РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми състав)

9 декември 2014 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали — Решение, констатиращо нарушение на член 65 ВС, на основание Регламент (ЕО) № 1/2003 след изтичане на срока на Договора за ЕОВС — Фиксиране на цените и сроковете за плащане — Ограничаване или контрол върху производството или продажбите — Съществено процесуално нарушение — Правно основание — Право на защита — Глоби — Тежест и продължителност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Отчитане на отменително съдебно решение по свързано дело“

По дело T‑91/10

Lucchini SpA, установено в Милано (Италия), представлявано първоначално от M. Delfino, J.‑P. Gunther, E. Bigi, C. Breuvart и L. De Sanctis, а впоследствие от J.‑P. Gunther, E. Bigi, C. Breuvart и D. Galli, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана първоначално от R. Sauer и B. Gencarelli, в качеството на представители, подпомагани от M. Moretto, адвокат, а впоследствие от R. Sauer и R. Striani, в качеството на представители, подпомагани от M. Moretto,

ответник,

с предмет искане за прогласяване несъществуването или за отмяна на Решение C (2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 г. (дело COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), изменено с Решение C (2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г., при условията на евентуалност — искане за отмяна на член 2 от това решение, а при условията на евентуалност спрямо предходното — искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro (докладчик), изпълняваща функцията на председател, A. Popescu и G. Berardis, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1.     Разпоредби на Договора за ЕОВС

1        Член 36 ВС предвиждаше:

„Преди да наложи парични санкции или да определи някоя от периодичните имуществени санкции, предвидени в настоящия договор, Комисията дава възможност на заинтересованата страна да представи становище.

Паричните санкции и периодичните имуществени санкции, наложени съгласно разпоредбите на настоящия договор, подлежат на пълен съдебен контрол.

При условията по член 33, първа алинея от настоящия договор в подкрепа на този вид жалба жалбоподателите могат да се позовават на нередовността на решенията и препоръките, в чието нарушение са упрекнати“ [неофициален превод].

2        Член 47 ВС беше със следния текст:

„Комисията може да събира информацията, която ѝ е необходима, за да осъществява своите задачи. Тя може да извършва необходимите проверки.

Комисията е задължена да не оповестява информация, която по естеството си представлява служебна тайна, а именно информация за предприятията, техните търговски отношения или за елементите, които се включват в себестойността на продукцията им. С тази уговорка тя трябва да публикува данни, които могат да бъдат полезни за правителствата и всички други заинтересувани лица.

Комисията може да налага на предприятията, които не изпълняват задълженията си съгласно решенията, с които се прилагат разпоредбите на настоящия член, или съзнателно предоставят невярна информация, глоби в размер до 1 % от годишния оборот и периодични имуществени санкции в размер до 5 % от средния дневен оборот за всеки ден забава.

За всяко нарушение на професионалната тайна от страна на Комисията, което е причинило увреждане на дадено предприятие, може да се предяви иск за обезщетение пред Съда при условията, предвидени в член 40“ [неофициален превод].

3        Член 65 ВС гласеше:

„1.      Забраняват се всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които пряко или непряко имат за цел да предотвратят, ограничат или нарушат нормалната конкуренция на общия пазар, и по-конкретно да:

а)      фиксират или определят цените;

б)      ограничават или контролират производството, техническото развитие или инвестициите;

в)      осъществяват подялба на пазари, стоки, клиенти или доставчици.

[…]

4.      Споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с параграф 1 от настоящия член, са нищожни по право и позоваване на тях не се допуска пред никоя юрисдикция на държавите членки.

Без да се засягат жалбите до Съда, само Комисията може да се произнася дали такива споразумения или решения са в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

5.      На предприятията, сключили нищожно споразумение или изпълнили или опитали се чрез арбитраж, неустойка, бойкот или по друг начин да изпълнят нищожно споразумение или решение, или споразумение, чието одобрение е било отказано или оттеглено, или получили разрешение въз основа на умишлено представяне на неверни или изопачени данни, или участвали в практики, забранени от параграф 1, Комисията може да налага глоби или периодични имуществени санкции, които не превишават двукратния размер на оборота от стоките, предмет на споразумението, решението или практиката, забранени от настоящия член, като обаче ако целта им е да се ограничат производството, технологичното развитие или инвестициите, така определеният максимален размер може да се увеличи с до 10 % от годишния оборот на съответните предприятия, когато е наложена глоба, и с до 20 % от дневния оборот, когато е наложена периодична имуществена санкция“ [неофициален превод].

4        В съответствие с член 97 ВС срокът на Договора за ЕОВС е изтекъл на 23 юли 2002 г.

2.     Разпоредби на Договора за ЕО

5        Член 305, параграф 1 ЕО гласеше:

„Разпоредбите на настоящия договор не засягат разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, в частност що се отнася до правата и задълженията на държавите членки, правомощията на институциите на тази Общност и разпоредбите, включени в този договор във връзка с функционирането на общия пазар за въглища и стомана“.

3.     Регламент (ЕО) № 1/2003

6        Съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), с цел „прилагане на членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] Комисията разполага с правомощията, предвидени в настоящия регламент“.

7        Член 7 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Установяване и прекратяване на нарушение“, предвижда:

„1. Когато Комисията, действайки по внесена жалба или по собствена инициатива, установи, че е налице нарушение на член 81 [ЕО] или [на член] 82 [ЕО], тя може чрез решение да задължи съответните предприятия и сдружението на предприятия да прекратят нарушението […] В случай че Комисията има законен интерес да направи това, тя може също така да установи, че в миналото е извършено нарушение.

[…]“.

8        Член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 гласи:

„С решение Комисията може да налага [глоби] на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност:

а)      нарушават член 81 или [член] 82 [ЕО …]“.

4.     Известие на Комисията относно някои аспекти на разглеждането на делата за конкуренция в резултат от изтичането на срока на Договора за ЕОВС

9        На 18 юни 2002 г. Комисията на Европейските общности приема Известие относно някои аспекти на разглеждането на делата в областта на конкуренцията в резултат от изтичане срока на Договора за ЕОВС (ОВ C 152, стр. 5, наричано по-нататък „Известието от 18 юни 2002 г.“).

10      В точка 2 от Известието от 18 юни 2002 г. се уточнява, че същото има за цел:

„[…]

–        да представи на вниманието на икономическите оператори и държавите членки, доколкото Договорът за ЕОВС и свързаното с него вторично законодателство се прилагат по отношение на тях, в обобщен вид най-важните изменения на материалното и процесуално право, произтичащи от прехода към режима на Договора за ЕО […],

–        да обясни как Комисията възнамерява да уреди специфичните проблеми, възникнали вследствие на прехода от режима на ЕОВС към режима на ЕО в областта на картелите и злоупотребата с господстващо положение […], контрола върху концентрациите […] и контрола върху държавните помощи“ [неофициален превод].

11      Точка 31 от Известието от 18 юни 2002 г., която се съдържа в раздела, посветен на специфичните проблеми, възникнали от преминаването от правния режим на Договора за ЕОВС към този на Договора за ЕО, има следното съдържание:

„Ако при прилагането на общностни правила на конкуренция към споразумения, Комисията установи нарушение в сфера, попадаща в приложното поле на Договора за ЕОВС, приложимото материално право, независимо кога се осъществява такова прилагане, ще бъде правото, което е в сила към момента на настъпване на фактите от състава на нарушението. Във всички случаи в процесуалноправен аспект след изтичане на срока на Договора за ЕОВС ще се прилага уредбата съгласно ЕО […]“ [неофициален превод].

 Предмет на спора

12      Настоящото дело има за главен предмет искане за прогласяване на несъществуването или за отмяна на Решение C (2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно производство по член 65 ВС (дело COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане) (наричано по-нататък „първото решение“), изменено с Решение C (2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г. (наричано по-нататък „изменителното решение“) (първото решение, изменено с изменителното решение, по-нататък се нарича „обжалваното решение“), а при условията на евентуалност — искане за отмяна на член 2 от обжалваното решение, а при условията на евентуалност спрямо предходното — искане за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателя Lucchini SpA.

13      В обжалваното решение Комисията е счела, че следните дружества са нарушили член 65 ВС:

–        Alfa Acciai SpA (наричано по-нататък „Alfa“),

–        Feralpi Holding SpA (наричано по-нататък „Feralpi“),

–        Ferriere Nord SpA,

–        IRO Industrie Riunite Odolesi SpA (наричано по-нататък „IRO“),

–        Leali SpA и Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA в ликвидация (наричано по-нататък „AFLL“) (а заедно тези две дружества се наричат по-нататък „Leali-AFLL“),

–        жалбоподателят и SP SpA в ликвидация (заедно тези две дружества се наричат по-нататък „Lucchini-SP“),

–        Riva Fire SpA (наричано по-нататък „Riva“),

–        Valsabbia Investimenti SpA и Ferriera Valsabbia SpA (заедно тези две дружества се наричат по-нататък „Valsabbia“).

 Представяне на жалбоподателя

14      Жалбоподателят е акционерно дружество със седалище Милано (Италия). До 20 април 2005 г. по-голямата част от капитала му е собственост на физически и на юридически лица, принадлежащи съответно към семейство Lucchini и към групата Lucchini, а останалата част е собственост на застрахователни дружества и финансови институции. От посочената дата групата Severstal придобива контрол над жалбоподателя (съображение 95 от първото решение).

15      Между 1989 г. и 1991 г. предприятието Siderpotenza SpA (наричано по-нататък „първото дружество Siderpotenza“) се контролира общо, от една страна, от Lucchini Siderurgica SpA, а от друга страна, от предишното дружество Acciaierie e Ferriere Leali Luigi. На 5 март 1991 г. първото дружество Siderpotenza се влива в Lucchini Siderurgica. Lucchini Siderurgica се влива в Lucchini на 10 октомври 1998 г., като сделката поражда действие от 1 декември 1998 г. (съображения 96 и 97 от първото решение).

16      На 31 октомври 1997 г. клон „Арматурна стомана“ на Lucchini Siderurgica е прехвърлен на Siderpotenza — дружество, учредено през юли 1997 г. (наричано по-нататък „новото дружество Siderpotenza“). На 30 май 2002 г. новото дружество Siderpotenza прехвърля своите подразделения за производство на арматурна стомана на Ferriere Nord (съображения 99 и 538 от първото решение).

 Обстоятелства, предхождащи спора

17      В съответствие с член 47 ВС от октомври до декември 2000 г. Комисията извършва проверки на италиански предприятия, производители на арматурна стомана, и на сдружение на италиански металургични предприятия. Тя им изпраща и искания за информация съгласно член 47 ВС (съображение 114 от първото решение).

18      На 26 март 2002 г. Комисията открива административно производство и формулира възражения на основание член 36 ВС (наричани по-нататък „изложение на възраженията“) (съображение 114 от първото решение). Жалбоподателят представя писмено становище по повод изложението на възраженията. Lucchini не е поискало провеждането на изслушване (съображение 118 от първото решение).

19      На 12 август 2002 г. Комисията отправя допълнителни възражения (наричани по-нататък „изложение на допълнителните възражения“) до получателите на изложението на възраженията. В изложението на допълнителните възражения, основаващо се на член 19, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), Комисията е изяснила своята позиция относно провеждането на процедурата след изтичането на срока на Договора за ЕОВС. На заинтересуваните предприятия е предоставен срок за представяне на становища и на 30 септември 2002 г. се провежда повторно изслушване в присъствието на представителите на държавите членки (съображение 119 от първото решение).

20      Производството приключва с приетото от Комисията Решение C (2002) 5087 окончателен от 17 декември 2002 година относно производство по член 65 ВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана) (наричано по-нататък „Решението от 2002 г.“), с което тя констатира, че предприятията, адресати на същото, са действали като картел в рамките на едно и също съставно и продължавано нарушение на италианския пазар на арматурна стомана на пръти или на кангали, чиято цел или последица е било фиксирането на цени и вследствие на което е било съгласувано и ограничението или контролът върху производството или продажбите в нарушение на член 65, параграф 1 ВС (съображение 121 от първото решение). С това решение Комисията налага солидарно на SP и на жалбоподателя глоба в размер на 16,14 милиона евро.

21      На 5 март 2003 г. жалбоподателят подава жалба до Общия съд срещу Решението от 2002 г. С Решение от 25 октомври 2007 г. по дело SP и др./Комисия (T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, Сборник, стр. II‑4331) Общият съд отменя Решението от 2002 г. Общият съд отбелязва, че по-специално с оглед на обстоятелството, че Решението от 2002 г. изобщо не упоменава член 3 и член 15, параграф 2 от Регламент № 17, то се основава единствено на член 65, параграфи 4 и 5 ВС (Решение по дело SP и др./Комисия, посочено по-горе, точка 101). След като действието на тези разпоредби е изтекло на 23 юли 2002 г., Комисията не е можела повече да извежда своята компетентност от посочените разпоредби, които не са били в сила в момента на приемане на Решението от 2002 г., за да установи нарушение на член 65, параграф 1 ВС и да наложи глоби на предприятията, които са участвали в извършване на посоченото нарушение (Решение по дело SP и др./Комисия, посочено по-горе, точка 120).

22      С писмо от 30 юни 2008 г. Комисията е уведомила жалбоподателя и останалите засегнати предприятия за намерението си да приеме отново решение, като промени правното основание спрямо избраното за Решението от 2002 г. Тя освен това е уточнила, че поради ограничения обхват на Решение по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, повторно приетото решение щяло да се основава на доказателствата, представени в изложението на възраженията и в изложението на допълнителните възражения. На засегнатите предприятия е предоставен срок за представяне на становища (съображения 6 и 123 от първото решение).

 Първото решение

23      На 30 септември 2009 г. Комисията е приела първото решение, съобщено на жалбоподателя с писмо от 1 октомври 2009 г.

24      В първото решение Комисията е констатирала, че посочените в него ограничения на конкуренцията се коренят в картел между италиански производители на арматурна стомана и между последните и тяхното сдружение, прилаган в периода 1989—2000 г., който е имал за цел или последица фиксирането или определянето на цените и ограничаването или контролирането на производството или продажбите посредством обмена на значителна по обем информация относно пазара на арматурна стомана в Италия (съображения 7 и 399 от първото решение).

25      Що се отнася до правната оценка на разглежданите в случая действия, на първо място, Комисията е подчертала в съображения 353—369 от първото решение, че Регламент № 1/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че ѝ позволява след 23 юли 2002 г. да констатира и да санкционира картели в секторите, попадащи в материално и времево отношение в приложното поле на Договора за ЕОВС. В съображение 370 от първото решение тя е посочила, че то е прието в съответствие с процесуалните правила, очертани от Договора за ЕО и Регламент № 1/2003. В съображения 371—376 от първото решение Комисията освен това е напомнила, че принципите, уреждащи последователното прилагане на нормите във времето, могат да доведат до прилагането на материалноправни разпоредби, които вече не са в сила в момента на приемане на акт от страна на институция на Европейския съюз, без да се засяга прилагането на общия принцип на lex mitior, съгласно който лицето не може да бъде санкционирано за действие, което не е нарушение по смисъла на влязъл впоследствие в сила закон. Тя е стигнала до извода, че в случая Договорът за ЕО in concreto не е бил по-благоприятен от Договора за ЕОВС и при всички положения не може да има валидно позоваване на принципа на lex mitior, за да се оспори прилагането на Договора за ЕОВС към разглежданите по делото деяния.

26      На второ място, що се отнася до прилагането на член 65, параграф 1 ВС, първо, Комисията е отбелязала, че картелът е имал за цел фиксирането на цени, поради което е взето и решение за ограничаване или контрол на производството или продажбите. Според Комисията, що се отнася до фиксирането на цените, картелът основно е бил изграден около споразумения или съгласувани практики относно базовата цена през периода от 15 април 1992 г. до 4 юли 2000 г. (а до 1995 г. — около споразуменията и съгласуваните практики относно сроковете за плащане) и през периода от 6 декември 1989 г. до 1 юни 2000 г. — около споразуменията и съгласуваните практики относно „надбавките“ (съображения 399 и 400 от първото решение).

27      Второ, що се отнася до последиците на пазара от разглежданите ограничителни практики, Комисията е посочила, че след като става дума за картел, имащ за цел да предотврати, ограничи или измени нормалната конкуренция, не се налага да се потвърждава, че е имал последици върху пазара (съображение 512 от първото решение). Тя обаче е счела, че картелът е имал конкретни последици върху пазара (съображения 513—518 от първото решение). По-специално Комисията е стигнала до извода, че картелът е повлиял на цената на продажбите от производителите на арматурна стомана в Италия, въпреки че взетите в рамките на картела мерки не са дали незабавно резултатите, очаквани от участващите в него предприятия. Освен това според Комисията са били възможни явления с отложено действие. В допълнение съответните предприятия са представлявали около 21 % от италианския пазар на арматурна стомана през 1989 г., 60 % през 1995 г. и около 83 % през 2000 г., което показвало нарастващ ефект на пазара от увеличаващите се съгласувани цени. Накрая, Комисията е подчертала, че разгласяването на предприетите в тази област инициативи още през 1989 г. сред всички производители на арматурна стомана е увеличило значението на тези последици и през първите години от картела (съображение 519 от първото решение).

28      На трето място, Комисията е идентифицирала адресатите на първото решение. Що се отнася до жалбоподателя, в съображения 538—544 от първото решение Комисията е посочила, че е решила да възложи отговорността за нарушението на SP и жалбоподателя, тъй като те образували предприятие, на което можело да се вменят не само собствените му действия, а и тези на Lucchini Siderurgica и на първото дружество Siderpotenza.

29      Що се отнася до съществуването на икономическо единствено между SP и жалбоподателя, Комисията се е основала на обстоятелството, че през целия период на нарушението както SP, така и жалбоподателят пряко или непряко се контролират от семейство Lucchini. Освен това жалбоподателят упражнявал контрол над SP по отношение на конкретното управление на производствената и търговската политика в сектора на арматурната стомана, което според Комисията произтичало от конкретните, подробни писмени доказателства, както и от съгласуваните улики във връзка с организационното устройство на SP и жалбоподателя, и по-специално с оглед на обстоятелството, че някои лица понякога едновременно изпълнявали важни функции в търговското управление на тези дружества (съображение 540 от първото решение).

30      Що се отнася до вменяването на SP и жалбоподателя на евентуалните антиконкурентни действия на първото дружество Siderpotenza и на Lucchini Siderurgica, които вече не съществуват в правния мир, първо, Комисията е отбелязала, че Lucchini Siderurgica е правоприемник на първото дружество Siderpotenza в резултат от реорганизацията чрез вливане от 5 март 1991 г. и че по същия начин жалбоподателят се явява правоприемник на Lucchini Siderurgica в резултат от реорганизацията чрез вливане от 1 декември 1998 г. Второ, Lucchini Siderurgica стопанисвало целия материален и човешки капитал, собственост на първото дружество Siderpotenza, след вливането на първото дружество Siderpotenza в Lucchini Siderurgica на 5 март 1991 г. Трето, материалният и човешкият капитал, свързани със завода в Потенца (Италия) и управлявани от Lucchini Siderurgica, били прехвърлени в рамките на групата — на новото дружество Siderpotenza. Четвърто, Lucchini Siderurgica, а впоследствие жалбоподателят упражнявали решаващо влияние върху дейностите на новото дружество Siderpotenza до 1 юни 2002 г., когато на Ferriere Nord е прехвърлен клонът на предприятието за производство на арматурна стомана (съображения 540 и 541 от първото решение).

31      Поради това изводът на Комисията е, че е налице а) правоприемство между първото дружество Siderpotenza и Lucchini Siderurgica, б) икономическа приемственост между тези две дружества и новото дружество Siderpotenza (днес — SP), що се отнася до завода в Потенца (Италия), в) отговорност, произтичаща от решаващото им влияние, на Lucchini Siderurgica и жалбоподателя за дейността на новото дружество Siderpotenza, и г) правоприемство между Lucchini Siderurgica и жалбоподателя. Комисията е счела, че в резултат от това всички тези образувания съставляват едно и също предприятие, което съвпада със създаденото от SP и жалбоподателя (съображение 541 от първото решение).

32      На четвърто място, Комисията е счела, че член 65, параграф 2 ВС и член 81, параграф 3 ЕО не намират приложение в случая (съображения 567—570 от първото решение). Тя също е подчертала, че правилата за давност по член 25 от Регламент № 1/2003 не са пречка за приемането на първото решение (съображения 571—574 от първото решение).

33      На пето място, що се отнася до изчисляването на размера на наложените в случая глоби, Комисията е посочила, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 тя е имала право да налага глоби на предприятията, които са нарушили правилата за конкуренция. Тъй като предвиденият в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван на глобите е различен от определения в член 65, параграф 5 ВС, Комисията е посочила, че ще приложи по-ниския таван в съответствие с принципа lex mitior (съображение 576 от първото решение). Тя посочва също, че както е уведомила засегнатите предприятия с писмо от 30 юни 2008 г., е решила да приложи в случая Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“). Тя добавя, че в случая все пак ще отчете обстоятелството, че вече е взела решение относно размера на глобите, които възнамерява да наложи на съответните предприятия с Решението от 2002 г. (съображения 579 и 580 от първото решение).

