Дело T‑122/04

Outokumpu Oyj и Luvata Oy

срещу

Комисия на Европейските общности

„Конкуренция — Картели — Пазар на медни тръби за промишлени цели — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цени и подялба на пазари — Глоби — Размер на съответния пазар — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Правна уредба — Насоки, приети от Комисията

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

2.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Правно основание, изведено от нарушаването на непосочена изрично в жалбата/исковата молба разпоредба

(член 21 от Статута на Съда; член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

3.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението

(член 65 ВС; член 81 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 2 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

4.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 2 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Размер на пазара на разглежданите продукти — Отчитане

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

1.      В рамките на контрола за законосъобразност на глобите, наложени за нарушение на общностните правила на конкуренцията, Първоинстанционният съд следва да провери дали Комисията е упражнила правото си на преценка съгласно метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, и ако установи, че се е отклонила от него, да провери дали това отклонение е оправдано и надлежно мотивирано.

Произтичащото от приемането на Насоките самоограничаване на правото на преценка на Комисията всъщност не е несъвместимо със запазването на широка свобода на преценка на Комисията. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които ѝ позволяват да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламент № 17, както ги тълкува Съдът.

Освен това в области като определянето размера на глоба, в които Комисията разполага със свобода на преценка, например по отношение на процента на увеличение с оглед повторност на нарушението, контролът за законосъобразност на тази преценка се свежда до контрол дали не е налице явна грешка в преценката.

Освен това свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на общностния съд, която му дава право да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба.

(вж. точки 33—36)

2.      От съдебната практика, както и от член 21 от Статута на Съда и от член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд е видно, че жалбоподателят не е длъжен да цитира членовете от Договора или общите принципи на правото, на които се позовава. Достатъчно е фактите, правните основания и исканията на жалбоподателя да бъдат посочени в жалбата, така че ответникът да може да защити ефективно своите интереси и Първоинстанционният съд да упражни своя контрол.

В рамките на жалба за отмяна или намаляване на размера на глоба, наложена на предприятие с решение на Комисията за нарушение на общностните правила на конкуренцията, трябва да се обяви за допустимо правно основание, с което за пръв път в писмената реплика се изтъква нарушение на принципа на равно третиране предвид практиката на Комисията по вземане на решения, когато от жалбата е видно, че жалбоподателят критикува увеличаването на размера глобата, с оглед по-конкретно на приложените в по-ранни решения на Комисията проценти на увеличение.

(вж. точка 53)

3.      За да констатира повторност на нарушение в рамките на прилагането на член 81 ЕО, Комисията може да вземе предвид установени въз основа на Договора за ЕОВС нарушения. Всъщност учредителните договори установяват единен правен ред, в рамките на който Договорът за ЕОАЕ представлява, а до 23 юли 2002 г. Договорът за ЕОВС е представлявал, lex specialis, дерогиращ lex generalis, какъвто е Договорът за ЕО. Освен това забраната за картели е предвидена в две аналогични разпоредби, а именно член 81 ЕО и член 65 ВС, които макар да се съдържат в два различни договора, се отнасят до едни и същи правни понятия. Накрая, от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС по никакъв начин не следва, че изразът „нарушение от същия вид“ следва да се разбира в смисъл, че за да констатира повторност на нарушение в рамките на прилагането на член 81 ЕО, Комисията не може да вземе предвид нарушенията, установени въз основа на Договора за ЕОВС.

(вж. точки 55 и 57)

4.      Понятието за повторност на нарушението предполага единствено установяването на предходно нарушение на общностното право на конкуренцията. Следователно наличието на особени обстоятелства, които са обосновали неналагането на глоба в предходно решение, не е пречка за Комисията да приеме, че е налице повторност на нарушението. Освен това тези особени обстоятелства се отнасят само до предходното решение и нямат никаква връзка със склонността на съответното предприятие да се отклонява от правилата на конкуренцията. Следователно те не могат да бъдат взети предвид при определяне на процента на увеличение на глобата за повторност на нарушението.

(вж. точки 58 и 64)

5.      В рамките на преценката на тежестта на нарушение на общностните правила на конкуренцията, с оглед на определянето на началния размер на наложената на дадено предприятие глоба Комисията може, като все пак не е длъжна, да вземе предвид размера на засегнатия пазар. За тази цел тя може да вземе предвид оборота на съответния пазар. Няма никаква основателна причина, поради която този оборот да следва да се изчислява, като се изключват определени производствени разходи. Всъщност във всички промишлени сектори съществуват присъщи на крайния продукт разходи, върху които производителят не може да оказва влияние, но които въпреки това представляват съществен елемент от цялата му дейност и поради това не могат да бъдат изключени от оборота му при определяне на началния размер на глобата. Този извод не се засяга от факта, че цената на дадена суровина е съществена част от крайната цена на готовия продукт или че рискът от колебания на цените е по-голям при едни суровини, отколкото при други.

(вж. точки 76, 78 и 82)