РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

28 февруари 2024 година(*)

„Държавни помощи — Публично финансиране на постоянната железопътно-автомобилна връзка във Фемарнския пролив — Помощ, предоставена от Дания на Femern — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Индивидуална помощ — Важен проект от общоевропейски интерес — Необходимост от помощта — Пропорционалност — Съпоставяне на положителния ефект на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и за поддържане на ненарушена конкуренция — Съобщение относно критериите за анализ на съвместимостта с вътрешния пазар на държавна помощ за насърчаване изпълнението на важни проекти от общoевропейски интерес“

По дело T‑390/20,

Scandlines Danmark ApS, установено в Копенхаген (Дания),

Scandlines Deutschland GmbH, установено в Хамбург (Германия),

представлявани от L. Sandberg-Mørch, адвокат,

жалбоподатели,

подпомагани от

European Community Shipowners’ Associations (ECSA), установено в Брюксел (Белгия), представлявано от Sandberg-Mørch и M. Honoré, адвокати,

от

Danish Ferry Association, установено в Копенхаген, представлявано от Sandberg-Mørch и Honoré,

от

Naturschutzbund Deutschland eV (NABU), установено в Щутгарт (Германия), представлявано от T. Hohmuth и R. Weyland, адвокати,

от

Verband Deutscher Reeder eV, установено в Хамбург, представлявано от Sandberg-Mørch и Honoré,

от

Aktionsbündnis gegen eine feste Fehmarnbeltquerung eV, установено във Ферман (Германия), представлявано от Sandberg-Mørch и W. Mecklenburg, адвокати,

от

Föreningen Svensk Sjöfart (FSS), установено в Гьотеборг (Швеция), представлявано от Sandberg-Mørch и Honoré,

от

Rederi AB Nordö-Link, установено в Малмьо (Швеция), представлявано от Sandberg-Mørch и P. Werner, адвокати,

и от

Trelleborg Hamn AB, установено в Трелеборг (Швеция), представлявано от Sandberg-Mørch и I. Ioannidis, адвокати,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, представлявана от S. Noë,

ответник,

подпомагана от

Кралство Дания, представлявано от M. Søndahl Wolff, подпомагана от R. Holdgaard, адвокат,

встъпила страна,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: S. Papasavvas, председател, D. Spielmann, M. Brkan (докладчик), I. Gâlea и T. Tóth, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 24 януари 2023 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Scandlines Danmark ApS и Scandlines Deutschland GmbH, искат отмяна на Решение C(2020) 1683 окончателен на Комисията от 20 март 2020 година относно Държавна помощ SA.39078 (2019/C) (ex 2014/N), приведена в действие от Дания в полза на Femern A/S (ОВ L 339, 2020 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

I.      Обстоятелствата по спора

А.      По проекта за постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт

2        Проектът за постоянна връзка в пролива Фемарн-Белт между Дания и Германия е одобрен с договора между Кралство Дания и Федерална република Германия относно постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт, подписан на 3 септември 2008 г. и ратифициран през 2009 г. (наричан по-нататък „договорът за пролива Фемарн-Белт“).

3        Проектът се състои, от една страна, от железопътен и пътен тунел (наричан по-нататък „постоянната връзка“), и от друга страна, от пътни връзки с вътрешността на Дания (наричани по-нататък „пътните връзки“) и от железопътни връзки с вътрешността на Дания (наричани по-нататък „железопътните връзки“) (наричани по-нататък заедно „пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната“).

4        Постоянната връзка се състои от потопен тунел под Балтийско море между Рьодбю на остров Лоланд в Дания и Путгарден в Германия с дължина около 19 километра, оборудван с електрифицирана железопътна линия и магистрала. Железопътните връзки включват разширяването и подобряването на съществуващата железопътна връзка между Рингстед (Дания) и Рьодбю, която е с дължина приблизително 120 километра и е собственост на Banedanmark — управител на държавната датската железопътна инфраструктура.

5        Проектът е предшестван от фаза на планиране. Европейската комисия е уведомена за финансирането на тази фаза относно постоянната връзка и пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната. С решение от 13 юли 2009 г. по дело № 157/09 — Финансиране на фазата на планиране на постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 202, 2009 г., стр. 2, наричано по-нататък „решението относно планирането“), Комисията стига до заключението, от една страна, че мерките, свързани с финансирането на планирането на проекта, биха могли да не представляват държавна помощ, тъй като Femern е действало като публичен орган, и от друга страна, че дори тези мерки да могат да бъдат от полза за бъдещия оператор на постоянната връзка, те във всички случаи биха били съвместими с вътрешния пазар. Поради това тя решава да не повдига възражения по смисъла на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [93 ЕО] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

6        След актуализиране на първоначално изчислените суми общите разходи за планирането и строителството на постоянната връзка са оценени на 52,6 милиарда датски крони (DKK) (около 7,1 милиарда евро), а разходите, свързани с планирането и осъществяването на модернизирането на пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната, са оценени на 9,5 милиарда датски крони (около 1,3 милиарда евро), т.е. общата стойност на проекта е оценена на 62,1 милиарда датски крони (около 8,4 милиарда евро).

7        Съгласно член 6 от договора за пролива Фемарн-Белт и Lov № 575 om anlæg og drift af en fast forbindelse over Femern Bælt med tilhørende landanlæg i Danmark (Закон № 575 за строителството и експлоатацията на постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт и на връзките с вътрешността на Дания) от 4 май 2015 г. (наричан по-нататък „Законът за строителството от 2015 г.“) изпълнението на проекта е възложено на два публични субекта.

8        На първия от тях, Femern, учредено през 2005 г., е възложено финансирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка. Вторият от тях, Femern Landanlæg A/S, учредено през 2009 г., е определено да ръководи изграждането и експлоатацията на транспортните връзки с вътрешността на Дания. Femern Landanlæg е дъщерно дружество на Sund & Bælt Holding A/S, което е собственост на датската държава. Femern става дъщерно дружество на Femern Landanlæg след учредяването на последното.

9        Строителните работи, свързани с изграждането на постоянната връзка, се извършват за сметка на Femern в рамките на договори за строителство, за които се прилагат процедурите относно обществените поръчки.

10      Изграждането на необходимата модернизация на пътните връзки се извършва от датската „Пътна дирекция“ от името на датската държава и се финансира от Femern Landanlæg. Пътните връзки ще бъдат част от общата датска пътна инфраструктурна мрежа, която се финансира, експлоатира и поддържа от датската „Пътна дирекция“. Изграждането и експлоатацията на железопътните връзки се извършва от Banedanmark от името на датската държава и се финансират от Femern Landanlæg.

11      Проектът се финансира от Femern и Femern Landanlæg чрез вливания на капитал, гарантирани от държавата заеми, както и заеми, отпуснати от датските органи. След въвеждането в експлоатация на постоянната връзка Femern ще събира такси от ползвателите, за да изплати дълга си, и ще плаща дивиденти на Femern Landanlæg, които последното ще използва, за да погаси собственото си задължение. Femern Landanlæg също ще получи 80 % от таксите, плащани от железопътните оператори на Banedanmark за ползването на железопътните връзки поради разпределянето на собствеността върху тези железопътни връзки между него и Banedanmark.

Б.      Събития, предхождащи спора

12      През 2014 г. и 2015 г. Комисията получава пет жалби, първата от които е подадена на 5 юни 2014 г., като в нея се твърди, че Кралство Дания е предоставило на Femern и на Femern Landanlæg неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи.

13      През същия период службите на Комисията изпращат няколко искания за информация до датските органи, които неколкократно отговарят и предоставят допълнителна информация.

14      С писмо от 22 декември 2014 г., в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС, датските органи уведомяват Комисията за модела на финансиране на проекта за постоянна връзка в пролива Фемарн-Бел.

15      На 23 юли 2015 г. Комисията приема Решение C(2015) 5023 окончателен на Комисията от 23 юли 2015 година относно държавна помощ SA.39078 (2014/N) (Дания) във връзка с финансирането на проекта за постоянна връзка във Фемарнския пролив, публикувано в Официален вестник на 2 октомври 2015 г. (ОВ C 325, 2015 г., стр. 5, наричано по-нататък „решението относно строителството“), с което тя решава да не повдига възражения срещу мерките, за които е направено уведомление от датските органи. В това решение Комисията по-специално приема, че дори мерките, предоставени на Femern за планирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка, да представляват държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, те са съвместими с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. По-специално Комисията приема, че мерките в полза на Femern са съвместими с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и със Съобщение от 20 юни 2014 г. за критериите за анализа на съвместимостта с вътрешния пазар на държавна помощ за насърчаване изпълнението на важни проекти от общoевропейски интерес (ОВ C 188, 2014 г., стр. 4, наричано по-нататък „Съобщението за ВПОИ“), както и с Известието относно прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Известието относно гаранциите“).

16      С решения от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), и от 13 декември 2018 г., Stena Line Scandinavia/Комисия (T‑631/15, непубликувано, EU:T:2018:944), Общият съд отменя частично решението относно строителството.

17      Що се отнася до публичното финансиране, предоставено на Femern за планирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка, Общият съд уважава жалбите на жалбоподателите, като приема, че Комисията е нарушила задължението си съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС да започне официална процедура по разследване поради наличието на сериозни затруднения.

18      По-специално, що се отнася до необходимостта от помощта, Общият съд констатира, че макар по принцип да не може да се изключи, че дадена помощ е била необходима за изпълнението на проект с такъв мащаб, проверката на необходимостта, извършена от Комисията в решението относно строителството, е най-малкото недостатъчна и неточна, което, от една страна, разкрива наличието на сериозни затруднения, налагащи на Комисията да започне официалната процедура по разследване, и от друга страна, не позволява да се провери дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката.

19      По отношение на пропорционалността на предоставената на Femern помощ, що се отнася до проверката, извършена от Комисията в решението относно строителството, Общият съд приема по-специално, че изчисляването на периода на възстановяване на допустимите помощи и разходи е най-малкото недостатъчно и неточно, дори противоречиво, така че срещнатите от Комисията сериозни затруднения е трябвало да я накарат да започне официалната процедура по разследване.

20      Общият съд приема също, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, доколкото, противно на предвиденото в точка 5.3 от Известието относно гаранциите, условията за привеждане в действие на гаранциите не са били определени към момента на първоначалното предоставяне на тези гаранции.

В.      Административното производство

21      След постановяването на решенията от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), и от 13 декември 2018 г., Stena Line Scandinavia/Комисия (T‑631/15, непубликувано, EU:T:2018:944), потвърдени от Съда с решение от 6 октомври 2021 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (C‑174/19 P и C‑175/19 P, EU:C:2021:801), с писмо от 14 юни 2019 г. Комисията уведомява датските органи за решението си да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, за приетите мерки в полза на Femern за финансирането на постоянната връзка (наричано по-нататък „решение за откриване на процедурата“). Решението за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на 5 юли 2019 г. (ОВ C 226, 2019 г., стр. 5).

Г.      Обжалваното решение

22      На 20 март 2020 г. Комисията приема обжалваното решение.

23      Обжалваното решение се отнася до мерките, предоставени на Femern за планиране, изграждане и експлоатация на постоянната връзка. За разлика от решението относно строителството обаче, обжалваното решение не се отнася до приетите в полза на Femern Landanlæg мерки относно финансирането на пътните и железопътните връзки с вътрешността на страната.

24      Съгласно член 2 от обжалваното решение мерките, състоящи се от вливания на капитал и комбинация от държавни заеми и държавни гаранции в полза на Femern, които Дания поне частично е привела в действие неправомерно, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

25      След изменението на тези мерки, както е посочено в преразгледаното решение за откриване на процедурата, те са приети за съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

Д.      Искания на страните

26      Жалбоподателите, подкрепяни от European Community Shipowners’Associations (ECSA), Danish Ferry Association (наричано по-нататък „DFA“), Naturschutzbund Deutschland eV (NABU), Rederi AB Nordö-Link, Trelleborg Hamn AB, Aktionsbündnis gegen eine feste Fehmarnbeltquerung eV (наричано по-нататък „Aktionsbündnis“), Föreningen Svensk Sjöfart (FSS) и Verband Deutscher Reeder eV (наричано по-нататък „VDR“), искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

27      Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

II.    От правна страна

28      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват две основания, първото от които е, че Комисията неправилно е квалифицирала разглежданите мерки като една-единствена ad hoc помощ, а второто — нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

А.      По първото правно основание: Комисията неправилно е квалифицирала разглежданите мерки като една-единствена ad hoc помощ

29      Жалбоподателите, подкрепяни от Trelleborg Hamn, VDR, Aktionsbündnis и NABU, упрекват Комисията, че не е разгледала отделно съвместимостта на всеки държавен заем и на всяка държавна гаранция, предоставени от датските власти на основание Lov № 285 om projektering af fast forbindelse over Femern Bælt med tilhørende landanlæg i Danmark (Закон № 285 за планирането на постоянна връзка през пролива Фемарн-Белт и датските връзки с вътрешността на страната) от 15 април 2009 г. (наричан по-нататък „Законът за планирането от 2009 г.“), а след това и на Закона за строителството от 2015 г. Освен това жалбоподателите считат, че всяко предоставяне на държавни гаранции или държавни заеми в рамките на Закона за планирането от 2009 г. или на Закона за строителството от 2015 г. представлява индивидуална ad hoc помощ, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена отделно.

30      Според жалбоподателите, Trelleborg Hamn, VDR, Aktionsbündnis и NABU само при наличието на схема за помощи Комисията може да извърши ограничен преглед, състоящ се единствено в разглеждане на основната рамка, въз основа на която се предоставят индивидуални помощи. В противен случай жалбоподателите считат, че кумулативният ефект на всяка от предоставените субсидии не би могъл да бъде определен. Освен това жалбоподателите и посочените встъпили страни считат, че законното право да се финансират всички разходи за планирането и изграждането на постоянната връзка от влизането в сила на Закона за строителството от 2015 г. не е релевантно, тъй като нито Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), нито съдебната практика допускат да се прави разграничение в зависимост от момента, в който се предоставят индивидуалните субсидии.

31      Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва този довод.

32      В самото начало следва да се отбележи, както твърдят главните страни, че мерките в полза на Femern не попадат в обхвата на понятието „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква г) от Регламент 2015/1589.

33      Следователно, както следва от съображение 247 от обжалваното решение, разглежданите в настоящото дело мерки са индивидуални помощи по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589.

34      В това отношение становищата на страните се различават относно това какво обхваща понятието „индивидуална помощ“, както и относно последиците, които произтичат от него, що се отнася до разглеждането от страна на Комисията на съвместимостта на спорните мерки с вътрешния пазар, както и относно задължението за уведомяване за посочените мерки.

35      В случая, както следва от съображение 259 от обжалваното решение, Комисията е приела, че на Femern са предоставени три последователни индивидуални помощи за изпълнение на проекта за постоянна връзка. Първата индивидуална помощ е под формата на вливане на капитал, извършено при учредяването на дружеството през 2005 г. Втората индивидуална помощ се състои в предоставянето на вливане на капитал, държавни гаранции и държавни заеми след влизането в сила на 17 април 2009 г. на Закона за планирането от 2009 г. Третата индивидуална помощ се състои в комбинация от държавни заеми и държавни гаранции, предоставени след влизането в сила на 6 май 2015 г. на Закона за строителството от 2015 г. Според Комисията всеки държавен заем или всяка държавна гаранция, предоставена на Femern въз основа на Закона за планирането от 2009 г., а след това въз основа на Закона за строителството от 2015 г., представлява част, предоставена в рамките на мярка за прилагане на разрешената помощ, поради което не е необходимо уведомление за всяка от частите за целите на отделното разглеждане на нейната съвместимост с вътрешния пазар.

36      В това отношение е важно да се уточни, че по настоящото дело разрешението на Комисията се отнася не само до цялото финансиране, предоставено на Femern до приемането на обжалваното решение на 20 март 2020 г., но и до финансирането, което ще бъде отпуснато след тази дата, в предвидените в посоченото решение граници.

37      На първо място, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, Trelleborg Hamn, VDR, Aktionsbündnis и NABU, Комисията неправилно е стигнала до заключението в съображение 259 от обжалваното решение, че Femern е получило три индивидуални помощи по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, за да финансира планирането и изграждането в рамките на проекта за постоянна връзка.

38      В това отношение жалбоподателите и встъпилите страни, посочени в точка 37 по-горе, твърдят, че всяко предоставяне на нов държавен заем или на нова държавна гаранция представлява отделна индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589. Така в периода между 2010 г. и 2019 г. Femern е получило не по-малко от петнадесет индивидуални помощи по смисъла на тази разпоредба.