34      Първо, Комисията е приела, че картел, който има за цел определяне на цените и се прилага по най-различни начини, по-специално чрез ограничаването или контрола на производството или продажбите, представлява много тежко нарушение на правото на конкуренция на Съюза (съображение 591 от първото решение). Комисията е отхвърлила доводите на разследваните предприятия, съгласно които тежестта на нарушението се намалявала поради ограничените конкретни последици на пазара и поради икономическия контекст, в който тези предприятия действали (съображения 583—596 от първото решение). Според Комисията, без да пренебрегва голямата тежест на нарушението, при определяне на основния размер на глобата тя е отчела специфичните характеристики по настоящото дело, а именно обстоятелството, че обхваща национален пазар, по отношение на който към момента на настъпване на обстоятелствата се прилага особената правна уредба съгласно Договора за ЕОВС и на който предприятията — адресати на първото решение, притежават ограничени пазарни дялове по време на първоначалните етапи от извършване на нарушението (съображение 599 от първото решение).

35      Второ, Комисията е отчела специфичната тежест на всяко предприятие и ги е класирала според относителното им значение на разглеждания пазар. Тъй като Комисията не е счела, че относителните пазарни дялове, достигнати от адресатите на първото решение през последната пълна година от нарушението (1999 г.), са представителни за ефективното им присъствие на разглеждания пазар през референтния период, въз основа на средните стойности за пазарните дялове през периода 1990—1999 г. Комисията е разграничила три групи предприятия, а именно най-напред Feralpi и Valsabbia, на които е определила начален размер на глобата от 5 милиона евро, след това Lucchini-SP, Alfa, Riva и Leali-AFLL, на които е определила начален размер на глобата от 3,5 милиона евро, и накрая IRO и Ferriere Nord, на които е определила начален размер от 1,75 милиона евро (съображения 599—602 от първото решение).

36      За да осигури достатъчно възпиращ ефект на глобата, Комисията е увеличила началния размер на глобата на Lucchini-SP с 200 % и на Riva с 375 % (съображения 604 и 605 от първото решение).

37      Трето, Комисията е счела, че картелът е действал от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г. Относно участието на жалбоподателя в нарушението Комисията е отбелязала, че то е продължило от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. Тя все пак е подчертала, че от 9 юни 1998 г. до 30 ноември 1998 г. Lucchini-SP не е участвало в частта от картела, отнасяща се до ограничаването или контрола на продажбите (съображение 606 от първото решение).

38      Тъй като за всички предприятия с изключение на Ferriere Nord нарушението е продължило над 10 години и 6 месеца, началният размер на глобата е увеличен със 105 % за всичките предприятия с изключение на Ferriere Nord, чийто начален размер на глобата е увеличен със 70 %. Поради това основните размери са определени със следните стойности:

–        Feralpi: 10,25 милиона евро,

–        Valsabbia: 10,25 милиона евро,

–        Lucchini-SP: 14,35 милиона евро,

–        Alfa: 7,175 милиона евро,

–        Riva: 26,9 милиона евро,

–        Leali-AFLL: 7,175 милиона евро,

–        IRO: 3,58 милиона евро,

–        Ferriere Nord: 2,97 милиона евро (съображения 607 и 608 от първото решение).

39      Четвърто, относно утежняващите обстоятелства Комисията е отбелязала, че Ferriere Nord вече е било адресат на решение на Комисията от 2 август 1989 г. заради участието си в картел за фиксиране на цени и ограничаване на продажбите в сектора на електрозаварените мрежи, и е увеличила с 50 % основния размер на глобата му. Комисията не е установила никакво смекчаващо обстоятелство (съображения 609—623 от първото решение).

40      Пето, относно прилагането на Известието за неналагане или намаляване на глобите в случаите на картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието за сътрудничеството от 1996 г.“) Комисията е посочила, че Ferriere Nord ѝ е предоставило полезни насоки, които са ѝ позволили да разбере по-добре функционирането на картела преди изпращането на изложението на възраженията, поради което тя му предоставя намаление с 20 % на размера на наложената му глоба. Комисията е счела, че останалите разследвани предприятия не удовлетворяват изискванията съгласно посоченото известие (съображения 633—641 от първото решение).

41      Разпоредителната част на първото решение гласи следното:

„Член 1

Следните предприятия са нарушили член 65, параграф 1 [ВС], като през посочените периоди са участвали в продължаващо споразумение и/или в съгласувани практики относно арматурната стомана на пръти или на кангали с предмет или резултат определянето на цени и ограничаването и/или контрола върху производството или продажбите на общия пазар:

–        [Leali-AFLL], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

–        [Alfa], от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г.,

–        [Valsabbia Investimenti и Ferriera Valsabbia], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

–        [Feralpi], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

–        [IRO], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

–        [Lucchini-SP], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

–        [Riva], от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г.,

–        [Ferriere Nord], от 1 април 1993 г. до 4 юли 2000 г.

Член 2

За посочените в член 1 нарушения се налагат следните глоби:

–        [Alfa]: 7,175 милиона евро,

–        [Feralpi]: 10,25 милиона евро,

–        [Ferriere Nord]: 3,57 милиона евро,

–        [IRO]: 3,58 милиона евро,

–        [Leali и AFLL], солидарно: 6,093 милиона евро,

–        [Leali]: 1,082 милиона евро,

–        [Lucchini и SP], солидарно: 14,35 милиона евро,

–        [Riva]: 26,9 милиона евро,

–        [Valsabbia Investimenti и Ferriera Valsabbia], солидарно: 10,25 милиона евро

[…]“.

 Обстоятелства след съобщаване на първото решение

42      С писма, изпратени между 20 и 23 ноември 2009 г., 8 от 11-те дружества — адресати на първото решение, а именно жалбоподателят, Riva, Feralpi, Ferriere Nord, Alfa, Ferriera Valsabbia, Valsabbia Investimenti и IRO, са посочили на Комисията, че приложението към първото решение, съобщено на адресатите, не съдържа таблиците, илюстриращи ценовите колебания.

43      На 24 ноември 2009 г. службите на Комисията са уведомили всички адресати на първото решение, че ще направят необходимото, за да им бъде съобщено решение, съдържащо споменатите таблици. Те са уточнили също, че сроковете, приложими за плащането на глобата и евентуалното съдебно обжалване, ще започнат да текат от датата на съобщаване на „пълното решение“.

 Изменителното решение

44      На 8 декември 2009 г. Комисията е приела изменителното решение, в чието приложение се съдържат липсващите таблици, и номерираните препратки към тях, съдържащи се в осем бележки под линия, са поправени. Изменителното решение е било съобщено на жалбоподателя на 9 декември 2009 г.

45      Разпоредителната част на изменителното решение изменя бележки под линия 102, 127, 198, 264, 312, 362, 405 и 448 от първото решение. Приложените към изменителното решение таблици впоследствие са добавени като приложение към първото решение.

 Производство и искания на страните

46      На 19 февруари 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

47      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        като предварително и главно искане: да прогласи за несъществуващо или нищожно, или при всички положения да отмени — поради непълнота и нарушение на процесуалните изисквания, липса на компетентност и грешка при прилагане на правото относно правното основание, както и поради нарушение на правото на защита и грешка при прилагане на правото — решението, с което Комисията му е наложила солидарно с дружество SP SpA глоба в размер на 14,35 милиона евро,

–        при условията на евентуалност: във всички случаи да отмени член 2 от решението от 30 септември 2009 г., с което Комисията му е наложила санкция в размер на 14,35 милиона евро поради липсата на доказателства, в нарушение на член 2 от Регламент № 1/2003 и на член 65 от Договора за ЕОВС,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното: да му наложи глоба в символичен размер от 1000 EUR или, при всички положения, да намали наложената му от Комисията глоба, определена в зависимост от неговия оборот, поради неправилното прилагане на член 23 от Регламент № 1/2003, както и на Насоките относно метода за определяне на глобите от 1998 г., що се отнася до тежестта и продължителността на нарушението,

–        при всички положения: да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

48      Комисията моли Общия съд:

–        изцяло да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

49      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството по настоящото дело.

50      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 7 февруари 2013 г.

51      В заседанието жалбоподателят е поискал на основание член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да представи по делото документ от 21 декември 2012 г., удостоверяващ, че е допуснато откриването на производство по извънредно управление по отношение на него. Тъй като Комисията не повдига възражения, искането е уважено. Комисията излага становище по документа в заседанието.

 От правна страна

52      В самото начало следва да се отбележи, че жалбата по делото съдържа три групи искания, а именно, главно искане да се прогласи несъществуването или да се отмени обжалваното решение, при условията на евентуалност, искане за отмяна на член 2 от обжалваното решение, а при условията на евентуалност спрямо предходното, искане за намаляване на наложената на жалбоподателя глоба.

53      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания. Първите четири са приведени в подкрепа на искането да се установи несъществуването или да се отмени обжалваното решение, докато петото основание е приведено в подкрепа на искането за отмяна на член 2 от обжалваното решение или на искането за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба.

54      Първото основание на жалбата е изведено от нарушение на съществените процесуални правила. Второто е изведено от липсата на компетентност на Комисията и от грешка при прилагане на правото относно избора на правното основание на обжалваното решение. Третото е изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя и от грешка при прилагане на правото. Четвъртото е изведено от липсата на доказателства и от неправилното прилагане на материалното право. Последното, пето основание на жалбата е изведено от прекомерния размер на глобата, от липсата на доказателства и на мотиви, от неправилното прилагане на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на Насоките от 1998 г., както и от нарушение на принципа на пропорционалност.

1.     По допустимостта на приложенията към репликата

55      Комисията най-напред оспорва допустимостта на документите, представени от жалбоподателя в приложение към репликата.

56      Следва да се отбележи, че жалбоподателят действително е представил 186 приложения в подкрепа на репликата. От една страна, в писмо, придружаващо внасянето на това писмено становище, той е посочил в тази връзка, че представянето на две приложения, а именно C.8 и C.13, се е наложило в отговор на доводите, изложени в писмената защита, „в която Комисията твърди, че контролът над първото дружество Siderpotenza от групата Leali не е можел да изключи солидарната отговорност на жалбоподателя […], и отново е потвърдила, че Lucchini отговаря за действията на дружествата, които през годините са управлявали частта от предприятието, осъществяваща дейност във връзка с арматурната стомана като правоприемник на Lucchini Siderurgica SpA […]“. От друга страна, той е отбелязал, че други приложения, а именно C.7, C.9—C.12 и C.14—C.186, са документи, които са му били предадени на CD-ROM като приложения към изложението на възраженията, били са изгубени и той е поискал екземпляри от тях от Комисията, след като е констатирал, че се налага да се визуализират, за да се отговори на доводите, изложени в писмената защита.

57      Следва да се напомни, че от една страна, по силата на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник жалбата трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите основания. То трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо без да разполага с други данни (Решение на Общия съд от 30 януари 2007 г. по дело France Télécom/Комисия, T‑340/03, Сборник, стр. II‑107, точка 166).

58      Съгласно постоянната съдебна практика, за да е допустима жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба. Ако съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които следва да бъдат посочени в жалбата съгласно упоменатите по-горе разпоредби (Решение на Съда от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Дания, C‑52/90, Recueil, стр. I‑2187, точка 17, Определение на Общия съд от 29 ноември 1993 г. по дело Koelman/Комисия, T‑56/92, Recueil, стр. II‑1267, точка 21 и Определение на Общия съд от 21 май 1999 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49). Приложенията могат да се вземат предвид само доколкото обосновават или допълват основания или доводи, изрично посочени от жалбоподателите в текста на писмените им изявления, и доколкото е възможно с точност да се определи кои са съдържащите се в тях обстоятелства, които обосновават или допълват посочените основания или доводи (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601, точка 99).

59      Общият съд не е длъжен освен това да изследва и установява сред приложенията основанията и доводите, на които би могъл да приеме, че се основава жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (Решение на Общия съд от 7 ноември 1997 г. по дело Cipeke/Комисия, T‑84/96, Recueil, стр. II‑2081, точка 34 и Решение на Общия съд от 21 март 2002 г. по дело Joynson/Комисия, T‑231/99, Recueil, стр. II‑2085, точка 154).

60      Това тълкуване на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник важи и по отношение на репликата (Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 58 по-горе, точка 95), както и на основанията и оплакванията, развити в писмените становища (Решение на Общия съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T‑102/92, Recueil, стр. II‑17, точка 68 и Решение на Общия съд по дело France Télécom/Комисия, точка 57 по-горе, точка 166).

61      От друга страна, член 44, параграф 1 от Процедурния правилник, който се отнася до елементите, които трябва бъдат посочени в подадена до Общия съд искова молба или жалба, предвижда, че тя трябва да съдържа „при необходимост — приведените доказателства, ако има такива“. Също така съгласно член 46, параграф 1 от същия правилник писмената защита съдържа приведените доказателства.

62      Посочените разпоредби, които уточняват стадия на производството, в който трябва да се представят приведените доказателства, отчитат принципите на състезателност и равни процесуални възможности, както и правото на справедлив процес с оглед на осигуряването на добро правораздаване. Тъй като задължават страните да съобщят приведените от тях доказателства с подаването на исковата молба, жалбата или писмената защита, целта им е да информират останалите страни относно представените в подкрепа на застъпваните тези доказателства, като им позволят надлежно да подготвят защита или реплика в съответствие с посочените правни принципи. Освен това осигуряването на добро правораздаване обосновава представянето на приведените доказателства в първия възможен стадий на производството, тъй като посредством бързата подготовка на делото за разглеждане позволява приключването му в разумен срок (Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, непубликувано в Сборника, точка 30 и Решение на Общия съд от 5 октомври 2009 г. по дело de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, T‑40/07 P и T‑62/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑89 и II‑Б‑1‑551, точка 113).

63      Тези две разпоредби се допълват от член 48, параграф 1 от Процедурния правилник, който гласи следното:

„Страните могат да привеждат доказателства в подкрепа на своите твърдения в писмената реплика или в писмената дуплика. Те посочват мотиви за късното представяне на привежданите доказателства“.

64      Този член също е отражение на изискването за справедлив процес, и по-специално за закрила на правото на защита, доколкото допуска възможността да се направи предложение за привеждане на доказателства извън случаите по член 44, параграф 1 и по член 46, параграф 1 от същия правилник (Решение по дело Gaki-Kakouri/Съд, точка 62 по-горе, точка 32).

65      Тъй като става въпрос за изключение от правилата, уреждащи представянето на привежданите доказателства, член 48, параграф 1 от Процедурния правилник задължава страните да посочат мотиви за късното представяне на привежданите от тях доказателства. Подобно задължение предполага на съда да се признае правото да контролира основателността на мотивите за късното представяне на привежданите доказателства и, в зависимост от случая, тяхното съдържание, както и, ако искането не е надлежно обосновано, правото да ги отхвърли (Решение по дело Gaki-Kakouri/Съд, точка 62 по-горе, точка 33).

66      На първо място следва да се констатира, че жалбоподателят не е мотивирал късното представяне на приложения C.1—C.6. Освен това тези приложения съдържат изготвени от него таблици, в които има бележки по други документи, които жалбоподателят само посочва накратко в своята реплика. С оглед на съдебната практика, припомнена в точки 57—60 по-горе, определянето като приложение на обикновено допълнително писмено становище на жалбоподателя, което представлява само продължение на писмените му изложения, не е съвместимо с белезите, които характеризират приложението, а именно неговата чисто доказателствена и документална функция. Поради това приложения C.1—C.6 следва да се обявят за недопустими.

67      На второ място, приложения C.8 и C.13 не биха могли да се считат за приведени насрещни доказателства, тъй като твърденията на Комисията в точки 81 и 90 от писмената защита, които посочените приложения имали за цел да опровергаят, се съдържат още в съображение 541 и в бележка под линия 593 от обжалваното решение. Това съображение и тази бележка под линия обобщават основните констатации на Комисията относно наличието на икономическо единство между жалбоподателя и SP и относно правно-икономическата приемственост между Lucchini Siderurgica и първото дружество Siderpotenza, от една страна, и от друга — Lucchini и SP. От това следва, че приложения C.8 и C.13 са недопустими.

68      На трето място, както отбелязва самият жалбоподател, приложения C.7, C.9—C.12 и C.14—C.186 са извадени от два диска CD-ROM, съдържащи документите, приложени към изложението на възраженията, които са му били предадени заедно с него. Тези документи са били посочени и в обжалваното решение. Причината, посочена от жалбоподателя, свързана с изгубването на тези дискове CD-ROM поради изтеклото време от предаването им и реорганизациите, извършени в предприятието, не би могла обаче да обоснове късното представяне на така приведените доказателства, при положение че жалбоподателят е можел своевременно да получи копие от дисковете CD-ROM за целите на подаването на жалбата по настоящото дело. Във връзка с това трябва да се подчертае, че жалбоподателят е поискал копие от тези носители от Комисията едва след получаване на писмената защита. Оттук следва, че приложения C.7, C.9—C.12 и C.14—C.186 са също недопустими.

69      При всички положения се налага констатацията, че в писмените изявления се прави общо препращане а) към приложения C.7, C.10 и C.14, чието съдържание било „описано по-подробно“ в таблица 1 от приложение C.1, б) към приложения C.7 и C.5—C.34, чието съдържание било „описано по-подробно“ в таблица 3 от приложение C.3, в) към приложения C.10, C.14 и C.34—C.39, чието съдържание било „описано по-подробно“ в таблица 5 от приложение C.5, и г) към приложения C.40—C.186, чието съдържание било „резюмирано“ в таблица 6 от приложение C.6, поради което съгласно посочената в точки 57—60 по-горе съдебна практика споменатите приложения също са недопустими.

2.     По исканията за прогласяване на несъществуването или за отмяна на обжалваното решение

70      Във връзка с искането на жалбоподателя Общият съд да прогласи несъществуването на обжалваното решение следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда по принцип актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпция за законосъобразност и поради това, докато не бъдат отменени или оттеглени, те произвеждат правни последици, дори да имат недостатъци (Решение на Съда от 15 юни 1994 г. по дело Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, Recueil, стр. I‑2555, точка 48, Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hoechst/Комисия, C‑227/92 P, Recueil, стр. I‑4443, точка 69 и Решение на Съда от 5 октомври 2004 г. по дело Комисия/Гърция, C‑475/01, Recueil, стр. I‑8923, точка 18).

71      Все пак, като изключение от този принцип, трябва да се счита, че актовете с толкова явно сериозен недостатък, който не може да бъде толериран от правния ред на Съюза, не произвеждат никакво правно действие, дори и през определен период от време, тоест те не съществуват в правния мир. Това изключение има за цел да запази равновесието между две основни, но понякога противоположни изисквания, на които трябва да отговаря всяка правна система, а именно за стабилност в правоотношенията и за зачитане на законността (Решение по дело Комисия/BASF и др., точка 70 по-горе, точка 49 и Решение по дело Hoechst/Комисия, точка 70 по-горе, точка 70).

72      Тежките последици, произтичащи от констатацията, че определен акт на институциите на Съюза не съществува, изискват по съображения за правна сигурност тази констатация да се прави само в най-крайни хипотези (Решение по дело Комисия/BASF и др., точка 70 по-горе, точка 50 и Решение по дело Hoechst/Комисия, точка 70 по-горе, точка 76).

73      В самото начало в настоящия случай трябва да се констатира, че посочените от жалбоподателя недостатъци не се отличават с толкова явна тежест, че да се налага първото решение да се разглежда като несъществуващо в правния мир, видно от изложените по-долу съображения.

 По първото основание, изведено от нарушение на съществените процесуални правила

74      Според жалбоподателя обжалваното решение трябва да се счита за несъществуващо или да бъде отменено, тъй като завереното копие от първото решение, което му е било връчено, е било без приложения, а това оставяло впечатлението, че колегиумът на Комисията не е одобрил пълния акт, което било нарушение на Процедурния правилник на Комисията. Освен това жалбоподателят твърди, че с изменителното решение единствено се съобщават липсващите приложения от първото решение и че то включва три нова члена, чиято номерация съвпадала с тази от първото решение, което предизвиквало объркване относно съдържанието на обжалваното решение и било в противоречие с принципите на правна сигурност и зачитане на правото на защита.

75      По-специално, на първо място, жалбоподателят твърди, че таблиците, които не били приложени към първото решение, представлявали основен елемент от неговите мотиви, поради което отсъствието им от първото решение трябвало да доведе до прогласяване на несъществуването му или най-малко до отмяната на обжалваното решение. Според жалбоподателя с приемането на изменителното решение не можел да се поправи този толкова тежък порок на първото решение.

76      Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 15 ВС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 септември 1996 г. по дело NALOO/Комисия, T‑57/91, Recueil, стр. II‑1019, точка 298 и Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Krupp Thyssen Stainless и Acciai speciali Terni/Комисия, T‑45/98 и T‑47/98, Recueil, стр. II‑3757, точка 129; по аналогия вж. също Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63 и Решение на Съда от 14 октомври 2010 г. по дело Deutsche Telekom/Комисия, C‑280/08 P, Сборник, стр. I‑9555, точка 131 и цитираната съдебна практика).

77      Освен това в рамките на индивидуалните решения от постоянната съдебна практика следва, че задължението за мотивиране на индивидуално решение има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата валидност (вж. Решение на Съда от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, точка 148 и цитираната съдебна практика).

78      Следователно мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 77 по-горе, точка 149).

79      Следва да се констатира, че първото решение не съдържа посочените в него приложения, сред които няколко таблици, на които се прави позоваване в съображения 451 (таблица 13), 513 (таблици 1 и 3), 515 (таблици 1—3), 516 (таблици 9, 11—14 и 16) и 518 (таблици 11, 12 и 14), както и в бележки под линия 102 (таблици 15—17), 127 (таблици 18—21), 198 (таблици 22 и 23), 264 (таблици 24 и 25), 312 (таблица 26), 362 (таблица 27), 405 (таблица 28), 448 (таблици 29 и 30) и 563 (всички приложени към решението таблици) от първото решение. В това отношение Комисията твърди, че тези таблици са били изготвени за по-лесното и непосредствено запознаване с ценовите вариации, посочени в първото решение, и те само възпроизвеждат схематично съдържащи се в преписката информация и данни.

