Language of document : ECLI:EU:F:2014:264

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

11 декември 2014 година

Дело F‑31/14

Philippe Colart и други

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Представителство на персонала — Комитет по персонала — Избори за комитета по персонала — Правна уредба относно представителството на персонала на Европейския парламент — Компетентност на съвета на преброителите — Процедура по обжалване пред съвета на преброителите — Публикуване на резултатите от изборите — Жалба по административен ред, подадена до съвета на преброителите — Член 90, параграф 2 от Правилника — Липса на предварително обжалване пред ОН — Пряко сезиране на Съда на публичната служба — Недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Colart и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, искат да бъдат отменени резултатите от изборите за комитета по персонала на Европейския парламент, както са публикувани и съобщени от съвета на преброителите на 28 ноември 2013 г. и потвърдени от същия съвет след отхвърляне на жалбата им по административен ред.

Решение:      Отхвърля жалбата като недопустима. Г‑н Colart и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, понасят половината от направените от тях съдебни разноски. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски и е осъден да заплати половината от съдебните разноски на жалбоподателите.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Комитет по персонала — Избори — Компетентност на съда на Съюза — Граници

(член 270 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Представителство — Комитет по персонала — Избори — Редовност — Задължение на институциите да гарантират редовността на изборите — Обхват

(член 9, параграф 2 и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Решение на органа по назначаването да гарантира редовността на изборите и на последващия състав на представителните органи на персонала на институцията — Включване — Условия

(член 270 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Жалби на длъжностните лица — Комитет по персонала — Избори — Решение на съвета на преброителите — Жалба по съдебен ред срещу засегнатата институция при липса на досъдебна процедура съгласно Правилника — Недопустимост

(член 270 ДФЕС; член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и член 1, втора алинея от приложение ІІ към него)

5.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Разходи — Съобразяване на изискванията за справедливост — Частично осъждане на спечелилата делото страна да заплати съдебните разноски

(член 101 и член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      В областта на споровете за избори по-специално на комитета по персонала съдът на Съюза е компетентен да се произнесе въз основа на общите разпоредби от Правилника относно жалбите на длъжностните лица, установени по силата на член 270 ДФЕС. Съдебният контрол се упражнява по отношение на жалбите срещу заинтересованата институция, които имат за предмет актовете или бездействията на органа по назначаването, спрямо които актове или бездействия се осъществява административен контрол, който органът по назначаването осигурява в тази област.

Съдът на Съюза обаче е компетентен само по отношение на актовете на посочения орган, които нарушават интереси. По-специално в споровете за избори относно назначаването на комитетите по персонала актовете, приети от орган, установен по Правилника или не, на който не са делегирани правомощия на органа по назначаването, какъвто е комитетът по персонала, изборно бюро или съветът на преброителите, по принцип не са същински актове на органа по назначаването, които на това основание могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване пред съда на Съюза.

Всъщност само при инцидентни искове в рамките на съдебния контрол върху актовете или бездействията на органа по назначаването предвид задължението му да гарантира редовността на изборите, съдът на Съюза може, във връзка със свързаността между последователните актове относно изборите и със сложната процедура, в която са приети, да трябва да разгледа дали актовете, приети от съвет на преброителите, които са тясно свързани с обжалваното решение на органа по назначаването, са евентуално незаконосъобразни. Подобен съдебен контрол предполага обаче решение на органа по назначаването.

(вж. точки 41, 46 и 47)

Позоваване на:

Съд — решения De Dapper и др./Парламент, 54/75, EU:C:1976:127, т. 8 и 24, Venus и Obert/Комисия и Съвет, 783/79 и 786/79, EU:C:1981:245, т. 22 и Diezler и др./ИСС, 146/85 и 431/85, EU:C:1987:457, т. 5

Първоинстанционен съд — решения Grynberg и Hall/Комисия, T‑534/93, EU:T:1994:86, т. 20, Marx Esser и del Amo Martinez/Парламент, T‑182/94, EU:T:1996:130, т. 37 и Chew/Комисия, T‑28/96, EU:T:1997:97, т. 20

Съд на публичната служба — решение Milella и Campanella/Комисия, F‑71/05, EU:F:2007:184, т. 42 и 43

2.      Институциите на Съюза имат задължението да гарантират на длъжностните си лица възможността да излъчат своите представители напълно свободно и при спазване на установените правила. Ето защо те имат задължението да предупредят или да разкритикуват явни нередности от страна на органите, отговорни за провеждането на изборите, каквито са комитетът по персонала или съветът на преброителите.

В това отношение администрацията, от една страна, може да е длъжна да приеме решения със задължителен характер, а от друга страна, във всеки случай остава длъжна да се произнесе по жалбите по административен ред, които могат да бъдат подадени по този повод в рамките на производството по членове 90 и 91 от Правилника.

Упражняваният от администрацията контрол в изборната материя не се ограничава до правото да се намеси в положения, в които органите, установени по Правилника, или административните органи, натоварени с организацията на изборите, вече са нарушили изборните правили или по-конкретно заплашват да не ги спазят. Напротив, институциите имат правото да се намесят служебно, включително с превантивна цел, в случай че имат съмнения за редовността на изборите.

