CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document : ECLI:EU:F:2015:9

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

17 март 2015 година

Дело F‑73/13

срещу

Европейска централна банка (ЕЦБ)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Уволнение — Право на защита — Достъп до дисциплинарната преписка — Достъп до информацията и документите, свързани с други служби — Разумен срок — Законосъобразност на състава на дисциплинарната комисия — Консултативна функция на дисциплинарната комисия — Утежняване на наказанието спрямо предложеното такова — Задължение за мотивиране — Управление на служба — Явна грешка в преценката — Пропорционалност на санкцията — Смекчаващи обстоятелства — Отегчаващи обстоятелства — Възражение за незаконосъобразност“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, с която AX иска по-специално, от една страна, отмяна на решението на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ, наричана по-нататък „Банката“) от 28 май 2013 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение с предизвестие“, и от друга страна, присъждане на сумата от 20 000 EUR за неимуществените вреди, които му били нанесени

Решение: Отхвърля жалбата. AX понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската централна банка.

Резюме

1. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Прилагане по аналогия на съдебната практика, развита във връзка с Правилника за длъжностните лица

(Правилник за длъжностните лица; член 9, буква в) от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

2. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Състезателно производство — Зачитане на правото на защита — Предоставяне на преписката на заинтересованото лице — Обхват — Граници

(член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 45 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; членове 8.3.2 и 8.3.11 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)

3. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Санкция — Законосъобразност — Липса на образувани дисциплинарни производства по отношение на друг служител за аналогични деяния — Липса на последици

(член 45 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; член 8.3.17 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)

4. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Зачитане на правото на защита — Задължение за предоставяне на заинтересованото лице на доклад, който е изготвен от разследваща група преди започването на дисциплинарното производство и не е включен в дисциплинарната преписка — Липса

(членове 8.3.2 и 8.3.11 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка; член 6, параграф 14 от циркулярно писмо № 1/2006 на Европейската централна банка)

5. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Дисциплинарна комисия — Състав — Генерален директор или заместник генерален директор на главна дирекция „Човешки ресурси“ — Допустимост

(раздел 2 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица; член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка; членове 8.3.5 и 8.3.7 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)

6. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Зачитане на правото на защита — Принцип на презумпцията за невиновност — Обхват

(член 45 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; член 8.3.15 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)

7. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове — Задължение на администрацията да действа в разумен срок — Преценка

(член 8.3.2 от Правилата, приложими за персонала на Европейската централна банка)

8. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Санкция — Задължение за мотивиране — Обхват

9. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Санкция — Право на преценка на Изпълнителния съвет — Граници — Спазване на принципа на пропорционалност — Съдебен контрол — Граници

10. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Права и задължения — Задължение за лоялност — Обхват — Освобождаване на служител, нарушил по непоправим начин свързващото го с Банката доверие — Допустимост

(член 4, буква а) и член 44 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка; членове 2, 2.2, 4.1, 4.2 и 5.1 от Кодекса за поведение на Европейската централна банка)

11. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Дисциплинарен режим — Санкция — Смекчаващо обстоятелство — Преценка в случая на служител, изпълняващ ръководни функции

(член 45 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

12. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Свобода на сдружаване — Обхват — Задължение за колективно договаряне — Липса

(член 13 ДЕС; член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Харта на основните права на Европейския съюз; член 36.1 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка)

1. Съгласно член 9, буква в) от Условията за работа на Европейската централна банка принципите, утвърдени в правилниците, нормите и съдебната практика, приложими за персонала на институциите на Съюза, надлежно се вземат предвид за тълкуването на правата и задълженията, предвидени в посочените Условия за работа, и поради това, доколкото в дисциплинарното производство, предвидено в приложимата правна уредба за служителите на Банката, се съдържат някои аналогии с производството, предвидено в Правилника за длъжностните лица на Съюза, при необходимост съдът на Съюза може да приложи по аналогия съдебната практика, развита във връзка с дисциплинарното производство по този правилник.

(вж. точки 102 и 103)

2. Макар в разпоредбите, приложими за служителите на Европейската централна банка, в полза на служителя, който е обект на дисциплинарно производство, да се предвижда по принцип достъп без ограничения до дисциплинарната преписка, включително до ползващите го доказателства, в тези разпоредби не се предвижда неограничен достъп на този служител до всяка информация или всеки документ, които се намират в помещенията на Банката или могат да бъдат възстановени въз основа на съществуващи документи или налична информация, находящи се в тези помещения. Всъщност, що се отнася до последния вид информация или възстановени документи, които по принцип не се считат за неразделна част от дисциплинарната преписка, в Правилата, приложими за персонала, не се предвижда предоставянето им служебно на заинтересованото лице.

