РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети разширен състав)

10 март 2021 година(*)

„Иск за установяване на неправомерно бездействие и искане за отмяна — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Хармонизирано използване на честотния спектър от 2 GHz — Общоевропейски системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) — Решение 2007/98/ЕО — Хармонизирана система за подбор на оператори — Разрешения за избраните оператори — Решение № 626/2008/ЕО — Покана за предприемане на действия — Липса на покана за действие — Изразяване на становище от Комисията — Недопустимост — Отказ да се предприемат действия — Акт, неподлежащ на обжалване — Недопустимост — Правомощия на Комисията“

По дело T‑245/17

ViaSat, Inc., установено в Карлсбад, Калифорния (Съединени щати), представлявано от E. Righini, J. Ruiz Calzado, P. de Bandt, M. Gherghinaru и L. Panepinto, адвокати,

ищец,

подпомагано от

Кралство Нидерландия, представлявано от M. Bulterman, в качеството на представител,

и от

Eutelsat SA, установено в Париж (Франция), представлявано от L. de la Brosse и C. Barraco-David, адвокати,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, представлявана от G. Braun, L. Nicolae и V. Di Bucci, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

EchoStar Mobile Ltd, установено в Дъблин (Ирландия), представлявано от A. Robertson, QC,

и от

Inmarsat Ventures Ltd, установено в Лондон (Обединено кралство), представлявано от C. Spontoni, B. Amory, É. Barbier de La Serre, адвокати, и A. Howard, barrister,

встъпили страни,

с предмет главно искане на основание член 265 ДФЕС да се установи, че Комисията неправомерно не е взела определени мерки в рамките на хармонизираното прилагане на правилата за предоставяне на мобилни спътникови услуги (МСУ) в честотния обхват от 2 GHz, а при условията на евентуалност — искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмата на Комисията от 14 и 21 февруари 2017 г., с които последната отговаря на поканата за предприемане на действия от страна на ищеца,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg (докладчик), K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse, съдии,

секретар: B. Lefebvre, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 юни 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Правна уредба и обстоятелства, предхождащи спора

1        С цел осигуряване на ефективно управление и използване на радиочестотния спектър чрез координиране на националните политики и където е приложимо, хармонизиране на условията, свързани с неговата наличност и използване, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат Решение № 676/2002/ЕО от 7 март 2002 година относно правната уредба за политиката на [Европейския съюз] в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 163).

2        Като считат, че конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии предполага всички преносни мрежи и услуги да са подчинени на една и съща правна рамка, Парламентът и Съветът приемат поредица от директиви относно електронните съобщителни мрежи и услуги. Тази правна рамка се състои по-специално от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183) и Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата правна уредба за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195).

3        Тази правна рамка е актуализирана значително с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37).

4        С Решение 2007/98/ЕО от 14 февруари 2007 година относно хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в честотния обхват от 2 GHz за въвеждането на системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (ОВ L 43, 2007 г., стр. 32, наричано по-нататък „Решението за хармонизиране“), прието на основание член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър, Европейската комисия извършва хармонизация на условията за използване и наличност на честотния обхват от 2 GHz за въвеждането на системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ).

5        За да насърчат развитието на конкурентен вътрешен пазар на МСУ в Европейския съюз и за да осигурят постепенно покритие във всички държави членки, Парламентът и Съветът приемат, на основание член 95 ЕО (понастоящем член 114 ДФЕС), Решение № 626/2008/ЕО от 30 юни 2008 година относно подбора и разрешаването на системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (ОВ L 172, 2008 г., стр. 15, наричано по-нататък „Решението за МСУ“).

6        В изпълнение на правомощията, предоставени ѝ по силата на член 9, параграф 3 от Решението за МСУ, Комисията приема Решение 2011/667/ЕС от 10 октомври 2011 година относно условията за съгласувано прилагане на правилата за привеждане в изпълнение по отношение на МСУ (ОВ L 265, 2011 г., стр. 25, наричано по-нататък „Решението за изпълнение“).

7        С покана за представяне на кандидатури от 7 август 2008 г. за общоевропейски системи, предоставящи МСУ (ОВ C 201, 2008 г., стр. 4), Комисията започва процедура за подбор, предвидена в дял II от Решението за МСУ.

8        След приключване на разглежданата процедура за подбор Комисията приема Решение 2009/449/ЕО от 13 май 2009 година относно подбора на оператори на общоевропейски системи, предоставящи МСУ (ОВ L 149, 2009 г., стр. 65, наричано по-нататък „Решението за подбор“), с което избира двама кандидати: Inmarsat Ventures Ltd (наричано по-нататък „Inmarsat“) и Solaris Mobile Ltd (понастоящем EchoStar Mobile Ltd, наричано по-нататък „EchoStar“), встъпили страни в настоящото производство в подкрепа на исканията ѝ.

9        Ищецът, ViaSat, Inc., според собствените му твърдения е дружество, което предоставя широка гама комуникационни решения, предназначени за предприятията, за частните лица и за правителствата. Понастоящем то предоставя услуги за свързаност на борда чрез спътник в Съединените щати и желае да предоставя по-специално същия вид услуги чрез съвместно предприятие, създадено през 2016 г. с Eutelsat SA, встъпила страна в настоящото производство в подкрепа на исканията на ищеца, в целия Съюз, както и по основните въздушни пътища, свързващи Северна Америка и Европа.

10      Inmarsat, един от операторите, избрани след процедурата за общ подбор за доставка на МСУ, разработва система, позволяваща предоставянето на услуги за свързаност на борда на въздухоплавателни средства летящи над Европа благодарение на система, наименувана European Aviation Network (наричана по-нататък „системата EAN“), като се основава на наземни станции и сателитни компоненти.

11      Inmarsat иска от националните регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“) необходимите разрешения, за да експлоатира системата EAN, използвайки предоставената му в Решението за подбор честота.

12      На 2 август 2016 г. ищецът изпраща до Комисията писмо, с което иска от нея да предприеме действия, за да попречи на НРО да предоставят на Inmarsat разрешенията за използване на честотния обхват от 2 GHz за прилагането на системата EAN без нова покана за представяне на кандидатури съгласно обща процедура за подбор, предвидена в членове 3—6 от Решението за МСУ, за да се гарантира хармонизираният резултат. В това отношение той изтъква по същество, че посочената система представлява съвсем ново използване на честотния обхват от 2 GHz, тъй като преследва цели, коренно различни от предвидените в посоченото решение и в рамките на тази обща процедура за подбор, а именно предоставяне на общоевропейски МСУ за повсеместна свързаност.

13      С електронно писмо от 31 октомври 2016 г. Комисията отговаря на писмото на ищеца от 2 август 2016 г., като посочва, че не е приела никакво решение по искане за разрешение за използване на честотния обхват от 2 GHz за МСУ от един от избраните оператори, тъй като този въпрос „при всички положения“ трябва да бъде разгледан от компетентните национални органи.

14      Тъй като отговорът на Комисията от 31 октомври 2016 г. не го удовлетворява, на 22 декември 2016 г. ищецът ѝ изпраща писмо, с което иска от нея да изрази становище по отправената в писмото му от 2 август 2016 г. покана да изпълни задължението си да предприеме действия на основание член 17 ДЕС, член 9, параграф 2, трета алинея и съображение 22 от Решението за МСУ, член 5, параграф 2, съображения 24 и 35 от Директивата за разрешение и член 19 от Рамковата директива.

15      Комисията отговаря на писмото на ищеца от 22 декември 2016 г. с писма от 14 и 21 февруари 2017 г.

16      В писмото си от 14 февруари 2017 г. Комисията потвърждава, че както вече е посочила на ищеца в електронното си писмо от 31 октомври 2016 г., тя не е приела никакво решение във връзка със заявление за разрешение за ползване на честотния обхват от 2 GHz за системите, доставящи МСУ, от един от избраните оператори, тъй като този въпрос „при всички положения“ трябва да бъде разгледан от компетентните национални органи. Освен това тя посочва, от една страна, че макар да контролира развитието на пазарите и на правната уредба по този въпрос, по-специално в рамките на Комитета по съобщенията и работната група по МСУ на посочения комитет, мерките за изпълнение относно системите, предоставящи МСУ, и техните оператори се вземат на национално равнище, и от друга страна, че тя само улеснява сътрудничеството между държавите членки в съответствие с Решението за изпълнение. Тя добавя, че не се предвижда каквото и да било ново определяне на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, така както е предвидена в Решението за МСУ, и че не е установила никакви обстоятелства, които могат да доведат до образуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка поради реални или възможни национални мерки в областта, уредена с Решението за МСУ, във връзка с упражняването от посочените национални органи на техните функции по издаване на разрешения или по изпълнение в приложение на това решение.  

17      В писмото си от 21 февруари 2017 г. Комисията уточнява, че приложимата правна уредба не ѝ предоставя специфична компетентност в това отношение и че следователно тя не може да предприема действия, за да приеме решение, възпрепятстващо държава членка да разреши на Inmarsat да използва честотния обхват от 2 GHz, за да предоставя „въздух—земя“ услуги по свързаност при полет.  

II.    Производството и исканията на страните

18      На 24 април 2017 г. ищецът подава настоящия иск в секретариата на Общия съд.

19      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 юли 2017 г., Eutelsat прави искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ищеца. С определение от 12 септември 2017 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска това встъпване. В определения срок Eutelsat представя писменото си становище, а главните страни — своите становища във връзка с него.

20      На 10 август 2017 г. Кралство Нидерландия подава в секретариата на Общия съд молба за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на ищеца. С решение от 15 септември 2017 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска това встъпване. Кралство Нидерландия представя писменото си становище, а главните страни представят становищата си по него в определения срок.

21      На 22 и 23 август 2017 г. съответно Inmarsat и EchoStar подават молби за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определения от 11 октомври 2017 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска тези встъпвания. В определените срокове Inmarsat и EchoStar представят писмените си становища, а главните страни представят становищата си по тях.

22      Ищецът, подкрепян от Кралство Нидерландия и от Eutelsat, моли Общия съд:

–        да установи неправомерно бездействие от страна на Комисията,

–        при условията на евентуалност, да отмени изцяло или частично решението на Комисията, съдържащо се в писмата ѝ от 14 и 21 февруари 2017 г.,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

23      Комисията, подкрепяна от EchoStar и Inmarsat, иска от Общия съд:

–        да отхвърли иска за установяване на неправомерно бездействие като недопустим или, при условията на евентуалност, като неоснователен,

–        да отхвърли искането за отмяна като недопустимо или, при условията на евентуалност, като неоснователно,

–        да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

24      С решение от 10 април 2019 г. втори състав на Общия съд (в предишния му състав) решава да спре производството по настоящото дело на основание член 69, букви а) и г) от Процедурния правилник на Общия съд, до произнасянето на решение по дело C‑100/19. Решение Viasat UK и Viasat (C‑100/19, EU:C:2020:174), е произнесено на 5 март 2020 г., така че производството по настоящото дело е възобновено на тази дата.

25      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в десети състав, на който е разпределено и настоящото дело в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник.

26      По предложение на десети състав Общият съд решава да възложи делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

27      По предложение на съдията докладчик Общият съд (десети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят на писмените въпроси. Страните изпълняват това искане в определените срокове.

III. От правна страна

28      Ищецът иска, главно, да се установи неправомерно бездействие на Комисията, тъй като счита, че тя не е отстранила твърдения пропуск.

29      При условията на евентуалност, като счита, че Комисията е допуснала грешки при тълкуването, що се отнася до обхвата на нейните правомощия в областта на МСУ, ищецът иска отмяна на решението, съдържащо се в писмата ѝ от 14 и 21 февруари 2017 г., които са му изпратени в отговор на писмото му от 22 декември 2016 г.

1.      По иска за установяване на неправомерно бездействие

30      Ищецът поддържа, че Комисията неправомерно не е приела необходимите мерки, за да попречи на използването на честотния обхват от 2 GHz, за което се твърди, че е различно от това, което е било предмет на общата процедура за подбор, и за да осигури запазването на хармонизирания вътрешен пазар за общоевропейски МСУ, които гарантират повсеместна свързаност в този честотен обхват.

31      Комисията главно оспорва допустимостта на искането за установяване на неправомерно бездействие. При условията на евентуалност тя счита, че това искане е неоснователно.

32      Що се отнася до допустимостта на искането за установяване на неправомерно бездействие, Комисията, подкрепяна от Inmarsat, поддържа, от една страна, че се е произнесла по поканата на ищеца за предприемане на действия, и от друга страна, че предметът на това искане не съответства на предмета на поканата за предприемане на действия, тъй като по същество тя не е поканена официално да изпрати отделен акт на Inmarsat, за да му попречи да използва честотния обхват от 2 GHz или за да предотврати фрагментиране на вътрешния пазар, поради което не е могла да се произнесе в това отношение. Тя счита, че е изразила ясно позицията си след поканата за предприемане на действия от страна на ищеца, макар този отговор да не е довел до приемането на исканите от него мерки. Накрая Комисията счита, че искът за установяване на неправомерно бездействие е недопустим и доколкото някои актове, които евентуално би трябвало да предприеме съгласно поканата за предприемане на действия, попадат в обхвата на правото ѝ на преценка и във всички случаи ищецът не е пряко и лично засегнат от такива актове.  