39      В случая, доколкото държавните заеми и държавните гаранции, предоставени на Femern на основание на Закона за планирането от 2009 г. и впоследствие на Закона за строителството от 2015 г., не се отпускат чрез еднократно плащане, а на последователни части, изплатени в зависимост от напредъка на проекта, в съображение 248 от обжалваното решение Комисията приема, че следва да се определи дали Femern е получавало една или няколко индивидуални помощи, свързани със Закона за планирането от 2009 г. и със Закона за строителството от 2015 г., или поредица от индивидуални помощи, предоставяни всеки път, когато датските органи изпълняват финансова операция в полза на Femern. За тази цел, както следва от съображения 249—251 от обжалваното решение, Комисията счита, че следва да се провери дали Femern е придобило законното право да получи индивидуална помощ съгласно Закона за планирането от 2009 г., а след това и друга индивидуална помощ съгласно Закона за строителството от 2015 г.

40      В това отношение следва да се припомни, че не може да се изключи възможността няколко последователно приети от държавата мерки да бъдат разгледани като една-единствена мярка за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС. Такъв може да е по-конкретно случаят, когато последователните мерки на държавна намеса са така тясно свързани предвид хронологията на приемането им, целта им и положението на предприятието към момента на приемането им, че е невъзможно да бъдат отделени една от друга (решение от 19 март 2013 г., Bouygues и др./Комисия и др., C‑399/10 P и C‑401/10 P, EU:C:2013:175, т. 103 и 104). Освен това обстоятелството, че дадена мярка е предмет на плащания на последователни части, не засяга единния характер на помощта (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 1999 г., Salomon/Комисия, T‑123/97, EU:T:1999:245, т. 75).

41      В случая обаче следва да се отбележи, от една страна, че безспорно предвидените в Закона за планирането от 2009 г. финансирания са имали за цел да позволят на Femern да покрие разходите за планиране на проекта за постоянна връзка. Така предвидените в посочения закон финансирания са имали за цел покриването на определени разходи по конкретен проект, а именно свързаните с планирането на проекта за постоянна връзка, и следователно между тях има толкова тесни връзки, че е невъзможно да бъдат отделени едни от други. От това следва, че Комисията не е допуснала грешка в правната квалификация, като е приела, че всички финансирания, предоставени въз основа на Закона за планирането от 2009 г., представляват една и съща индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, дори ако посочената помощ е изплатена на няколко части.

42      От друга страна, не се спори също така, че целта на държавните заеми и държавните гаранции, предвидени в Закона за строителството от 2015 г., е да се позволи на Femern, както е видно от съображение 251 от обжалваното решение, да рефинансира разходите за планиране и да финансира разходите за строителство на постоянната връзка. Всъщност предвидените в точка 4 от посочения закон държавни заеми и държавни гаранции имат за цел да финансират определени разходи по конкретен проект, а именно тези, които са свързани с изграждането на постоянната връзка, както и тези, свързани с рефинансиране на разходите за планиране, и следователно са толкова тясно свързани помежду си, че е невъзможно да бъдат отделени едни от други. От това следва, че Комисията също не е допуснала грешка в правната квалификация, като е приела, че държавните заеми и държавните гаранции, предоставени в изпълнение на Закона за строителството от 2015 г., спадат към една и съща индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, дори ако посочената помощ се изплаща на няколко части, включително след приемането на обжалваното решение.

43      Съображенията, изложени в точки 41 и 42 по-горе, не могат да бъдат оборени от довода, че по същество Femern не е разполагало със законно право да получи помощ въз основа на Закона за планирането от 2009 г., нито на Закона за строителството от 2015 г., тъй като при предоставяне на финансиране датските органи са разполагали с право на преценка, което не се ограничавало до техническо прилагане. Всъщност следва да се отбележи, че посоченият довод се основава на релевантните критерии за установяване на схема за помощ по смисъла на член 1, буква г) от Регламент 2015/1589.

44      Както обаче бе припомнено в точка 39 по-горе, за да установи наличието на индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, Комисията не е използвала понятието „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква г) от посочения регламент, а се е основала на законоустановения критерий за правото на бенефициера да получи помощ съгласно националната правна уредба.

45      В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика държавните помощи трябва да се приемат за „предоставени“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС на датата, на която правото на тяхното получаване е предоставено на бенефициера по силата на приложимата национална правна уредба (вж. решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C‑638/19 P, EU:C:2022:50, т. 115 и цитираната съдебна практика).

46      В случая от съображения 251—256 от обжалваното решение е видно, че въз основа на текста на точка 4 от Закона за строителството от 2015 г., чийто текст е подобен на текста на точка 7 от Закона за планирането от 2009 г., на обясненията на датските органи, както и на подготвителните бележки към Закона за строителството от 2015 г., Комисията е приела, че датският министър на финансите разполага с ограничено право на преценка, което не може да постави под въпрос законното право на Femern да получи държавните заеми и държавните гаранции, които са му били предоставени в приложение на тези закони. Така в съображение 257 от обжалваното решение Комисията приема, че Femern е придобило законно право да финансира планирането и изграждането на постоянната връзка, считано от влизането в сила на Закона за строителството от 2015 г., поради което на този субект е предоставена индивидуална помощ. Следва да се отбележи, че макар това да не следва изрично от съображение 257 от обжалваното решение, Комисията имплицитно е стигнала до същия извод по отношение на Закона за планирането от 2009 г. Всъщност Комисията излага аналогични съображения относно Закона за строителството от 2015 г. и Закона за планирането от 2009 г., които не се оспорват от жалбоподателите, така че изводът, направен за първия закон, може да се отнася и до втория закон.

47      Несъмнено, както отбелязват жалбоподателите, Trelleborg Hamn, VDR, Aktionsbündnis и NABU, при изпълнението на държавните гаранции и държавните заеми, от които се ползва Femern на основание на Закона за строителството от 2015 г. и на Закона за планирането от 2009 г., датският министър на финансите разполага с право на преценка да определя насоките и да издава обвързващи насоки относно начина, по който Femern трябва да получи заемите, кои инструменти следва да се използват и кои изисквания следва да се налагат. Освен това също така е вярно, че при някои конкретни обстоятелства Danmarks nationalbank (Националната банка на Дания) може да не уважи искане за заем.

48      Налага се обаче изводът, че жалбоподателите, Trelleborg Hamn, VDR, Aktionsbündnis и NABU не подкрепят по никакъв начин причините, въз основа на които може да се направи извод, че датският министър на финансите или Националната банка на Дания биха могли да поставят под въпрос като такова законното право да се получават държавни заеми или държавни гаранции.

[…]

51      Следователно Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е стигнала до заключение в съображение 259 от обжалваното решение, че Femern е получило три отделни индивидуални помощи, а именно първа индивидуална помощ, предоставена през 2005 г., втора индивидуална помощ, предоставена през 2009 г. с приемането на Закона за планирането от 2009 г., и трета индивидуална помощ, предоставена през 2015 г. с приемането на Закона за строителството от 2015 г.

52      На второ място, следва да се провери дали Комисията е допуснала грешка в преценката, като е разгледала заедно съвместимостта на трите индивидуални помощи, посочени в съображение 259 от обжалваното решение.

53      В настоящия случай, що се отнася до вливанията на капитал, в съображение 377 от обжалваното решение Комисията ги оценява на 510 милиона датски крони (68,4 милиона евро). Що се отнася до комбинирането на държавни заеми и държавни гаранции, от съображение 348 от обжалваното решение е видно, че в съответствие с алтернативния модел на финансиране, за който е предоставена информация от датските органи в хода на официалната процедура по разследване, Femern не може да се ползва от заеми и държавни гаранции, които заедно надхвърлят максималния гарантиран размер от 69,3 милиарда датски крони (9,3 милиарда евро), като в съображение 349 от обжалваното решение се уточнява, че Femern трябва да погаси всички заеми, обезпечени с държавна гаранция, и да изплати всички държавни заеми най-късно шестнадесет години след пускане в експлоатацията на връзката.

54      Следва да се отбележи, че не се оспорва, че трите индивидуални помощи, посочени от Комисията в съображение 259 от обжалваното решение, са предоставени на Femern с цел финансиране на планирането и изграждането на постоянната връзка. Следователно, след като тези три индивидуални помощи, предоставени на Femern, са предназначени за финансиране на планирането и изграждането на един и същ проект, Комисията е могла основателно да разгледа съвместимостта на посочените помощи с вътрешния пазар, като вземе предвид всички финансови средства, които този субект е могъл да получи, за да финансира планирането и изграждането в рамките на проекта за постоянна връзка.

55      Противно на твърденията на жалбоподателите, съвместният анализ на цялото финансиране, който може да се предостави на Femern въз основа на индивидуалните помощи, посочени в съображение 259 от обжалваното решение, не е пречка да се вземе предвид кумулативният ефект от посочените помощи. Напротив, за да оцени кумулативния ефект от финансиранията, предоставени от държава членка на предприятие за осъществяването на определен проект, Комисията има възможност да оцени тяхното въздействие върху конкуренцията в рамките на разглеждане на една от дерогациите, предвидени в член 107, параграф 3 ДФЕС, именно като вземе предвид всички видове финансиране, квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Това важи в още по-голяма степен в положение като разглежданото в настоящия случай, в което става въпрос за инвестиция в транспортна инфраструктура, считана за важен проект от общоевропейски интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, чието изпълнение предполага предоставяне на публично финансиране за дълъг период от време.

56      Всъщност при мащабен проект като този за постоянната връзка извършването на общ анализ на цялото финансиране, което Femern може да получи за осъществяването му, е единственият начин да се оцени съвместимостта на помощите с вътрешния пазар с оглед на критериите, съдържащи се в Съобщението за ВПОИ. По-специално, както ще бъде разгледано в рамките на второто твърдение за нарушение от третата част на второто основание, в съответствие с параграф 31 от Съобщението за ВПОИ максималният размер на отпуснатите за даден проект помощи се определя във връзка с установения ликвиден дисбаланс спрямо допустимите разходи. В това отношение, както следва от съображения 166 и 320 от обжалваното решение, в представения в хода на официалната процедура по разследване алтернативен модел на финансиране датските органи са включили в допустимите разходи по проекта не само разходите за строителство, но и разходите за планиране на постоянната връзка.

57      Така, след като е било необходимо Комисията да разгледа съвместимостта на цялото финансиране, което Femern може да получи за проекта за постоянна връзка, трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, Trelleborg Hamn, VDR, на Aktionsbündnis и NABU, състоящи се в твърдението по същество, че Комисията е нарушила член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, тъй като по тази причина е извършила ограничен преглед на предоставените на Femern индивидуални помощи.

58      Що се отнася до довода на Trelleborg Hamn, VDR, Aktionsbündnis и NABU, че по същество след постановяването на решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия (T‑68/15, EU:T:2018:563), Комисията била длъжна да извърши отделна проверка на всеки държавен заем и на всяка държавна гаранция, предоставени в полза на Femern, налага се изводът, че това решение не може да се тълкува в смисъл, че налага на Комисията задължението да извърши такава отделна проверка на всяко предоставено на този субект финансиране. Всъщност в посоченото решение Общият съд само е констатирал, че на етапа на предварителното разглеждане на разглежданите мерки по делото, по което е постановено посоченото решение, Комисията е срещнала сериозни затруднения във връзка с квалификацията на държавните гаранции като схема за помощи, като е констатирала по-специално наличието на грешка, доколкото е прието, че посочените гаранции не са свързани с конкретен проект по смисъла на член 1, буква г) от Регламент № 659/1999 (т. 80 от посоченото решение). От това обаче не може да се направи извод за каквото и да било общо задължение за Комисията да разгледа отделно всяка държавна гаранция, предоставена на един и същ бенефициер за един и същ проект. От това следва, че Комисията не може да бъде упрекната, че не е проверила за всеки от петнадесетте заема, посочени от жалбоподателите в писмената им реплика, критерия за предходния характер на заявлението за помощ за целите на определянето на стимулиращия ефект на помощта.

[…]

61      Следователно трябва да се отхвърлят като неоснователни доводите, с които Комисията е упрекната, че е допуснала грешка в преценката, като е разгледала заедно предоставените на Femern три индивидуални помощи, за да се осигури финансирането на планирането и изграждането на постоянната връзка.

62      На трето място, следва да се отхвърли доводът, че по същество за всеки държавен заем и всяка държавна гаранция, предоставени на Femern на основание на Закона за планирането от 2009 г. и на Закона за строителството от 2015 г., датските органи е трябвало да направят отделно уведомление.

63      Всъщност, както следва от точки 41 и 42 по-горе, Комисията е имала основание да приеме, от една страна, че всички финансови средства, отпуснати на основание на Закона за планирането от 2009 г., представляват индивидуална помощ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, и от друга страна, че всички държавни заеми и държавни гаранции, от които Femern може да се ползва на основание на Закона за строителството от 2015 г., също представляват индивидуална помощ по смисъла на посочената разпоредба. Следователно, след като всяко предоставяне на държавен заем или държавна гаранция не представлява, противно на твърденията на жалбоподателите, Trelleborg Hamn, VDR, Aktionsbündnis и NABU, нова и отделна индивидуална помощ, Комисията не е била длъжна да изиска от датските органи да я уведомяват за всяка финансова операция, извършена в полза на Femern въз основа на Закона за планирането от 2009 г., а впоследствие на Закона за строителството от 2015 г.

64      Освен това, що се отнася до държавните заеми и държавните гаранции, предоставени на Femern въз основа на Закона за строителството от 2015 г. след приемането на обжалваното решение, Комисията е трябвало да бъде уведомена само за тези, които надхвърлят предвидените в обжалваното решение граници, тъй като те не били обхванати от обявяването на съвместимост на обжалваното решение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия, T‑356/15, EU:T:2018:439, т. 266).

65      На четвърто място, що се отнася до твърдяното от жалбоподателите нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неспазване на Регламент 2015/1589, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателите неправилно твърдят, че посоченият регламент е приет с цел прилагане на член 107 ДФЕС. Всъщност този регламент не се отнася до материалноправните разпоредби относно държавните помощи, предвидени в член 107 ДФЕС, а до реда и условията за прилагане на разпоредбите относно процедурата за контрол върху посочените помощи, предвидени в член 108 ДФЕС. Ето защо следва да се отхвърли твърдяното от жалбоподателите нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

[…]

67      От изложените по-горе съображения следва, че първото основание трябва да се отхвърли изцяло.

Б.      По второто основание: нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС

68      Второто основание по същество се състои от четири части, първата — Комисията неправилно е квалифицирала проекта като проект от общoевропейски интерес, втората — Комисията неправилно е приела, че помощта е необходима, третата — Комисията неправилно е приела, че помощта е пропорционална, и четвъртата — оспорване на анализа относно предотвратяване на неправомерното нарушаване на конкуренцията и сравнителния тест.

69      В самото начало следва да се припомни, че прилагането на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС предоставя на Комисията оперативна самостоятелност, чието упражняване включва оценки от икономическо и социално естество. Следователно съдебният контрол върху упражняването на това право на преценка се ограничава до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и до контрола дали възприетите факти са установени точно и дали не е налице грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 78, и от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942, т. 141).

70      Що се отнася до преценката от съда на Съюза дали е налице явна грешка в преценката, следва да се уточни, че за да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на сложни факти, с която може да се обоснове отмяната на обжалвания акт, представените от жалбоподателя доказателства трябва да са достатъчни, за да лишат от правдоподобност съдържащите се в този акт преценки на фактите (вж. в този смисъл решения от 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, EU:T:1996:195, т. 59, и от 19 септември 2019 г., FIH Holding и FIH/Комисия, T‑386/14 RENV, непубликувано, EU:T:2019:623, т. 69).

71      Именно с оглед на тези предварителни съображения следва да се разгледат четирите части на второто основание.

1.      По първата част: Комисията неправилно е квалифицирала проекта като проект от общoевропейски интерес

72      С първата част от второто основание жалбоподателите, подкрепяни от NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link, изтъкват три твърдения за нарушение, за да оспорят квалифицирането на проекта като проект от общoевропейски интерес. Първото твърдение за нарушение е изведено от това, че проучванията, извършени от консултантското дружество Incentive за сметка на датското правителство (наричани по-нататък „проучванията Incentive“), не показват положителна социално-икономическа възвръщаемост, второто — Комисията се е основала на остарели и неточни данни, за да констатира положителна социално-икономическа възвръщаемост, и третото — проектът не е съфинансиран от бенефициера.

73      Освен това в съдебното заседание NABU за първи път повдига твърдение за нарушение, изведено от неспазване на принципа за постепенно прекратяване на вредните за околната среда субсидии, предвиден в параграф 19 от Съобщението за ВПОИ.

74      Преди да разгледа първите две твърдения за нарушение, които следва да се разгледат заедно, Общият съд счита за уместно да се произнесе предварително, от една страна, по допустимостта на новото твърдение за нарушение, повдигнато от NABU в съдебното заседание, и от друга страна, по основателността на третото твърдение за нарушение, изведено от липсата на съфинансиране на проекта от страна на Femern.

[…]

в)      По първото и второто твърдение за нарушение: липса на положителна социално-икономическа възвръщаемост

86      На първо място, що се отнася до първото твърдение за нарушение, изведено от липсата на положителна социално-икономическа възвръщаемост, жалбоподателите, NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link изтъкват, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката при разглеждането на социално-икономическата възвръщаемост на постоянната връзка въз основа на проучванията Incentive.

