РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
6 септември 2013 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка в преценката“
По дело T‑493/10
Persia International Bank plc, установена в Лондон (Обединено кралство), за която първоначално се явяват г‑н S. Gadhia, г‑н S. Ashley, solicitors, г‑н D. Anderson, QC, и г‑н R. Blakeley, barrister, а впоследствие г‑н Ashley, г‑н S. Jeffrey, г‑н A. Irvine, solicitors, г‑н D. Wyatt, QC, и г‑н Blakeley,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bishop и г‑н A. Vitro, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват г‑жа S. Boelaert и г‑н M. Konstantinidis, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет, от една страна, искане за отмяна на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39; поправка ОВ L 197, 2010 г., стр. 19), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, стр. 25), на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81), на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1), на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11) и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя, и от друга страна, искане да се обяви неприложимостта на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1), на член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 и на член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 по отношение на жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юли 2012 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
22 На 7 октомври 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
23 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 ноември 2010 г., жалбоподателят изменя исканията си вследствие на приемането на 25 октомври 2010 г. на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010.
24 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 14 януари 2011 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С Определение от 8 март 2011 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска това встъпване.
25 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 24 януари 2012 г., жалбоподателят, от една страна, изменя исканията си вследствие на приемането на Решение 2011/783 и на Регламент за изпълнение № 1245/2011 на 1 декември 2011 г., и от друга страна, иска, ако е необходимо, отмяна на обжалваните актове с незабавно действие.
26 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 април 2012 г., жалбоподателят изменя исканията си вследствие на приемането на 23 март 2012 г. на Регламент № 267/2012.
27 По доклад на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 64 от Процедурния правилник на Общия съд задава писмено въпроси на страните за изводите, които могат да се направят по отношение на настоящото дело от Решение на Съда от 13 март 2012 г. по дело Melli Bank/Съвет (C‑380/09 P), за броя на директорите на жалбоподателя и начина на назначаването им, както и за допустимостта на четвъртото основание на жалбоподателя. Страните отговарят на въпросите на Общия съд.
28 В отговора на въпросите на Общия съд, представен в секретариата на същия на 8 юни 2012 г., жалбоподателят оттегля жалбата си по отношение на третото основание, изведено от непропорционалния характер и съответно незаконосъобразността на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012.
29 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 юли 2012 г.
30 С Определение на Общия съд (четвърти състав) от 4 септември 2012 г. устната фаза на производството е възобновена, за да се приобщи към доказателствата по делото становището на жалбоподателя относно Определение на председателя на Съда от 19 юли 2012 г. по дело Akhras/Съвет (C‑110/12 P(R) и да се изслушат становищата на останалите страни. Устната фаза на производството приключва отново на 4 октомври 2012 г.
31 Жалбоподателят моли Общия съд:
– незабавно да отмени точка 4 в таблица Б от приложение II към Решение 2010/413, точка 2 в таблица Б от приложението към Регламент за изпълнение № 668/2010, точка 4 в таблица Б, съдържаща се в дял I от приложението към Решение 2010/644, точка 4 в таблица Б от приложение VIII към Регламент № 961/2010, Решение 2011/783, Регламент за изпълнение № 1245/2011 и точка 4 в таблица Б, съдържаща се в дял I от приложение IX към Регламент № 267/2012, доколкото се отнасят до жалбоподателя,
– да обяви, че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, член 16, параграф 2, буква a) от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012 са неприложими по отношение на жалбоподателя,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
32 Съветът и Комисията молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По съществото на спора
[…]
По първото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита
[…]
– По нарушението на правото на защита на жалбоподателя и на правото му на ефективна съдебна защита, тъй като не получил достатъчно информация относно приемането на ограничителни мерки спрямо него
78 Жалбоподателят твърди, че независимо от неколкократните молби не получил достатъчно информация относно приемането на ограничителни мерки спрямо него и спрямо Bank Mellat, и по-специално че не получил никакви доказателства за твърдяното участие на Bank Mellat в ядреното разпространение. Той подчертава в тази връзка недостатъчната обоснованост на съобщените с писмо от 13 септември 2010 г. предложения за приемане на ограничителните мерки, както и на предложението, съобщено с приложение към дупликата, също както и късното му оповестяване.
79 Оттук жалбоподателят стига до извода, че съобщаването на посочените доказателства не му е позволило да формулира надлежно забележки относно приемането на ограничителните мерки както спрямо него, така и по отношение на Bank Mellat, и не е могло да му гарантира справедлив процес.
80 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя. Той по-специално сочи, че е съобщил на жалбоподателя предложенията за приемане на ограничителните мерки непосредствено след получаване на съгласието на отправилите ги държави членки.