33      В това отношение следва да се определи какъв е в случая предметът на поканата за предприемане на действия от страна на ищеца. Всъщност тази покана очертава рамката, в която може да се предяви искът за установяване на неправомерно бездействие, в случай че Комисията не се произнесе. Определянето на посочения предмет освен това позволява да се провери по-специално дали Комисията действително се е произнесла по посочената покана за действие.

1.      По предмета на поканата на ищеца за предприемане на действия и рамките, в които може да се предяви искът за установяване на неправомерно бездействие

34      Комисията, от една страна, изтъква, че в писмото на ищеца от 22 декември 2016 г. той я поканил да адресира до НРО акт под каквато и да било форма (решение или становище), за да им попречи да издадат разрешения на Inmarsat за някои видове употреба на честотния обхват от 2 GHz, докато в рамките на настоящото искане за установяване на неправомерно бездействие той иска от Общия съд да установи, че Комисията не е взела мерки, за да предотврати друго използване на този честотен обхват. Според Комисията последното действие би могло да изисква акт с общо приложение или индивидуален акт, адресиран до Inmarsat, като в този случай трябвало да се преценяват много различни обстоятелства.

35      От друга страна, Комисията поддържа, че ищецът иска от Общия съд да установи, че тя е допуснала неправомерно бездействие, като не е взела никакви мерки, за да запази развитието на хармонизиран вътрешен пазар за общоевропейските МСУ в честотния обхват от 2 GHz, които осигуряват повсеместна свързаност, въпреки че не е била ясно поканена да предприеме действия по този въпрос. Според нея писмото на ищеца от 22 декември 2016 г. не съдържа необходимите данни, за да ѝ позволи да вземе отношение, като приеме решение или предложи проект за решение на съзаконодателите на Съюза, за да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар, тъй като посоченото писмо не съдържа никакви сведения в това отношение. Именно ищецът трябвало да изложи конкретно съдържанието на посоченото решение.

36      Ищецът счита, че не съществува никакво условие за особена форма, що се отнася до поканата за предприемане на действия, и че изпратената от него покана до Комисията с писмо от 22 декември 2016 г. е достатъчно ясна, за да ѝ позволи да се запознае конкретно със съдържанието на решението, което я приканва да приеме, по-специално с оглед на ясния текст на писмото му от 2 август 2016 г.

37      Освен това ищецът твърди, че в писмото си от 22 декември 2016 г. е анализирал задълженията, които Договорите налагали на Комисията в рамките на „доброто функциониране на единния пазар“ и правомощията ѝ да „отстрани пречки[те]“ пред вътрешния пазар, които биха могли да възникнат, когато, както в случая, има опасност да възникнат разногласия между НРО.

38      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 265, втора алинея ДФЕС искът за установяване на неправомерно бездействие е допустим само ако съответната институция преди това е поканена да действа. Отправянето на покана до институцията е основно процесуално изискване и с изпълнението му, от една страна, се поставя началото на двумесечния срок, в който институцията е длъжна да се произнесе, а от друга, се очертава предметът на евентуалния иск, в случай че институцията не се произнесе. Макар да не се изисква особена форма, все пак е необходимо поканата да бъде достатъчно недвусмислена и точна — за да може Комисията да е наясно с конкретното съдържание на решението, което се иска от нея — и да е видно, че целта на тази покана е да накара Комисията да вземе отношение (вж. решения от 3 юни 1999 г., TF1/Комисия, T‑17/96, EU:T:1999:119, т. 41 и цитираната съдебна практика и от 29 септември 2011 г., Ryanair/Комисия, T‑442/07, непубликувано, EU:T:2011:547, т. 22).

39      Текстовете на иска за установяване на неправомерно бездействие и на поканата за предприемане на действия обаче не трябва да бъдат идентични. Всъщност с такъв иск ищецът не може да иска от Общия съд да разпореди на Комисията да приеме пропуснатото действие, а само евентуално да установи, че тя е нарушила Договора, като не е приела поисканите мерки в нарушение на задълженията си (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2000 г., Camar и Tico/Комисия и Съвет, T‑79/96, T‑260/97 и T‑117/98, EU:T:2000:147, т. 67). Следователно по естеството си този иск не изисква ищецът да използва при предявяването на исканията си пред Общия съд същата формулировка като съдържащата се в изпратената до Комисията покана за предприемане на действия.

40      В това отношение следва да се отбележи, че предметът на поканата за действие на ищеца е виден по-специално от заглавието на писмото му от 22 декември 2016 г., което гласи следното:

„Покана за действие на основание член 265, втора алинея ДФЕС, с която се приканва Комисията да уважи искането на [ищеца] от 2 август 2016 г. да вземе окончателно решение с цел да се попречи на [НРО] да приемат решение за уважаване на искането на Inmarsat да му разрешат да използва честотния [обхват от 2 GHz], за да предоставя чрез компоненти „въздух—земя“ услуги по свързаност при полет“.

41      Освен това, след като излага всички правни норми, въз основа на които счита, че Комисията е длъжна да предприеме действия, ищецът повтаря разглежданото искане, като използва следната, несъмнено различна, но по същество близка формулировка:

„Ето защо [ищецът] моли Комисията да действа незабавно, за да попречи на НРО да разрешат на Inmarsat да използва радичестотния спектър [в честотния обхват от 2 GHz] за предоставяне на свързаност при полет без нова процедура за възлагане на правото за използване на този радиочестотен спектър“.

42      Освен това в писмото си от 22 декември 2016 г. ищецът изрично и формално иска от Комисията да предприеме действия по разглежданото искане. При тези обстоятелства посоченото писмо трябва да се тълкува като равносилно на покана за действие по смисъла на член 265 ДФЕС по отношение на всички изчерпателно изложени съображения в писмото от 2 август 2016 г. (вж. в този смисъл решение от 3 юни 1999 г., TF1/Комисия, T‑17/96, EU:T:1999:119, т. 42).

43      Ето защо следва да се провери дали поканата за действие, отправена до Комисията на 22 декември 2016 г. във връзка с писмото на ищеца от 2 август 2016 г., съдържа достатъчно недвусмислена и точна подкана да се попречи на „коренно различно“ използване на честотния обхват от 2 GHz и разпокъсването на вътрешния пазар, за да позволи на Комисията да се запознае конкретно със съдържанието на решението, което се иска от нея, и дали от тази покана следва, че тя има за цел да накара Комисията да вземе отношение по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 38 по-горе.

44      В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че в писмото си от 2 август 2016 г. ищецът изразява по-специално становището си, че ако НРО предоставят на Inmarsat разрешенията за системата EAN, това би представлявало „фундаментално различно“ използване на обхвата от 2 GHz от посоченото от законодателя на Съюза.

45      Следователно, обратно на твърдяното по същество от Комисията, отправените от ищеца искания към Общия съд да установи неправомерно бездействие от нейна страна, поради това че не е взела мерки, за да „попречи на НРО да разрешат, без никакво съгласуване, използването от Inmarsat на честотния обхват от 2 GHz основно за мрежи „въздух—земя“ и за да попречи на „фундаментално различно“ използване на обхвата от 2 GHz, не излизат извън допустимия предмет на иска за установяване на неправомерно бездействие, така както е установен от поканата за предприемане на действия, адресирана до Комисията на 22 декември 2016 г. във връзка с писмото на ищеца от 2 август 2016 г.

46      Същото се отнася и за искането на ищеца Общият съд да установи, че Комисията неправомерно не е „предотвратила различно използване на честотния обхват от 2 GHz“.

47      За сметка на това, както поддържа Комисията, искането за установяване на неправомерно бездействие е недопустимо, доколкото ищецът иска от Общия съд да установи, че Комисията неправомерно не е приела индивидуален акт, адресиран до Inmarsat и целящ да му попречи да използва честотния обхват от 2 GHz за своята система „въздух—земя“, която осигурява свързаност на борда на въздухоплавателните средства. Всъщност в отговор на писмения въпрос на Общия съд и по време на съдебното заседание ищецът посочва, че един от актовете, които Комисията била компетентна да приеме съгласно поканата за предприемане на действия, е „писмено предупреждение“, адресирано до Inmarsat, с което му се забранява да използва честотния обхват от 2 GHz за експлоатацията на системата EAN. Нито в изпратената до Комисията на 22 декември 2016 г. покана за действие, нито в писмото си от 2 август 2016 г., към което тя препраща, ищецът обаче не е приканил Комисията да приеме такъв акт, адресиран до Inmarsat. Приканване за предприемане на действия в този смисъл не може да се изведе и от контекста, в който посочената покана за действие и посоченото писмо са изпратени от ищеца на Комисията, който ясно се отнася до приемането на акт, предназначен да попречи на НРО да предоставят разрешения на Inmarsat, по-специално относно използването на този честотен обхват, което според ищеца не съответства на хармонизираните цели и на Решението за подбор.

48      Следователно повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, изведено от това, че предметът на това искане не съответства на предмета на поканата за действие, е частично основателно.

49      На второ място, следва да се отбележи, че отправената от ищеца покана за действие до Комисията, се основава на предпоставката, че тя е длъжна да действа, когато съществува риск от засягане на хармонизирането на вътрешния пазар на МСУ. В това отношение ищецът се основава на член 17 ДЕС и на ролята на Комисията като „пазител на Договорите“ да осигури спазването на правото на Съюза, както и на правомощията, които според него Комисията имала по силата на член 19 от Рамковата директива и на съображение 35 от Директивата за разрешение, за да следи функционирането на вътрешния пазар на МСУ.

50      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика поканата за действие трябва да съдържа указания относно съдържанието на искания акт, но нищо не изисква да посочва възможно най-точно искания акт (вж. в този смисъл решения от 8 юли 1970 г., Hake/Комисия, 75/69, EU:C:1970:65, т. 4—10 и от 22 май 1985 г., Парламент/Съвет, 13/83, EU:C:1985:220, т. 35—37).

51      В случая Комисията е можела да заключи от изпратената ѝ на 22 декември 2016 г. покана за действие във връзка с писмото на ищеца от 2 август 2016 г., че актът, който ищецът я приканва да приеме, трябва да доведе до запазване на вътрешния пазар на използване на честотния обхват от 2 GHz за МСУ, както е установен от приложимата правна уредба. Освен това следва да се отбележи, както прави ищецът, че Комисията отговаря в писмото от 21 февруари 2017 г., че нейните служби „наблюдават развитието на пазара и на правната уредба“.

52      Предвид изложеното по-горе, от една страна, противно на твърденията на Комисията, поканата за действие е била достатъчно недвусмислена и точна по отношение на съдържанието на акта, който тя е приканена да приеме, за да ѝ даде възможност да се произнесе по действията, които трябва да се предприемат, за да се попречи на НРО да предоставят разрешения на Inmarsat с цел запазване на вътрешния пазар на МСУ.

53      От друга страна, искането за установяване на неправомерно бездействие е недопустимо, доколкото ищецът иска от Общия съд да установи, че Комисията неправомерно не е приела индивидуален акт, адресиран до Inmarsat и целящ да му попречи да използва честотния обхват от 2 GHz за своята система „въздух—земя“, която осигурява свързаност на борда на въздухоплавателните средства.

2.      По наличието на произнасяне на Комисията след поканата за предприемане на действия от страна на ищеца

54      Комисията изтъква, че в писмата си от 14 и 21 февруари 2017 г. тя изразила становище след отправената от ищеца покана да приеме акт, за да попречи на НРО да предоставят на Inmarsat разрешенията за използване на честотния обхват от 2 GHz, за да предоставя чрез компоненти „въздух—земя“ услуги по свързаност при полет. Тя счита, че е определила позицията си ясно с оглед на посочената покана за действие, макар този отговор да не е довел до приемането на поисканите от ищеца мерки.

55      В репликата ищецът оспорва доводите на Комисията, като изтъква, че нейният отговор след поканата му за предприемане на действия, изразен в писмата ѝ от 14 и 21 февруари 2017 г., е равносилен на неправомерно бездействие. В отговора си на писмените въпроси на Общия съд обаче той изтъква, че е „безспорно, че в [посочените писма] Комисията [се е] произнесла и че това произнасяне [е равносилно] на отхвърляне на [поканата му за предприемане на действия]“. Запитан от Общия съд по този въпрос в съдебното заседание, ищецът потвърждава, че вече не оспорва, че Комисията се е произнесла вследствие на поканата му за предприемане на действия, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

56      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 265, втора алинея ДФЕС „[и]скът е допустим само ако съответната институция, орган, служба или агенция преди това е поканена да действа. Ако след изтичане на срок от два месеца от тази покана съответната институция, орган, служба или агенция не се е произнесла, искът може да бъде заведен в нов двумесечен срок“.

57      Съгласно постоянната съдебна практика условията за допустимост на иск за установяване на неправомерно бездействие, определени в член 265 ДФЕС, не са изпълнени, когато приканената да извърши действие институция се е произнесла по тази покана преди подаването на иска (вж. решение от 21 юли 2016 г., Nutria/Комисия, T‑832/14, непубликувано, EU:T:2016:428, т. 45 и цитираната съдебна практика).

