РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)
6 март 2019 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Възможност орган на трета държава да се квалифицира като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС — Факти, на които се основават решенията за замразяване на средства — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката — Право на собственост“
По дело T‑289/15
Hamas, установена в Доха (Катар), за която се явява L. Glock, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, представляван първоначално от B. Driessen и N. Rouam, впоследствие от B. Driessen, F. Naert и A. Sikora-Kalėda, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват първоначално F. Castillo de la Torre и R. Tricot, впоследствие F. Castillo de la Torre, L. Baumgart и C. Zadra в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната, от една страна, на Решение (ОВППС) 2015/521 на Съвета от 26 март 2015 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2014/483/ОВППС (ОВ L 82, 2015 г., стр. 107), и от друга страна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 на Съвета от 26 март 2015 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 (ОВ L 82, 2015 г., стр. 1), доколкото тези актове засягат жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),
състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius, P. Nihoul (докладчик), J. Svenningsen и U. Öberg, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юли 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации
1 На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001) за установяване на стратегии за борба с тероризма с всички средства, и по-конкретно за борба с неговото финансиране. Параграф 1, буква в) от тази резолюция е предвиждал по-специално че всички държави замразяват незабавно средствата и другите финансови активи или икономически ресурси на лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия, подпомагат или участват в такива действия, на образуванията, притежавани или контролирани от такива лица, и на лицата и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица и образувания.
2 Посочената резолюция не е съдържала списък с лицата, образуванията или групите, към които е следвало да се прилагат тези мерки.
Правото на Европейския съюз
3 Считайки, че за изпълнението на Резолюция 1373 (2001) е необходимо предприемането на действия от страна на Европейския съюз, на 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179). По-специално член 2 от Обща позиция 2001/931 е предвиждал замразяване на средствата и на другите финансови активи или икономически източници на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични действия и изброени в списъка, приложен към посочената обща позиция.
4 Същия ден, за да приложи мерките, описани в Обща позиция 2001/931, на равнището на Съюза, Съветът приема Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 2001 г., стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169), както и Решение 2001/927/ЕО за създаване на списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (ОВ L 344, 2001 г., стр. 83).
5 Името „Hamas-Izz al-Din al-Qassem (терористичното крило на Хамас)“ е било посочено в списъка, приложен към Обща позиция 2001/931 и в този, включен в Решение 2001/927. Тези два списъка са били актуализирани редовно на основание член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, като името „Hamas-Izz al-Din al-Qassem“ остава вписано в посочените списъци.
6 На 12 септември 2003 г. Съветът приема Обща позиция 2003/651/ОВППС за актуализиране на Обща позиция 2001/931 и за отмяна на Обща позиция 2003/482/ОВППС (ОВ L 229, 2003 г., стр. 42) и Решение 2003/646/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2003/480/ЕО (ОВ L 229, 2003 г., стр. 22). Името на организацията, включена в списъците, свързани с тези актове, е било „Hamas (включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem)“.
7 Името на тази организация остава включено в списъците, приложени към последващите актове.
Обжалвани актове
8 На 20 февруари 2015 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя мотивите, поради които възнамерява да запази името на последния в списъците за замразяване на средства, и му съобщава, че може най-късно до 6 март 2015 г. да му представи коментари във връзка с това запазване и да му представи удостоверяващи документи.
9 Жалбоподателят не отговаря на това писмо.
10 На 26 март 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/521 за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение 2014/483/ОВППС (ОВ L 82, 2015 г., стр. 107) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/513 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 (ОВ L 82, 2015 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“). Наименованието „Hamas, включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem“ е запазено в списъците, приложени към тези актове (наричани по-нататък „спорните списъци“).
11 С писмо от 27 март 2015 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите, обосноваващи запазването на името „Hamas, включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem“ в спорните списъци, като му посочва възможността да поиска преразглеждане на тези списъци в рамките на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.
12 Жалбоподателят не отговаря на това писмо.
