Неокончателна редакция

Дело T‑77/15

(публикувани откъси)

Tronios Group International BV

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз „SkyTec“ — По-ранна национална словна марка „SKY“ — Относително основание за отказ — Изгубване на права вследствие на търпимост — Член 54, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 20 април 2016 г.

1.      Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Изгубване на права вследствие на търпимост — Преклузивен срок — Начален момент

(член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Преразглеждане на фактическите обстоятелства с оглед на доказателства, които не са били представени преди това пред инстанциите на Службата — Изключване

(член 65, параграф 2 и член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      В хипотезата на използване на по-късна марка, която е идентична на по-ранната марка или е толкова сходна с нея, че може да породи объркване, трябва да са изпълнени четири условия, за да започне да тече срокът за изгубване на права вследствие на търпимост. Първо, по-късната марка трябва да е регистрирана, второ, заявката за регистрацията ѝ трябва да е подадена добросъвестно от нейния притежател, трето, тя трябва да се използва в държавата членка, в която е защитена по-ранната марка, и накрая, четвърто, притежателят на по-ранната марка трябва да знае за използването на тази марка след нейната регистрация.

Целта на член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността е да санкционира притежателите на по-ранни марки, които са търпели използването на по-късна марка на Европейския съюз в продължение на пет последователни години, като са знаели за това използване, загубвайки правото да искат обявяване на недействителност и правото на възражение срещу посочената марка. По този начин тази разпоредба има за цел да постигне баланс между интересите на притежателя на дадена марка от запазване на основната ѝ функция и интересите на други икономически оператори от достъп до знаци, с които да могат да обозначават своите стоки и услуги. Тази цел означава, че за да запази основната функция, притежателят на по-ранна марка трябва да бъде в състояние да възрази срещу използването на по-късна марка, която е идентична или сходна на неговата. Всъщност едва от момента, в който притежателят на по-ранната марка узнае за използването на по-късната марка на Европейския съюз, той може да не търпи повече това използване и следователно да възрази срещу него или да поиска обявяването на по-късната марка за недействителна, като в резултат на това започва да тече срокът за изгубване на права вследствие на търпимост.

Ето защо от телеологично тълкуване на член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва, че релевантната дата, позволяваща да се изчисли началният момент на срока за изгубване на права, е тази на узнаването за използването на по-късната марка.

Това тълкуване изисква притежателят на по-късната марка да представи доказателство за това, че действително притежателят на по-ранната марка е знаел за използването на посочената марка, при липсата на което последният не би могъл да се противопостави на използването на по-късната марка. Всъщност в това отношение следва да се вземе предвид аналогичното правило за ограничения в резултат на бездействие, установено в член 9, параграф 1 от Директива 89/104 относно марките, заменена с член 9, параграф 1 от Директива 2008/95 относно марките, по отношение на което единадесето съображение от посочената директива (съображение 12 от Директива 2008/95) уточнява, че основанието за изгубване на права е приложимо, когато притежателят на по-ранната марка „съзнателно е търпял [употребата] през достатъчно продължителен период“, което означава „умишлено“ или „познавайки фактите“. Налага се констатацията, че тази преценка се прилага mutatis mutandis към член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009, чийто текст съответства на този на член 9, параграф 1 от Директиви 89/104 и 2008/95.

(вж. т. 30—33)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 36)