87      На второ място, с второто си твърдение за нарушение жалбоподателите, NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link твърдят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като, за да констатира положителна социално-икономическа възвръщаемост, тя се е основала на остарели и неточни данни в сравнение с данните, използвани при анализа на пропорционалността на помощта за изчисляване на ликвидния дисбаланс.

88      Комисията изтъква, че констатациите в обжалваното решение, които не са оспорени от жалбоподателите, са достатъчни, за да се установи, че проектът за постоянна връзка може да се счита за проект от общоевропейски интерес в съответствие с критериите, предвидени в Съобщението за ВПОИ, поради което първото и второто твърдение за нарушение били неотносими.

89      В това отношение следва да се отбележи, че с първото и второто си твърдение за нарушение жалбоподателите, подкрепяни от NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link, изтъкват, от една страна, че проектът за постоянна връзка няма положителна социално-икономическа възвръщаемост, и от друга страна, че данните, използвани за изчисляване на посочената възвръщаемост, са остарели и неточни спрямо данните, използвани при проверката на пропорционалността на помощта. Така с тези две твърдения за нарушение жалбоподателите само оспорват констатациите на Комисията в съображения 275—277 от обжалваното решение.

90      Следва да се провери дали, както твърди Комисията, първото и второто твърдение за нарушение са неотносими, тъй като тя е разполагала с възможността да приеме, че проектът за постоянна връзка представлява проект от общоевропейски интерес, без да се основава на резултатите от проучванията Incentive.

91      В това отношение следва да се припомни, че използваното в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС понятие „общоевропейски интерес“ трябва да се тълкува стриктно и че дадена инициатива се квалифицира по този начин само когато е част от транснационална европейска програма, подкрепена съвместно от няколко правителства на държави членки, или е резултат от съгласувани действия на няколко държави членки за борба с обща заплаха (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 2009 г., Германия/Комисия, T‑21/06, непубликувано, EU:T:2009:387, т. 70, и от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942, т. 170).

92      Понятието „общоевропейски интерес“ е уточнено в Съобщението за ВПОИ. По-специално, на първо място, в точка 3.2.1 от посоченото съобщение са посочени „общи кумулативни критерии“, които трябва да бъдат изпълнени, за да може даден проект да попадне в обхвата на дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Съгласно параграф 14 от Съобщението за ВПОИ се изисква проектът да допринася по „конкретен, ясен и установим начин за една или повече цели на Съюза и трябва да има значително въздействие върху конкурентоспособността и устойчивия растеж на Съюза, като е насочен към справяне с обществени предизвикателства или създаване на стойност в целия Съюз“. За да бъдат изпълнени тези изисквания, в параграфи 15—19 от това съобщение се определят критериите, които трябва да бъдат изпълнени. В това отношение в параграф 15 от Съобщението за ВПОИ се уточнява, че за да се приеме, че представлява съществен принос за постигането на целите на Съюза, проектът трябва по-специално да е от основно значение за трансевропейските транспортни и енергийни мрежи. Съответно в параграф 16 от Съобщението за ВПОИ се уточнява, от една страна, че по принцип е необходимо проектът да включва повече от една държава членка и че ползите от него трябва да обхващат значителна част от Съюза, а не да се ограничават до държавите членки, които предоставят финансиране, и от друга страна, че печалбите от проекта трябва да бъдат ясно определени по конкретен и установим начин. Освен това съгласно параграф 17 от посоченото съобщение ползите от проекта не трябва да се ограничават до съответните предприятия или отрасъл, а трябва да имат по-широко значение и приложение за европейската икономика или общество чрез положителни вторични последици (като например да имат системен ефект на множество нива на веригата за създаване на стойност или за разположените нагоре или надолу по веригата пазари, или да имат алтернативни употреби в други отрасли или преминаване към друг вид транспорт), ясно определени по конкретен и установим начин. Освен това съгласно параграф 18 от Съобщението за ВПОИ проектът трябва да включва финансиране на бенефициера и съгласно параграф 19 трябва да спазва принципа за постепенно прекратяване на вредните за околната среда субсидии.

93      По-нататък, за целите на квалифицирането на даден проект от общоевропейски интерес в точка 3.2.2 от Съобщението за ВПОИ са посочени общи положителни показатели, които обосновават по-благоприятния подход на Комисията. Сред тези показатели в параграф 20, буква е) от посоченото съобщение е и съфинансирането на проекта от фонд на Съюза.

94      Накрая, в точка 3.2.3 от Съобщението за ВПОИ се предвиждат специфични критерии, сред които критерият, предвиден в параграф 23 от това съобщение, съгласно който eкологичните, енергийните и транспортните проекти трябва да бъдат от голямо значение за стратегията на Съюза за околната среда, енергията или транспорта или да допринасят значително за вътрешния пазар, включително, но не само в тези конкретни сектори.

95      Първо, в случая в съображение 272 от обжалваното решение Комисията припомня, че проектът за постоянна връзка е от основно значение за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и ще допринесе за развитието на TEN-T. Тъй като жалбоподателите не оспорват тази преценка и нито едно доказателство не може да я постави под въпрос, Комисията следователно е имала основание да приеме, че този критерий, посочен в параграф 15 от Съобщението за ВПОИ, е изпълнен. Освен това, след като става въпрос за проект за европейска транспортна мрежа за приоритетен транспорт, е изпълнен и особеният критерий, посочен в параграф 23 от същото съобщение, съгласно който транспортните проекти трябва да са от основно значение за транспортната стратегия на Съюза.

96      Второ, следва да се констатира, че критериите, предвидени в параграф 16 от Съобщението за ВПОИ, също са изпълнени. От една страна, в съображение 272 от обжалваното решение Комисията посочва, без това да се оспорва, че постоянната връзка ще допринесе за подобряване на връзката между северните държави и Централна Европа, както и за по-голяма гъвкавост и спестяване на време за пътния и железопътния трафик, така че Комисията основателно е можела да приеме, че ползите от проекта са определени по конкретен и установим начин. От друга страна, в съображение 273 от обжалваното решение Комисията правилно припомня, че проектът включва Кралство Дания и Федерална република Германия и че ползите от него не се ограничават само до тези две държави, тъй като обхващат всички държави, през които преминава Скандинавско-Средиземноморският коридор, който се простира от Финландия до остров Малта.

97      Трето, след като в съображение 273 от обжалваното решение Комисията констатира, без това да се оспорва, че проектът за постоянна връзка има за цел да подобри условията за превоз не само на пътниците, но и на стоките между северните държави и Централна Европа, и че позволява да се затвори липсващата връзка по Скандинавско-Средиземноморския коридор, който, както е видно от бележка под линия 135, представлява „ос север-юг, която е от основно значение за европейската икономика“, следва да се приеме, че на това основание е изпълнен и критерият, предвиден в параграф 17 от Съобщението за ВПОИ. Всъщност, предвид факта че ползите от проекта за постоянна връзка допринасят за подобряване на условията за превоз както на пътниците, така и на стоките по ос, която е от значение за европейската икономика, Комисията е имала основание да приеме, че ползите от постоянната връзка не се ограничават до съответното предприятие, а именно Femern, или до съответния сектор, а именно транспортните услуги, за да се осигури преминаването през пролива Фемарн-Белт. Освен това Комисията е можела също да приеме, че ползите от проекта са релевантни и имат по-широко приложение в европейската икономика или общество под формата на ясно определени по конкретен и установим начин положителни въздействия, а именно, както по същество следва от съображения 272 и 273 от обжалваното решение, подобряване на функционирането на вътрешния пазар, както и укрепване на икономическото и социалното сближаване. Налага се изводът, че жалбоподателите, NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link не оспорват тези ползи, произтичащи от постоянната връзка и посочени от Комисията в съображение 281 от обжалваното решение.

98      Четвърто, както следва от точки 82—84 по-горе, Комисията е имала основание да приеме, че Femern съфинансира постоянната връзка, така че критерият, предвиден в параграф 18 от Съобщението за ВПОИ, е изпълнен.

99      Пето, що се отнася до критерия, предвиден в параграф 19 от Съобщението за ВПОИ, както вече бе подчертано, в жалбата не се съдържа никакво твърдение за нарушение, с което да се оспорва направената в съображение 279 от обжалваното решение констатация, че постоянната връзка не е свързана с вредните за околната среда субсидии и не е в противоречие с принципа за постепенно прекратяване на тези субсидии, поради което може да се приеме, че посоченият критерий е изпълнен.

100    Шесто, следва да се отбележи, че в съображение 280 от обжалваното решение Комисията посочва, без това да е оспорено, че проектът за постоянна връзка е получил финансиране от Съюза за дейностите по планиране, и във връзка с него е получен ангажимент за по-нататъшна подкрепа по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Съгласно параграф 20, буква е) от Съобщението за ВПОИ обаче получаването на такова финансиране от Съюза е положителен показател, обосноваващ прилагането на по-благоприятен подход.

101    От гореизложените съображения следва, че общите критерии, предвидени в параграфи 14—19 от Съобщението за ВПОИ, са изпълнени, без да е необходимо да се вземат предвид резултатите от проучванията Incentive, които жалбоподателите, NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link оспорват. Освен това, след като Комисията се е основала и на един от общите положителни показатели, посочени в параграф 20 от посоченото съобщение, в съображение 281 от обжалваното решение тя е могла основателно да приеме, че проектът за постоянна връзка представлява важен и конкретен принос към постигането на целите на Съюза в областта на транспортната политика и по-широките цели на Съюза, по-специално укрепването на икономическото и социалното сближаване, така че посоченият проект е от общоевропейски интерес.

102    Що се отнася до доводите на жалбоподателите, NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link, съгласно които Комисията не е можела да стигне до извода, че проектът за постоянна връзка е от общоевропейски интерес по смисъла на Съобщението за ВПОИ, без да се основе на проучванията Incentive, следва да се констатира, от една страна, че от съображение 274 от обжалваното решение следва, че ползите от проекта за постоянна връзка, които вече са били ясно определени в съображения 272 и 273 от това решение, „са посочени“ в проучванията Incentive. От друга страна, що се отнася до извършеното в съображения 275—277 от обжалваното решение количествено определяне на ползите, както правилно изтъква Комисията, следва да се отбележи, че нито член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, нито Съобщението за ВПОИ изискват ползите от даден проект да бъдат количествено определени в рамките на социално-икономически анализ на разходите и ползите за целите на квалифицирането на проекта като проект от общоевропейски интерес. При това положение, както уточнява Комисията в писмената си дуплика, следва да се приеме, че резултатите от проучванията Incentive са посочени в съображения 275—277 от обжалваното решение като допълнителни доказателства, които са полезни, но не и необходими за квалифицирането на проекта за постоянна връзка като проект от общоевропейски интерес.

103    От това следва, че първото и второто твърдение за нарушение, с които жалбоподателите, NABU, Aktionsbündnis, ECSA и Rederi Nordö-Link само оспорват количественото определяне на ползите от постоянната връзка, са насочени срещу мотиви на обжалваното решение, изложени за изчерпателност.

104    Следователно те трябва да бъдат отхвърлени като неотносими.

105    Поради това първата част от второто основание трябва да се отхвърли изцяло.

2.      По втората част: Комисията неправилно е приела, че помощта е необходима

106    С втората част жалбоподателите изтъкват три твърдения за нарушение: първото — липсата на стимулиращ ефект на помощта, второто — Комисията неправилно е приела, че съпоставителният сценарий се състои в липсата на алтернативен проект, и третото — оспорване на избраната продължителност от време за изчисляване на вътрешната норма на възвръщаемост (наричана по-нататък „ВНВ“).

а)      По първото твърдение за нарушение: липса на стимулиращ ефект на помощта

107    Жалбоподателите, подкрепяни от DFA, ECSA, Trelleborg Hamn и Rederi Nordö-Link, изтъкват, че Комисията неправилно е приела, че помощта има стимулиращ ефект.

108    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва този довод.

109    В това отношение следва да се припомни, че член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС предвижда по-специално, че помощите за насърчаване на изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

110    Въз основа на правото на преценка, което ѝ възлага посочената разпоредба, Комисията може да откаже предоставянето на помощ, при положение че последната не стимулира предприятията бенефициери към поведение, което да може да допринесе за постигането на една от целите, посочени в същата разпоредба (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 49 и цитираната съдебна практика).

111    По този начин подобна помощ трябва да бъде необходима за постигането на целите, предвидени в тази разпоредба, така че при липсата ѝ действието на законите на пазара не би позволило само по себе си предприятията бенефициери да бъдат насочени към поведение, допринасящо за постигането на тези цели. Всъщност помощ, която подобрява финансовото положение на предприятието бенефициер, без да е необходима за постигане на целите, предвидени в член 107, параграф 3 ДФЕС, не би могла да се счита за съвместима с вътрешния пазар (вж. по аналогия решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 104 и цитираната съдебна практика).

112    Така в контекста на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, за да бъде съвместима с вътрешния пазар, предвижданата помощ трябва да има стимулиращ ефект и поради това да е необходима за изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес. За тази цел трябва да се докаже, че при липсата на предвижданата помощ инвестицията, предназначена за осъществяването на такъв проект, няма да бъде изпълнена. За разлика от това, ако може да се установи, че тази инвестиция би била направена дори при липсата на предвижданата помощ, би трябвало да се стигне до извода, че единственият ефект от последната би било подобряването на финансовото положение на предприятията бенефициери, без обаче тази помощ да отговаря на условието, предвидено в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, а именно да бъде необходима за изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 105, от 13 декември 2017 г., Гърция/Комисия, T‑314/15, непубликувано, EU:T:2017:903, т. 182, и от 12 септември 2019 г., Achemos Grupė и Achema/Комисия, T‑417/16, непубликувано, EU:T:2019:597, т. 84).

113    Накрая, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика констатацията за липса на необходимост от дадена помощ може да бъде направена по-конкретно въз основа на това, че подпомаганият проект вече е започнат и дори е приключен от заинтересованото предприятие, преди заявлението за помощ да бъде предоставено на компетентните органи, което изключва възможността съответната помощ да има стимулираща роля (решения от 15 април 2008 г., Nuova Agricast, C‑390/06, EU:C:2008:224, т. 69, и от 12 септември 2019 г., Achemos Grupė и Achema/Комисия, T‑417/16, непубликувано, EU:T:2019:597, т. 85).

114    Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат доводите, изтъкнати от жалбоподателите и от DFA, ECSA, Trelleborg Hamn и Rederi Nordö-Link.

115    В самото начало следва да се отбележи, че в обжалваното решение и в писмените становища на страните се използват понятията „официален стимулиращ ефект“ и „съществен стимулиращ ефект“. От съображения за яснота и терминологична точност за целите на настоящото решение обаче, от една страна, понятието „официален стимулиращ ефект“ трябва да се разбира като критерий за „предходния характер на заявлението за помощ“ (вж. в този смисъл решения от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 106, и от 5 март 2019 г., Eesti Pagar, C‑349/17, EU:C:2019:172, т. 64). От друга страна, изискването за „съществен стимулиращ ефект“ трябва да се разбира като посоченото в припомнената в точка 112 по-горе съдебна практика условие за „стимулиращ ефект на помощта“, а именно стимул за бенефициера да възприеме поведение, което може да допринесе за постигането на целите на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

116    В Съобщението за ВПОИ изискването помощта да отговаря на условието за наличие на стимулиращ ефект е припомнено в параграф 28, а включената в посочения параграф бележка под линия 24 възпроизвежда критерия за преходния характер, съгласно който „[з]аявлението за помощ трябва да предхожда започването на работа“.

117    Следователно трябва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, Trelleborg Hamn и ECSA, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че при обстоятелствата по настоящото дело заявлението за помощ е било присъщо на създаването на Femern.

118    В случая в съображения 299 и 302 от обжалваното решение Комисията приема, че изпълнението на критерия за предходния характер на заявлението за помощ, както е определен в Съобщението за ВПОИ, не представлява необходима предпоставка, тъй като условието за стимулиращ ефект е изпълнено посредством доказването, че разглежданият проект не може да бъде осъществен без помощи. Според Комисията следва да се прави разграничение между предприятие като Femern, което се ползва от помощ, за да осъществи проекта за връзката, разрешена от публичните органи, и другите предприятия, които могат да вземат решения относно проектите, в които желаят да инвестират. Така предвид особеностите на настоящото дело Комисията приема, че дори при липсата на официално подадено от Femern заявление за помощ до датските органи критерият за предходния характер на заявлението за помощ е изпълнен, тъй като такова заявление може да се счита за присъщо на създаването на този субект.

119    Следва да се отбележи, че Femern е дружество със специална инвестиционна цел, създадено от публичните органи за осъществяване на определен проект, като се изключва всякаква друга дейност. Всъщност, както отбелязва Кралство Дания, такъв субект не получава оперативни приходи до края на строителните работи. Следователно до въвеждането в експлоатация на постоянната връзка Femern зависи от предоставеното от публичните органи финансиране, по-специално за да се гарантира изграждането на инфраструктурата. Подобно положение обаче не е сходно с положението на частни или публични предприятия, които могат да определят проектите, в които желаят да инвестират и да ги финансират, поне частично, като използват приходите от другите си дейности.