58      В случая, видно от писмата на Комисията от 14 и 21 февруари 2017 г., тя е приела, че поради липса на компетентност не може да предприеме действия вследствие на поканата на ищеца да вземе мерки, предназначени да попречат на НРО да предоставят на Inmarsat разрешенията за използване на честотния обхват от 2 GHz за експлоатацията на системата EAN, за да се запази вътрешният пазар, произтичащ от хармонизирането на използването на този честотен обхват за МСУ. Следователно става въпрос за отказ да се предприемат действия.

59      От постоянната съдебна практика обаче следва, че институцията не е в положение на неправомерно бездействие не само когато приеме акт, който удовлетворява ищеца, но и когато откаже да приеме този акт и отговори на отправеното до нея искане, като изложи причините, поради които счита, че посоченият акт не следва да бъде приет или че тя не е компетентна да го приеме (вж. определение от 7 декември 2017 г., Techniplan/Комисия, T‑853/16, непубликувано, EU:T:2017:928, т. 22 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решения от 8 март 1972 г., Nordgetreide/Комисия, 42/71, EU:C:1972:16, т. 4 и от 24 ноември 1992 г., Buckl и др./Комисия, C‑15/91 и C‑108/91, EU:C:1992:454, т. 15 и 20, и определение от 8 декември 2005 г., Campailla/Комисия, C‑211/05 P, непубликувано, EU:C:2005:760, т. 17).

60      Следователно изразеният от съответната институция отказ да предприеме действия в съответствие с покана, представлява произнасяне, с което се прекратява неправомерното бездействие (определение от 4 май 2005 г., Holcim (Франция)/Комисия, T‑86/03, EU:T:2005:157, т. 36 и решение от 21 юли 2016 г., Nutria/Комисия, T‑832/14, непубликувано, EU:T:2016:428, т. 44, вж. също в този смисъл решение от 19 ноември 2013 г., Комисия/Съвет, C‑196/12, EU:C:2013:753, т. 22—31).

61      Поради това следва да се констатира, че в случая Комисията е преустановила неправомерното бездействие, в което е упрекната, преди предявяването на иска. При тези условия искът за установяване на неправомерно бездействие трябва да се отхвърли като недопустим.

62      С оглед на гореизложеното не е необходимо да се разглежда твърдението на Комисията за недопустимост на искането за установяване на неправомерно бездействие, доколкото някои актове, които тя евентуално би трябвало да предприеме съгласно поканата на ищеца за предприемане на действия, попадат в обхвата на правото ѝ на преценка и следователно не могат да бъдат предмет на такова искане и при всички положения ищецът не е пряко и лично засегнат от тези актове.

2.      По искането за отмяна

63      Ищецът счита, че в писмата от 14 и 21 февруари 2017 г., изпратени му от Комисията, последната е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че единствено държавите членки следва да вземат решенията относно разрешенията за експлоатация на честотите в честотния обхват от 2 GHz по отношение на избраните оператори на МСУ и относно изпълнението им. Той поддържа, че Комисията разполага с правомощия за вземане на подходящи мерки, за да попречи на държавите членки да предоставят разрешения на Inmarsat и да предотврати разпокъсването на вътрешния пазар на МСУ.

64      Комисията счита, че искането за отмяна е недопустимо по-специално поради това че писмата ѝ от 14 и 21 февруари 2017 г. нямат задължителен характер и сами по себе си не представляват обжалваеми актове по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС.

65      При условията на евентуалност Комисията поддържа, че искането за отмяна е неоснователно, доколкото не разполага с правомощия за приемане на исканите от ищеца актове и не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е отговорила в този смисъл на поканата за предприемане на действия в писмата си от 14 и 21 февруари 2017 г.

1.      По решението, съдържащо се в писмата от 14 и 21 февруари 2017 г., и контрола за законосъобразност, упражняван от Общия съд

66      Комисията, подкрепяна от Inmarsat, счита, че писмата ѝ от 14 и 21 февруари 2017 г. не представляват обжалваеми актове по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС. Като се основава на съдебната практика, тя счита, че посочените писма съдържат, от една страна, обикновена информация, адресирана до ищеца, според която Комисията не е взела никакво решение „в отговор на искане за разрешение за МСУ“, и от друга страна, правно становище, съгласно което такова решение при всички положения е част от правомощията на компетентните национални органи. Освен това тя приема, че гледната точка на ищеца, че тези писма засягат съществено правното му положение, е чисто спекулативна, тъй като се основава на няколко хипотези.

67      Ищецът, подкрепян от Кралство Нидерландия, счита, че писмата на Комисията от 14 и 21 февруари 2017 г. съдържат решение, срещу което може да се подаде жалба за отмяна. Според него тези писма съдържат окончателно произнасяне на Комисията, което представлява отказ да предприеме действия след поканата на ищеца да вземе мерки, целящи да попречат на НРО да предоставят на Inmarsat разрешенията за използване на честотния обхват от 2 GHz за експлоатацията на системата EAN, за да се запази вътрешният пазар, произтичащ от хармонизацията на използването на този честотен обхват за МСУ.

68      Съгласно постоянната съдебна практика само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на трети лица, като измени съществено правното им положение, представляват актове, които подлежат на обжалване (решения от 31 март 1971 г., Комисия/Съвет, 22/70, EU:C:1971:32, т. 42, от 2 март 1994 г., Парламент/Съвет, C‑316/91, EU:C:1994:76, т. 8 и от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, EU:C:2011:656, т. 36).

69      За да се определи дали акт или решение, чиято отмяна се иска, произвежда такива последици, квалифицирането му следва да се разгледа неговата същност (решение от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9), както и намерението на техните автори за квалифицирането на тези актове (решения от 17 юли 2008 г., Athinaïki Techniki/Комисия, C‑521/06 P, EU:C:2008:422, т. 42 и от 26 януари 2010 г., Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑362/08 P, EU:C:2010:40, т. 52). За сметка на това формата, в която е приет даден акт или е взето решение, по принцип е без значение за допустимостта на жалба за отмяна (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и от 7 юли 2005 г., Le Pen/Парламент, C‑208/03 P, EU:C:2005:429, т. 46).

70      В случая, както следва от точки 58—60 по-горе, с писмата си от 14 и 21 февруари 2017 г. Комисията се произнася по поканата за действие на ищеца, с която той иска от нея да вземе мерки, целящи да се попречи на НРО да издават разрешения на Inmarsat за използването на честотния обхват от 2 GHz за експлоатация на системата EAN, за да се запази вътрешният пазар, произтичащ от хармонизирането на използването на този честотен обхват за МСУ, като приема, че няма компетентност да предприеме действия в това отношение. Противно на поддържаното от Комисията, посочените писма не съдържат само информация или правно становище, а трябва да се считат за отказ за предприемане на действия.

71      В това отношение следва да се припомни, че изразен от съответната институция отказ да предприеме действия в съответствие с покана по принцип представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 4 май 2005 г., Holcim (France)/Комисия, T‑86/03, EU:T:2005:157, т. 36; решение от 21 юли 2016 г., Nutria/Комисия, T‑832/14, непубликувано, EU:T:2016:428, т. 44 и определение от 7 декември 2017 г., Techniplan/Комисия, T‑853/16, непубликувано, EU:T:2017:928, т. 20).

72      От постоянната съдебна практика обаче следва също, че когато съдържа отказ, както в настоящия случай, актът на Комисията трябва да бъде преценяван според естеството на искането, в чийто отговор е издаден (решения от 8 март 1972 г., Nordgetreide/Комисия, 42/71, EU:C:1972:16, т. 5, от 24 ноември 1992 г., Buckl и др./Комисия, C‑15/91 и C‑108/91, EU:C:1992:454, т. 22 и определение от 13 март 2007 г., Arizona Chemical и др./Комисия, C‑150/06 P, непубликувано, EU:C:2007:164, т. 22). В частност, отказът е акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, стига актът, който институцията е отказала да приеме, да подлежи на обжалване съгласно тази разпоредба (вж. решение от 22 октомври 1996 г., Salt Union/Комисия, T‑330/94, EU:T:1996:154, т. 32 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл определения от 13 март 2007 г., Arizona Chemical и др./Комисия, C‑150/06 P, непубликувано, EU:C:2007:164, т. 23 и от 22 януари 2010 г., Makhteshim-Agan Holding и др./Комисия, C‑69/09 P, непубликувано, EU:C:2010:37, т. 46).

73      Така, за да се прецени дали е допустимо искането за отмяна на отказа на Комисията да предприеме действия вследствие на поканата на ищеца да вземе мерки, целящи да попречат на НРО да предоставят на Inmarsat разрешения за използване на честотния обхват от 2 GHz за експлоатацията на системата EAN, за да се защити вътрешният пазар, произтичащ от хармонизирането на използването на този честотен обхват за МСУ, е необходимо да се провери дали актът, който Комисията е поканена да приеме, подлежи на контрол от страна на Общия съд съгласно член 263 ДФЕС (вж. в този смисъл определение от 13 март 2007 г., Arizona Chemical и др./Комисия, C‑150/06 P, непубликувано, EU:C:2007:164, т. 23).

74      В случая този въпрос е свързан с въпроса дали Комисията разполага с правомощия за приемането на такъв акт. Всъщност, за да се определи дали в случая самият акт, който Комисията е отказала да приеме поради твърдяната липса на компетентност, може да бъде обжалван в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 73 по-горе, следва по-специално да се определи какво е естеството на този акт с оглед на твърдените от ищеца правомощия. Следователно това предполага най-напред да се разгледат правомощията на Комисията за приемане на акт в съответствие с поканата за предприемане на действия. След това, ако Комисията разполага с необходимите правомощия, следва да се провери, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 73 по-горе, дали законосъобразността на акта, който тя е компетентна да приеме, подлежи на контрол от страна на Общия съд. Ако отговорът на някой от тези въпроси е отрицателен, в случая, ако Комисията не разполага с компетентност или ако ищецът не е процесуално легитимиран да подаде жалба за отмяна на акт, който Комисията е компетентна да приеме, искането за отмяна трябва да бъде отхвърлено било като неоснователно, в първия случай, било като недопустимо, във втория случай, с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 73 по-горе. За сметка на това, ако Комисията е компетентна да приеме акт с поисканото от ищеца съдържание, чиято отмяна той би могъл да поиска на основание член 263 ДФЕС, жалбата трябва да бъде уважена, доколкото Комисията е отказала да предприеме действия, като е приела, че не е компетентна.

75      Поради това законосъобразността на отказа да се предприемат действия, който се съдържа в писмата от 14 и 21 февруари 2017 г., ще бъде разгледана едновременно с допустимостта на искането за отмяна на такъв отказ (вж. в този смисъл решение от 16 юни 1993 г., Франция/Комисия, C‑325/91, EU:C:1993:245, т. 11).

76      Освен това следва да се припомни, че Общият съд има право да прецени според обстоятелствата във всеки конкретен случай дали доброто правораздаване оправдава отхвърлянето по същество на жалба без предварително произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията по отношение на жалбата за отмяна и изведено от липса на правен интерес на ищеца или от липса на процесуална легитимация на същия да иска отмяна на акт, поискан в поканата за действия (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, EU:C:2002:118, т. 52). В настоящия случай, като се има предвид връзката между допустимостта и основателността на искането за отмяна, Общият съд счита, че следва да се произнесе най-напред по наличието на правомощия на Комисията да приеме акт вследствие на отправената до нея покана за действие, без да се засягат точки 107—112 и 164—180 по-долу.

2.      По доводите на ищеца относно всяко от правомощията на Комисията за приемане на исканите актове вследствие на поканата му за предприемане на действия

77      Следва да се припомни, че в писмото си от 22 декември 2016 г. ищецът изрично и формално иска от Комисията да уважи съдържащото се в писмото му от 2 август 2016 г. негово искане да предприеме действия с цел да попречи на НРО да предоставят разрешения на Inmarsat за използването на честотния обхват от 2 GHz за експлоатиране на системата EAN, с оглед да се запази вътрешният пазар, произтичащ от хармонизирането на използването на този честотен обхват за МСУ.

78      Три елемента на отговор на поканата за действие на ищеца следват по същество от писмата на Комисията от 14 и 21 февруари 2017 г. Първо, Комисията посочва, че свързаните с МСУ и техните оператори решения по заявленията за разрешение и мерките за изпълнение се вземат на национално равнище. Второ, тя поддържа, че само улеснява сътрудничеството между държавите членки в съответствие с Решението за изпълнение, и посочва, че не се предвижда никакво ново определяне на целта на използване на честотния обхват от 2 GHz. Трето, тя счита, че приложимата правна уредба не ѝ предоставя специфична компетентност да предприема действия, за да попречи на държава членка да даде на Inmarsat разрешения за използване на честотния обхват от 2 GHz, за да предоставя чрез компоненти „въздух—земя“ услуги по свързаност при полет.