13 В приложеното към писмото от 27 март 2015 г. изложение на мотивите (наричано по-нататък „изложение на мотивите за обжалваните актове“) Съветът се основава на следните национални решения: първо, разпореждане на Secretary of State for the Home Department (министърът на вътрешните работи на Обединеното кралство, наричан по-нататък „Home Secretary“) от 29 март 2001 г. за изменение на UK Terrorism Act 2000 (Закон на Обединеното кралство за тероризма, 2000 г.) и за забраната на Hamas-Izz al-Din al-Qassem, считана за организация, участваща в терористични актове (наричано по-нататък „решението на Home Secretary“), второ, решение на United States Secretary of State (държавният секретар на САЩ), от 8 октомври 1997 г., квалифициращо по смисъла на Immigration and Nationality Act (Закон на Съединените щати за имиграцията и гражданството, наричан по-нататък „INA“) Hamas като чуждестранна терористична организация (наричано по-нататък „американското решение от 1997 г.“), трето, решение на държавния секретар на САЩ от 31 октомври 2001 г., прието в приложение на Executive Order № 13224 (Указ № 13224 на президента) (наричано по-нататък „американското решение от 2001 г.“), и четвърто, решение от 23 януари 1995 г., прието в приложение на Executive Order № 12947 (Указ № 12947 на президента) (наричано по-нататък „американското решение от 1995 г.“).
14 В основната част на изложението на мотивите за обжалваните актове Съветът констатира най-напред че всяко от тези национални решения представлява решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и че те все още са в сила. По-нататък той посочва, че е проверил дали разполага с доказателства, които да са в полза на изваждането на името на жалбоподателя от спорните списъци, и че не е намерил такива. Накрая Съветът посочва, че според него причините, обосноваващи включването на Hamas в спорните списъци, остават валидни, и заключава, че името ѝ трябва да остане в спорните списъци.
15 Освен това в изложението на мотивите за обжалваните актове се съдържат приложение А относно „решението на компетентния орган на Обединеното кралство“ и приложение Б относно „решенията на компетентните органи на САЩ“. Всяко от тези приложения съдържа описание на националните законодателства, по силата на които са били приети решенията на националните органи, представяне на определенията на понятията за тероризъм, които са били посочени в тези законодателства, описание на процедурите за преразглеждане на посочените решения, описание на фактите, на които посочените органи са се основавали, и констатацията, че тези факти представляват терористични актове по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.
16 В точка 15 от приложение A към изложението на мотивите за обжалваните актове Съветът посочва, че в Обединеното кралство през октомври 2014 г. забраната е била преразгледана от междуведомствената група, натоварена с преразглеждането на забраните, и че същата е заключила въз основа на посочените доказателства, че може разумно да се счита, че Hamas-Izz al-Din al-Qassem продължава да се занимава с тероризъм.
17 В точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове Съветът посочва различни факти, настъпили между 2003 г. и 2011 г., на които органите на САЩ са се основали, за да квалифицират жалбоподателя като чуждестранна терористична организация, без да посочи решенията, които ги споменават.
Производство и искания на страните
18 На 2 юни 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
19 С решение на председателя на Общия съд от 18 юни 2015 г. делото е разпределено на шести състав.
20 С решение от 28 юли 2015 г. председателят на шести състав на Общия съд решава в съответствие с член 69, буква г) от Процедурния правилник да спре производството по делото до произнасянето на решенията на Съда, с които се слага край на производствата по дела C‑599/14 P, Съвет/LTTE, и C‑79/15 P, Съвет/Hamas.
21 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 септември 2015 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.
22 На 3 октомври 2016 г. делото е преразпределено на първи състав.
23 С писмо от 27 юли 2017 г. страните са поканени да представят становищата си относно последиците, които следва да се изведат от решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas (C‑79/15 P, EU:C:2017:584) за настоящото дело.
24 На 14 септември 2017 г. Съветът отговаря на това искане.
25 На 27 ноември 2017 г. Съветът представя писмена защита.
