РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
23 април 2008 година
Дело F‑103/05
Stephen Pickering
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Превод на част от възнаграждението извън страната на месторабота — Пенсии — Неприсъствено производство — Прилагане във времето на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд — Фишове за заплата — Възражение за незаконосъобразност — Равно третиране между длъжностните лица — Принцип на защита на оправданите правни очаквания, придобити права, принцип на правната сигурност и задължение за полагане на грижа — Задължение за мотивиране“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Pickering иска отмяна на фишовете му за заплата за декември 2004 г. и януари и февруари 2005 г., както и на всички последващи фишове за заплата, доколкото са основани на твърдените от него за незаконосъобразни разпоредби на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица, както и на Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, стр. 1), на Регламент (ЕО, Евратом) № 856/2004 на Съвета от 29 април 2004 година, определящ, считано от 1 май 2004 г., корекционните коефициенти (КК) за преводите и пенсиите на длъжностните лица и на другите служители на Европейските общности (ОВ L 161, стр. 6) и на Регламент (ЕО, Евратом) № 31/2005 на Съвета от 20 декември 2004 година за индексиране, считано от 1 юли 2004 г., на възнагражденията и на пенсиите на длъжностните лица и на другите служители на Европейските общности, както и на КК за тези възнаграждения и пенсии (ОВ L 8, 2005 г., стр. 1), тъй като тези разпоредби, от една страна, намаляват както частта от възнаграждението, която може да се преведе извън страната на месторабота, така и КК, приложими по отношение на прехвърлянето, и от друга страна, намаляват КК, приложими по отношение на пенсионните права, придобити преди 1 май 2004 г., въвеждат ново условие за пребиваване по отношение на прилагането на тези намалени КК и премахват КК за пенсионните права, придобити, считано от 1 май 2004 г.; освен това жалбоподателят иска, доколкото е необходимо, да бъде отменено решението на органа по назначаването от 4 юли 2005 г., с което се отхвърля жалбата, подадена от него по административен ред срещу фишовете му за заплата.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Срокове — Представяне на писмената защита след изтичане на срока — Възражение за недопустимост, подадено редовно и своевременно — Допустимост — Неприлагане на неприсъственото производство — Становища по същество, представени в деня на съдебното заседание — Недопустимост
(член 48, параграф 2 и член 122 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Извлечение от платежни ведомости
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове — Начален момент
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Жалба — Възражение за незаконосъобразност — Искане в хода на производството
(член 241 ЕО; Регламенти № 723/2004, № 856/2004 и № 31/2005 на Съвета)
5. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес
6. Длъжностни лица — Възнаграждение — Корекционни коефициенти — Редовни преводи извън страната на месторабота
(член 17 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Възнаграждение — Редовни преводи извън страната на месторабота — Корекционни коефициенти
(член 17 от Приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
1. Когато ответник подаде редовно и своевременно възражение за недопустимост, фактът, че писмената защита не е представена в определения за тази цел срок, не позволява да се приложи неприсъственото производство, предвидено в член 122 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Всъщност поради факта на подаване на възражение за недопустимост не може да се счита, че ответникът не е отговорил на жалбата в определените за това форма и срок.
Становище по същество, което е представено от ответника в деня на съдебното заседание, обаче не е допустимо. Всъщност когато ответникът не представи писмена защита в определения срок в рамките на писмената фаза на производството, устните състезания по същество са равнозначни на представяне на нови правни основания, което е забранено с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; да се допусне тълкуване в обратен смисъл би означавало да се приеме, че ответникът, след като с отделен акт е повдигнал възражение за недопустимост, вече не е обвързан със срока, който съдът е определил за представянето на неговата писмена защита.
За разлика от това, встъпилата страна има пълно право да представи доводи по същество както по време на писмената фаза на производството, така и по време на съдебното заседание. Всъщност по отношение по-специално на жалба с искане за установяване на незаконосъобразност на регламенти, приети от встъпилата страна, би противоречало на принципа на зачитане на правото на защита и на принципа на добро правораздаване, ако поради независещи от нейната воля причини, за които отговорен е ответникът, встъпилата страна, чиито искания визират точно същия резултат като исканията на ответника в неговото възражение за недопустимост, а именно отхвърляне на жалбата, няма право да представи становище по същество, и по-специално становище, с което да защити законосъобразността на оспорените регламенти.
(вж. точки 49 и 53—55)
Позоваване на:
Съд — 15 февруари 2007 г., Комисия/Нидерландия, C‑34/04, Сборник, стр. I‑1387, точка 49
Първоинстанционен съд — 1 декември 1999 г., Boehringer/Съвет и Комисия, T‑125/96 и T‑152/96, Recueil, стр. II‑3427, точка 183
2. Поради естеството и предмета си фишът за заплата няма характеристиките на увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 и на член 91, параграф 1 от Правилника, тъй като представлява само финансов израз на предишни правни решения, свързани с положението на длъжностното лице. Така, дори и да е вярно, че фишовете за заплата като цяло се разглеждат като увреждащи актове, доколкото от тях става видно, че финансовите права на длъжностното лице са били неблагоприятно засегнати, в действителност същинският увреждащ акт е приетото от органа по назначаването решение за намаляване или премахване на дадено плащане, което до този момент длъжностното лице е получавало и което е отразено във фишовете му за заплата.
Това не променя обстоятелството, че фишът за заплата запазва изцяло значението си при определяне на процедурните права на длъжностното лице, предвидени в Правилника. В частност даването на фиш за заплатата на длъжностното лице изпълнява двойна функция: функция за информиране за приемането на решението и функция, свързана със сроковете, тъй като, при условие че фишът ясно отразява съществуването и съдържанието на приетото решение, от момента на връчването му започва да тече срокът за оспорване.
