РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
18 юни 2013 година
Дело T‑645/11 P
Michael Heath
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Обжалване — Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Пенсии — Годишно увеличение — Процент на увеличение за 2010 г. — Обратна сила — Право на колективно договаряне“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 септември 2011 г. по дело Heath/ЕЦБ (F‑121/10), с която се иска отмяна на това решение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Michael Heath понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейска централна банка (ЕЦБ) в рамките на настоящото производство.
Резюме
1. Актове на институциите — Прилагане във времето — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила — Изключения — Условия
2. Обжалване — Основания — Необходимост от конкретна критика на определено разсъждение на Съда на публичната служба
(член 257 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Обжалване — Основания — Недостатъчни или противоречиви мотиви — Допустимост — Обхват на задължението за мотивиране — Обхват на контрола на Общия съд върху решенията на Съда на публичната служба
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него; член 79 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
4. Длъжностни лица — Принципи — Правна сигурност — Обхват — Задължение за приемане на критерии, които да очертават правото на преценка на администрацията — Липса
5. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол от страна на Общия съд на преценката на фактите и на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им
(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
6. Обжалване — Основания — Обикновено повторение на правните основания и доводите, изложени пред Съда на публичната служба — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или на прилагането на правото на Съюза от страна на Съда на публичната служба — Допустимост
(член 257 ДФЕС; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
7. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Представителство — Комитет по персонала — Задължително консултиране — Обхват — Годишно увеличение на пенсиите — Изключване
(членове 48 и 49 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка и член 17, параграф 7 от приложение III към тези условия)
8. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Пенсии — Годишно увеличение — Задължение за колективно договаряне преди приемането на решението за годишно увеличение на пенсиите — Липса
(член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 37 и 38)
Позоваване на:
Съд — 25 януари 1979 г., Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 20; 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, С‑74/00 Р и С‑75/00 Р, Recueil, стр. I‑7869, точка 119
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 73 и 113)
Позоваване на:
Общ съд — 19 март 2010 г., Bianchi/ETF, T‑338/07 P, точка 59
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 80, 81, 97, 118, 122 и 141)
Позоваване на:
Съд — 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513, точка 91; 2 април 2009 г., France Télécom/Комисия, C‑202/07 P, Сборник, стр. I‑2369, точка 41
Общ съд — 13 декември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑311/09 P, точка 33; 19 март 2012 г., Barthel и др./Съд, T‑398/11 P, точка 27 и цитираната съдебна практика
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 87)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 99—101)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1998 г., New Holland Ford/Комисия, C‑8/95 P, Recueil, стр. I‑3175, точка 72; 6 април 2006 г., General Motors/Комисия, C‑551/03 Р, Recueil, стр. I‑3173, точка 54; 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точка 108
Общ съд — 12 юли 2007 г., Beau/Комисия, T‑252/06 P, Сборник СПС стр. I‑Б‑1‑13 и II‑Б‑1‑63, точки 45—47
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 132 и 148)
Позоваване на:
Общ съд — 19 септември 2008 г., Chassagne/Комисия, T‑253/06 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑43 и II‑Б‑1‑295, точки 54 и 55; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точки 140 и 141
7. Съгласно членове 48 и 49 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка комитетът по персонала трябва да бъде консултиран по всички въпроси, свързани с възнаграждението. Следователно той трябва да бъде консултиран преди приемане на решение за общо адаптиране на заплатите. За сметка на това комитетът по персонала трябва да бъде консултиран само по отношение на въпросите, свързани с „пенсионната схема“. Несъмнено комитетът по персонала трябва да бъде изслушан преди определянето и изменението на правилата за пенсионната схема, но не и преди всяко решение по прилагането на тези правила, по-специално преди решението за годишно увеличение на пенсиите, прието на основание член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа.
(вж. точка 134)
8. Правото на колективно договаряне, закрепено в член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 11 от Европейската конвенция за правата на човека, има за цел да позволи договаряне между социалните партньори за определяне на условията на работа. Когато обаче правата и задълженията на служителите вече са определени достатъчно ясно от приложимите разпоредби, чиято валидност не се поставя под въпрос, посоченото основно право най-малкото не изисква такова договаряне.
Всъщност относно годишното увеличение на пенсиите на бившите служители на Европейската централна банка методиката за увеличаване на пенсиите е определена в член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка. Тази норма предвижда, че когато общото адаптиране на заплатите за съответната година надхвърля инфлацията, управителния съвет прилага общото адаптиране на заплатите за индексация на пенсиите, ако определи, след становище на актюера по пенсионния план, че финансовото положение на фонда го позволява. Ако финансовото положение на фонда не позволява това, пенсиите се увеличават в зависимост от инфлацията.
Макар критерият относно финансовото състояние на фонда да не е конкретизиран в приложение III от посочените условия за работа, разглежданата пенсионна схема е основана на капитализация, като изплащаните пенсии се финансират по принцип от основните и допълнителни вноски. Поради това изискването фондът да се намира във финансово положение, което позволява прилагането на общото адаптиране на заплатите, цели да гарантира, че увеличението на пенсиите няма да застраши дългосрочното финансиране на пенсионния план. Следователно управителният съвет трябва да вземе предвид тази цел, когато преценява финансовото положение на фонда и взима решение за увеличаване на пенсиите.
В този контекст наличието на предвидения в приложение III към Условията за работа гаранционен механизъм не може да се вземе предвид, за да се определи финансовото положение на фонда. Всъщност посоченият механизъм цели да се защитят платените суми срещу отрицателни инвестиционни приходи, но не и срещу увеличение на пенсиите, което не е било допустимо с оглед на финансовото положение на фонда. Поради това съществуването на този гаранционен механизъм не предоставя на управителния съвет право на преценка при преценката на финансовото положение на фонда.
Освен това спазването на предвидената в член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа методология е подчинено на контрола на съда на Съюза. Така, в случай че управителният съвет не приложи за пенсиите ставката на общото адаптиране на заплатите, въпреки че финансовото положение на фонда го допуска, решението му ще може да се оспорва пред съдилищата на Съюза.
Следователно правата и задълженията на бившите служители на Европейската централна банка вече са достатъчно определени от метода, предвиден в член 17, параграф 7 от приложение III от посочените по-горе условия за работа.
Този извод не се поставя под въпрос от факта, че преценката на финансовото положение на фонда изисква сложен икономически анализ и че по-принцип тази преценка подлежи само на ограничен съдебен контрол.
В това отношение, от една страна, ограниченият съдебен контрол не предполага липса на всякакъв контрол от страна на съда на Съюза. Всъщност в такъв случай съдилищата на Съюза трябва да проверяват не само дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се направи преценка на дадена сложна ситуация, както и дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.
От друга страна, съгласно член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа управителният съвет действа, след като получи становището на актюера, следователно след становище на експерт. Това експертно становище е предназначено да го улесни при преценката на финансовото положение на фонда. В резултат от това становище е улеснен и съдебния контрол на решението на управителния съвет. Ако управителният съвет се съобрази със становището на актюера, той взема предвид становището на експерт, който е трето лице по отношение на управителния съвет и на персонала на банката. За сметка на това, ако управителния съвет реши да се отклони от това становище, той трябва да изложи причините, поради които преценката му е различна.
(вж. точки 155—163)
Позоваване на:
Общ съд — 17 септември 2007 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601, точки 87—89