26 С определение от 6 декември 2017 г. председателят на първи състав допуска встъпването на Комисията. Комисията представя писменото си становище, а главните страни представят становищата си по същото в предвидения срок.
27 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 12 юли 2018 г.
28 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваните актове, доколкото те се отнасят до него, „включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem“,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
29 Съветът, подпомаган от Комисията, иска от Общия съд:
– да отхвърли изцяло жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
30 Жалбоподателят изтъква седем основания, изведени съответно от:
– нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931,
– грешки относно действителността на фактите,
– грешка в преценката относно терористичния характер на организацията Hamas,
– нарушение на принципа на въздържане от намеса,
– нарушение на задължението за мотивиране,
– нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита в хода на националните производства,
– нарушение на правото на собственост.
31 Петото основание ще бъде разгледано на второ място.
По първото основание: нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931
32 В рамките на първото основание жалбоподателят, след като излага становището си относно идентифицирането на организациите, посочени в решенията на органите на Обединеното кралство и на САЩ, упреква Съвета, че е нарушил член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, квалифицирайки тези решения като решения на компетентни органи по смисъла на тази разпоредба.
33 Оставянето на лице или образувание в списъка за замразяване на средства е по същество продължение на първоначалното вписване и при това положение предполага, че продължава да е налице рискът от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, който първоначално е констатиран от Съвета въз основа на националното решение, послужило като основание за първоначалното включване (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 61 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 39).
34 Следователно това основание е относимо.
35 Следва след определяне на организациите, посочени в решенията, възприети от Съвета, да се разгледат самите критики в решенията на органите на САЩ преди тези, които са общи за органите на САЩ и органите на Обединеното кралство.
Относно идентифицирането на организациите, посочени в решенията на органите на Обединеното кралство и в тези на органите на САЩ
36 Жалбоподателят отбелязва, че съгласно предаденото от Съвета изложение на мотивите обжалваните актове са основани на решение на Home Secretary, с което се забранява Hamas-Izz al-Din al-Qassem, въоръженото крило на Hamas, и на три решения на САЩ, които визират Hamas, без повече уточнения.
37 Жалбоподателят се съмнява, че американските власти са имали намерението да посочат в списъка Hamas в нейната цялост, и счита, че като приема, че случаят е такъв, Съветът дава разширително тълкуване на техните решения, каквото не произтича ясно от списъците, публикувани от посочените органи.
38 В това отношение следва да се констатира, че в решенията на органите на САЩ изрично се споменава „Hamas“, като в американското решение от 1997 г. към това наименование са добавени дузина други наименования, сред които „Izz-Al-Din Al-Qassam бригади“ — под които това движение е било също известно.
39 Това обстоятелство не би могло да се тълкува, противно на предложеното от жалбоподателя, в смисъл, че органите на САЩ са имали намерение да ограничат по този начин посочването единствено до „Hamas-Izz al-Din al-Qassem“. Най-напред, сред тези допълнителни наименования са наименования, препращащи към Hamas като цяло, като например „Islamic Resistance Movement“, което е преводът на английски език на „Harakat Al-Muqawama Al-Islamia“, друго също присъстващо наименование, за което „Hamas“ е съкращение. По-нататък, споменаването на тези различни наименования цели единствено да гарантира конкретната ефективност на приетата срещу Hamas мярка, като позволява тя да я засегне посредством всички нейни известни наименования и клонове.
40 От тези съображения следва, че решението на Home Secretary визира Hamas-Izz al-Din al-Qassem, докато американските решения визират Hamas, включително Hamas-Izz al-Din al-Qassem.
По критиките, посочени в решенията на органите на САЩ
41 Жалбоподателят счита, че Съветът не можел да основе обжалваните актове на решенията на американските органи, тъй като Съединените щати са трета държава и че по принцип органите на трети държави не са „компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.