Правото на достъп до дисциплинарната преписка, предвидено в приложимата за персонала на Банката правна уредба, отговаря на изискванията, установени в правото на Съюза, и по-специално в член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз, и в съдебната практика на Съюза в областта на дисциплинарните производства. Всъщност състезателният характер на дисциплинарно производство, като протичащото пред дисциплинарната комисия на Банката, и правото на защита в такова производство наистина изискват заинтересованото лице и евентуално неговият адвокат да имат възможност да се запознаят с всички фактически елементи, на които се основава дисциплинарното решение, при това своевременно, за да представят становището си. Следователно зачитането на правото на защита изисква заинтересованата страна да може надлежно да изрази мнението си по релевантността на фактите, но и да вземе отношение най-малкото по документите, които се държат от институциите на Съюза и които разкриват важни факти за упражняването на правото ѝ на защита. Същевременно изискването за достъп на заинтересованото лице до засягащите го документи може да се прилага единствено по отношение на документите, използвани в дисциплинарното производство и/или в окончателното решение на администрацията. Поради това за целите на принципа на зачитане на правото на защита администрацията невинаги е длъжна да представя други документи.

В това отношение нито Банката, нито дисциплинарната комисия трябва да се произнасят по релевантността или интереса, която или който някои документи биха могли да имат за защитата на член на персонала, тъй като не е изключено документите, които Банката или дисциплинарната комисия счита за ирелевантни, да имат интерес за него. Следователно нито Банката, нито дисциплинарната комисия могат едностранно да изключат от административното производство документи, които може да се използват за оневиняване на заинтересованото лице.

(вж. точки 114, 115 и 120)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения ICI/Комисия, T‑36/91, EU:T:1995:118, т. 93, N/Комисия, T‑273/94, EU:T:1997:71, т. 89, Eyckeler & Malt/Комисия, T‑42/96, EU:T:1998:40, т. 81 и Kaufring и др./Комисия, T‑186/97, T‑187/97, T‑190/97—T‑192/97, T‑210/97, T‑211/97, T‑216/97—T‑218/97, T‑279/97, T‑280/97, T‑293/97 и T‑147/99, EU:T:2001:133, т. 179 и 185

3. Отговорността на член на персонала на Европейската централна банка, срещу когото е започнало дисциплинарно производство, трябва да се прецени индивидуално и самостоятелно, т.е. независимо от евентуалната законосъобразност или незаконосъобразност на взетото решение или липсата на решение по отношение на други членове на персонала. Съответно няма смисъл служителят да се позовава на факта, че никакво дисциплинарно производство не е било образувано по отношение на един или няколко други служители за деяния, аналогични на тези, за извършването на които му се търси отговорност, за да оспори наложената лично на него санкция.

(вж. точки 123 и 228)

Позоваване на:

Съд — решения Williams/Сметна палата, 134/84, EU:C:1985:297, т. 14 и Compte/Парламент, C‑326/91 P, EU:C:1994:218, т. 52

Първоинстанционен съд — решение De Compte/Парламент, T‑26/89, EU:T:1991:54, т. 170

4. Докладът за дейността на разследваща група, сформирана от Изпълнителния съвет на Европейската централна банка след разкритията на лице, което подало сигнал и първо уведомило администрацията за някои смущения във функционирането на отдел в институцията, не може да се счита за доклад от името на Банката, за разлика от дисциплинарния доклад по член 8.3.2 от Правилата, приложими за персонала, или да се счита за мотивиран доклад по смисъла на член 6, параграф 14 от циркулярно писмо № 1/2006, с което се установяват правилата за провеждане на административните разследвания в Банката.

Всъщност с оглед на предварителния характер на констатациите и изводите, съдържащи се евентуално в доклада за дейността на групата, както и с оглед на законния интерес от запазване на анонимността на подалото сигнала лице, този доклад има характер на подготвителна записка, съставена преди започването на дисциплинарно производство. Следователно в качеството си на вътрешен документ тази подготвителна записка не е част от дисциплинарната преписка и въз основа на Правилата, приложими за персонала на Банката, предоставянето ѝ на член на персонала, по отношение на който се води дисциплинарно производство, не е необходимо за спазването на правото му на защита.

