна, да се установят по-ранните права, на които са основани първото и второто искане за обявяване на недействителност, и от друга страна, да се определи дали на по-ранното право, или на по-ранните права, на които е основано второто искане за обявяване на недействителност, е направено позоваване и в първото искане за обявяване на недействителност.

66      Следва да се констатира, че жалбоподателят не е отговорил на въпросите на Общия съд в определения срок.

67      В отговор на първия въпрос на Общия съд EUIPO уточнява, че всички твърдени от жалбоподателя права са били придобити преди подаването на първото искане за обявяване на недействителност. EUIPO посочва, че това искане се основава на три национални марки, а именно на испанските марки с номера 94047 и 2503994, регистрирани съответно на 16 май 2001 г. и 1 май 2003 г., и на италианската марка с номер 597136, регистрирана на 4 май 1993 г., както и на наименованието на предприятието „Residencial Palladium“. Освен това EUIPO посочва, че второто искане за обявяване на недействителност се основава на „нерегистрираното търговско наименование и наименование на предприятие“ Grand Hotel Palladium. Ето защо следва да се констатира, че посочените от EUIPO права съответстват по същество на тези, които праводателят на встъпилата страна е посочил в писмения си отговор.

68      Най-напред следва да се отбележи, че макар в отговор на втория въпрос на Общия съд EUIPO да признава, че в обжалваното решение е посочила неправилно на кои права е направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност, както и че е можела по-ясно да укаже правото, на което е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, твърдейки като цяло, че мотивите на обжалваното решение се подразбират, EUIPO и встъпилата страна считат, че това решение е достатъчно мотивирано и позволява да се определи дали на правото, или на правата, на които е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, е било направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност. Налага се обаче изводът, че по този въпрос EUIPO и встъпилата страна разбират по напълно различен начин обжалваното решение. Всъщност според EUIPO от обжалваното решение се установява, че на правото, на което е основано второто искане за обявяване на недействителност, не е направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност. Според встъпилата страна обаче от обжалваното решение се установява, че на правата, на които е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, вече е направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност.

69      По-конкретно, на първо място, що се отнася до първото искане за обявяване на недействителност, EUIPO приема, че апелативният състав неправилно е посочил, че то е основано по-специално на два знака, използвани в процеса на търговия.

70      Що се отнася до второто искане за обявяване на недействителност, EUIPO признава, че апелативният състав е можел да бъде по-ясен по отношение на посочените по-ранни права, но поддържа, че единственият въпрос, поставен от жалбоподателя пред апелативния състав, е дали член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 е приложим към второто искане за обявяване на недействителност при липсата на решение по същество по първото искане за обявяване на недействителност. Налага се обаче изводът, че това твърдение на EUIPO е погрешно. В точка 14 от обжалваното решение апелативният състав всъщност посочва, че според жалбоподателя първото искане за обявяване на недействителност вече е основано на знака „Grand Hotel Pallaum“, а в точка 16 от обжалваното решение — че праводателят на встъпилата страна оспорва този довод на жалбоподателя.

71      Освен това следва да се отбележи, че в точка 23 от обжалваното решение апелативният състав е приел, че на основание член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 искане за обявяване на недействителност е недопустимо по-специално когато „е основано на същото по-ранно право като първоначалното искане за обявяване на недействителност или на друго по-ранно право, на което е могло валидно да се направи позоваване в това искане“. В точка 24 от обжалваното решение апелативният състав добавя, че „след като ново искане за обявяване на недействителност не може да бъде подадено въз основа на различни от посочените в първото искане за обявяване на недействителност по-ранни права, то още по-малко може да бъде подадено въз основа на същото като посочено в това първо искане по-ранно право“. От това следва, че апелативният състав не счита за необходимо да се произнесе по въпроса дали по-ранното право, или по-ранните права, посочени във второто искане за обявяване на недействителност, са послужили за основание и на първото искане за обявяване на недействителност, а не че в случая не е разгледал този въпрос.

