Жалба, подадена на 24 февруари 2010 г. - Унгария/Комисия

(Дело T-89/10)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Република Унгария (представители: J. Fazekas, M. Z. Fehér и K. Szíjjártó)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Да се отменят член 1, параграфи 3 и 4, точка 3.3 от Приложение І и Приложение II към Решение на Комисията [C (2009) 10151] от 14 декември 2009 г. относно ключов проект, наречен "Участък от автомагистрала M43 между Szeged и Makó", който е част от оперативната програма "Транспорт", предназначена да предостави структурна помощ от Съюза посредством Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд по линията на цел "Сближаване", доколкото посочените разпоредби изключват от допустимите разходи плащанията на ДДС.

Да се осъди Комисия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва частично решението на Комисията от 14 декември 2009 г. относно ключов проект, наречен "Участък от автомагистрала M43 между Szeged и Makó", който е част от оперативната програма "Транспорт", предназначена да предостави структурна помощ от Съюза посредством Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд по линията на цел "Сближаване". С това решение Комисията разрешава плащане на помощ за посочения ключов проект от Кохезионния фонд. Освен това в графата "Недопустими разходи" от Приложение I към обжалваното решение Комисията отхвърля искането на унгарската администрация да включи в рамките на посочения проект плащанията на ДДС.

Като основание на своята жалба жалбоподателят изтъква, че Комисията е приела обжалваното решение в нарушение на разпоредбите на правото на Съюза, в частност на член 56, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1083/2006¹ и член 3 от Регламент (ЕО) № 1084/2006.²

Жалбоподателят счита, че член 3, буква д) от Регламент № 1084/2006 ясно установява, че възстановимият данък върху добавената стойност не подлежи на финансиране от Кохезионния фонд. По мнение на жалбоподателя от тази разпоредба безсъмнено се извежда, че подлежи на финансиране данъкът върху добавената стойност, който не е възстановим. Ето защо и като се има предвид, че в контекста на правната уредба на Съюза и на национална правна уредба относно ДДС бенефициерът по ключовия проект, за който се отнася обжалваното решение, няма качеството на данъчнозадължено лице, поради което не може да иска връщане на понесената от него част от платения данък, жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Комисията не е трябвало да изключи разходите за посочения данък от финансиране с помощта.

Освен това жалбоподателят твърди, че като е счела за недопустими разходите, които Регламент № 1084/2006 не включва сред допустимите, въпреки че те са посочени изрично като допустими в съответната национална правна уредба, с обжалваното решение Комисията е отнела на държавите членки правомощията, които са им предоставени в съответствие с член 56, параграф 4 от Регламент № 1083/2006.

Жалбоподателят твърди също така, че становището на Комисията, че понесеният от бенефициера на помощта ДДС е "възстановим" посредством ДДС, който се фактурира заедно с плащането, получено от лицето, управляващо построената от бенефициера инфраструктура, представлява много широко тълкуване на понятието "възстановим данък върху добавената стойност", съдържащо се в член 3, буква д) от Регламент № 1084/2006, което не се обхваща от съдържанието на тази разпоредба и освен това противоречи на правната уредба на Съюза относно ДДС.

Накрая жалбоподателят твърди, че нито Регламент № 1083/2006, нито Регламент № 1084/2006 позволяват тълкуване, според което при преценката на допустимите разходи, включително допустимия ДДС, Комисията би могла да основе своето решение на това, че държавата членка е могла да избере друго законово решение във връзка с развитието на проекта и управлението на инфраструктурата. Според жалбоподателя организацията на управлението на националните инфраструктури и на свързаните с тях обществени услуги е основно от компетентността на държавите членки. Ето защо жалбоподателят изтъква също, че винаги когато са изпълнени установените в общностната правна уредба изисквания, Комисията е длъжна да приеме направения от държавата членка избор, макар това да означава, че разходите ще се квалифицират като допустими въз основа на качеството на бенефициера на данъчнозадължено лице по ДДС или на липсата на такова качество.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (ОВ L 210, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64; Поправка ОВ L 301, 2008 г., стр. 40).

² - Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1164/94 (ОВ L 210, стр. 79; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 118).