Language of document : ECLI:EU:F:2013:134

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

12 септември 2013 година


Дело F‑78/13 R


Stéphane De Loecker

срещу

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

„Публична служба — Срочно нает служител — Преназначаване — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“

Предмет:      Жалба на основание член 278 ДФЕС и член 157 АЕ и на основание член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н De Loecker иска да бъде спряно до 15 ноември 2013 г. изпълнението на решението от 15 юли 2013 г., с което оправомощеният да сключва договори орган на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) го прехвърля в интерес на службата от длъжността му в Бужумбура (Бурунди) на длъжност в Брюксел (Белгия), както и незабавно да бъде спряно изпълнението на същото решение до обявяването на определението, с което ще се сложи край на обезпечителното производство

Решение:      Отхвърля молбата на г‑н De Loecker за допускане на обезпечителни мерки. Не се произнася по съдебните разноски.


Резюме


1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване — Неимуществена вреда, която не може да бъде поправена по-добре в обезпечителното, отколкото в главното производство — Липса на неотложност

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Обезпечително производство — Условия за допустимост — Жалба — Изисквания за форма — Излагане на основанията, които на пръв поглед обосновават необходимостта от постановяване на поисканите мерки

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 35, параграф 1, буква г) и член 102, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки трябва да се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите временни мерки.

Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на искането (fumus boni juris) са кумулативни, така че молбите за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърлят, ако едно от тях не е изпълнено. При необходимост съдията по обезпечителното производство също така претегля съответните интереси.

(вж. точки 17 и 18)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 3 юли 2008 г., Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точка 21 и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2011 г., De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10 R, точка 16

2.      Целта на обезпечителното производство не е да осигури поправянето на евентуалните вреди, а да гарантира пълното действие на бъдещото съдебно решение по съществото на спора. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че трябва да е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по иска или жалбата, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя.

Освен това страната, която иска постановяването на временни мерки, следва да докаже, че не може да изчака приключването на главното производство, без да понесе такава вреда.

Оттук следва, че условието за неотложност не е изпълнено, когато постановяването на поисканите временни мерки няма да гарантира поправяне на твърдяната неимуществена вреда в по-голяма степен, отколкото евентуалната отмяна на спорното решение в главното производство.

(вж. точки 20 и 25)


Позоваване на:

Съд — 25 март 1999 г., Willeme/Комисия, C‑65/99 P(R), точка 62

Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, точка 25; 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27; 25 ноември 2003 г., Clotuche/Комисия, T‑339/03 R, точка 24

3.      Както следва от член 35, параграф 1, буква г) във връзка с член 102, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, молбата за допускане на обезпечителни мерки трябва сама по себе си да позволява на ответника да подготви становището си, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе, евентуално без да разполага с други данни, като основните правни и фактически обстоятелства, на които тя почива, трябва да следват от текста на самата молба за допускане на обезпечителни мерки.

(вж. точка 32)


Позоваване на:

Общ съд — 27 април 2010 г., Парламент/U, T‑103/10 P(R), точка 40 и цитираната съдебна практика