РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

7 март 2007 година

Дело T‑110/04

Paulo Sequeira Wandschneider

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2001/2002 година — Жалба за отмяна — Мотивиране — Оценка на заслугите — Доказателства — Иск за обезщетение“

Предмет: Жалба с предмет, от една страна, искане за отмяна на решението от 23 април 2003 г. за изготвяне на доклад за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. и от друга страна, искане за обезщетение.

Решение: Отменя решението от 23 април 2003 г. за изготвяне на доклад за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. Отхвърля искането за обезщетение. Осъжда Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Закъснение

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Промяна на методологията на атестиране

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за съвместяване на необходима независимост с йерархичната организация на публичната служба

5.      Длъжностни лица — Принципи — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на доброто управление

1.      Атестационeн доклад не може да бъде отменен единствено поради късното му изготвяне, освен при изключителни обстоятелства. Въпреки че евентуално може да породи право на обезщетение в полза на засегнатото длъжностно лице, закъснението при изготвяне на атестационен доклад не може да засегне действителността на атестационния доклад и следователно не може да е основание за неговата отмяна.

(вж. точка 39)

Позоваване на: Съд на публичната служба — 7 май 2003 г., den Hamer/Комисия, T‑278/01, Recueil FP, стр. I‑6139 и II‑665, точка 32 и цитираната съдебна практика

2.      Когато една институция цели в по-голяма степен да разграничи и да нюансира аналитичните оценки за длъжностните лица при тяхното атестиране, като заменя една методология за оценяване с друга, подобна промяна на методологията на атестиране непременно предполага невъзможност за съпоставяне между предишната и новата методология за атестиране посредством определен корелационен механизъм. Следователно една промяна в параметрите за оценка прави изключително трудно сравнението между предишната и новата оценка на длъжностно лице.

(вж. точка 104)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 22 февруари 1990 г., Turner/Комисия, T‑40/89, Recueil, стр. II‑55, публикувано резюме, точка 23; Първоинстанционен съд — 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, все още непубликувано в Recueil, точка 141

3.      Администрацията е длъжна да мотивира атестационните доклади изчерпателно и пълно. Коментарите от общ характер, които съпровождат аналитичните оценки, във всички случаи трябва да дават възможност на атестирания да прецени тяхната основателност и ако е необходимо, на общностния съд да упражни съдебен контрол, поради което е важно да е налице взаимосвързаност между тези оценки и коментарите, предназначени да ги обосноват.

В това отношение, в рамките на установената от Комисията система за атестиране, именно включените в доклада за развитие на кариерата окончателни оценки са тези, които могат да увредят длъжностното лице и които поради това трябва да бъдат мотивирани, а не всяка една от забележките или оценките, изразени последователно на различните етапи от процедурата от оценяващия, от приподписващия, от съвместния комитет за оценка и от оценяващия при спор.

Освен това, дори и да не може да се изисква от преките ръководители да излагат подробно в отчетите за заседания, в протоколите, в служебните бележки или в други документи всяко поведение или държание на длъжностно лице, което подлежи на упрек или на критика, напротив, липсата на каквото и да е конкретно обстоятелство в подкрепа на една критика или упрек срещу поведение на атестирано длъжностно лице не позволява на същото да оцени дали поведението, в което го упрекват, отговаря на истината или дали направените въз основа на същото оценки са основателни, както и не позволява на Съда на публичната служба да упражни контрол, поради което представлява нарушение на задължението за мотивиране.

(вж. точки 108, 110 и 117)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 21 октомври 1992 г., Maurissen/Сметна палата, T‑23/91, Recueil, стр. II‑2377, точка 41; Първоинстанционен съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 27 и цитираната съдебна практика; Vounakis/Комисия, посочено по-горе, точка 84

4.      Независимостта, която длъжностното лице трябва да проявява при изпълнение на определени задачи, не може да бъде в противоречие с обстоятелството, че то принадлежи към екип с йерархична структура и в качеството си на длъжностно лице е длъжно да изпълнява инструкциите на преките си ръководители, освен в предвидените от Правилника изключения.

(вж. точка 154)

5.      Задължението на администрацията за полагане на грижа по отношение на своите служители, което отразява установения с Правилника баланс между насрещните права и задължения в отношенията между публичната власт и служителите на публичната служба, и принципът на доброто управление съвместно налагат на йерархичната власт, когато се произнася относно положение на длъжностно лице, да държи сметка не само за интереса на службата, но и за този на засегнатото длъжностно лице.

(вж. точки 184 и 185)

Позоваване на: Съд на публичната служба — 5 февруари 1997 г., Ibarra Gil/Комисия, T‑207/95, Recueil FP стр. I‑A‑13 и II‑31, точка 75; Съд на публичната служба — 16 юли 1998 г., Presle/Cedefop, T‑93/96, Recueil FP, стр. I‑A‑387 и II‑1111, точка 83; Първоинстанционен съд — 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑267, точки 42 и 217