РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
8 февруари 2011 година(*)
„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „INSULATE FOR LIFE“ — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Решение с чисто потвърдителен характер — Частична недопустимост“
По дело T‑157/08
Paroc Oy AB, установено в Хелзинки (Финландия), за което се явява г‑н J. Palm,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н D. Botis, в качеството на представител,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 21 февруари 2008 г. (преписка № R 54/2008-2) относно заявка за регистрация на словния знак „INSULATE FOR LIFE“ като марка на Общността,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г-н J. Azizi (докладчик), председател, г‑жа E. Cremona и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,
секретар: г-н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд [понастоящем Общият съд] на 28 април 2008 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 7 януари 2009 г.,
предвид писмения въпрос на Общия съд до страните,
предвид липсата на искане от страните за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок, считано от уведомлението за приключване на писмената фаза на производството, и предвид решение, взето въз основа на доклад на съдията докладчик и съгласно член 135а от Процедурния правилник на Общия съд, да не се провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
По първата заявка за регистрация
1 На 4 май 2004 г. жалбоподателят, Paroc Oy AB, подава първа заявка за регистрация на марка на Общността (наричана по-нататък „първата заявка за регистрация“) пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), съответно изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).
2 Марката, чиято регистрация е поискана, е словният знак „INSULATE FOR LIFE“.
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и отговарят за всеки от тези класове на следното описание:
– клас 6: „Неблагородни метали и техните сплави; метални строителни материали; преносими метални конструкции; метални материали за железопътни линии; неелектрически метални кабели и жици; железария и метална кинкалерия; метални тръби; метални каси; метални продукти, които не са включени в други класове; руди“,
– клас 17: „Каучук, гутаперча, гума, азбест, слюда и стоки от материали, които не са включени в други класове; формувани пластмаси за производството; материали за запушване, уплътняване и изолиране; неметални гъвкави тръби“,
– клас 19: „Строителни материали, неметални; неметални твърди тръби за строителството; асфалт, катран и битум; неметални преносими конструкции; неметални паметници“.
4 С решение от 25 август 2005 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за всички разглеждани стоки с мотива, че заявената марка е лишена от отличителен характер и е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009).
5 На 24 октомври 2005 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение.
6 С Решение от 3 април 2006 г. (наричано по-нататък „първото решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата и потвърждава отказа да бъде регистриран словният знак „INSULATE FOR LIFE“ на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 40/94. По същество апелативният състав приема, че съответните потребители — лаици или специалисти възприемат съчетанието от думите „insulate for life“ непосредствено и без да полагат особено аналитично усилие като означение за това, че жалбоподателят доставя изолационен и устойчив материал с трайност цял живот. При липса на необичайно подреждане на елементите му един до друг от синтактична, граматическа, фонетична и/или семантична гледна точка това съчетание от думи било описателно за характеристиките на съответните стоки и следователно обезателно лишено от отличителен характер (вж. точки 15 и 18—20 от първото решение).
7 Жалбоподателят не е подал жалба срещу първото решение пред Общия съд.
По втората заявка за регистрация
8 На 24 май 2007 г. жалбоподателят подава втора заявка за регистрация на марка на Общността пред СХВП съгласно Регламент № 40/94 (наричана по-нататък „втората заявка за регистрация“).
9 Марката, чиято регистрация е поискана, е словният знак „INSULATE FOR LIFE“.
10 Стоките и услугите, за които е поискана регистрация, спадат, от една страна, към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба, що се отнася до стоките, които отговарят на описаните в точка 3 по-горе, а от друга страна, към клас 37 по смисъла на Ницската спогодба, що се отнася до услугите, отговарящи на следното описание: „Строителство; ремонт; монтажни услуги“.
11 С решение от 23 октомври 2007 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за всички разглеждани стоки и услуги с мотива, че заявената марка е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
12 На 20 декември 2007 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение.
