РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
10 септември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Свободно движение на стоки — Мерки с равностоен ефект — Директива 2004/22/ЕО — Метрологични проверки на измервателни системи — Водомер за топла вода, който отговаря на всички изисквания на тази директива и е свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни — Забрана на употребата на този водомер без предварителна метрологична проверка на системата“
По дело C‑423/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва) с акт от 25 юни 2013 г., постъпил в Съда на 25 юли 2013 г., в рамките на производство по дело
Vilniaus energija UAB
срещу
Lietuvos metrologijos inspekcijos Vilniaus apskrities skyrius,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, K. Lenaerts (докладчик), заместник-председател на Съда, J. L. da Cruz Vilaça, J.‑C. Bonichot и Aл. Арабаджиев, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Vilniaus energija UAB, от L. Samuolis,
– за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas и V. Kazlauskaitė-Švenčionienė, в качеството на представители,
– за белгийското правителство, от T. Materne и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от G. Zavvos и J. Jokubauskaitė, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 34 от ДФЕС и на Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно измервателните уреди (ОВ L 135, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 3).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Vilniaus energija UAB (наричано по-нататък „Vilniaus energija“) и Lietuvos metrologijos inspekcijos Vilniaus apskrities skyrius (регионалната дирекция във Вилнюс на литовския инспекторат по метрология, наричан по-нататък „metrologijos inspekcijа“), по повод на жалба за отмяна на акт, приет от последния, по отношение на използването на резултатите от измерването на водомери, свързани с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно съображения 3, 4, 10 и 17 от Директива 2004/22:
„(3) Законовият метрологичен контрол не следва да създава пречки за свободното движение на измервателните уреди. Въпросните разпоредби следва да са еднакви за всички държави членки, а доказателството за съответствието да е прието в цялата Общност.
(4) Законовият метрологичен контрол изисква съответствие с определени работни изисквания. Работните изисквания, на които измервателните уреди трябва да отговарят, следва да осигуряват високо ниво на защита. Оценяването на съответствието трябва да осигурява високо ниво на доверие.
[…]
(10) За да могат да се отчитат разликите в климатичните условия или различните нива на защита на потребителя, които може да се прилагат на национално ниво, съществените изисквания могат да предизвикат установяване на класове за околна среда или за точност.
[…]
(17) Държавите членки не следва да възпрепятстват пускането на пазара и/или въвеждането в употреба на измервателни уреди, които носят маркировката „CE“ и допълнителната метрологична маркировка, в съответствие с изискванията на настоящата директива“.
4 Посочената директива съгласно член 1 от нея, озаглавен „Обхват“, се прилага за „устройства и системи с измервателна функция, описан[и] в приложенията за специфичните уреди, за водомери (MI‑001)“.
5 Член 2, параграф 1 от същата директива предвижда:
„Държавите членки могат да предписват употребата на измервателните уреди, посочени в член 1, за измервателните задачи в интерес на обществеността, общественото здравеопазване, обществената безопасност, обществения ред, опазване на околната среда, защита на потребителите, облагане с данъци и мита и за честна търговия, когато те считат, че […] е оправдан[о]“.
6 Член 3, първа алинея от Директива 2004/22 гласи:
„Настоящата директива определя изискванията, на които устройствата и системите, посочени в член 1, трябва да отговарят, с цел пускането им на пазара и/или въвеждането им в употреба за целите, посочени в член 2, параграф 1“.
7 Член 4, букви а), д) и е) от посочената директива предвижда:
„По смисъла на настоящата директива:
а) „измервателен уред“ означава всяко устройство или система, която има измервателната функция, обхваната от членове 1 и 3;
[…]
д) „пускане на пазара” означава предоставяне за първи път в Общността на уреда, предназначен за крайния потребител, срещу възнаграждение или безплатно;
е) „въвеждане в употреба” означава първата експлоатация на уреда, предназначен за крайния потребител за целите, за които е предназначен“.
