РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
19 ноември 2014 година
Дело F‑42/14
EH
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностно лице — Възнаграждение — Семейни надбавки — Правило за недопускане на кумулиране на надбавки по националното право и по Правилника за длъжностните лица — Получавани от съпругата на длъжностното лице семейни надбавки по националното право — Недеклариране от длъжностното лице на промяна на личното му положение пред съответната администрация — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Понижаване в стъпка — Пропорционалност — Мотивиране — Смекчаващи обстоятелства — Неполагане на дължимата грижа от страна на администрацията“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която EH иска да се отмени решението на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) на Европейската комисия от 24 юни 2013 г., с което му се налага санкция понижаване с три стъпки, както и да се отмени решението от 24 януари 2014 г., с което е отхвърлена жалбата, подадена от него по административен ред
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда EH да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Резюме
1. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Национални надбавки — Правило за ненатрупване — Задължение на длъжностното лице да декларира семейните надбавки, получавани от други източници — Обхват
(член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Национални надбавки — Правило за ненатрупване — Задължение на длъжностното лице да декларира семейните надбавки, получавани от други източници — Небрежност или грешка на администрацията — Липса на последици
(член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за лоялност — Обхват
(член 11 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Право на преценка на органа по назначаване — Вземане предвид на отегчаващите или смекчаващите обстоятелства
(член 10 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Дисциплинарно наказание — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Когато длъжностно лице поиска да му бъде отпуснато обезщетение във връзка със семейното му положение и искането му бъде удовлетворено, той не може да се позовава на твърдяно незнание за положението на съпруга или съответно съпругата му, що се отнася до упражняваната от това лице професионална дейност, размера на възнаграждението за тази дейност и получаването от негова страна на национални обезщетения от същото естество като обезщетенията по Правилника. Всъщност, ако подобен довод бъде приет, това би могло да позволи на длъжностни лица или служители, получаващи целия размер на семейните надбавки по Правилника, да се считат за освободени от задължението да декларират националните семейни надбавки, получавани от други източници, когато тези надбавки не се изплащат направо на длъжностното лице, а на съпруга или съответно съпругата му по личната банкова сметка на това лице. Освен това подобен подход би могъл да подтиква към задържане на информация, което би навредило на финансовите интереси на Съюза.
(вж. точки 99 и 100)
2. Всяко получаващо парични обезщетения длъжностно лице носи общото задължение да предоставя цялата информация относно личното си положение и да уведомява администрацията, в която работи, за всяка промяна в него, задължение, което впрочем е напомнено изрично в член 67, параграф 2 от Правилника във връзка с правилото за недопускане на кумулиране на семейни надбавки. Евентуалната неефективност или бездействие на административна служба, отговаряща за защитата на финансовите интереси на Съюза, не освобождава длъжностното лице от отговорност за неизпълнението на това задължение. Полагащото дължимата грижа длъжностно лице, запознато с разпоредбите на Правилника, на основание на които по негово искане му е отпуснато обезщетение, и по-специално когато тези разпоредби се припомнят в решението за отпускането му, не следва да се задоволи с продължаващото мълчаливо получаване на посоченото обезщетение, докато същевременно съпругът или съответно съпругата му получава целия размер на националните обезщетения от същото естество за същите деца. При такова положение длъжностното лице не може да оправдае мълчанието си с факта, че тези плащания поради небрежност били приети или толерирани негласно от администрацията, в която работи. Всъщност признаването на тази небрежност на администрацията за смекчаващо обстоятелство би довело до насърчаване на длъжностните лица и служителите да извличат евентуално полза от грешките ѝ. Освен това във всички случаи получаващото обезщетението по Правилника длъжностно лице трябва да предостави документите, с които вече разполага, и да уведоми администрацията, в която работи, за евентуални плащания на социални обезщетения на съпруга или съответно съпругата му от национална институция, отговаряща за изплащането им.
(вж. точки 104, 105, 107 и 108)
Позоваване на:
Съд на публичната служба: решение Lopez Cejudo/Комисия, F‑28/13, EU:F:2014:55, т. 67
3. Предвиденото в член 11 от Правилника задължение за лоялност означава, че длъжностите лица трябва да улесняват задачата на администрацията при определянето на обхвата на правата им да получават парични обезщетения по Правилника. В това отношение на полагащо нормална дължима грижа длъжностно лице не би убягнало, че становището относно промяна в семейното му положение, с оглед на което получава обезщетения, трябва ясно и недвусмислено да бъде изпратено направо на компетентната служба в институцията, в която то работи, и в тази връзка не може да се позовава на факта, че администрацията е получила определена информация случайно или косвено. Това важи с още по-голяма сила, когато от текста на член 67, параграф 2 от Правилника недвусмислено личи, че не институцията е длъжна да се осведоми за евентуалното получаване на изплащани от други източници семейни надбавки от същото естество, а членовете на персонала са тези, които следва да декларират, че получават такива надбавки. От друга страна, член 11 от Правилника представлява едно от конкретните проявления на задължението за лоялност, което предполага длъжностното лице не само да се въздържа от поведение, което накърнява престижа на функциите му и уважението, дължимо спрямо институцията и нейния авторитет, но също така, особено с оглед на притежавана от него висока степен, да следва поведение извън всякакво съмнение, така че да се запазят отношенията на доверие, съществуващи между него и институцията.
(вж. точки 108, 112 и 123)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд: решение Costacurta/Комисия, T‑34/89 и T‑67/89, EU:T:1990:20, т. 45 и 46
Съд на публичната служба: решение Andreasen/Комисия, F‑40/05, EU:F:2007:189, т. 233 и цитираната съдебна практика
4. Обстоятелството, че след като е узнало за становището на дисциплинарния съвет, длъжностно лице доброволно се е ангажирало да възстанови неправомерно получените суми като семейни надбавки, не променя по никакъв начин квалификацията на укоримото поведение, което е било разкрито по-конкретно едва при извършването на проверка от страна на институцията, а не въз основа на декларация, подадена своевременно от жалбоподателя по негова инициатива. Длъжностно лице допуска груба небрежност, когато извършва грешка, която макар да не се проявява като умисъл за обогатяване за сметка на бюджета на Съюза, трудно може да бъде извинена особено с оглед на функциите и отговорностите на заинтересованото лице, неговата степен и старшинство в службата му в институцията. Освен това нищо в текста на член 10 от приложение IX към Правилника не задължава органа по назначаването да счете като обстоятелство за смекчаване на санкцията факта, че жалбоподателят наближава пенсионна възраст.
(вж. точки 115, 118, 124 и 125)
5. Ако окончателно наложеното от органа по назначаването дисциплинарно наказание на длъжностното лице е по-строго от предложеното от дисциплинарния съвет, в решението на същия орган трябва обстойно да се посочат мотивите, които са го накарали да се отклони от становището, изразено от посочения съвет.
(вж. точка 132)
Позоваване на:
Съд: решение F./Комисия, 228/83, EU:C:1985:28, т. 35
Първоинстанционен съд: решение N/Комисия, T‑198/02, EU:T:2004:101, т. 95 и цитираната съдебна практика