80      Поради това следва да се провери дали, въпреки липсата на посочените в точка 79 по-горе таблици, приложени към първото решение, от съответните съображения на това решение, в подкрепа на които са упоменати тези таблици, ясно и недвусмислено изпъкват съображенията на Комисията и дали те са позволили на жалбоподателя да се запознае с основанията за взетата мярка.

81      В самото начало следва да се отбележи, подобно на Комисията, че всички липсващи таблици от първото решение са били приложени към изложението на възраженията.

82      Освен това трябва да се подчертае, че в изменителното решение Комисията не е внесла промени във всички позовавания на липсващите в първото решение таблици, а само в позоваванията, съдържащи се в бележки под линия 102, 127, 198, 264, 312, 362, 405 и 448 от него.

83      Първо, що се отнася до таблици 15—17 (упоменати в бележка под линия 102 от първото решение), следва да се констатира, че съгласно тази бележка под линия те възпроизвеждат „данни относно промените в цените за „допълнителен диаметър“, характерни за производството на арматурна стомана в Италия между декември 1989 г. и юни 2000 г.“ [неофициален превод]. Комисията сочи тези таблици в подкрепа на съображение 126, първо изречение от първото решение, което гласи следното:

„По време на първата среща, известна на Комисията (от 6 декември 1989 г. в [Сдружението на производителите в Бреша]), участниците решават единодушно да увеличат, считано от понеделник, 11 декември 1989 г., цените за допълнителен диаметър на арматурната стомана на пръти и кангали, предназначена за италианския пазар (+10 ITL/kg за „допълнителен диаметър“ от 14 до 30 mm, + 15 ITL/kg за допълнителен диаметър от 8 до 12 mm, + 20 ITL/kg за допълнителен диаметър от 6 mm; и общо увеличение от 5 ITL/kg за кангалите)“ [неофициален превод].

84      Следва да се констатира, че в това съображение Комисията изрично е посочила увеличенията за допълнителен диаметър за арматурната стомана, за които участниците са взели решение на срещата от 6 декември 1989 г., както и датата на влизането им в сила. Освен това, що се отнася до последващите увеличения, които съгласно бележка под линия 102 от първото решение също са възпроизведени в тези таблици (тъй като обхващат периода между 1989 г. и 2000 г.), следва да се отбележи, че те не са предмет на точка 4.1 от първото решение, за която се отнася съображение 126, разглеждащо поведението на предприятията между 1989 г. и 1992 г. При всички положения тези увеличения също са упоменати по-специално в съображения 126—128 и 133 (за 1989—1992 г.), 93 и 94 (за 1993—1994 г.), 149—151, 162 и 163 (за 1995 г.), 184 и 185 (за 1996 г.), 199, 200 и 213 (за 1997 г.), 269 (за 1999 г.) и 296—304 (за 2000 г.), както и в съображения 439 и 515 от първото решение.

85      Второ, що се отнася до таблици 18—21, упоменати в бележка под линия 127 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия те съдържат „данните относно базовите цени по съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите за периода от края на 1989 г. до края на 1992 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 131 от първото решение, което гласи следното:

„Що се отнася до базовите цени на арматурната стомана в периода на прилагане на посоченото споразумение, следва да се отбележи, че IRO и (бившето) Ferriera Valsabbia SpA прилагат, считано от 16 април 1992 г., цена от 210 ITL/kg, а от 1/6 май 1992 г. — от 225 ITL/kg От 1/8 юни 1992 г. IRO (бившето) Ferriera Valsabbia SpA, Acciaieria di Darfo SpA и Acciaierie e Ferriere Leali Luigi SpA прилагат цена от 235 ITL/kg“ [неофициален превод].

86      При това положение се налага констатацията, че макар да се позовава на пет страници от административната преписка, упоменати в бележка под линия 126 от първото решение, в споменатото съображение Комисията изрично посочва базовите цени, определени от упоменатите в него предприятия, както и датата на тяхното влизане в сила. Освен това следва да се отбележи, че в съображение 419 от първото решение Комисията е приела, че първата проява, свързана с определянето на базова цена, е не по-късно от 16 април 1992 г. Следователно евентуалните данни, съдържащи се в таблици 18—21 от първото решение и отнасящи се до базовите цени за периода, обхващащ съгласно бележка под линия 127 от първото решение „от края [на] 1989 г.“ до 16 април 1992 г., са ирелевантни за установяване съдържанието на нарушенията, посочени от Комисията в съображение 131 от първото решение.

87      Трето, що се отнася до таблици 22 и 23, упоменати в бележка под линия 198 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия те съдържат „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите за 1993 г. и 1994 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 145 от първото решение, което гласи следното:

„Съгласно предвиденото във факса на Federacciai от 25 ноември 1994 г., на 1 декември 1994 г. в Бреша е проведена нова среща, на която са взети решенията, посочени в друг факс на Federacciai, получен от предприятията на 5 декември 1994 г. Предмет на тези решения са били:

–        цените на арматурната стомана (320 ITL/kg, базова цена от Бреша, приложима незабавно),

–        плащанията (след 1 януари 1995 г. максималният срок става края на месеца след изтичането на 60/90 дни; след 1 март 1995 г. срокът се ограничава до 60 дни) и отстъпките,

–        производството (задължение за всяко от предприятията да съобщи на Federacciai преди 7 декември 1994 г. колко тона арматурна стомана е произвело през септември, октомври и ноември 1994 г.).

Alfa Acciai Srl започва да прилага новата базова цена на 7 декември 1994 г. На 21 декември 1994 г. Acciaieria di Darfo SpA също започва да я прилага, а Alfa Acciai Srl отново потвърждава същата цена. Базовата цена на [Lucchini-SP] за януари 1995 г. също е 320 ITL/kg“ [неофициален превод].

88      В това отношение следва да се подчертае, че таблиците, посочени в бележка под линия 198 от първото решение, са упоменати от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ, че „Alfa Acciai Srl започва да прилага новата базова цена на 7 декември 1994 г.“, „[н]а 21 декември 1994 г. Acciaieria di Darfo SpA също започва да я прилага, а Alfa Acciai Srl отново потвърждава същата цена“ [неофициален превод]. Следователно „новата базова цена“ и „същата цена“, които са посочени, са цената от 320 италиански лири на килограм (ITL/kg), упомената в първото тире от това съображение. При това положение евентуалните данни, съдържащи се в таблици 22 и 23 от първото решение относно базовите цени за периода между 1993 г. и 7 декември 1994 г., са ирелевантни за установяване на съдържанието на посочените от Комисията в съображение 145 от първото решение нарушения.

89      Четвърто, що се отнася до таблици 24 и 25, упоменати в бележка под линия 264 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия те съдържат „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini Siderurgica и данните за положението през отделните месеци) за 1995 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 174 от първото решение, което гласи следното:

„Впоследствие в документ от първите дни на октомври 1995 г., с който разполага Federacciai (написан на ръка от секретарката на изпълняващия длъжността генерален директор), се твърди, че:

–        клиентите отново започват да обсъждат плащанията (от което следва необходимостта в комуникациите да се потвърди твърдостта във връзка с плащанията),

–        от миналата седмица цената на арматурната стомана е намаляла с още 5/10 ITL/kg, и е около 260/270 ITL/kg в района на Бреша, а извън този район котировките са под 250 ITL/kg,

–        по-скоро обърканото състояние на пазара затруднява изпълнението на задачата да се предоставят точни данни относно цената, и

–        от предприятията трябва да се поискат данните за поръчките от седмици 39 (25—29 септември 1995 г.) и 40 (2—6 октомври 1995 г.)“ [неофициален превод].

90      В този смисъл трябва да се отбележи, че в съображение 174 от първото решение Комисията единствено описва съдържанието на ръкописния документ, изготвен през октомври 1995 г. от секретарката на изпълняващия длъжността генерален директор. В тази връзка Комисията се позовава на таблици 24 и 25 само в подкрепа на твърдението, съдържащо се в този документ, че „по-скоро обърканото състояние на пазара затруднява изпълнението на задачата да се предоставят точни данни относно цената“ [неофициален превод]. При това положение таблици 24 и 25 се оказват ирелевантни за запознаване със съдържанието на нарушенията, посочени от Комисията в съображение 174 от първото решение.

91      Пето, що се отнася до таблица 26, упомената в бележка под линия 312 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия тя съдържа „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini Siderurgica, и данните за положението през отделните месеци) за 1996 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Тази таблица е упомената от Комисията в подкрепа на твърдението в съображение 200 от първото решение, съгласно което „[п]рез периода от 22 октомври 1996 г. до 17 юли 1997 г. са проведени най-малко 12 срещи на отговарящите за продажбите в предприятията, проведени [… по-специално във] вторник, 22 октомври 1996 г., на които са потвърден[и], за ноември 1996 г. — цената от 230 ITL/kg, базова цена от Бреша, и запазване на котировката от 210 ITL/kg единствено за доставките от октомври“ [неофициален превод].

92      Налага се констатацията, че въпреки отсъствието на таблица 26 в първото решение, в съображение 200 от него Комисията изрично упоменава базовите цени през разглеждания период, както и момента на влизането им в сила.

93      Шесто, що се отнася до таблица 27, упомената в бележка под линия 362 от първото решение, съгласно посочената бележка под линия тя съдържа „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini Siderurgica, и данните за положението през отделните месеци) за 1997 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на твърдението, съдържащо се в съображение 216 от първото решение, което гласи следното:

„При всички положения [Lucchini-SP …], Acciaieria di Darfo SpA, Alfa Acciai Srl, Feralpi Siderurgica Srl, IRO, Riva Prodotti Siderurgici SpA и (бившето) Ferriera Valsabbia SpA са седемте предприятия, до които е изпратено съобщение (с дата 24 ноември 1997 г.) от г‑н Pierluigi Leali с предмет „Споразумението относно цените и доставките“ […]. „Цената от 270 ITL/kg е била поискана от съвсем малко предприятия, но безрезултатно — продължава съобщението — като в действителност котировката се установява на 260 ITL/kg, с няколко пика под тази стойност, което се потвърждава от мнозина по време на последната среща на отговарящите за продажбите. Все пак отбелязваме с частично удовлетворение, че спадът е преустановен благодарение на квотите за доставки, които всички ние спазваме и които в съответствие със споразуменията ще бъдат проверени от специално назначени външни инспектори“. „В края на този месец — продължава по-нататък съобщението — който вече преминава по инерция, е необходима намеса чрез незабавното възприемане на по-твърда позиция относно минималната котировка от 260 ITL/kg (която със сигурност няма да повлияе на малобройните покупки през периода). С уговореното планиране на доставките за декември (‑ 20 % спрямо ноември) със сигурност ще успеем да поддържаме уговорената цена; абсолютно необходимо е обаче — посочва в заключение г‑н Pierluigi Leali — никой да не приема изключения от установената минимална цена (260 ITL/kg)“ [неофициален превод].

94      От текста на това съображение следва, че Комисията единствено е възпроизвела текста на съобщението от 24 ноември 1997 г., посочено в това съображение. Така се оказва, че таблица 27 е без значение за установяване на съдържанието на нарушението, посочено от Комисията в съображение 216 от първото решение.

95      Седмо, що се отнася до таблица 28, упомената в бележка под линия 405 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка под линия тя съдържа „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini/Siderpotenza, и данните за положението през отделните месеци) за 1998 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на твърдението, съдържащо се в съображение 241 от първото решение, което гласи следното:

„На 11 септември 1998 г. г‑н Pierluigi Leali изпраща съобщение […], в което по повод намерението, изразено (на срещата от 9 септември 1998 г.) да се запази минималната котировка от „170 ITL базова цена при тръгване“???, се посочат „действия в отклонение, а именно котировки, по-ниски средно с 5 ITL/kg от установеното ниво, а отклоненията са още по-големи в някои зони на юг“. „От наша страна — пише г‑н Pierluigi Leali — уговореното минимално ниво е запазено със съответно намаляване на потока от поръчки“. „Надяваме се — завършва съобщението — че на срещата на отговарящите за продажбите във вторник, 15-о число от този месец, ще можем да потвърдим запазването на цените по същество, което да способства за евентуалното възстановяване на котировката“ [неофициален превод].

96      От самия текст на това съображение следователно се вижда, че Комисията единствено възпроизвежда съдържанието на съобщението от 11 септември 1998 г., посочено в това съображение. Така таблица 28 се оказва без значение за установяване на съдържанието на нарушението, посочено от Комисията в съображение 241 от първото решение.

97      Осмо, що се отнася до таблици 29 и 30, упоменати в бележка под линия 448 от първото решение, следва да се констатира, че съгласно посочената бележка те съдържат „данните относно базовите цени в съответните ценоразписи или данни, съобщени на служителите (а за Lucchini/Siderpotenza, и данни за положението през всеки от месеците) за 1999 г., с които Комисията разполага“ [неофициален превод]. Комисията посочва тези таблици в подкрепа на съображение 276 от първото решение, което гласи следното:

„Допълнителна информация относно положението на пазара на арматурна стомана в Италия през периода се съдържа в документ, съставен от Leali на 10 ноември 1999 г., и по-специално в частта под заглавие „Ползи и ограничения на търговското споразумение от 1999 г.“, в която четем: „Основното споразумение, сключено между националните производители, позволява през 1999 г. да се постигне обрат по отношение на състоянието на ниски цени, характерно за двете предходни стопански години (1997 г. и 1998 г.), и да се постигне възстановяване на брутния марж с над 50 ITL/kg. През 1998 г. средният брутен марж (продажна цена — разходи за суровини) е 70 ITL/kg, а в продължение на пет месеца достига стойности под този праг“. „Постигнатото споразумение позволява цените да се стабилизират в рамките на същата година, а производителите успяват да се възползват от състоянието на цените на суровината, като увеличават брутния марж с над 50 ITL/kg, който съответно достига 122 ITL/kg нето.“

98      От съображение 276 от първото решение следователно е видно, че Комисията единствено възпроизвежда съдържанието на съобщението от 10 ноември 1999 г., посочено в това съображение. Така липсата на таблици 29 и 30 е без значение за установяване на съдържанието на нарушението, посочено от Комисията в съображение 276 от първото решение.

99      Девето, таблица 13, упомената в съображение 451 от първото решение, се цитира в подкрепа на твърдението, че „[щ]о се отнася до 1997 г., следва да се приеме, че през първото полугодие тя се характеризира с постоянно увеличаване на базовата цена, определена в антиконкурентното съглашение: 190 ITL/kg, определена на срещата от 30 януари; 210 ITL/kg, определена на срещата от 14 февруари; 250 ITL/kg, определена на срещата от 10 юли (съображение 200)“, и че „[п]рез същия период средната базова пазарна цена също постоянно се увеличава, като от 170 ITL/kg през януари става 240 ITL/kg през юли (приложение, таблица 13); през септември същата година средната базова пазарна цена се увеличава още и достига 290 ITL/kg (приложение, таблица 13)“ [неофициален превод]. При това положение следва да се приеме, че в споменатото съображение Комисията изрично е посочила увеличенията на базовата цена за 1997 г., поради което тази таблица не изглежда абсолютно необходима за запознаване с мотивите на Комисията.

100    Десето, трябва да се отбележи, че в съображение 496 от първото решение (бележка под линия 563 от първото решение) Комисията прави общо позоваване на „приложените към настоящото решение таблици“ в подкрепа на твърдението, че „[с]поред информацията на нейно разположение […] е видно, че всички участващи в настоящото производство предприятия са публикували ценоразписи през разглеждания период“ [неофициален превод]. Следва все пак да се подчертае, че съображение 496 от първото решение се позовава и на съображения 419—433 от него, които „съдържат списък на всички доказани случаи, в които базовата цена е била обсъждана между предприятията (включително сдружението)“ [неофициален превод]. В това отношение Комисията уточнява, че „[н]якои от тези случаи вече са били посочени във връзка с позоваването на съвпадението на волеизявления (съображения 473—475)“, че „[з]а останалите случаи между 1993 г. и 2000 г. трябва да се приложи понятието съгласуване“ и че „[ц]елта на това съгласуване е да се повлияе върху поведението на производителите на пазара и да се оповестят действията, които всеки от тях възнамерява да извърши конкретно по отношение на определянето на базовата цена“ [неофициален превод]. Следователно всичките приложени към първото решение таблици се оказват незадължителни за установяване на съдържанието на посоченото от Комисията нарушение.

101    Единадесето, що се отнася до позоваванията на таблици 1—3, 9, 11—14 и 16 в съображения 513, 515, 516 и 518 от първото решение, трябва да се подчертае, че тези съображения са в подраздела на първото решение, отнасящ се до последиците от рестриктивните практики на пазара, и че от анализа на съдържанието им следва, че упоменатите в тях таблици или само възпроизвеждат цифровите данни, посочени в тези съображения, или не са абсолютно необходими за запознаване с мотивите на Комисията, отнасящи се до последиците от картела.

102    С оглед на изложените съображения не би могло да се приеме, че отсъствието на таблиците, посочени в точка 79 по-горе като приложение към първото решение, е попречило на жалбоподателя да се запознае с нарушенията, установени с първото решение.

103    На второ място, жалбоподателят напомня практиката на съда на Съюза, съгласно която диспозитивът и мотивите на съобщеното решение трябва да отговарят на диспозитива и мотивите на решението, прието от колегиума на Комисията, с изключение единствено на поправката на правописни и граматични грешки, които могат да бъдат внасяни в окончателно приет от този колегиум акт. В случая първото съобщено на жалбоподателя решение било непълно, тъй като не съдържало приложения. Поради това би могло да се приеме, че колегиумът на Комисията не е одобрил целия акт, което би било в нарушение на Процедурния правилник на Комисията, и по-специално на процедурата по заверяване и принципа на колегиалност.

104    На въпрос в тази връзка по време на заседанието жалбоподателят посочи, че оттегля основанието, изведено от нарушение на процедурата по заверяване във връзка с първото решение. Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на колегиалност, жалбоподателят по същество отбеляза, че извежда основанието от обстоятелството, че колегиумът на Комисията не е бил в състояние да приеме решение при пълно познаване на фактическата обстановка.

105    В тази връзка следва да се приеме, че липсата на посочените в точка 79 по-горе таблици в приложение на първото решение би могла да доведе до неговата незаконосъобразност само ако тя не е позволила на колегиума на Комисията да санкционира посоченото в член 1 от първото решение поведение при пълно познаване на обстоятелствата, тоест без да е бил въведен в заблуждение по основен въпрос поради неточности или пропуски (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 10 юли 1991 г. по дело RTE/Комисия, T‑69/89, Recueil, стр. II‑485, точки 23—25, Решение на Общия съд от 27 ноември 1997 г. по дело Kaysersberg/Комисия, T‑290/94, Recueil, стр. II‑2137, точка 88, Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 742 и Решение на Общия съд от 17 февруари 2011 г. по дело Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, точки 104 и 105).

106    При положение че независимо от отсъствието на посочените таблици обстоятелствата, на които се основава първото решение, са изложени достатъчно изчерпателно в самия му текст (вж. точки 81—102 по-горе), не би могло да се твърди, че при приемането на първото решение колегиумът на Комисията не е бил изцяло и напълно запознат с обстоятелствата, на които се основава мярката. При това положение няма как подобен пропуск да е опорочил процеса на приемане на обжалваното решение и по този начин да е застрашил неговата законосъобразност.

107    На трето място жалбоподателят твърди, че с изменителното решение единствено се съобщават липсващите в първото решение приложения и че то съдържа три члена, чиято номерация се „припокрива“ с първото решение. От една страна, Комисията не е имала право да се произнася по „частичен и непълен текст“, а е трябвало да се произнесе по текста на обжалваното решение в неговата цялост. От друга страна, член 2 от изменителното решение, който посочва неговите адресати, бил трудно съвместим с член 2 от първото решение, който посочвал размера на санкциите. Това объркване било недопустимо от гледна точка на правната сигурност и зачитането на правото на защита.

108    Първо, следва да се приеме, че правото на Комисията да приема определен акт по необходимост трябва да включва и правото да измени същия при спазване на разпоредбите относно нейната компетентност, както и на съответните формални и процесуални правила, предвидени за целта в Договора (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Tizzano към Решение на Съда от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Съвет, C‑27/04, Recueil, стр. I‑6649, I‑6653, точки 134 и 143). От това следва, че Комисията е имала основание за приемането на изменителното решение с цел да включи липсващите като приложение към първото решение таблици. Трябва също да се подчертае в това отношение, че в уводната част на изменителното решение Комисията изрично се е позовала на първото решение, чиито приложения са били пропуснати в момента на приемането му.

109    Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от твърдяното объркване, предизвикано от разпоредителната част на изменителното решение, е достатъчно да се констатира, че от разпоредителната част на изменителното решение личи ясно, че тя не се „припокрива“ с тази на първото решение. В този смисъл член 1 от изменителното решение, който е единственият, внасящ изменения в първото решение, посочва конкретно тези изменения, които се отнасят до а) текста на осем бележки под линия, изброени и поправени в тази разпоредба, и б) добавянето като приложения към обжалваното решение на таблиците, приложени към изменителното решение. Освен това член 2 от изменителното решение единствено изброява неговите адресати.

110    От това следва, че съвместният прочит на първото и на изменителното решение не води до объркване, поради което не е доказано нарушението на принципите на правна сигурност и закрила на правото на защита на жалбоподателя, което да произтича от подобно объркване.