120    Освен това в рамките на настоящото дело следва да се отбележи, че на 22 декември 2014 г. Кралство Дания е уведомило за всички финансирания, получени от този субект от създаването му през 2005 г., за да може съвместимостта им с вътрешния пазар да бъде определена от Комисията въз основа на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на критериите, съдържащи се в Съобщението за ВПОИ. В това отношение следва да се припомни, че на основание параграф 6 от Lov № 588 om Sund og Bælt Holding A/S (Закон № 588 за Sund & Baelt Holding A/S) от 24 юни 2005 г. Femern, с предишно наименование Femern Bælt A/S, е било създадено с цел изпълнение на задачите, свързани с планирането на постоянната връзка, като се изключват всякакви други дейности. При създаването си през 2005 г. този субект се е възползва от вливането на капитал. На следващо място, след подписването на Договора за пролива Фемарн-Белт въз основа на Закона за планирането от 2009 г. Femern се възползва от допълнително вливане на капитал, като получава и държавни заеми, и държавни гаранции. В решението си от 13 юли 2009 г. по дело № 57/2009 Комисията основно е приела, че предоставените на Femern финансирания не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, и като обезпечителна мярка, в случай че този субект се наложи да експлоатира икономически постоянната връзка, че посочените финансирания представляват помощ, съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС. Следва да се припомни, че това решение не е обжалвано.

121    Следователно, след като Комисията е имала основание да разгледа заедно съвместимостта на цялото финансиране, необходимо за изпълнението на проекта за постоянна връзка след създаването на Femern (вж. т. 53—61 по-горе), и доколкото това предприятие няма да получи приходи от експлоатация до въвеждането в експлоатация на постоянната връзка, не може да се изисква да се извърши проверка на критерия за предходния характер на заявлението за всяка от трите индивидуални помощи, предоставени на Femern за осъществяване на проекта за постоянна връзка. Освен това по настоящото дело Комисията основателно е приела, че заявлението за помощ е било присъщо на създаването на Femern.

122    За да оспорят този извод, на първо място, жалбоподателите, Trelleborg Hamn, DFA, ECSA и Rederi Nordö-Link по същество твърдят, че при създаването му Femern е отговаряло единствено за планирането на постоянната връзка и едва впоследствие му е било възложено изграждането и експлоатацията на тази инфраструктура.

123    В това отношение, както правилно изтъква Комисията, след като Femern е учредено, за да осъществи проекта за постоянна връзка, обстоятелството, че дейностите му са се променили след създаването му, не е релевантно, за да се постави под въпрос фактът, че заявлението за помощ може да се счита за присъщо на създаването му.

124    Всъщност целият проект е възложен от публичните органи на едно и също дружество със специална инвестиционна цел, което няма право да упражнява други дейности освен свързаните с този проект.

125    Що се отнася до дейностите, които според жалбоподателите, Trelleborg Hamn и ECSA са строителни работи, извършени през 2013 г. и 2014 г., както отбелязва Комисията в съображение 300 от обжалваното решение, те са обхванати от увеличенията на бюджета за планиране, предоставени от финансовата комисия на датския парламент на 3 юни 2010 г., 23 юни 2011 г. и март 2013 г. От материалите по делото, и по-специално от искането за бюджетни кредити № 97 от 13 март 2013 г., приложено към писменото становище при встъпване на Кралство Дания, е видно, че извършените след септември 2013 г. работи са били предмет на предварителна финансова оценка от страна на Femern, въз основа на която датският министър на транспорта е поискал да се получи съгласие от финансовата комисия на датския парламент за увеличаване на бюджета за планиране. Следва също да се отбележи, че моделът на финансиране на постоянната връзка, за който датските органи са направили уведомление на 22 декември 2014 г., и както е видно от съображение 36 от обжалваното решение, включва изчисляване на общите разходи за планирането и изграждането на постоянната връзка, е предшестван от финансов анализ, извършен от Femern през ноември 2014 г. Също така следва да се констатира, че ликвидният дисбаланс, който е изчислен в обжалваното решение при проверката на пропорционалността на помощите, се основава на актуализиран финансов анализ, извършен и от Femern.

126    Следователно, след като Femern, в качеството му на дружество със специална инвестиционна цел, е зависимо от публичното финансиране за успешното изпълнение на задачите, които са му били възложени, дори да се предположи, както изтъкват жалбоподателите, че Комисията е трябвало да разгледа отделно спазването на критерия за предходния характер на заявлението за помощ поради промяната на дейностите на Femern, по отношение на него не би могло да се установи, че извършваните от дружеството дейности, независимо дали са квалифицирани като „строителни работи“ или като „подготвителни работи“, са били извършени, след като е изготвено заявление под формата на оценка на нуждите му от финансиране.

127    Противно на твърденията на жалбоподателите, от текста на бележка под линия 24, включена в параграф 28 от Съобщението за ВПОИ, ясно следва, че е достатъчно заявлението за помощ да предхожда започването на работата. Следователно субектът бенефициер на помощта не е длъжен да изчака одобряването на посоченото заявление или предоставянето на помощта, преди да започне работата. Това изискване от Съобщението за ВПОИ не може да бъде сравнявано с това в други насоки, тълкувани в решения от 5 март 2019 г., Eesti Pagar (C‑349/17, EU:C:2019:172) и от 13 септември 2013 г., Fri-El Acerra/Комисия (T‑551/10, непубликувано, EU:T:2013:430), на които се позовават жалбоподателите и които изрично изискват писмено потвърждение от компетентните национални органи.

128    Освен това, както правилно изтъква Комисията, въпросът дали критерият за предходния характер на заявлението за помощ е изпълнен няма никаква връзка с въпроса дали помощите са били предоставени неправомерно в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС, нито с въпроса дали на Femern са били предоставени финансирания в нарушение на решението относно планирането.

[…]

137    Ето защо от гореизложеното следва, че при липсата на дискриминация Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото и също така не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че помощта има стимулиращ ефект.

138    Следователно първото твърдение за нарушение, изведено от липсата на стимулиращ ефект на помощта, трябва да се отхвърли.

б)      По второто твърдение за нарушение: Комисията неправилно е приела, че съпоставителният сценарий се състои в липсата на алтернативен проект

139    Жалбоподателите, FSS, Aktionsbündnis, NABU и VDR считат, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, като е приела, че съпоставителният сценарий се състои в липсата на алтернативен проект.

140    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, отхвърля тези доводи.

141    В това отношение следва да се отбележи, че за целите на преценката на необходимостта от помощта в параграф 29 от Съобщението за ВПОИ се предвижда, че държавата членка предоставя на Комисията съответна информация относно подпомогнатия проект, както и подробно описание на съпоставителния сценарий, който отговаря на ситуация, при която не се отпуска помощ от нито една държава членка, като се уточнява, че съпоставителният сценарий може да се състои в липса на алтернативен проект или в разглеждан от бенефициера в неговия вътрешен процес на вземане на решение и може да се отнася до алтернативен проект, който се осъществява изцяло или частично извън Съюза.

142    В обжалваното решение, за да стигне до извода, че съпоставителният сценарий се състои в липсата на алтернативен проект, Комисията се основава на информацията, предоставена от датските органи, за да докаже, че не съществува надеждно съпоставително или реалистично описание на алтернативен проект. Ето защо в съображение 307 от обжалваното решение Комисията се основава на доклад във връзка с търговски интерес по проекта за постоянна връзка, изготвен през 2001 г. (наричан по-нататък „докладът във връзка с търговския интерес от 2001 г.“), за да констатира, че предвид съществените рискове, свързани с проект за постоянна връзка, изискванията на частния сектор са такива, че разходите за капитал биха били толкова високи, че проектът не би бил осъществим без значителна публична подкрепа. Въз основа на данните, предоставени от датските органи към момента на уведомлението за финансирането на постоянната връзка, Комисията приема, че въпросното заключение не се е променило междувременно. Така в съображение 308 от обжалваното решение Комисията приема, че нито един рационален частен инвеститор не би се ангажирал с такъв проект при нормални пазарни условия и че постоянната връзка може да бъде завършена само със значителна публична подкрепа. Освен това тя уточнява, че фактът, че окончателното техническо решение се е променило след доклада във връзка с търговски интерес по проекта за постоянна връзка не променя това заключение и нищо не предполага, че съпоставителният сценарий без помощ междувременно е станал жизнеспособен. Освен това Комисията приема, че отпускането на финансова помощ от Съюза съгласно МСЕ би било солиден показател за необходимостта от публично финансиране за осъществяването на проекта.

143    На първо място, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, FSS, Aktionsbündnis, NABU и VDR, Комисията не е взела предвид алтернативни проекти, които могат да представляват съпоставителен сценарий по смисъла на параграф 29 от Съобщението за ВПОИ.

144    Първо, що се отнася до проект за подобрена фериботна система, жалбоподателите се позовават на доклада за разходите и ползите, изготвен през 2000 г. от консултантското дружество Planco (наричан по-нататък „докладът Planco“), който съдържа няколко алтернативи на проекта за постоянна връзка в настоящата му редакция, сред които проект за подобрена фериботна система.

145    Следва да се отбележи, че докладът Planco не съдържа ясни насоки, които да позволяват да се определи дали подобряването на фериботните услуги изисква отпускането на помощи. В това отношение жалбоподателите признават в съдебното заседание, че този доклад няма за цел да определи дали посочените в него проекти могат да бъдат осъществени без помощи. Освен това следва да се констатира, че в съображение 306 от обжалваното решение Комисията приема, че от доклада Planco е видно, че абсолютната величина на нетните ползи, получени от решението за постоянната връзка, не може да бъде постигната чрез подобрена фериботна система, по-специално що се отнася до намаляването на времето за пътуване и спестяването на транспортните разходи. Следователно Комисията стига до извода, че една подобрена фериботна система не е била алтернатива със същия обхват и не би постигнала съпоставими очаквани ползи като проекта за постоянна връзка.

146    В това отношение за целите на тълкуването на изискването за съпоставителен сценарий следва да се вземе предвид параграф 28 от Съобщението за ВПОИ, в която се уточнява, че без помощта осъществяването на проекта е невъзможно или следва да бъде в  по-малък обхват или размер, или по друг начин, който значително би ограничил очакваните му ползи. Поради това, когато даден проект не е със сходен обхват или размер или значително би ограничил очакваните ползи от него за бенефициера на помощта, Комисията не нарушава Съобщението за ВПОИ, като стига до заключението, че той не представлява алтернативен проект, който може да представлява съпоставителен сценарий по смисъла на параграф 29 от посоченото съобщение.

147    В случая следва да се припомни, че както е видно по-специално от съображения 33 и 272 от обжалваното решение, проектът за постоянна връзка трябва да допринесе за попълването на липсващата връзка по Скандинавско-Средиземноморския коридор, за подобряване на връзката между северните държави и Централна Европа, както и за по-голяма гъвкавост и спестяване на време за пътния и железопътния трафик.

148    Безспорно, както изтъкват NABU и VDR, в първоначалната версия на проучването Incentive основната печалба от постоянната връзка произтича от неговите оперативни приходи. Без обаче да е необходимо произнасяне по възможността да се направи сравнение между резултатите от доклада Planco и тези от проучванията Incentive, достатъчно е да се отбележи, както е видно от първоначалната версия на проучването Incentive, че що се отнася до пътния трафик, от една страна, постоянната връзка ще позволи да се намали времето за преминаване на пролива Фемарн-Белт с 10 минути с лек автомобил срещу 45 минути с фериботи, и от друга страна, че тя ще доведе до по-голяма гъвкавост, тъй като няма да е необходимо да се изчаква потеглянето на ферибот. Освен това в проучването се подчертават и ползите от постоянната връзка за подобряването на железопътния транспорт, като например намаляването на времето за пътуване с влак между Германия и Дания.

149    Поради това, след като проектът за подобрена фериботна система не би могъл да постигне целите, преследвани с проекта за постоянна връзка, обстоятелството, че процентът на възвръщаемост на проекта за подобрена фериботна система е по-висок от този за постоянна връзка, е ирелевантно. Всъщност както датските органи, така и Комисията не могат да бъдат упрекнати, че при проверката за наличие на алтернативен проект не са взели предвид проект, който не е годен да постигне преследваните от публичните органи цели от обществен интерес.

150    От това следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е констатирала, че една подобрена фериботна услуга не би предоставила същите ползи като постоянна връзка от гледна точка на намаляване на времето за пътуване и спестяването на транспортни разходи. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид проекта за подобрена фериботна система.

151    Второ, що се отнася до споменатите от жалбоподателите алтернативни постоянни транспортни връзки, и по-специално предвидените в доклада Planco, а именно висящ мост, вантов мост и няколко конфигурации от тунели, прокопани по щитовия метод, и потопени тунели, в съдебното заседание жалбоподателите признават, както бе посочено в точка 145 по-горе, че с този доклад не се цели да се определи дали посочените в него проекти могат да бъдат осъществени без помощи.

152    Що се отнася до решението, състоящо се от вантов мост и потопен тунел, сравним с разглеждания в настоящото дело, което се съдържа се в доклада за икономическа оценка на постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт, изготвен през март 2004 г. от консултантското дружество COWI (наричан по-нататък „докладът COWI“), следва да се отбележи, че NABU, Aktionsbündnis и VDR не се позовават на нито един конкретен текст от този приложен към жалбата доклад. След като са запитани в съдебното заседание, жалбоподателите не успяват да посочат с кой откъс от този доклад би могло да се докаже, че посочените в него проекти биха могли да се осъществят без помощи. Във всеки случай се налага изводът, че от преведеното на езика на производството резюме на този доклад не следва, че решението, състоящо се от вантов мост или потопен тунел, може да се осъществи без помощи. Напротив, този доклад изхожда от постулата, че такъв проект би получил финансиране от Съюза в размер на около 10 % от инвестиционните разходи, така че това финансиране би имало положително въздействие върху разходите, направени от Кралство Дания и Федерална република Германия.

153    Същата констатация може да се направи и по отношение на изготвения от Femern доклад за въздействието върху околната среда на постоянната връзка, на който се позовават FSS, Aktionsbündnis, NABU и VDR. Безспорно в този доклад са предвидени няколко алтернативи, а именно вантов мост, висящ мост, както и тунел, прокопан по щитовия метод. Оказва се обаче, че встъпилите страни не доказват, че от преведените на езика на производството откъси от този доклад е видно, че посочените алтернативни проекти биха могли да се осъществят без помощи.

154    Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид проектите за алтернативни постоянни транспортни връзки.

155    Трето, що се отнася до посочения от жалбоподателите проект, състоящ се в модернизиране на връзката с Ютланд (Дания), следва да се констатира, че позоваването на страница 5 от обобщаващия доклад във връзка с доклада COWI е неправилно, тъй като в резюмето на този доклад, преведено на езика на производството, не се споменава такъв проект. Що се отнася до проекта, посочен от NABU, състоящ се в модернизиране на фериботните услуги в пролива Фемарн-Белт и модернизиране на преминаващите през Ютланд съществуващи железопътни линии, следва също да се констатира, че такъв проект не се споменава в преведеното на езика на производството резюме на този доклад във връзка с доклада COWI, към който в писменото становище при встъпване не е направено никакво конкретно препращане. Освен това, що се отнася до посочения от NABU проект, състоящ се в подобряване на железопътната връзка с Ютланд, преминаваща през Колдинг (Дания), следва да се констатира, че в писменото становище при встъпване не се съдържат достатъчно уточнения, които да позволят да се определи посоченият проект. Следователно самото споменаване на тези проекти, посочени от жалбоподателите и NABU, не позволява да се докаже, че Комисията неправилно не ги е взела предвид.

156    От гореизложените съображения следва, че жалбоподателите, FSS, Aktionsbündnis, NABU и VDR не са доказали, че констатациите, направени в съображения 306—308 от обжалваното решение, и изводът, че съпоставителният сценарий се състои в липсата на алтернативен проект, са опорочени от явна грешка в преценката.

157    На второ място, не могат да се приемат доводите на FSS, че по същество от точка 150 от решение от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия (T‑356/15, EU:T:2018:439), както и от параграф 29 от Съобщението за ВПОИ следва, че дадена държава членка не може да насочи помощ към проект по свой избор, когато съществуват ясно определени и достатъчно предвидими алтернативни проекти, които отговарят на същите цели и се нуждаят от помощ в по-малък размер.

158    От една страна, налага се изводът, че тези доводи не намират никакво основание в решение от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия (T‑356/15, EU:T:2018:439).

159    От друга страна, както припомня Комисията, при наличието на важен проект от общоевропейски интерес, когато са изпълнени условията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, както и предвидените в Съобщението за ВПОИ, съответната държава членка е свободна да предоставя помощи за проекта по свой избор.

[…]

163    От изложените по-горе съображения следва, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, като е приела, че съпоставителният сценарий се състои в липсата на алтернативен проект.

