Дело T‑82/14

Copernicus-Trademarks Ltd

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз „LUCEO“ — Абсолютно основание за отказ — Недобросъвестност при подаването на заявката за регистрация — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 7 юли 2016 г.

1.      Съдебно производство — Разглеждане на съществото на спора преди разглеждане на допустимостта — Допустимост

2.      Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за марка — Критерии за преценка — Отчитане на всички релевантни фактори, съществуващи към момента на подаване на заявката за регистрация — Намерение на заявителя — Произход на оспорвания знак — Търговска логика в основата на регистрацията на спорния знак като марка на Европейския съюз — Хронология на събитията около подаването на заявката за марка

(член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 21)

2.      Понятието за недобросъвестност по член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз е свързано със субективните подбуди на лицето, подаващо заявка за регистрация на марка, а именно непочтено намерение или други злонамерени подбуди. То предполага поведение, което се отклонява от общоприетите принципи на етично поведение или почтената търговска и бизнес практика.

За да се прецени дали даден заявител е недобросъвестен, по-специално трябва да се провели дали той възнамерява да използва заявената марка. В този контекст следва да се припомни, че основната функция на марката е да гарантира на потребителя или крайния ползвател какъв е произходът на съответната стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход.

Намерението да се възпрепятства пускането в продажба на стока може при определени обстоятелства да характеризира недобросъвестността на заявителя. Такъв е по-конкретно случаят, когато впоследствие се окаже, че заявителят е поискал знакът да се регистрира като марка на Европейския съюз, без намерение да го използва, само за да възпрепятства навлизането на трето лице на пазара.

Намерението на заявителя към относимия момент е субективен елемент, който трябва да се преценява съобразно всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към момента на подаване на заявката за регистрация на знак като марка на Европейския съюз. Наличието на тези подбуди обикновено се установява с оглед на обективни критерии, част от които по-специално е търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация.

В рамките на общия анализ, извършван на основание член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, могат да се вземат предвид също произходът на оспорвания знак и използването му от момента, в който е бил създаден, търговската логика, в която се вписва подаването на заявката за регистрация на този знак като марка на марка на Европейския съюз, както и хронологията на събитията около подаването на тази заявка.

Подалото искането лице, което възнамерява да се позове на това абсолютно основание за недействителност, трябва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че притежателят на марка на Европейския съюз е бил недобросъвестен при подаването на заявката за нейната регистрация.

(вж. т. 28—33)