ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

5 юли 2011 година

Дело F-38/11

Gianluigi Alari

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2009 г. — Прехвърляне в друга институция в хода на процедура по повишаване, в резултат на която длъжностното лице е щяло да бъде повишено в своята първоначална институция — Институция, компетентна да вземе решение за повишаването на прехвърленото длъжностно лице“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Alari иска отмяна на решението на Парламента да не бъде повишен в степен AD 7 в рамките на процедурата по повишаване за 2009 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Европейският парламент понася, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на жалбоподателя.

Резюме

Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Прехвърляне в друга институция в хода на процедура по повишаване — Компетентност на първоначалната институция да вземе решение за повишаването

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

Съобразно изискванията на член 45 от Правилника, когато длъжностното лице би могло да бъде повишено в хода на годината, през която се прехвърля, компетентен да вземе решение относно повишаването му е органът по назначаването в първоначалната институция.

Член 45 от Правилника гласи, че решение за повишаване се взема след съпоставяне на заслугите на длъжностните лица, които отговарят на условията за повишаване, и че при съпоставянето на заслугите органът по назначаването по-специално взема предвид оценката на съответното длъжностно лице.

За да прецени обаче дали определено длъжностно лице трябва да бъде повишено със задна дата, считано от 1 януари от годината N (и дори по-общо в хода на годината N), органът по назначаването в приемащата институция практически може да съпостави единствено миналите заслуги на длъжностните лица, а именно заслугите им през годината N ‑ 1 (и то въз основа на оценките за работата на тези длъжностни лица през годината N ‑ 1 и през предишните години). За целта е необходимо всъщност заслугите на прехвърлените длъжностни лица да се съпоставят с тези на длъжностните лица, които все още са им били колеги през годината преди прехвърлянето им — съпоставка, която може да извърши надлежно само първоначалната институция.

(вж. точки 26, 27 и 31)