79      Ищецът, подкрепян от Кралство Нидерландия и от Eutelsat, счита, че с писма от 14 и 21 февруари 2017 г. Комисията неправилно е приела, че няма компетентност да действа след отправената до нея покана. Той оспорва също твърдението, че няма процесуална легитимация да иска отмяна на актовете, които Комисията била компетентна да приеме.

80      В това отношение, що се отнася до естеството на акта, който според него Комисията е длъжна да приеме след поканата за предприемане на действия, ищецът посочва по същество в отговор на писмените и устните въпроси на Общия съд, че действията на Комисията биха могли да приемат формата на индивидуален акт, адресиран до Inmarsat с цел да се забрани използването на честотния обхват от 2 GHz за разгръщане на системата EAN, за която ищецът твърди, че е несъвместима с правната уредба относно МСУ, на акт, с който на Inmarsat се отнема възможността да се ползва от Решението за подбор, на адресиран пряко до НРО акт, целящ да им попречи да предоставят на Inmarsat разрешение за използването на честотния обхват от 2 GHz за разгръщане на посочената система, или още на акт с общо приложение, който да цели запазването на хармонизираното предназначение на използването на честотния обхват от 2 GHz и да попречи на НРО да предоставят такива разрешения на Inmarsat.

81      В това отношение най-напред следва да се отбележи, че както е видно от точка 47 по-горе, поканата за предприемане на действия, отправена от ищеца до Комисията, не съдържа молба за приемане на индивидуален акт, който да бъде адресиран до Inmarsat и с който цели да забрани използването на честотния обхват от 2 GHz за експлоатиране на системата EAN. Следователно ищецът не може валидно да оспорва законосъобразността на решението, съдържащо се в писмата на Комисията от 14 и 21 февруари 2017 г. в това отношение. Всъщност, след като Комисията не е била поканена от ищеца да приеме този акт, тя съответно не е могла да приеме решение в това отношение.

82      По-нататък ищецът счита, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е отказала да приеме индивидуален акт, който да адресира до НРО, или акт с общо приложение, или като е пренебрегнала или неправилно е тълкувала правомощията, които произтичат за нея, първо, от правната уредба относно управлението на радиочестотния спектър и МСУ, второ, от общите принципи на правото относно обществените поръчки, трето, от задължението ѝ да предотврати разпокъсването на вътрешния пазар, за да гарантира полезното действие на инициативата за хармонизиране на честотния обхват от 2 GHz, предназначен за МСУ, както и, четвърто, от принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС. Накрая, той счита, че по естеството си тези правомощия са имплицитни.

1)      По съществуването на изричните правомощия на Комисията

1)      По правомощията на Комисията по силата на правната уредба относно управлението на радиочестотния спектър и МСУ

83      Според ищеца системата EAN, предлагаща компоненти „въздух—земя“ за свързаност по време на полет, за която Inmarsat иска разрешение от НРО, не съответства нито на съдържащото се в Решението за хармонизиране определение на целите на използването на честотния обхват от 2 GHz, нито на ангажиментите, поети от него в рамките на процедурата за подбор, за изпълнението на които е било избрано, а именно да достави МСУ, осигуряващи повсеместна свързаност.

84      Ищецът счита, че докато правомощията за предоставяне на разрешенията са предоставени с Решението за МСУ на НРО, правомощията за определяне на честотите, предназначени за МСУ, за определяне на целите, за които честотният обхват от 2 GHz ще бъде използван, и за подбор на операторите съгласно общата процедура, принадлежат изключително на Комисията, по-специално на основание дял II от Решението за МСУ. Според ищеца, подкрепян от Eutelsat, предоставено от държава членка на Inmarsat разрешение да промени използването на честотния обхват от 2 GHz в полза на мрежата „въздух—земя“ представлява явно заобикаляне на тези правомощия, запазени за Комисията, и изопачаване на понятията „мобилни спътникови системи“ и „допълнителни наземни компоненти“, определени в Решението за МСУ, както и в условията и задълженията, установени от Комисията в поканата за представяне на кандидатури и в Решението за подбор.

85      Според ищеца, доколкото Комисията е приела Решението за хармонизиране и Решението за подбор, тя трябвало да следи за правилното им прилагане и в този контекст да реши, че използването на честотния обхват от 2 GHz за МСУ по предлаганата от Inmarsat основно наземна мрежа представлява съществена промяна в хармонизираното използване на този честотен спектър на равнището на Съюза. В това отношение според ищеца и Eutelsat Комисията трябвало да съобщи на НРО, първо, че това предвидено ново използване не попада в рамките на използването на посочения спектър, определено за Inmarsat след процедурата за подбор в изпълнение на Решението за МСУ, и второ, че всяко решение относно различно използване на този спектър трябвало да се приеме съгласно „процедура на Съюза“, а именно след нова покана за представяне на кандидатури.

86      Освен това ищецът поддържа, че Решението за изпълнение, прието от Комисията на основание член 9, параграф 3 от Решението за МСУ, на което тя се позовава в писмото си от 14 февруари 2017 г., като твърди, че правомощията ѝ в областта на мерките за изпълнение по отношение на получил разрешение оператор се свеждат до проследяване на предприетите в това отношение действия на национално равнище, се прилага само по отношение на евентуалните нарушения на общите условия, посочени в член 7, параграф 2 от това решение, и следователно не се отнася до етапа на „издаване на разрешения“, описан в дял III от посоченото решение.

87      Следователно според ищеца Комисията е била длъжна да предприеме действия, за да предотврати риска от отклоняване по отношение на обхвата и критериите, определени за изключителното използване на честотния обхват от 2 GHz, разрешено по силата на процеса на хармонизиране и на следващата от него процедура за подбор.

88      Комисията, подкрепяна от Inmarsat и EchoStar, твърди, че правната уредба на Съюза, приложима към системите, предоставящи МСУ, не ѝ предоставя правомощия по отношение на разрешенията, които се предоставят на операторите за конкретно използване на честотен обхват. Тази компетентност била запазена единствено за НРО, които единствени са компетентни да предоставят разрешения на избраните кандидати и да приемат мерки за изпълнение, за да осигурят спазването на общите условия.

89      В това отношение е важно да се отбележи, че правната уредба относно управлението на радиочестотния спектър и на МСУ предвижда ясно разпределение на правомощията между Комисията и държавите членки.

90      От една страна, от правната уредба относно управлението на радиочестотния спектър и МСУ следва, че Комисията притежава, както отбелязва ищецът, определени правомощия за приемане на актове със задължително правно действие. Всъщност член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър предоставя на Комисията компетентност за определяне на достъпността и целта на използването на честотите, която компетентност тя е упражнила по отношение на използването на честотния обхват от 2 GHz за системите, предоставящи МСУ, като е приела Решението за хармонизиране.

91      Както поддържа ищецът, Комисията разполага съгласно дял II от Решението за МСУ и с изключителната компетентност да подбира операторите на МСУ в честотния обхват от 2 GHz съгласно обща процедура за подбор. Комисията потвърждава в съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд, че в рамките на тази обща процедура за подбор тя определя по-специално дали системата, предложена в рамките на отговора на поканата за представяне на кандидатури, отговаря на определението за система за предоставяне на МСУ, което произтича от член 2, параграф 2, буква а) от посоченото решение. Всъщност, както е видно от този дял, Комисията организира сравнителна процедура за подбор на оператори на мобилни спътникови системи. Именно в изпълнение на тази изключителна компетентност Комисията приема Решението за подбор, с което избира Inmarsat и Solaris (понастоящем EchoStar) като оператори на системи, предоставящи МСУ в честотния обхват от 2 GHz (вж. т. 8 по-горе).

92      От друга страна, правната уредба, приложима по отношение на МСУ, предоставя определени изключителни правомощия на държавите членки. Така, на първо място, по силата на дял III от Решението за МСУ компетентните национални органи издават на избраните от Комисията оператори необходимите разрешения за използване на радиочестотите, предоставени за експлоатацията на мобилни спътникови системи.

93      Всъщност съгласно член 7, параграф 1 от Решението за МСУ само държавите членки трябва да следят избраните кандидати да имат правото да използват конкретните радиочестоти, посочени в решението на Комисията, и правото да експлоатират мобилна спътникова система. Освен това съгласно член 8, параграф 1 от Решението за МСУ държавите членки гарантират, че компетентните им органи издават на кандидатите, избрани в съответствие с дял II от това решение и получили разрешение да използват радиочестотния спектър по силата на член 7 от посоченото решение, разрешенията, необходими за предоставяне на допълнителни наземни компоненти на мобилни спътникови системи на тяхната територия.

94      От текста на член 7, параграф 1 и на член 8, параграф 1 от Решението за МСУ следва, че издаването на разрешението по първата от тези разпоредби е подчинено на едно-единствено условие, а именно операторът, който иска това разрешение, да бъде избран кандидат в съответствие с дял II от посоченото решение, докато за разрешението по втората от тези разпоредби са необходими две условия, съгласно които освен качеството на избран оператор, заявителят трябва да получи и разрешение да използва радиочестотния спектър съгласно член 7 от това решение (вж., в този смисъл и по аналогия, решение от 5 март 2020 г., Viasat UK и Viasat, C‑100/19, EU:C:2020:174, т. 46).

95      Следователно буквалното тълкуване на член 7, параграф 1 и на член 8, параграф 1 от Решението за МСУ води до извода, че НРО не може да откаже разрешение на основание на една от тези разпоредби с мотива, че системата, за която се иска разрешение, не е мобилна спътникова система или че съответният оператор не е изпълнил поетото в хода на процедурата за подбор задължение (вж. в този смисъл решение от 5 март 2020 г., Viasat UK и Viasat, C‑100/19, EU:C:2020:174, т. 49). В този контекст трябва да се отбележи, че както следва от точка 91 по-горе, преди да приеме Решението за подбор, Комисията преценява дали системата, предложена от оператора в отговор на поканата за представяне на кандидатури е мобилна спътникова система.

96      От това следва, че НРО не разполагат с никаква свобода на преценка при издаването на разрешения, така че не могат да ги откажат, ако заявлението е отправено от избран от Комисията оператор, което ищецът приема.

97      Ищецът твърди по същество, че от това обстоятелство следва, че Комисията е длъжна да предприеме действия, за да „защити“ изключителните си правомощия и за да попречи на НРО да предоставят разрешения, в случай че системата, за чието използване избраният оператор иска разрешение, е била изменена, какъвто бил настоящият случай със системата EAN, спрямо тази, за чието изпълнение последният е бил избран от Комисията, и когато новата система не съответства на целите, предвидени в Решението за хармонизиране и в Решението за МСУ, нито на ангажиментите, поети от съответния оператор в рамките на общата процедура за подбор.

98      С оглед на това следва да се отбележи, на второ място, че компетентността да се контролира спазването на общите условия, предвидени съответно в член 7, параграф 2 и в член 8, параграф 3 от Решението за МСУ, с които са обвързани разрешенията, и на задълженията, поети от съответния оператор в рамките на процедурата по подбор, както и компетентността за санкциониране на евентуални нарушения, е предоставена на държавите членки, като в това отношение Комисията разполага само с компетентност за координиране.

99      Всъщност, първо, член 9 от Решението за МСУ предвижда система за наблюдение за спазването на общите условия, с които са обвързани разрешенията, издавани от НРО, и процедурата по изпълнение в случай на неспазване на посочените общи условия от страна на получилия разрешение избран оператор. Решението за МСУ предоставя правомощия в това отношение на първо място на държавите членки.

100    Така съгласно член 9, параграф 2, втора алинея от Решението за МСУ държавите членки осигуряват наблюдение за спазването на общите условия към разрешенията, предоставени съгласно членове 7 и 8 от посоченото решение и предприемат необходимите мерки в случаи на неспазване. В член 9, параграф 2, първа алинея от това решение се посочва, че националните правила за изпълнение трябва да са в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с член 10 от Директивата за разрешение.

101    Съгласно член 10 от Директивата за разрешение НРО контролират и следят за спазването на условията, с които могат да бъдат обвързани общото разрешение или правата за ползване на радиочестотите. В това отношение държавите членки оправомощават НРО по-специално да налагат на предприятията, които не изпълняват задължението си да спазват тези общи разрешения или условията за използване, възпиращи финансови санкции или разпореждания за преустановяване или забавяне на предоставянето на услуга или пакет услуги, което, ако продължи, би довело до съществено нарушение на конкуренцията.

102    Посочените в точки 99—101 по-горе разпоредби трябва да се разглеждат в светлината на съображение 21 от Решението за МСУ, съгласно което решенията за отнемане на предоставените разрешения във връзка с МСУ или допълнителни наземни компоненти поради неизпълнение на поетите задължения трябва да се изпълняват на национално равнище.