111    Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

 По второто основание, изведено от липсата на компетентност на Комисията и от грешка при прилагане на правото при избора на правно основание на обжалваното решение

112    Във второто си основание жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като след изтичането на срока на Договора за ЕОВС Комисията не била компетентна да приеме обжалваното решение на основание член 65, параграф 1 ВС.

113    На първо място, изтичането на срока на Договора за ЕОВС по необходимост водело до отпадане на компетентността на Комисията да прилага неговите разпоредби.

114    Първо, съгласно членове 54 и 70 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. от междудържавен договор, чийто срок е изтекъл, не можели да произтичат нито задължения, нито компетенции, освен в случай на изрично волеизявление на договарящите държави в обратен смисъл. Член 65, параграф 1 ВС следователно можел да се прилага с обратна сила „дори в материалноправната си част“ само при наличие на изрична преходна разпоредба, каквато не била налице.

115    Второ, Комисията не можела да черпи основание от „сходството“ на членове 65 ВС и 81 ЕО, които не се „припокривали“ напълно, за да си припише определена компетентност и да санкционира жалбоподателя.

116    Трето, прилагането на Регламент № 1/2003 във връзка с член 65 ВС, при положение че последният вече не е в сила, също не представлявало валидно основание за налагането на санкции и нарушавало принципа на правна сигурност, както и принципите на предоставена компетентност и на законоустановеност на нарушенията и на наказанията (nullum crimen nulla poena sine lege), тъй като безспорно от разпоредбите на Регламент № 1/2003 произтичало, че той позволява единствено Комисията да налага глоби за нарушение на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Основавайки обжалваното решение на членове 7 и 23 от Регламент № 1/2003, вместо да се съобрази с Решение SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, с което се отменя Решението от 2002 г., Комисията отново продължила действието на член 65, параграф 1 ВС във времето в явно нарушение на правомощията на Съвета.

117    Жалбоподателят добавя в репликата си, че в случая принципите, уреждащи последователното прилагане на нормите във времето, не можели да обосноват прилагането на член 65 ВС по отношение на факти и обстоятелства, възникнали при неговото действие, тъй като прилагането на разпоредби, които вече не са в сила, било изключено, когато води до нарушение на принципа на предоставената компетентност. Той твърди също, че Комисията не е имала право да открие ново производство по Регламент № 1/2003, тъй като правомощията ѝ да осъществява преследване и да налага санкции били погасени по давност съгласно член 25 от същия регламент.

118    На второ място жалбоподателят твърди, че тъй като при приемането на изменителното решение Договорът за функционирането на ЕС вече е бил в сила, Комисията е била задължена да приеме отново обжалваното решение на основание на този нов договор поради съображения, свързани с принципите на правна сигурност и на последователното прилагане на нормите във времето.

119    Най-напред Комисията сочи в дупликата си, че оплакването от погасяването по давност на нейното правомощие да установи и санкционира разглежданото нарушение не е било формулирано в жалбата и е недопустимо.

120    Съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Същевременно правно основание, което представлява разгръщане на правно основание, изтъкнато преди това изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо (Решение на Общия съд от 19 септември 2000 г. по дело Dürbeck/Комисия, T‑252/97, Recueil, стр. II‑3031, точка 39, потвърдено след обжалване с Определение на Съда от 13 ноември 2001 г. по дело Dürbeck/Комисия, C‑430/00 P, Recueil, стр. I‑8547, точка 17). Аналогично разрешение се налага и във връзка с оплакване, посочено в подкрепа на основание (Решение по дело Joynson/Комисия, точка 59 по-горе, точка 156).

121    Обратно, оплакване, въведено с репликата, което не може да се счита за разгръщане на основание поради новата правна и фактическа аргументация, съдържаща се в него, и което се основава на известни на жалбоподателя обстоятелства към момента на подаване на исковата молба или жалбата, трябва да се обяви за недопустимо (Решение на Общия съд от 21 октомври 2010 г. по дело Umbach/Комисия, T‑474/08, точка 60).

122    В случая следва да се отбележи, че оплакването, изведено от погасяването по давност на санкционното правомощие на Комисията, не е било повдигнато в жалбата и не разгръща представено в нея основание. Поради това то е недопустимо.

123    Освен това в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 57 по-горе, като недопустимо следва да се отхвърли и оплакването на жалбоподателя, изведено от влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС преди приемането на изменителното решение, което е напълно необосновано.

 По избора на правно основание на обжалваното решение

124    Следва да се припомни, че общностните договори са създали нов правен ред, в полза на който държавите са ограничили, във все по-широк кръг области, своите суверенни права, и негов субект са не само държавите членки, но и техните граждани (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 февруари 1963 г. по дело Van Gend & Loos, 26/62, Recueil, стр. 1, Решение на Съда от 15 юли 1964 г. по дело Costa, 6/64, Recueil, стр. 1141, 1159, Становище на Съда 1/91 от 14 декември 1991 г., Recueil, стр. I‑6079, точка 21, Решение на Общия съд по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, точка 70 и Решение на Общия съд от 1 юли 2009 г. по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, T‑24/07, Сборник, стр. II‑2309, точка 63).

125    В посочения правен ред институциите разполагат само с предоставена компетентност. Поради тази причина общностните актове споменават в преамбюла си нормативната основа, която оправомощава съответната институция да предприема действия във въпросната област. Изборът на подходяща нормативна основа всъщност има конституционна значимост (вж. Решение по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, точка 71 и Решение по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 64 и цитираната съдебна практика).

126    В случая следва да се констатира, че преамбюлът на обжалваното решение съдържа позовавания на разпоредби от Договора за ЕОВС, а именно членове 36 ВС, 47 ВС и 65 ВС, но упоменава и Договора за ЕО, Регламент № 17, и по-конкретно член 11 от него, Регламент № 1/2003, и по-специално член 7, параграф 1 от него, член 18, както и член 23, параграф 2 от него, а също и Регламент (ЕО) № 2842/98 на Комисията от 22 декември 1998 година относно изслушването на страни в някои производства по членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 354, стр. 18).

127    Освен това е важно да се отбележи, че в мотивите на първото решение в съображение 1 Комисията е посочила, че „[с] настоящото решение се констатира нарушение на член 65, параграф 1 [ВС] и [то е] прието на основание член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003“. В съображение 3 от обжалваното решение Комисията добавя, че „[с] настоящото решение [… ] налаг[а] глоби на предприятията адресати на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003“ [неофициален превод].

128    В съображение 350 от обжалваното решение Комисията посочва в този смисъл, че според нея „член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 представляват подходящи правни основания, които ѝ дават право да приеме настоящото решение“ и че „[н]а основание член 7, параграф 1, [тя…] констатира нарушение на член 65, параграф 1 [ВС] и задължава адресатите на настоящото решение да прекратят нарушението, докато на основание член 23, параграф 2 им налага глоби“ [неофициален превод] (вж. също съображение 361 от първото решение).

129    С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че обжалваното решение, с което Комисията констатира нарушение на член 65, параграф 1 ВС и налага глоба на жалбоподателя, има за правно основание член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003 относно установяването на нарушението и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно налагането на глобата.

 По компетентност на Комисията на основание Регламент № 1/2003 да установява и санкционира нарушение на член 65, параграф 1 ВС след изтичането на срока на Договора за ЕОВС

130    На първо място следва да се напомни, че разпоредбата, която представлява нормативната основа на определен акт и оправомощава институцията на Съюза да приеме въпросния акт, трябва да бъде в сила към момента на неговото приемане (Решение на Съда от 4 април 2000 г. по дело Комисия/Съвет, C‑269/97, Recueil, стр. I‑2257, точка 45, Решение на Съда от 29 март 2011 г. по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C‑201/09 P и C‑216/09 P, Сборник, стр. I‑2239, точка 75, Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, C‑352/09 P, Сборник, стр. I‑2359, точка 88, Решение на Съда по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, точка 118 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 74), което несъмнено е в случая на член 7, параграф 1 и на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, които са правното основание на първото решение.

131    На второ място, важно е да се подчертае, че общностните договори установяват единен правен ред, в рамките на който, както е отразено в член 305, параграф 1 ЕО, Договорът за ЕОВС е съставлявал специфичен режим, дерогиращ правните норми с общ характер, установени с Договора за ЕО (вж. Решение на Общия съд от 31 март 2009 г. по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, T‑405/06, Сборник, стр. II‑771, точка 57 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 75 и цитираната съдебна практика).

132    По силата на член 305, параграф 1 ЕО Договорът за ЕОВС представлява специален закон, който дерогира общия закон, какъвто е Договорът за ЕО (Решение на Съда от 24 октомври 1985 г. по дело Gerlach, 239/84, Recueil, стр. 3507, точки 9—11, Становище на Съда 1/94 от 15 ноември 1994 г., Recueil, стр. I‑5267, точки 25—27, Решение на Общия съд по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, точка 111 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 76, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 70 и 73).

133    В резултат на това, по отношение на функционирането на общия пазар правилата на Договора за ЕОВС и всички разпоредби, които са приети във връзка с прилагането му, продължават да са в сила, независимо от приетия по-късно Договор за ЕО (Решение на Съда по дело Gerlach, точка 132 по-горе, точка 9, Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, Recueil, стр. I‑7869, точка 100, Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 77, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 70 и 73).

134    Все пак, доколкото определени въпроси не са предмет на разпоредбите на Договора за ЕОВС или на приети въз основа на него разпоредби, Договорът за ЕО и приетите за прилагането му разпоредби могат, дори преди изтичане на срока на Договора за ЕОВС, да се прилагат спрямо продукти, попадащи в приложното поле на Договора за ЕОВС (Решение на Съда от 15 декември 1987 г. по дело Deutsche Babcock, 328/85, Recueil, стр. 5119, точка 10, Решение на Съда по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, точка 133 по-горе, точка 100, Решение на Общия съд от 25 октомври 2007 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, T‑94/03, непубликувано в Сборника, точка 83 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 78, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 70 и 73).

135    По силата на член 97 от Договора за ЕОВС срокът му е изтекъл на 23 юли 2002 г. Вследствие на това на 24 юли 2002 г. приложното поле на общия режим, произтичащ от Договора за ЕО, се разпростира върху секторите, които първоначално са уредени от Договора за ЕОВС (Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 58 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 79, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точки 59 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 122 по-горе, точки 70 и 73).

136    Макар замяната на правната рамка на Договора за ЕОВС с тази на Договора за ЕО да е довела, считано от 24 юли 2002 г., до промяна на приложимите правни основания, процедури и материалноправни норми, тази промяна се вписва в контекста на единството и приемствеността на общностния правен ред и неговите цели (Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело González y Díez/Комисия, T‑25/04, Сборник, стр. II‑3121, точка 55, Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 59 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 80, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точки 60 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 71 и 73).

137    В това отношение следва да се отбележи, че установяването и поддържането на режим на свободна конкуренция, в рамките на който нормалните условия за конкуренция са осигурени и който по-специално е в основата на правилата за държавните помощи и картелите между предприятията, представляват една от главните цели както на Договора за ЕО, така и на Договора за ЕОВС (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 60 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точки 60 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 71 и 73).

138    В този контекст, макар правилата на Договорите за ЕОВС и ЕО, уреждащи картелите, да се различават до известна степен, следва да се подчертае, че понятията за споразумение и за съгласувани практики при действието на член 65, параграф 1 ВС отговарят на тези за споразумение и за съгласувани практики по смисъла на член 81 ЕО и че тези две разпоредби са тълкувани по един и същ начин от съда на Съюза. Така преследването на целта за ненарушаване на конкуренцията в секторите, обхванати първоначално от общия пазар на въглищата и стоманата, не се прекъсва от факта на изтичането на срока на Договора за ЕОВС, тъй като тази цел се преследва и в рамките на Договора за ЕО от същата институция, Комисията, административен орган, натоварен с изготвянето и изпълнението на политиката на конкуренцията в общ интерес на Европейската общност (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 61 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точки 60 и 63, и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 71 и 73).

139    Така приемствеността на общностния правен ред и на целите, които ръководят действието му, изисква от Европейската общност като правоприемник на Европейската общност за въглища и стомана в своите процесуални рамки да осигури по отношение на положенията, възникнали при действието на Договора за ЕОВС, спазването на правата и задълженията, които по силата на Договора за ЕОВС и на правните норми, приети за неговото прилагане, са действали eo tempore по отношение както на държавите членки, така и на частноправните субекти. Това изискване се налага с още по-голяма сила, доколкото нарушаването на конкуренцията в резултат от неспазването на правните норми относно картелите е в състояние да разпростре последиците си във времето след изтичането на срока на Договора за ЕОВС при действието на Договора за ЕО (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 63 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 83 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точки 62 и 63 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 72 и 73).

140    Съдът напомня също, че с оглед осигуряването на свободна конкуренция приемствеността между Договора за ЕОВС, Договора за ЕО и Договора за функционирането на ЕС би гарантирала, че всяко поведение, което съответства на предвиденото в член 65, параграф 1 ВС фактическо положение, независимо дали е било налице преди или след 23 юли 2002 г., е можело да бъде санкционирано от Комисията и тази възможност продължава да съществува (Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 65—67 и 77 и Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точки 55—57 и 65).

141    Освен това от съдебната практика е видно, от една страна, че съгласно общ принцип на правните системи на държавите членки, произходът на който може да се открие още в римското право, в случай на законодателно изменение следва да се осигури, освен ако законодателят не е изразил воля за противното, приемствеността на правните структури, и от друга страна, че този принцип се прилага към измененията на първичното право на Съюза (Решение на Съда от 25 февруари 1969 г. по дело Klomp, 23/68, Recueil, стр. 43, точка 13 и Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точка 63).

142    Няма обаче никакви данни за намерение на законодателя на Съюза да изключи всяка възможност за налагане на санкции след изтичането на срока на Договора за ЕОВС по отношение на забранените при действието на този договор тайни споразумения (Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точка 64).

143    Всъщност, от една страна, Съдът е отбелязал, че Съветът и представителите на правителствата на държавите членки са посочили, че са готови да приемат всички необходими мерки, за да се уредят последиците от изтичането на срока на посочения договор. От друга страна, той е подчертал, че Комисията е уточнила, че трябва да представи предложения за преходни разпоредби само ако се прецени, че подобен подход е необходим, и че с оглед на приложимите общи принципи на правото тя счита, че тази необходимост не е налице в областта на картелното право (Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 75).

144    Следователно жалбоподателят не може да изведе валиден довод от липсата на преходни разпоредби в посочената област (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 76).

145    При тези обстоятелства би противоречало на целта и съгласуваността на Договорите и би било несъвместимо с приемствеността в правния ред на Съюза Комисията да няма компетентност да осигури еднаквото прилагане на свързаните с Договора за ЕОВС норми, които продължават да пораждат последици дори след изтичането на неговия срок (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini, C‑119/05, Сборник, стр. I‑6199, точка 41).

146    От посоченото по-горе следва, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, Регламент № 1/2003, и по-специално член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от него, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на Комисията да установява и да санкционира след 23 юли 2002 г. картелите, осъществени в секторите, попадащи в приложното поле на Договора за ЕОВС ratione materiae и ratione temporis, при това макар и посочените разпоредби от този регламент да не споменават изрично член 65 ВС (вж. Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 64 и Решение по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 84 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точка 74 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точки 72, 73 и 87). Изложените във връзка с това от жалбоподателя доводи за установяване на положението, че прилагането на Регламент № 1/2003 във връзка с член 65 ВС, при положение че последният вече не е бил в сила, не е валидно основание за налагането на санкции и нарушава принципа на възложените компетентности, следва да се отхвърлят.

147    Освен това следва да се отбележи, че прилагането в правния ред на Съюза на правните норми на Договора за ЕО в област, която първоначално е била уредена от Договора за ЕОВС, трябва да стане при спазване на принципите относно прилагането на закона във времето. В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че макар да се смята, че по общо правило процесуалноправните норми трябва да се прилагат спрямо всички съдебни спорове, които са висящи към момента на влизането им в сила, същото не важи за материалноправните норми. Всъщност с цел гарантиране спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания материалноправните норми трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, целите или структурата им става ясно, че трябва да им се придаде такова действие (Решение на Съда от 12 ноември 1981 г. по дело Meridionale Industria Salumi и др., 212/80—217/80, Recueil, стр. 2735, точка 9, Решение на Съда от 10 февруари 1982 г. по дело Bout, 21/81, Recueil, стр. 381, точка 13, Решение на Общия съд от 19 февруари 1998 г. по дело Eyckeler & Malt/Комисия, T‑42/96, Recueil, стр. II‑401, точка 55, Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 65 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 85, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 79).

148    От тази гледна точка, когато става въпрос за материалноправните разпоредби, приложими спрямо правно положение, което е възникнало окончателно преди изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, приемствеността в правния ред на Съюза и изискванията относно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания налагат материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС, да се прилагат по отношение на фактите, попадащи в приложното им поле ratione materiae и ratione temporis. Обстоятелството, че поради изтичането на срока на Договора за ЕОВС въпросната правна уредба вече не е в сила в момента на извършване на преценката на фактическото положение, не променя горепосоченото съображение, щом тази преценка се отнася за правно положение, окончателно възникнало по време, когато са се прилагали материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС (Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 66 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 86, потвърдено след обжалване с Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 79; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд по дело Ferriere Nord/Комисия, точка 134 по-горе, точка 96).

149    В случая, що се отнася до материалноправните норми, следва да се отбележи, че обжалваното решение се отнася до правно положение, което е възникнало окончателно преди изтичане на срока на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г., тъй като нарушението продължава от 6 декември 1989 г. до 4 юли 2000 г. (вж. точка 37 по-горе). При пълната липса на ретроактивно действие на приложимото от 24 юли 2002 г. материално конкурентно право следва да се констатира, че член 65, параграф 1 ВС представлява приложимата материалноправна норма, действително приложена от Комисия в обжалваното решение, като се напомни, че именно от характера на lex generalis на Договора за ЕО по отношение на Договора за ЕОВС, закрепен в член 305 ЕО, следва, че по силата на принципа lex specialis derogat legi generali специфичният режим, произтичащ от Договора за ЕОВС и от правните норми, приети във връзка с неговото прилагане, е единственият приложим режим спрямо ситуациите, възникнали преди 24 юли 2002 г. (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 68 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 89, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точка 77 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 79).

150    От това следва, че жалбоподателят не може да поддържа, че в съответствие с принципа на законоустановеност на нарушенията и наказанията материалноправната норма, за чието нарушаване е наложена санкция, следва да е в сила не само в момента на извършване на нарушението, но и в момента на приемане на решението, с което се налага санкция.

151    Освен това Съдът е напомнил, че принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, който е прогласен по-конкретно в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права, изисква правната уредба на Съюза ясно да определя нарушенията и санкциите за тях (вж. Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 80 и цитираната съдебна практика).

152    Освен това принципът на правната сигурност изисква тази правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, и те трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (вж. Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика).

153    Доколкото обаче още преди момента на настъпване на фактите Договорите ясно са определяли нарушенията, както и естеството и тежестта на санкциите, които могат да се налагат за тях, целта на посочените принципи не е да гарантират на предприятията, че последващи изменения на правни основания и на процесуални разпоредби им осигуряват възможност да избегнат всяка санкция по отношение на тяхно предходно неправомерно поведение (Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точка 70 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 83).

154    Следва да се отбележи, че предприятие, което полага дължимата грижа и се намира в положението на жалбоподателя, в нито един момент не е можело да не знае за последиците от своето поведение, нито е можело да разчита на обстоятелството, че замяната на правната рамка на Договора за ЕОВС с тази на Договора за ЕО би довела до възможност да избегне всяка санкция за извършените по-рано нарушения на член 65 ВС (Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точка 73 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 86).

155    Освен това обжалваното решение е прието на основание член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 в резултат на процедура, проведена в съответствие с Регламенти № 17 и № 1/2003. Разпоредбите относно правното основание и процедурата, следвана до приемането на обжалваното решение, спадат към процесуалноправните норми по смисъла на съдебната практика, упомената в точка 147 по-горе. След като обжалваното решение е било прието след изтичането на срока на Договора за ЕОВС, Комисията правилно е приложила правилата, съдържащи се в Регламент № 1/2003 (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 67 и Решение на Общия съд по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, точка 87 и цитираната съдебна практика, потвърдени след обжалване съответно с Решение на Съда по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., точка 130 по-горе, точка 74 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 90; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд по дело Ferriere Nord/Комисия, точка 134 по-горе, точка 96).

156    От това следва, че настоящото основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя и от грешка при прилагане на правото

157    В рамките на настоящото основание жалбоподателят оспорва липсата на възобновяване на производството и на изпращането на ново изложение на възраженията преди приемането на обжалваното решение, както и неправилното в случая прилагане на принципа lex mitior.

158    Най-напред в дупликата си Комисията твърди, че в репликата си жалбоподателят е формулирал оплаквания, които не се съдържат в жалбата и са свързани с твърденията, че приетите преди Решението от 2002 г. актове са недействителни, че не са разследвани последиците от картела за търговията между държавите членки и че е налице нарушение на правомощията, които Регламент № 1/2003 признава на националните органи.

159    Предвид съдебната практика, припомнена в точки 120 и 121 по-горе, следва най-напред да се приеме, че оплакването, изведено от недействителността на актовете, приети преди Решението от 2002 г., трябва да се разглежда като разгръщане на оплакването, че Комисията не е можела законосъобразно да приеме обжалваното решение, без да възобнови административното производството, и че това оплакване следователно е допустимо.

