Дело T‑436/10
(публикувани откъси)
HIT Groep BV
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Норми, предвиждащи възможност за търсене на отговорност от дружеството майка за антиконкурентните практики на дъщерното дружество — Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние — Разумен срок“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.
1. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, включително в случай на холдинг — Оборим характер — Определяне на търговската политика — Критерии за преценка на евентуално самостоятелния ѝ характер
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
2. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая —Необходимост от уточняване на всички релевантни фактически и правни обстоятелства — Липса
(член 296 ДФЕС)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Пропорционалност — Обхват
4. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества, включително в случай на холдинг — Доказателствени задължения на дружеството, което иска да обори тази презумпция — Недостатъчно доказателства за оборването на презумпцията
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
5. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Т.нар. критерий „за икономическата приемственост“ на предприятието — Условия
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид —Съвкупен оборот на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект към датата на приемане на решението за налагане на глобата
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Максимален размер — Цели
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Оборот от стопанската година, предхождаща деня на налагането на глобата —Финансова година, през която е извършено прехвърляне на съвкупност от активи —Използване на оборота от друга предходна финансова година, представляваща последната пълна финансова година с нормална стопанска дейност — Допустимост в случай на холдинг
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Правила за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Дружество майка и дъщерни дружества — Необходимост стопанската единица да съществува към момента на сътрудничеството
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
10. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Обхват — Дружество майка и дъщерно дружество, които през част от периода на извършване на нарушението са образували едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС и са престанали да съществуват под тази форма към деня на приемането на решение за налагане на глоба — Последици за определянето на размера на глобата
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
11. Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка — Нарушение — Липса
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1/2003 на Съвета)
12. Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Нарушение — Последици
(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 117—131, 147 и 148)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 132)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 133)
4. При нарушаване на правилата в областта на конкуренцията, ако дружество майка притежава изцяло капитала на дъщерното си дружество през периода на нарушението, за който му се търси отговорност, Комисията има право да се позове на презумпция за действително упражняване на решаващо влияние и тогава тя не трябва да представя други доказателства в това отношение. Впрочем ирелевантността на представените от Комисията допълнителни доказателства е без последици за отговорността на дружеството майка, тъй като презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние е достатъчна за възникването на отговорността на това дружество, освен ако то не обори презумпцията.
В това отношение обстоятелството, че дружеството майка е холдинг, дори без оперативна дейност, не е достатъчно, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, и то не води до каквото и да било разместване на доказателствената тежест. Фактът, че дружеството майка единствено е управлявало капиталовите си участия съобразно естеството му като дружество и посочения в статута му предмет на дейност, е ирелевантен. Освен това, за да се потърси отговорност за противоправното поведение на дъщерното дружество от дружеството му майка, не е необходимо да се доказва, че последното е повлияло на политиката на дъщерното си дружество в конкретната област, в която е извършено нарушението. Поради това фактът, че самото дружество майка не е извършвало дейност в този сектор, също не е достатъчен, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние. Всъщност презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние не може да се обори само като се докаже, че дъщерното дружество е управлявало търговската си политика stricto sensu, като стратегията на разпространение или на цените, без да получава указания от дружеството майка в това отношение. Следователно самостоятелността на дъщерното дружество също така не може да бъде установена само като се докаже, че то е управлявало самостоятелно специфични аспекти от своята политика по предлагане на пазара на засегнатите от нарушението продукти. Впрочем, тъй като самостоятелността на дъщерното дружество не се преценява с оглед само на аспектите на оперативното управление на предприятието, фактът, че дъщерното дружество никога не е провеждало в полза на дружеството майка специална политика на информиране на съответния пазар, не може да бъде достатъчен, за да се докаже неговата самостоятелност.
