ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

18 юли 2011 година

Дело T-450/10 P

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Разумен срок за предявяване на искане за обезщетение — Просрочие — Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 9 юли 2010 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑91/09)

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Комисията в настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Иск/Жалба — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Срок за предявяване — Разумен срок

(член 270 ДФЕС ; членове 90 и 91от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Иск/Жалба — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка — Правомощие за преценка на Съда на публичната служба — Правна квалификация

(член 46 от Статута на Съда; член 90 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато спор за поправяне на вреди между длъжностно лице и институция, на която то е или е било подчинено, произтича от служебното правоотношение между заинтересованото лице и институцията, той попада в приложното поле на член 270 ДФЕС и на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица и съответно не попада в приложното поле на член 46 от Статута на Съда.

Обстоятелството, че член 270 ДФЕС и член 90 от Правилника не определят срок за предявяването на искане за обезщетение за вреди, не означава, че е неправомерно да се изисква такова искане да бъде предявено в разумен срок. Всъщност при прилагането на тези разпоредби, включително към искане за обезщетение за вреди, трябва да се спазват общите принципи на правото на Европейския съюз, каквито са принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. След като няма изрична уредба обаче, тези общи принципи не допускат институциите и физическите и юридическите лица да могат да предявяват правата си без никакво ограничение във времето, с което би могло в частност да се застраши стабилността на установени правни положения, а налагат спазването на разумен срок. В този смисъл, когато извън разумен срок се предявяват искания за вреди, причинени от европейска институция в рамките на нейните правоотношения със служителите ѝ, това засяга сигурността на правоотношенията между посочената институция и нейните служители и излага бюджета на Съюза на разходи, свързани с твърде отдалечено във времето вредоносно събитие. Ето защо принципът на правна сигурност налага служителите да представят в разумен срок своите искания за обезщетение за вредите, които съответната европейска институция евентуално им е причинила в рамките на правоотношенията им.

В това отношение за горна граница може да се приеме срокът по член 46 от Статута на Съда. Въпреки това обстоятелството, че искането е предявено преди изтичането на пет години от момента, в който заинтересованото лице е узнало за положението, от което се оплаква, не е достатъчно, за да се приеме, че това искане е предявено в разумен срок.

(вж. точки 24—27 и 29)

Позоваване на: Общ съд — 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точка 59; Общ съд — 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Сборник, стр. ІІ‑3381, точка 62; Общ съд — 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑114/08 P, Сборник, стр. II‑381, точки 12 и 25 и цитираната съдебна практика

2.      Определянето на срока за предявяване на иск е правен въпрос и при липсата на предвиден в приложимата правна уредба срок за предявяване на искане за обезщетение, свързано със служебното правоотношение между длъжностното лице и институцията, на която то е подчинено, това искане трябва да бъде предявено в разумен срок, считано от момента, в който длъжностното лице е узнало за положението, от което се оплаква — срок, който се определя с оглед на конкретните обстоятелства по случая. В това отношение, макар че Съдът на публичната служба единствен е оправомощен да установява и преценява релевантните факти, при условие че не ги изопачава, след това той трябва да им даде правна квалификация с оглед на принципа за спазване на разумен срок, като изводите му по този въпрос подлежат на контрол от Общия съд. При всички случаи ориентировъчно за горна граница може да се приеме срокът по член 46 от Статута на Съда.

(вж. точки 28, 29 и 31)

Позоваване на: Общ съд — 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑114/08 P, Сборник СПС, стр. І‑Б‑1‑53 и ІІ‑Б‑1‑313, точки 25 и 27 и цитираната съдебна практика