103    Второ, сред общите условия, с които са обвързани разрешенията по член 7, параграф 1 от Решението за МСУ и чието спазване държавите членки трябва да осигурят в съответствие с член 9, параграф 2, втора алинея от това решение, е включено по-специално условието по член 7, параграф 2, буква а) от същото решение избраните кандидати да използват разпределения им радиочестотен спектър за предоставяне на МСУ. В този смисъл последната разпоредба, разглеждана във връзка с определението по член 2, параграф 2, буква а) от посоченото решение, се отнася до контрола на държавите членки върху спазването на предназначението на предоставената честота за доставка на МСУ и следователно до проверката дали системата, за чиято експлоатация се използва посочената честота, е мобилна спътникова система, предоставяща МСУ, което ищецът признава по същество, като поддържа, че целта за хармонизиране на честотния обхват от 2 GHz изисква „мобилни спътникови системи“ да предоставят МСУ.

104    Освен това разрешенията по член 7, параграф 1 от Решението за МСУ са подчинени и на общото условие, предвидено в член 7, параграф 2, буква в) от това решение, съгласно което избраните кандидати спазват всички задължения, които са поели в своите заявления или по време на организираната от Комисията процедура за подбор.

105    Освен това разрешенията, предоставени от НРО на основание член 8, параграф 1 от Решението за МСУ, са придружени по-специално от общото условие, предвидено в член 8, параграф 3, буква а) от това решение, съгласно което операторите използват предоставения им радиочестотен спектър за доставка на допълнителни наземни компоненти на мобилни спътникови системи, както и от условието, предвидено в член 8, параграф 3, буква б) от посоченото решение, съгласно което допълнителните наземни компоненти са неразделна част от мобилната спътникова система и се контролират от механизма за управление на ресурсите и на сателитните мрежи. Разгледани във връзка с определението, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква б) от същото решение, тези разпоредби позволяват да се осигурят наблюдение и контрол от страна на държавите членки на спазването от страна на избрания оператор по-специално на ролята на допълнителните наземни компоненти в разрешената съгласно член 7, параграф 1 от въпросното решение мобилна спътникова система.

106    Следователно трябва да се констатира, че Решението за МСУ предвижда процедура за надзор по отношение на система, за която разрешенията се издават от НРО, и контрол върху използването на честота, възложена на получилия разрешение избран оператор, в съответствие с хармонизираната цел за доставка на МСУ, а оттам и върху спазването от последния на приложимата към МСУ правна уредба, по-специално що се отнася до самото определяне на мобилната спътникова система и до поетите в хода на процедурата за подбор ангажименти. Правомощията за вземане на решения в това отношение са предоставени на държавите членки.

107    Трето, що се отнася до правомощията на Комисията в рамките на процедурата по контрол и изпълнение, от съображение 22 от Решението за МСУ следва, че макар контролът върху използването на радиочестотния спектър от избраните и получили разрешения оператори на мобилни спътникови системи да се осъществява на национално равнище, на което се вземат и всички необходими мерки по изпълнението, Комисията трябва да запази възможността да определи реда и условията за провеждане на съгласувана процедура за контрол или изпълнение. Комисията трябва винаги когато е необходимо да има възможност да повдига въпроси във връзка с изпълнението, свързани със спазването от операторите на общите условия за издаване на разрешение.

108    Така, от една страна, съгласно член 9, параграф 2, трета алинея от Решението за МСУ „[с]ъс съдействие от страна на Комитета по съобщенията, [създаден с член 22 от Рамковата директива], Комисията може да разгледа всяко едно твърдяно конкретно нарушение на общите условия“. Освен това съгласно същата разпоредба, когато „държава членка уведоми Комисията относно конкретно нарушение, Комисията разглежда твърдяното нарушение“. Тази разпоредба не уточнява естеството на акта, който Комисията би могла да приеме на основание на нея, или правните последици от проверката, която Комисията може или евентуално трябва да извърши.

109    От контекстуалното тълкуване на член 9, параграф 2, трета алинея от Решението за МСУ обаче следва, че в изпълнение на правомощията, предоставени ѝ с тази разпоредба, в рамките на работата на Комитета по съобщенията Комисията може или евентуално трябва да адресира препоръка или становища до компетентните национални органи. Всъщност от член 9, параграф 2 от посоченото решение следва, че държавите членки са длъжни да осигурят спазването на общите условия и да предприемат подходящи мерки в случай на неспазване (вж. т. 100 по-горе). От това следва, че „разглеждането“, която Комисията може или трябва да извърши съгласно член 9, параграф 2, трета алинея от това решение, може да има за цел единствено да предостави на държавите членки съдействие, за да решат дали е налице нарушение на общите условия и евентуално за санкцията, която следва да се наложи за такова нарушение, без обаче да предоставя на Комисията компетентност за вземане на решения в това отношение.

110    Съгласно припомнената в точки 68 и 69 по-горе съдебна практика обаче за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички разпоредби, приети от институциите, без оглед на тяхната форма, които целят да породят задължителни правни последици (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 54).

111    За разлика от това извън обхвата на съдебния контрол, предвиден в член 263 ДФЕС, остава всеки акт, който не поражда задължителни правни последици, каквито са подготвителните актове, потвърждаващите актове и чисто изпълнителните актове, актовете, представляващи само препоръки или становища, както и по принцип вътрешните инструкции (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2006 г., Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 P, EU:C:2006:541, т. 55 и цитираната съдебна практика, и определение от 14 май 2012 г., Sepracor Pharmaceuticals (Ireland)/Комисия, C‑477/11 P, непубликувано, EU:C:2012:292, т. 52).

112    Следователно в приложение на съдебната практика, припомнена в точка 72 по-горе, настоящото искане за отмяна е недопустимо, доколкото се отнася до отказ на Комисията да приеме акт на основание член 9, параграф 2, трета алинея от Решението за МСУ.

113    От друга страна, що се отнася до компетентността, с която разполага Комисията по силата на член 9, параграф 3 от Решението за МСУ, за да приеме решение, пораждащо задължителни правни последици по отношение на държавите членки, с цел да установи механизъм за съгласуване на изпълнението на общите условия за доставка на МСУ, Комисията приема, в отговор на довода на Eutelsat и на въпрос на Общия съд, че тази разпоредба ѝ предоставя правомощия за приемане на други подходящи мерки за съгласувано прилагане на общите правила за изпълнение, по-конкретно по отношение на общите условия, свързани с използването на допълнителни наземни компоненти.

114    Следва обаче да се отбележи, както прави Комисията, че компетентността, която ѝ е предоставена по силата на член 9, параграф 3 от Решението за МСУ, е само компетентност за съгласуване на процедурите за прилагане на мерки за изпълнение от компетентните национални органи, като последните все пак запазват пълната компетентност по отношение на прилагането на тези мерки за изпълнение. Така по силата на тази разпоредба Комисията няма никаква компетентност нито да установява със задължителна сила наличието на нарушение на общите условия, нито да приема акт, с който да възпрепятства посочените национални органи да издадат разрешение или да го отнемат или да спрат действието му, в случай че установят наличието на нарушение.

115    От гореизложеното следва, че противно на поддържаното от ищеца, Решението за МСУ не предоставя на Комисията изрични правомощия да преценява съвместимостта на системата EAN с Решението за подбор или с приложимата по отношение на МСУ правна уредба, нито за последващо приемане на акт, целящ да попречи на НРО да предоставят разрешения на Inmarsat или да ги принуди да оттеглят предоставените разрешения, което да представлява обжалваем акт съгласно член 263 ДФЕС.

116    На трето място, доколкото доводите, изтъкнати от ищеца в рамките на настоящото твърдение, трябва да се разбират в смисъл, че той изтъква наличието на имплицитни правомощия на Комисията да приеме противоположен акт, като оттегли или измени Решението за подбор на операторите, с мотива че използването на честотния обхват от 2 GHz, предоставен на Inmarsat, не съответства нито на целите, определени в Решението за хармонизиране, нито на критериите, въз основа на които Inmarsat е било избрано, следва да се констатира следното.

117    Съгласно общ принцип на правото органът, който е компетентен да приеме даден правен акт, по принцип е също така компетентен да го отмени или измени чрез приемането на actus contrarius, освен ако изрична разпоредба предоставя тази компетентност на друг орган (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2002 г., Lagardère и Canal+/Комисия, T‑251/00, EU:T:2002:278, т. 130 и от 15 декември 2016 г., Испания/Комисия, T‑808/14, непубликувано, EU:T:2016:734, т. 40).

118    В случая, доколкото НРО могат да предоставят разрешения само на избраните от Комисията оператори (вж. т. 94 по-горе), оттеглянето на Решението за подбор би довело до загуба за оператора на статута му на избран оператор и съгласно член 7, параграф 1 и член 8, параграф 2 от Решението за МСУ НРО вече не биха могли да му предоставят разрешения.

119    В това отношение не е изключено при определени обстоятелства Комисията да е компетентна да отмени или да измени приетото от нея решение за подбор (вж. в този смисъл решение от 5 март 2020 г., Viasat UK и Viasat, C‑100/19, EU:C:2020:174, т. 47).

120    Признаването на такава компетентност на Комисията да оттегли или да измени Решението за подбор, с мотива че след приемането му избраният оператор е изменил системата си, така че тя вече не е в съответствие с приложимата към МСУ правна уредба или със задълженията, поети в хода на процедурата по подбор, обаче ще противоречи на системата за разпределяне на правомощията между Комисията и държавите членки, тъй като това предполага Комисията да преценява съвместимостта на разглежданата система с правната уредба и с посоченото решение, като така ще стане ненужна процедурата за изпълнение, която е от изключителната компетентност на държавите членки да вземат решения. Както обаче следва от точка 106 по-горе, в рамките на системата за разпределение на правомощията между Комисията и държавите членки, произтичаща от Решението за МСУ, последните трябва да проверят — със съдействието на Комисията, разполагаща в това отношение с правомощия за координиране — дали е налице такава съвместимост, в рамките на контрола за спазване на общите условия, с които са обвързани предоставените на избрания оператор разрешения. Така компетентността в това отношение е изрично предоставена с изричните разпоредби на Решението за МСУ на орган, различен от Комисията по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 117 по-горе.

121    Освен това следва да се припомни, че оттеглянето с обратно действие на благоприятен административен акт е подчинено на строги условия. Съгласно постоянната съдебна практика, дори на всяка институция на Съюза, която установи, че приет от нея акт е незаконосъобразен, да следва да се признае правото да го оттегли в разумен срок и с обратно действие, това право може да бъде ограничено от необходимостта да се спазва принципът на оправданите правни очаквания на лицето, за което актът е благоприятен и което е можело да разчита на неговата законност (вж. решения от 17 април 1997 г., de Compte/Парламент, C‑90/95 P, EU:C:1997:198, т. 35 и цитираната съдебна практика и от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, EU:T:2011:209, т. 189 и цитираната съдебна практика) Така оттеглянето на правопораждащ акт е подчинено на три условия: първо, решението, с което се създават права, трябва да бъде незаконосъобразно, второ, оттеглянето трябва да се осъществи в разумен срок след приемането на съответното решение, и трето, институцията по принцип трябва да зачита оправданите правни очаквания на лицето, което се ползва от решението и което е можело добросъвестно да разчита на законосъобразността на това решение (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г., Eklund/Комисия, F‑57/11, EU:F:2012:145, т. 69—72). Ищецът обаче не е изтъкнал никакъв довод, за да докаже, че в случая второто и третото от посочените по-горе условия са изпълнени.

122    От това следва, че настоящото твърдение не може да бъде прието.

2)      По правомощията на Комисията, произтичащи от общите принципи на правото на Съюза в областта на обществените поръчки

123    Като се позовава на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65) и на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1), ищецът, подкрепян от Eutelsat, твърди, че задължението за предприемане на действия от Комисията произтича и от общите принципи на правото на Съюза относно обществените поръчки, съгласно които възлагащият орган е длъжен да следи за спазването на задълженията и на условията, установени в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, както и на принципите на равно третиране, недопускане на дискриминация и прозрачност. Така Комисията трябвало да санкционира „явните отклонения“ с оглед на обхвата на разрешеното използване и на основанието, на което е процедурата за възлагане на обществена поръчка.

124    Комисията отхвърля тези доводи.

125    Следва да се отбележи, че с настоящото твърдение ищецът, изглежда, поддържа по същество, че с оглед на „основната промяна“ на целта на използване от Inmarsat на честотния обхват от 2 GHz спрямо тази, за която е бил избран, Комисията е била длъжна, с оглед на общите принципи на правото на Съюза относно обществените поръчки, да възобнови процедурата за подбор или да организира нова процедура за подбор, за да може да прецени отново системата EAN, в рамките на нова такава процедура.

126    В това отношение, първо, следва да се отбележи, че в случая с Решението за подбор Комисията е избрала операторите, на които би трябвало да бъде разрешено да използват във всяка държава членка определени честоти в честотния обхват от 2 GHz за МСУ, но не е предоставила концесии по смисъла на Директива 2014/23 или не е организирала процедура за възлагане на обществена поръчка по силата на Директива 2014/24. Всъщност процедурата за подбор се урежда от специалните правила, въз основа на които тя е била организирана, а именно дял II от Решението за МСУ. Следователно по силата на максимата lex specialis derogat lex generalis посочените от ищеца директиви не намират приложение в настоящия случай.

127    Второ, прилагането на Директиви 2014/23 и 2014/24 по аналогия към обстоятелствата по случая би противоречало на принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5 ДЕС (вж. т. 201 по-долу), както изтъква Комисията.

