Дело T‑401/08

Säveltäjäin Tekijänoikeustoimisto Teosto ry

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Авторски права за публично изпълнение на музикални произведения чрез интернет, чрез спътник и чрез препредаване по кабел — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Разпределяне на географския пазар — Двустранни споразумения между националните организации за колективно управление — Съгласувана практика, изключваща възможността за предоставяне на многотериториални лицензи и лицензи за множество репертоари — Доказване — Презумпция за невиновност“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 12 април 2013 г.

1.      Картели — Нарушаване на конкуренцията — Договори за взаимно представителство между национални организации за управление на авторски права — Клаузи, съгласно които авторите могат да членуват само в организация за колективно управление на авторски права в държавата, на която са граждани — Антиконкурентна цел — Подялба на пазара — Разделяне на пазара — Особено тежки нарушения — Забрана

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Картели — Нарушаване на конкуренцията — Договори за взаимно представителство между национални организации за управление на авторски права — Клауза за изключително право да се предоставят лицензи за използване на авторски права на определена територия — Антиконкурентна цел — Подялба на пазара — Разделяне на пазара — Забрана

(член 81, параграф 1 ЕО)

4.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване

(член 81, параграф 1 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5.      Право на Съюза — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Решение, с което се установява нарушение, но не се налага глоба — Приложимост

(член 81, параграф 1 ЕО; член 6, параграф 2 ЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

6.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики — Доказателства, основаващи се единствено на поведението на предприятията — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение — Задължения на Комисията, когато оспорва правдоподобността на дадените от предприятията обяснения

(член 81, параграф 1 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7.      Картели — Забрана — Картели, чиито последици продължават след формалното им прекратяване — Прилагане на член 81 ЕО

(член 81, параграф 1 ЕО)

8.      Картели — Съгласувана практика — Паралелизъм в поведението — Презумпция за наличие на съгласуване — Граници — Отказ на националните организации за управление на авторски права да позволят пряк достъп до репертоара си на установен в друга държава членка ползвател — Нарушаване на конкуренцията

(член 81, параграф 1 ЕО)

9.      Жалба за отмяна — Съдебен контрол — Въпроси, по които може да се произнесе сезираният съд

(член 230 ЕО)

1.      Клауза за членството в договор образец за взаимно представителство между организации за колективно управление на авторски права (ОКУ), която позволява на ОКУ да си поделят авторите според гражданството им или поне ограничава възможността даден автор да членува в ОКУ, различна от установената в страната, на която е гражданин, има антиконкурентна цел.

Всъщност с тази клауза ОКУ си поделят и раздробяват вътрешния пазар. Картелите от този вид обаче са сред примерите за съглашения, които изрично са обявени за несъвместими с общия пазар в член 81, параграф 1, буква в) ЕО, и трябва да бъдат определени като явни ограничения на конкуренцията. Като задължават участниците в картела да действат на отделни пазари, често ограничени до съответната държава, нарушенията от този вид водят до изолирането на тези пазари в противоречие с основната цел на договорите, а именно интеграцията на вътрешния пазар.

(вж. точка 61)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 62—65)

3.      Член 81, параграф 1 ЕО по принцип допуска възможността да се сключи договор, който съдържа клауза, предвиждаща известна изключителност.

При все това клауза за изключителност в образец за споразумение за взаимно представителство между организации за колективно управление на авторски права (ОКУ), която предвижда, че само една ОКУ има изключителното право да предоставя лицензи за даден репертоар на определена територия, като по този начин установява в полза на съответните ОКУ монопол върху предоставянето на лицензи за използването на музикални произведения на територията, на която са установени, има антиконкурентна цел.

Освен това тази клауза изключва и възможността за предоставяне на преки лицензи, тоест на лицензи, обхващащи само репертоара на дадена ОКУ за изпълнения на националната територия на друга ОКУ. Изключването на тази възможност трябва да се приеме за антиконкурентно.

(вж. точки 72 и 73)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 87 и 137)

5.      В областта на конкуренцията, ако съдилищата на Съюза имат съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба, съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е доказала наличието на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос.

Всъщност трябва да се вземе предвид презумпцията за невиновност, която е уредена по-специално в член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и е част от основните права, които съгласно практиката на Съда са основни принципи на правото на Съюза. Предвид характера на разглежданите нарушения и вида и тежестта на предвидените за тях санкции презумпцията за невиновност се прилага и в производствата във връзка с нарушения на приложимите за предприятията правила на конкуренция, когато тези производства могат да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции.

Посочената съдебна практика, установена по дела, в които Комисията е наложила глоба, е приложима и в случай, в който с решението за установяване на нарушение в края на краищата не се налага глоба. Освен това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че изводът за участието на дадено физическо или юридическо лице в нарушение на правилата в областта на конкуренцията уронва съществено доброто му име. Също така изводът за наличие на съгласувана практика и разпореждането за нейното преустановяване пораждат тежки последици за съответното предприятие, каквато е например възможността да му бъде наложена периодична имуществена санкция съгласно член 24, параграф 1, буква а) от Регламент № 1/2003.

(вж. точки 88—92)

6.      В областта на конкуренцията, за да докаже наличието на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства. Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване.

Всъщност, като се има предвид, че забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. Дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, като протоколи от срещи, тези доказателства обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. При все това, когато от контекста, в който са проведени срещите между обвинените в нарушение на конкурентното право предприятия, е видно, че тези срещи са били необходими, за да се разрешат колективно някои несвързани с нарушения на посоченото право въпроси, Комисията не би могла да презумира, че срещите имат за цел съгласуване на антиконкурентни практики. В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение, взети заедно, могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.

Когато съгласуването между предприятията не се доказва само с констатацията за паралелизъм в пазарното поведение, но и с доказателства, удостоверяващи, че разглежданите практики са резултат от съгласуване, предприятията трябва не само да изложат различно обяснение за установените от Комисията факти, а да оспорят наличието на тези факти, приети за установени с оглед на представените от Комисията доказателства.

За сметка на това, когато разсъжденията на Комисията се основават на предположението, че установените в решението ѝ факти не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен като резултат от съгласуване между предприятията, за съответните предприятия е достатъчно да докажат наличието на обстоятелства, които хвърлят различна светлина върху установените от Комисията факти и по този начин позволяват възприетото от Комисията обяснение на фактите да бъде заменено с друго.

В това отношение, когато Комисията използва някои примери, за да покаже, че тезата на съответното предприятие е неправдоподобна, тя носи тежестта да докаже релевантността на тези примери. Освен това Комисията не може да упрекне съответното предприятие, че не е предоставило още уточнения, тъй като Комисията е тази, която трябва да докаже наличието на нарушението. Поради това, ако в административната фаза Комисията приеме, че съответното предприятие не е подкрепило обяснението си с достатъчно данни, тя трябва да продължи разследването по случая или да заключи, че заинтересованите лица не са могли да представят необходимите сведения, за да се провери дали съществуват правдоподобни обяснения за паралелизма в поведението на съответните предприятия.

Преди да се прецени дали съществуват обяснения за паралелизма в поведението, различни от това за наличието на съгласувана практика, следва да се разгледа въпросът дали Комисията е установила нарушение въз основа на доказателства, които не се изчерпват просто с констатацията за паралелизъм в поведението. Всъщност този въпрос трябва да бъде разгледан преди този дали съществуват други, различни от това за наличието на съгласувана практика обяснения, тъй като, ако Общият съд установи, че са посочени такива доказателства, то обясненията, макар и да са правдоподобни, не биха оборили извода за наличие на нарушение.

(вж. точки 93—97, 106 и 160)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 122)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 136)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 183)