Дело C‑270/16

Carlos Enrique Ruiz Conejero

срещу

Ferroser Servicios Auxiliares SA
и
Ministerio Fiscal

(Преюдициално запитване,
отправено от Juzgado de lo Social no 1 de Cuenca)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 2, параграф 2, буква б), подточка i) — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Национална правна уредба, позволяваща при определени условия уволнението на работник поради периодични отсъствия от работа, дори и оправдани — Отсъствия на работник поради заболявания, дължащи се на увреждането — Различие в третирането въз основа на увреждане — Непряка дискриминация — Обосноваване — Борба срещу отсъствията от работа — Подходящ характер — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 януари 2018 г.

1.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Понятие за увреждане — Затлъстяване на работник, който въобще не може или само в ограничена степен може да извършва работата си през дълъг период — Включване

(Директива 2000/78 на Съвета)

2.        Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на увреждане — Национална правна уредба, позволяваща при определени условия уволнението на работник поради периодични отсъствия от работа, дори и оправдани — Отсъствия на работника поради заболявания, дължащи се на неговото увреждане — Недопустимост — Изключение — Преследване на целта за борба срещу отсъствията — Спазване на принципа на пропорционалност — Преценка от страна на националната юрисдикция

(член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 28—30)

2.      Член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че работодател може да уволни работник поради периодични, макар и оправдани отсъствия от работа, в случай че тези отсъствия са последица от заболявания, дължащи се на увреждане на работника, освен ако тази правна уредба, макар и преследвайки легитимната цел за борба срещу отсъствията от работа, не надвишава необходимото за постигането на тази цел — нещо, което следва да прецени запитващата юрисдикция.

В това отношение следва да се констатира, че работник с увреждане е по принцип в по-голяма степен изложен на риска от прилагане на член 52, буква d) от Статута на работниците, отколкото един работник без увреждане. Всъщност за разлика от работника без увреждане този с увреждане е изложен на допълнителния риск от болест, свързана с увреждането му. Така той е изложен на по-голям риск да натрупва дни на отсъствия поради заболяване и така да достигне предвидения в член 52, буква d) от Статута на работниците пределен брой дни. Следователно съдържащото се в тази разпоредба правило може да постави в по-неблагоприятно положение работниците с увреждания и така да доведе до различно третиране, непряко основано на увреждане, по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 (вж. в този смисъл решение от 11 април 2013 г., HK Danmark, C‑335/11 и C‑337/11, EU:C:2013:222, т. 76).

В настоящия случай следва да се счита, че борбата срещу отсъствията от работа може да се счита за призната като легитимна цел по смисъла на член 2, параграф 2, буква б), подточка i) от Директива 2000/78, след като става въпрос за мярка в рамките на политиката по заетостта (вж. в този смисъл решение от 11 април 2013 г., HK Danmark, C‑335/11 и C‑337/11, EU:C:2013:222, т. 82).

Важно е все пак да се провери дали предоставените от националната правна уредба средства за постигане на тази цел са подходящи и дали не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

(вж. т. 39, 44, 45 и 57 и диспозитива)