128    Поради това настоящото твърдение трябва да се отхвърли.

3)      По правомощията на Комисията, произтичащи от принципа на лоялно сътрудничество

129    Ищецът поддържа, че по силата на принципа на лоялно сътрудничество Комисията е била длъжна да съдейства на НРО при изпълнението на задачите, произтичащи за тях от Договорите, и да им предостави насоките относно прилагането на хармонизираните разпоредби с Решението за МСУ. Според него Комисията е била длъжна по силата на посочения принцип да предостави насоки или препоръки, за да им съдейства при изпълнението на тяхната задача.

130    В това отношение трябва да се припомни, както следва от посочената в точки 110 и 111 по-горе съдебна практика, че насоки или препоръки, които нямат задължителен характер, не представляват обжалваем акт. Следователно в приложение на припомнената в точка 72 по-горе съдебна практика, доколкото ищецът иска от Общия съд да установи наличието на неправомерно бездействие от страна на Комисията на основание, че не е приела такава препоръка, настоящият иск трябва да се обяви за недопустим.

131    По-нататък, ако се предположи, че с подобен довод ищецът твърди, че в приложение на принципа на лоялно сътрудничество Комисията е трябвало да адресира до НРО индивидуален акт със задължителен характер, за да ги подпомогне при упражняването на правомощията им във връзка с предоставянето на разрешения на избрания оператор, следва да се отбележи, че по силата на член 4, параграф 3 ДЕС отношенията между държавите членки и институциите на Съюза се уреждат от този принцип. Този принцип налага не само държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, но предполага и насрещни задължения за институциите на Съюза за лоялно сътрудничество с държавите членки (определение от 13 юли 1990 г., Zwartveld и др., C‑2/88 IMM, EU:C:1990:315, т. 17). Това задължение за лоялно сътрудничество е с общо приложение и не зависи от това дали съответната компетентност на Съюза е изключителна или не (решение от 20 април 2010 г., Комисия/Швеция, C‑246/07, EU:C:2010:203, т. 71).

132    В това отношение следва да се отбележи, че в рамките на настоящото твърдение ищецът изхожда от погрешното схващане, че НРО трябва да преценят съвместимостта на системата на Inmarsat с приложимата правна уредба, и по-специално с приетото от Комисията решение за подбор, преди да предоставят разрешенията. Както обаче следва от точка 94 по-горе, единственото условие, което НРО трябва да преценяват към момента на вземането на решение по заявленията за разрешения по член 7 от Решението за МСУ е качеството „избран оператор“ на заявителя на разрешенията, което е и едно от двете условия за предоставяне на разрешенията по член 8 от това решение, а второто е вече да са придобити разрешенията по посочения член 7. Това качество, що се отнася до Inmarsat, следва недвусмислено от член 2 от Решението за подбор, който не изисква никакво тълкуване.

133    Въпросите за спазването на целта, за която честотният обхват от 2 GHz е възложен на Inmarsat, както и за съвместимостта на системата EAN с приложимата правна уредба, и по-специално с поетите в хода на процедурата за подбор ангажименти, попадат в обхвата на механизма за контрол и изпълнение, предвиден в член 9 от Решението за МСУ. Последното обаче предвижда специфичен механизъм за подпомагане, който отразява лоялното сътрудничество между Комисията и държавите членки. Всъщност съгласно член 9, параграф 2, трета алинея от това решение в случаите, в които държава членка уведоми Комисията относно конкретно нарушение, последната разглежда твърдяното нарушение със съдействието на Комитета по съобщенията. Задължението, което тежи върху Комисията към този момент, отразява принципа на лоялно сътрудничество. Това сътрудничество е подсилено от Решението за изпълнение, прието от Комисията на основание член 9, параграф 3 от Решението за МСУ, с което се установява процес на разглеждане и обмен на информация на равнището на Съюза, за който отговаря Комисията.

134    Комисията няма никакво друго самостоятелно задължение, което да ѝ предоставя компетентност да действа съгласно отправената ѝ от ищеца покана единствено въз основа на принципа на лоялно сътрудничество.

135    От изложеното дотук следва, че настоящото твърдение трябва да се отхвърли.

4)      По компетентността, свързана със задължението да се предотврати фрагментирането на вътрешния пазар, за да се гарантира полезното действие на инициативата за хармонизиране на честотния обхват от 2 GHz, предназначен за МСУ

136    Що се отнася до твърденията на ищеца относно задължението на Комисията да приеме в отговор на поканата за действие акт, чиято цел е да се запази вътрешният пазар на МСУ, ищецът, подкрепян от Кралство Нидерландия и от Eutelsat, счита, че Комисията действително разполага със самостоятелни правомощия, за да предотврати фрагментирането на вътрешния пазар, което би последвало, ако НРО решат по своя инициатива да разрешат на Inmarsat да използва честотния обхват от 2 GHz за нова цел. Ищецът счита, че тези правомощия произтичат от член 9, параграф 2, трета алинея от Решението за МСУ, от член 19 от Рамковата директива, от съображение 35 от Директивата за разрешение и от член 114 ДФЕС във връзка с член 1, параграф 1 и съображения 5, 12 и 14 от Решението за МСУ.

137    В това отношение следва да се отбележи, че изключителните правомощия, изрично възложени на Комисията в рамките на управлението на МСУ, изразяващи се в хармонизиране на целите на използването на честотния обхват от 2 GHz и в подбора на операторите съгласно общата процедура за използване на този честотен обхват в съответствие с така хармонизираните цели, се вписва в по-широк нормативен контекст, чиято цел е създаването на единен пазар за хармонизирано използване на някои радиочестоти, както следва по-специално от член 8 от Рамковата директива и от член 8 от Директивата за разрешение. Както следва от съображения 11—13 от Решението за МСУ, присъщият трансграничен характер на МСУ, осигуряващ съобщенията чрез спътник, обосновава по изключение предоставянето на тези изключителни правомощия специално на Комисията.

138    Освен това следва да се отбележи, както прави ищецът, че от член 1, параграф 1, както и от съображения 5, 12 и 14 от Решението за МСУ по същество следва, че основната цел на инициативата за хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в честотния обхват от 2 GHz за МСУ е създаването на вътрешен пазар на общоевропейски МСУ, който да насърчава повсеместната свързаност, а другите посочени цели, изтъкнати от Комисията, както и от Inmarsat и EchoStar са засилване на конкуренцията, насърчаване на ефикасните инвестиции и допринасяне за конкурентоспособността на европейските отрасли за информационни и комуникационни технологии в съответствие с обновената Лисабонска стратегия. Организираната от Комисията обща процедура за подбор, в резултат на която тя възлага тази честота по-специално на Inmarsat, се вписва в контекста на тези цели.

139    Именно с оглед на тези цели следва да се разгледа наличието на правомощия на Комисията да предприеме действия вследствие на поканата на ищеца да приеме акт, целящ да се предотврати засягане на вътрешния пазар на общоевропейските МСУ, и така да се запази полезното действие на хармонизацията, която според ищеца била поставена под въпрос поради изменението от страна на Inmarsat на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz.

i)      По правомощията на Комисията, произтичащи от Рамковата директива

140    Ищецът, подкрепен от Eutelsat, счита, че правомощията на Комисията да възпрепятства фрагментирането на вътрешния пазар, което би се осъществило, ако НРО решат по своя инициатива да разрешат на Inmarsat да използва честотния обхват от 2 GHz за нова цел, следват от член 19 от Рамковата директива.  

141    Според ищеца е разумно да се заключи, че правомощието, възложено на Комисията с Рамковата директива, що се отнася до хармонизирането на целите на използването на честотния обхват от 2 GHz, включва и задължението да следи развитието на този сектор и евентуално да актуализира решението си за хармонизиране.

142    Комисията изтъква, че нито една от разпоредбите на Рамковата директива, на които се позовава ищецът, и по-специално член 19 от нея, не ѝ предоставя изпълнителни правомощия по отношение на операторите или НРО във връзка с условията, свързани с използването на радиочестотите.

143    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че Рамковата директива има за цел да насърчи хармонизирането на управлението на радиочестотите. Посочената директива предвижда, че държавите членки гарантират ефективното управление на радиочестотите за електронни съобщителни услуги на тяхна територия и насърчават хармонизирането на тяхното използване, за да гарантират, че те се използват ефикасно и ефективно. Държавите членки сътрудничат помежду си и с Комисията при стратегическото планиране, координиране и хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в Съюза.

144    Рамковата директива урежда механизъм за надзор от страна на Комисията по отношение на прилагането на хармонизираните мерки от НРО. Така съгласно член 19, параграф 1 от нея „[…] когато Комисията стигне до заключението, че различия в прилагането от страна на националните регулаторни органи на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и в Специалните директиви, може да създадат бариера за вътрешния пазар, Комисията може, като отчита в максимална степен становището на [Органа на европейските регулатори в електронните съобщения (ОЕРЕС)], да приеме препоръка или решение за хармонизираното прилагане на разпоредбите от настоящата директива и Специалните директиви с оглед подпомагане постигането на целите, определени в член 8 [от нея]“.

145    Целите, посочени в член 8 от Рамковата директива, са по-специално да се насърчава конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи и услуги, както и на свързаните с тях съоръжения и услуги, както и да се допринесе за развитието на вътрешния пазар.

146    От това следва, че на основание член 19 от Рамковата директива Комисията разполага с правомощия, целящи запазването на съществуването на вътрешен пазар.

147    При все това, от една страна, препоръка, която Комисията може да приеме на основание член 19 от Рамковата директива, няма задължителен характер и следователно не представлявала обжалваем акт, както следва от съдебната практика, припомнена в точки 110 и 111 по-горе. Съгласно припомнената в точка 72 по-горе съдебна практика обаче отказ за предприемане на действия е акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна, стига актът, който институцията е отказала да приеме да подлежи на обжалване съгласно член 263 ДФЕС. Следователно настоящият иск трябва да се обяви за недопустим, доколкото ищецът иска от Общия съд да установи наличието на неправомерно бездействие от страна на Комисията, поради това че не е приела такава препоръка.

148    От друга страна, що се отнася до решенията, които Комисията е компетентна да приеме по силата на член 19, параграф 1 от Рамковата директива и които имали обвързващ характер, следва да се отбележи, че съгласно параграф 3 от този член те имат ограничено съдържание. Всъщност те могат да включват единствено определяне на хармонизиран или съгласуван подход за намиране на решение на изброените в посочения параграф въпроси. Сред тези въпроси обаче не фигурира въпросът за хармонизиран подход по отношение на разрешенията, които следва да се предоставят на оператор, избран съгласно общата процедура, след като използването на дадена честота е било хармонизирано.

149    Следователно член 19 от Рамковата директива не може да представлява правно основание за приемането на мярка, поискана от ищеца в поканата за действие.

150    Освен това доводът на ищеца, че по силата на Рамковата директива Комисията е компетентна да предложи преразглеждане на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, се смесва с упрека му срещу Комисията, че не е използвала правомощията си за законодателна инициатива и ще бъде разгледан в точка 191 и сл. по-долу.

151    Накрая, доколкото този довод трябва да се разбира в смисъл, че според ищеца Комисията би трябвало сама да измени целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, доколкото разполага с изключителна компетентност за определяне на тази хармонизирана цел, трябва да се констатира, че Решението за хармонизиране, предвиждащо хармонизираната цел на посоченото използване за МСУ, е прието от Комисията на основание член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър, а не въз основа на някоя от разпоредбите на Рамковата директива.

152    Следователно трябва да се разгледа основателността на довода на ищеца относно правомощията за изменение на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, предоставени на Комисията по силата именно на член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър.

ii)    По правомощията на Комисията за изменение на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz

153    От член 1 от Решението за радиочестотния спектър следва, че целта на това решение е да се създадат политика и правна рамка в Съюза, за да се гарантира координация на политическите подходи, и ако е необходимо, хармонизирани условия по отношение на наличието на ефективното използване на радиочестотния спектър, които са необходими за създаване и функциониране на вътрешния пазар в такива области на общностната политика като електронните комуникации, транспорта и научноизследователската и развойна дейност.

154    Съгласно член 4, параграф 1 от Решението за радиочестотния спектър с оглед на постигането на посочената цел Комисията предоставя на Комитета по радиочестотния спектър подходящи технически мерки за приложение, за да гарантират хармонизирани условия за наличието и ефективното използване на радиочестотния спектър, както и наличието на информация във връзка с използването на радиочестотния спектър. В този контекст член 4, параграф 2 от същото решение предоставя на Комисията правомощие да възлага специфични мандати на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEPT) за изготвянето на технически мерки за прилагане, като хармонизирането при разпределението на радиочестотния спектър. Съгласно член 4, параграф 3 от посоченото решение Комисията решава дали работата по член 4, параграф 2 ще се прилага в Съюза и определя сроковете за изпълнение в държавите членки.