13 С решение от 21 февруари 2008 г. (наричано по-нататък „второто решение“ или „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата и потвърждава отказа да бъде регистриран словният знак „INSULATE FOR LIFE“ на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
14 По същество апелативният състав най-напред се позовава на мотивите, изложени в точки 15—20 от първото решение, като изтъква, от една страна, че представените от жалбоподателя доводи по отношение на стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба, в основната си част са същите като представените в подкрепа на първата заявка за регистрация, и от друга страна, че жалбоподателят не е „представил нито едно доказателство, позволяващо да се установи промяна в постоянната съдебна практика в тази област, или каквото и да е развитие на разглежданите пазари, което би накарало апелативния състав да преразгледа мотивите, въз основа на които преди това е отхвърлил [първата] заявка за регистрация“. В това отношение апелативният състав уточнява, че фактът, че първото решение е основано на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, не е релевантен, при положение че, от една страна, за да се отхвърли заявка за регистрация, е достатъчно да се приложи едно от предвидените в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 абсолютни основания, и че, от друга страна, словен знак, който описва характерните особености на съответните стоки, по тази причина обезателно е лишен от отличителен характер по отношение на същите тези стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент. Ето защо апелативният състав посочва, че трябва да вземе становище по-точно единствено относно доводите, „които не [са били] вече развити в [първата] заявка за регистрация […]“, както и относно въпроса дали заявената марка може да бъде регистрирана по отношение на услугите, спадащи към клас 37 по смисъла на Ницската спогодба (вж. точки 12—15 от обжалваното решение).
15 От друга страна, що се отнася до услугите, апелативният състав по същество посочва, че съответните потребители — лаици или специалисти възприемат „непосредствено и без да разчитат на по-всеобхватно аналитично обмисляне [заявения] словен знак, взет в неговата цялост, като загатващ факта, че жалбоподателят предоставя услуги с голяма трайност, които са свързани с използването на изключително устойчив изолационен материал, а не като указание за търговския произход на посочените услуги“. Посланието, което се изпраща със заявения знак, било ясно, пряко и непосредствено, без да може да му се придаде двусмислен характер, който да бъде предмет на тълкуване, както и неточен, загатващ или внушаващ характер. Поради тази причина и предвид описателния му характер словният знак „INSULATE FOR LIFE“ бил лишен от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Тази преценка не се обезсилвала от факта, че словният знак е регистриран като марка за същите стоки, по-специално във Финландия и Обединеното кралство. Общностният режим на марките бил всъщност автономна система със собствени правила, обвързващи СХВП в преценката ѝ по въпроса дали даден знак може да бъде регистриран като марка на Общността. От друга страна, подобни решения за регистрация на национално равнище съставлявали само факт, който в този контекст може да бъде взет предвид от СХВП (вж. точки 17—19 от обжалваното решение).
16 Накрая апелативният състав приема, че единствено обстоятелството, че по предходни преписки проверителят е възприел по-малко стриктен подход отколкото в конкретния случай, не може да накърни принципа на равенство пред закона, нито да обоснове отмяната на едно разумно решение, което съответства на разпоредбите на Регламент № 40/94. Във всеки случай той уточнява, че е спорно дали заявеният знак е действително сравним с други, посочени от жалбоподателя знаци (точки 21 и 22 от обжалваното решение).
Искания на страните
17 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и да върне делото на СХВП за целите на регистрацията на заявената марка,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
18 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
Доводи на страните
19 Жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
20 Според жалбоподателя от гледна точка на съответните потребители, съставени от средни потребители и от професионалисти в строителната промишленост, словният знак „INSULATE FOR LIFE“ не е описателен за стоките и услугите, за които е поискана регистрацията. Въпреки че думата „insulate“ била описателна, словният знак в неговата цялост бил внушаващ, а смисълът му бил „неточен, отдалечен, неясен и неопределен“ по отношение на разглежданите стоки и услуги и по този начин позволявал на съответните потребители да определят техния търговски произход.