8 Член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата гласи следното:
„Измервателният уред [трябва да] отговаря на съществените изисквания, определени в приложение І и в съответното специфично приложение[, отнасящо се до] уреда.“
9 Член 7, параграф 1 от Директива 2004/22 предвижда:
„Съответствието на уреда за измерване с всички разпоредби на настоящата директива се обозначава с поставянето върху уреда на маркировката „CE“ и на допълнителната метрологична маркировка, посочен[а] в член 17“.
10 Член 8, параграфи 1—4 от тази директива гласи:
„1. Държавите членки по причини, обхванати от настоящата директива, не възпрепятстват пускането на пазара и/или въвеждането в употреба на всякакъв измервателен уред, който носи маркировката „СЕ“ и допълнителната метрологична маркировка, в съответствие с член 7.
2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират пускането на пазара и[/или] въвеждането в употреба на измервателните уреди, само ако отговарят на изискванията на настоящата директива.
3. Държава членка може да поиска уредът за измерване да отговаря на изисквания за въвеждането му в употреба, които се обуславят от местните климатични условия. В такъв случай, държавата членка избира необходимата горна и долна температурни граници от таблица 1 на приложение І и в допълнение може да определи условията на влажност (кондензираща или некондензираща), и дали предназначеното място на употреба е на открито или закрито.
4. Когато за даден измервателен уред са определени различни класове на точност:
а) приложенията за специфичните уреди под заглавието „Въвеждане в употреба“ може да посочат класа на точност, който се използва за конкретната употреба;
б) във всички други случаи, държавата членка определя класа точност, който да се използва за конкретната употреба, в рамките на определените класове, при условие че употребата на всички класове точност е позволена на територията ѝ.
И в двата случая по букви а) и б), при желание от страна на собственика, може да се използват измервателни уреди от по-добър клас на точност“.
11 Съгласно член 9, първа алинея от споменатата директива:
„Оценяване на съответствието на измервателен уред със съответните съществени изисквания се извършва, като се прилага по избор на производителя една от процедурите за оценяване на съответствие, изброени в специфичното приложение [относно] уреда. […]“.
12 Приложение I към същата директива, озаглавено „Съществени изисквания“, предвижда:
„Измервателният уред осигурява високо ниво на метрологична защита, за да може всяка засегната страна да има доверие на резултатите от измерването, и е проектиран и произведен с високо ниво на качество по отношение на измервателната технология и сигурност на измервателните данни.
Изискванията, на които измервателните уреди отговарят, са посочени по-долу и се допълват, където е необходимо, от изискванията за специфичните инструменти в приложения МІ‑001 до МІ‑010, които предоставят повече подробности по отношение на някои аспекти от общите изисквания.
[…]
8. Защита срещу подправяне на отчитаните данни
8.1. Метрологичните характеристики на измервателния уред не се влияят по недопустим начин от свързването на друго устройство към него, от някое свойство на самото свързано устройство или от някое дистанционно устройство, което комуникира с измервателния уред.
[…]
10. Индикация на резултатите
[…]
10.4. Измервателни[те] уреди за директна продажба[ трябва да са] проектирани така че да показват резултатите от измерването и на двете страни по сделката, когато са инсталирани по предназначение. Когато е необходимо, при директни продажби, всеки талон, предоставен на потребителя от спомагателно устройство, което не отговаря на съответните изисквания на настоящата директива, носи необходимата рестриктивна информация.
10.5. Независимо дали измервателният уред, предназначен за целите на измерване в областта на службите за обществени услуги, може да бъде разчетен от разстояние, във всички случаи то[й трябва да] е оборудван[…] с метрологично контролиран индикаторен екран, достъпен за клиента без необходимост от инструменти. Резултатите, предоставени от това отчитане, служат за база за цената, която трябва да се плати.
[…]“.
