Дело T‑396/10
Zucchetti Rubinetteria SpA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня — Решение за констатиране на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Координиране на увеличения на цени и обмен на чувствителна търговска информация — Понятие за нарушение — Единно нарушение — Съответен пазар — Насоки относно метода за определяне на глобите от 2006 г. — Тежест — Коефициенти“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г.
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват — Вземане предвид на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите — Граници — Спазване на общите принципи на правото
(член 261 ДФЕС и член 263 ДФЕС; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
2. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Цялостен картел — Критерии — Единна цел — Начини на извършване на нарушението — Липса на последици
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Задължение за определяне на съответния пазар — Обхват
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
4. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкурентите — Антиконкурентни цел или резултат — Презумпция — Условия
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела — Ограничено участие — Условия
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 29, трето тире от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Отчитане на характеристиките на нарушението като цяло
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 9—11 и 21—23 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 296 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Определяне на глобата съразмерно с елементите за преценка на тежестта на нарушението
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Значимост на участието на всяко предприятие — Разграничаване — Картел с няколко части
(член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 3, от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 17, 143—145)
2. В областта на конкуренцията нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС може да се състои не само в споразумения или съгласувани практики, които са изолирани и трябва да се санкционират като отделни нарушения, но също и в поредица от споразумения и съгласувани практики, които са свързани помежду си, така че трябва да се считат за елементи от фактическия състав на единно нарушение. За да установи наличието на единно нарушение, Комисията трябва да докаже, че разглежданите споразумения и съгласувани практики, макар да се отнасят до различни стоки, услуги и територии, са част от един общ план, който съзнателно се изпълнява от съответните предприятия за реализирането на единна антиконкурентна цел.
При разглеждане на въпроса дали съответните незаконни практики представляват няколко нарушения или единно нарушение, следва да се анализира не дали практиките засягат продукти, които принадлежат към един и същ пазар, а дали самите предприятия считат, че тези практики са част от общ план.
Комисията не е допуснала каквато и да било грешка при прилагане на правото, като е счела, че трите подгрупи на съответните продукти са предмет на единно нарушение, макар че принадлежат към различни продуктови пазари.
Констатацията, че съответните подгрупи продукти не принадлежат към един и същи продуктов пазар, тъй като не са взаимозаменяеми от гледна точка на предлагането или търсенето и са различни от техническа, търговска и естетична гледна точка, в никакъв случай не поставя под съмнение фактическите елементи, които карат Комисията да приеме, че предвид съществуващото между тях отношение на взаимна зависимост и прилагането на общ план съответните практики трябва да се считат за част от единно нарушение.
(вж. точки 25, 26, 30, 31 и 36)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 28 и 38)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 53—59, 89—92 и 95)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 84, 132 и 133)
6. В областта на конкуренцията, както следва от точки 9—11 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, методът, който използва Комисията, за да определи глобите, включва два етапа. Първо, Комисията определя основния размер за всяко предприятие или сдружение на предприятия. Второ, тя може да увеличи или намали основния размер с оглед на отегчаващите или смекчаващите обстоятелства, които характеризират участието на всяко от разглежданите предприятия.
По-конкретно, що се отнася до първия етап от метода за определяне на глоби, от точки 21—23 от Насоките от 2006 г. следва, че делът от стойността на продажбите, който ще бъде взет предвид („коефициент тежест на нарушението“), може да бъде определен в диапазона от 0 % до 30 %, като се отчетат фактори като естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички участващи предприятия, географския обхват на нарушението и това дали нарушението е било приведено в действие или не, като се има предвид, че споразуменията за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията поради самото си естество са сред най-тежките ограничения на конкуренцията. В точка 25 от Насоките от 2006 г. се уточнява, че с възпираща цел Комисията добавя към основния размер на глобата процент, който позволява да се изчисли допълнителна сума („коефициент допълнителна сума“), в диапазона между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, като вземе предвид горепосочените фактори.
Следователно разликата в географския обхват, произтичаща от участието на предприятия в единното нарушение в неговата цялост, обхващащо териториите на шест държави — членки на Съюза, от една страна, и на територията само на една държава членка, от друга страна, не обосновава прилагането на различни коефициенти „тежест на нарушението“ и „допълнителна сума“. Всъщност нарушение, което обхваща шест територии на Съюза и засяга три подгрупи продукти не може валидно да се счита за еднакво тежко с нарушение, което е извършено само на територията на една държава членка и което засяга две подгрупи продукти. Предвид обхвата на последиците, които оказва върху конкуренцията на Съюза, първото нарушение трябва да се счита за по-тежко от второто.
(вж. точки 103, 104 и 118)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точка 111)
8. Вж. текста на решението.
(вж. точки 120 и 121)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точка 123)