(вж. точки 42—44)

Позоваване на:

Съд — решение De Dapper и др./Парламент, EU:C:1976:127, т. 22 и 23

Първоинстанционен съд — решение Maindiaux и др./ИСС, T‑28/89, EU:T:1990:18, т. 32 и 71

Съд на публичната служба — решение Milella и Campanella/Комисия, EU:F:2007:184, т. 71

3.      Актовете, приети в рамките на задължението на всяка институция на Съюза да гарантира редовността на изборите за представителни органи на персонала и на последващия състав на тези органи, представляват присъщи на тази институция решения, при наличието на които длъжностните лица и другите служители могат да подадат директно жалба по административен ред пред органа по назначаването, без да са длъжни да спазят процедурата, предвидена в член 90, параграф 1 от Правилника, и да приканят преди това органа по назначаването да вземе решение по отношение на тях.

Съдът на Съюза признава също възможността да се действа директно посредством жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника дори когато органът по назначаването все още не е приел решение, изрично или мълчаливо, с което се въздържа да упражни контрол върху редовността на решение, прието от орган, натоварен с организацията на изборите, доколкото в подобна жалба по административен ред заинтересованото лице уточнява мерките, предвидени от Правилника, за които се твърди, че органът по назначаването се е въздържал да предприеме.

В областта на споровете за избори относно назначаването на комитетите по персонала на институциите на Съюза предварителното подаване на жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника остава във всеки случай необходимо за всяка жалба по съдебен ред, подадена на основание на член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника.

(вж. точки 49—51)

Позоваване на:

Съд — решения De Dapper и др./Парламент, EU:C:1976:127, т. 23 и Diezler и др./ИСС, EU:C:1987:457, т. 7

Първоинстанционен съд — решение White/Комисия, T‑65/91, EU:T:1994:3, т. 91 и 92

Съд на публичната служба — решение Milella и Campanella/Комисия, EU:F:2007:184, т. 54 и определение Klar и Fernandez Fernandez/Комисия, F‑114/13, EU:F:2014:192, т. 58 и 59, което се обжалва пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑665/14 P

4.      Недопустима е жалба по съдебен ред, която е насочена срещу институция на Съюза, но се отнася до законосъобразността на резултата от изборите за комитета по персонала, обявен от съвета на преброителите, а не до решение на органа по назначаването.

Всъщност в хипотезата, в която посоченият комитет отхвърли жалба по административен ред на жалбоподателя въз основа на собствените си правила, последният е могъл да сезира органа по назначаването, за да приеме той решение относно редовността на изборите, дори да отмени резултатите от въпросните избори, и в случай на отказ, изричен или мълчалив, да подаде жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. Жалбоподателят може също да подаде направо жалба по административен ред по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника до органа по назначаването.

В това отношение задължението да се подаде и в изборната материя административна жалба преди да се подаде жалба по съдебен ред на основание член 270 ДФЕС спрямо акт или бездействие на органа по назначаването в рамките на задължението му да упражни контрол върху редовността на изборите за комитета по персонала, не може да отпадне, с мотива че даден орган, в случая съветът на преброителите, е компетентен по силата на текст, приет от комитета по персонала и от самия персонал на институцията, да се произнася по възражения във връзка с провеждането на изборите и резултатите от тези избори.

Всъщност, от една страна, общото събрание на длъжностните лица и органите, установени по Правилника, какъвто е комитетът по персонала, не са компетентни в рамките на условията за избори на комитета по персонала, които те трябва да приемат, да допускат изключение от изрично правило от Правилника, в настоящия случай член 90, параграф 2 от Правилника.

От друга страна, постановено от съвета на преброителите решение е единствено решение, с което се потвърждава или при необходимост се информира за резултатите от изборите. В тази хипотеза Съдът на публичната служба не е компетентен да се произнесе директно, при липсата на каквото и да е решение на органа по назначаването на институцията ответник, за законосъобразността на решение на съвета на преброителите.

За разлика от това по отношение на решение на органа по назначаването във връзка с жалба по административен ред, подадена в изборната материя по силата на член 90, параграф 2 от Правилника, подобно решение представлява за посочения орган, предвид резултатите от изборите и предвид задължението му да гарантира на длъжностните си лица и на другите служители възможността да излъчат техните представители напълно свободно и при спазване на установените правила, избор да действа или да се въздържи от действия в изборния процес. Именно в подобно положение в изборната материя Съдът на публичната служба е компетентен да упражни контрол върху законосъобразността на решение на органа по назначаването, за да се определи по-специално дали той не е приел мярка, предвидена от Правилника по смисъла на член 90, параграф 2, първа алинея от него.

(вж. точки 54, 57 и 60—63)

Позоваване на:

Съд — решение De Dapper и др./Парламент, EU:C:1976:127, т. 28 и 29

Първоинстанционен съд — решения Maindiaux и др./ИСС, EU:T:1990:18, т. 45, Grynberg и Hall/Комисия, EU:T:1994:86, т. 23, Schneider/Комисия, T‑54/92, EU:T:1994:283, т. 19 и Marx Esser и del Amo Martinez/Парламент, EU:T:1996:130, т. 17—22 и 33

Съд на публичната служба — решение Loukakis и др./Парламент, F‑82/11, EU:F:2013:139, т. 25, 29 и 46

5.      Следва да се приложат разпоредбите на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба във връзка с възможността спечелилата делото страна да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на другата страна в хипотезата, в която текстът на спорните вътрешни разпоредби оставя впечатлението, че пряко обжалване пред съда на Съюза е допустимо и когато засегнатата институция признава двусмислеността, но отказва да се намеси, за да промени текста.

(вж. точки 67 и 68)