Жалба, подадена на 26 юни 2018 г. — LL-Carpenter/Комисия

(Дело T‒531/18)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: LL-Carpenter s.r.o. (Прага, Чешка република) (представител: J. Buřil, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение C(2018) 4138 окончателен на Европейската комисия от 26 юни 2018 г. по преписка AT.40037 — Carpenter/Subaru, с което в приложение на член 13 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (наричан по-нататък „Регламент 1/2003“) и в приложение на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (наричан по-нататък „Регламент № 773/2004“), Комисията е отхвърлила жалбата, подадена от жалбоподателя на 6 септември 2012 г. съгласно член 7 от Регламент 1/2003 за нарушение на член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

С първото основание се твърди, че обжалваното решение е опорочено от грешка, свързана с неправилна правна преценка, и от явна неправилна преценка на фактите.

Европейската комисия е преценила неправилно фактите, като е достигнала до заключението, че относно антиконкурентното поведение, в което се упреква жалбоподателя (в частта, която се отнася до Чешката република), са били взети мерки от националния орган по конкуренция в областта на икономиката в Чешката република, и въз основа на това е направила неправилна правна преценка, като е приела, че условията за прилагане на член 13 от Регламент 1/2003 са изпълнени (в частта, която се отнася до Чешката република).

Европейската комисия не е проверила надлежно всички фактически и правни обстоятелства, които жалбоподателят ѝ е посочил, поради което е извършила неправилна преценка на фактическите обстоятелства, като е достигнала до извода, че писмените становища на жалбоподателя не водят до друга преценка на жалбата, както и че е малко вероятно да бъде констатирано нарушение на член 101 ДФЕС, и е извършила неправилна правна преценка по делото, като е достигнала до заключението, че са спазени условията за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент 773/2004.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение е опорочено от процесуално нарушение, тъй като Европейската комисия не е мотивирала надлежно решението си.

Европейската комисия не е посочила приоритетите, които е имала предвид, когато е решила да не извършва допълнителни разследвания по преписката, като се е позовала единствено на очакваните големи разходи, свързани с предприемането на допълнителни разследвания.

Европейската комисия не е обяснила начина, по които е преценила доказателствата, нито е посочила мотивите, поради които не е разгледала фактическите и правни обстоятелства, посочени пред нея от жалбоподателя, и не е обяснила защо е основала решението си за отхвърляне на жалбата единствено на твърденията, изведени от писмените становища на дружеството, срещу което е насочена жалбата.

____________