(вж. т. 138—142, 144 и 145)
5. Осигуряването на ефективно прилагане на правилата за конкуренция може да изисква отговорността за нарушението на правилата относно картелите да се вмени по изключение не на лицето, което първоначално е стопанисвало предприятието, а на новото лице, което стопанисва предприятието, участващо в картела, в случай че последното лице действително може да се счита за правоприемник на лицето, което първоначално е стопанисвало предприятието, тоест когато то продължава да стопанисва това предприятие. Всъщност т.нар. критерий „за икономическата приемственост“ се прилага само в случай че юридическото лице, отговорно за стопанисването на предприятието, прекратява своето правно съществуване след извършването на нарушението или в случай на вътрешно преструктуриране на предприятие, когато лицето, което първоначално е стопанисвало предприятието, не преустановява непременно своето правно съществуване, но повече не извършва икономическа дейност на съответния пазар, и като се имат предвид структурните връзки между лицето, което първоначално е стопанисвало предприятието, и новото лице, което стопанисва предприятието.
Поради това критерият за икономическата приемственост е неприложим по-специално когато дружество майка и дъщерното му дружество вече не са част от една и съща група, но не са преустановили съществуването си и не е извършвано вътрешно преструктуриране, в рамките на което дружеството майка да е имало структурни връзки с получателя по прехвърлянето.
Всъщност санкционирането на нарушенията на правото в областта на конкуренцията и съответната глоба в това отношение имат както възпиращ, така и репресиращ ефект, и санкцията на дружеството майка се налага дори ако то наистина е ограничило икономическата си дейност, но от правна страна продължава да съществува, което все още позволява да бъде санкционирано.
(вж. т. 150, 151, 153 и 155)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 161)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 174—177)
8. Що се отнася до израза „предходната [финансова] година“ по смисъла на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, с него по принцип се има предвид последната пълна финансова година с дейност на съответното предприятие към датата на приемане на решението. Прилагането на предвидения в тази разпоредба максимален размер от 10 % съответно предполага, от една страна, че Комисията разполага с оборота за последната финансова година преди датата на приемане на решението, и от друга страна, че тези данни отразяват пълна финансова година с нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца.
В това отношение, макар за изчисляването на максималния размер на глобата Комисията по принцип да трябва да взема предвид реализирания от съответното предприятие оборот през последната пълна финансова година към датата на приемане на решението за налагане на глоба, от контекста и от целите, преследвани с правната уредба, от която е част въпросната разпоредба, обаче следва, че когато оборотът от финансовата година, предхождаща приемането на решението на Комисията, не отразява пълна финансова година с нормална стопанска дейност за период от дванадесет месеца и съответно не дава никаква полезна информация за действителното икономическо положение на съответното предприятие и за подходящия размер на глобата, която трябва да му се наложи, този оборот не може да се взема предвид при определянето на максималния размер на глобата. В тази хипотеза, която може да възникне само при извънредни обстоятелства, при изчисляването на максималния размер на глобата Комисията е длъжна да използва последната пълна финансова година, отразяваща пълна година с нормална стопанска дейност.
Доколкото нормалната дейност на холдинг се изразява в придобиването на капиталови участия, тяхното притежаване, събирането на приходи и продажбата на тези участия, обстоятелството, че дружество от този вид единствено поддържа ограничен финансов резерв и минимален оборот, не е достатъчно, за да се докаже наличието на нормална стопанска дейност на това дружество.
(вж. т. 178—180 и 185)
9. При нарушаване на правилата в областта на конкуренцията, само на предприятие, което е сътрудничило с Комисията въз основа на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел (Известие относно сътрудничеството), може съгласно посоченото известие да се предостави намаление на размера на глобата, която би била наложена, ако не е налице сътрудничество. Намаляването не може да се приложи за дружество, което през част от периода на разглежданото нарушение е принадлежало към образуваната от едно предприятие стопанска единица, но вече не принадлежи към нея в момента, в който предприятието е сътрудничело с Комисията. Всъщност с оглед на целта на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, а именно да се насърчава разкриването на нарушения на правото на Съюза в областта на конкуренцията, и с оглед на гарантиране на ефективното прилагане на това право няма никакво основание намаляването на глобата, предоставено на дадено предприятие поради сътрудничеството му с Комисията, да бъде приложено за предприятие, което, макар в миналото да е контролирало засегнатия от нарушението сектор на дейност, самото то не е допринесло за разкриването на нарушението.