164    Следователно второто твърдение за нарушение, изведено от това, че Комисията неправилно е приела, че съпоставителният сценарий се състои в липсата на алтернативен проект, трябва да се отхвърли като неоснователно.

в)      По третото твърдение за нарушение: оспорване на избраната продължителност от време за изчисляване на ВНВ (необходимост от помощта) и за изчисляване на ликвидния дисбаланс (пропорционалност на помощта)

165    Жалбоподателите, FSS, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR изтъкват, че жизненият цикъл на инвестицията, предвиден в параграф 31 от Съобщението за ВПОИ за целите на изчисляване на ликвидния дисбаланс, би трябвало да съответства на жизнения цикъл на проекта, предвиден в параграф 30 от посоченото съобщение, за изчисляване на ВНВ. Следователно жалбоподателите и посочените встъпили страни изтъкват същите доводи в подкрепа на твърдението за нарушение, изтъкнато в тази част относно необходимостта от помощта, изведено от явна грешка в преценката на избраната продължителност за изчисляване на ВНВ, както и на твърдението за нарушение, изтъкнато в третата част относно пропорционалността на помощта, изведено от явна грешка в преценката относно избраната продължителност за целите на изчисляване на ликвидния дисбаланс.

166    Жалбоподателите, FSS, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR считат, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката, като се е основала на период от 40 години за изчисляването на ВНВ и на ликвидния дисбаланс. Според тях, като се има предвид жизненият цикъл на проекта от 120 години, от една страна, ВНВ била по-голяма, тъй като приходите от постоянната връзка биха били по-големи във времето, и от друга страна, ликвидният дисбаланс би бил по-малък.

167    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, отхвърля тези доводи.

168    В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че съгласно параграф 30 от Съобщението за ВПОИ при липса на алтернативен проект Комисията трябва да провери дали размерът на помощта не надвишава необходимия минимум за осигуряване на достатъчна рентабилност на подпомогнатия проект, например като прави възможно постигането на ВНВ, съответстваща на стандартния или минималния процент на възвръщаемост за сектора или предприятието, като се уточнява, че трябва да се отчетат всички съответни очаквани разходи и ползи в целия жизнен цикъл на проекта. От това следва, че помощта е необходима, ако проектът не е рентабилен през срока си на действие (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942, т. 210).

169    От друга страна, съгласно параграф 31 от Съобщението за ВПОИ максималният размер на помощта се определя в зависимост от самия ликвиден дисбаланс, определен спрямо допустимите разходи, като се уточнява, че ако анализът на ликвидния дисбаланс обосновава това, интензитетът на помощта би могъл да достигне до 100 % от допустимите разходи. В същия параграф се дава определение за ликвиден дисбаланс като разликата между положителните и отрицателните парични потоци през жизнения цикъл на инвестицията, сконтирани до настоящата им стойност въз основа на съответен сконтов коефициент, отчитащ необходимата за бенефициера норма на възвръщаемост, за да осъществи проекта, а именно с оглед на съответните рискове.

170    В случая от съображение 327 от обжалваното решение е видно, че за да определят ликвидния дисбаланс, датските органи са използвали очакван икономически жизнен цикъл на инвестицията от 40 години, тъй като това е периодът от време, който обикновено би взел предвид инвеститор при вземане на решение за широкомащабни инфраструктурни инвестиции като постоянната връзка. Макар Комисията да посочва, че съгласно уебсайта на Femern жизненият цикъл на тунела е 120 години, тя все пак отбелязва, че когато паричните потоци са отдалечени, въздействието на дисконтирането ще бъде по-голямо. Освен това Комисията смята, че поради високата степен на несигурност, свързана с всяка финансова прогноза за толкова дълъг период от време, е малко вероятно някой разумен инвеститор да приеме да направи инвестиция, чиито перспективи за рентабилност могат да бъдат реализирани единствено през толкова продължителен период от време. Поради това Комисията приема, че период на експлоатация от 40 години е разумно предположение за изчисляване на ликвидния дисбаланс на постоянната връзка.

171    Комисията приема по отношение на ВНВ в съображения 309 и 310 от обжалваното решение, че след като Femern не участва в подобен инвестиционен проект или проект с подобни общи инвестиционни разходи, които биха могли да се използват, за да се определи дали размерът на помощта надвишава нивото, необходимо за проекта, за да бъде достатъчно рентабилен, ВНВ следва да се сравни без помощ за проекта за постоянна връзка с изискванията за инвестиционни разходи, съществуващи в съответния сектор, а именно целева средна претеглена цена на капитала (наричана по-нататък „WACC“) в размер на 5,59 %. Така от съображение 312 от обжалваното решение е видно, че като взема предвид икономически жизнен цикъл на инвестицията от 40 години, Комисията констатира, че ВНВ на проекта без помощ възлиза на 3,9 % и остава по-ниска от WACC дори с по-дълъг жизнен цикъл до 2100 г.

172    Следва да се отбележи, че с доводите си жалбоподателите, FSS, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR упрекват Комисията, че е изчислила ВНВ и ликвидния дисбаланс, като е взела предвид икономически жизнен цикъл на инвестицията от 40 години вместо продължителността на жизнения цикъл на проекта от 120 години.

173    В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че в точка 213 от решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), Общият съд приема, че като се позовава на „периода на възстановяване на помощта“, Комисията не е приложила правилно параграф 30 от Съобщението за ВПОИ, съгласно който ВНВ се изчислява, като се вземат предвид очакваните разходи и ползи „в целия жизнен цикъл на проекта“. Освен това той приема, че извършване на изчисляването на ВНВ, като се взема предвид твърде неопределен период на изплащане, също е произволно, тъй като този период може да се променя в зависимост от субективни елементи, по-специално от вида на помощта и условията за изплащане, договорени между бенефициера и отпускащата заема финансова институция.

174    Противно на твърденията на жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR, от тези съображения не може да се направи извод, че Общият съд е възнамерявал да изиска от Комисията да вземе предвид продължителност от 120 години при изчисляването на ВНВ, още повече че в решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), при единственото споменаване на тази продължителност се използва условно наклонение в изложението на доводите на страните. Освен това следва да се отбележи, че в точка 217 от това решение Общият съд приема, че по принцип не може да се изключи възможността да е необходима помощ за осъществяването на проект с такъв мащаб, но недостатъчното и неточно разглеждане на необходимостта от помощта е показало наличието на сериозни затруднения, които задължават Комисията да започне официалната процедура по разследване и не ѝ позволяват да провери дали е допуснала явна грешка в преценката.

175    На второ място, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, FSS, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR, Комисията е нарушила параграфи 30 и 31 от Съобщението за ВПОИ, като е взела предвид поведение на инвеститорите на пазара, за да определи релевантния период от време за изчисляване на ВНВ и на ликвидния дисбаланс.

176    Първо, що се отнася до релевантния период от време за изчисляване на ВНВ, следва да се тълкува предвиденото в последното изречение от параграф 30 от Съобщението за ВПОИ изискване да се вземат предвид всички съответни очаквани разходи и ползи „в целия жизнен цикъл на проекта“ с оглед на показателите, които трябва да се вземат предвид при извършване на теста, състоящ се в сравняване на ВНВ без помощ с референтна стойност. Следва обаче да се констатира, че параграф 30 от Съобщението за ВПОИ предвижда, че ВНВ трябва да се сравни с пазарните показатели, а именно минималния процент на възвръщаемост за сектора или предприятието, като се уточнява, че могат да се използват стандартната норма на възвръщаемост, която се изисква от бенефициера в други инвестиционни проекти от подобно естество, направените общи инвестиционни разходи или обичайната норма на възвръщаемост в съответния отрасъл.

177    Освен това, както бе припомнено в точка 171 по-горе, за да се определи в рамките на настоящото дело дали ВНВ без помощ е била достатъчна, за да се достигне изискваното от пазара минимално равнище на рентабилност, е било необходимо да се прибегне до WACC. Това е норма, която представлява разходите за финансиране от всички източници (дълг, собствен капитал) за сходен проект. Между главните страни е безспорно, че числовата стойност на тази норма отразява минималното равнище на рентабилност, което трябва да се постигне, за да бъде жизнеспособен проектът. Както следва от съображения 328—339 от обжалваното решение, тя е изчислена въз основа на пазарни показатели (рискова премия върху дълга, рискова премия върху собствения капитал, специфична рискова премия, безрисков процент). Поради това, след като предвиденият в параграф 30 от Съобщението за ВПОИ тест изисква да се определи минималното равнище на рентабилност на пазара на сходен проект, Комисията не може да бъде упрекната, че не се е съобразила със Съобщението за ВПОИ, като е определила релевантния период от време за изчисляване на ВНВ, като е взела предвид поведението на инвеститорите на пазара.

178    Също така позоваването на „жизнения цикъл на проекта“ в последното изречение от параграф 30 от Съобщението за ВПОИ не може да се тълкува в смисъл, че предполага Комисията да разгледа въпроса дали помощта не надвишава необходимия минимум за осигуряване на достатъчна рентабилност на подпомогнатия инвестиционен проект за постоянна връзка през жизнения цикъл на тази инфраструктура. Всъщност това позоваване, което има за цел да се вземат предвид всички очаквани разходи и ползи, трябва да се разбира като отнасящо се до икономическия жизнен цикъл на инвестиционния проект, а не до жизнения цикъл на инфраструктурата от техническа гледна точка. От това следва, че при обстоятелствата по настоящото дело Комисията е могла основателно да изчисли ВНВ без помощ за проекта за постоянна връзка, като се основава на икономическия жизнен цикъл на инвестиционния проект.

179    Второ, що се отнася до избраната продължителност за изчисляването на ликвидния дисбаланс, от параграф 31 от Съобщението за ВПОИ следва, че паричните потоци трябва да бъдат сконтирани до настоящата им стойност въз основа на съответен сконтов коефициент, отчитащ необходимата за бенефициера норма на възвращаемост, за да осъществи проекта, а именно с оглед на съответните рискове. От това следва, както отбелязва Комисията, че анализът на ликвидния дисбаланс цели да определи до каква степен проектът би могъл да бъде финансиран при пазарни условия. Всъщност от параграф 5 от Съобщението за ВПОИ следва, че помощите, отпуснати за осъществяване на важни проекти от общоевропейски интерес, имат за цел да преодолеят липсата на налично на пазара финансиране за изпълнението на такива проекти, които изискват значително участие на публичните органи. В случая при изчисляването на ликвидния дисбаланс трябва да се използва и WACC за актуализиране на паричните потоци на инвестиционния проект. След като обаче тази норма е определена с оглед на параметрите на пазара, Комисията не може да бъде упрекната, че е нарушила параграф 31 от Съобщението за ВПОИ, като за определяне на релевантния период от време за изчисляване на ликвидния дисбаланс е взела предвид начина на възприемане на пазара от страна на инвеститорите.

180    Трето, що се отнася до довода на жалбоподателите и на FSS, че по същество периодът от време за изчисляване на ВНВ и на ликвидния дисбаланс трябвало да съответства на „периода на икономическото използване на този актив“, посочен в параграф 99 от Насоките относно държавните помощи за летища и авиокомпании (ОВ C 99, 2014 г., стр. 3), следва да се констатира, както отбелязва Комисията, че посочените насоки не са приложими в случая. При всички положения в контекста на настоящото дело следва да се направи разграничение между, от една страна, периода на икономическото използване на този актив, и от друга страна, жизнения цикъл на актива, тоест жизнения цикъл на инфраструктурата от техническа гледна точка. В това отношение се налага изводът, че посоченият в съображение 327 от обжалваното решение 120‑годишен жизнен цикъл изглежда, че по-скоро се отнася до жизнения цикъл на актива от техническа гледна точка. Всъщност, като се има предвид развитието на видовете транспорт, за даден инвеститор е трудно да предвиди дали би било възможно икономически да се експлоатира инфраструктура за толкова дълъг период от време.

[…]

183    На трето място, следва да се провери дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е възприела икономически жизнен цикъл на инвестицията от 40 години при изчисляване на ВНВ и на ликвидния дисбаланс.

184    В случая, както бе припомнено в точка 170 по-горе, в съображение 327 от обжалваното решение Комисията е обяснила причините, поради които не е разумно да се приеме период с продължителност от 120 години. Ето защо, тъй като трябва да определи разходите за финансиране на пазара на инвестиция, сравнима с тази за постоянната връзка, Комисията е приела, че следва да възприеме хипотезата за период на експлоатация от 40 години, който според нея е по-дълъг от определения срок за други инфраструктурни проекти в пристанищния и летищния сектор.

185    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че по същество 40‑годишният период не позволявал да се вземат предвид някои бъдещи приходи, което щяло да доведе до изкуствено намаляване на ВНВ и до изкуствено увеличаване на ликвидния дисбаланс, предвид присъщата на инвестициите за много дълъг период несигурност, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че дори като се вземе предвид по-дълъг период от време, нетното въздействие върху евентуалните приходи след период от 40 години вероятно биха били ограничени. Всъщност, както отбелязва Комисията в писмената си защита, за да се предпази от рисковете, присъщи на инвестициите, чиято времева продължителност надхвърля 40 години, даден инвеститор вероятно би поискал по-висока възвръщаемост, което би довело до увеличаване на WACC и следователно до намаляване на стойността на бъдещите дисконтирани приходи.

[…]

188    От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателите, FSS, VDR, ECSA и Trelleborg Hamn не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като се е основала на период от 40 години за изчисляване на ВНВ и на ликвидния дисбаланс.

189    При това положение не е необходимо произнасяне по доводите, с които се оспорва изчисляването на ВНВ до 2100 г., извършено като предпазна мярка.

190    Следователно трябва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от оспорване на избраната продължителност от време за изчисляване на ВНВ (необходимост от помощта) и за изчисляване на ликвидния дисбаланс (пропорционалност на помощта).

191    С оглед на изложените по-горе съображения втората част от второто основание следва да се отхвърли изцяло.

3.      По третата част: Комисиятанеправилно е приела, че помощта е пропорционална

192    В третата част от второто основание жалбоподателите изтъкват три твърдения за нарушения: първото — оспорване на ограничаването на помощта във времето, второто — оспорване на ликвидния дисбаланс, и третото — оспорване на размера на помощта.

а)      По първото твърдение за нарушение: оспорване на ограничаването на помощта във времето

193    Жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR считат, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, що се отнася до пропорционалността на разглежданата помощ, тъй като последната не е ограничена във времето и във всички случаи продължителността от шестнадесет години след откриването на постоянната връзка, възприета в обжалваното решение, е твърде голяма.

194    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва този довод.

195    В това отношение следва да се отбележи, че от параграф 36 от Съобщението за ВПОИ следва, че изборът на инструмента за помощ трябва да се извърши с оглед на пазарната неефективност или други значителни системни слабости, които трябва да бъдат преодолени, като се уточнява, че когато основният проблем е свързан с липсата на достъп до финансиране, държавите членки по принцип трябва да прибегнат до помощ под формата на подкрепа на ликвидността, като например заем или гаранция. Що се отнася до тези помощи под формата на заем или гаранция, в бележка под линия 27 към параграф 36 от Съобщението за ВПОИ се уточнява, че помощите под формата на гаранции трябва да бъдат ограничени във времето, а помощите под формата на заеми трябва да бъдат обвързани със срокове на погасяване.

196    В настоящия случай в съображение 348 от обжалваното решение Комисията посочва, че датските органи са представили уверения, че Femern няма да използва държавни заеми и държавни гаранции, които заедно биха надхвърлили определения максимален гарантиран размер от 69,3 милиарда датски крони (около 9,3 милиарда евро), като се уточнява, че посочените заеми и гаранции са строго ограничени до разходите за планиране и строителство на постоянната връзка. Освен това съгласно алтернативния модел на ликвиден дисбаланс, представен от датските органи в хода на официалната процедура по разследване, в съображение 349 от обжалваното решение Комисията констатира, че шестнадесет години след пускането в експлоатация всички заеми, обезпечени с държавна гаранция, ще бъдат погасени, и че всички получени държавни заеми ще бъдат изплатени. Според Комисията, както следва от съображение 350 от обжалваното решение, в резултат на това е налице помощ, равна на ликвиден дисбаланс в размер на 12,046 милиарда датски крони (около 1,615 милиарда евро). Освен това от съображение 351 от обжалваното решение е видно, че след като не може да се изключи възможността за определяне на завишена стойност на ликвидния дисбаланс поради включването на бюджет за резерва, датските органи ще трябва да преизчислят ликвидния дисбаланс най-късно пет години след пускането в експлоатация, като се има предвид, че ако ликвидният дисбаланс е по-малък от първоначално предвидения, максималният гарантиран размер ще бъде намален на 66,1 милиарда датски крони (около 8,9 милиарда евро), а максималният гаранционен срок ще бъде ограничен на единадесет години, считано от пускането в експлоатация.