13 Приложение MI‑001 към Директива 2004/22, озаглавено „Водомери“, гласи следното:
„Съответните изисквания на приложение І, специфичните изисквания на настоящото приложение и процедурите за оценяване на съответствието, изброени в настоящото приложение, се прилагат за водомерите, предназначени за измерване на количествата чиста, студена или топла вода за битово, търговско потребление, както и в леката промишленост.
Определения
Водомер
Уред, предназначен да измерва, запаметява и показва обема при условия на отчитане на водата, преминаваща през измервателен преобразувател.
[…]“.
14 Приложение MI‑005 към Директива 2004/22, озаглавено „Измервателни системи за постоянно и динамично измерване на количества течности, без вода“, определя понятието „измервателна система“ като „[с]истема, която се състои от самия брояч и всички устройства, необходими за обезпечаване правилното измерване или които са предназначени за [улесняване на] измервателни[те] дейности“.
Литовското право
15 Член 2, параграф 7 от Закона за метрологията (Metrologijos įstatymas) в редакцията му съгласно Закон № X‑717 от 22 юни 2006 г. (Žin., 2006, № 77‑2966) гласи:
„Измервателен уред е приспособление, устройство или система, предназначени да извършват измервания самостоятелно или заедно с други допълнителни уреди“.
16 Съгласно член 2, параграф 15 от този закон:
„Измервателна система е система от измервателни уреди и други взаимосвързани устройства, предназначени за извършване на някои измервания“.
17 Наредба № V‑107 на директора на Националната служба за метрология относно метрологичното валидиране на измервателни уреди с функция за дистанционен (телеметричен) пренос на данни [Įsakymas Dėl matavimo priemonių su nuotoliniu (telemetriniu) duomenų perdavimu metrologinio įteisinimo] от 15 ноември 2010 г. (Žin., 2010, № 135‑2010, наричана по-нататък „Наредбата от 15 ноември 2010 г.“) предвижда:
„1) Типът измервателни уреди с функция за дистанционен (телеметричен) пренос на данни трябва да се одобри едва след като са извършени необходимите тестове и е установено със сигурност, че данните, предадени чрез телеметричния канал, съответстват изцяло на показанията на измервателния уред;
2) Измервателен уред с функция за дистанционен (телеметричен) пренос на данни се третира като измервателна система и по тази причина метрологичната проверка трябва да се извърши така, както при измервателна система, като резултатите от проверката следва да бъдат оформени съобразно с това;
3) Измервателни уреди, попадащи в обхвата на законовата метрология, които са конструирани с функция за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, но чиито типове са били одобрени без оценка на тази функция, не могат да бъдат използвани за целите на дистанционния (телеметричен) пренос на данни“.
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
18 Vilniaus energija е предприятие, което доставя топлинна енергия и топла вода на територията на град Вилнюс.
19 При разглеждането на молба от потребител от 7 февруари 2012 г., длъжностни лица от metrologijos inspekcijа установяват, че Vilniaus Energija е монтирало в апартамента на този потребител водомер за топла вода тип WFH 36 с номер 09532667. Върху водомера е поставена валидна маркировка за първоначална проверка, свидетелстваща, че е извършена проверка от Vilniaus metrologijos centras.
20 Водомерът е свързан с автоматично устройство за регулиране на апарата за подгряване и за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, наречено „Rubisafe“, посредством което отчетените показания на водомера се предават дистанционно и се използват за изготвяне на сметки за потребление. Както следва от представената пред Съда преписка, голяма част от устройствата, наречени „Rubisafe“, са произведени в Германия.
21 Съгласно точка 2 от Наредбата от 15 ноември 2010 г., metrologijos inspekcijа счита, че резултатите от отчитането на този водомер не могат да се предават дистанционно, тъй като не е била извършена метрологична проверка на цялата система, а именно на водомера и на устройството за дистанционен пренос на данни.