155    По този начин, като упражнява правомощията си по „[т]ехническото управление на радиочестотния спектър“ (вж. съображение 11 от Решението за радиочестотния спектър), които са ѝ предоставени по силата на член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър, Комисията приема Решението за хармонизиране, в което, както е видно от член 1 и съображение 6 от него, тя извършва хармонизиране на условията, гарантиращи наличието и използването на честотния обхват от 2 GHz за системите, предоставящи МСУ.

156    Именно за използването на посочения честотен обхват в съответствие с тази цел Комисията е избрала операторите, включително Inmarsat, съгласно общата процедура.

157    Ищецът счита, че промяната в използването на честотния обхват от 2 GHz в сравнение с предвиденото в Решението за хармонизиране трябва да се извърши съгласно ново решение на Комисията, последвано от нова покана за представяне на кандидатури за предоставянето на този честотен обхват.

158    От доводите на ищеца може да се заключи, че според него подобно решение налага на Комисията задължение да оттегли Решението за подбор или да организира нова процедура за подбор, за да разпредели честотния обхват от 2 GHz според новата хармонизирана цел, в която нова процедура ищецът би могъл да участва.

159    В това отношение е важно да се отбележи, че Комисията не отрича, че разполага с правомощия, за да промени целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, и потвърждава това в съдебното заседание в отговор на въпросите на Общия съд, като все пак набляга на „техническия“ характер на подобна хармонизация.

160    Следва да се отбележи, че такова правомощие на Комисията произтича по-специално от член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър, доколкото на това основание Комисията би могла да приеме ново решение, предвиждащо хармонизиране на условията за използване и наличност на честотния обхват от 2 GHz за цели, различни от експлоатацията на системите, предоставящи МСУ, като по този начин отмени действащото понастоящем решение за хармонизиране.

161    Всъщност съгласно припомнения в точка 117 по-горе общ принцип на правото органът, който е компетентен да приеме определен правен акт, в случая Решението за хармонизиране, по принцип е компетентен и да го отмени или измени. Тъй като никоя разпоредба от приложимата правна уредба не предоставяла такова правомощие на друг орган, Комисията е компетентна и да приеме решение за изменение на Решението за хармонизиране съгласно процедурата, припомнена в точка 154 по-горе.

162    Освен това член 4 от Решението за хармонизиране във връзка със съображение 12 от същото решение предоставя на Комисията правомощия за неговото преразглеждане. Всъщност това съображение предвижда, че с оглед на развитието на пазара и техническия прогрес в бъдеще може да е необходимо да се преразгледа основателността на това решение, както и неговото приложно поле, въз основа на оценка от страна на Комисията и на информацията, предоставена от държавите членки. Член 4 от това решение предвижда, че държавите членки наблюдават използването на съответните радиочестотни ленти и докладват на Комисията, за да може, ако е необходимо, да се преразгледа посоченото решение.

163    В писмото си от 14 февруари 2017 г. (вж. т. 16 по-горе) Комисията уведомява ищеца, че не е предвидено „ново определяне“ на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz. От това следва, че Комисията не е отрекла, че разполага с правомощия да измени тази цел, което тя потвърждава по същество в хода на съдебното заседание, но посочва на ищеца, че не възнамерява да извършва такава промяна.

164    В това отношение следва да се констатира, че макар от точки 159—162 по-горе да следва, че Комисията разполага с правомощия за изменение на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, във всички случаи, съгласно цитираната в точка 72 по-горе съдебна практика, ищецът не може да оспорва отказа на Комисията да приеме ново решение за хармонизиране на основание член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър, и така да отмени или измени действащото решение за хармонизиране в съответствие с член 4 от него.

165    Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.

166    В случая решението, с което се изменя целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, няма да бъде адресирано до ищеца, а до държавите членки. При тези условия по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС ищецът ще може да предяви искане за отмяна на посоченото решение само при условие че то представлява подзаконов акт, който го засяга пряко и не включва мерки за изпълнение, или го засяга пряко и лично.

167    На първо място, следва да се провери дали решението, което Комисията е отказала да приеме, представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

168    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика понятието за подзаконов акт по смисъла на тази разпоредба трябва да се разбира като обхващащо всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове (определение от 6 септември 2011 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, T‑18/10, EU:T:2011:419, т. 56).

169    В случая правното основание на решението, с което се изменя целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, независимо дали представлява ново решение за хармонизиране, което отменя действащото, или решение за изменението му, ще бъде член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър. Този член предвижда, че взетата от Комисията мярка въз основа на него се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 3, параграф 3 от същото решение, който от своя страна препраща към процедурата, посочена в членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 1999 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159). Следователно Комисията ще приеме решението за изменение на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz при упражняване на изпълнителни, а не на законодателни правомощия.

170    Освен това решението, с което се изменя целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, има общо приложение, тъй като се прилагало към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно. Всъщност посоченото решение ще има за предмет хармонизирането на условията, гарантиращи наличието и новото използване на честотния обхват от 2 GHz.

171    Следователно трябва да се приеме, че решението, с което се изменя целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, представлява подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Така по силата на последната разпоредба ищецът би могъл да поиска отмяната на такова решение, ако е пряко засегнат от него и ако същото не включва мерки за изпълнение.

172    На второ място, що се отнася до прякото засягане на ищеца, следва да се припомни, че условието, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква кумулативно наличие на два критерия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект, и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 42 и цитираната съдебна практика).

173    В това отношение, първо, що се отнася до липсата на право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението на разглежданото решение, от член 3, параграф 1 от действащото решение за хармонизиране следва, че от 1 юли 2007 г. държавите членки определят и предоставят честотния обхват от 2 GHz за разглежданите системи. Така по-специално от тази разпоредба следва, че новото решение за хармонизиране, с което се изменя целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, няма да остави никаква свобода на преценка на държавите членки по отношение на прилагането му.

174    Второ, що се отнася до преките последици за правното положение на ищеца, следва най-напред да се констатира, че от съображение 11 от Решението за радиочестотния спектър следва, че „[т]ехническото управление на радиочестотния спектър включва хармонизацията и разпределението на [на посочения спектър]“, но „не обхваща процедурите по присвояване на честоти и лицензиране, нито решението дали да се използват конкурсни процедури за присвояване на радио честоти“.

175    Това следва и от съображение 8 от Решението за МСУ, което предвижда, че техническото управление на радиочестотния спектър, съгласно общата му уредба в Решението за радиочестотния спектър като цяло, и специалната му уредба в Решението за хармонизиране, не обхваща процедури за предоставяне на радиочестотен спектър и за предоставяне на права за използване на радиочестоти.

176    По-нататък, от една страна, от съображение 9 от Решението за МСУ следва, че операторите на мобилни спътникови системи се избират и получават разрешения на национално равнище, и от друга страна, от съображение 11 от посоченото решение следва, че критериите за подбор на мобилни спътникови системи трябва да бъдат хармонизирани така, че процесът на подбор да позволява достъп до едно и също предоставяне на МСУ в цяла Европа. Така по същество в член 1 от това решение се предвижда, че с него се създава обща процедура за подбор на операторите на мобилни спътникови системи, които използват честотния обхват от 2 GHz в съответствие с решението за хармонизиране.

177    Така ясно личи, че впоследствие трябва да се организира процедура за подбор на оператори на такива системи, за да се разпредели честотният обхват от 2 GHz според хармонизираната цел, предвидена в Решението за хармонизиране. Това се приема от самия ищец, както следва от точки 157 и 158 по-горе. Всъщност той поддържа, че решение, с което се изменя целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, налага на Комисията задължение да оттегли Решението за подбор или да организира нова процедура за подбор, за да разпредели честотния обхват от 2 GHz в съответствие с новата хармонизирана цел, в която нова процедура той би могъл да участва.

178    От това следва, че решението за изменение на целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, което Комисията е отказала да приеме, не може само по себе си да породи непосредствени и конкретни последици за правното положение на ищеца, тъй като то само определя наличността и целта на посоченото използване и не се отнасяло нито до процедурите за възлагане и предоставяне на разрешения, нито до решението за използване на конкурентни процедури за подбор за предоставяне на радиочестоти, в които ищецът би могъл да участва. Следователно трябва да се заключи, че условието за пряко засягане, посочено в последната част от текста на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не е изпълнено.

179    Така, доколкото условието за пряко засягане в случая не е изпълнено, не е необходимо да се разглежда евентуалното наличие на мерки за изпълнение. При това положение следва да се заключи, че ищецът няма процесуална легитимация по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС да обжалва решение, с което се изменя целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, прието на основание член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър.

180    Съгласно припомнената в точка 72 по-горе съдебна практика обаче отказът за предприемане на действия е акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна, когато актът, който институцията отказва да приеме, може да бъде обжалван по силата на член 263 ДФЕС. От това следва, че настоящият иск трябва да се обяви за недопустим, доколкото ищецът иска от Общия съд да установи наличието на неправомерно бездействие от страна на Комисията, тъй като не е приела такова решение, което да измени целта на използването на честотния обхват от 2 GHz, и че поради това оплакването на ищеца трябва да се отхвърли.

iii) По правомощията на Комисията, произтичащи от Директивата за разрешение

181    Ищецът се позовава на съображение 35 от Директивата за разрешение в подкрепа на твърдението си, че Комисията трябва да вземе всички необходими мерки, за да осигури доброто функциониране на вътрешния пазар на МСУ.

182    Съгласно член 1 от Директивата за разрешение нейната цел е да създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги чрез хармонизация и опростяване на правилата и условията за издаване на разрешение, за да се улесни тяхното предоставяне на територията на целия Съюз. По този начин достъпът до радиочестотния спектър трябва да бъде улеснен за повишаване на ефективността, насърчаване на иновациите и увеличаване на избора, който се предлага на ползвателите и на потребителите. За тази цел член 5, параграф 2 от посочената директива предвижда, че правата на ползване на радиочестоти и номера се предоставят чрез открити, обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални процедури.

183    Съгласно член 8 и съображение 24 от Директивата за разрешение, когато хармонизираното разпределение на радиочестоти на отделни предприятия е прието на равнището на Съюза, и по-специално когато тези предприятия, на които са разпределени радиочестоти, са избрани в съответствие с правилата на Съюза, както е в настоящия случай, държавите членки предоставят правото на ползване на радиочестотите в съответствие с тези разпоредби. В този контекст държавите членки разполагат с ограничена компетентност да налагат допълнителни условия, критерии или процедури.

184    Както изтъква ищецът, съображение 35 от Директивата за разрешение предвижда, че Комисията следи за правилното функциониране на единния пазар въз основа на националните разрешителни режими, посочени в тази директива.

185    Систематичното тълкуване на съображение 35 от Директивата за разрешение, на което се позовава ищецът, във връзка с член 8 и съображение 24 от посочената директива, както и с Решението за МСУ, предполага да се приеме, че режимът на разрешенията за МСУ се урежда главно от посоченото решение. Така правомощията на НРО във връзка с разрешенията са основно предвидените в Решението за МСУ, а не правомощията, предвидени в Директивата за разрешение. Следователно евентуалните правомощия на Комисията при прилагането от страна на НРО на режима на така предвидените разрешения попадат в обхвата на това решение и се изразяват в координиране на процедурите за контрол и изпълнение на общите условия, с които са обвързани разрешенията, както следва по същество от член 9 от същото решение.

186    Освен това Директивата за разрешение не задължава Комисията да приема актове със задължителен характер по отношение на НРО в рамките на „надзора“ по съображение 35 от нея. Систематичното тълкуване на прилагането от Комисията на правомощията, произтичащи за нея от посочената директива, що се отнася до допълнителните условия, с които евентуално могат да бъдат наложени за разрешенията, предоставени в изпълнение на Решението за МСУ, налага констатацията, че тези правомощия са само за координиране, подобно на правомощията, предоставени на Комисията по силата на член 9 от посоченото решение, що се отнася до контрола за спазването на общите условия, предвидени в това решение.

187    Следователно ищецът неправилно счита, че по силата на Директивата за разрешение Комисията разполага с правомощия да приеме задължителен акт, за да предотврати риска от фрагментиране на вътрешния пазар на МСУ, който би бил налице, ако НРО решат да разрешат на Inmarsat да използва честотния обхват от 2 GHz за системата EAN.

188    Следователно настоящото твърдение е неоснователно.

iv)    По правомощията на Комисията, произтичащи от член 114 ДФЕС

189    Според ищеца по силата на член 114 ДФЕС във връзка с член 1, параграф 1 и съображения 5, 12 и 14 от Решението за МСУ Комисията разполага с правомощия да предотврати фрагментирането на вътрешния пазар на общоевропейски МСУ в честотния обхват от 2 GHz, което би било налице, ако НРО решат по своя инициатива да разрешат на Inmarsat да използва тази честота за нова цел.

190    Комисията изтъква, че разполага с дискреционна власт да реши да представи предложение за законодателен акт на основание член 114 ДФЕС, поради което тя не била длъжна да приеме искания от ищеца акт.

191    В това отношение следва да се припомни, че член 114 ДФЕС предвижда, че Парламентът и Съветът приемат в съответствие с обикновената законодателна процедура мерките за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването или функционирането на вътрешния пазар.