160    На следващо място, оплакването, изведено от твърдяната липса на разследване относно последиците от картела за търговията между държавите членки, е формулирано още в жалбата и е свързано с доводите, посочени във втората част от настоящото основание, съгласно която член 81, параграф 1 ЕО предвижда допълнително условие, отнасящо се до засягането на търговията между държавите членки, в сравнение с еквивалентната разпоредба от Договора за ЕОВС. Следователно то също е допустимо.

161    Накрая, оплакването, изведено от твърдяното нарушение на правомощията, признати на националните органи с Регламент № 1/2003, не фигурира в жалбата и не разгръща посочено в нея оплакване. Поради това същото е недопустимо.

 По първата част, изведена от липсата на възобновяване на административното производство и на ново изложение на възраженията

162    Жалбоподателят сочи, че Комисията е нарушила правото му на защита, като не е възобновила административното производството и не му е изпратила ново изложение на възраженията преди повторното приемане на обжалваното решение.

163    Трябва да се напомни, че член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 гласи следното:

„Преди да вземе решения, както е предвидено в членове 7, 8, 23 и член 24, параграф 2, Комисията предоставя на предприятията или на сдруженията на предприятия, ответни страни в производството пред Комисията, възможност да бъдат изслушани по въпросите, по които Комисията е предявила възражения. Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище. Жалбоподателите се привличат за тясно сътрудничество по производството“.

164    Освен това от постоянната съдебна практика е видно, че зачитането на правото на защита във всяко производство, което може да приключи с налагане на санкции, по-конкретно глоби или периодични имуществени санкции, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде спазван дори ако става въпрос за производство с административен характер. В това отношение изложението на възраженията представлява процесуална гаранция, с която се прилага основополагащият принцип на правото на Съюза, който изисква зачитане на правото на защита във всяко производство. Този принцип изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренцията, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на предприятието, каквито са действията, в чието извършване то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точки 34 и 36 и цитираната съдебна практика, и Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сборник, стр. I‑7415, точки 26—28).

165    Зачитането на правото на защита всъщност изисква по време на административното производство на засегнатото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение от негова страна (вж. Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 66 и цитираната съдебна практика).

166    На първо място, жалбоподателят сочи, че дори ако грешката от страна на Комисията при избора на правно основание за дадено решение би могла да се квалифицира само като процесуален недостатък, едностранното преразглеждане на приложимите по настоящото дело норми съгласно принципа на lex mitior и точка 5 от обжалваното решение, съдържащо се в раздел III („Правни съображения“) от същото, е в нарушение на член 27 от Регламент № 1/2003. Изобщо не било потърсено мнението на жалбоподателя относно анализа и прилагането на член 65 ВС във връзка с член 81 ЕО и мотивите на Комисията не били изложени в изложението на възраженията, а само в изложението на допълнителните възражения, което към този момент все още било „валидно“.

167    Предварително следва да се отбележи, че точка 5 от обжалваното решение разглежда правните последици от изтичането на срока на Договора за ЕОВС с оглед на Решение по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе.

168    В посочената точка Комисията най-напред се позовава на своето Известие относно някои аспекти на разглеждането на делата в областта на конкуренцията в резултат от изтичане срока на Договора за ЕОВС (ОВ C 152, 2002 г., стр. 5) и на изложението на допълнителните възражения, в което информира съответните предприятия за намерението си да следва посочения в известието подход. Тя припомня и мотивите на Решение по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, и че е информирала съответните предприятия за намерението си да приеме повторно решение след отмяната на Решението от 2002 г. от Общия съд, като коригира правното основание (съображения 342—351 от обжалваното решение). След това Комисията изяснява разграничението между избора на правно основание, което ѝ дава право да приеме определен акт, и определянето на процесуалните и материалните норми (съображения 353—376 от обжалваното решение). Във връзка с избора на правно основание тя посочва причините, поради които счита, че запазва компетентността си да преследва нарушенията на правилата на конкуренция в секторите, попадащи в Договора за ЕОВС. Във връзка с процесуалните правила Комисията напомня, че приложими са процесуалните правила към момента на неговото приемане. Накрая, във връзка с материалните правила Комисията излага принципите относно последователното прилагане на нормите във времето, които могат да доведат до прилагането на материални разпоредби, които в момента на приемане на акта вече не са в сила, като посочените принципи са ограничени от действието на принципа на lex mitior.

169    Първо, жалбоподателят не може да твърди, че изобщо не е било искано мнението му относно „анализа и прилагането“ на член 65 ВС „във връзка с“ член 81 ЕО. Въпреки че изложението на възраженията, предхождащо изтичането на срока на Договора за ЕОВС, не се е спирало на последиците от изтичането на срока на Договора за ЕОВС и не разглежда член 65 ВС и член 81 ЕО от гледна точка на принципа на lex mitior, изложението на допълнителните възражения, изготвено след изтичането на срока на Договора за ЕОВС, урежда изрично тези последици по настоящото дело.

170    В този смисъл в точка 11 от изложението на допълнителните възражения Комисията е посочила, че двете разпоредби на Договора за ЕОВС, които абстрактно могат да се квалифицират като по-неблагоприятни от еквивалентните разпоредби на Договора за ЕО, са член 65, параграф 1 ВС, разгледан в сравнение с член 81, параграф 1 ЕО, и член 65, параграф 5 ВС, разгледан в сравнение с член 15 от Регламент № 17. В точки 12—15 от това изложение Комисията е разгледала отделните разпоредби с оглед на фактите по делото и е стигнала до извода, че в случая in concreto Договорът за ЕО не е бил по-благоприятен от Договора за ЕОВС и поради това не било възможно чрез позоваване на принципа на lex mitior да се оспори прилагането към фактите по делото на съдържащата се в Договора за ЕОВС материалноправна уредба.

171    Действително в изложението на допълнителните възражения Комисията не разглежда въпроса дали член 65, параграф 2 ВС, посветен на освобождаването на някои споразумения, може абстрактно да се квалифицира като по-неблагоприятен от член 81, параграф 3 ЕО. От една страна, този пропуск обаче се обяснява с обстоятелството, че в точка 11 от това изложение (вж. точка 170 по-горе) Комисията е приела, че единствено параграфи 1 и 5 от член 65 ВС са можели абстрактно да се считат за по-неблагоприятни от тази разпоредба на Договора за ЕО. От друга страна, в точка 6 от изложението на допълнителните възражения Комисията е посочила, че член 65, параграф 2 ВС е неприложим в случая поради посочените в изложението на възраженията причини. Поради това жалбоподателят не би могъл да твърди, че ако бе имал възможност, той би доказал, че някои от неговите практики, свързани с цените, са можели да имат положителни последици за клиентите на SP. Действително от изложението на допълнителните възражения се установява, че според Комисията в случая картелът е имал единствено за цел да ограничи конкуренцията и не е можел да се ползва от каквото и да било освобождаване.

172    В това отношение в Решение по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, Общият съд е отбелязал, че разпоредбата, която представлява нормативната основа на определен акт, трябва да е била в сила към момента на неговото приемане, а съгласно член 97 ВС, член 65, параграфи 4 и 5 ВС е бил в сила до 23 юли 2002 г., поради което Комисията вече не е можела да извежда своята компетентност от посочените разпоредби с изтекъл срок на действие към момента на приемане на обжалваното решение, за да установи нарушение на член 65, параграф 1 ВС и да наложи глоби на предприятията, които са участвали в извършване на посоченото нарушение. Поради това Общият съд не е пристъпил към разглеждане на спора по същество и не се е произнесъл относно валидността на процесуалните актове, предхождащи неговото приемане.

173    След като съгласно установената съдебна практика отмяната на акт на Съюза не засяга непременно подготвителните актове, а производството, с което се цели замяна на отменения акт, по принцип може да бъде възобновено от момента, в който е настъпила незаконосъобразността (Решение на Съда от 12 ноември 1998 г. по дело Испания/Комисия, C‑415/96, Recueil, стр. I‑6993, точки 31 и 32, и Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 73; вж. Решение на Общия съд от 15 октомври 1998 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, T‑2/95, Recueil, стр. II‑3939, точка 91 и Решение на Общия съд от 25 юни 2010 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑66/01, Сборник, стр. II‑2631, точка 125 и цитираната съдебна практика), следва да се приеме, че Решение по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, няма отражение върху законосъобразността на изложението на възраженията и на изложението на допълнителните възражения, както и че Комисията е имала право да възобнови производството именно от момента на настъпване на незаконосъобразността, а именно от момента на приемане на Решението от 2002 г.

174    Второ, следва да се напомни, че на 30 юни 2008 г. Комисията е изпратила на жалбоподателя и на останалите засегнати предприятия и писмо, с което ги информира за намерението си да приеме повторно решение, като коригира правното основание спрямо избраното за Решението от 2002 г. В това писмо, което не съдържа възражения спрямо предприятията адресати, Комисията е посочила намерението си да приеме повторно решение след отмяната на Решението от 2002 г. с Решение по дело SP и др./Комисия, точка 21 по-горе, и е изложила повторно съображенията си относно принципа на lex mitior, като едновременно с това е добавила, че приложното поле на член 65, параграф 2 ВС е по-ограничено, отколкото на член 81, параграф 3 ЕО. В това отношение тя е посочила, подобно на споменатото в точка 6 от изложението на допълнителните възражения, че в случая все пак не намира приложение нито една от двете посочени разпоредби. Дори в отговора си на това писмо обаче жалбоподателят не е повдигнал възражения, нито е представил доказателства, с които да установи, че предвидените в член 81, параграф 3 ЕО условия за освобождаване са били изпълнени.

175    От изложените съображения следва, че жалбоподателят няма основание да твърди, че правото му на защита е било нарушено поради това, че не е било поискано мнението му относно „анализа и прилагането“ на член 65 ВС „във връзка с“ член 81 ЕО.

176    На второ място, жалбоподателят няма основание да поддържа, че писмото на Комисията от 30 юни 2008 г. не можело да се счита за валидно изложение на възраженията, тъй като не отговаряло на условията за това, по-конкретно понеже било много кратко и предвиждало срок за отговор от 1 месец в отклонение от 2-месечния срок, който обичайно се предвиждал за отговор на изложението на възраженията.

177    Следва да се отбележи, подобно на Комисията и както бе посочено в точка 174 по-горе, че писмото от 30 юни 2008 г. не съдържа нови възражения, а има за цел да уведоми съответните предприятия за намерението на Комисията да приеме повторно решение след поправка на правното основание. В съответствие със съдебната практика, когато след отмяната на решение в областта на конкуренцията Комисията избере да поправи установените неправомерни положения и да приеме идентично решение, което не е опорочено от тях, това решение се отнася до същите възражения, по които предприятията вече са взели отношение (Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 173 по-горе, точка 98).

178    След като писмото от 30 юни 2008 г. не е представлявало изложение на възраженията, видно впрочем и от съображения 6, 122, 123, 390 и 391 от обжалваното решение, доводите на жалбоподателя, че от една страна, Комисията нарушила правото му на защита, като му предоставила срок от само един месец за представянето на становище, и от друга страна, че това изложение било твърде кратко, са ирелевантни.

179    На трето място, жалбоподателят поддържа, че правото му на защита е било нарушено, тъй като Комисията не го изчакала да изрази становище, а му изпратила искане за предоставяне на информация относно неговия оборот още преди изтичането на определения от самата нея срок за представянето на становище. По принцип обаче това искане представлявало „последен етап“, предхождащ приемането на решение.

180    В това отношение най-напред следва да се отбележи, че Комисията не е имала задължение да изчака становищата на засегнатите предприятия, преди да им изпрати искания за предоставяне на информация в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент № 1/2003. По-нататък, самият факт, че Комисията е изпратила искане за предоставяне на информация на жалбоподателя на 24 юли 2008 г., тоест на същата дата, на която той ѝ е изпратил становището си във връзка с писмото от 30 юни 2008 г., не би могъл да докаже, че Комисията не е взела предвид доводите, формулирани от жалбоподателя в това становище. Тезата на жалбоподателя впрочем се оспорва от факта, че в съображения 388—394 от обжалваното решение Комисията е обсъдила изрично становищата на заинтересуваните предприятия, представени в отговор на писмото от 30 юни 1998 г.

181    С оглед на всички изложени по-горе съображения доводът на жалбоподателя, основаващ се на твърдяната неприложимост в случая на мотивите на Общия съд от Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, и от Решение по дело ThyssenKrupp Stainless/Комисия, точка 124 по-горе, е ирелевантен. Най-напред, от изложеното следва, че жалбоподателят не е бил лишен от процесуалните гаранции по настоящото дело. На следващо място, Комисията не е задължена да му изпраща ново изложение на възраженията. Накрая, неправилно жалбоподателят твърди, че не е имал възможност да отправи забележки по анализа и прилагането на член 65 ВС във връзка с член 81 ЕО.

182    От това следва, че първата част от третото основание следва да бъде отхвърлена.

 По втората част, изведена от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в прилагането на член 65, параграф 1 ВС в качеството на по-благоприятно от член 81 ЕО правило

183    В рамките на втората част от настоящото основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приложила член 65, параграф 1 ВС, а не член 81, параграф 1 ЕО. Изглежда Комисията приела за даденост, че в случая член 65, параграф 1 ВС се явява lex mitior, при положение че член 81, параграф 1 ЕО предвижда допълнително спрямо член 65, параграф 1 ВС условие, свързано със засягането на търговията между държавите членки.

184    В това отношение жалбоподателят оспорва преценката на Комисията, че вменяваното му от нея нарушение при всички положения е можело да засегне търговията между държавите членки. Според него определените от Комисията условия в нейните Насоки относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81), за да се приеме, че е изпълнен критерият за наличие на увреждане на търговията между държавите членки, в случая не били настъпили.

185    Най-напред, с оглед на точки 169—175 по-горе, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че правото му на защита е нарушено поради неоткриването на ново производство за проверка на последиците от разглеждания картел.

186    Следва да се напомни, че съгласно постановеното от Съда, за да могат да засегнат търговията между държавите членки, едно решение, споразумение или съгласувана практика трябва въз основа на съвкупност от обективни фактически или правни обстоятелства да позволяват с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че упражняват пряко или непряко, действително или потенциално въздействие върху търговските потоци между държавите членки, и то по начин, който поражда опасения, че могат да възпрепятстват осъществяването на единния пазар между държавите членки. Освен това въздействието не трябва да бъде незначително (вж. Решение на Съда от 23 ноември 2006 г. по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, Recueil, стр. I‑11125, точка 34 и цитираната съдебна практика, и Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C‑125/07 P, C‑133/07 P, C‑135/07 P и C‑137/07 P, Сборник, стр. I‑8681, точка 36).

187    Така дадено въздействие върху търговския обмен в Общността като цяло произтича от кумулативното наличие на няколко фактора, които, взети поотделно, може и да не са определящи. При проверката дали даден картел засяга значително търговията между държавите членки той трябва да се разглежда в неговия икономически и правен контекст (вж. Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 186 по-горе, точка 37; вж. Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, точка 186 по-горе, точка 35 и цитираната съдебна практика).

188    Освен това Съдът вече е постановил, че не е достатъчно даден картел да има за цел само търговия с продукти в една-единствена държава членка, за да се изключи възможността от засягане на търговията между държавите членки. Всъщност картел, който обхваща цялата територия на държава членка, поради естеството си има за последица засилване на разделянето на пазарите в национален мащаб, като възпрепятства икономическото взаимно обвързване, което Договорът за ЕО има за цел да реализира (вж. Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 186 по-горе, точка 38 и Решение по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, точка 186 по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).

189    Трябва да се отбележи, че при определяне на lex mitior в съображения 373—375 и 385—387 от обжалваното решение Комисията е взела предвид следните обстоятелства: a) разглежданият картел е обхващал цялата територия на Италия, в която през периода на съществуване на картела е била произвеждана между 29 % и 43 % от арматурната стомана в Общността, б) значението на износа (от Италия) в сравнение с общите доставки (доставки в Италия и за износ) винаги е било голямо (между 6 % и 34 % през периода на нарушението), в) обстоятелствата, че от една страна, поради участието от декември 1989 г. до юли 1998 г. на сдружението от предприятия Federacciai последиците от картела са обхванали всички италиански производители на арматурна стомана, и от друга страна, когато участието на Federacciai е преустановено, така или иначе картелът е обхващал главните италиански предприятия с общ пазарен дял от 80 %, г) най-малко две големи предприятия, които са участвали в картела, са осъществявали дейност и като производители най-малко на още един географски пазар на арматурна стомана, д) картелът се е характеризирал и с това, че като еквивалентна мярка на временното и съгласувано ограничение на производството е включвал в предмета си съгласуван износ извън територията на Италия, и е) делът на Италия в търговията в Общността се е колебал между 32,5 % през 1989 г. и 18,1 % през 2000 г., като най-ниската стойност от 13,4 % е била през 1998 г. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя.

190    На първо място, с оглед на съдебната практика, цитирана в точка 188 по-горе, доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че релевантният в случая географски пазар обхващал изключително територията на Италия, не може да се приеме.

191    На второ място, жалбоподателят поддържа, че липсват доказателства, че той и останалите дружества — адресати на обжалваното решение, са обсъждали прилаганите в останалите държави членки цени, нито че са следели действията на конкурентите в чужбина или са им оказвали антиконкурентен натиск. Този довод обаче е ирелевантен, доколкото, след като понятието за засягане на търговията включва и случаите на потенциално влияние, не е определящо дали предприятията, участващи в картела, приемат мерки с цел да се защитят от конкуренти от други държави членки (вж. точки 79 и 80 от Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО]).

192    На трето място, жалбоподателят твърди, че съществуването на реална или потенциална вреда зависи и от наличието на естествени пазарни прегради за търговията. В случая тези прегради се изразявали във възможността за изключително ниски нива на търговия с арматурна стомана поради различните стандарти за типово одобрение. Решението на чуждестранните предприятия да не се установят в Италия следователно произтичало от националния характер на пазарите, а не от антиконкурентна практика. В това отношение следва да се приеме, както е постъпила Комисията, че разнородните правила за типово одобрение не са били достатъчни, за да е налице преграда, изключваща потенциалното увреждане, тъй като въпреки тази разнородност нивото на износ от Италия и значението на износа спрямо съвкупните доставки са били значителни през разглеждания период (съображения 26, 48 и 375 от обжалваното решение).

193    На четвърто място, жалбоподателят отбелязва, че твърдението на Комисията в съображение 375 и сл. от обжалваното решение, че бил осъществяван съгласуван износ извън територията на Италия, трябва да се свърже с твърдението, съдържащо се в съображение 183 от обжалваното решение, че държавите — членки на Европейската общност за въглища и стомана, не са били включени в съгласувания износ. Ако това твърдение се приеме за доказано, с оглед на всички посочени в точка 189 по-горе обстоятелства то все пак не би могло да свидетелства за евентуалната липса на засягане на търговията между държавите членки.

194    На пето място, твърдението на жалбоподателя, че в момента на приемане на изменителното решение Договорът за функционирането на ЕС вече е бил в сила, а член 101, параграф 1 ДФЕС имал за цел да санкционира единствено картелите, които могат да засегнат търговията между държавите членки, е неприложимо, доколкото текстът на член 81, параграф 1 ЕО е идентичен с този на член 101, параграф 1 ДФЕС.

195    От всички изложени по-горе съображения следва, че като е приела, че в случая прилагането на член 81, параграф 1 ЕО не е по-благоприятно от прилагането на член 65, параграф 1 ВС, Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото. Следователно втората част на третото основание трябва да се отхвърли.

196    От това следва, че третото основание трябва изцяло да се отхвърли.

 По четвъртото основание, изведено от липса на доказателства за неправилно прилагане на материалноправната уредба

197    Жалбоподателят отбелязва, че Комисията е нарушила член 65, параграф 1 ВС, тъй като му е вменила отговорност за нарушението през общото предприятие Lucchini-SP за цялата продължителност на нарушението, а именно от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. Комисията допуснала явна грешка в преценката, като по отношение на установяването на икономическо единство не разграничала трите периода на нарушението, а именно най-напред от 6 декември 1989 г. до 5 март 1991 г., след това от 5 март 1991 г. до 31 октомври 1997 г. и накрая периодът между октомври 1997 г. и 27 юни 2000 г. Комисията също определила неправилно „отношенията на правоприемство“ между първото дружество Siderpotenza, Lucchini Siderurgica, SP и жалбоподателя.

198    Най-напред следва да се напомни, че правото на конкуренцията на Съюза се отнася до дейността на предприятията и че понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от своя правен статут и начин на финансиране (Решение на Съда от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др., C‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, точка 38, Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точки 54 и 55, и Решение на Съда по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 77 по-горе, точка 53).

199    Съдът на Европейския съюз е уточнил също, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (Решение на Съда от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C‑217/05, Recueil, стр. I‑11987, точка 40 и Решение на Съда по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 77 по-горе, точка 53).

200    В този смисъл той подчертава, че за целите на прилагането на правилата на конкуренцията формалното разграничение между две дружества в резултат на отделната им юридическа личност няма определящо значение — важното е дали пазарното им поведение е единно или не. Следователно може да е необходимо да се определи дали две дружества с отделна правосубектност образуват или принадлежат към едно и също предприятие или един и същ стопански субект с единно пазарно поведение (Решение на Съда от 14 юли 1972 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, Recueil, стр. 619, точка 140 и Решение на Общия съд от 15 септември 2005 г. по дело DaimlerChrysler/Комисия, T‑325/01, Recueil, стр. II‑3319, точка 85).

201    Когато подобно икономическо образувание нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същото следва да отговаря за това нарушение (вж. Решение по дело ETI и др., точка 198 по-горе, точка 39, Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 198 по-горе, точка 56 и Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 77 по-горе, точка 53 и цитираната съдебна практика).