197    На първо място, що се отнася до доводите, че продължителността на помощта не била ограничена във времето, първо, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR, изведен по същество от това, че Комисията не е предоставила никакви данни относно момента на предоставяне на помощта. Всъщност, както изтъква Комисията, датите, на които трите индивидуални помощи са били последователно предоставени на Femern, са посочени в съображение 259 от обжалваното решение. Освен това подобен довод е ирелевантен, за да се твърди, че Комисията е нарушила изискването, произтичащо от параграф 36 от Съобщението за ВПОИ, припомнено в точка 195 по-горе, съгласно което помощите под формата на гаранции трябва да бъдат ограничени във времето, а помощите под формата на заеми трябва да бъдат обвързани със срокове на погасяване. Всъщност, противно на твърденията на жалбоподателите, в Съобщението за ВПОИ не се изисква да се определят конкретни дати, поради което не е необходимо да се знае с точност моментът на отпускане на помощта.

198    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателите, че по същество помощта не била ограничена във времето, тъй като не е възможно да се определи крайната дата на помощта поради несигурността относно датата на откриване на постоянната връзка, следва да се отбележи, че в съображения 348—351 от обжалваното решение Комисията се е уверила, че са определени времеви ограничения за предоставянето на държавни заеми и държавни гаранции.

199    От една страна, както е посочено в съображение 349 от обжалваното решение, всички заеми, обезпечени с гаранция, трябва да бъдат погасени най-късно шестнадесет години след пускането в експлоатация на постоянната връзка и всички държавни заеми ще трябва да бъдат изплатени, като се уточнява, че след погасяването на действителния дълг няма да бъде предоставена гаранция, ако периодът на погасяване е по-кратък от шестнадесет години.

200    От друга страна, държавните заеми и държавните гаранции са строго ограничени до финансирането на разходите за планиране и строителство на постоянната връзка и датските органи нямат право да предоставят на Femern такива заеми и гаранции в размер, надвишаващ определения максимален гарантиран размер от 69,3 милиарда датски крони (около 9,3 милиарда евро), като се уточнява, че посочената сума включва и лихвите по дълга за финансиране на планирането и изграждането на постоянната връзка. При това положение, както отбелязва Комисията, евентуални забавяния при пълното откриване на постоянната връзка биха довели до увеличаване на дълга за финансиране на планирането и изграждането на постоянната връзка, който е строго ограничен до максималния гарантиран размер и срока за изплащане от шестнадесет години след откриването на постоянната връзка. От това следва, че ако за завършването на постоянната връзка Femern се нуждае от държавни заеми или държавни гаранции, чиято обща сума надхвърля максималния гарантиран размер, датските органи биха били длъжни да уведомят за тези допълнителни финансирания, които не са обхванати от обявяването на съвместимост на обжалваното решение. От това следва, че жалбоподателите не могат да твърдят, че би било в интерес на Femern да забави пълното въвеждане в експлоатация на постоянната връзка, за да удължи продължителността на помощта.

201    Освен това следва да се отбележи, че след като е възможно определянето на завишена стойност на ликвидния дисбаланс поради включването на бюджет за резерва в максималния гарантиран размер, в съображение 351 от обжалваното решение Комисията изисква най-късно пет години след началото на експлоатацията на постоянната връзка датските органи да преизчислят ликвидния дисбаланс. В случай че бъде определена завишена стойност на ликвидния дисбаланс, максималният гарантиран размер може да бъде намален на 66,1 милиарда датски крони (около 8,9 милиарда евро), а максималният гарантиран период може да бъде намален на единадесет години, считано от началото на експлоатацията.

202    Противно на твърденията на жалбоподателите, условията за ограничаване на срока на държавните заеми и на държавните гаранции в обжалваното решение не нарушават мотивите на решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), с мотива че крайната дата на помощта не е достатъчно точно определена.

203    В това отношение в самото начало следва да се отбележи, че в решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), Общият съд не е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката при проверката на пропорционалността на помощта, а че тя е трябвало да започне официалната процедура по разследване поради наличието на сериозни затруднения във връзка с преценката на пропорционалността на помощта. По-специално, що се отнася до продължителността на гаранциите, Общият съд приема, че предвид частичната неопределеност на техния предмет и изключително дългата и неопределена и дори непредвидима продължителност на периода на погасяване на дълга Комисията е трябвало да си постави въпроса за пропорционалността на спорната помощ.

204    Следва да се подчертае, че жалбоподателите грешат относно обхвата на инцидентната констатация относно датата на откриване на постоянната връзка, направена в точка 230 от решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942). Наистина Общият съд посочва, че датата на откриване на постоянната връзка е несигурна. От прочита на точки 230—233 от посоченото решение обаче следва, че тази инцидентна констатация е само един от елементите, които са взети предвид, за да се направи извод при обстоятелства, различни от тези в настоящия случай, че Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване. Всъщност, що се отнася до частично неопределения предмет на гаранциите, Общият съд отбелязва, че спорните гаранции покриват дълга, поет във връзка с планирането, изграждането и експлоатацията на постоянната връзка, но че посочените гаранции не са свързани с конкретна сума. Що се отнася до изключително дългата и неопределена и дори непредвидима продължителност на периода на погасяване на дълга, Общият съд отбелязва, че датските органи могат да предоставят нови гаранции в продължение на 55 години, считано от датата на откриване на постоянната връзка. Така Общият съд констатира, че действието на гаранциите далеч надхвърля 55‑годишния период, считано от откриването на постоянната връзка, а именно до изплащането на заемите, обезпечени с държавна гаранция.

205    Налага се изводът, че определените в обжалваното решение условия за ограничаване на срока на държавните заеми и на държавните гаранции не могат да се сравняват с тези, които уреждат предоставянето на гаранции в решението относно строителството от 2015 г. Всъщност, както е видно от съображения 348—351 от обжалваното решение, Комисията се е уверила, че предметът на държавните заеми и на държавните гаранции е строго ограничен, включително що се отнася до максималния размер на дълга, който може да бъде гарантиран. Освен това се изисква най-късно шестнадесет години след началото на експлоатацията на постоянната връзка всички заеми, обезпечени с гаранция, да бъдат погасени и всички държавни заеми да бъдат изплатени. Също така, в случай че бъде определена завишена стойност на ликвидния дисбаланс, се предвижда намаляване както на максималния гарантиран размер, така и на срока за погасяване на заемите и гаранциите.

206    От това следва, че жалбоподателите не могат да упрекват Комисията, че е нарушила изискването за ограничаване във времето на помощите, произтичащо от параграф 36 от Съобщението за ВПОИ.

207    На второ място, следва да се провери дали, както изтъкват жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR, Комисията е допуснала явна грешка в преценката с мотива, че шестнадесетгодишният период, считано от откриването на постоянната връзка, бил твърде дълъг, тъй като надхвърлял момента, в който Femern ще бъде в състояние въз основа на получавания от него паричен поток да се финансира на пазара, така че след този момент помощите биха представлявали оперативни помощи, несъвместими с вътрешния пазар.

208    Следва да се отбележи, че тези доводи се основават на изолиран прочит на точка 242 от решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), в която Общият съд приема, че помощта трябва да изтече в момента, в който бенефициерът би бил в състояние въз основа на паричния си поток да взема заеми на конкурентния пазар без помощта на държавни гаранции или заеми. В това отношение Общият съд е уточнил, че този момент обикновено се достига, когато размерът на дълга на бенефициера е намалял до равнище, при което приходите биха могли да надхвърлят оперативните разходи и погасяването на дълга при пазарни условия и следователно преди пълното погасяване на дълга. Ето защо според Общия съд помощта, която надхвърля това равнище, би могла да се счита за оперативна помощ.

209    Точка 242 от решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), обаче не може да се разбира, нито да се тълкува независимо от контекста, в който е бил сезиран Общият съд, а именно, както следва от точка 240 от посоченото решение, този на спорните мерки в полза на Femern, които обхващали не само дълга, свързан с планирането и изграждането, но и дълга във връзка с експлоатацията на постоянната връзка. Ето защо в точка 241 от посоченото съдебно решение Общият съд отбелязва, че доколкото спорните помощи покриват оперативните разходи за постоянната връзка, не може да се изключи, че до известна степен те могат да представляват оперативни помощи, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то по принцип би трябвало да понесе в рамките на текущото управление на своята дейност, поради което той е поставил критерия, посочен от жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR.

210    Налага се изводът, че за разлика от решението относно строителството от 2015 г., което Общият съд отменя с решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия (T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942), от съображение 348 от обжалваното решение по-специално следва, че държавните заеми и държавните гаранции са строго ограничени до необходимото финансиране за покриване на разходите, направени по време на етапите на планиране и строителство на постоянната връзка. От това следва, че при липсата на заеми или гаранции, с които могат да се покриват оперативни разходи, Комисията не е била длъжна да ограничи срока на помощите до момента, в който бенефициерът би бил в състояние въз основа на своя паричен поток да взема заеми на конкурентния пазар без помощта на държавни гаранции или заеми.

211    При всички положения жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR не са представили доказателства, позволяващи да се установи, че ограничението от шестнадесет години, считано от откриването на постоянната връзка, е явно неправилно. Всъщност жалбоподателите само твърдят, че оперативните приходи на субектите, на които е възложено изграждането и експлоатацията на постоянните транспортни връзки на Големия Белт и на пролива Йоресунд, надхвърлят размера на оперативните разходи и на разходите за погасяване на дълга още през четвъртата или петата година, считано от откриването на посочените транспортни връзки. Освен факта обаче, че това твърдение не е подкрепено с убедителни доказателства, жалбоподателите също така не са доказали, че Femern се намира в сходно положение с това на субектите, на които е възложено изграждането и експлоатацията на постоянните транспортни връзки на Големия Белт и на пролива Йоресунд, по-специално що се отнася до възнаграждението, изисквано по отношение на държавните заеми и държавните гаранции, или до факта, че субектите, на които е възложено изграждането на посочените връзки, са можели да се ползват от държавни гаранции, с които да покриват оперативните разходи.

212    Ето защо следва да се констатира, че жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn и VDR не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е ограничила продължителността на помощта до период от шестнадесет години, считано от откриването на постоянната връзка.

213    Поради това първото твърдение за нарушение, изведено от оспорване на ограничаването на помощта във времето, следва да се отхвърли.

б)      По второто твърдение за нарушение: оспорване на ликвидния дисбаланс

214    Второто твърдение за нарушение от третата част на второто основание се подразделя на три подтвърдения за нарушение: първото — оспорване на приходите, взети предвид при изчисляването на ликвидния дисбаланс, второто — оспорване на разходите, взети предвид при изчисляването на ликвидния дисбаланс, и третото — оспорване на избраната продължителност за изчисляване на ликвидния дисбаланс.

215    Тъй като третото подтвърдение за нарушение вече бе разгледано в точки 168—190 по-горе в рамките на третото твърдение за нарушение от втората част от второто основание, остава да се разгледа основателността на първото и второто подтвърдение за нарушение.

1)      По първото подтвърдение за нарушение: оспорване на приходите

216    Жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link твърдят, че при определянето на ликвидния дисбаланс Комисията е занижила приходите на Femern, за да увеличи изкуствено ликвидния дисбаланс.

217    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва този довод.

218    В случая, що се отнася до приходите от постоянната връзка, в съображение 322 от обжалваното решение Комисията приема, че прогнозата за пътния трафик е разумна, по-специално тъй като при нея се отчита преразпределението на трафика, свързано с намаляването на пътните такси за постоянната връзка на Големия Белт, както и поддържането на конкуренция при фериботните услуги. В това отношение тя посочва, че във финансовия си анализ един разумен инвеститор би взел предвид продължаването на фериботните услуги, и счита, че фериботна услуга на интервал от 1 час е подходяща.

219    Освен това в съображение 323 от обжалваното решение относно предполагаемите цени Комисията посочва, че оперативните приходи значително надвишават оперативните разходи и че не е възможно да съществува изискване цените да компенсират пълните разходи, включително разходите за строителство. Тя обаче уточнява, че предполагаемите цени в модела за ликвиден дисбаланс не могат да бъдат изкуствено занижени. В случая тя отбелязва, че в датското законодателство е установен принципът, че равнището на цените за пътния трафик би трябвало да бъде на равнището на цените на фериботите между Рьодбю и Путгарден през 2007 г., коригирано с общото увеличение на цените до момента на откриването. Във връзка с това Комисията констатира, че прогнозите за трафика са изготвени въз основа на тези цени и че ефектът върху приходи би бил ограничен при въвеждането на диференцирана структура на цените. Поради това Комисията счита предполагаемите приходи от пътния трафик за надеждни и подходящи. Що се отнася до приходите от железопътния транспорт, в съображение 324 от обжалваното решение Комисията приема, че основата за изчисляване на посочените приходи е разумна.

220    Следва да се констатира, че с настоящото подтвърдение за нарушение жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link оспорват само факта, че за да приеме, че приходите от пътния трафик могат да се считат за надеждни и подходящи, Комисията е приела предположението за цени на равнището на цените, прилагани за фериботите между Рьодбю и Путгарден през 2007 г., коригирани в съответствие с инфлацията.

221    В това отношение следва да се припомни, че съгласно параграф 31 от Съобщението за ВПОИ ликвидният дисбаланс представлява разликата между положителните и отрицателните парични потоци през жизнения цикъл на инвестицията, сконтирани до настоящата им стойност въз основа на съответен сконтов коефициент, отчитащ необходимата за бенефициера норма на възвръщаемост, за да осъществи проекта, а именно с оглед на съответните рискове.

222    Освен това, тъй като целта на ликвидния дисбаланс е да се определи до каква степен проектът би могъл да бъде финансиран при пазарни условия при оценката на приходите, Комисията, DFA и Rederi Nordö-Link правилно считат, че следва да се вземе предвид поведението на частен инвеститор на пазара, който, доколкото е възможно, би се стремил приходите да бъдат определени на равнище, позволяващо в максимална степен да се възстановят инвестиционните разходи.

223    Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат доводите, изтъкнати от жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link.

224    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателите, че по същество Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че приходите на Femern не компенсират всички негови разходи, включително разходите за строителство на постоянната връзка, следва да се отбележи, че параграф 31 от Съобщението за ВПОИ не може да се тълкува в смисъл, че изисква приходите да покриват всички разходи, направени от бенефициера на помощта. Всъщност, както отбелязва Комисията в съображение 323 от обжалваното решение, ако трябва да се въведе изискване приходите да бъдат определени на равнище, което би позволило да се покрият изцяло разходите за строителство и експлоатация, нямаше да има ликвиден дисбаланс, така че никаква помощ не би могла да бъде разрешена, докато тя е необходима за осъществяване на инвестиционния проект.

225    Освен това, както правилно твърди Комисията, фактът, че цените са по-високи, не води автоматично до увеличаване на приходите поради еластичността на търсенето по отношение на цената. В това отношение следва да се констатира, че жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link не оспорват направената в съображение 323 от обжалваното решение констатация, че от финансовия анализ от 2016 г. става ясно, че диференцирана структура на цените би имала само сравнително ограничено въздействие върху общите приходи.

226    Освен това в писмената си реплика жалбоподателите признават, че по-високите цени не водят автоматично до увеличаване на приходите поради упражняваната от други оператори на пазара конкуренция. Противно на твърденията им, това обстоятелство не означава, че избраният за постоянната връзка икономически модел не е подходящ, а потвърждава факта, че отпускането на помощи е необходимо за осъществяването на такъв проект.

227    Второ, налага се изводът, че жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link не са представили никакво доказателство, с което да се установи, че е било възможно да се получат по-големи приходи чрез определяне на по-високи цени за пътния трафик.

228    На първо място, следва да се отбележи, че доводът на DFA и Rederi Nordö-Link, че по същество цените за използването на постоянната връзка би трябвало да са по-високи от цените на фериботните услуги, предлагани по маршрута между Рьодбю и Путгарден, тъй като постоянната връзка предоставя по-добра услуга от тази на фериботните оператори, не е подкрепен с никакви доказателства. Всъщност посочените встъпили страни не препращат към никакво доказателство за цените, прилагани от настоящия фериботен оператор по маршрута между Рьодбю и Путгарден. Следователно DFA и Rederi Nordö-Link не могат да твърдят, че цените за използването на постоянната връзка действително са равни или по-ниски от прилаганите от настоящия фериботен оператор по този маршрут.

229    По-нататък, следва да се констатира, че примерът с прилаганите от Евротунел тарифи, на който се позовават DFA и Rederi Nordö-Link, не е подкрепен с никакви доказателства. Освен това, доколкото се отнася до постоянната връзка през тунела под Ламанша, този пример не може да бъде релевантен, тъй като от материалите по делото е видно, че тази постоянна връзка е предвидена единствено за железопътен транспорт. Следва обаче да се отбележи, че нито жалбоподателите, нито посочените встъпили страни оспорват констатацията на Комисията в съображение 324 от обжалваното решение, че основата за изчисляване на оперативните приходи на железопътния транспорт е разумна.