21 Освен това, макар съчетанието от думите „insulate for life“ да не отразява значително висока степен на изобретателност, това не било достатъчно, за да се установи, че то е лишено от отличителен характер. Според жалбоподателя, ако трябва да се приемат мотивите на апелативния състав, единствено марките, отговарящи на специфично равнище на лингвистична или артистична креативност или степен на въображение, могат да бъдат регистрирани, което означавало да се прилага по-стриктен критерий за внушаващите лозунги отколкото за другите марки.
22 Жалбоподателят оспорва, че словният знак „INSULATE FOR LIFE“ се разбира непосредствено от съответните потребители като описателен за съответните стоки и услуги. Напротив, поради втората част на посочения знак („for life“) заявената марка била внушаваща, защото „отдалеченият ѝ, неясен и неопределен“ характер се отнасял до посочените стоки и услуги и бил годен да породи всякакви видове конотации и асоциации. В подкрепа на довода си, че думата „life“ не е чисто описателна, жалбоподателят уточнява, че що се отнася до марката „Thomson Life“, германската юрисдикция, след като е отправила преюдициално запитване до Съда, по което е постановено Решение от 6 октомври 2005 г. по делото Medion (C‑120/04, Recueil, стр. I‑8551), също приема, че тази дума има средно отличителен характер.
23 Освен това фактът, че всеки от елементите на дадена марка, разгледан поотделно, е лишен от отличителен характер, не означавал, че тази преценка се отнася и към знака в неговата цялост. По отношение на внушаващите марки като словния знак „INSULATE FOR LIFE“ жалбоподателят поддържа, че е достатъчно те да бъдат в достатъчна степен изобретателни и лесно да пораждат множество асоциации и внушения, без да се изисква обезателно особено аналитично усилие от страна на съответните потребители. В това отношение апелативният състав не бил взел предвид факта, че е достатъчен минимален отличителен характер, който да позволи регистрацията на разглеждания словен знак.
24 Според жалбоподателя апелативният състав не е установил, че словният знак „INSULATE FOR LIFE“ не е от естество да разграничи услугите му от тези на други предприятия. Той отхвърля тезата, според която словният знак трябвало да се разбира като означаващ „висококачествена изолация, която трае цял живот“. Всъщност освен позоваването на речник апелативният състав и СХВП не посочили ни най-малко доказателство в подкрепа на твърденията си.
25 Жалбоподателят добавя, че United Kingdom Patent Office (Патентно ведомство на Обединеното кралство) е регистрирало словния знак „INSULATE FOR LIFE“ и следователно явно е придало на посочения знак минимален отличителен характер. От друга страна, СХВП не трябвало да прилага в конкретния случай по-стриктен критерий от този, който е характерен за по-ранната ѝ практика при вземане на решения (между 1999 г. и 2005 г.) относно многобройни словни знаци, които завършват с комбинацията от думи „for life“, или който съвсем наскоро е довел до регистрацията на марката на Общността „FACTORS FOR LIFE“.
26 Освен това в отговор на писмен въпрос на Общия съд жалбоподателят изтъква, че по същество жалбата му е допустима, тъй като обжалваното решение не потвърждава изцяло първото решение. Всъщност според жалбоподателя всяка заявка за регистрация налага нова преценка на СХВП предвид релевантните обстоятелства във всеки конкретен случай, като тези обстоятелства могат да се променят във времето. Двете преписки се отнасяли всъщност до две много различни заявки за регистрация на марки, обхващащи различни класове, които налагали различен и независим правен анализ, и които са получили отказ въз основа на различни мотиви.
27 СХВП моли жалбата да бъде отхвърлена, препращайки една голяма част към мотивите, изложени в първото и второто решения.
Съображения на Общия съд
По допустимостта
28 Следва да се напомни, че предпоставките за допустимост на жалбите са абсолютните процесуални предпоставки, които съдът на Съюза трябва, ако е необходимо, да повдигне служебно (вж. Решение на Общия съд от 14 декември 2005 г. по дело Honeywell/Комисия, T‑209/01, Recueil, стр. II‑5527, точка 53 и цитираната в него съдебна практика; вж. също в този смисъл, Решение на Съда от 29 ноември 2007 г. по дело Stadtwerke Schwäbisch Hall и др./Комисия, C‑176/06 P, непубликувано в Сборника, точка 18).