202    Съгласно постоянната съдебна практика физическото или юридическо лице, което ръководи разглежданото предприятие към момента на извършване на нарушението, следва да отговаря по принцип за това нарушение дори когато в деня на приемането на решението за установяване на нарушението дейността на предприятието вече не е била поставена под неговата отговорност (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 71, Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точка 78, Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точка 37 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 143).

203    Относно въпроса при какви обстоятелства дадено образувание, което не е извършител на нарушение, може все пак да бъде санкционирано за него, Съдът е имал повод да уточни, че в тази хипотеза попадат случаите, при които образуванието, извършило нарушението, престава да съществува в правния мир или да участва в икономическия оборот, при положение че санкция, наложена на предприятие, което не извършва повече икономическа дейност, може да се окаже лишена от възпиращото си действие (Решение по дело ETI и др., точка 198 по-горе, точка 40 и Решение на Съда по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия, точка 130 по-горе, точка 144).

204    По-нататък е необходимо да се отбележи, че ако не е предвидена никаква друга възможност за налагане на санкция на образувание, различно от това, което е извършило нарушението, предприятията биха могли да избегнат санкциите чрез обикновено изменение на правния си статут вследствие на преструктуриране, прехвърляне или други правни или организационни промени. Така би могло да се възпрепятства осъществяването на целта да се санкционират действията, които противоречат на правилата на конкуренцията, и да се предотврати тяхното възобновяване посредством възпиращи санкции (вж. Решение по дело ETI и др., точка 198 по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика).

205    Поради това, от една страна, когато между момента на извършване на нарушението и момента, в който съответното предприятие трябва да отговаря за него, лицето, отговарящо за неговото стопанисване, е престанало да съществува в правния мир, следва най-напред да се издири съвкупността от материални и персонални елементи, които са допринесли за извършване на нарушението, за да се установи, на следващо място, лицето, което е поело отговорността за стопанисването на тази съвкупност, и да се избегне възможността поради несъществуване на лицето, отговаряло за неговото стопанисване в момента на извършване на нарушението, предприятието да не отговаря за нарушението (Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 953; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точка 27).

206    От друга страна, в случай на прехвърляне на цялата или част от икономическата дейност от един правен субект на друг отговорността за нарушението, извършено от първоначалния оператор в рамките на въпросната дейност, може да бъде вменена на новия оператор, ако той съставлява заедно с първия един и същ стопански субект за целите на прилагане на правилата на конкуренцията, при това дори ако първоначалният оператор продължава да съществува като правен субект (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 165 по-горе, точки 354—359, Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точки 131—133 и Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 109).

207    В частност подобно налагане на санкция е допустимо, когато тези образувания са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, основно са изпълнявали едни и същи търговски указания. Това се отнася особено за случаите на преструктуриране в рамките на група от предприятия, когато първоначалният оператор не прекратява непременно съществуването си в правния мир, но вече не извършва значима икономическа дейност на съответния пазар. Всъщност, макар между първоначалния оператор и новия оператор на участващото в картела предприятие да съществува структурна връзка, заинтересованите лица могат да се освободят — без значение дали такова е тяхното намерение — от своята отговорност във връзка с правото на картелите, като се възползват от възможностите за юридическа реконфигурация, с които разполагат (вж. Решение на Общия съд по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, точка 131 по-горе, точка 110 и цитираната съдебна практика).

208    Настоящото основание следва да се разгледа в светлината на посочените съображения.

209    На първо място, жалбоподателят поддържа, че през периода от 6 декември 1989 г. до 5 март 1991 г. първото дружество Siderpotenza е било контролирано от Leali. Lucchini, първоначално миноритарен акционер, а впоследствие акционер с 50-процентово участие (като останалите 50 % са собственост на Leali), не участвало в общото управление на първото дружество Siderpotenza, нито в ръководството на търговската дейност, които били поверени на Leali. За разлика от Leali, Lucchini не произвеждало арматурна стомана и нямало необходимите технически познания, нито пък пазарен дял в този сектор. Общото управление и ръководството на търговската дейност били поверени на физическо лице [г‑н Mancini], свързано с Leali. Накрая, първото дружество Siderpotenza така и не било включено в консолидираните годишни отчети на Leali.

210    Както е посочила Комисията в съображение 541 и в бележка под линия 592 от обжалваното решение, вменяването на отговорност на Lucchini Siderurgica и на Lucchini за действията на първото дружество Siderpotenza се основава на правоприемството между първото дружество Siderpotenza, от една страна, и Lucchini Siderurgica и Lucchini, от друга. Доводът на жалбоподателя следователно се основава на погрешната предпоставка, че според Комисията той е упражнявал действителен контрол върху първото дружество Siderpotenza.

211    Видно от цитираната в точка 205 по-горе съдебна практика и след като жалбоподателят не оспорва, че всички материални и персонални елементи на първото дружество Siderpotenza са били стопанисвани от Lucchini Siderurgica след вливането на първото в последното посочено дружество на 5 март 1991 г., Комисията основателно е приела, че Lucchini Siderurgica е правоприемник на първото дружество Siderpotenza.

212    Доводът на жалбоподателя, формулиран в репликата, че по този начин Комисията нарушила принципа на личната отговорност, не би могъл да се приеме. Действително от констатациите на Комисията се установява, че през посочения в точка 209 по-горе период първото дружество Siderpotenza е било извършител на разглежданото нарушение. В това отношение, макар действително обстоятелството, че дъщерното дружество е отделно юридическо лице, да не е достатъчно, за да се отхвърли възможността действията му да се вменят на неговото дружество майка, Съдът все пак е постановил, че по принцип Комисията не би могла да бъде задължена най-напред да извърши такава проверка, преди да има възможност да насочи действията си срещу предприятието, извършило нарушението, макар да са настъпили промени в правно-организационната му форма. Принципът на личната отговорност всъщност не пречи по никакъв начин Комисията да предвиди първо санкция за предприятието, преди да изследва евентуално дали отговорността за нарушението може да бъде възложена на дружеството майка. В противен случай разследванията на Комисията биха били значително затруднени от необходимостта да се проверява при всеки случай на приемственост в контрола на дадено предприятие до каква степен отговорността за действията на последното може да бъде възложена на предишното дружество майка (Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 186 по-горе, точки 81 и 82).

213    След като Комисията е можела основателно да санкционира първото дружество Siderpotenza за разглежданите действия и да възложи отговорността на Lucchini Siderurgica в качеството на правоприемник на първото дружество Siderpotenza, Комисията не е имала задължение да провери дали действията на първото дружество Siderpotenza са можели да се вменят в отговорност на Leali. Доводите на жалбоподателя относно ефективния контрол на Leali върху първото дружество Siderpotenza следователно са ирелевантни (вж. в този смисъл Решение по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 186 по-горе, точка 85).

214    На второ място, що се отнася до периода от 5 март 1991 г., датата на вливане в Lucchini Siderurgica на първото дружество Siderpotenza, до 31 октомври 1997 г., датата на прехвърляне на дейността, свързана с „арматурна стомана“, от Lucchini Siderurgica на новото дружество Siderpotenza, жалбоподателят признава, че е бил мажоритарен акционер в Lucchini Siderurgica. Той обаче оспорва възможността това акционерно участие да служи като основание за въвеждането на презумпция за отговорност.

215    Следва да се подчертае, че видно от съображение 540 от обжалваното решение, за да вмени отговорността за действията на Lucchini Siderurgica на жалбоподателя, Комисията не се е основала на някаква презумпция за контрол от страна на жалбоподателя върху Lucchini Siderurgica между 1991 г. и 1997 г., а на принципа на правоприемството, припомнен в точка 205 по-горе. В този смисъл в съображение 541 от обжалваното решение Комисията е посочила, че очевидно Lucchini Siderurgica е било правоприемник на първото дружество Siderpotenza след реорганизацията чрез вливане от 5 март 1991 г. и че по същия начин Lucchini е станало правоприемник на Lucchini Siderurgica след реорганизацията чрез вливане от 1 декември 1998 г. Комисията е добавила, че материалният и човешкият капитал, свързани със завода в Потенца и ръководени от Lucchini Siderurgica, са били прехвърлени в рамките на групата на новото дружество Siderpotenza след учредяването му през 1997 г. (вж. също точки 28—31 по-горе). След като Комисията не се е основала на твърдяната презумпция за отговорност, произтичаща от мажоритарното акционерно участие на Lucchini в Lucchini Siderurgica, доводът на жалбоподателя е отново неприложим. Идентичен извод се налага и във връзка с неговия довод, че договорът за поръчка от 2 януари 1998 г. не доказвал структурната връзка между Lucchini и SP между 1991 г. и 1997 г.

216    Освен това сред доводите, които е формулирал относно периода между 5 март 1991 г. и 31 октомври 1997 г., жалбоподателят е посочил също, че противно на твърденията на Комисията в съображение 540 от обжалваното решение, солидарната му отговорност със SP не е можела да се изведе от обстоятелството, че семейство Lucchini е притежавало дялове от капитала на двете дружества. Жалбоподателят разполагал в тази връзка с доказателства, позволяващи да се отхвърли „приблизителният“ списък, съдържащ се в съображение 538 от обжалваното решение. Тъй като обстоятелствата, съдържащи се в посоченото съображение, целят да установят наличието на икономическо единство между жалбоподателя и новото дружество Siderpotenza, учредено едва през 1997 г., те ще бъдат разгледани по-долу.

217    На трето място, жалбоподателят поддържа, че що се отнася до периода от октомври 1997 г. до 27 юни 2000 г., собствеността на акциите в новото дружество Siderpotenza на Lucchini Siderurgica (до вливането на последното в жалбоподателя), на жалбоподателя и други дружества на семейство Lucchini, както и наличието на някои общи социалноосигурителни разходи не са достатъчни индикации за наличието на икономическо единство между него и SP.

218    В това отношение трябва да се напомни, че за да приеме наличието на солидарна отговорност между жалбоподателя и SP за посочения в точка 217 период, в съображение 538 от обжалваното решение Комисията се е позовала по-специално на следните обстоятелства:

–        собствеността на капитала в SP и Lucchini на семейство Lucchini,

–        неколкократното преминаване на лица между Lucchini и SP,

–        наличието на договор за поръчка, на основание на който SP се е задължило по-специално в договорите за продажба с клиенти да спазва условията относно обемите, цените и сроковете за плащане, определени от Lucchini със самите клиенти,

–        обстоятелството, че промените в организацията относно частта от дейностите, свързана с арматурната стомана, за които е взето решение през ноември 1999 г., са били официализирани в съобщение на търговския директор на Lucchini до тогавашния вицепрезидент (а днес президент) на Lucchini,

–        обстоятелството, че фактурата от ресторанта от 9 март 1999 г., в който е проведена среща на титулярите, на която присъства търговският директор на Lucchini, е издадена на името на Lucchini и е осчетоводена в отчета за разходите, изпратен от този директор на Lucchini,

–        изготвянето под надзора на отговорни лица от Lucchini на месечни отчети („Зона 20“), отнасящи се до арматурната стомана,

–        вътрешен документ на Lucchini от 28 февруари 2000 г. относно „хипотетична реорганизация на италианския пазар на арматурна стомана“, който упоменава Lucchini сред производителите на арматурна стомана,

–        обстоятелството, че един от адресатите на различни съобщения или от участниците в различни срещи относно арматурната стомана през периода ноември 1997—2000 г. е бил търговският директор на Lucchini,

–        следното твърдение, което е фигурирало на 9 октомври 2000 г. на уебсайта на Lucchini в раздел „Арматурна стомана“: „Siderpotenza, предприятие на групата Lucchini, е производител на арматурна стомана“.

219    Първо, жалбоподателят напомня, че контролът на акционерното участие на семейство Lucchini не е достатъчно доказателство за икономическо единство между него и SP. Той твърди, че никога не е имал мажоритарно участие в SP и че акционерното участие в двете дружества е било различно.

220    Най-напред, както е отбелязала Комисията в съображение 540 от обжалваното решение, „особеност на настоящото дело е, че през цялото времетраене на нарушението не е съществувал пряк акционерен контрол между Lucchini […] и [новото дружество] Siderpotenza […], а семейство Lucchini е упражнявало акционерен контрол и над двете дружества“ [неофициален превод].

221    По-нататък се налага констатацията, че жалбоподателят не отрича съществуването през разглеждания период на контрол, упражняван пряко или непряко от физически и юридически лица, принадлежащи на семейство Lucchini, над него и над Siderpotenza (съображения 95 и 99 от обжалваното решение), но се ограничава с твърдението, че неговият акционерен състав и акционерният състав на Siderpotenza не съвпадат. Освен това контролът над дружествения капитал на двете дружества от физически и юридически лица, принадлежащи на семейство Lucchini, се потвърждава от документ, представен от самия жалбоподател.

222    Второ, жалбоподателят поддържа, че преминаването на лица между двете дружества също не би могло да представлява доказателство в това отношение, тъй като подобно преминаване било класически случай във всяка група от дружества и било само естествена последица от принадлежността към една и съща група дружества.

223    Налага се констатацията, че Комисията, която напомня в съображение 540 от обжалваното решение, че сама по себе си принадлежността на дружествения капитал на две отделни търговски дружества на едно и също лице или семейство не е достатъчна, за да установи съществуването на икономическо единство между тези две дружества, е преценила, че наличието на такова икономическо единство може да се дължи на съвкупност от обстоятелства.

224    Сред тези обстоятелства е възможно да бъде поемането на отговорности от някои лица едновременно в SP и Lucchini. Действително от съдебната практика е видно, че заемането на ключови функции в ръководните органи на различни дружества е обстоятелство, което се взема предвид, за да се установи наличието на икономическо единство между тези дружества (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точки 119 и 120). В случая жалбоподателят не оспорва, че едни и същи лица са заемали важни длъжности в рамките на неговото дружество и на SP и че тези лица са участвали на срещи в рамките на картела (съображения 538—540 от обжалваното решение). Твърдените от жалбоподателя обстоятелства, че съответните лица са заемали длъжности и в други дружества от групата Lucchini и че жалбоподателят не ги е назначавал пряко, не могат да оборят този извод.

225    Трето, обстоятелството, че Lucchini не е произвеждало арматурна стомана, също е ирелевантно, тъй като производството от самото юридическо лице на стоката, предмет на картела, не е определящо за възлагането на отговорност за действията от състава на нарушението на член 65 ВС. Важното всъщност е въпросното юридическо лице да упражнява дейност по смисъла на член 80 ВС. Следователно дори ако самият жалбоподател не е произвеждал арматурна стомана, тъй като тази дейност е била делегирана в рамките на групата на новото дружество Siderpotenza, е безспорно, че той я е продавал.

226    Четвърто, от изпратено от Lucchini до Комисията писмо от 7 май 2002 г. било видно, че това дружество не давало никакви указания на лицата, които работели в SP, относно дейностите на това дружество. Това твърдение обаче се опровергава от клаузите на договора за поръчка, сключен между жалбоподателя и новото дружество Siderpotenza, в които се предвижда, че това дружество се задължава да прави поръчка в съответствие с условията, установени от жалбоподателя с клиентите и доставчиците.

227    Пето, жалбоподателят твърди, че позоваването на фактури и на документи за възстановените разходи, изготвени на негови бланки, не доказва икономическо единство, след като в края на всяка година, както всички останали фактури, те са били осчетоводени от различните референтни дружества в рамките на групата. Този довод също трябва да се отхвърли. Освен че отчетът за разходите от 31 март 1999 г. очевидно не представлява просто осчетоводяване на разходи в края на годината, този документ за осчетоводяване на разходите за срещата на участниците в картела, проведена на 9 март 1999 г., от Lucchini (съображениe 261, второ тире и съображение 538, осмо тире от обжалваното решение), заедно с останалите събрани от Комисията доказателства води до установяване на участието на Lucchini в управлението на политиката за продажба на арматурна стомана.

228    Шесто, жалбоподателят твърди, че договорът за поръчка от 2 януари 1998 г., сключен за срок от 1 година, подновен мълчаливо с паралелния договор за доставка на услуги за следващите години, не бил определящ за квалифицирането му заедно със SP като единен икономически субект. Що се отнася до договора за доставка на услуги, следвало да се отбележи, че групата Lucchini, посредством дружеството Lucchini Servizi Srl, доставяла същите услуги на други свързани с групата дружества, без да има основание обаче да се приеме, че е образувала общо предприятие с тези дружества.

229    Във връзка с това най-напред следва да се отбележи, че договорът за поръчка и договорът за доставка на услуги са били подписани на 3 ноември 1997 г. за 1997 г. и преподписани на 2 януари 1998 г. за 1998 г. Също е безспорно, че впоследствие те са били мълчаливо подновени.

230    На следващо място, от текста на тези договори се установява, че новото дружество Siderpotenza е било натоварено единствено с производството в технически смисъл и не е определяло самостоятелно действията си на пазара. Например съгласно член 2, параграф 4 от договора за поръчка новото дружество Siderpotenza се е задължило „да прави поръчки в съответствие и съгласно договорните условия, установени от доверителя [Lucchini] с доставчиците и клиентите (обеми, цени и срокове за плащане)“. Следователно тези договори не биха могли да послужат като доказателство за устройствената независимост на SP и на жалбоподателя, а напротив, те могат да представляват доказателство за икономическото единство на тези две дружества. Доставката от страна на групата Lucchini чрез дружеството Lucchini Servizi на същите услуги на други, свързани с групата дружества не е в състояние да обори този извод. Поради това доводите на жалбоподателя в това отношение не биха могли да се приемат.

231    С оглед на изложеното, твърдението, че SP било напълно самостоятелно от гледна точка на производството дружество, което разполагало със своя организация, но използвало Lucchini Siderurgica и жалбоподателя единствено за да получава срещу заплащане редица административни и управленски услуги и се възползвало от услугите на Lucchini Siderurgica за дистрибуцията на своите продукти само през първоначалната фаза от дейността си, не буди доверие.

232    Седмо, жалбоподателят сочи някои други обстоятелства, които не били отчетени от Комисията в обжалваното решение.

233    Най-напред, групата Lucchini била разделена на продуктови сектори, характеризиращи се със значителна автономия. Това твърдение обаче не доказва липсата на икономическо единство между Lucchini и SP, по-специално с оглед на съдържанието на договора за поръчка между тези дружества. Освен това жалбоподателят, посредством месечните отчети в рамките на групата, е бил информиран за дейността в сектора на арматурната стомана.

234    По-нататък обстоятелствата, че марката за арматурна стомана е била заявена от името на Siderpotenza, а не на Lucchini, и че кодът на маркировката, изискван съгласно приложимото национално законодателство, бил свързан единствено със Siderpotenza, не са в състояние да докажат липсата на икономическо единство на двете дружества, а напротив, потвърждават преценката, че на Siderpotenza е било възложено само производството в технически смисъл.

235    Накрая, видно от съдебната практика, представителството на жалбоподателя и SP в хода на административното и съдебното производство от различни представители, които вземали самостоятелни решения относно защитната си стратегия, не би могло да опровергае наличието на икономическо единство между тези две дружества (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 юли 2011 г. по дело ThyssenKrupp Liften Ascenseurs/Комисия, T‑144/07, T‑147/07—T‑150/07 и T‑154/07, Сборник, стр. II‑5129, точка 98 и цитираната съдебна практика).

236    Осмо, както основателно подчертава Комисията, липсата на реална самостоятелност на новото дружество Siderpotenza по отношение на Lucchini, както в рамките, така и извън групата, произтича и от множество други обстоятелства, които се съдържат в преписката. Така например Lucchini е било точката за контакт в отношенията между конкурентите в рамките на картела, като на това дружество са били изпращани поканите за антиконкурентни събрания, както и кореспонденцията относно картелите (вж. по-специално съображения 217, 220 и 221—226, 228 и 229, 232 и 233, 241 и 242, 258, 261 и 262, 271, 277, 289, 299 и 304 от обжалваното решение). Освен това в списък с членовете на Federacciai от 2000 г. Lucchini и новото дружество Siderpotenza са на един и същ адрес и разполагат с едни и същи телефонни и факс номера. Във връзка с това в репликата си жалбоподателят твърди, без да сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че този извод се опровергава с „други документи, извадени от два диска CD-ROM, приложени към изложението на възраженията […], копие от които се съдържа в приложения C.7, C.15—C.34 […], чието съдържание е описано по-подробно в таблица 3 от приложение C.3“. Налага се обаче констатацията, че посочените от жалбоподателя приложения, както и цитираните по-горе становища са обявени за недопустими (вж. точки 66—68 по-горе).

237    С оглед на всички изложени по-горе съображения четвъртото основание следва да бъде отхвърлено.

3.     По исканията за намаляване на размера на глобата

 Предварителни бележки

238    В началото следва да се напомни, че от постоянната съдебна практика произтича, че Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите. Тази методика, закрепена в Насоките от 1998 г., съдържа различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл Решение по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, точка 164 по-горе, точка 112 и цитираната съдебна практика).

239    Тежестта на нарушенията на конкурентното право на Съюза трябва да се установява въз основа на голям брой елементи, като например специфичните обстоятелства по делото, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, и то без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критерии, който задължително трябва да бъде взет предвид (Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 72 и Решение на Съда по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 164 по-горе, точка 54).

240    Както бе посочено в точка 33 по-горе, в случая Комисията е определила размера на глобите, като е приложила установената в Насоките от 1998 г. методика.