22 С мярка за контрол № PA 954(V 12) от 22 март 2012 г. относно проверка за съответствие с изискванията на законовата метрология (наричана по-нататък „мярката за контрол“) metrologijos inspekcija налага на Vilniaus energija следните две задължения:
– да не използва дистанционно предадените резултати от измерването на водомера с цел изготвяне на сметка за потребление, докато не бъде извършена метрологична проверка на системата по предвидения начин, и
– да използва само данните, отчетени от монтирания в апартамента водомер за топла вода, преминал метрологично одобрение и получил валиден сертификат за метрологична проверка.
23 Vilniaus energija подава жалба пред Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд, Вилнюс), с която иска да се отмени мярката за контрол.
24 С решение от 2 август 2012 г. Vilniaus apygardos administracinis отхвърля като неоснователна жалбата на Vilniaus energija.
25 Vilniaus energija обжалва посоченото съдебно решение пред Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва).
26 Според запитващата юрисдикция, видно от Наредбата от 15 ноември 2010 г., както и от наложената в съответствие с нея мярка за контрол, дори ако даден водомер като измервателен уред отговаря на всички изисквания на Директива 2004/22 и е обозначен с посочените в нея надлежни маркировки, този водомер по правило не може да се използва след свързването му с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни. Всъщност националното право и практика приравняват посочения водомер на качествено нов измервателен уред — измервателна система, която като система съгласно националното право трябва да премине оценка и типово одобрение, както и метрологична проверка.
27 При тези условия запитващата юрисдикция си задава въпрос относно съвместимостта на тази национална нормативна уредба и национална практика с член 34 ДФЕС и посочената директива.
28 При тези обстоятелства Vyriausiasis administracinis teismas решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 34 ДФЕС и/или Директива 2004/22 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22 и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това водомерът за топла вода не може да се използва по предназначение, докато не бъде извършена метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система?“.
По преюдициалния въпрос
29 В самото начало следва да се провери дали свързването на водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на Директива 2004/22, с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни води до изключване на този водомер от приложното поле на Директивата.
30 Съгласно член 1 от посочената директива последната се прилага за устройства и системи с измервателна функция, описани в специфичното приложение, отнасящо се до водомерите, а именно приложение MI‑001.
31 Посоченото приложение определя понятието „водомер“ като „[у]ред, предназначен да измерва, запаметява и показва обема при условия на отчитане на водата, преминаваща през измервателен преобразувател“.
32 В това отношение член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/22 предвижда, че водомерите по смисъла на тази директива трябва да отговарят на съществените изисквания, определени в приложение І към тази директива и в специфичното приложение, отнасящо се до водомерите, а именно приложение MI‑001 към Директивата.
33 Сред тези съществени изисквания в точка 8.1 от това приложение се включва изискването, съгласно което метрологичните характеристики на измервателния уред не трябва да се влияят по недопустим начин от свързването му с устройство за дистанционен пренос на данни. Също така точка 10.5 от посоченото приложение I предвижда, че в случай на разминаване между резултатите, които са отчетени от измервателния уред и от това устройство, резултатът, отчетен от измервателния уред, определя цената, която потребителят трябва да плати.
34 От гореизложеното следва, че водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания, предвидени от посочената директива, не може да се изключи от нейното приложно поле, с мотива че е свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни.
35 Следователно такъв водомер попада в приложното поле на същата директива.
36 Обратно, по отношение на устройството за дистанционен (телеметричен) пренос на данни следва да се отбележи, че функцията му се свежда до дистанционния пренос на предварително измерените от водомера за топла вода данни. Тъй като такова устройство не е „устройство с измервателна функция“ по смисъла на член 1 от Директива 2004/22, то не попада в приложното ѝ поле.
