Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 18 декември 2020 година – „Банка ДСК“ ЕАД / RP

(Дело C-689/20)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Ищец: „Банка ДСК“ ЕАД

Ответник: RP

Преюдициални въпроси

1.    Следва ли чл. 3, пap. 1 от Директива 93/13/ЕИО¹ във връзка с т. 1, буква „д“ и „е“ от приложението към същата Директива и чл. 15, пар. 2 и 3 от Хартата на основните права да се тълкуват в смисъл, че не отговарят на изискванията за добросъвестност и създават задължения в тежест на потребителя клаузи, които съществено увеличават разходите на потребителя по договора за кредит в случай, че потребителят не извършва ежемесечен превод на работната си заплатата на банката- кредитодател, като се вземе предвид, че при условията на договора той е длъжен да учреди залог върху вземането си за работна заплата, независимо от това по какъв начин и в коя държава я получава?

2.    В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли чл. 3, пap. 1 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с т. 1, буква „д“ и „е“ от приложението към същата Директива да се тълкуват в смисъл, че не отговарят на изискванията за добросъвестност и създават задължения в тежест на потребителя клаузи, които задължават потребителя да ползва ефективно и други услуги на предоставящия кредита търговец освен да извършва превод на заплатата си при него?

3.    В случай, че отговорът на втория въпрос е положителен по принцип, от какви критерии следва да се ръководи националният съд при преценката за неравноправност? По-специално следва ли да се вземат предвид степента на свързаност между предмета на договора за кредит и допълнителните услуги, които потребителят е задължен да ползва, броят на услугите, както и национални правила относно ограничаването на свързаните продажби?

4.    Следва ли принципът за съответно тълкуване на националния закон с актовете на правото на Европейския съюз, въведен в т. 26 от Решението по дело 14/83 von Colson да се прилага и при тълкуване на национални правни разпоредби, уреждащи различна, но свързана, правна материя (в случая – правила относно нелоялната конкуренция) спрямо тази на акта от правото на Европейския съюз, който националният съд прилага по делото пред него (в случая – Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителски договори)?

5.    Следва ли чл. 7, пар. 2 от Директива 2005/29/ЕО² във връзка с чл. 6, пap. 1, буква „г“ от същата Директива и чл. 10, пар. 2, б. „е“ от Директива 2008/48/ЕО³ да се тълкуват в смисъл, че забранява посочването на по-нисък лихвен процент в основния текст на договора за потребителски кредит, ако отпускането на кредита при този лихвен процент е поставено в зависимост от условия, които са описани в приложение към договора? Следва ли при тази преценка да се оценява начинът на формулиране на условията за намаляване на лихвения процент, отпадането на такова намаление и способите за възстановяването му?

6.    Следва ли чл. 5, пар. 2, буква „б“ от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че при преценка на възможността съществено да се измени икономическото поведение на потребителите следва да се вземе предвид пазарният дял на банка, която предоставя потребителски кредити с оглед нуждите на потребителите на такива продукти?

7.    Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите по договори, свързани с договор за потребителски кредит, и при чието изпълнение се получава лихвена отстъпка по договора за потребителски кредит, представляват част от годишния процент на разходите по кредита и следва да се включат при изчисляването му?

8.    Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО във връзка с чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че при неизпълнение на задължения по свързани с договора за кредит договори, което е обвързано с увеличаване на лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличения годишен лихвен процент съобразно неизпълнението?

9.    Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител – кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?

10.    Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?

____________

¹ Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

OB 1993, L 95, стр. 29, специално българско издание: глава 15, том 2, стр. 273

² Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)

OB 2005, L 149, стр. 22, специално българско издание: глава 15, том 14, стр. 260

³ Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета

OB 2008, L 133, стр. 66