241    Независимо че не могат да се разглеждат като правна норма, която администрацията във всеки случай е длъжна да спазва, Насоките от 1998 г. съдържат правило за поведение, поясняващо практиката, която трябва да се следва, от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, които да са съвместими с принципа на равно третиране (вж. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 224 по-горе, точка 209 и цитираната съдебна практика, и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 70).

242    Като приема такива правила за поведение и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не би могла да се отклонява от тези норми, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (вж. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 224 по-горе, точка 211 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело Carbone-Lorraine/Комисия, точка 241 по-горе, точка 71).

243    Освен това Насоките от 1998 г. определят общо и абстрактно методологията, която Комисията си е наложила за целите на определянето на размера на глобите, и следователно гарантират правната сигурност на предприятията (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 224 по-горе, точки 211 и 213).

244    Съгласно Насоките от 1998 г. приложимият метод за определяне на размера на глобата се основава на определянето на основната сума, която се увеличава, за да се вземат предвид отегчаващите обстоятелства, или се намалява, за да се вземат предвид смекчаващите обстоятелства.

245    Съгласно точка 1 от Насоките от 1998 г. основната сума се определя в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението.

246    Що се отнася до оценяването на тежестта на нарушението, в точка 1 А, първа и втора алинея от Насоките от 1998 г. се посочва следното:

„При оценяване на тежестта на нарушението трябва да бъде взет предвид неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, където това може да бъде определено, а също така да бъде взет предвид и размерът на съответния географски пазар. Така нарушенията следва да бъдат класифицирани в една от следните три категории: незначителни нарушения, [тежки] нарушения и много [тежки] нарушения“.

247    От Насоките от 1998 г. е видно, че незначителните нарушения например могат да включват „търговски ограничения, обикновено имащи вертикален характер, но с ограничено влияние върху пазара, засягащи единствено значителна, но сравнително ограничена част от пазара на Общността“ (точка 1 A, втора алинея, първо тире от Насоките от 1998 г.). За тежките нарушения Комисията уточнява, че „[т]е ще са най-често хоризонтални или вертикални ограничения като [незначителните нарушения], но прилагани по-стриктно, със значително влияние върху пазара и с последици в обширни области от общия пазар“. Тя посочва също, че „могат […] да бъдат злоупотреба с господстващо положение“ (точка 1 А, втора алинея, второ тире от Насоките от 1998 г.). Във връзка с много тежките нарушения Комисията посочва, че това са „по принцип хоризонтални ограничения, като ценови картели и квоти за разделяне на пазара или други практики, които излагат на опасност правилното функциониране на единния пазар, като разпределяне на националните пазари и ясна злоупотреба с господстващо положение от страна на предприятия, притежаващи фактически монопол“ (точка 1 А, втора алинея, трето тире от Насоките от 1998 г.).

248    Комисията също уточнява, че от една страна, в рамките на всяка от тези категории, и по-специално що се отнася до тежките и много тежките нарушения, предложената скала на глоби дава възможност за прилагане на диференциран подход по отношение на предприятията в зависимост от характера на извършеното нарушение, а от друга страна, че е необходимо да бъде взет предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори, и по-специално потребители, и да се определи глоба в размер, който гарантира, че тя има сериозен възпиращ ефект (точка 1 А, трета и четвърта алинея от Насоките от 1998 г.).

249    Според Насоките от 1998 г. за „много [тежките]“ нарушения вероятният начален размер на глобите е над 20 милиона евро; за „[тежките]“ нарушения той може да е от 1 до 20 милиона евро; и накрая, за „незначителните“ нарушения вероятният начален размер на глобите е между 1 000 и 1 милион евро (точка 1 A, втора алинея, първо до трето тире от Насоките от 1998 г.).

250    Що се отнася до продължителността на нарушението, съгласно точка 1 Б от Насоките от 1998 г., тя би трябвало да се вземе предвид, като се направи разлика между:

–        нарушения с малка продължителност (по принцип по-малко от една година), за които не се увеличава размерът,

–        нарушения със средна продължителност (по принцип, от една до пет години), за които се предвижда увеличаване на сумата с 50 % от размера, определен в зависимост от тежестта на нарушението,

–        нарушения за дълъг период (по принцип повече от пет години): увеличаване до 10 % годишно на размера, определен в зависимост от тежестта на нарушението.

251    В това отношение, както Съдът е напомнил в Решение от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия (C‑389/10 P, все още непубликувано в Сборника, точка 129) и Решение от 8 декември 2011 г. по дело KME и др./Комисия (C‑272/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 102), въз основа на доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на изложените от него основания, съдът на Съюза трябва да осъществи контрола за законосъобразност, който му е възложен. Когато осъществява този контрол, съдът не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на елементите, взети предвид при прилагане на посочените в Насоките критерии, нито във връзка с оценката на тези елементи, и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна.

252    Настоящото основание следва да се разгледат в светлината на посочените съображения.

 По възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията

253    Най-напред Общият съд следва да се произнесе по възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията, съгласно които в своята реплика жалбоподателят разширил обхвата на петото си основание, като очертал нови оплаквания, свързани с непропорционалността на размера на глобата, наложена с оглед на действията на SP и на дружествата праводатели, както и с неправилното прилагане на увеличението с 200 % с възпираща цел. Според Комисията тези оплаквания са недопустими съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

254    Следва да се отбележи, че в подкрепа на своето пето основание в жалбата си нейният автор е развил четири части, а именно отсъствието на наложена символична глоба, неправилната преценка на тежестта на нарушението, неправилното прилагане на увеличението със 105 % във връзка с неговата продължителност и, накрая, неотчитането на някои смекчаващи вината обстоятелства. За сметка на това жалбоподателят не е отправил оплакване, изведено конкретно от нарушението на принципа на пропорционалност, а това нарушение е посочено инцидентно едва в репликата.

255    От една страна, непропорционалността на размера на наложената глоба с оглед на действията на SP и на неговите дружества праводатели не би могла да се счита за разгръщане на основание от жалбата, имаща тясна връзка с такова основание. Въпреки че действително жалбоподателят е подчертал в жалбата, че „що се отнася до Siderpotenza, което впоследствие е станало SP SpA, в ликвидация, липсата на прилагане на уговорените цени и на преустановяването на производството в случаите, за които е взето решение по време на срещите, не е била разгледана по подходящ начин от Комисията, за да се определи тежестта на нарушението“, това оплакване се отнася единствено за квалификацията на нарушението като „много тежко“, а не до твърдяната непропорционалност и несправедливост на размера на глобата „с оглед на действията“ и на „пасивната и ограничена роля“ на SP, за която става дума в репликата. Поради това посоченото оплакване е недопустимо. При всички положения доводите на жалбоподателя относно действията на SP не се съдържат в текста на репликата, а основно в таблица, приложена към нея, и в 147 приложения, обявени за недопустими (вж. точки 66, 68 и 69 по-горе).

256    От друга страна, следва да се констатира, че твърдяното неправилно прилагане на увеличението с 200 % с възпираща цел, не е било посочено в жалбата и не би могло да се счита за разгръщане на съдържащо се в нея основание, имащо тясна връзка с такова основание. Поради това посоченото оплакване също е недопустимо.

 По неправилната преценка на тежестта на нарушението и на липсата на мотиви и на доказателства

257    Жалбоподателят сочи, че Комисията не е приложила правилно Насоките от 1998 г. във връзка с преценката на тежестта на нарушението, направена от нея. Той поддържа също, че обжалваното решение е опорочено от сериозна липса на мотиви и от отсъствието на доказателства в това отношение.

258    На първо място, що се отнася до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране относно изчисляването на размера на глобите, следва да се напомни, че Насоките от 1998 г. съдържат поясняващи правила относно елементите за преценка, които трябва се вземат предвид от Комисията при определяне на тежестта и на продължителността на нарушението. При тези условия съществените процесуални изисквания, каквото е задължението за излагане на мотиви, са изпълнени, щом Комисията посочва в своето решение елементите за преценка, които е имала предвид при прилагане на своите Насоки и които са ѝ позволили да отчете тежестта и продължителността на нарушението при изчисляване на размера на глобата (Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точки 217 и 218).

259    В случая се налага констатацията, че Комисията е удовлетворила това изискване. В съображения 582—605 от обжалваното решение тя всъщност е посочила елементите, на които е основала квалификацията на картела като „много тежко“ нарушение.

260    На второ място, що се отнася до основателността на преценката на Комисията относно квалификацията на нарушението като „много тежко“, първо, жалбоподателят твърди, че Комисията не е отчела действителното отражение на действията на участниците в картела, и по-специално на SP, при определяне на тежестта на нарушението, а следователно и на размера на глобата. Според жалбоподателя в случаите на ценови картел Комисията трябвало да установи, че същият действително е позволил на засегнатите предприятия да достигнат равнище на цената, по-високо от това, което би преобладавало при липсата на картел. В случая Комисията не била в състояние да представи доказателство за подобна последица, а единствено квалифицирала картела като „много тежко“ нарушение предвид на неговия предмет. Жалбоподателят сочи също, че отражението на картела е било ограничено, което се дължало на реалната еволюция на цените на пазара през референтния период и личало от проучване, представено от няколко предприятия, и от декларацията на Националното сдружение на предприятията за обработка на желязо, които отбелязвали липсата на отражение на картела.

261    Най-напред следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че за да се определи тежестта на нарушението, Комисията е трябвало да вземе под внимание по-специално действията на SP, което не приложило уговорените цени. Видно от постоянната съдебна практика, реалното поведение, което дадено предприятие твърди, че е възприело, е без значение за оценяването на отражението на даден картел върху пазара, тъй като трябва да бъдат взети предвид само последиците, резултат от нарушението в неговата цялост (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 152, Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, точка 167, Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, T‑456/05 и T‑457/05, Сборник, стр. II‑1443, точка 133 и Решение на Съда по дело KME Germany и др./Комисия, точка 251 по-горе, точка 72).

262    В този смисъл Комисията е трябвало да вземе предвид неправомерното поведение на жалбоподателя с оглед на преценката на индивидуалното му положение, но тази преценка няма никакво значение за причисляването на нарушението към категорията на „много тежките“ нарушения (вж. в този смисъл Решение по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, точка 261 по-горе, точка 134). По същия начин доводът на жалбоподателя, че SP и неговите дружества праводатели не са можели да приложат картела, и по-специално цените, определени „на база от Бреша“, тъй като действали почти изключително „на юг“, е ирелевантен във връзка с квалифицирането на нарушението като „много тежко“.

263    По-нататък трябва да се напомни, че ако влиянието на нарушението е обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при преценката на тежестта на това нарушение, то представлява един от критериите наред с други, а именно характерът на нарушението и размерът на географския пазар. Също така от точка 1 А, първа алинея от Насоките от 1998 г. е видно, че отражението следва да се взема предвид само когато може да бъде определено (Решение на Съда от 9 юли 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑511/06 P, Сборник, стр. I‑5843, точка 125 и Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 164 по-горе, точка 74).

264    Що се отнася до хоризонталните ценови картели и картели за подялба на пазари, от Насоките от 1998 г. следва също, че тези картели могат да бъдат квалифицирани като много тежки нарушения въз основа само на характера им, без Комисията да бъде задължена да доказва действително отражение на нарушението върху пазара. В тази хипотеза действителното отражение на нарушението е само един елемент сред други и ако може да бъде определено, би позволило на Комисията да увеличи началния размер на глобата над вероятния минимален размер от 20 милиона евро (Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 164 по-горе, точка 75).

265    В това отношение е важно да се констатира, че от въведената от Регламент № 1/2003 и тълкувана в съдебната практика система от санкции за нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза следва, че поради самото си естество картелите заслужават най-сурови глоби. Действителното отражение, което те могат да имат върху пазара, и по-специално въпросът доколко ограничаването на конкуренцията води до установяване на пазарна цена, която е по-висока от тази, която би преобладавала в отсъствието на картела, не са решаващ критерий за определяне на размера на глобите. Следва да се добави, че видно от Насоките от 1998 г., споразуменията и съгласуваните практики, които като в настоящия случай са насочени по-специално към определяне на цени, могат да бъдат квалифицирани като „много тежки“ само въз основа на характера им, без да е необходимо подобно поведение да се характеризира с определено отражение или географски обхват. Този извод се подкрепя от факта, че макар описанието на тежките нарушения изрично да посочва отражението върху пазара и последиците в широки области от общия пазар, описанието на много тежките нарушения, обратно, не посочва никакво изискване за действително отражение върху пазара, нито за пораждане на последици в конкретна географска област (вж. Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, Сборник, стр. II‑1167, точки 65 и 66 и цитираната съдебна практика).

266    В случая разглежданият картел е имал за предмет определянето на цените, осъществявано по различни начини, по-специално чрез ограничаване или контрол на производството или продажбите, и следователно е можел да се квалифицира като много тежко нарушение, без Комисията да е имала задължението да докаже действителното му отражение върху пазара. Освен това, с оглед на припомнената в точка 265 по-горе съдебна практика, жалбоподателят не би могъл да твърди, че Комисията е трябвало да констатира в случая, че картелът действително е позволил на съответните предприятия да достигнат по-високо ценово равнище, отколкото би преобладавало в отсъствието на картела.

267    При всички положения, що се отнася до твърдяното ограничено отражение на нарушението, което произтичало „очевидно от реалната еволюция на цените на пазара през референтния период“, чието спадане било наблюдавано през съответния период, видно от таблиците, приложени към обжалваното решение, от една страна, трябва да се отбележи, че жалбоподателят по никакъв начин не подкрепя своите доводи, например с помощта на конкретни данни, съдържащи се в посочените таблици. В съображения 513 и 514 от обжалваното решение обаче Комисията е отбелязала, че еволюцията на крайните реални цени не само не е могла да бъде възстановена еднозначно, а и според нея, въпреки че значителният спад в базовата цена трябва да се вземе предвид в реално изражение, увеличението в цената на надбавките е било най-малко с 40 %.

268    От друга страна, що се отнася до неговия довод, че Комисията е разполагала с „множество елементи, които недвусмислено показват, че предполагаемият картел не е имал никакво отражение не само върху търговията между държавите членки, но и върху съответния пазар“, трябва да се отбележи, че заключенията от проучването Lear (Laboratorio di Economia, Antitrust, Regolamentazione), озаглавено „Производството на арматурна стомана в Италия от 1989 г. до 2000 г.“, изготвено по поръчка на предприятията Alfa, Feralpi, IRO, SP и Valsabbia, на което се позовава жалбоподателят и което не е приложено към настоящата жалба, са били отхвърлени от Комисията в съображения 42, 50—56, 62, 513, 521 и 585 от обжалваното решение, в което е отбелязано, че данните изглежда не поддържат тезата в проучването Lear относно спада на крайната цена с 32 % в реално изражение (вж. също точка 267 по-горе). Освен това в съображение 490 от обжалваното решение Комисията е отхвърлила довода, че увеличаването на надбавката е било без последици, тъй като се неутрализирало от намаляването на базовата цена, при положение че след като крайната цена на арматурната стомана се е състояла от базовата цена и от надбавка, а последната е била считана за неподлежаща на конкуренция и договаряне, увеличението на надбавката било свързано с намаляване на вариациите в крайната цена и следователно на маржа на несигурност на същата. Жалбоподателят обаче не представил никакви доказателства, оспорващи посочените констатации.

269    Освен това, що се отнася до декларацията на Националното сдружение на предприятията за обработка на желязо, съгласно която съществуването на картели, ограничаващи конкуренцията на въпросния пазар, останало незабелязано (съображение 524 от обжалваното решение), е достатъчно да се констатира, че тя не доказва липсата на отражение на нарушението върху пазара.

270    С оглед на предходните съображения твърдението на жалбоподателя, че Комисията се е ограничила с твърдението, че споразумението е било приложено, за да направи извод за наличието на действително отражение от него върху пазара, е ирелевантно. Това твърдение при всички положения е неоснователно, тъй като в съображения 512—524 от обжалваното решение Комисията е констатирала, че картелът е повлиял върху продажната цена на арматурната стомана в Италия по време на разглеждания период, и по-специално върху надбавките за диаметър.

271    Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията не е отчела обстоятелството, че картелът е бил ограничен на територията на Италия и че съответните предприятия не са имали устойчиви пазарни дялове, които при всички положения преди 1996 г. са били под 50 %.

272    Този довод се основава на неправилна предпоставка, тъй като, видно от съображение 592 от обжалваното решение, Комисията е приела, че ограничаването на последиците от картела единствено на италианския пазар не позволява да се намали тежестта на нарушението от „много тежко“ на „тежко“, защото следва да се отчетат произведените в Италия значителни количества. В съображение 599 от обжалваното решение обаче, във връзка с определянето на началния размер на глобата, Комисията изрично е взела предвид обстоятелството, че картелът е обхващал национален пазар, който към момента на настъпване на фактите по делото е бил предмет на особена правна уредба съгласно Договора за ЕОВС и на който съответните предприятия са имали ограничени дялове в началните етапи на нарушението.

273    В тази връзка при всички положения трябва да се напомни, че съгласно съдебната практика размерът на съответния географски пазар е само един от трите релевантни критерия, въз основа на които съгласно Насоките от 1998 г. следва да се извърши цялостна оценка на тежестта на нарушението. Сред тези взаимозависими критерии характерът на нарушението има първостепенна роля. За сметка на това размерът на географския пазар не е самостоятелен критерий в смисъл, че само нарушенията, засягащи няколко държави членки, могат да бъдат квалифицирани като „много тежки“. Нито Договорът за ЕО, нито Регламент № 17, Регламент № 1/2003, Насоките от 1998 г. или съдебната практика дават основание да се счита, че само ограничения с голям географски обхват могат да се квалифицират по този начин (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 311 и цитираната съдебна практика). От това следва, че Комисията основателно е приела, че ограничаването на последиците от картела единствено на италианския пазар не е обосновавало разглежданото нарушение да се квалифицира като „тежко“.

274    Трето, жалбоподателят сочи, че при определяне на тежестта на нарушението Комисията изглежда не е отчела икономическия и правен контекст на противоправното поведение. От 1990 г. до 2000 г. била налице тежка икономическа криза на италианския пазар на арматурна стомана, довела до свиване на търсенето и до стабилно предлагане, до напускането на множество предприятия от пазара, до нестабилни пазарни дялове на предприятията, участващи в производството, и до намаляване на цените.

275    Този довод също се основава на неправилна предпоставка и трябва да бъде отхвърлен.

276    Най-напред в съображение 64 от обжалваното решение Комисията е посочила, че е запозната с икономическия контекст на стоманодобивния сектор в Съюза, и по-специално на арматурната стомана. Във връзка с условията на очевидна криза в сектора на черната металургия в съображение 68 от обжалваното решение Комисията също е приела без възражения от страна на жалбоподателя, че арматурната стомана, която след 1 януари 1986 г. вече не е попадала в приложното поле на квотната система, е била изключена от „режима за проследяване“, поради това че над 80 % от арматурната стомана се произвежда от малки предприятия при ниски разходи, които обикновено не изпитват затруднения.

277    На следващо място трябва да се приеме, че в съображения 74 и 596 от обжалваното решение Комисията основателно е посочила, че след края на периода на очевидна криза е нямало как операторите от сектора на черната металургия да не си дават сметка за последиците от ограничаващите конкуренцията действия, които са приложили на практика, като едновременно с това напомня, че някои съобщения от Federacciai са съдържали уточнението „Да се унищожи след прочитане“, което не оставя никакво съмнение относно неправомерния им характер.

278    Накрая, както вече бе отбелязано в точка 272 по-горе, Комисията е посочила, че във връзка с определянето на началния размер на глобата е взела предвид обстоятелството, че картелът е обхващал национален пазар, който към момента на настъпване на фактите по делото е бил предмет на особена правна уредба съгласно Договора за ЕОВС. Във връзка с това трябва да се подчертае, че Комисията е определила начален размер на глобата, наложена на жалбоподателя, от 3,5 милиона евро, тоест по-малко от една пета от минималния праг от 20 милиона евро, който при обичайни обстоятелства Насоките от 1998 г. предвиждат за този тип много тежки нарушения (вж. точка 1 А, втора алинея, трето тире от Насоките от 1998 г.). При това положение жалбоподателят не би могъл да твърди, че Комисията не е отчела икономическия и правен контекст на противоправното поведение по настоящото дело.

279    От това следва, че с основание Комисията е приела, че твърдяната тежка икономическа криза в италианския сектор на арматурната стомана не е обосновавала квалификацията на нарушението като „тежко“.

280    От всички гореизложени съображения следва, че настоящата част на петото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По неправилното прилагане на увеличението със 105 % заради продължителността на нарушението

281    Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е увеличила размера на глобата му със 105 % заради продължителността на нарушението.

282    На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка с твърдението, съдържащо се в съображение 607 от обжалваното решение, че нарушението е продължило над 10 години и 6 месеца за всички предприятия, освен Ferriere Nord, и като по тази причина е приложила увеличение със 105 % на основния размер на глобата му. Всъщност Комисията неправилно възложила отговорността за нарушението на жалбоподателя за периода от 6 декември 1989 г. до 5 март 1991 г., тъй като през посочения период първото дружество Siderpotenza било под контрола на Leali.

283    От съображенията, изложени в точки 209—213 по-горе, обаче следва, че Комисията правилно е възложила отговорността за нарушението на жалбоподателя за периода от 6 декември 1989 г. до 5 март 1991 г.

284    В репликата жалбоподателят твърди също, че Комисията не е доказала наличието от 1989 г. до 1991 г. на действия, ограничаващи конкуренцията от страна на SP или неговите дружества праводатели.

