ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
8 октомври 2008 година
Дело T-23/05
Éric Gippini Fournier
срещу
Комисия на Европейските общности
„Жалба за отмяна — Иск за обезщетениe — Публична служба — Повишаване — Предоставяне на точки за предимство — Актове, неподлежащи на обжалване — Подготвителни актове — Недопустимост“
Предмет: От една страна, жалба за отмяна на решенията на Комисията, с които на жалбоподателя не се предоставя нито една точка за предимство от генералната дирекция в процедурата по повишаване за 2003 г., с които се отхвърля жалбата, подадена от него до комитета по повишаване, за да му се предоставят точки за предимство, независимо от наименованието им, и с които не му се предоставят точки за предимство за труда, положен в интерес на институцията, както и, от друга страна, искане за обезщетение за вреди
Решение: Отхвърля жалбата като недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Система за повишаване, въведена от Комисията — Приключване на процедурата по повишаване с акт, който съдържа решение за установяване на списъка на повишените длъжностни лица и решение за определяне на точките, присъдени на длъжностните лица — Самостоятелни решения, които могат да се обжалват поотделно или заедно
(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Определяне чрез исковата молба или жалбата при спазване на рамката, очертана в административната жалба
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Производство — Искова молба или жалба — Предмет на спора — Определяне — Изменение в хода на производството — Забрана — Решение, с което в хода на производство се заменя обжалваното решение — Ново обстоятелство
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. В рамките на установената с вътрешни правила на Комисията система за повишаване, която се основава се на отчитането на изразените чрез натрупаните през годините точки признати заслуги и съгласно която процедурата по повишаване приключва с акт от комплексно естество, доколкото съдържа две отделни решения на органа по назначаването — с едното се установява списъкът на повишените лица, а с другото се определя общият брой точки на длъжностните лица — на които се основава посоченото по-горе първо решение, това определящо общия брой точки решение представлява самостоятелен акт, срещу който като такъв може да се подава административна жалба и, ако е необходимо, жалба по съдебен ред в рамките на предвидените в Правилника за длъжностните лица правни средства за защита.
Длъжностно лице, което не е повишено и не желае да оспорва липсата на повишение в рамките на разглежданата процедура по повишаване, а само отказа да му се предостави определен брой точки, с които то не може да достигне прага за повишаване, може да подаде административна жалба и, ако е необходимо, жалба по съдебен ред само срещу акта за предоставяне на точки, който поражда задължителни и окончателни правни последици за него.
За сметка на това срещу подготвителните актове, които са предварителни спрямо и необходими за приемането на окончателното решение, не може да се подава самостоятелна жалба, но законосъобразността им може винаги да бъде оспорена в рамките на жалба срещу окончателното решение.
Решенията за предоставяне или за отказ да се предостави определен брой точки за повишаване на съответното длъжностно лице представляват такива подготвителни актове, които могат да бъдат оспорени само в рамките на жалба срещу окончателно решение на органа по назначаването.
(вж. точки 60—62, 64, 65 и 67)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точки 90—92, 97 и 98
2. Макар предвидената в член 90, параграф 2 от Правилника административна жалба да представлява необходима предпоставка за подаването на жалба срещу акт, който уврежда посочено в Правилника лице, тя също така е отделен акт спрямо предвидената в член 91, параграф 2 жалба по съдебен ред, чиито предмет и основание ограничава само по отрицателен начин, и така представлява пречка за това в жалбата по съдебен ред да се разширят основанието или предметът на административната жалба, без да възпрепятства ограничаването на последните в жалбата по съдебен ред. Следователно предметът на спора се определя единствено в исковата молба или жалбата по съдебен ред, доколкото е спазена рамката, очертана в административната жалба. От посоченото следва, че съдържанието на административната жалба може да се включи в жалбата по съдебен ред само при условие че последната недвусмислено препраща към първата.
(вж. точка 70)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 17 октомври 1990 г., Hettrich и др./Комисия, T‑134/89, Recueil, стр. II‑565, точка 16
3. Макар член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд да позволява при някои обстоятелства в хода на производството да се въвеждат нови правни основания, тази разпоредба в никакъв случай не може да се тълкува в смисъл, че разрешава на жалбоподателя да сезира Първоинстанционния съд с нови искания и по този начин да изменя предмета на спора.
В това отношение в съответствие с изискването за процесуална икономия, когато обжалваният акт е заместен в хода на производството с акт със същия предмет, последният представлява ново обстоятелство, позволяващо на жалбоподателите да адаптират своите искания и правни основания.
Въпреки това в рамките на процедура по повишаване, когато разглежданият акт замества само подготвителен акт като решение за предоставяне на точки за повишение и не изменя решението за определяне на общия брой точки, предоставени на жалбоподателя в разглежданата процедура по повишаване — единственият акт, който в конкретния случай подлежи на обжалване и не е обжалван от жалбоподателя с първоначалните му искания — с последното решение не би могъл да се разшири предметът на спора по отношение на акт, срещу който не е насочена жалбата, и по този начин недопустима жалба да се превърни в допустима.
(вж. точки 72—76)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 12 юли 2001 г., Banatrading/Съвет, T‑3/99, Recueil, стр. II‑2123, точка 28 и цитираната съдебна практика