Дело C‑322/16

Global Starnet Ltd

срещу

Ministero dell’Economia e delle Finanze

и

Amministrazione Autonoma Monopoli di Stato

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Свободно предоставяне на услуги, свобода на установяване, свободно движение на капитали и свобода на стопанската инициатива — Ограничения — Възлагане на нови концесии за онлайн управление на игри — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Решение на Конституционния съд — Наличие или липса на задължение на националната юрисдикция да сезира Съда“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 20 декември 2017 г.

1.        Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Задължение за отправяне на запитване — Проверка за съответствието на национални разпоредби както с правото на Съюза, така и с националната конституция — Решение на Конституционния съд на съответната държава членка, с което се преценява конституционосъобразността на посочените разпоредби — Задължение на националния съд, който се произнася като последна инстанция, да отправи преюдициално запитване

(член 276 ДФЕС)

2.        Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Национална правна уредба, която налага на лица, които вече са концесионери в сектора на онлайн управлението на разрешени от закона игри, нови изисквания за упражняване на тяхната дейност чрез допълнително споразумение към съществуващия договор — Включване — Анализ по принцип от гледна точка само на една от свободите, посочени в ДФЕС

(членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС)

3.        Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Хазартни игри — Национална правна уредба, която налага на лица, които вече са концесионери в сектора на онлайн управлението на разрешени от закона игри, нови изисквания за упражняване на тяхната дейност чрез допълнително споразумение към съществуващия договор — Съвместимост с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС — Условия — Проверка от запитващата юрисдикция

(членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС)

1.      Член 267, трета алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, по принцип е длъжна да отправи преюдициално запитване за тълкуване на правото на Съюза, дори ако в рамките на същото национално производство конституционният съд на съответната държава членка е преценил конституционосъобразността на национални разпоредби с оглед на референтни норми, чието съдържание е аналогично с разпоредбите на правото на Съюза.

От гореизложените съображения следва, че ефективното прилагане на правото на Съюза би било застрашено и полезното действие на член 267 ДФЕС би било ограничено, ако поради наличието на производство за контрол за конституционност, националният съд е възпрепятстван да сезира Съда с преюдициални въпроси и да приложи незабавно правото на Съюза в съответствие с решението или практиката на Съда (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 36 и цитираната съдебна практика).

Освен това, макар да е вярно, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоките за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за разрешаването на висящия пред тях спор, остава фактът, че когато не съществува възможност за съдебно обжалване на решението на дадена национална юрисдикция съгласно вътрешното право, последната по принцип е длъжна да сезира Съда по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС, щом пред нея бъде повдигнат въпрос относно тълкуването на правото на Съюза (вж. решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C‑160/14, EU:C:2015:565, т. 37).

(вж. т. 23, 24 и 26; т. 1 от диспозитива)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 29—32)

3.      Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципът на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която налага на лица, които вече са концесионери в сектора на онлайн управлението на разрешени от закона игри, нови изисквания за упражняване на тяхната дейност чрез допълнително споразумение към съществуващия договор, ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че тази правна уредба може да бъде обоснована от императивни съображения от общ интерес, подходяща е за осъществяването на преследваните цели и не надхвърля необходимото за тяхното постигане.

В настоящия случай от съдържанието на разглежданите в главното производство национални разпоредби следва, както посочва и генералният адвокат в точка 43 от заключението си, че целта на тези разпоредби е подобряване на икономическата и финансовата стабилност на концесионерите, укрепване на тяхната почтеност и надеждност, както и борба с престъпността.

Предвид спецификата на положението на хазартните игри тези цели могат да представляват императивни съображения от общ интерес, годни да обосноват ограничаването на основни свободи като разглежданите в главното производство (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Politanò, C‑225/15, EU:C:2016:645, т. 42 и 43).

(вж. т. 41, 42 и 65; т. 2 от диспозитива)