285    Дори да се допусне, че това оплакване, което не е било формулирано в жалбата, е допустимо, трябва да се констатира, че същото е неоснователно. От една страна, Комисията е установила, че SP е било адресат на съобщението на Federacciai от 6 декември 1989 г. относно цените на „надбавките за диаметър“ (съображения 126 и 560 от обжалваното решение) и че това дружество е променило ценоразписа си в съответствие с предвиденото в посоченото съобщение (съображения 127 и 560 от обжалваното решение). От друга страна, Комисията е констатирала, че шест предприятия, сред които SP, са променяли неколкократно и по почти идентичен начин ценовите надбавки на 21 март и 2 април 1990 г., на 1 и 20 август 1990 г., на 17 януари и 1 февруари 1991 г. и на 1 юни и 28 август 1991 г. (съображение 128 от обжалваното решение).

286    Във връзка с това трябва да се напомни, че заинтересуваните оператори следва да оборят презумпцията, че предприятията, които участват в съгласуването, вземат предвид обменяните с техни конкуренти сведения при определянето на поведението си на този пазар (Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 261 по-горе, точка 121 и Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точка 162). В отсъствието на доказателства в този смисъл доводът на жалбоподателя, изведен от твърдяната липса на доказателства относно участието му в картела през 1989 г. и през 1990 г., не би могъл да се приеме.

287    На второ място, в репликата жалбоподателят също отправя твърдението, че Комисията не е представила доказателства за участието на SP в споразуменията относно базовите цени и цените за допълнителен диаметър.

288    Това оплакване, дори да се приеме, че и то е допустимо, макар да не е било формулирано в жалбата, не би могло да се уважи, тъй като жалбоподателят не е представил никакво доказателство, с което да опровергае мотивите, изложени в съображения 220, 233, 240, 241, 245—267 и 562 от обжалваното решение, на които Комисията се основава, за да докаже това участие.

289    На трето място, жалбоподателят сочи, че в съображение 606 от обжалваното решение Комисията е признала, че той е преустановил участието си в частта от картела относно ограничаването или контрола на производството и продажбите през периода от 9 юни до 30 ноември 1998 г. От това следвало, че Комисията е допуснала грешка, като го е упрекнала в непрекъснато участие в картела и към началния размер на глобата му е приложила аналогичен с този на другите дружества коефициент. В тази връзка обстоятелството, че според Комисията разглежданото нарушение притежава характеристиките на единно и продължавано нарушение, не било основание за нарушаването на принципите на равно третиране и правна сигурност.

290    Предварително следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията е стигнала до извода, че констатираните действия представляват единно, усложнено и продължавано нарушение, което може да се окачестви като единно нарушение, конкретизирано в непрекъснати действия, включващи както споразумения, така и съгласувани практики, насочени към постигането на една и съща цел, а именно увеличаването на цената на арматурната стомана (съображения 436, 437, 442, 444, 458, 462, 507, 508 и 510 от обжалваното решение).

291    Относно участието на жалбоподателя в нарушението Комисията е отбелязала, че то е продължило със сигурност от 6 декември 1989 г. до 27 юни 2000 г. Тя все пак е уточнила, че от 9 юни до 30 ноември 1998 г. Lucchini-SP не е участвало в частта от картела, отнасяща се до ограничаването или контрола на продажбите (съображения 560—562 и 606 от обжалваното решение).

292    Що се отнася до доводите на жалбоподателя относно продължителността на нарушението, в което е упрекнат, от една страна трябва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва официално квалификацията на картела като единно и продължавано нарушение.

293    От друга страна трябва да се напомни, че предприятие, което е участвало в единно и усложнено нарушение чрез своето собствено поведение, обхванато от понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 65 ВС, и което цели да спомогне за цялостното осъществяване на нарушението, може да бъде отговорно и за поведението на останалите предприятия в рамките на същото нарушение за целия период на своето участие в посоченото нарушение, когато е установено, че въпросното предприятие знае за неправомерното поведение на останалите участници или може разумно да го предвиди и е готово да поеме риска за него (Решение на Съда по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 261 по-горе, точка 203 и Решение на Съда от 6 декември 2012 г. по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, все още непубликувано в Сборника, точка 42, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Brugg Rohrsysteme/Комисия, T‑15/99, Recueil, стр. II‑1613, точка 73 и Решение на Общия съд по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, точка 261 по-горе, точка 50).

294    От това следва, че след като предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в областта, в която е участвало, този факт не е релевантен за установяване на съществуването на нарушение. Когато е установено, че въпросното предприятие е знаело за неправомерното поведение на другите участници или е можело разумно да го предвиди и е било готово да поеме риска за него, за целия период на участието си в нарушението то се счита за отговорно и за следваното от другите предприятия поведение в рамките на същото нарушение (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 165 по-горе, точка 328 и Решение по дело Gütermann и Zwicky/Комисия, точка 261 по-горе, точка 156).

295    При това положение липсата на участие на жалбоподателя в частта от картела, свързана с ограничаването и контрола на производството или продажбите от 9 юни до 30 ноември 1998 г., не би могла да повлияе на продължителността на констатираното по отношение на него нарушение. Поради това жалбоподателят няма основание да твърди, че в този смисъл Комисията е нарушила принципите на равно третиране и правна сигурност.

296    За сметка на това, що се отнася до оценката на индивидуалната отговорност на жалбоподателя, трябва да се напомни, че макар липсата на участие на предприятието във всички конститутивни елементи на даден картел или незначителната му роля във връзка с аспектите, в които е участвало, да не са релевантни за установяване на съществуването на нарушението, подобни обстоятелства трябва да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (вж. този смисъл Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 261 по-горе, точка 90 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 165 по-горе, точка 292).

297    В случая жалбоподателят не е участвал в частта от картела, свързана с ограничаването и контрола на производството или продажбите от 9 юни до 30 ноември 1998 г.

298    В съображение 613 от обжалваното решение Комисията все пак е изяснила, че липсата на пряко участие в част от картела през кратък период от време не обосновава намаляването на глобата. Тя е уточнила най-напред, че по-специално ограничаването или контролът на производството или продажбите е имал(о) за цел единствено определянето на по-висока базова цена, видно от вътрешни документи и декларации на Lucchini-SP (съображения 207, 228 и 455 от обжалваното решение). След това Комисията е добавила, че разглежданото нарушение не е по-леко поради неучастието в някой от елементите му на един или друг от адресатите на обжалваното решение през кратък период от време. Накрая тя е напомнила, че липсата на участие от страна на Lucchini е била по отношение на едно или най-много две от определените по-рано като предложения на консултантското дружество K. от април и юли 1998 г.

299    Следва да се приеме, че тази констатация на Комисията не е опорочена от никаква грешка при прилагане на правото.

300    Действително, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил доказателства, оспорващи посочените от Комисията мотиви в съображение 613 от обжалваното решение, с които му е отказала възможността да се ползва от смекчаващо вината обстоятелство, изразяващо се в липсата на пряко участие от негова страна за кратък период от време в частта от картела, свързана с ограничаването или контрола на производството или продажбите от 9 юни до 30 ноември 1998 г.

301    Трябва също да се подчертае, че жалбоподателят не оспорва констатациите на Комисията, първо, че от вътрешен документ на Lucchini-SP от април 1998 г. следва, че „споразумението между производителите трябва да доведе до повишаване на цената с около 15—20 ITL през месец май“ и че „след като искането не е особено настоятелно, този опит трябва да се подкрепи с намаляване на производството от страна на всички производители, възлизащо на около 20 % от съответната им месечна продукция“ [неофициален превод] (съображения 228 и 453 от обжалваното решение), второ, че през периода, непосредствено следващ контролните действия от страна на консултантското дружество К., той е показал известна увереност в това, че положението е благоприятно за получаване от страна на производителите на желаното увеличаване на продажбените цени (съображение 235 от обжалваното решение), и трето, че проверимото и документирано обстоятелство, че дори предприятия, които не участват в системата за намаляване на производството, прилагана посредством контрола от консултантското дружество К., но действащи в унисон с него, са били запознати с тази система, както и с ползите от нея, що се отнася до съгласуваното увеличаване на цената на арматурната стомана (съображение 453 от обжалваното решение).

302    Следователно настоящата част от петото основание също трябва да бъде отхвърлена.

 По липсата на отчитане на други смекчаващи обстоятелства

303    Жалбоподателят сочи, че размерът на глобата трябва да бъде намален заради наличието на смекчаващи обстоятелства, които е трябвало да бъдат взети предвид от Комисията в съответствие с точка 3 от Насоките от 1998 г.

304    На първо място, жалбоподателят сътрудничел ефективно по време на цялото административно производство, което се характеризирало с множество грешки от страна на Комисията и многократни искания за информация, на които жалбоподателят винаги отговарял в определения срок.

305    В това отношение, от една страна, трябва да се отбележи, че доколкото Насоките от 1998 г. предвиждат отчитането на ефективното съдействие на предприятието в производството като смекчаващо обстоятелство, те се отнасят за случаите, попадащи „извън обсега на [Известието за сътрудничеството от 1996 г.]“ (точка 3, шесто тире от Насоките от 1998 г.). Безспорно обаче настоящото дело попада в приложното поле на Известието за сътрудничеството от 1996 г., което в точка А 1, първа алинея предвижда случая на тайни картели за определяне на цени, на квоти за производство или продажба, за разпределяне на пазари или за забрана на вноса или износа. От това следва, че жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е отчела твърдяното сътрудничество от негова страна като смекчаващо обстоятелство, извън правната рамка на Известието за сътрудничеството от 1996 г. (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точки 609 и 610, потвърдено след обжалване с Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 224 по-горе, точки 380—382).

306    От друга страна, съдът на Съюза е напомнил, че съдействието по време на разследване, което не надхвърля произтичащото от задълженията на предприятията съгласно член 11 от Регламент № 17 или от член 18 от Регламент № 1/2003, не оправдава намаляването на размера на глобата (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Weig/Комисия, T‑317/94, Recueil, стр. II‑1235, точка 283 и Решение на Общия съд от 18 юли 2005 г. по дело Scandinavian Airlines System/Комисия, T‑241/01, Recueil, стр. II‑2917, точка 218).

307    На второ място, жалбоподателят не извлякъл никаква полза или печалба от картела.

308    Този довод не може да се приеме. Всъщност жалбоподателят не представя никакви доказателства в подкрепа на твърдението си относно липсата на печалба от картела, а само посочва силното намаляване на производството, наличието на значителни финансови загуби и осезателно финансово напрежение през 2009 г., както и че SP се намира в ликвидация.

309    При всички положения, дори да се предположи, че жалбоподателят не се е възползвал от практиките, в които е упрекнат, от съдебната практика следва, че ако размерът на наложената глоба трябва да бъде пропорционален на продължителността на нарушението и на останалите фактори, които могат да се отразят на преценката за тежестта на нарушението, сред които фигурира печалбата, която съответното предприятие може да извлече от своите практики, фактът, че дадено предприятие не е извлякло никаква печалба от нарушението, не може да бъде пречка за налагането на глоба, тъй като в противен случай последната би загубила своя възпиращ характер. От това следва, че за определяне на размера на глобите Комисията не е длъжна да взема предвид липсата на печалба, извлечена от разглежданото нарушение. Освен това липсата на свързано с нарушението финансово предимство не може да се счита за смекчаващо обстоятелство (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Heubach/Комисия, T‑64/02, Recueil, стр. II‑5137, точки 184—186 и цитираната съдебна практика). Също така не може да се счита, че при определяне на размера на глобите Комисията е задължена да вземе под внимание ниската възвръщаемост от дейността, която се твърди, че е била налице в съответния отрасъл (Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Wieland-Werke и др./Комисия, T‑11/05, непубликувано в Сборника, точка 227).

310    На трето място, жалбоподателят не осъществявал дейност на пазара на арматурна стомана.

311    Този довод не може да се приеме, тъй като в точки 209—237 по-горе бе установено, че Комисията правилно е приела, че жалбоподателят и SP представляват единно икономическо образувание, на което може да се възложи отговорност освен за собствените му действия, и за тези на първото дружество Siderpotenza и на Lucchini Siderurgica, които са преустановили съществуването си в правния мир. Безспорно е обаче, че първото и новото дружество Siderpotenza, както и Lucchini Siderurgica са произвеждали арматурна стомана през периода на нарушението и че жалбоподателят е осъществявал дейност именно на въпросния пазар посредством посочените предприятия.

312    На четвърто място, жалбоподателят твърди, че макар съгласно Насоките от 1998 г. Комисията да е следвало да вземе предвид общия оборот за финансовата година, предхождаща годината, в която е постановено обжалваното решение, или за непосредствено предхождащата я година, в случая позоваването на оборота за 2007 г. не било в съответствие с принципа на правна сигурност, нито с духа на политиката в областта на конкуренцията, тъй като този оборот нямал връзка с периода, през който се осъществявало твърдяното нарушение, а именно 1989—2000 г., което се дължало на необичайно продължителното административното производство в резултат на допуснати от Комисията грешки.

313    Този довод е също неоснователен, тъй като в случая Комисията е взела предвид обстоятелството, че още при приемането на Решението от 2002 г. размерът на глобите, които е възнамерявала да наложи на съответните предприятия, е бил определен (съображение 580 от обжалваното решение). Освен това, както основателно подчертава Комисията, използването на последния оборот на Lucchini-SP се е отразило върху определения коефициент с възпираща цел, доколкото Комисията е преценила, че следва да увеличи основния размер с 200 %, а не с 225 %, тъй като съотношението между оборота на Lucchini-SP и на най-голямото от останалите предприятия е намаляло от 1:3 през 2001 г. до 1:2 през 2008 г. (съображение 605 от обжалваното решение), поради което общият размер на наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба е бил по-нисък от този на определената с Решението от 2002 г. глоба.

314    При всички положения е важно да се отбележи, че в резултат от операции по прехвърляне или обединяване общите ресурси на дадено предприятие могат да варират, като се увеличават или намаляват значително през относително кратък период от време, по-специално в периода между прекратяването на нарушението и приемането на решението, с което се налага глобата. От това следва, че при спазване на принципа на пропорционалност споменатите ресурси трябва да се оценят към датата на налагане на глобата, за да се постигне успешно възпиращата цел (Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 285).

315    В допълнение, що се отнася до продължителността на административното производство, се налага констатацията, че тъй като между първоначалните проверки на Комисията на основание член 47 ВС и приемането на Решението от 2002 г. са изтекли две години и още две години между отмяната на това решение и приемането на обжалваното решение (вж. точки 17—23 по-горе), жалбоподателят няма основание да твърди, че производството е продължило необичайно дълго.

316    От това следва, че жалбоподателят няма основание да критикува отчитането на оборота си за годината, предшествала приемането на обжалваното решение.

317    От изложените по-горе съображения следва, че настоящата част на петото основание следва да бъде отхвърлена.

 По липсата на прилагане на глоба в символичен размер

318    Жалбоподателят твърди, че с оглед на обстоятелствата по случая Комисията е трябвало да му наложи глоба в символичен размер.

319    На първо място, жалбоподателят поддържа, че разглежданото нарушение се отличава с новост, тъй като това бил първият случай, в който дружество, неучастващо в производството на стоката, предмет на картела, се санкционира за нарушение на член 65, параграф 1 ВС. Следвало по аналогия да се приложат мотивите от решението на Комисията от 10 декември 2003 г. относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-2/37.857 — Органични пероксиди).

320    В това отношение следва най-напред да се напомни, че Съдът многократно е постановявал, че по-ранната практика на Комисията при вземане на решения не служи за правна уредба, която да е приложима спрямо глобите в областта на правото на конкуренцията, и че решенията по други преписки имат само ориентировъчна стойност за преценката дали е налице дискриминация (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точка 205, Решение на Съда по дело Erste Group Bank и др./Комисия, точка 186 по-горе, точка 233 и Решение на Съда от 19 април 2012 г. по дело Tomra Systems и др./Комисия, C‑549/10 P, все още непубликувано в Сборника, точка 104).

321    Освен това следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя произтичат от неправилно схващане на понятието „предприятие“ по смисъла на член 65 ВС. Всъщност от съображенията, изложени в точки 197—237 по-горе, следва, че Комисията основателно е приела, че заедно с новото дружество Siderpotenza (днес SP) жалбоподателят образува общо предприятие, на което могат да се възложат не само техните собствени действия, но и тези на първото дружество Siderpotenza и на Lucchini Siderurgica. Поради това самият жалбоподател е санкциониран за нарушение в сектора на арматурната стомана, което се счита, че е извършил самият той с оглед на икономическите и правните му връзки със SP (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, точка 200 по-горе, точка 141 и Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точки 28 и 34). Поради това той не би могъл да твърди, че Комисията е трябвало да му наложи глоба в символичен размер, поради това че не е участвал в производството на разглеждания продукт.

322    На второ място, жалбоподателят сочи, че Решението от 2002 г. е „първото решение“, което е било отменено поради неправилно правно основание във връзка със заместването на Договора за ЕОВС от Договора за ЕО, а също и от Договора за функционирането на ЕС.

323    Този довод също не може да се приеме. Всъщност трябва да се напомни, че нарушението е било извършено преди изтичането на срока на Договора за ЕОВС и че предприятие, което полага дължимата грижа и се намира в положението на жалбоподателя, в нито един момент не е можело да не знае за последиците от своето поведение (вж. точки 153 и 154 по-горе). Освен това вече бе отбелязано, че позоваването на влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС е неприложимо, доколкото текстът на член 81, параграф 1 ЕО и на член 101, параграф 1 ДФЕС е идентичен (вж. точка 194 по-горе).

324    На трето място, прилагането на символична глоба било оправдано поради това, че нарушението нямало значителни последици на съответния пазар.

325    Този довод обаче трябва да се отхвърли поради изложените в точки 260—273 по-горе мотиви.

326    Накрая, на четвърто място, жалбоподателят сочи, че продължителността на производството била прекомерна поради допуснати от Комисията грешки.

327    Този довод обаче също не може да бъде възприет. Както бе отбелязано в точка 315 по-горе, жалбоподателят няма основание да твърди, че производствата, приключили съответно с приемането на Решението от 2002 г. и с приемането на обжалваното решение, са продължили необичайно дълго.

328    При всички положения трябва да се напомни, че макар спазването на разумен срок при провеждане на административните производства в областта на политиката на конкуренцията да представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се гарантира от юрисдикциите на Съюза (Решение на Съда от 18 март 1997 г. по дело Guérin automobiles/Комисия, C‑282/95 P, Recueil, стр. I‑1503, точки 36 и 37, Решение на Съда по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, точка 173 по-горе, точки 167—171 и Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 40), за да се направи извод, че е налице нарушение на принципа на разумния срок, трябва да се прецени отражението на продължителността на производството върху правото на защита на съответното предприятие (вж. по аналогия Решение по дело Technische Unie/Комисия, посочено по-горе, точки 47 и 48, и Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Recueil, стр. II‑5761, точки 73 и 74 и цитираната съдебна практика).

329    В случая обаче жалбоподателят не твърди, че продължителността на производството е накърнила правото му на защита. При това положение единствено посочването на продължителността на производството не би могло да обоснове прилагането на символична по размер глоба.

330    От изложеното следва, че доводите на жалбоподателя, съгласно които в случая обстоятелствата за прилагането на символична по размер глоба са налице, не биха могли да се възприемат, и поради това настоящата част на петото основание, както и основанието в неговата цялост следва да се отхвърлят.

331    С оглед на изложеното всички искания за отмяна трябва да се отхвърлят. Освен това, що се отнася до искането при условията на евентуалност за промяна на размера на наложената на жалбоподателя глоба, с оглед по-специално на изложените съображения същото не следва да бъде уважено в рамките на пълния съдебен контрол, упражняван от Общия съд.

 По съдебните разноски

332    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

333    Тъй жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски по настоящото дело в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Lucchini SpA да заплати съдебните разноски.

Martins Ribeiro Popescu Berardis

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 декември 2014 г.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

1.  Разпоредби на Договора за ЕОВС

2.  Разпоредби на Договора за ЕО

3.  Регламент (ЕО) № 1/2003

4.  Известие на Комисията относно някои аспекти на разглеждането на делата за конкуренция в резултат от изтичането на срока на Договора за ЕОВС

Предмет на спора

Представяне на жалбоподателя

Обстоятелства, предхождащи спора

Първото решение

Обстоятелства след съобщаване на първото решение

Изменителното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По допустимостта на приложенията към репликата

2.  По исканията за прогласяване на несъществуването или за отмяна на обжалваното решение

По първото основание, изведено от нарушение на съществените процесуални правила

По второто основание, изведено от липсата на компетентност на Комисията и от грешка при прилагане на правото при избора на правно основание на обжалваното решение

По избора на правно основание на обжалваното решение

По компетентност на Комисията на основание Регламент № 1/2003 да установява и санкционира нарушение на член 65, параграф 1 ВС след изтичането на срока на Договора за ЕОВС

По третото основание, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателя и от грешка при прилагане на правото

По първата част, изведена от липсата на възобновяване на административното производство и на ново изложение на възраженията

По втората част, изведена от грешка при прилагане на правото, изразяваща се в прилагането на член 65, параграф 1 ВС в качеството на по-благоприятно от член 81 ЕО правило

По четвъртото основание, изведено от липса на доказателства за неправилно прилагане на материалноправната уредба

3.  По исканията за намаляване на размера на глобата

Предварителни бележки

По възраженията за недопустимост, повдигнати от Комисията

По неправилната преценка на тежестта на нарушението и на липсата на мотиви и на доказателства

По неправилното прилагане на увеличението със 105 % заради продължителността на нарушението

По липсата на отчитане на други смекчаващи обстоятелства

По липсата на прилагане на глоба в символичен размер

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.