37 Освен това тази директива не се прилага и за системата, включваща самия водомер и устройството за дистанционен (телеметричен) пренос на данни. Всъщност, за разлика от приложение MI‑005 към посочената директива — отнасящо се до измервателните системи за постоянно и динамично измерване на количества течности, без вода — което определя понятието „измервателна система“ като „[с]истема, която се състои от самия брояч и всички устройства, необходими за обезпечаване правилното измерване или които са предназначени за [улесняване на] измервателни[те] дейности“, приложение MI‑001 към същата директива изобщо не посочва това понятие. Тази липса се обяснява с факта, че попадащият в приложното поле на Директива 2004/22 водомер е определен като цялостен измервателен уред, който не се нуждае от други устройства, за да може в качеството си на система да обезпечава правилното измерване или да улеснява измервателните дейности.
38 Поради това, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, националната нормативна уредба и практика, предмет на главното производство, следва да се разгледат, на първо място, с оглед на водомерите за топла вода, и на второ място, с оглед на устройствата за дистанционен (телеметричен) пренос на данни.
39 На първо място, що се отнася до водомерите за топла вода, следва да се припомни, че когато дадена област е изчерпателно хармонизирана на равнището на Европейския съюз, всяка свързана с нея национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация, а не на разпоредбите на първичното право (вж. решение Комисия/Германия, C‑463/01, EU:C:2004:797, т. 36 и цитираната съдебна практика).
40 Такъв е случаят по отношение на Директива 2004/22, която, видно по-специално от съображение 3 от нея, има за цел да установи във всички държави членки едни и същи работни изисквания, на които посочените в член 1 от тази директива устройства и системи трябва да отговарят с цел пускането им на пазара и/или въвеждането им в употреба.
41 В този смисъл член 8, параграф 1 от Директивата предвижда, че пускането на пазара и/или въвеждането в употреба на измервателен уред, който вследствие на положителна оценка на съответствието си с всички изисквания на същата директива носи маркировката за съответствие „СЕ“ и допълнителната метрологична маркировка, по принцип не може да се възпрепятства от държавите членки. Напротив, ако измервателният уред не отговаря на изискванията на Директива 2004/22, член 8, параграф 2 от същата гласи, че такъв уред не може да бъде пуснат на пазара и/или въведен в употреба.
42 Впрочем, за да могат да се отчитат разликите в климатичните условия или различните нива на защита на потребителя, които може да се прилагат на национално равнище, член 8, параграфи 3 и 4 от Директивата, разглеждан в светлината на съображение 10 от нея, позволява на държавите членки да определят при предвидените в тази разпоредба условия класовете на околна среда или на точност, на които трябва да отговарят измервателните уреди, за да бъдат въведени в употреба.
43 Оттук следва, че единствено в предвидените от посочената разпоредба случаи държавите членки могат да наложат допълнителни национални изисквания на измервателните уреди, които носят маркировката за съответствие „СЕ“ и допълнителната метрологична маркировка.
44 Националната нормативна уредба и практика като разглежданите в главното производство обаче не се отнасят до случаите, предвидени в същата разпоредба.
45 Следователно такава национална нормативна уредба и такава национална практика възпрепятстват въвеждането в употреба на водомер за топла вода, свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, който отговаря на всички изисквания на Директива 2004/22, доколкото такъв водомер подлежи на метрологична проверка.
46 Оттук следва, че посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална нормативна уредба и практика като разглежданите в главното производство.
47 На второ място, що се отнася до устройствата за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, следва да се припомни, както бе посочено в точка 36 от настоящото съдебно решение, че тези устройства не попадат в приложното поле на същата директива. Следователно посочените национална нормативна уредба и практика трябва да се преценят от гледна точка на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, отнасящи се до свободното движение на стоки.
48 В това отношение следва да се отбележи, че национална нормативна уредба и практика като разглежданите в главното производство, които налагат метрологична проверка на законно произведените в други държави членки устройства за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, ограничават достъпа до пазара на държавата членка на вноса и следователно трябва да се разглеждат като мярка с равностоен на количествено ограничение на вноса ефект по смисъла на член 34 ДФЕС (вж. в този смисъл решения Radiosistemi, C‑388/00 и C‑429/00, EU:C:2002:390, т. 43, ATRAL, C‑14/02, EU:C:2003:265, т. 62 и 63 и Комисия/Португалия, C‑432/03, EU:C:2005:669, т. 41).