(вж. т. 196)
10. При нарушаване на правилата в областта на конкуренцията, ако дружеството майка не е участвало фактически в картела и отговорността му се основава единствено на участието на дъщерното му дружество в този картел, то отговорността на дружеството майка се разглежда като изцяло производна, акцесорна и зависима от отговорността на неговото дъщерно дружество и поради това не може да бъде по-голяма от тази на дъщерното му дружество.
Този принцип обаче не засяга възможността — когато към датата на приемане на решението, с което им се налага глоба, две различни юридически лица, например дружество майка и дъщерно дружество, вече не съставляват едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС — при изчисляването на размера на глобата предвид да се вземат характерни за всяко от тях елементи. Съответно в тази хипотеза всяко от тези различни юридически лица има право за него отделно да бъде приложен максималният размер от 10 % от оборота. Същото се отнася и за евентуалното ползване на възможността за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, което не може да се иска от дружество, което през част от периода на разглежданото нарушение е принадлежало към образуваната от едно предприятие стопанска единица, но вече не принадлежи към нея в момента, в който предприятието е сътрудничело с Комисията.
В това отношение — доколкото при изчисляването на основния размер на глобите са надлежно отчетени възможни различия в продължителността на нарушението, за която се търси отговорност съответно от дружество майка и дъщерното му дружество — евентуалното ограничаване, извършено чрез прилагането на максималния размер от 10 % от техния оборот, както и евентуалното намаляване на размера на глобата, предоставено на едното от тях, не нарушава принципа на равно третиране, дори ако въпреки по-малката продължителност на нарушението, за която се търси отговорност от дружеството майка, окончателният размер на наложената на това дружество глоба се окаже по-голям от определения на дъщерното му дружество. Освен това нарушение на принципа на пропорционалност не може да се докаже единствено с твърдението за наличие на разлика в окончателния размер на глобите, наложени съответно на дружеството майка и на неговото дъщерно дружество.
(вж. т. 213—216 и 225—228)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 238—241, 259 и 260)
12. В областта на конкуренцията нарушаването на принципа на разумния срок при провеждане на административните производства може да има два вида последици.
От една страна, когато нарушението на изискването за разумен срок се е отразило на резултата от производството, нарушението може да доведе до отмяна на обжалваното решение. В това отношение при прилагането на правилата в областта на конкуренция, превишаването на разумния срок може да бъде основание за отмяна само на решения, с които се установяват нарушения, и ако е било доказано, че нарушаването на този принцип е довело до накърняване на правото на защита на засегнатите предприятия. Извън тази конкретна хипотеза неизпълнението на задължението за произнасяне в разумен срок няма последици по отношение на законосъобразността на административното производство по реда на Регламент № 1/2003. Същевременно, тъй като спазването на правото на защита има съществено значение в административните производства в областта на конкуренцията, е важно да се избегне непоправимото застрашаване на това право поради прекомерната продължителност на фазата на разследване и възможността тази продължителност да попречи на представянето на доказателства с цел да се обори твърдението за наличие на поведение, което може да ангажира отговорността на засегнатите предприятия. Поради това разглеждането на евентуалното възпрепятстване на упражняването на правото на защита не трябва да се ограничава до самата фаза, в която това право има пълно действие, а именно втората фаза на административното производство, обхващаща периода от изложението на възраженията до приемането на крайното решение. Преценката относно причината за евентуалното отслабване на ефикасността на правото на защита трябва да обхване цялото това производство, като се има предвид общата му продължителност.
От друга страна, когато нарушението на изискването за разумен срок няма отражение върху резултата от производството, наличието на такова нарушение може да накара съда на Съюза, при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол, да поправи адекватно произтичащо от превишаването на разумния срок на административното производство нарушение, като при необходимост намали размера на наложената глоба.
(вж. т. 242—246)