Дело T-212/02
Commune de Champagne и др.
срещу
Съвет на Европейския съюз и
Комисия на Европейските общности
„Жалба за отмяна — Споразумение ЕО—Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти — Решение за одобрение на споразумението — Правно значение — Лозаро-винарски продукти — Защитени наименования — Изключение поради омонимност — Регламент (ЕИО) № 2392/89 и Регламент (ЕО) № 753/2002 — Качествено вино, произведено в определен район „champagne“ — Вина от община Champagne в кантона Во — Допустимост — Увреждащ акт — Процесуална легитимация — Лично засегнато лице — Иск за обезщетение — Причинно-следствена връзка — Вреда, за която Общността може да носи отговорност — Липса на компетентност“
Резюме на определението
1. Жалба за отмяна — Правен интерес
(член 230 ЕО; член 5, параграф 8 от приложение 7 към Споразумението ЕО—Швейцария относно търговията със селскостопански продукти; член 1 от Решение 2002/309 на Съвета и на Комисията)
2. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които пораждат задължителни правни последици
(членове 230 ЕО и 299 ЕО; член 14 и член 17, параграф 1, член 5, параграфи 1—6 и допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението ЕО—Швейцария относно търговията със селскостопански продукти; Решение 2002/309 на Съвета и на Комисията)
3. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които пораждат задължителни правни последици
(член 230 ЕО; член 5, параграфи 1—6 и допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението ЕО—Швейцария относно търговията със селскостопански продукти; член 29, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2392/89 на Съвета; член 36, параграф 3 и приложение VI към Регламент № 753/2002 на Комисията; Решение 2002/309 на Съвета и на Комисията)
4. Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка
(член 288, втора алинея ЕО; член 5, параграфи 1—6 и допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението ЕО—Швейцария относно търговията със селскостопански продукти; Решение 2002/309 на Съвета и на Комисията)
1. Жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако жалбоподателят има интерес от отмяната на оспорвания акт. Такъв интерес може да бъде налице само ако самата отмяна на този акт може да има правни последици, или с други думи, ако жалбата може като резултат да донесе полза на страната, която я е подала.
Следователно не е допустима жалбата за отмяна, подадена от производителите на вина, произхождащи от кантона Во в Швейцария, търгувани под наименованието „champagne“, от община Champagne в кантона Во, от лозаро-винарска асоциация, както и от асоциация за защита на това наименование, срещу Решение 2002/309, доколкото то одобрява от името на Европейската общност член 5, параграф 8 от приложение 7 към Споразумението между Общността и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти, който има като единствена последица разрешаването за преходен период от две години на търговията извън общностната територия на определени вина, произхождащи от кантона Во с наименованието „champagne“.
Всъщност тази разпоредба представлява уговорка за изключителна защита в полза на определени вина, произхождащи от кантона Во, от която защита по силата на член 5, параграфи 1—3 от приложение 7 към Споразумението се ползва наименованието „champagne“, предвидено в списъка на лозаро-винарски продукти с произход от Общността, намиращ се в допълнение 2 към същото приложение. При тези обстоятелства отмяната на посоченото Решение 2002/309 в частта, в която то одобрява споменатата разпоредба, не само че не би донесла никаква полза на жалбоподателите, но дори би била в тяхна вреда, тъй като би отменила преходния период, който то установява в тяхна полза.
(вж. точки 39, 52 и 53)
2. Решение 2002/309 за одобрение от името на Европейската общност по-специално на Споразумението между Общността и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти няма никакви задължителни правни последици, които могат да изменят правното положение на жалбоподателите на територията на Швейцария, и поради това не представлява акт, който може да бъде обжалван на основание член 230 EО.
Всъщност акт на институциите, приет в приложение на Договора, като едностранен акт на Общността, не може да породи права и задължения извън територията, определена от член 299 ЕО, поради което това решение може да има приложно поле само на посочената територия и е лишено от всякакви правни последици на територията на Швейцария. Само посоченото споразумение, което не може да бъде обжалвано, може да произведе правни последици на територията на Швейцария според специфичните изисквания на правния ред на тази държава и едва след като е било ратифицирано съгласно приложимите за това процедури. Така споменатото решение, прието от Съвета и Комисията от името и за сметка на Общността, не изменя правното положение на жалбоподателите на територията на Швейцария, като това положение се урежда единствено от разпоредбите, приети от тази държава при упражняване на нейната суверенна компетентност. Твърдените вредоносни последици, които Споразумението произвежда на територията на Швейцария по отношение на жалбоподателите, всъщност са причинени единствено от обстоятелството, че като е решила суверенно да ратифицира посоченото споразумение, Конфедерация Швейцария се е съгласила да бъде обвързана от него и в съответствие с член 14 от това споразумение се е задължила да предприеме подходящите мерки за осигуряване на изпълнението на произтичащите от това задължения, сред които са и произтичащите от член 5, параграфи 1—6 и допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението, които предвиждат режим на изключителна защита на общностното наименование „champagne“.