29 Освен това, както е установено в постоянната съдебна практика, решение, с което напълно се потвърждава необжалвано в срок предходно решение, не е акт, който подлежи на обжалване. Всъщност, за да не се възстановява срокът за подаване на жалба срещу потвърденото решение, жалбата срещу подобно потвърдително решение трябва да се обяви за недопустима (вж. в този смисъл Определение на Съда от 7 декември 2004 г. по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия, C‑521/03 P, непубликувано в Recueil, точка 41, Решение на Общия съд от 16 септември 1998 г. по дело Waterleiding Maatschappij/Комисия, T‑188/95, Recueil, стр. II‑3713, точка 108 и Определение на Общия съд от 9 юни 2005 г. по дело Helm Düngemittel/Комисия, T‑265/03, Recueil, стр. II‑2009, точка 62).
30 Счита се, че едно решение потвърждава напълно предходно решение, ако не съдържа никакво ново обстоятелство по отношение на предходен акт и ако не е било предшествано от преразглеждане на положението на адресата на този предходен акт (вж. Определение по дело Internationaler Hilfsfonds/Комисия, точка 29 по-горе, точка 47 и цитираната в него съдебна практика, Определение на Общия съд от 4 май 1998 г. по дело BEUC/Комисия, T‑84/97, Recueil, стр. II‑795, точка 52 и Определение на Общия съд от 10 октомври 2006 г. по дело Evropaïki Dynamiki/Комисия, T‑106/05, непубликувано в Recueil, точка 46).
31 В настоящия случай е безспорно, че срокът за обжалване на първото решение съобразно член 63, параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 5 от Регламент № 207/2009) е изтекъл, без жалбоподателят да е подал жалба срещу посоченото решение. Това решение следователно е окончателно, а законосъобразността му не може повече да се оспорва пред Общия съд. Окончателният характер се отнася до разпоредителната част на решението, както и до мотивите, на които то по необходимост се основава. Ето защо следва да се приеме, че в първото решение апелативният състав се е произнесъл окончателно по предмета на спора, определен с първата заявка за регистрация, чиято цел е да се регистрира като марка на Общността словният знак „INSULATE FOR LIFE“ за стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба. Всъщност, тъй като разпоредителната част на това решение може да произвежда правни последици и следователно да уврежда (вж. в този смисъл Определение на Съда от 28 януари 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑164/02, Recueil, стр. I‑1177, точка 21), жалбоподателят трябва да я оспори в установените срокове, като в противен случай губи това право.
32 Уместно е следователно да се определи дали и в каква степен второто решение съставлява решение, изцяло потвърждаващо първото решение, което предполага да се идентифицират съответните данни от споровете, довели до посочените решения. За тази цел следва да се прецени дали страните по разглежданите производства, исканията им, правните им основания, техните доводи, както и релевантните фактически и правни обстоятелства, които характеризират тези спорове и определят разпоредителните части на посочените решения, са идентични или не.
33 В това отношение следва да се установи, че предметът на настоящия спор съответства в голяма степен на този, довел до първото решение, доколкото както с първата, така и с втората заявка за регистрация жалбоподателят иска да регистрира като марка на Общността словния знак „INSULATE FOR LIFE“ за стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба, като единствената разлика се състои във факта, че втората заявка за регистрация обхваща и услугите, спадащи към клас 37. В това отношение следва да се уточни, че тези услуги като еднородна група, която е различна от тази на стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19, могат да бъдат предмет на отделна преценка и мотиви за целите на определянето дали заявеният словен знак може да бъде регистриран (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Съда от 18 март 2010 г. по дело CFCMCEE/СХВП, C‑282/09 P, все още непубликувано в Сборника, точки 38—40 и Решение на Общия съд от 20 май 2009 г., CFCMCEE/СХВП (P@YWEB CARD и PAYWEB CARD), T‑405/07 и T‑406/07, Сборник, стр. II‑1441, точки 54 и 55), поради което фактът, че жалбоподателят е разширил заявката си за регистрация към тези услуги, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на посочената в точка 30 по-горе съдебна практика спрямо аналогични преценка и мотиви, свързани с посочените стоки, както те са изложени в първото решение. Освен това в първото решение първата заявка за регистрация е отхвърлена на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 40/94, докато отхвърлянето на втората заявка за регистрация се основава само на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
34 От това следва, че второто решение трябва да се счита за изцяло потвърждаващо първото решение, доколкото отказът да бъде регистриран словният знак „INSULATE FOR LIFE“ за стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба, се основава на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, при условие обаче, че по тези въпроси то не съдържа никакво ново обстоятелство спрямо първото решение и че не е предшествано от преразглеждане на положението на жалбоподателя.