Поради това дисциплинарната комисия не упражнява правото си на преценка в съответната област по неправилен начин, ако приеме, че доколкото дисциплинарната преписка съдържа достатъчно доказателства — както във връзка с деянията, за които се търси отговорност от заинтересованото лице, така и в подкрепа на доводите в негова защита — включването на този документ, съдържащ предварителните преценки на групата, няма добавена стойност и неоснователно би удължило производството. Освен това не може да се приеме, че тъй като дисциплинарната комисия се е съгласила да поиска посочения доклад от Банката и да го проучи, за да отговори на искане за достъп на заинтересованото лице, въпросният доклад съответно се е превърнал в съставна част от дисциплинарната преписка, и че дисциплинарната комисия непременно се е позовавала на доклада при приемането на становището си.

При всички положения — макар администрацията да е длъжна да предостави на засегнато от дисциплинарно производство лице документите, на които изрично се позовава при приемането на решение с неблагоприятни последици, а що се отнася до Банката, съгласно член 8.3.11 от Правилата, приложими за персонала, тя е длъжна да му даде възможност да направи копия от всички материали по преписката, включително тези, чрез които е възможно да бъде оневинено — непредоставянето на някои документи може да доведе до отмяна на дисциплинарното решение само ако направените оплаквания е можело да бъдат доказани единствено чрез позоваване на последните документи и, с други думи, непредставянето на поисканите от засегнатото лице документи е могло в негов ущърб да повлияе на провеждането на дисциплинарното производство и на съдържанието на дисциплинарното решение.

(вж. точки 135—139)

Позоваване на:

Съд — решения R./Комисия, 255/83 и 256/83, EU:C:1985:324, т. 24 и Tzoanos/Комисия, C‑191/98 P, EU:C:1999:565, т. 34 и 35

Първоинстанционен съд — решения Y/Съд, T‑500/93, EU:T:1996:94, т. 45; N/Комисия, EU:T:1997:71, т. 92 и E/Комисия, T‑24/98 и T‑241/99, EU:T:2001:175, т. 92 и 93

5. В рамките на институционалната си самостоятелност Европейската централна банка може да предвиди дисциплинарен режим, включващ дисциплинарна комисия, правилата за чието съставяне се отклоняват, дори съществено, от правилата, съдържащи се в раздел 2 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, относно дисциплинарния съвет, предвиден за длъжностните лица и другите служители на Съюза. В това отношение — макар в член 8.3.5 от Правилата, приложими за персонала на Банката, да не се предвижда същото равновесие между броя на членовете, определени от администрацията, и членовете, определени от представителството на персонала, както това е направено в Правилника за длъжностните лица — в контекста на Банката, където този правилник не се прилага, са налице достатъчно гаранции за безпристрастност и обективност на становището, което дисциплинарната комисия трябва да формулира и приеме, преди да бъде предадено на Изпълнителния съвет: първо, съставът на дисциплинарната комисия, по-специално това, че членовете са от различни служби, второ, обстоятелството, че в член 8.3.7 от Правилата, приложими за персонала, е предвидено, че разискванията и работата на дисциплинарната комисия имат личен и поверителен характер и че членовете му действат в лично качество и изпълняват функциите си напълно независимо, трето, колегиалния характер на обсъжданията, и накрая, четвърто, възможността заинтересованото лице да поиска отвод на някой от членовете.

В това отношение обстоятелството, че генералният директор или заместник генералният директор на главна дирекция „Човешки ресурси“ е член по право на дисциплинарната комисия, не означава, че той упражнява или може да упражни решаващо влияние върху всички членове на персонала и съответно върху обсъжданията в дисциплинарната комисия. Впрочем в контекст, където Правилникът за длъжностните лица не се прилага, като характеризиращия трудовите правоотношения между Банката и нейните служители контекст, е допустимо в дисциплинарната комисия интересите на Банката да бъдат представлявани от такъв член на персонала, още повече че генералният директор на генерална дирекция „Човешки ресурси“ не е член на Изпълнителния съвет — органът, който взема решения по дисциплинарни въпроси.