230    Накрая, що се отнася до примера с моста Рио‑Антирио в Гърция, фактът, че цените за пътния трафик за постоянната връзка са по-високи от цените на фериботните услуги, не може да бъде релевантен при липсата на елементи от контекста, от които може да се установи, че положението на тази постоянна връзка, поне в известна степен, е сравнимо с положението на постоянната връзка в пролива Фемарн-Белт. Всъщност при липсата на данни за разходите за строителство, за реда и условията за финансиране на моста Рио‑Антирио или за евентуално регулиране на цените за използването на тази постоянна връзка от публичните органи, не може да се направи извод за разлика между цените, начислявани за пътния трафик, използващ този мост, и тези, предвидени за използването на пътната част на постоянната връзка.

[…]

235    От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, състояща се в занижаване на приходите, взети предвид при изчисляването на ликвидния дисбаланс.

236    Следователно първото подтвърдение за нарушение, изведено от оспорване на приходите, взети предвид при изчисляването на ликвидния дисбаланс, трябва да се отхвърли.

2)      По второто подтвърдение за нарушение: оспорване на разходите

237    Жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link считат, че Комисията е допуснала грешка, като е включила разходите за рефинансиране на заеми при изчисляването на ликвидния дисбаланс.

238    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва този довод.

239    В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика оперативните помощи, предназначени за запазване на статуквото или за освобождаване на дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, не могат по принцип да се считат за съвместими с вътрешния пазар (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 6 ноември 1990 г., Италия/Комисия, C‑86/89, EU:C:1990:373, т. 18, от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 119, и от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия, T‑356/15, EU:T:2018:439, т. 579).

240    Освен това, както бе припомнено в точка 221 по-горе, от параграф 31 от Съобщението за ВПОИ следва, че максималният размер на помощта се определя във връзка с установения ликвиден дисбаланс спрямо допустимите разходи. Що се отнася до допустимите разходи по мерки за помощ за важен проект от общоевропейски интерес, в буква з) от приложението към Съобщението за ВПОИ се уточнява, че други разходи, като посочените в букви а)—ж) от същото приложение, могат да бъдат приети, ако са основателни и неразривно свързани с осъществяването на проекта, с изключение на експлоатационни разходи, които не са обхванати в буква ж), отнасяща се до помощи за проект за начално промишлено внедряване.

241    В разглеждания случай, от една страна, в съображение 320 от обжалваното решение Комисията констатира, че допустимите разходи са ограничени до разходите за строителството на проекта, които включват разходите за планиране, както и разходите за рекламни дейности, дейности по предлагане на пазара и информационни дейности. От друга страна, в съображения 325 и 326 от обжалваното решение тя припомня, че въпросът дали оперативните разходи могат да бъдат включени в изчисляването на ликвидния дисбаланс е различен от въпроса дали са предоставени оперативни помощи. Тя посочва, че в параграф 31 от Съобщението за ВПОИ се прави позоваване на разликата между положителните и отрицателните парични потоци за определяне на ликвидния дисбаланс, като се уточнява, че логиката на вземане на инвестиционно решение е присъщо предварително сравняване на инвестиционни разходи с бъдещи оперативни приходи и разходи. В това отношение Комисията също така уточнява, че обикновено инвеститорите не вземат положително инвестиционно решение, доколкото това сравнение води до дисбаланс или отрицателна нетна настояща стойност (ННС). Освен това Комисията отбелязва, че този метод се потвърждава от критериите за съвместимост, посочени в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС] (ОВ L 187, 2014 г., стр. 1).

242    На първо място, следва да се отбележи, че писмените становища на жалбоподателите, на DFA и на Rederi Nordö-Link не съдържат никакви обосновани доводи в подкрепа на твърдението, че Комисията е допуснала грешка, като е включила оперативни разходи в отрицателните парични потоци на инвестиционния проект. По-специално нито един довод не е изтъкнат изрично, за да се оспори основателността на констатациите, направени от Комисията в съображения 325 и 326 от обжалваното решение.

243    Запитани от Общия съд в съдебното заседание с цел уточняване на доводите им, жалбоподателите посочват, че решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия (T‑68/15, EU:T:2018:563), забранява включването на оперативните разходи в ликвидния дисбаланс. Жалбоподателите посочват също, че тази забрана произтича от приложението към Съобщението за ВПОИ, което изключва оперативните разходи от допустимите разходи. Освен това Rederi Nordö-Link твърди, че вземането предвид на оперативните разходи в ликвидния дисбаланс означава да се разреши оперативна помощ и изкуствено да се увеличи ликвидният дисбаланс.

244    Първо, следва да се отбележи, както изтъква Комисията, че включването на оперативните разходи в отрицателните парични потоци на инвестиционния проект за изчисляване на ликвидния дисбаланс не води до предоставянето на оперативна помощ. Всъщност, както е видно от съображение 323 от обжалваното решение, оперативните приходи, които съответно също би трябвало да се вземат предвид като положителни парични потоци, значително надвишават оперативните разходи. Ето защо Rederi Nordö-Link няма основание да твърди, че включването на оперативните разходи в ликвидния дисбаланс би довело до предоставянето на оперативна помощ.

245    Второ, налага се изводът, че доводът на DFA и на Rederi Nordö-Link, че включването на оперативните разходи при изчисляването на ликвидния дисбаланс би довело до изкуствено му увеличаване, не е достатъчен, за да се стигне до заключението, че Комисията е нарушила параграф 31 от Съобщението за ВПОИ, като е включила оперативните разходи при изчисляването на ликвидния дисбаланс. Всъщност, както бе припомнено в точка 241 по-горе, в съображение 326 от обжалваното решение Комисията обяснява причините, поради които оперативните разходи са неразделна част от анализа на ликвидния дисбаланс. От това следва, че при липсата на данни, които да поставят под въпрос валидността на тези обяснения, изтъкнатият довод не може да бъде приет.

246    Що се отнася до решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия (T‑68/15, EU:T:2018:563), Общият съд не тълкува понятието „ликвиден дисбаланс“ по смисъла на параграф 31 от Съобщението за ВПОИ. От това следва, че жалбоподателите нямат основание да твърдят, че това решение би могло да се тълкува в смисъл, че забранява включването на оперативните разходи при изчисляването на ликвидния дисбаланс.

247    Следователно трябва да се констатира, че жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link не са доказали, че при извършеното от Комисията изчисляване на ликвидния дисбаланс е нарушен параграф 31 от Съобщението за ВПОИ, тъй като оперативните разходи са включени в отрицателните парични потоци на инвестиционния проект.

248    На второ място, следва да се констатира, че жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link се основават и на решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия (T‑68/15, EU:T:2018:563), в подкрепа на твърдението си, че Комисията е допуснала грешка, като е приела в съображение 294 от обжалваното решение, че държавните гаранции за рефинансираните заеми, свързани с разходите за планиране и строителство, не представляват оперативни помощи.

249    В това отношение следва да се отбележи, че от решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия (T‑68/15, EU:T:2018:563), и по-специално от точки 107, 108 и 111, следва, че не може да се изключи възможността държавни гаранции, предоставени за покриване на оперативните разходи на бенефициера на помощта, да представляват оперативна помощ. От това обаче не следва, че гаранции като предоставените за рефинансираните заеми, свързани с разходите за планиране и строителство, а не за оперативни разходи, представляват такава оперативна помощ.

250    Налага се обаче изводът, че както е видно от съображения 292 и 293 от обжалваното решение, датските органи са ограничили предоставянето на държавни заеми и държавни гаранции до финансирането, необходимо за покриване на разходите, направени по време на фазата на планирането и строителството, с изключение на оперативните разходи. С оглед на това ограничение Комисията е имала основание да приеме, че става въпрос за инвестиционни помощи, без този извод да може да се постави под въпрос, както твърдят жалбоподателите, DFA и Rederi Nordö-Link, с констатациите, направени от Общия съд в решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия (T‑68/15, EU:T:2018:563).

251    Що се отнася до довода на DFA и Rederi Nordö-Link, че Femern е получило оперативна помощ, тъй като мерките за помощ в негова полза могат да бъдат предоставяни в продължение на шестнадесет години след пълното откриване на постоянната връзка, въпреки че този период щял да надхвърли момента, в който въз основа на паричния си поток посоченият субект ще бъде в състояние да се финансира на конкурентния пазар без помощ, следва да се отбележи, че той съвпада с вече разгледания в точки 208—212 по-горе и следователно трябва да бъде отхвърлен по същите причини.

252    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че рефинансирането на заеми, свързани с разходите за планиране и строителство, не представлява оперативни помощи.

253    Поради това второто подтвърдение за нарушение, изведено от оспорване на разходите, взети предвид при изчисляването на ликвидния дисбаланс, следва да се отхвърли.

в)      По третото твърдение за нарушение: оспорване на размера на помощта

254    Жалбоподателите, FSS, DFA и Rederi Nordö-Link твърдят, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката при изчисляването на размера на помощта.

255    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва този довод.

256    На първо място, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите и DFA, след като Femern няма възможност да изплати заемите си, както е видно от доклада във връзка с търговския интерес от 2001 г., в съответствие с точка 4.1 от Известието относно гаранциите размерът на помощта, противно на приетото от Комисията, трябва да съответства на стойността на всички заеми, обезпечени с държавните гаранции, и на всички държавни заеми.

257    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно точка 4.1, трета алинея, буква а) от Известието относно гаранциите „за предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение[; а]ко вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, тази пазарна степен може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже толкова висок колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията“.

258    Така от точка 4.1, трета алинея, буква а) от Известието относно гаранциите следва, че само при предприятие в затруднено положение и при изключителни обстоятелства елементът на помощ при дадена гаранция се равнява на общия размер на заемите, покрити от гаранцията. Всъщност предвид тежките последици от подобен подход възможността произтичащото от държавна гаранция предимство да се изчисли като равно на целия размер на гарантирания заем, не може да бъде обоснована само с факта, че предприятието бенефициер е в затруднено положение. Така Комисията има възможност да прибегне до този подход само при наличието на изключителни обстоятелства и само ако предприятието в затруднено положение не е в състояние да изплати обезпечения с гаранцията заем със собствени средства.

259    В настоящия случай в съображение 346 от обжалваното решение Комисията приема, че елементът на помощ не трябва да се равнява на целите суми, обезпечени от държавни заеми и заеми с държавна гаранция, тъй като положението на Femern не попада в изключителните обстоятелства, посочени в точка 4.1, трета алинея, буква а) от Известието относно гаранциите.

260    Налага се изводът, че жалбоподателите и DFA не представят никакво доказателство, от което може да се приеме, че Femern представлява предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение, нито че това предприятие не е в състояние да изплати заемите, покрити от дълга за покриване на разходите за планиране и строителство.

261    Всъщност в подкрепа на доводите си жалбоподателите и DFA се основават единствено на доклада във връзка с търговския интерес от 2001 г., от който е видно, че проектът за постоянна връзка не би могъл да бъде реализиран от частния сектор без значителна публична подкрепа. Макар обаче това обстоятелство да може да бъде релевантно, за да се определи дали държавните заеми и предоставените на Femern държавни гаранции представляват помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС или за да се установи, че такъв проект не може да се реализира без помощи, не е достатъчно да се установи, че Femern е предприятие в затруднено положение, което не е в състояние да изплаща на етапа на експлоатация на постоянната връзка дълга за покриване на разходите за планиране и строителство.

262    Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателите и DFA не са доказали, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че размерът на помощта не трябва да се равнява на целите суми, обезпечени от държавни заеми и заеми с държавна гаранция.

263    На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, че Femern не е заплатило премията, предвидена в съображения 342 и 343 от обжалваното решение, следва да се отбележи, че в подкрепа на този довод жалбоподателите се позовават единствено на обстоятелства, настъпили след приемането на обжалваното решение, а именно изявление на датския министър на транспорта от 24 април 2020 г. и предложение от 5 декември 2020 г. за изменение на Закона за строителството от 2015 г. В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на решение на Комисията в областта на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (решения от 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, EU:C:1986:302, т. 16, и от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия, T‑356/15, EU:T:2018:439, т. 333). От това следва, че този довод на жалбоподателите не може да постави под въпрос законосъобразността на обжалваното решение.

[…]

275    С оглед на изложените по-горе съображения третото твърдение за нарушение, изведено от оспорване на размера на помощта, следва да се отхвърли.

276    Следователно третата част от второто основание трябва да се отхвърли изцяло.

4.      По четвъртата част: оспорване на анализа относно предотвратяване на неправомерното нарушаване на конкуренцията и сравнителния тест

277    Жалбоподателите, подкрепяни от FSS, DFA, Rederi Nordö-Link, ECSA, Trelleborg Hamn, Aktionsbündnis, NABU и VDR, изтъкват, че Комисията неправилно е приела, че отрицателните ефекти от постоянната връзка за конкуренцията не могат да неутрализират положителните ѝ ефекти.

278    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва този довод.

[…]

280    Що се отнася до отрицателните ефекти, в съображение 360 от обжалваното решение Комисията посочва, че отварянето на постоянната връзка ще има отрицателно въздействие върху операторите на фериботни услуги, които обслужват маршрута между Рьодбю и Путгарден, и за други връзки, както и за дейностите на пристанищата, обслужвани от фериботите. В това отношение Комисията приема, че способността на Femern да оказва влияние върху фериботните дейности е ограничено, тъй като помощта е ограничена до финансирането, необходимо за покриване на разходите, направени по време на фазата на планиране и строителство на постоянната връзка, до размера на ликвидния дисбаланс. Поради това Комисията счита, че основното въздействие върху дейността на операторите на фериботни услуги произтича от решението на публичните органи за изграждане на постоянната връзка, която представлява алтернатива на съществуващите видове транспорт, и че тя не може да поставя под въпрос направения от публичните органи избор.

281    Освен това в съображения 361—363 от обжалваното решение Комисията разглежда последователно риска от свръхкапацитет на пазара, риска от господстващо положение и общото въздействие върху конкуренцията, както и риска от затваряне на пазара.

282    След като припомня, че не е длъжна да оценява последиците от решението на публичните органи относно изграждането на постоянната връзка, след сравнителния тест на отрицателните и положителните ефекти, в съображение 365 от обжалваното решение Комисията стига до заключението, че мерките за помощ в полза на Femern, намалени след преразгледаното уведомление, последвало решението за откриване на процедурата, имат само ограничен ефект върху конкуренцията и търговията, който се неутрализира от положителните ефекти от гледна точка на приноса към целта от общоевропейски интерес.

283    На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателите, FSS, ECSA и Rederi Nordö-Link, че Комисията не е определила количествено положителните и отрицателните ефекти от помощта, за да прецени тежестта на нарушаването на конкуренцията, следва да се отбележи, че се приема, че отчитането на положителните и отрицателните ефекти от дадена помощ може да бъде синтезирано (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942, т. 255), дори имплицитно изведено от разглеждането на последиците от помощта за конкуренцията и търговията, когато отрицателните ефекти от помощта са ограничени (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2016 г., Magic Mountain Kletterhallen и др./Комисия, T‑162/13, непубликувано, EU:T:2016:341, т. 110).

284    Освен това следва да се констатира, че в параграфи 41—43 от Съобщението за ВПОИ само се установяват принципи за целите на проверката на сравнителния тест на положителните и отрицателните ефекти от помощта, без да се изисква тези ефекти да бъдат количествено определени. Ето защо Комисията не може да бъде упрекната, че не е оценила посочените положителни и отрицателни ефекти чрез основаване на количествени елементи, като се взема предвид размерът на бенефициера на помощта, пазарният дял, който той притежава спрямо конкурентите си, и размерът на предоставената помощ.

[…]

287    Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че не е определила количествено положителните и отрицателните ефекти от помощта за целите на преценката на тежестта на нарушаването на конкуренцията.

288    На второ място, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е констатирала в съображение 360 от обжалваното решение, че способността на Femern да подкопае конкуренцията при фериботите е ограничена от факта, че помощта е ограничена до ликвидния дисбаланс.

289    Следва да се отбележи, че що се отнася до отрицателните ефекти от постоянната връзка върху съществуващите транспортни услуги, и по-специално върху дейностите на операторите на фериботни услуги, в съображение 360 от обжалваното решение Комисията прави разграничение между, от една страна, отрицателните ефекти, произтичащи от решението на публичните органи за изграждане на постоянната връзка, която предлага алтернатива на съществуващите видове транспорт, и от друга страна, отрицателните ефекти, дължащи се на мерките за помощ в полза на Femern. Според Комисията при сравнителния тест на положителните и отрицателните ефекти тя трябва да се ограничи до разглеждане на отрицателните ефекти, произтичащи от мерките за помощ, предоставени на това предприятие.

290    В това отношение следва да се припомни, че вече е постановено, че в рамките на контрола върху държавните помощи Комисията не следва да поставя под въпрос избора на публичните органи да вземат решение относно изграждането на инфраструктура, която е алтернативна на съществуващите средства за транспорт, с мотива че такъв проект представлява решение, което като цяло води до положителни резултати, дори ако пускането в експлоатация на посочената инфраструктура крие риск от изчезване на съществуващите средства за транспорт (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2018 г., Scandlines Danmark и Scandlines Deutschland/Комисия, T‑630/15, непубликувано, EU:T:2018:942, т. 256).

291    Следователно Комисията е имала основание да приеме, че е трябвало да ограничи проверката си до отрицателните ефекти от мерките за помощ, предоставени на Femern.