49 Съгласно постоянната практика на Съда подобна мярка може да бъде обоснована само с някое от изброените в член 36 ДФЕС съображения от общ интерес или с някое от установените в практиката на Съда императивни изисквания, при условие че по-специално тази мярка е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. решение Комисия/Португалия, EU:C:2005:669, т. 42).
50 Разглежданите в главното производство национална нормативна уредба и практика имат за цел защитата на потребителите. В този смисъл Съдът вече е постановил, че защитата на потребителите представлява законен интерес, който по принцип може да обоснове ограничаването на гарантирана от Договора основна свобода като свободното движение на стоки (вж. в този смисъл решение Canal Satélite Digital, C‑390/99, EU:C:2002:34, т. 34).
51 Доколкото метрологичната проверка позволява да се избегнат нарушенията и фалшификациите при преноса на данни, национална нормативна уредба и практика като разглежданите в главното производство са в състояние да гарантират защитата на потребителите.
52 При все това посочените национална нормативна уредба и практика надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.
53 Всъщност националната нормативна уредба и практика — предмет на главното производство, предвиждат метрологична проверка както за водомерите за топла вода, свързани с устройства за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, така и за последните устройства. Следва обаче да се отбележи, първо, че съгласно член 9 от Директива 2004/22 оценяването на съответствието на водомер с релевантните съществени изисквания, предвидени от тази директива, трябва да се извършва преди неговото пускане на пазара и въвеждането му в употреба. Само когато това оценяване е положително, производителят на този водомер може да постави допълнителната метрологична маркировка. В този смисъл водомерът за топла вода, който отговаря на всички изисквания на посочената директива, вече е преминал метрологична проверка. Второ, както бе подчертано в точка 33 от настоящото съдебно решение, точка 8.1 от приложение I към същата директива предвижда, че метрологичните характеристики на водомерите за топла вода, отговарящи на всички изисквания на Директива 2004/22, не трябва да се влияят по недопустим начин от свързването на тези водомери с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни. Трето, в случай на разминаване между резултатите, отчетени от измервателния уред и от това устройство, точка 10.5 от приложение I пояснява, че отчетеният от уреда резултат определя цената, която потребителят трябва да плати.
54 Оттук следва, че изискването да се извърши нова метрологична проверка на отговарящ на всички изисквания на тази директива водомер за топла вода, свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, не е необходимо за постигането на целта за гарантиране на защитата на потребителите. Тази цел може да бъде постигната с по-слабо ограничителни мерки от произтичащите от разглежданите в главното производство национална нормативна уредба и практика, например метрологична проверка, която да се ограничава до това устройство.
55 Освен това дори ако отговорните национални органи, а именно, в главното производство, metrologijos inspekcijа, впоследствие решат да ограничат метрологичната проверка до устройствата за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, следва да се припомни, че при всички положения посочените органи не могат да изискват, без това да е необходимо, технически анализи, когато същите анализи вече са извършени в друга държава членка и техните резултати са на разположение на тези власти или могат да им бъдат предоставени при поискване (вж. в този смисъл решение Комисия/Португалия, EU:C:2005:669, т. 46 и цитираната съдебна практика).
56 С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 34 ДФЕС и Директива 2004/22 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на тази директива и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това водомерът за топла вода не може да се използва по предназначение, докато не се извърши метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система.
По съдебните разноски
57 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
Член 34 ДФЕС и Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно измервателните уреди трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национална нормативна уредба и практика, съгласно които водомер за топла вода, отговарящ на всички изисквания на тази директива и свързан с устройство за дистанционен (телеметричен) пренос на данни, се разглежда като измервателна система и поради това водомерът за топла вода не може да се използва по предназначение, докато не се извърши метрологична проверка по отношение на този водомер и свързаното с него устройство, тъй като, взети заедно, те съставляват измервателна система.
Подписи