Дело T‑345/12 R
Akzo Nobel NV и др.
срещу
Европейска комисия
„Обезпечително производство — Конкуренция — Публикуване на решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отхвърляне на искането за поверително третиране на информация, предоставена на Комисията в приложение на нейното Известие относно сътрудничеството — Молба за постановяване на временни мерки — Неотложност — Fumus boni juris — Претегляне на интереси“
Резюме — Определение на председателя на Общия съд от 16 ноември 2012 г.
1. Обезпечително производство — Компетентност на съдията по обезпечителното производство — Граници — Молба, с която се иска на Комисията предварително да бъде забранено да приеме решение, с което се предоставя достъп до документ — Молба, която е извън компетентността на съдията по обезпечителното производство — Недопустимост
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(член 256, параграф 1 ДФЕС, членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси — Спиране на изпълнението на решение на Комисията относно поверителното третиране на информация, съдържаща се в едно от решенията ѝ — Необходимост от запазване на полезното действие на решението на Общия съд в главното производство
(член 278 ДФЕС)
4. Основни права — Зачитане на личния живот — Понятие за личен живот — Прилагане по отношение на предприятията — Обхват
(член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
5. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Риск от значително и непоправимо нарушение на основните права
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС)
6. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Разглеждане prima facie на правните основания, изтъкнати в подкрепа на жалбата по главното производство — Жалба против решение на Комисията, с което се отказва поверително третиране на информация, съдържаща се в едно от решенията, с които тя установява нарушение на член 81 ЕО — Основания, свързани с поверителността на информацията, предоставена на основание на Известието относно сътрудничеството — Оплаквания, на пръв поглед нелишени от основание
(членове 278 ДФЕС и 339 ДФЕС; член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Правомощията на съда в обезпечителното производство се ограничават до съдебен контрол на административните актове, които вече са приети от Комисията, но не обхващат разглеждането на въпроси, по които тази институция все още не се е произнесла. Подобно правомощие всъщност би било свързано с предварително разглеждане на спора по същество и смесване на административното и съдебното производство, което е несъвместимо със системата на разпределение на компетенциите между Комисията и съда на Европейския съюз. Съдът в обезпечителното производство следователно може да попречи на Комисията да упражни своите административни правомощия още преди да е приела окончателния акт, чието изпълнение жалбоподателят би искал да избегне, само при изключителни обстоятелства.
В този смисъл е недопустима молба за допускане на обезпечение, която цели, от една страна, да бъде спряно изпълнението на бъдещо решение на Комисията, с което е отхвърлено искане за запазване на поверителното третиране на решение на Комисията относно процедура за прилагане на член 81 ЕО, поради това че по силата на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията с него се разрешавал достъп до пълния текст на това решение, и от друга страна, да се разпореди на Комисията да не разрешава такъв достъп.
(вж. точки 17 и 18)
2. Вж. текста на съдебния акт.
(вж. точки 19—22)
3. Сравнителното претегляне на присъстващите различни интереси от съда в обезпечителното производство се изразява в определяне дали интересът на страната, която е поискала временните мерки, от тяхното постановяване надделява или не над интереса от незабавно прилагане на спорния акт, като по-специално се разгледа дали евентуална отмяна на този акт от съдията, който ще реши спора по същество, би позволила да се стигне до премахване на положението, което би се установило в резултат от незабавното му изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт би могло да попречи на пълното му действие, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена.
Действително целта на обезпечителното производство е само да гарантира пълната ефективност на бъдещото решение по същество, поради което решението, взето в обезпечителното производство, трябва да е временно по характер в смисъл, че не може нито да предрешава насоката на бъдещото решение по същество, нито да го превърне в илюзия, лишавайки го от полезно действие.
От това по необходимост следва, че интересът, защитаван от една от страните в обезпечителното производство, не е годен за закрила, доколкото тя иска от съда в обезпечителното производство да приеме решение, което, далеч без да е с чисто временен характер, би довело до предопределяне на насоката на бъдещото решение по същество и до превръщането му в илюзия, лишавайки го от полезно действие.
По дело, в което Общият съд ще трябва да се произнесе по спора, предмет на главното производство, по въпроса дали обжалваното решение — с което Комисията отхвърля искането на жалбоподателя да не публикува спорната информация — трябва да се отмени, е очевидно, че за да запази полезното действие на съдебното решение, с което се отменя обжалваното решение, жалбоподателят трябва да е в състояние да избегне неправомерното публикуване на спорната информация от Комисията.
Тези съображения не се обезсилват от обстоятелството, че дори действителното публикуване на спорната информация вероятно не би довело до лишаване на жалбоподателя от правен интерес от отмяната на обжалваното решение.
Следователно интересът на Комисията от отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение трябва да отстъпи пред интереса, застъпван от жалбоподателя, още повече че налагането на поисканите временни мерки единствено би довело до запазване за ограничен период от време на съществувалото в продължение на няколко години статукво.
(вж. точки 24—29)
4. Вж. текста на съдебния акт.
(вж. точка 32)
5. С оглед на условието за неотложност и след разглеждане на условието за fumus boni juris поисканите временни мерки трябва да бъдат наложени, когато е възможно значително и непоправимо увреждане на основните права на жалбоподателя поради отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение.
(вж. точка 33)
6. В обезпечителното производство условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от оплакванията в подкрепа на главната жалба или иск, изтъкнати от страна, поискала временни мерки, изглежда вероятно основателно или, във всички случаи, когато не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание, тъй като разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен и следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията в обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на главното производство, или когато пренията между страните разкриват наличието на значителен правен спор, чието решение не е категорично ясно.
Във връзка с молба за спиране на изпълнението на решение на Комисията, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя тя да не публикува поверителна информация, съдържаща се в едно от решенията ѝ, на пръв поглед е налице fumus boni juris по дело, което повдига сложни правни въпроси, които не биха могли на пръв поглед да се приемат за ирелевантни и чието разрешаване изисква задълбочена проверка в рамките на главното производство.
Действително доводите на молителя повдигат все още неразрешения в съдебната практика правен въпрос дали обжалваното решение нарушава правото на професионална тайна на жалбоподателя, гарантирано от член 339 ДФЕС, член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като публикацията, предвидена от Комисията, съдържа указания, предоставени ѝ от жалбоподателя на основание на Известието относно сътрудничеството, и които следователно поради своя произход и същност представляват поверителна информация, която трябва да се ползва от закрила срещу публикуване.
(вж. точки 34, 46 и 56)