При това положение не може един от определените от администрацията членове на комисията да се упреква за това, че в хода на изслушването на засегнато от дисциплинарно производство лице от дисциплинарната комисия задавал въпроси на заинтересованото лице по начин, който последното възприело като съдържащ обвинение. Всъщност такова поведение — дори да се допусне, че е доказано — не издава непременно предубеждение, а би могло да се обясни с желанието да се допринесе за състезателността на дискусията, като на съответното лице се предявят отправените срещу него твърдения за нарушения. Така, макар съответното лице субективно да е възприело изказванията в хода на изслушването му от страна на заместник генералния директор на главна дирекция „Човешки ресурси“ като направени с обвинителен тон, само по себе си това обстоятелство не е признак за нарушаване на правото на защита или на принципа на презумпцията за невиновност.

Не може също така категорично да се твърди, че поради функциите си генералният директор или заместник генералният директор на главна дирекция „Човешки ресурси“ непременно се намира в положение на конфликт на интереси, а именно положение, при което на служител се налага при изпълнение на служебните си задължения да вземе решение по въпрос, от чието разглеждане или разрешаване той има личен интерес, който може да попречи на неговата независимост. Освен това член 8.3.5 от Правилата, приложими за персонала, възлага председателството на дисциплинарната комисия не на въпросния генерален директор или заместник генерален директор, а на външно за Банката лице, макар това лице да няма право на глас. При всички положения съдебният контрол от страна на съда на Съюза в рамките на жалба по член 36.2 от Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Банката осигурява подходящо и ефективно правно средство за защита пред независим и безпристрастен съд по смисъла на член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека, с което евентуално могат да се отстранят пропуските и нередностите при съставянето на дисциплинарната комисия.

(вж. точки 148 и 150—157)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения X/ЕЦБ, T‑333/99, EU:T:2001:251, Onidi/Комисия, T‑197/00, EU:T:2002:135, т. 132, Zavvos/Комисия, T‑21/01, EU:T:2002:177, т. 336 и Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 223

Общ съд — решение Andreasen/Комисия, T‑17/08 P, EU:T:2010:374, т. 145

6. Що се отнася до дисциплинарното производство, приложимо за служителите на Европейската централна банка, нарушение на презумпцията за невиновност може да бъде установено само при наличие на доказателства, че от самото начало на дисциплинарното производство администрацията е имала намерение във всички случаи да наложи наказание на съответното лице, независимо от дадените от него обяснения. В това отношение обстоятелството, че двама от членовете на дисциплинарната комисия са се изказали в смисъл, че твърдените нарушения се дължат на преследването на личен интерес от страна на съответното лице, в никакъв случай не доказва наличието на нарушение на принципа на презумпцията за невиновност. Всъщност такова виждане единствено отразява принципа на колегиалност на разискванията и възможността да се изкаже мнение, което се различава от окончателното становище, прието с мнозинство от дисциплинарната комисия. Също така фактът, че Изпълнителният съвет решава да наложи едно от най-тежките дисциплинарни наказания, предвидени в Правилата, приложими за персонала, сам по себе си не доказва, че презумпцията за невиновност е била нарушена в хода на дисциплинарното производство.

(вж. точки 162, 166 и 167)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Pessoa e Costa/Комисия, T‑166/02, EU:T:2003:73, т. 56

7. В областта на дисциплинарната отговорност Европейската централна банка, или съответно Европейската служба за борба с измамите, е длъжна да полага грижа от момента, в който е узнала фактите и действията или бездействията, които биха могли да представляват нарушения на задълженията на служителите на Банката, за да прецени дали следва да се започне разследване и впоследствие, ако това се налага, при провеждането на това разследване, а що се отнася до Банката — при провеждането на дисциплинарното производство. Следователно при провеждането на дисциплинарното си производство Банката трябва да следи предприемането на всяко действие да става в разумен срок спрямо предходното. В това отношение не може да става въпрос за нарушение на принципа разумния срок в дисциплинарно производство, в рамките на което периодът от време, изтекъл между всяко действие в производството и следващото действие, е напълно разумен и в което, макар да е възможно да е имало забавяне, същото се е дължало на необходимостта да се спази правото на защита на засегнатото лице и да се отговори на множеството коментари и становища, представени от неговия пълномощник.

