РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
1 юли 2010 година
Дело F-40/09
Radek Časta
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Недопускане до устен изпит — Искане за преразглеждане — Задължение за мотивиране — Изискване за професионален опит — Късно подаване на удостоверение — Принцип на равно третиране — Жалба за отмяна — Искане за обезщетение“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Časta иска, от една страна, отмяна на решението на органа по назначаване от 22 декември 2008 г., с което се потвърждава решението на комисията по конкурс EPSO/AD/107/07 в областта на правото от 9 юни 2008 г. да не бъде допуснат до устния изпит, и от друга страна, поправяне на имуществените и неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял в резултат от това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася изцяло съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Решение, прието след преразглеждане на предходно решение
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отказ за допускане до изпитите — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Обявление за конкурс — Предмет
(член 1, параграф 1 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Определяне с обявлението за конкурса — Оценка на конкурсната комисия за професионалния опит на кандидатите — Съдебен контрол — Граници
(членове 2 и 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Критерии за подбор — Професионален опит на кандидатите
(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Представяне на оправдателни документи с цел допускане до изпитите
(членове 2 и 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Равно третиране — Граници — Неправомерно предоставено предимство
8. Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна — Отхвърляне на искането за отмяна, което води до отхвърляне на искането за обезщетение
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Когато страна, чиято молбата за допускане до конкурс, организиран от институциите на Съюза, е отхвърлена, поиска преразглеждане на това решение за отхвърляне въз основа на точно определена разпоредба, която обвързва административното ръководство, актът, който нарушава нейните интереси по смисъла на член 90, параграф 2 или, в зависимост от случая, на член 91, параграф 1 от Правилника, е решението, взето от конкурсната комисия след преразглеждане. От същото това решение, взето след преразглеждане, започва да тече срокът за обжалване по административен ред и срокът за обжалване по съдебен ред, без да трябва да се проверява дали при това положение посоченото решение може евентуално да се приеме за акт с чисто потвърдителен характер.
(вж. точка 27)
Позоваване на:
Общ съд — 23 януари 2002 г., Gonçalves/Парламент, T‑386/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑55, точка 39; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, Recueil FP, стр. I‑A‑151 и II‑673, точка 58; 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑5 и II‑A‑2‑19, точка 29
2. По силата на член 25, втора алинея от Правилника всяко индивидуално решение по този правилник, което има неблагоприятни последици, трябва да бъде надлежно мотивирано. Целта на задължението за мотивиране на решение, което има неблагоприятни последици, е, от една страна, да предостави на заинтересованото лице необходимите указания, за да установи то дали решението е обосновано, и от друга страна, да направи възможен съдебния контрол върху това решение. Това задължение има по-специално за цел да позволи на заинтересуваното лице да се запознае с причините за решението, постановено по отношение на него, за да може евентуално да упражни необходимите възможности за обжалване за защита на неговите права и интереси.
Що се отнася по-конкретно до решенията, с които се отказва допускането до участие в конкурс, конкурсната комисия трябва да посочи точно условията съгласно обявлението за конкурс, които се счита, че кандидатът не удовлетворява.
(вж. точка 42)
Позоваване на:
Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22; 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стр. I‑3423, точка 23
Общ съд — 20 юни 1990 г., Burban/Парламент, T‑133/89, Recueil, стр. II‑245, точка 43; 21 ноември 2000 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑214/99, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и II‑1169, точка 173; Gonçalves/Парламент, посочено по-горе, точка 62; 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑73, точка 67; 27 март 2003 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑33/00, Recueil FP, стр. I‑A‑105 и II‑541, точка 43; 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑447, точка 54
3. Конкурсната комисия е обвързана от текста на обявлението за конкурс, и по-специално от условията за допускане, посочени в него. Всъщност основната роля на обявлението за конкурс, определена от Правилника, се изразява във възможно най-точно информиране на заинтересуваните лица относно естеството на изискванията за заемане на съответната длъжност, за да им се даде възможност да преценят, от една страна, дали следва да подадат документи за кандидатстване и от друга страна, кои оправдателни документи са важни за работата на конкурсната комисия и следователно трябва да се приложат към документите за кандидатстване.
(вж. точка 56)
Позоваване на:
Общ съд — Gonçalves/Парламент, посочено по-горе, точка 73; Petrich/Комисия, посочено по-горе, точка 34
4. Конкурсната комисия носи отговорността да направи оценка във всеки отделен случай дали професионалният опит, представен от всеки кандидат, отговаря на изискваното равнище в обявлението за конкурс. В това отношение конкурсната комисия разполага с право на свободна преценка в рамките на разпоредбите от Правилника относно конкурсните процедури, що се отнася до оценката както на естеството и продължителността на предходния професионален опит на кандидатите, така и на по-тясната или по-отдалечената му връзка с изискванията на длъжността за заемане. В този смисъл в рамките на контрола за законосъобразност Съдът на публичната служба трябва да провери само, че упражняването на това право не е било опорочено от явна грешка.