35 Уместно е следователно да се разгледа, от една страна, дали предвид втората заявка за регистрация, доколкото тя се отнася до стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба, второто решение се основава на нови обстоятелства, които могат да се отразят на разпоредителната му част и на мотивите, на които то по необходимост се основава, и от друга страна, дали в рамките на това решение положението на жалбоподателя е било предмет на преразглеждане.
36 По отношение на евентуални нови обстоятелства се налага констатацията, че в писмените си изявления както пред СХВП, така и пред Общия съд жалбоподателят основно се е ограничил да повтори доводите, които вече е изложил в подкрепа на първата си заявка за регистрация. Той обаче добавя, от една страна, че проверителят е приложил неправилно член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009), пропускайки да се произнесе по въпроса в кои държави членки е отказана регистрацията на заявения словен знак (вж. точка 16 от обжалваното решение), и от друга страна, че посоченият знак е регистриран като национална марка във Финландия и Обединеното кралство (вж. точка 17 от обжалваното решение).
37 Първият довод, изведен от член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94, обаче не прибавя никакво ново фактическо обстоятелство към настоящия спор и във всеки случай явно е лишен от всякакво правно основание, така че не може да се отрази на разпоредителната част на обжалваното решение и на мотивите, на които то задължително се основава. Следователно апелативният състав правилно го е отхвърлил, без да преразглежда положението на жалбоподателя. Всъщност член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94 се ограничава до прилагането на основанията за отказ, предвидени в параграф 1 от него, когато тези основания съществуват само в част от Общността, поради което не създава никакво специално задължение за мотивиране.
38 По отношение на втория довод, изведен от регистрацията на заявения словен знак на национално равнище, е достатъчно да се напомни добре установената съдебна практика — на която апелативният състав се позовава в точка 17 от обжалваното решение — според която общностният режим на марките е автономен и законосъобразността на решенията на СХВП се преценява единствено въз основа на Регламент № 40/94, поради което СХВП не е обвързана нито от националните регистрации (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 5 декември 2002 г. по дело Sykes Enterprises/СХВП (REAL PEOPLE, REAL SOLUTIONS), T‑130/01, Recueil, стр. II‑5179, точка 31), нито е длъжна да стигне до същите резултати като тези, до които са стигнали националните администрации в подобно положение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 януари 2006 г. по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C‑173/04 P, Recueil, стр. I‑551, точка 49 и Решение на Общия съд от 17 ноември 2009 г. по дело Apollo Group/СХВП (THINKING AHEAD), T‑473/08, непубликувано в Сборника, точка 43). Освен това в настоящия случай жалбоподателят по никакъв начин не е уточнил мотивите, въз основа на които разглежданите национални власти са се позовали, за да вземат решението да регистрират словния знак „INSULATE FOR LIFE“ и които са могли, ако е необходимо, да бъдат съобразени при прилагането на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. При тези обстоятелства, дори да се приеме, че посочените национални регистрации съставляват релевантни факти, настъпили след приемането на първото решение, вторият довод на жалбоподателя е явно неотносим и поради това не може да се отрази на разпоредителната част на обжалваното решение и на мотивите, на които то по необходимост се основава, поради което апелативният състав е длъжен да го отхвърли, без да преразглежда положението на жалбоподателя в това отношение.