Освен това, макар наистина по време на разследванията, предхождащи започването на дисциплинарно производство, и по време на дисциплинарното производство засегнатото лице да се намира в положение на очакване и несигурност, по-специално що се отнася до професионалното му бъдеще, този аспект не може да засегне законосъобразността на дисциплинарното решение, тъй като това положение е характерно за всяко дисциплинарно производство, а започването на последното се обосновава с интереса на Съюза, който изисква от Банката, при наличие на хвърлящи съмнение върху лоялността на нейните служители твърдения, да вземе необходимите мерки, включително временно отстраняване от длъжност на съответното лице, за да се увери в безупречността на професионалното му поведение.

(вж. точки 173, 175, 182 и 184)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения Teixeira Neves/Съд, T‑259/97, EU:T:2000:208, т. 125 и Pessoa e Costa/Комисия, EU:T:2003:73, т. 66

Съд на публичната служба — решения Kerstens/Комисия, F‑12/10, EU:F:2012:29, т. 124 и 125 и Goetz/Комитет на регионите, F‑89/11, EU:F:2013:83, т. 126

8. В областта на дисциплинарната отговорност, ако наложеното наказание на служител на Европейската централна банка в крайна сметка се окаже по-тежко от предложеното от дисциплинарната комисия, предвид присъщите за всяко дисциплинарно производство изисквания, дори в рамките на трудово правоотношение, което е единствено договорно, в решението на Банката трябва да се изложат мотивите, които са я накарали да се отклони от приетото от дисциплинарната ѝ комисия становище. Това изискване е изпълнено, ако Изпълнителният съвет на Банката обясни причините, поради които е определил по-тежко наказание от това, което членовете на дисциплинарната комисия са успели да одобрят с консенсус. В това отношение обстоятелството, че наложеното от Изпълнителния съвет наказание съвпада с наказанието, към което са клонели двама от четиримата членове на дисциплинарната комисия с право на глас, само по себе си не може да доведе до отмяна на дисциплинарното решение с оглед на задължението за мотивиране.

Освен това Изпълнителният съвет не е обвързан със становището на дисциплинарната комисия и това изрично е отбелязано в член 8.3.17 от Правилата, приложими за персонала на Банката. Следователно — макар сред мнозинството от дисциплинарната комисия да е налице съгласие по въпроса, че според нея загубата на доверието може да бъде констатирана от Изпълнителния съвет само ако последният счита, че съответното лице е преследвало личен интерес — в рамките на широкото си право на преценка при определянето на изискванията си във връзка с почтеността на персонала на Банката, Изпълнителният съвет може да приеме, че загубата на доверието е налице, включително извън предложената от дисциплинарната комисия хипотеза, т.е. дори при отсъствие на доказателства за преследване на личен интерес от съответното лице.

(вж. точки 190, 196 и 197)

Позоваване на:

Съд — решение F./Комисия, 228/83, EU:C:1985:28, т. 35

Първоинстанционен съд — решение N/Комисия, T‑198/02, EU:T:2004:101, т. 95

Съд на публичната служба — решение EH/Комисия, F‑42/14, EU:F:2014:250, т. 132

9. По принцип определянето на тежестта на установените от дисциплинарната комисия на Европейската централна банка нарушения, в които се обвинява служител на Банката, и изборът на санкция, която с оглед на тези нарушения изглежда най-подходяща, са обект на широко право на преценка от страна на Банката, стига наложената санкция да не бъде непропорционална на деянието. Така посочената институция има право да извърши преценка на отговорността на служителя си, която се различава от преценката на дисциплинарната ѝ комисия, както и да избере впоследствие това дисциплинарно наказание, което счита за подходящо, за да бъдат санкционирани установените дисциплинарни нарушения. Щом е установено, че фактите действително са настъпили, с оглед на широкото право на преценка, с което разполага Банката по дисциплинарни въпроси, съдебният контрол следва да се свежда до проверка дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.

Що се отнася до пропорционалността на дисциплинарното наказание спрямо тежестта на установените деяния, съдът на Съюза трябва да вземе предвид факта, че наказанието се определя въз основа на цялостна оценка от Банката на всички конкретни факти и обстоятелства във всеки отделен случай, като се има предвид, че подобно на Правилника за длъжностните лица, приложимата за персонала на Банката правна уредба, и по-специално член 45 от Условията за работа, не предвижда точно определено съотношение между посочените в тях наказания и възможните видове нарушения на служебните задължения, и не уточнява в каква степен наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства трябва да се отчита при избора на наказание. В това отношение администрацията има право да извърши преценка на отговорността на служителя си, която се различава от преценката на дисциплинарната ѝ комисия, както и да избере впоследствие това дисциплинарно наказание, което счита за подходящо, за да бъдат санкционирани установените дисциплинарни нарушения. При това положение първоинстанционният съд проверява само дали Банката е претеглила пропорционално отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, като се има предвид, че при тази проверка съдът не може да замести Банката по отношение на нейните оценъчни съждения по този въпрос и по отношение на избора на дисциплинарното наказание, който тя трябва да направи.

