Дело T‑236/10

Asociación Española de Banca

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяване на помощите — Сдружение — Липса на лично засягане — Недопустимост“

Резюме на определението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение в областта на държавните помощи — Иск или жалба на сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на предприятия — Допустимост — Условия — Искове или жалби, подадени паралелно от членовете — Недопустимост на иска или жалбата на сдружението

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи — Иск или жалба на предприятие, ползвало се от индивидуална помощ, която е отпусната съгласно тази схема, без да има задължение за възстановяване — Недопустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС)

3.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение в областта на държавните помощи — Иск или жалба на сдружение, което в хода на процедурата е играло активна роля, която обаче не надхвърля упражняването на процесуалните права, признати на заинтересованите лица в член 108, параграф 2 ДФЕС — Недопустимост

(член 108, параграф 2 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)

1.      Професионално сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на членовете си, по принцип има право да подаде жалба за отмяна на окончателно решение на Комисията в областта на държавните помощи само в две хипотези, а именно, първо, ако самите предприятия, които то представлява, или някои от тях имат процесуална легитимация за това, и второ, ако то може да претендира наличие на собствен интерес, по-специално поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговаряща страна. В това отношение първата хипотеза за допустимост на жалба, подадена от сдружение, на което е възложено да представлява членовете си, е когато, като подава жалбата, сдружението се субституира в правата на един или няколко от представляваните от него членове, при условие че самите членове могат да подадат допустима жалба.

Всъщност подаването на жалба от сдружение предоставя процесуални предимства, тъй като позволява да се избегне подаването на голям брой различни жалби срещу едни и същи решения. В този смисъл първата хипотеза за допустимост на жалба, подадена от сдружение, предполага, че сдружението действа вместо членовете си. Следователно, когато дадено сдружение представлява членовете си, подадената от него жалба за отмяна би била допустима, ако самите тези членове не са подали жалба, въпреки че са имали такова право.

Подобен подход не лишава член 263 ДФЕС от полезно действие и не засяга нито принципа на правна сигурност, нито установеното право на защита. При него допустимостта на жалби на сдружения действително се обвързва с липсата на подадени жалби от други страни, в случая от членове на тези сдружения. Това обаче не означава, че посоченият подход може да се разглежда като източник на неустановеност или на несигурност, тъй като е правомерно да се очаква, че сдружение, на което е възложено да защитава интересите на членовете си, ще бъде уведомено за подадените от тях жалби, както и обратното. Освен това недопустимостта на жалба на сдружение поради наличие на жалби, подадени от негови членове, не засяга полезното действие на член 263 ДФЕС, нито на установеното право на защита, тоест по същество и правото на ефективна съдебна защита. Всъщност съществуват две хипотези — или сдружението подава жалба, за да защити интереси на свои членове, които имат процесуална легитимация, и за допустима се обявява жалбата на члена на сдружението или тази на сдружението, в зависимост дали някой от членовете е подал от свое име жалба, или сдружението подава жалба, за да защити свои собствени интереси, която може да се приеме за допустима, въпреки че членовете му са подали жалби, ако се установи, че то наистина има такива интереси.

(вж. точки 19, 23, 24 и 29)

2.      По принцип е допустимо предприятие да подаде жалба за отмяна на решение на Комисията, с което се забранява схема за предоставяне на помощи в даден сектор, само ако е засегнато от решението поради принадлежността си към съответния сектор и поради качеството си на потенциален получател по посочената схема. Всъщност по отношение на споменатото предприятие такова решение представлява мярка с общо приложение, която се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно.

Щом обаче предприятието жалбоподател е засегнато от разглежданото решение не само като предприятие от съответния сектор, което може да бъде потенциален получател по разглежданата схема за помощи, но и като действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, то е лично засегнато от посоченото решение и подадената от него жалба срещу това решение е допустима.

(вж. точки 33 и 34)

3.      С оглед на допустимостта на жалба за отмяна на решение на Комисията в областта на държавните помощи жалбоподател наистина може да бъде лично засегнат поради активното си участие в процедурата, довела до приемането на обжалвания акт. Винаги обаче става въпрос за особени положения, при които жалбоподателят има позиция на преговарящ — ясно очертана и тясно свързана със самия предмет на решението, поставяща го във фактическа обстановка, която го отличава от всяко друго лице. В частност ролята на сдружение, която не надхвърля упражняването на процесуалните права, признати на заинтересованите лица от член 108, параграф 2 ДФЕС, не може да се разглежда като такова особено положение.

(вж. точки 43 и 44)