39 По въпроса дали положението на жалбоподателя е било или е трябвало да бъде предмет на преразглеждане в рамките на второто решение, от посочените в точки 37 и 38 по-горе съображения следва, че настоящият случай не е такъв, тъй като жалбоподателят не е представил нито един нов релевантен факт в подкрепа на втората заявка за регистрация, който би могъл да измени съдържащата се в първото решение преценка и следователно да обуслови необходимостта от формирането на нова преценка на апелативния състав по отношение на отличителния характер на заявената марка спрямо стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба. Освен това в рамките на отговора си на писмен въпрос на Общия съд жалбоподателят не е направил никакво уточнение в това отношение, което да може да обезсили тази преценка. Следователно по отношение на посочените по-горе аспекти апелативният състав правилно се е ограничил основно да препрати към точки 15—20 от първото решение (вж. точка 13 от обжалваното решение). По същия начин в отговор на повторения от жалбоподателя довод относно по-ранната практика на СХВП при вземане на решения — съществуваща към момента на приемането на първото решение — във връзка със словни знаци, подобни на този, чиято регистрация е поискана, апелативният състав отново правилно само е повторил по същество в точки 21 и 22 от второто решение мотивите си, които се съдържат в точки 5, 21 и 22 от първото решение. В това отношение единствено фактът, че в точка 22 от обжалваното решение се посочва и отказът да се регистрира словният знак „BUILT FOR LIFE“, постановен след приемането на първото решение, не може да обезсили тази преценка, при положение че в потвърждение на по-ранната практика на СХВП при вземане на решения този отказ не е довел и не може да доведе до преразглеждане на положението на жалбоподателя в съответствие с тази практика по смисъла на цитираната в точка 30 по-горе съдебна практика.
40 От гореизложеното следва, че доколкото в приложение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 с обжалваното решение се отказва регистрацията на словния знак „INSULATE FOR LIFE“ като марка на Общността за стоките, спадащи към класове 6, 17 и 19 по смисъла на Ницската спогодба, то съставлява решение с чисто потвърдителен характер. В това отношение не е необходимо да се разглежда дали този потвърдителен характер обхваща и прилагането в първото решение на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, тъй като посочването — станало окончателно — само на едно от изброените в член 7, параграф 1 от същия регламент основания е достатъчно, за да се откаже регистрацията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 септември 2002 г. по дело DKV/СХВП, C‑104/00 P, Recueil, стр. I‑7561, точка 28).
41 Следователно е уместно да се установи, че настоящата жалба е недопустима, доколкото е насочена срещу частите от обжалваното решение, които единствено потвърждават първото решение (вж. точка 40 по-горе).
По съществото на спора
42 Предвид предходните съображения съществото на настоящия спор е ограничено до това дали апелативният състав основателно е приел, че регистрацията на словния знак „INSULATE FOR LIFE“ като марка на Общността за услугите, спадащи към клас 37 по смисъла на Ницската спогодба, трябва също да бъде отказана на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
43 В съответствие с член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 се отказва регистрация на „марките, които са лишени от отличител[е]н [характер]“ .Освен това член 7, параграф 2 от същия регламент гласи, че „параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Общността“.
