Дело C-222/09
Kronospan Mielec sp. z o.o.
срещу
Dyrektor Izby Skarbowej w Rzeszowie
(Преюдициално запитване, отправено от
Naczelny Sąd Administracyjny)
„Шеста директива ДДС — Член 9, параграф 2, букви в) и д) — Научноизследователски и развойни дейности, извършвани от инженери — Определяне на мястото на доставка на услуги“
Резюме на решението
Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Предоставяне на услуги — Определяне на мястото на данъчно привързване
(член 9, параграф 2, буква д) от Директива 77/388 на Съвета)
Доставки на услуги, които се състоят в извършването на научноизследователски и развойни дейности в областта на околната среда и технологиите от инженери, установени в една държава членка, по поръчка и в полза на получател, установен в друга държава членка, трябва да бъдат квалифицирани като „услуги, извършвани от […] инженери“ по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, в който се определя мястото на данъчно привързване за услугите, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати и счетоводители, и за други подобни услуги.
Всъщност доставките на тези услуги трябва да се считат за попадащи в обхвата на посочената разпоредба, тъй като научноизследователските и развойните дейности представляват услуги, които се извършват главно и обичайно при упражняване на инженерната професия, като посочените в тази разпоредба. Такъв е случаят на услугите, при които става въпрос не само за прилагане на съществуващи опит и методи към конкретни проблеми, но и за придобиването на нов опит и разработването на нови методи за решаване на същите тези проблеми или на нови проблеми. Освен това такива дейности се различават от предвидените в член 9, параграф 2, буква в) от Шеста директива, тъй като въпросните услуги не са предоставени на множество получатели, а са извършени в полза на един-единствен получател. В това отношение е без значение обстоятелството, че този единствен получател на услугите е трябвало да продаде на трети лица или на дружества от същата група, към която принадлежи, резултатите от възложените от него дейности.
(вж. точки 20, 21, 24—26 и 30 и диспозитива)