(вж. точки 205—207 и 245)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения Y/Съд, EU:T:1996:94, т. 56, Tzikis/Комисия, EU:T:2000:130, т. 48, E/Комисия, EU:T:2001:175, т. 85 и 86, X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 221 и 222 и Afari/ЕЦБ, T‑11/03, EU:T:2004:77, т. 203

Общ съд — решение BG/Médiateur, T‑406/12 P, EU:T:2014:273, т. 64

Съд на публичната служба — решения Nijs/Сметна палата, F‑77/09, EU:F:2011:2, т. 132 и EH/Комисия, EU:F:2014:250, т. 92 и 93

10. Целта на член 4, буква а) от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка и на членове 2, 2.2, 4.1, 4.2 и 5.1 от Кодекса за поведение на Банката е да се гарантира, че с поведението си служителите на Банката демонстрират достойнство, съответстващо на изключително коректното и почтително поведение, което с основание може да се очаква от членовете на персонала на международна публична институция, дори те да са наети по договорно правоотношение. По-специално, съдържащото се в посочения член 4, буква а) задължение за възприемане на поведение, което е съобразено с функциите им и с качеството на Банката на орган на Съюза, трябва да се тълкува в смисъл, че налага на персонала на Банката именно задължения за лоялност и почтеност, подобни на тези, които се отнасят за длъжностните лица на Съюза.

В това отношение от приложимата за персонала на Банката правна уредба е видно, че е налице задължение за лоялност на служителя на Банката спрямо неговия институционален работодател, което трябва да го накара — още повече ако притежава висока професионална степен — да възприеме непораждащо никакво съмнение поведение, така че съществуващото доверие между Банката и самия него да бъде съхранено. Следователно, предвид значимостта на съществуващото доверие между Съюза и неговите служители, както по отношение на вътрешното функциониране на Съюза, така и по отношение на външния му образ, а също и предвид цялостната формулировка на разпоредбите на член 4, буква а) от Условията за работа на персонала на Банката и тези на Кодекса за поведение, посочените разпоредби обхващат всяко обстоятелство или поведение, при което — предвид професионалната му степен и упражняваните от него функции, както и предвид характерните за съответния случай особености — служителят на Банката трябва разумно да разбира, че в очите на третите лица е възможно да възникне недоразумение във връзка с преследваните от Съюза интереси, на които се предполага, че той служи.

Освен това, предвид носената от Банката отговорност при провеждането на паричната политика на Съюза, тя на практика основава външната си репутация върху модел за подражание като ефективна и отговорна администрация, а това предполага, че наетият от нея персонал е безупречно почтен. Впрочем същото се припомня в точка 2.2 от Кодекса за поведение, съгласно която служителите на Банката трябва да осъзнават важността на задълженията и задачите си, да отчитат обществените очаквания относно морала в поведението им, да се държат по начин, който поддържа и засилва общественото доверие в Банката, и да дават своя принос за ефикасността на администрацията на Банката. Тези задължения имат огромно значение за изпълнението на задачите, възложени на банкова институция, и представляват съществен елемент от поведението, което персоналът на тази институция трябва да следва, за да съхрани нейната независимост и достойнство.

Ето защо, ако служител на Банката, изпълняващ ръководни функции и носещ завишени отговорности при опазването на репутацията и финансовите интереси на институцията, разпорежда закупуването на стоки за сметка на бюджета на Банката, преследвайки личен интерес, Банката може да приеме, че служителят по непоправим начин е нарушил свързващото го с Банката доверие. Всъщност в тази хипотеза, в рамките на широкото си право на преценка, с което разполага при определянето на изискванията си относно почтеността на своя персонал, Банката може да приеме, че въпреки желанието на заинтересованото лице да запази трудовото си правоотношение, възстановяването на доверието е невъзможно, което съответно прави по-трудно, а дори и невъзможно, изпълнението на задачите, възложени на Банката от Съюза, в сътрудничество с посочения служител. В това отношение, в рамките на широкото си право на преценка и предвид договорния характер на трудовото правоотношение, което я свързва с нейния служител, Банката може да прецени, че по-леко наказание би било недостатъчно с оглед на деянията, извършени от лице, което е отговаряло за значителен централизиран бюджет, и че предвид умишления и тежък характер на нарушенията на служебните задължения, допуснати от един от нейните ръководни кадри, от когото се очаква примерно поведение, доверието е загубено окончателно.