44 Понятието за общ интерес, залегнало в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94, не се разграничава от основната функция на марката, която е да гарантира на потребителя или на крайния потребител какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга. Така абсолютното основание за отказ на регистрация, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, има за цел да позволи на потребителя или на крайния потребител да отличи без вероятност от объркване тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 май 2008 г. по дело Eurohypo/СХВП, C‑304/06 P, Сборник, стр. I‑3297, точка 56 и цитираната съдебна практика). Ето защо отличителният характер на дадена марка по смисъла на тези разпоредби означава, че марката позволява да се установи, че стоката или услугата, за които се иска нейната регистрация, произхожда от определено предприятие, и следователно да се разграничи тази стока или услуга от тези на други предприятия (вж. Решение на Съда от 4 октомври 2007 г. по дело Henkel/СХВП, C‑144/06 P, Сборник, стр. I‑8109, точка 34 и Решение на Съда от 21 януари 2010 г. по дело Audi/СХВП, C‑398/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 33 и цитираната съдебна практика). За тази цел не е нужно марката да предоставя точна информация относно това кой е производителят на стоката или доставчикът на услугите. Достатъчно е марката да позволява на съответните потребители да разграничат обозначената с нея стока или услуга от тези, които имат друг търговски произход, и да заключат, че всички стоки или услуги, които тя обозначава, са били произведени, пуснати в продажба или доставени под контрола на притежателя на тази марка, който носи отговорността за тяхното качество (вж. Решение на Общия съд от 10 октомври 2008 г. по дело Inter-Ikea/СХВП (Изображение на палет), T‑387/06—T‑390/06, непубликувано в Сборника, точка 27 и Решение по дело „THINKING AHEAD“, точка 38 по-горе, точка 26).
45 За разлика от това, лишени от отличителен характер по смисъла на тази разпоредба са знаците, които не позволяват на съответните потребители да използват отново опита си от вече извършени покупки при последващо придобиване на въпросните стоки или ползване на въпросните услуги, ако същият се е оказал положителен, или да го избягват, ако се е оказал отрицателен. Именно такъв е случаят със знаците, които обикновено се използват за пускането в продажба на съответните стоки или услуги. Всъщност счита се, че тези знаци не могат да изпълнят основната функция на марката, а именно тази по установяване на произхода на разглежданата стока или услуга (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 март 2008 г. по дело Compagnie générale de diététique/СХВП (GARUM), T‑341/06, непубликувано в Сборника, точка 29 и цитираната съдебна практика).
46 В допълнение отличителният характер трябва да се преценява, от една страна, по отношение на стоките или услугите, за които се иска регистрацията, и от друга страна, по отношение на възприемането им от съответните потребители, относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни (вж. Решение по дело Audi/СХВП, точка 44 по-горе, точка 34 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело „Изображение на палет“, точка 44 по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика).
47 Накрая по отношение на марките, които се състоят от знаци или означения, използвани освен това като рекламни лозунги, означения за качество или изрази, които приканват към закупуване на стоките или услугите, обозначени с тези марки, регистрацията им не е изключена поради подобно използване. Що се отнася до преценката на отличителния характер на такива марки, за тях не следва да се прилагат по-строги от приложимите за други знаци критерии (вж. Решение по дело Audi/СХВП, точка 44 по-горе, точки 35 и 36, и цитираната съдебна практика).
48 По отношение най-напред на определянето на съответните потребители, което само по себе си не е оспорено в настоящия случай, следва да се установи, че услугите, спадащи към клас 37 по смисъла на Ницската спогодба, за които е поискана регистрацията на словния знак „INSULATE FOR LIFE“, представляват услуги, свързани със строителство, ремонт и монтаж, спадащи към сектора на строителството, и по-специално на къщи. Следователно тези услуги се познават както от специализираната професионална аудитория, така и, със сигурност в по-малка степен, от средния потребител. Тъй като спорният словен знак е съставен от три думи на английски език, съответните потребители са владеещите този език, което представлява значителна част от европейските потребители.
49 В допълнение трябва да се разгледа дали апелативният състав правилно е анализирал значението на елементите и на цялата заявена марка от гледна точка на съответните потребители, за да заключи, че тя е лишена от отличителен характер спрямо разглежданите услуги.