(вж. точки 90, 91 и 95)
3. Жалбоподателят може да подаде жалба по член 230 ЕО само при условие, че обжалваният акт произвежда задължителни правни последици, които могат да засегнат неговите интереси, като внесат съществена промяна в неговото правно положение. Не е такъв случаят с Решение 2002/309, доколкото то одобрява от името на Европейската общност член 5, параграфи 1—6 и допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението между Общността и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти, по отношение на жалбоподателите, а именно производителите на вина, произхождащи от кантона Во в Швейцария, продавани под наименованието „champagne“, община Champagne в кантона Во, лозаро-винарска асоциация, както и асоциация за защита на това наименование, така че те нямат правен интерес да обжалват това решение.
В това отношение ако посочените разпоредби на Споразумението гарантират изключителното право, на общностна територия, върху наименованието „champagne“ в полза на определени вина, произведени във френския район Champagne под това наименование, по отношение на жалбоподателите това правно положение вече е съществувало при влизането в сила на Споразумението, както и при подаването на жалбата. Всъщност в съответствие с член 29, параграф 2 от Регламент № 2392/89 за установяване на общите правила за описанието и представянето на вината и гроздовата мъст при подаването на жалбата наименованието „champagne“ по принцип не е можело да бъде използвано за описание на вносно вино. Освен това изключението поради омонимност, предвидено при определени обстоятелства от параграф 3 на тази разпоредба, когато съществува идентичност между географското наименование на продукт в Общността и това на географска единица, разположена в трета страна, се прилага не по право, а след изрично решение за дерогация. Към датата на подаването на жалбата обаче виното, произведено на територията на община Champagne в кантона Во, не се е ползвало от никакво решение за дерогация на забраната, предвидена в посочения по-горе член 29, параграф 2, като по този начин за жалбоподателите е имало юридическа пречка да продават своите продукти под наименованието „champagne“.
Във всеки случай разпоредбите на Регламент № 753/2002 относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти също не позволяват на жалбоподателите да продават в Общността виното, което произвеждат на територията на община Champagne в кантона Во под наименованието „champagne“. Всъщност изключението поради омонимност, предвидено в член 36, параграф 3 от Регламент № 753/2002, не се прилага по право, а зависи от вписване в приложение VI към този регламент, както на географските указания на трети страни, омоними на географски указания, използвани за описание на качествено вино, произведено в определен район, които могат да се ползват от него, така и на практическите условия, гарантиращи, че тези географски указания се разграничават едни от други. Посоченото приложение VI обаче е празно към настоящия момент и следователно не споменава наименованието „champagne“ сред географските указания на трети страни, които могат да се ползват от изключението поради омонимност.
На последно място, възможността тези вина да могат в бъдеще да се ползват от изключението поради омонимност, предвидено от посочения член 36, параграф 3 от Регламент № 753/2002, в случай че Решение 2002/309 бъде отменено, изглежда немислима предвид непълното наличие на условията, установени в швейцарското право за ползване на общинското наименование „champagne“. Освен това евентуално изменение на правното положение на жалбоподателите, дължащо се например на изменение на условията за предоставяне на наименованието „champagne“ на кантона Во, не може да оправдае правния интерес на жалбоподателя, тъй като този интерес не може да се преценява с оглед на бъдещо и хипотетично събитие.
(вж. точки 128, 133—135, 138, 139, 143—145 и 149—151)
4. За да носи Общността извъндоговорна отговорност по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, се изисква да е налице съвкупност от условия, а именно незаконосъобразност на поведението, за което са упреквани институциите, действително съществуване на вреда, както и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и посочената вреда. Що се отнася до последното условие, посочената вреда трябва да е пряка последица от твърдяното поведение.
На общностната територия член 5, параграфи 1—6 и допълнение 2 към приложение 7 към Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно търговията със селскостопански продукти, които предвиждат режим на изключителна защита на общностното наименование „champagne“, не са имали отражение спрямо положението на жалбоподателите, за които по време на влизане в сила на Споразумението вече е имало пречка да продават своята продукция под наименованието „champagne“ по силата на Регламент № 2392/89 за установяване на общите правила за описанието и представянето на вината и гроздовата мъст. Тази невъзможност произтича и от Регламент № 753/2002 относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент № 1493/1999 по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти, приложим от 1 август 2003 г. В резултат на това на общностната територия Решение 2002/309 за одобрение от името на Общността на посоченото споразумение не може да породи вредата, която жалбоподателите претендират, че са претърпели, и която, както те сами определят, произтича от вече приложимата общностна уредба.
На територията на Швейцария единственият източник на твърдените вредоносни последици, които същото това споразумение поражда по отношение на жалбоподателите, е обстоятелството, че като решава суверенно да подпише и ратифицира споменатото споразумение, Конфедерация Швейцария се е съгласила да се обвърже с него и се е ангажирала, в съответствие с член 14 от посоченото споразумение, да приеме подходящите мерки за осигуряване на изпълнението на задълженията, произтичащи от него, сред които произтичащите от посочените по-горе член 5, параграфи 1—6 и допълнение 2 към приложение 7. В резултат на това Общността не може да носи отговорност за евентуалната вреда, която жалбоподателите може да понесат на швейцарска територия, от мерките, приети от швейцарските власти в изпълнение на Споразумението, като по този начин общностният съд не е компетентен да разгледа искане, целящо получаването на обезщетение за нея.
(вж. точки 200, 201 и 204—207)