Съединени дела T‑439/10 и T‑440/10
Fulmen и Mahmoudian
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка в преценката — Тежест и степен на доказване“
Резюме на решението
1. Производство — Решение или регламент, с което или който обжалваният акт е заменен в хода на производството — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и правни основания
2. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Минимални изисквания
(член 296, втора алинея ДФЕС; член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета; член 16, параграф 2 и член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета; член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 на Съвета)
3. Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на индивидуалните и специфични причини, обосноваващи взетите решения — Обхват
(член 7, параграф 2 и член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета; Регламент № 668/2010 на Съвета; член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 на Съвета)
4. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Зачитане на правото на защита — Съдебен контрол
(член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета, член 36, параграфи 3 и 4 от Регламент № 961/2010 на Съвета; член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413 на Съвета)
5. Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват
(Регламент № 668/2010 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета
6. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Задължение за съобщаване на мотивите за ограничителните мерки — Обхват
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 668/2010 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
7. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Решение за замразяване на средства — Съдебен контрол на законосъобразността — Обхват
(Регламент № 668/2010 на Съвета; член 23, параграф 2 от Решение 2010/413 на Съвета)
8. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Частична отмяна на регламент и на решение относно приемането на ограничителни мерки срещу Иран — Действие на отмяната на регламента от момента, в който изтича срокът за обжалване или в който жалбата е отхвърлена — Прилагане на този срок по отношение на действието на отмяната на решението
(член 264, втора алинея ДФЕС и член 280 ДФЕС; член 56, първа алинея и член 60, втора алинея от Статута на Съда; Регламент № 961/2010 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета, изменено с Решение 2010/644)
1. Когато решение или регламент, което или който засяга пряко и лично частноправен субект, в хода на производството е заменен(о) с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и основания. Наистина, би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия, ако в тези случаи жалбоподателят беше длъжен да подава нова жалба. Освен това би било несправедливо, ако за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред съда на Съюза срещу даден акт, съответната институция може да промени обжалвания акт или да го замени с друг и да се позовава в производството на тази промяна или замяна с цел да лиши другата страна от възможността да обхване в първоначалните си искания и основания последващия акт или да представи допълнителни искания и основания срещу него.
(вж. точка 37)
2. Освен ако императивни съображения, отнасящи се до сигурността на Съюза или на неговите държави членки или до международните им отношения, не допускат предоставянето на определени доказателства, Съветът е задължен по силата на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран и на член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 да запознае образуванието, за което се отнася приетата съответно по силата на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 или на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 мярка, с конкретните и специфични причини, поради които счита, че тази разпоредба е приложима по отношение на заинтересованото лице. Така той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на мярката, и съображенията, които са наложили вземането ѝ. В този смисъл той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на мярката, както и съображенията, поради които е решил да вземе тази мярка.
Освен това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка.
(вж. точки 49 и 50)
3. Член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, в сила в момента на приемане на Регламент № 668/2010 за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, задължава Съвета да укаже индивидуалните и специфични причини, обосноваващи решенията, взети в съответствие с член 7, параграф 2 от посочения регламент, и да ги доведе до знанието на съответните лица, образувания или структури. Аналогична разпоредба се съдържа в член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран.
Макар по принцип Съветът да е длъжен да изпълни задължението, предвидено в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007, чрез лично уведомление, посочената разпоредба не предвижда никаква конкретна форма за това, тъй като тя посочва единствено задължение за „довежда[не] до знанието“ на заинтересованото лице на причините за вписването му в спорните списъци. По аналогичен начин член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 предвижда само че Съветът „уведомява […] за своето решение“. При тези обстоятелства е важно разглежданите разпоредби да имат полезно действие.
Това е така, когато, независимо че не е бил уведомен лично, адресатът е бил в състояние в определения за това срок да съобщи на Съвета забележките си относно приемането на ограничителните мерки спрямо него и в предвидения срок да подаде жалба до съда на Съюза за отмяна на оспорваните актове.
(вж. точки 64—66 и 68)
4. Член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран, член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран и член 36, параграфи 3 и 4 от Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 предвиждат разпоредби, гарантиращи правото на защита на образуванията, на които са наложени ограничителни мерки, приети съгласно тези текстове. Спазването на това право подлежи на контрол от съда на Съюза. При тези обстоятелства в производство по жалба за отмяна на оспорваните актове посочените образувания могат да се позовават на принципа на спазване на правото на защита.
(вж. точки 77 и 78)
5. Що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансовите средства на образувание, като Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и Регламент № 668/2010 за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт или възможно най-скоро след посоченото приемане. При поискване от съответното образувание то има право също така да изрази становището си по тези доказателства след приемането на акта.