50 Както се приема в съдебната практика, в случаите на съставни словни знаци трябва да се вземе предвид относимото им значение, установено въз основа на всички елементи, от които тези знаци са съставени, а не само на един от тези елементи (Решение на Общия съд от 6 ноември 2007 г. по дело RheinfelsQuellen H. Hövelmann/СХВП (VOM URSPRUNG HER VOLLKOMMEN), T‑28/06, Сборник, стр. II‑4413, точка 32). Така преценката на отличителния характер на подобни знаци не може да се ограничи до анализ на всяка или всеки от съдържащите се в тях думи или елементи, разглеждани самостоятелно, а във всеки случай трябва да се основава на общото възприемане на тези марки от съответните потребители, а не на презумпцията, че елементи, които поотделно са лишени от отличителен характер, не могат да придобият такъв характер след комбинирането им. Действително само обстоятелството, че всеки от тези елементи, разгледан самостоятелно, е лишен от отличителен характер, не изключва възможността съчетанието от тях да притежава отличителен характер (Решение по дело Eurohypo/СХВП, точка 44 по-горе, точка 41). С други думи, за да се прецени дали дадена марка е лишена или не от отличителен характер, следва да се вземе предвид общото впечатление, създадено от нея. Това обаче не означава, че не следва първоначално да се пристъпи към последователна проверка на всеки от отделните съставни елементи на тази марка. Всъщност в хода на общата преценка може да се наложи да се анализира всеки от съставните елементи на съответната марка (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 октомври 2007 г. по дело Develey/СХВП, C‑238/06 P, Сборник, стр. I‑9375, точка 82 и Решение по дело „THINKING AHEAD“, точка 38 по-горе, точка 31).
51 В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва, че думата „insulate“ няма друго значение освен „изолирам“. Освен това, ако жалбоподателят поддържа, че съчетанието от думи „for life“ — което обединява в неразделно единство предлога „for“ и съществителното „life“ — няма да бъде непосредствено разбрано от съответните потребители като означаващо „трае цял живот“ или „за период, обхващащ цял живот“, подобен довод трябва да се отхвърли. Всъщност жалбоподателят не представя никакво друго значение и се ограничава да твърди доста неясно, че това съчетание от думи има различни конотации и поражда множество асоциации и внушения. Следователно, ако са комбинирани в словния знак „INSULATE FOR LIFE“, двете съставни части „insulate“ и „for life“ ще бъдат директно разбирани като означаващи, че дадена изолация е трайна или че продължава цял живот. Следователно този знак няма никакъв необичаен или двойствен характер предвид синтактичните, граматическите, фонетичните и/или семантичните правила на английския език, който може да подтикне съответните потребители, считани за относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, да направят асоциация от друго естество.
52 Така апелативният състав основателно е стигнал до извода, че предвид разглежданите стоки съответните потребители ще възприемат словния знак „INSULATE FOR LIFE“ пряко и без да разчитат на по-всеобхватен аналитичен размисъл като загатващ услуги с голяма трайност, свързани с използването на изключително устойчив изолационен материал, а не като указание за търговския произход на посочените услуги (вж. точка 19 от обжалваното решение). Всъщност, противно на изтъкнатото от жалбоподателя в отговор на писмен въпрос на Общия съд, дори като похвален или промоционален лозунг този словен знак не е достатъчно оригинален или набиващ се на очи, че да изискват минимални усилия за тълкуване, обмисляне или анализиране от страна на съответните потребители (вж. в този смисъл Решение по дело Audi/СХВП, точка 44 по-горе, точки 44, 45 и 56—59), поради което съответните потребители го асоциират непосредствено с разглежданите услуги, които могат да бъдат предлагани на пазара от всяко действащо предприятие в сектора на строителството и изолацията.
53 Поради това следва да се заключи, че апелативният състав правилно е приел, че словният знак „INSULATE FOR LIFE“ е лишен от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 по отношение на услугите, спадащи към клас 37 по смисъла на Ницската спогодба, и е потвърдил отказа да бъде регистриран като марка на Общността, без да е необходимо Общият съд да се произнесе по въпроса дали този знак е и описателен за посочените услуги.
54 Ето защо настоящата жалба трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
55 Съгласно член 87 параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
56 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да се осъди да заплати съдебните разноски в съответствие с направените от СХВП искания.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Paroc Oy AB да заплати съдебните разноски.
Azizi | Cremona | Frimodt Nielsen |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 февруари 2011 година.
Подписи