72      По отношение на цитираните от EUIPO точки 10, 13 и 19 от обжалваното решение следва да се отбележи, че в тях не се посочва какъвто и да било знак, на който да е направено позоваване в едно от двете искания за обявяване на недействителност. От споменатите точки 10 и 19 освен това се установява, че се отнасят основно до текста на член 53, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и че от тях не може да се прецени дали на правото, или на правата, на които е основано второто искане за обявяване на недействителност, е направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност, като се имат предвид по-специално липсата на точно посочване на тези права в обжалваното решение и съображенията на апелативния състав в точки 23 и 24 от споменатото решение.

73      Накрая, EUIPO твърди, че тъй като апелативният състав е потвърдил изцяло решението на отдела по отмяна, то това решение и изложените в него мотиви представляват част от контекста на приемане на обжалваното решение. С оглед на това EUIPO заключава, че споменатото решение и посоченият контекст позволяват да се установят по-ранните права, на които е направено позоваване в първото и второто искане за обявяване на недействителност, както и да се определи дали на правото, или на правата, на които е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, не е било направено позоваване и в първото искане за обявяване на недействителност. С оглед обаче на изложените обстоятелства — а именно липсата на точно посочване на правата, на които е направено позоваване в двете искания за обявяване на недействителност, спорът между страните относно това дали на знака, на който е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, вече е направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност, и преценката на апелативния състав, че по същество разрешаването на този спор не е от съществено значение (вж. т. 69—72 по-горе) — не може да се приеме, че мотивите на решението на отдела по отмяна могат да поправят пропуските и неточностите в мотивите на обжалваното решение.

74      На второ място, по отношение на първото искане за обявяване на недействителност встъпилата страна счита, че като права, на които е направено позоваване в него, апелативният състав е посочил по-специално два знака, използвани в процеса на търговия. От искането се установявало, че според жалбоподателя тези два знака са „Residencial Palladium“ и „Grand Hotel Palladium“. По отношение на второто искане за обявяване на недействителност встъпилата страна счита, че по-ранните права са ясно посочени в обжалваното решение и че видно от него, жалбоподателят се позовава на търговското наименование „Grand Hotel Palladium“ и на наименованието на дружеството „Residencial Palladium“.

75      Налага се изводът, че по този начин встъпилата страна, от една страна, подчертава липсата на ясно и точно посочване в обжалваното решение правата, на които е направено позоваване във всяко от исканията за обявяване на недействителност, и друга страна, има различно от изложеното от EUIPO в отговора ѝ на въпросите на Общия съд становище за тези права.

76      Освен това за разлика от EUIPO встъпилата страна счита, че в обжалваното решение апелативният състав е приел, че на правата, на които е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, е направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност.

77      Налага се следователно констатацията, че поради пропуските в мотивите на обжалваното решение — изложени в точка 61 по-горе и потвърждаващи се от обстоятелството, че EUIPO и встъпилата страна разбират по различен начин съображенията на апелативния състав относно правата, на които е направено позоваване във всяко едно от исканията за обявяване на недействителност — от обжалваното решение не може достатъчно ясно и точно да се установи кои са тези права и дали апелативният състав е приел, че на правото или на правата, на които е направено позоваване във второто искане за обявяване на недействителност, е направено позоваване в първото искане за обявяване на недействителност.

78      Предвид това първото искане на жалбоподателя следва да се уважи и обжалваното решение следва да се отмени, тъй като апелативният състав е нарушил задължението си за мотивиране по член 94 от Регламент 2017/1001, като не е посочил ясно и точно по-ранните права, на които е направено позоваване в първото и второто искане за обявяване на недействителност, лишавайки така съда на Съюза от възможността да прецени последиците от допуснатата от апелативния състав грешка при прилагане на правото за законосъобразността на обжалваното решение. Жалбата следва да се отхвърли в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

79      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като EUIPO е загубила по същество, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

80      Освен това, тъй като встъпилата страна е загубила делото в основната си част, тя следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 12 февруари 2020 г. (преписка R 231/20194).

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Residencial Palladium, SL.

4)      Palladium Gestión, SL понася направените от него съдебни разноски.

Spielmann

Spineanu-Matei

Mastroianni

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: испански.