81 На първо място, от направения в точки 62—77 по-горе преглед се установява, че първи, четвърти и пети мотив, на които Съветът се позовава във връзка с Bank Mellat, както и мотивите относно самия жалбоподател, очертани в обжалваните актове и съобщените на жалбоподателя предложения за приемане на ограничителните мерки, са достатъчно точни. За сметка на това неясният характер на втори, трети, шести и седми мотив, представени от Съвета по отношение на Bank Mellat, представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, както и на правото му на ефективна съдебна защита.
82 На второ място, следва да се отбележи, че предложенията за приемане на ограничителните мерки са съобщени на 13 септември 2010 г., преди изтичането на срока, определен на жалбоподателя от Съвета за представянето на становище, а именно 25 септември 2010 г., поради което по отношение на тях не може се приеме наличието на нарушение на правото на защита.
83 Обратно, предложението, приложено към дупликата, е съобщено след изтичането на срока, посочен в точка 82 по-горе.
84 В тази връзка доводът на Съвета относно необходимостта да се получи съгласието на съответната държава членка не може да се приеме. Всъщност, когато Съветът възнамерява да се основе на доказателства, представени от държава членка, за да приеме ограничителни мерки срещу дадено образувание, преди приемането им той е длъжен да се увери, че е възможно посочените доказателства да бъдат съобщени своевременно на съответното образувание, за да може последното да изложи надлежно своето становище.
85 Все пак следва да се приеме, че късното съобщаване на документ, на който Съветът се основава с оглед приемането или запазването на ограничителните мерки, насочени срещу определено образувание, представлява нарушение на правото на защита, обуславящо отмяната на приетите преди това актове, единствено ако се установи, че съответните ограничителни мерки не биха могли правомерно да се приемат или запазят, ако съобщеният по-късно документ не се допусне като уличаващо доказателство.
86 Видно от точки 70 и 76 по-горе, предложението, приложено към дупликата, не съдържа допълнителни доказателства в сравнение с обжалваните актове и предложенията, съобщени на 13 септември 2010 г., поради което недопускането му като уличаващо доказателство не може да се отрази върху основателното приемане и запазване на ограничителните мерки срещу жалбоподателя. При тези обстоятелства просроченото съобщаване на споменатото предложение не обуславя отмяната на Решение 2010/413, на Регламент за изпълнение № 668/2010, на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010.
87 На трето място, що се отнася до несъобщаването на доказателствата, следва да се отбележи, че по силата на принципа на зачитане на правото на защита Съветът не е длъжен да съобщава други данни и доказателства, освен включените в неговата преписка. В случая обаче Съветът твърди, без жалбоподателят да оспорва това, че преписката му не съдържа допълнителни доказателства във връзка с участието на Bank Mellat в ядреното разпространение или със самия жалбоподател. При това положение той не би могъл да бъде упрекван, че е нарушил правото на защита на жалбоподателя и правото му на ефективна съдебна защита, като не е съобщил такива доказателства.
[…]
По второто основание, изведено от грешка в преценката относно притежаването или контрола на жалбоподателя от страна на Bank Mellat
101 Жалбоподателят твърди, че не е притежаван от Bank Mellat и не ѝ принадлежи по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2 от Регламент № 267/2012.
102 В самото начало следва да се отбележи, че проверката на Общия съд е насочена единствено към обстоятелството, че Bank Mellat притежава 60 % от капитала на жалбоподателя. Всъщност наистина от 24 януари 2012 г. на Bank Tejarat, другия акционер на жалбоподателя, са наложени ограничителни мерки, приети по силата на Решение 2010/413, Регламент № 961/2010 и Регламент № 267/2012. Това обстоятелство обаче е посочено от Съвета за първи път по време на заседанието и не се съдържа по-специално в мотивите на обжалваните актове. Следователно то не би могло да се вземе под внимание във връзка с контрола на тяхната законосъобразност.
103 Видно от съдебната практика, когато финансовите средства на образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение, са замразени, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху образуванията, които притежава, контролира или които му принадлежат, за да заобиколи последиците от насочените към него мерки. Следователно замразяването на финансовите средства на тези образувания, наложено от Съвета с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, е необходимо и подходящо за осигуряване на ефективността на приетите мерки и за гарантиране, че те няма да бъдат заобиколени (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Melli Bank/Съвет, точка 27 по-горе, точки 39 и 58).
104 Също така, когато дадено образувание е 100 % собственост на друго образувание, за което се счита, че участва в ядреното разпространение, условието за притежаване по член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 е изпълнено (вж. по аналогия Решение по дело Melli Bank/Съвет, точка 27 по-горе, точка 79). Същото се отнася и за понятието по член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012 за образувание, „притежавано“ от друго образувание, за което е прието, че участва в ядреното разпространение.
105 При все това няма спор, че Bank Mellat притежава само 60 % от капитала на жалбоподателя.
106 При тези обстоятелства, противно на поддържаното от Съвета и Комисията, цитираното в точка 104 по-горе правило, установено в съдебната практика, е неприложимо, тъй като сами по себе си притежаваните 60 % от капитала на жалбоподателя не отговарят на условието за „притежаване“ или „принадлежност“, предвидено в посочените в точка 104 по-горе разпоредби.