(вж. точки 209, 210, 231—234, 236 и 237)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решения Williams/Сметна палата, T‑146/94, EU:T:1996:34, т. 65, N/Комисия, EU:T:1997:71, т. 127 и 129, Yasse/ЕИБ, T‑141/97, EU:T:1999:177, т. 108 и 110, Afari/ЕЦБ, EU:T:2004:77, т. 193

Съд на публичната служба — решение Gomes Moreira/ECDC, F‑80/11, EU:F:2013:159, т. 63 и 67

11. В областта на дисциплинарната отговорност, при нарушенията на служебните задължения, в които се обвинява упражняващ ръководни функции служител на Европейската централна банка, наличието на евентуални пропуски от страна на преките ръководители при изпълнението на надзорната им функция и на другите служби на Банката при осъществяването на бюджетен и финансов надзор върху отдела на въпросното лице, което продължава да носи отговорност за деянията си, не може да съставлява отегчаващо обстоятелство. Освен това, макар по силата на член 45 от Условията за работа Банката да е длъжна да отчита поведението на членовете на персонала по време на цялата им кариера, това отчитане не означава непременно, че се признава наличието на смекчаващо обстоятелство. Така Банката законосъобразно е могла да приеме, че деянията са толкова тежки, че дори професионалните постижения на съответното лице да са били изключителни, това обстоятелство би било без значение. По-специално, неприемливо е служител — който се прикрива зад твърдението, че подпомага реализирането на съществени общи икономии в полза на оперативния бюджет на дадена институция — да се счита за освободен от спазването на елементарните правила за добро бюджетно и финансово управление, тъй като неразрешените му дейности засягат само малки суми спрямо бюджета, за който отговаря. Всъщност, каквато и да е въпросната сума, всеки публичен разход трябва да бъде извършен в съответствие със строгите бюджетни и счетоводни правила.

Освен това твърдението, че съответното лице не могло да се възползва от обучение, фокусирано върху бюджетното управление и правилата за извършване на покупки, е неотносимо, тъй като този евентуален пропуск не е давал право на заинтересованото лице да действа, пренебрегвайки правилата, които са изрично установени от Европейската централна банка във вътрешните ѝ разпоредби.

(вж. точки 222, 225 и 226)

Позоваване на:

Съд — решение R./Комисия, EU:C:1985:324, т. 44

Първоинстанционен съд — решения Z/Парламент, T‑242/97, EU:T:1999:92, т. 115, Yasse/ЕИБ, EU:T:1999:177, т. 114 и X/ЕЦБ, EU:T:2001:251, т. 233

Съд на публичната служба — решение EH/Комисия, EU:F:2014:250, т. 119

12. Нито член 6, параграф 2 от Европейската социална харта, нито член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито член 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предвиждат задължение за въвеждане на процедура за колективно договаряне или за поверяване на синдикатите — с цел защита на икономическите и социалните интереси на работниците и служителите — на правомощия по съвместно вземане на решения с оглед на изготвянето на условията за работа на работниците и служителите. Следователно Условията за работа на персонала на Европейската централна банка и приложимите за посочения персонал правила е можело да бъдат приети едностранно от Банката и да бъдат изменяни след консултация с комитета по персонала, като се има предвид, че не съществува задължение в тази област да се действа посредством колективни трудови договори, сключени от Банката и представителните синдикални организации на нейния персонал. Всъщност в качеството си на институция на Съюза, посочена в член 13 ДЕС, и въз основа на Протокола за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка последната може чрез правилник да определя приложимите за нейния персонал разпоредби.

(вж. точки 252 и 253)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решения Cerafogli/ЕЦБ, F‑84/08, EU:F:2010:134, т. 47 и Heath/ЕЦБ, F‑121/10, EU:F:2011:174, т. 121