(вж. точка 58)
Позоваване на:
Общ съд — 13 декември 1990 г., González Holguera/Парламент, T‑115/89, Recueil, стр. II‑831, публикувани извадки, точка 54; 28 ноември 1991 г., Van Hecken/ИСК, T‑158/89, Recueil, стр. II‑1341, точка 22; Carrasco Benítez/Комисия, посочено по-горе, точки 69—71; Petrich/Комисия, посочено по-горе, точка 37
Съд на публичната служба — 14 юни 2007 г., De Meerleer/Комисия, F‑121/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑161 и II‑A‑1‑865, точка 116
5. В рамките на конкурс документите относно професионалния опит на кандидат, съставени лично от него, представляват мнението му относно неговия собствен опит, като съдържанието на тези документи съответства на съдържанието на автобиография. Доколкото по принцип такива документи не могат да се проверяват обективно, така че конкурсната комисия да има възможност за задълбочено разглеждане на необходимия професионален опит, те не могат да се считат за оправдателни документи във връзка с условието за професионален опит, а само като част от автобиографията на кандидата.
(вж. точка 64)
Позоваване на:
Общ съд — 27 септември 2006 г., Blackler/Парламент, T‑420/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑185 и II‑A‑2‑943, точка 49
6. За да провери дали условията за допускане са удовлетворени, конкурсната комисия може да взема предвид единствено данните, представени от кандидатите в документите им за кандидатстване, и оправдателните документи, които следва да представят в подкрепа на тези документи за кандидатстване. Не би могло да се приеме, че самата комисия е задължена да извършва проучвания, за да установи дали кандидатите отговарят на всички условия, поставени от обявлението за конкурс. В този смисъл, когато ясните разпоредби на обявление за конкурс недвусмислено установяват задължение за прилагане на оправдателни документи към документите за кандидатстване, неизпълнението на това задължение от страна на кандидат не би могло нито да оправомощи, нито по аргумент за по-силното основание да задължи комисията или органа по назначаване да действат в разрез с това обявление за конкурс.
(вж. точки 67 и 71)
Позоваване на:
Съд — 31 март 1992 г., Burban/Парламент, C‑255/90 P, Recueil, стр. I‑2253, точка 12
Общ съд — Carrasco Benítez/Комисия, посочено по-горе, точка 77; Gonçalves/Парламент, посочено по-горе, точка 74; Petrich/Комисия, посочено по-горе, точки 45 и 49
7. Спазването на принципа на равно третиране трябва да се съвмести с това на принципа на законност, което предполага, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, извършена в услуга на другиго. Евентуална незаконосъобразност, извършена по отношение на други кандидати в конкурс, които не са страни в производството, не може да послужи на Съда на публичната служба като основание за установяването на дискриминация, а следователно и на незаконосъобразност по отношение на кандидат. Подобен подход би означавал да се закрепи принципът на „равно третиране в незаконосъобразността“. Не би могло обаче да има равно третиране в незаконосъобразността, след като принципът на недопускане на дискриминация изобщо не би могъл да бъде в основата на право на недискриминационно прилагане на незаконосъобразно третиране.
(вж. точки 88 и 89)
Позоваване на:
Съд — 4 юли 1985 г., Williams/Сметна палата, 134/84, Recueil, стр. 2225, точка 14
Общ съд — 14 май 1998 г., SCA Holding/Комисия, T‑327/94, Recueil, стр. II‑1373, точка 160; 20 март 2002 г., LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 367; 11 септември 2002 г., Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99, Recueil, стр. II‑3305, точка 479; 16 ноември 2006 г., Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 77
Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Skoulidi/Комисия, F‑4/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑47 и II‑A‑1‑229, точка 81
8. Съдържащите се в жалбите на длъжностни лица искания за обезщетяване на вреда трябва да се отхвърлят, доколкото са тясно свързани с исканията за отмяна, които от своя страна са отхвърлени като недопустими или неоснователни.
(вж. точка 94)
Позоваване на:
Общ съд — 15 май 1997 г., N/Комисия, T‑273/94, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑289, точка 159; 30 септември 2003 г., Martínez Valls/Парламент, T‑214/02, Recueil FP, стр. I‑A‑229 и II‑1117, точка 43; 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точка 207
Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., Wenning/Европол, F‑114/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑363 и II‑A‑1‑1935, точка 210