Дело T‑456/11
International Cadmium Association (ICdA) и др.
срещу
Европейска комисия
„REACH — Преходни мерки относно ограниченията, приложими за производството, пускането на пазара и използването на кадмий и неговите съединения — Приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 — Ограничения за използването на кадмиеви пигменти в пластмасови материали — Явна грешка в преценката — Анализ на рисковете“
Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 14 ноември 2013 г.
1. Жалба за отмяна — Оттегляне на същественото съдържание на обжалвания акт в хода на производството — Липса на отмяна на обжалвания акт — Обжалван акт, който е могъл да породи правни последици — Жалба, която запазва своя предмет — Основание за предявяване на иск за обезщетение — Запазване на правния интерес
(член 263 ДФЕС)
2. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Ограничения, които се прилагат към някои вещества — Въвеждане на нови ограничения и изменение на съществуващи ограничения — Право на преценка на органите на Съюза — Обхват — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката
(член 68, параграф 1 и приложение XVII към Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Ограничения, които се прилагат към някои вещества — Въвеждане на нови ограничения и изменение на съществуващи ограничения — Условия — Оценка на риска
(член 68, параграф 1, член 137, параграф 1, буква а) и приложение XVII към Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета, член 11 от Регламент № 793/93 на Съвета)
1. Оттеглянето от регламент с обратно действие, считано от датата на прилагане на обжалвания регламент, на ограниченията за използването на някои продукти, въведени с последния регламент, не лишава жалбата за отмяна от нейния предмет, защото обжалваният акт не е бил формално отменен от Комисията.
Впрочем това оттегляне не налага самò по себе си задължение на съда на Съюза да обяви липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество поради липса на предмет или на правен интерес към датата на обявяване на съдебното решение. Отмяната на обжалвания акт, който вече е бил изпълнен, винаги може да донесе полза на жалбоподателя, макар че разглежданите ограничения, въведени с този акт, междувременно са били оттеглени с обратно действие, считано от датата на прилагане на посочения акт. Действително обжалваният акт е могъл да поражда правни последици през периода, в който е уреждал ограниченията, приложими за разглежданите продукти, а именно от момента на неговото прилагане до момента на влизане в сила на Регламента, който оттегля ограниченията.
Накрая, следва да се констатира, че през този период обжалваният акт е забранявал някои видове използване на разглежданите продукти. В този контекст жалбоподателят запазва интереса си от установяването на частичната незаконосъобразност на този акт, тъй като, от една страна, това установяване ще обвърже съда на Съюза с оглед на иск за обезщетение, а от друга страна, би могло да служи за основа за евентуално извънсъдебно споразумение между Комисията и жалбоподателя с цел да се поправят вредите, които последният твърди, че е понесъл.
(вж. точки 36—38)
2. За да могат да се преследват ефикасно целите на Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) в сложна техническа рамка, която търпи непрестанно развитие, органите на Съюза разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни фактически обстоятелства от научен и технически характер с цел определяне на естеството и обхвата на приеманите от тях мерки, докато контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до проверка дали упражняването на това право не е опорочено поради явна грешка или злоупотреба с власт, както и дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст съдът на Съюза всъщност не може да замени със своята преценка на фактическите елементи от научен и технически характер тази на институциите — единствените, на които Договорът за функционирането на ЕС е възложил тази задача.
Все пак широкото право на преценка на органите на Съюза, което предполага ограничен съдебен контрол върху упражняването му, се отнася не само до естеството и обхвата на мерките, които следва да бъдат приети, но в определена степен се отнася и до установяването на основните факти. При все това, дори когато има ограничен обхват, съдебният контрол най-малкото налага тези органи да бъдат в състояние да докажат пред съда на Съюза, че при приемането на акта действително са упражнили правото си на преценка, което предполага да са взели предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което този акт има за цел да регламентира.
Научната оценка на рисковете, извършена от научни експерти, трябва да даде на Комисията достатъчно надеждна и солидна информация, за да ѝ позволи да обхване цялото съдържание на поставения научен въпрос и за да определи своята политика при познаване на нещата. Следователно, освен ако приема произволни мерки, които не могат в никакъв случай да бъдат узаконени от принципа на предпазните мерки, Комисията трябва да следи приеманите от нея мерки, дори да са предпазни, да се основават на възможно най-пълна научна оценка на рисковете предвид особените обстоятелства на конкретния случай.
Щом като от преписката не е видно Комисията да е оценила всички релевантни фактори и обстоятелства за положението, което обжалваният регламент е предназначен да урежда, като е приела въз основа на недостатъчни научни елементи, че има опасност за човешкото здраве или за околната среда, която налага действие на равнището на Съюза, Комисията е допуснала явна грешка в преценката.
(вж. точки 45, 46, 52 и 71)
3. Макар обжалваният регламент, с който се въвеждат ограничения за някои вещества, да е бил приет посредством използване на преходните мерки по член 137, параграф 1, буква a) от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), това не променя факта, че за да се измени приложение XVII към посочения регламент, трябва да се спазят условията, предвидени в член 68 от този регламент.
Установяването с обжалвания регламент на нови ограничения относно някои вещества предполага, че са изпълнени условията, предвидени в член 68, параграф 1 от Регламент № 1907/2006. В резултат на това приемането на обжалвания регламент предполага, че Комисията с право е трябвало да приеме, че използването на разглежданите вещества в пластмасови материали, различни от тези, в които това използване е било ограничено преди приемането на обжалвания регламент, представлява риск за здравето на човека или околната среда, който не е адекватно контролиран и който налага да бъдат предприети действия на равнището на Съюза.
Дори да се предположи, че мерките, приети в изпълнение на член 137, параграф 1, буква a) от Регламент № 1907/2006, трябва да отговарят не на условията по същество, предвидени в член 68 от този регламент, а на правилата, действащи преди посочения регламент, тоест на член 11 от Регламент № 793/93 относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества, трябва да се констатира, че последната разпоредба също предвижда, че ограничителни мерки могат да се приемат само въз основа на оценка на рисковете.
(вж. точки 47—50)