Що се отнася до съдържанието на уведомлението за уличаващите доказателства, когато по искане на заинтересованото образувание Съветът обяснява, че в преписката му няма други доказателства освен описаните в обжалваните актове, това обяснение не представлява нарушение на правото на защита на това образувание. Наистина, постъпвайки по този начин, Съветът не затруднява защитата на засегнатото образувание, както би се получило, ако той беше укрил съществуването или съдържанието на доказателства, на които основава твърденията си. Обратно, като приема, че в преписката му няма никакво допълнително съществено доказателство, той дава възможност на посоченото образувание да се позове на това обстоятелство в подкрепа на жалбата си за отмяна на оспорваните актове.
(вж. точки 80 и 82—84)
6. Принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и е закрепен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответния субект за съображенията за ограничителна мярка, като Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и Регламент № 668/2010 за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 или в момента на приемането на мярката, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответния субект да упражни своевременно правото си на обжалване. Наистина, спазването на това задължение за уведомяване за посочените съображения е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение.
(вж. точка 87)
7. Съдебният контрол на законосъобразността на акт за приемане на ограничителни мерки спрямо даден субект включва и преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват, за да го обосноват, както и проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка. В случай на оспорване задача на Съвета е да представи тези доказателства с оглед на проверката им от съда на Съюза. В този смисъл контролът за законосъобразност, който трябва да бъде упражнен, не се свежда до проверка на абстрактната „правдоподобност“ на посочените мотиви, а трябва да включва и въпроса дали последните се подкрепят надлежно от конкретни доказателства и данни.
В това отношение оспорваният акт, приет по предложение на държава членка в съответствие с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран, е акт на Съвета. Следователно той трябва да се увери, че приемането му е обосновано, като евентуално поиска от съответната държава членка да му представи необходимите за тази цел доказателства и данни.
Освен това, предвид основната роля на съдебния контрол в контекста на приемането на ограничителни мерки, съдът на Съюза трябва да може да контролира законосъобразността и обосноваността на такива мерки, без да може да му се противопоставя тайната или поверителността на използваните от Съвета доказателства и данни. Освен това Съветът няма право да основава акт за приемане на ограничителни мерки на данни или на материали в преписката, съобщени от държава членка, ако тази държава членка не желае да разреши тяхното съобщаване на юрисдикцията на Съюза, на която е поверено упражняването на контрола за законосъобразността на това решение.
И накрая, нелегалният характер на съответните действия не може да бъде основание да не се изисква от Съвета да докаже участието на дадено образувание в ядреното разпространение. Наистина, от една страна, самият факт, че приемането на ограничителните мерки е предложено на основание член 23, параграф 2 от Решение 2010/413, предполага, че съответната държава членка или върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в зависимост от случая, разполага с доказателства или данни, които според нея или него установяват, че съответното образувание участва в ядреното разпространение. От друга страна, евентуалните затруднения на Съвета, когато опитва да докаже това участие, могат в зависимост от случая да повлияят върху степента на доказване, която се изисква от него. Те обаче не могат да го освободят напълно от доказателствената тежест, която му е възложена.
(вж. точки 96, 97 и 99—101)
8. По силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в отклонение от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, с които даден регламент се обявява за недействителен, влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, или, ако в този срок е подадена жалба, от момента на отхвърлянето на последната. Следователно Съветът разполага със срок от два месеца, към който се прибавя срокът за отдалеченост от десет дни, считано от момента на връчване на решението, за да поправи установеното нарушение, като евентуално приеме нови ограничителни мерки срещу съответните образувания. Впрочем опасността да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на ограничителните мерки, наложени с Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007, не изглежда достатъчно голяма, предвид същественото отражение на тези мерки върху правата и свободите на засегнатите образувания, за да обоснове запазването на последиците на посочения регламент спрямо тях за период, който превишава предвидения в член 60, втора алинея от Статута на Съда.
Освен това по силата на член 264, втора алинея ДФЕС, ако счете за необходимо, Общият съд може да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. Впрочем обстоятелството, че отмяната на Регламент № 961/2010 и отмяната на Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран, след изменението му с Решение 2010/644, пораждат действие на различни дати, би могла сериозно да засегне правната сигурност, тъй като с тези два акта се налагат идентични мерки по отношение на жалбоподателите. Ето защо за жалбоподателите последиците от измененото Решение 2010/413 трябва да се запазят до момента, в който отмяната на Регламент № 961/2010 породи действие.
(вж. точки 106 и107)