107 Следователно трябва да се провери дали с оглед на обстоятелствата в случая, и по-специално на притежавания от Bank Mellat дял, съществува значителна опасност жалбоподателят да бъде накаран да заобиколи последиците на насочените към него ограничителни мерки (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Melli Bank/Съвет, точка 27 по-горе, точка 40).
108 Съветът, с подкрепата на Комисията, сочи, че такава опасност е налице, ако Bank Mellat в качеството си на мажоритарен акционер, който притежава 60 % от капитала на жалбоподателя, може да назначава и освобождава неговите ръководители.
109 В тази връзка от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят има седем директори, двама от които са независими и не упражняват изпълнителни функции.
110 Наистина е вярно, че както съгласно приложимото законодателство на Обединеното кралство, така и съгласно устава на жалбоподателя неговите директори се определят с обикновено решение на общото събрание, прието с обикновено мнозинство от правата на глас.
111 При все това, на първо място, от представените от жалбоподателя доказателства, чиято достоверност не е оспорена от останалите страни, е видно, че с одобрение на неговите акционери едва четирима от действащите му директори са били избрани от Bank Mellat, а останалите трима са били избрани от Bank Tejarat.
112 Освен това един от четиримата избрани от Bank Mellat директори е независим, неизпълнителен директор. Видно от представените от жалбоподателя доказателства, условието за независимост, чието спазване се проверява от FSA в производството по одобряване на директорите на дружество, по-специално показва, че въпросният директор няма никаква връзка с акционерите на жалбоподателя, включително с Bank Mellat.
113 При това положение следва да се приеме, че Bank Mellat може да оказва влияние най-много върху трима от седемте действащи директори на жалбоподателя, тоест върху малцинството от тях.
114 Съветът посочва в тази връзка по време на заседанието още, че независимите директори не участват в ежедневното управление на жалбоподателя, тъй като не упражняват изпълнителни функции.
115 Следва обаче да се отбележи, че по отношение на колективните решения, вземани от съответните директори, уставът на жалбоподателя не провежда разграничение между изпълнителните и неизпълнителните директори във връзка с условията за кворум или правото на глас. Следователно в това отношение положението на неизпълнителните директори се приравнява с това на изпълнителните.
116 Освен това, доколкото доводите на Съвета следва да се разбират в смисъл, че се отнасят до влиянието, което би могло да се упражнява индивидуално от някои директори на жалбоподателя, избрани от Bank Mellat, в рамките на изпълните им функции, те не биха могли да се вземат под внимание поради две основания. Всъщност, от една страна, това обстоятелство не е посочено в мотивите на обжалваните актове. От друга страна, разглежданите доводи не са достатъчно точни, тъй като Съветът не посочва самоличността на съответните директори, нито точните функции, които те упражняват, нито пък конкретния риск, с който е свързано това обстоятелство във връзка с ефективността на ограничителните мерки, насочени срещу Bank Mellat.
117 На второ място, следва да се отбележи, че от доказателствата по делото е видно, че за назначаването на всеки нов директор на жалбоподателя се дава разрешение от FSA. Следователно Bank Mellat не е в състояние свободно да променя броя и вида на директорите на жалбоподателя, по-специално като премахне позициите на независимите директори.
118 С оглед на всичко изложено по-горе следва да се направи извод, че с оглед на конкретните обстоятелства по делото притежаваните от Bank Mellat 60 % от капитала на жалбоподателя не позволяват да се приеме, че е изпълнено условието за „притежаване“ или „принадлежност“, предвидено в член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 267/2012.
119 Следователно 60-те процента от капитала на жалбоподателя, които притежава Bank Mellat, сами по себе си не обосновават приемането и запазването на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя.
120 Доколкото притежаването на 60 % от капитала на жалбоподателя от Bank Mellat е единственото обстоятелство, което Общият съд може да вземе под внимание (вж. точка 102 по-горе), следва второто основание да бъде уважено и поради това да се отменят Решение 2010/644, Регламент № 961/2010, Решение 2011/783, Регламент за изпълнение № 1245/2011 и Регламент № 267/2012 в частта, засягаща жалбоподателя, без да се налага разглеждане, от една страна, на останалите доводи, посочени от него във второто основание, и от друга страна, на петото основание.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя, доколкото се отнасят до Persia International Bank plc:
– таблица Б, точка 4 от приложение ІІ към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС,
– таблица Б, точка 2 от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран,
– дял І, таблица Б, точка 4 от приложението към Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413,
– таблица Б, точка 4 от приложение VІІІ към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007,
– Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413,
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент № 961/2010,
– дял І, таблица Б, точка 4 от приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010.
2) Запазва действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644 и с Решение 2011/783, по отношение на Persia International Bank до момента, в който отмяната на Регламент № 267/2012 породи действие.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Съветът на Европейския съюз понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Persia International Bank.
5) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 септември 2013 година.
Подписи