292    Що се отнася обаче до отрицателните ефекти, произтичащи от предоставянето на мерки за помощ на Femern, Комисията констатира, че предоставеното на Femern финансиране покрива разходите за планиране и строителство на постоянната връзка в рамките на ликвидния дисбаланс, че размерът на таксите за използване на постоянната връзка е определен от публичните органи и че възможността за това предприятие да предоставя отстъпки е ограничена от необходимостта да се гарантират достатъчно приходи, за да се покриват оперативните разходи и да се изплащат договорените заеми за финансиране на планирането и изграждането на постоянната връзка. Поради това Комисията приема, че способността на Femern да оказва влияние върху предоставянето на фериботни услуги е ограничена и че основните отрицателни ефекти произтичат от решението на публичните органи за изграждане на постоянната връзка.

293    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че по същество ограничаването на помощите до равнището на ликвидния дисбаланс не било релевантно, за да се докаже, че помощта не нарушава неоправдано конкуренцията, тъй като става въпрос за обстоятелство, взето предвид на етапа на проверка на пропорционалността на помощта, следва да се припомни, че необходимостта от сравнителен тест на очакваните положителни последици, изразяващи се в постигане на целите, изложени в член 107, параграф 3, букви a)—д) ДФЕС, и на отрицателните последици от дадена помощ, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки, е само израз на принципа на пропорционалност и на принципа на стриктно тълкуване на изключенията, посочени в член 107, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 юни 2019 г., a&o hostel and hotel Berlin/Комисия, T‑578/17, непубликувано, EU:T:2019:437, т. 124).

294    Освен това, тъй като принципът на пропорционалност има за цел да ограничи дадена помощ до необходимия минимум, за да се намалят нарушенията на вътрешния пазар, следва да се приеме, че на етапа на прилагане на сравнителния тест на положителните и отрицателните ефекти от мерките за помощ Комисията може основателно да използва констатациите, направени при проверката на пропорционалността на помощта. В случая ограничаването на размера на помощта до равнището на ликвидния дисбаланс на инвестиционния проект предполага, че предоставеното на Femern финансиране е било ограничено до 27,3 % от допустимите разходи. Поради това, след като проверката на пропорционалността на дадена държавна помощ и сравнителният тест на положителните и отрицателните ефекти са неразривно свързани, подобно ограничаване на размера на помощта е релевантно обстоятелство, за да се приеме, че отрицателните ефекти, произтичащи от мерките за помощ, са ограничени.

295    Що се отнася до довода на жалбоподателите, с който по същество те твърдят, че Femern би могло да използва възможността, която му е призната в точка 42, параграф 3 от Закона за строителството от 2015 г., за да предостави отстъпки за определяне на по-ниски цени от прилаганите от фериботните оператори, следва да се отбележи, че той е напълно хипотетичен, още повече че, както припомня Комисията, Femern е длъжно да генерира достатъчно приходи, за да може не само да покрива оперативните си разходи, но и да изплаща договорените заеми за финансиране на планирането и изграждането на постоянната връзка. Ето защо, в случай че предоставените от Femern евентуални отстъпки биха довели до значително намаляване на неговите приходи, това предприятие би могло да не е в състояние да изплати държавните заеми и заемите, обезпечени с държавна гаранция, в предвидените в съображения 349 и 351 от обжалваното решение срокове.

296    На трето място, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, Комисията е допуснала явни грешки в преценката при разглеждането на някои отрицателни елементи, които поотделно или заедно биха могли да компенсират положителните ефекти от помощта.

297    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателите, FSS, DFA, ECSA и VDR, че Комисията неправилно е приела, че помощта няма да доведе до увеличаване на свръхкапацитета на пазара, свързан с услуги по преминаване на пролива Фемарн-Белт, следва да се отбележи, че той почива на неправилно тълкуване на обжалваното решение.

298    Всъщност в съображение 361 от обжалваното решение Комисията само посочва като довод, че „[S]candlines и др. твърдят също така, че постоянната транспортна връзка би довела до развиване на повече допълнителен капацитет на вече наситен пазар“, и отбелязва в това отношение, че „създаването на алтернатива на съществуващите услуги, която е различна от тях и се счита за по-добра от датските органи, не може да се приравни на добавяне на капацитет към наситен пазар“.

299    Следователно не може да се приеме, че самата Комисия е установила, че пазарът, свързан с услуги по преминаването през пролива Фемарн-Белт, е наситен.

300    Впрочем налага се изводът, че жалбоподателите, FSS, ECSA, DFA и VDR не са представили никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че съществува свръхкапацитет на пазара. Всъщност, макар жалбоподателите да се позовават на среден процент на използване на фериботните услуги, който едва достигал 49 %, те все пак не са представили доказателства в подкрепа на това твърдение. В това отношение следва да се уточни, че простото препращане към идентично твърдение, съдържащо се в представени в хода на официалната процедура по разследване становища, което също не е подкрепено с доказателствени документи, не може да представлява доказателство.

301    Освен това, както твърди Комисията, следва да се отбележи, че както жалбоподателите, така и FSS, ECSA, DFA и VDR не изтъкват обосновани доводи, които могат да поставят под въпрос направената в съображение 361 от обжалваното решение констатация, че създаването на алтернатива на съществуващите услуги, която е различна от тях и се счита за по-добра, не може да се приравни на добавяне на капацитет към наситен пазар. Всъщност налага се изводът, че доводите им се основават на предпоставка, която не се подкрепя от доказателства за съществуването на свръхкапацитет на пазара.

302    Следователно жалбоподателите и посочените встъпили страни не са доказали, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е констатирала, че постоянната връзка няма да доведе до свръхкапацитет на пазара на предлаганите услуги за преминаване през пролива Фемарн-Белт.

303    Второ, следва да се провери дали, както твърдят жалбоподателите, Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е отчела в достатъчна степен риска от господстващо положение.

304    В конкретния случай, макар в съображение 362 от обжалваното решение Комисията да признава, че не може да се изключи, че Femern би придобило господстващо положение по отношение на определени транспортни услуги на пазара в пролива Фемарн-Белт, тя все пак уточнява, че наличието на господстващо положение не противоречи само по себе си на правото на Съюза. Освен това, след като установява, че понастоящем Scandlines притежава монопол върху маршрута между Рьодбю и Путгарден, тя приема, че ако фериботите продължат да осъществяват дейност след откриването на посочената връзка, последната всъщност ще допринесе за нарушаването на този монопол, което ще създаде по-конкурентен пазар.

305    Следва да се отбележи, че в параграф 43 от Съобщението за ВПОИ само се посочва, че Комисията ще оцени риска от господстващо положение, без да се предоставят уточнения за случаите, в които се предоставя помощ за проект за изграждане на инфраструктура. Освен това следва да се припомни, че съгласно параграф 41 от Съобщението за ВПОИ дадена помощ може да бъде обявена за съвместима с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, когато нейните отрицателни ефекти, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията между държавите членки, са ограничени и по-малки от положителните ефекти, изразяващи се в принос към целта от общоевропейски интерес.

306    Така, противно на твърденията по същество на жалбоподателите, параграф 43 от Съобщението за ВПОИ не може да се тълкува в смисъл, че помощ, която може да допринесе за създаването на господстващо положение, трябва систематично да се счита за имаща отрицателни ефекти, които непременно да неутрализират положителните ефекти от важен проект от общоевропейски интерес, още повече че в настоящия случай рискът от господстващо положение е ограничен до местния пазар на транспортните услуги, предлагани с цел преминаване през пролива Фемарн-Белт.

307    В това отношение следва да се отбележи, че нито жалбоподателите, нито встъпилите страни в подкрепа на исканията си оспорват посочените в съображение 359 от обжалваното решение положителни ефекти от постоянната връзка. В това отношение Комисията констатира, че положителните ефекти от постоянната връзка не се ограничават до бенефициера на помощта, нито до предприятията, установени в района на пролива Фемарн-Белт, а се разпростират по-широко в Съюза, тъй като постоянната връзка щяла да подобри връзката между северните държави и Централна Европа за пътниците, както и за пътния и железопътния превоз на товари, а също така и достъпа до железопътния транспорт, като по този начин допринесе за прехвърляне на товари и пътници от пътния към железопътния транспорт. Налага се изводът, че от съображение 281 от обжалваното решение следва, че проектът за постоянна връзка като важен проект от общоевропейски интерес ще допринесе за подобряване на функционирането на вътрешния пазар и укрепване на икономическото и социалното сближаване.

308    Като се има предвид обаче, че положителните ефекти от постоянната връзка не се ограничават до икономическите оператори на дадена държава членка, а в по-широк план са от полза за други икономически оператори в Съюза, при упражняване на широката си свобода на преценка Комисията е могла да приеме, че рискът от господстващо положение на даден местен пазар на транспортни услуги не би могъл да неутрализира положителните ефекти от постоянната връзка, изразяващи се в принос към целта от общоевропейски интерес.

309    Освен това от съображение 362 от обжалваното решение следва, че на пазара на транспортните услуги, предлагани за преминаване през пролива Фемарн-Белт, а именно по маршрута между Рьодбю и Путгарден, жалбоподателите понастоящем имат монопол. Ето защо Комисията би могла да констатира, без да допусне явна грешка в преценката, че при хипотезата за продължаване на фериботните услуги за осигуряване на посочения маршрут постоянната връзка би засилила конкуренцията на този пазар.

310    Освен това, макар да е вярно, че Scandlines не е в положение на монополист на даден географски пазар, който надхвърля този на маршрута между Рьодбю и Путгарден, както правилно изтъква Комисията, няма и риск Femern да има господстващо положение на по-широк от географска гледна точка пазар.

311    Следователно Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че рискът от господстващо положение на Femern не означава, че този отрицателен ефект от помощта, изразяващ се в нарушаване на конкуренцията, има превес над положителните ефекти от проекта, изразяващи се в принос към целта от общоевропейски интерес.

312    Трето, следва да се провери дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е констатирала наличието на риск от затваряне на пазара.

313    Следва да се отбележи, че с доводите си жалбоподателите, ECSA, Trelleborg Hamn, Rederi Nordö Link и VDR сами по себе си не оспорват съдържащите се в съображение 363 от обжалваното решение констатации относно липсата на риск от затваряне на пазара. В настоящия случай Комисията приема, че няма риск от затваряне на пазара, включително на пазарите нагоре и надолу по веригата, тъй като постоянната връзка ще бъде отворена за всички ползватели на равноправна и недискриминационна основа. Освен това тя констатира, че структурата на ценообразуване ще бъде недискриминационна и в съответствие с Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 187, 1999 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 88) и с Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за създаване на единно европейско железопътно пространство (ОВ L 343, 2012 г., стр. 32).

314    С доводите си жалбоподателите и посочените встъпили страни по същество упрекват Комисията, че не е взела предвид риска от дъмпинг посредством цените. В това отношение следва да се констатира, че тези доводи се основават главно на доводи, подобни на изложените в рамките на първото подтвърдение за нарушение от второто твърдение за нарушение от третата част от второто основание, изведено от явна грешка в преценката при оценката на приходите във връзка с ликвидния дисбаланс (вж. т. 216—235 по-горе). Всъщност жалбоподателите и посочените встъпили страни упрекват Комисията, че е констатирала липсата на риск от затваряне на пазара, въпреки че цените на Femern били по-ниски от разходите му.

315    Налага се изводът, че жалбоподателите, ECSA, Rederi Nordö Link, Trelleborg Hamn и VDR не обясняват причините, поради които разрешаването на мерки за помощ, които покриват ограничена част от разходите за планиране и строителство на инфраструктурен проект, биха имали като последица затваряне на пазара. Освен това, както следва от точка 224 по-горе, не може да се изисква приходите на Femern да бъдат определени на равнище, което да покрива всички разходи за планиране, изграждане и експлоатация, с мотива че това би означавало, че на Femern не може да бъде отпусната никаква помощ, въпреки че тя е необходима за осъществяването на проекта. Освен това, както правилно изтъква Комисията, след като Femern е длъжно да реализира достатъчно приходи не само за да покрие оперативните си разходи, но и за да погаси дълга си за покриване на разходите за планиране и строителство, рискът това предприятие да предостави значителни отстъпки от цените непременно е ограничен.

316    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че Femern би могло да използва господстващото си положение, като намали цените под разходите си с цел затваряне на пазара, следва да се припомни, че размерът на таксите за използването на постоянната връзка се определя от публичните органи и че Femern разполага само с известна свобода на действие, за да предостави някои отстъпки. Това предприятие обаче е длъжно да генерира достатъчно приходи не само за да може да покрива оперативните си разходи, но и за да изплаща договорените заеми за финансиране на планирането и изграждането на постоянната връзка. При това положение, в случай че Femern предостави някои отстъпки, то все пак бе трябвало да следи размерът на приходите да остане достатъчен за изплащане на държавните заеми и държавните гаранции в предвидените в съображения 349 и 351 от обжалваното решение срокове.

317    Освен това жалбоподателите не могат да твърдят, че Femern би могло драстично да намали цените си с цел затваряне на пазара, поради факта че, когато датските органи са предоставили държавна помощ за постоянната връзка в пролива Йоресунд, операторът на тази връзка значително е намалил размера на таксите за пътния трафик. Всъщност, макар да е вярно, че жалбоподателите са представили доказателства за намаляване на размера на посочените такси спрямо първоначално предвиденото, те все пак не представят никакво доказателство, въз основа на което да може да се приеме, че положението на оператора на постоянната връзка в Йоресунд е сходно с това на Femern. В това отношение обаче Комисията посочва, че за разлика от помощите, предоставени на оператора, натоварен с постоянната връзка в Йоресунд, в настоящия случай размерът на сумата и продължителността на мерките, предоставени в полза на Femern, са строго ограничени.

318    Ето защо следва да се отхвърли доводът, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е констатирала липсата на риск от затваряне на пазара.

319    От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателите и встъпилите страни в подкрепа на исканията на жалбоподателите не са доказали, от една страна, че констатациите на Комисията относно липсата на риск от насищане на пазара и липсата на риск от затваряне на пазара са опорочени от явни грешки в преценката, и от друга страна, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че рискът от господстващо положение не неутрализира положителните ефекти, изразяващи се в принос към целта от общоевропейски интерес.

320    Поради това следва да се отхвърлят доводите, че Комисията допуснала явни грешки в преценката при разглеждането на някои отрицателни аспекти, които, взети поотделно или заедно, биха могли да неутрализират положителните ефекти, изразяващи се в принос към целта от общоевропейски интерес.

[…]

326    На шесто място, що се отнася до доводите, изтъкнати за първи път в съдебното заседание от NABU, че при сравнителния тест Комисията не е отчела в достатъчна степен въздействието на постоянната връзка върху околната среда, те трябва да се отхвърлят като недопустими, тъй като жалбата не съдържа никакво твърдение за нарушение или довод, с които се цели да се оспори основателността на констатациите, направени от Комисията в съображения 366—368 от обжалваното решение. При всички положения тези доводи не могат да бъдат приети. Всъщност то не е подкрепено с никакви доказателства и впрочем вземането предвид на съображения, свързани с околната среда, не е част от сравнителния тест на положителните и отрицателните ефекти от мярката за помощ (вж. по аналогия решение от 22 септември 2020 г., Австрия/Комисия, C‑594/18 P, EU:C:2020:742, т. 101 и 102). Освен това, макар в съображения 367 и 368 от обжалваното решение Комисията да констатира, че датските органи са взели предвид въздействието на постоянната връзка върху околната среда, че това въздействие е било разгледано и смекчено и че проектът се основава на изискването той да бъде подготвен, изграден и експлоатиран по такъв начин, че да се предотвратят вредните въздействия върху природата и околната среда, както и да се противодейства на значителни неблагоприятни въздействия, NABU не е представило доказателства, които могат да оборят тези констатации.

327    С оглед на изложените по-горе съображения четвъртата част от второто основание трябва да се отхвърли изцяло.

328    С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да бъде отхвърлена.

III. По съдебните разноски

329    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

330    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Кралство Дания, встъпило в подкрепа на исканията на Комисията, ще понесе направените от него съдебни разноски.

331    Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпореди встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея съдебни разноски. В случая следва да се постанови, че ECSA, DFA, NABU, VDR, Aktionsbündnis, FSS, Rederi Nordö-Link и Trelleborg Hamn ще понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Scandlines Danmark ApS и Scandlines Deutschland GmbH понасят, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)      Кралство Дания, European Community Shipowners’ Associations (ECSA), Danish Ferry Association, Naturschutzbund Deutschland eV (NABU), Verband Deutscher Reeder eV, Aktionsbündnis gegen eine feste Fehmarnbeltquerung eV, Föreningen Svensk Sjöfart (FSS), Rederi AB Nordö-Link и Trelleborg Hamn AB понасят направените от тях съдебни разноски.

Papasavvas Spielmann Brkan

Gâlea       Tóth

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 февруари 2024 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.

1      Възпроизведени са само точките от настоящото решение, чието публикуване Общият съд счита за уместно.