192    Както бе припомнено в точка 138 по-горе, от член 1, параграф 1, както и от съображения 5, 12 и 14 от Решението за МСУ, на които се позовава ищецът, следва по същество, че основната цел на инициативата за хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в честотния обхват от 2 GHz за МСУ е създаването на вътрешен пазар на общоевропейските МСУ, осигуряващи повсеместна свързаност.

193    Ако с оглед по-специално на поканата му до Комисията да действа в качеството ѝ на пазител на Договорите на основание член 17, параграф 2 ДЕС (вж. т. 14 по-горе) доводът на ищеца трябва да се разбира в смисъл, че упреква последната, че не е използвала правомощията си за законодателна инициатива, за да направи предложение за акт, който да бъде приет на основание член 114 ДФЕС с цел запазване на съществуването на вътрешния пазар на МСУ, следва да се припомни, че съгласно член 17, параграф 2 ДЕС „[з]аконодателен акт на Съюза може да бъде приет единствено по предложение на Комисията, освен ако в Договорите е предвидено друго. Другите актове се приемат по предложение на Комисията, когато това е предвидено в Договорите“.

194    От съдебната практика следва, че жалба срещу отказ на Комисията да представи предложение за изменение на законодателен акт трябва по принцип да се обяви за недопустима поради чисто междинния и подготвителен характер на това предложение (определения от 22 януари 2010 г., Makhteshimgan -AHolding и др./Комисия, C‑69/09 P, непубликувано, EU:C:2010:37, т. 46 и от 14 декември 2005 г., Arizona Chemical и др./Комисия, T‑369/03, EU:T:2005:458, т. 66, потвърдено в производство по обжалване с определение от 13 март 2007 г., Arizona Chemical и др./Комисия, C‑150/06 P, непубликувано, EU:C:2007:164, т. 23 и 24).

195    Това обаче не важи, когато отказът за представяне на предложение или за изменение на акт представлява завършекът на специфична процедура, започната и проведена от ищеца въз основа на акт, който предвижда такава процедура, и ако сам по себе си отказът е израз на окончателна позиция на Комисията, когато освен това тя не разполага с оперативна самостоятелност, за да реши дали да се произнесе по отправеното до нея искане, а е била длъжна да се произнесе по него (вж. в този смисъл решения от 25 юни 1998 г., Lilly Industries/Комисия, T‑120/96, EU:T:1998:141, т. 50—56, 59 и 61—63, и от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия, T‑561/14, EU:T:2018:210, т. 76, 77 и 86).

196    В случая поканата, отправена от ищеца до Комисията, с която той иска от нея на основание член 17, параграф 2 ДЕС да направи предложение за акт, чиято цел е да се попречи на фрагментирането на вътрешния пазар на МСУ, не се вписва в рамките на никаква специална процедура, предвидена в специалните разпоредби, на която Комисията да е длъжна да отговори.

197    От това следва, че настоящото искане за отмяна трябва да се обяви за недопустимо, доколкото се отнася до отказ на Комисията да предприеме действия по поканата на ищеца да направи предложение за законодателен акт или за изменение на съществуващ акт с цел запазване на вътрешния пазар на МСУ.

2)      По съществуването на имплицитни правомощия на Комисията

198    Ищецът, подкрепян от Eutelsat, твърди, че от изключителната компетентност на Комисията относно хармонизирането на използването на честотния обхват от 2 GHz, и по-специално от факта, че тя е длъжна да определи целите, за които трябва да се използват тези честоти, и да подбере операторите, на които държавите членки са длъжни да предоставят съответните разрешения за използване на този радиочестотен спектър, следва, че несъмнено са ѝ възложени правомощия да следи „развитието на този сектор“, и когато е необходимо, да предприеме действия, за да предотврати опасността от отклонение от ясно определените критерии и обхват на изключително използването на честотния спектър от 2 GHz, разрешено по силата на процеса на хармонизиране и на следващата от него процедура за подбор.

199    От това ищецът прави извода, че с оглед на целта на тази инициатива за хармонизиране, а именно да се установи вътрешен пазар на общоевропейски МСУ, осигуряващи повсеместна свързаност, и доколкото в това отношение на Комисията са поверени правомощия за предприемане на действия, когато съществува риск различията във връзка с изпълнението от НРО на регулаторните задачи да бъдат пречка за този пазар, и правомощия за проверка на всяко предполагаемо нарушение на „общите условия“, както и с цел да гарантира полезното действие на тази задача и нейната цел, Комисията разполага също така с всички необходими правомощия за изпълнението на посочената задача, макар да не са изрично предвидени в законодателството.

200    Комисията отхвърля тези доводи.

201    В това отношение следва най-напред да се припомни, че съгласно член 5 ДЕС по силата на принципа на предоставената компетентност всяка институция действа в рамките на правомощията, предоставени ѝ с Договора (решение от 22 април 2015 г., Planet/Комисия, T‑320/09, EU:T:2015:223, т. 57).

202    Юрисдикциите на Съюза приемат, че правомощия, които не са изрично предвидени в разпоредбите на Договорите, могат да бъдат упражнени, ако са необходими за постигане на определените в Договорите цели. Когато член от Договора възлага на Комисията специфична и точна задача, следва да се приеме, че за да не премахне полезното действие на тази разпоредба, той имплицитно ѝ предоставя, поради този факт, необходимите правомощия за изпълнението на тази задача. Трябва да се признае следователно, че правилата, установени с определен договор, включват възможността да бъдат приемани правни норми, без които тези правила не могат да бъдат полезно или разумно приложени. Следователно разпоредбите на Договора относно законодателните правомощия на институциите трябва да се тълкуват във връзка с общата структура на този договор (вж. в този смисъл решение от 17 септември 2007 г., Франция/Комисия, T‑240/04, EU:T:2007:290, т. 36 и цитираната съдебна практика).

203    Съгласно постоянната съдебна практика съществуването на имплицитно правомощие, което съставлява отклонение от принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5, първа алинея ДЕС, трябва да се преценява стриктно. Само по изключение такива имплицитни правомощия се признават от съдебната практика и за да бъдат признати, трябва да бъдат необходими за осигуряване на полезното действие на разпоредбите на Договора или на съответния основен регламент (вж. решения от 17 ноември 2009 г., MTZ Polyfilms/Съвет, T‑143/06, EU:T:2009:441, т. 47 и цитираната съдебна практика, и от 22 април 2015 г., Planet/Комисия, T‑320/09, EU:T:2015:223, т. 60).

204    Това условие за необходимост трябва да бъде изпълнено по отношение не само на материалноправните разпоредби на акта, но и на неговата форма и обвързващо действие (решение от 17 септември 2007 г., Франция/Комисия, T‑240/04, EU:T:2007:290, т. 38).

205    В конкретния случай на Комисията не може да бъде признато никакво имплицитно правомощие за предприемане на действия, независимо от естеството на акта, който според ищеца тя трябва да приеме в изпълнение на правомощията си.

206    Наистина, както твърди ищецът, на Комисията е поверена специфична и точна задача по отношение на МСУ, както бе посочено в точки 90 и 91 по-горе. Тя изпълнява тази задача, като приема, от една страна, Решението за хармонизиране, упражнявайки изключителните правомощия, предоставени ѝ по силата на член 4, параграф 3 от Решението за радиочестотния спектър, и от друга страна, Решението за подбор на оператори на МСУ в честотния обхват от 2 GHz съгласно процедура на Съюза по дял II от Решението за МСУ.

207    За сметка на това, както следва от изложеното в точки 93 и 98 по-горе, правомощията за предоставяне на разрешения на избраните оператори и за прилагане на мерките за изпълнение по отношение на операторите, на които е предоставено разрешение, в случай на неспазване на общите условия, с които са скрепени тези разрешения, са изрично предоставени по силата на Решението за МСУ на компетентните национални органи. Комисията разполага само с изрични правомощия за координиране, за да гарантира последователността на прилагането от НРО на правилата за изпълнение по отношение на МСУ (вж. т. 107 по-горе).

208    От тези обстоятелства следва, че на Комисията не могат да се признаят имплицитни правомощия по отношение на разрешенията, за да не се поставят под въпрос правомощията, изрично предоставени от законодателя на държавите членки, нито имплицитни правомощия, надхвърлящи правомощията за координиране, които са ѝ били предоставени изрично по отношение на изпълнителните мерки. Всъщност такива имплицитни правомощия биха противоречели на принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 5 ДЕС.

209    На следващо място, съгласно припомнената в точки 202 и 203 по-горе съдебна практика несъмнено е възможно по изключение да се дерогира този принцип на предоставената компетентност, когато имплицитните правомощия са необходими за осигуряване на полезното действие на разпоредбите, с които на институцията се възлага особена задача. В настоящия случай това условие обаче не е изпълнено.

210    В това отношение следва да се отбележи, че не е налице празнота в правото, която според ищеца трябвало да бъде запълнена чрез признаването на имплицитни правомощия на Комисията, що се отнася до гарантирането на полезното действие на задачата на последната. Всъщност законодателят ясно е изразил волята си да повери на държавите членки правомощието да контролират развитието на системата от страна на избрания оператор чрез координираната процедура за изпълнение след предоставянето на разрешенията, и евентуално да приемат санкции, стигащи до отнемане на разрешенията, без които съответният оператор вече не би могъл да използва своята система. Така полезното действие на възложената на Комисията задача, както бе припомнено в точка 206 по-горе, се гарантира от съществуването на координираната процедура за изпълнение, попадаща в правомощията на държавите членки. Освен това, принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС (вж. т. 129 по-горе) подкрепя този извод, доколкото съгласно този принцип държавите членки са длъжни да вземат всички мерки, годни да гарантират обхвата и ефективността на правото на Съюза, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 131 по-горе.

211    Следователно, дори да се предположи, че Inmarsat е променило системата EAN между момента, в който Комисията е решила да му предостави правото да използва честотния обхват от 2 GHz за общоевропейска система за предоставяне на МСУ, и момента, в който НРО трябва да предоставят необходимите разрешения за експлоатацията на тази система по силата на дял III от Решението за МСУ, така че новата система не съответства на целите, предвидени в Решението за хармонизиране и в Решението за МСУ, нито на поетите от него ангажименти в рамките на общата процедура за подбор, държавите членки са компетентни да започнат изпълнителни действия спрямо него, за да го принудят да спазва общите условия, включително тези относно използването на честотния обхват от 2 GHz за МСУ и относно спазването на поетите ангажименти в рамката на процедурата за подбор, под страх от отнемане на издадените разрешения.

212    Несъмнено система, при която държавите членки не могат да откажат да предоставят разрешения на избран от Комисията оператор (вж. т. 94—96 по-горе), а само евентуално да започнат процедури по прилагане на мерките за изпълнение поради неспазването от страна на такъв оператор на общите условия, с които са скрепени разрешенията, може да изглежда слабо ефективно от гледна точка на процесуалната икономия.

213    При настоящото състояние на развитие на правото на Съюза обаче подобни последици са присъщи на системата за управление на използването на честотния обхват от 2 GHz за МСУ, така както е замислена от законодателя на Съюза, който е предпочел подход, съсредоточен върху координираните изпълнителни процедури след възложеното на държавите членки предоставяне на разрешения, в които процедури Комисията играе ролята на координатор. Посоченият законодател, а не Общият съд следва при необходимост да измени създадената понастоящем система.

214    Накрая, важно е да се отбележи, че липсата на правомощия на Комисията, независимо дали са изрични или имплицитни, да предприеме действия с цел да попречи на НРО да предоставят разрешения за система, за която се твърди, че е несъвместима с правната уредба, не лишава конкурентите като ищеца от ефективна съдебна защита. Всъщност както решенията на НРО относно разрешенията, така и прилагането на изпълнителните мерки от компетентните национални органи подлежат на контрол от националните юрисдикции, които могат да отправят преюдициални въпроси до Съда, в случай че срещнат трудности при тълкуването или прилагането на правото на Съюза, свързано с МСУ, това показват въпросите, отправени до Съда по делото, по което е постановено решение от 5 март 2020 г., Viasat UK и Viasat (C‑100/19, EU:C:2020:174), както и по дело C‑515/19, Eutelsat SA, понастоящем висящо пред Съда.

215    От гореизложеното следва, че настоящият иск трябва да се отхвърли в неговата цялост, без да е необходимо да се разглежда възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията по отношение на искането за отмяна и изведено от липсата на правен интерес на ищеца и от липса на процесуална легитимация на последния да иска отмяна на акта, предприемане на действия.

IV.    По съдебните разноски

216    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ищецът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

217    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Освен това съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпореди встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея разноски. В случая следва да се постанови, че Eutelsat и Кралство Нидерландия, встъпили в подкрепа на исканията на ищеца, както и EchoStar и Inmarsat, встъпили в подкрепа на исканията на ответника, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД

реши:

1)      Отхвърля иска

2)      Осъжда ViaSat, Inc. да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейска комисия.

3)      Eutelsat SA, Кралство Нидерландия, EchoStar Mobile Ltd и Inmarsat Ventures Ltd понасят направените от тях съдебни разноски.

van der Woude Корнезов Buttigieg

Kowalik-Bańczyk       Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 март 2021 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.