(вж. точки 72 и 75)
Позоваване на:
Съд — 19 януари 1984 г., Andersen и др./Парламент, 262/80, Recueil, стр. 195, точка 4
Първоинстанционен съд — 27 октомври 1994 г., Benzler/Комисия, T‑536/93, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑777, точка 15
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точка 33 и цитираната съдебна практика, както и точка 42; 24 май 2007 г., Lofaro/Комисия, F‑27/06 и F‑75/06, все още непубликувано в Сборника, предмет на висящо дело по обжалване пред Първоинстанционния съд, T‑293/07 P
3. По отношение на случаите, когато засягането на спорното финансово право е под формата на премахване на плащане или на намаляване на неговия размер, премахването или намаляването се извършва месечно и се отразява във всички фишове за заплата след първия фиш, отразил премахването или намаляването, моментът, от който започва да тече срокът за подаване на административна жалба, е получаването от длъжностното лице на първия фиш на заплата, отразяващ премахването или намаляването.
Когато няколко извлечения от пенсионни партиди или фишове за заплата са засегнати от една и съща незаконосъобразност, началната административна жалба срещу първото оспорвано извлечение или първия оспорван фиш, с която се повдига съответното възражение за незаконосъобразност, обикновено трябва да е достатъчна, за да се гарантира на жалбоподателя, в случай че спечели делото по жалбата, която ще подаде след отхвърлянето на посочената административна жалба, финансово удовлетворение също и за периодите, следващи този на обжалваното извлечение или обжалвания фиш. Това трябва на още по-голямо основание да е така в случаите, когато жалбоподателят уточни, че обжалва не извлечението от пенсионните партиди или фиша за заплата като такива, а решението, засягащо правата му, което е отразено във въпросното извлечение или въпросния фиш посредством премахване на плащане или намаляване на неговия размер.
(вж. точки 76 и 89)
Позоваване на:
Съд — 25 май 2000 г., Kögler/Съд, C‑82/98 P, Recueil, стр. I‑3855, точка 49
Първоинстанционен съд — 20 януари 1998 г., Kögler/Съд, T‑160/96, Recueil FP, стр. I‑A‑15 и II‑35, точка 39
4. По отношение на страна, която не разполага с правото по член 230 ЕО да подаде пряка жалба срещу акт с общо приложение, член 241 ЕО представлява израз на общия принцип, гарантиращ ѝ, че за да получи отмяна на решение, което я засяга пряко и лично, има право да оспорва валидността на актовете с общо приложение, чиито последици тя търпи, без да има възможност да поиска отмяната им. Член 241 ЕО обаче не създава самостоятелно право на обжалване и на него може да се направи само инцидентно позоваване в рамките на допустима жалба, а не да представлява предмет на жалба.
В този смисъл възражение за незаконосъобразност, повдигнато в рамките на недопустима жалба, е недопустимо.
(вж. точки 94 и 97)
Позоваване на:
Съд — 6 март 1979 г., Simmenthal/Комисия, 92/78, Recueil, стр. 777, точка 39
Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Agne-Dapper и др./Комисия и др., T‑35/05, T‑61/05, T‑107/05, T‑108/05 и T‑139/05, Recueil FP, стр. II‑A‑2‑1497, точка 42 и цитираната съдебна практика
5. Длъжностно лице, което още работи, не може да обоснове наличие на възникнал и съществуващ интерес от приемане на решение относно корекционния коефициент, който ще се прилага по отношение на бъдещата му пенсия за осигурителен стаж, тъй като по-специално поради свързаното с избора на страна на пребиваване условие — което се проверява едва при преустановяване на трудовата дейност на заинтересованото лице — определянето на корекционния коефициент не може да бъде предмет на предварително решение, засягащо пряко и лично правното положение на заинтересованото лице. Подобно разрешение се прилага единствено в случаите, когато твърденията за нарушение се отнасят не до определянето на корекционните коефициенти, а до самата им система.
(вж. точка 101)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд: 12 февруари 1992 г., Pfloeschner/Комисия, T‑6/91, Recueil, стр. II‑141, точка 27
6. Доколкото дадено длъжностно лице получава възнаграждението си и обективно извършва много голяма част от разходите си, а именно за жилище, храна, както и за свободното си време, в страната на местоработата си, като просто превежда част от заплатата си към страната членка, от която произхожда, за това длъжностно лице не може да се счита, че е в сходно положение с длъжностно лице, което е назначено в последната държава членка и което получава в нея възнаграждението си с приложен корекционен коефициент.
(вж. точка 109)
7. Общностният законодател може във всеки момент да внесе в Правилника промени, които счита, че съответстват на интереса на службата, както и да приеме за в бъдеще по-неблагоприятни нормативни разпоредби за съответните длъжностни лица, при условие че определи преходен период с достатъчна продължителност и длъжностните лица нямат право на запазване на Правилника във вида, в който е съществувал към момента на назначаването им. Така, дори да е вярно, че новата система за превеждане на част от възнаграждението финансово е по-неблагоприятна за длъжностните лица, отколкото системата, съществуваща преди промяната на Правилника, това не променя обстоятелството, че законодателят, който е приел преходните разпоредби, посочени в член 17 от приложение XIII към Правилника, отнасящи се за периода от 1 май 2004 г. до 31 декември 2008 г., може да променя Правилника и да приема разпоредби, свързани с превеждането на част от възнаграждението, които са по-неблагоприятни за длъжностните лица, отколкото при стария правилник.
(вж. точки 115 и 116)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. II‑A‑2‑1527, точка 85 и цитираната съдебна практика