42 По този въпрос жалбоподателят сочи главно че въведената с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 система се основава на доверието у националните органи, в основата на което стоят принципът на лоялно сътрудничество между Съвета и държавите — членки на Съюза, споделянето на общи ценности, залегнали в Договорите, и подчиняването на споделени норми, сред които Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз. Органите на трети държави не биха могли да се ползват от това доверие.
43 В това отношение следва да се отбележи, че според Съда използваното в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 понятие „компетентен орган“ не се ограничава до органите на държавите членки, но по принцип може да обхване и органите на трети държави (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 22).
44 Възприетото от Съда тълкуване е оправдано, от една страна, с оглед на текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, където не се посочва, че „компетентни органи“ са само органите на държавите членки, и от друга страна, с оглед на целта на тази обща позиция, приета в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която от своя страна има за цел засилване на борбата с тероризма на международно равнище чрез системно тясно сътрудничество на всички държави (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 23).
45 При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че орган на трета държава може да бъде компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, жалбоподателят твърди, че валидността на актовете на Съвета зависи също така от проверките, които трябва да бъдат извършени от него, за да се увери по-специално в съвместимостта на американското законодателство с принципа на зачитане на правото на защита и с правото на ефективна съдебна защита.
46 В конкретния случай в мотивите на обжалваните актове Съветът обаче се ограничил по същество да опише процедурите за преразглеждане и да отбележи, че съществуват възможности за обжалване, без да провери дали правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са гарантирани.
47 В това отношение следва да се констатира, че според Съда, когато Съветът се основава на решение на трета държава, той трябва предварително да провери дали това решение е взето при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 31).
48 В изложенията на мотивите на собствените си актове Съветът трябва да посочи улики, позволяващи да се приеме, че е направил тази проверка (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 31).
49 За тази цел Съветът трябва да посочи в изложението на мотивите причините, поради които счита, че решението на третата държава, на което се основава, е взето при спазване на принципа на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 33).
50 Съгласно съдебната практика бележките, които трябва да се съдържат в изложението на мотивите относно тази преценка, могат евентуално да бъдат кратки (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 33).
51 Именно в светлината на припомнената в точки 47—50 по-горе съдебна практика следва да се разгледат повдигнатите от жалбоподателя доводи, що се отнася, от една страна, до принципа на зачитане на правото на защита, и от друга страна, до правото на ефективна съдебна защита.
52 Относно зачитането на правото на защита жалбоподателят изтъква, че в изложението на мотивите относно обжалваните актове Съветът не е предоставил информация относно причините, поради които след проверка е счел, че в САЩ спазването този принцип е гарантирано в рамките на административните процедури за определянето на организации като терористични.
53 Впрочем американското законодателство не изисквало нотифициране, нито дори мотивиране на решенията, приети от органите в тази област. Според жалбоподателя, макар член 219 INA, който стои в основата на американското решение от 1997 г., да съдържа задължение за публикуване на решението за определяне във Федералния регистър, това не важи за президентския указ № 13224, на който се основава американското решение от 2001 г., и не предвижда никаква мярка от такова естество.
54 В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика принципът на зачитане на правото на защита изисква адресатите на актове, които засягат осезаемо интересите им, да имат възможност да представят надлежно становището си по повод на обстоятелствата, сочени срещу тях и лежащи в основата на спорните решения (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2013 г., Texdata Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, т. 83 и цитираната съдебна практика).
55 В случая на мерки, насочени към вписването на имената на лица или образувания в списък за замразяване на средства, този принцип предполага мотивите за тези мерки да бъдат съобщени на тези лица или образувания едновременно или непосредствено след приемането на тези мерки (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., France/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61).
56 Както е направил за правото на ефективна съдебна защита, Съветът твърди в точка 16 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове следното:
„Що се отнася до процедурите за преразглеждане и описанието, което е направено на наличните средства за правна защита, Съветът счита че законодателството на САЩ гарантира закрилата на правото на защита […]“.
57 По-нататък, информацията, предоставена от Съвета в изложението на мотивите за обжалваните актове, се различава в зависимост от разгледаните американски решения.
58 От една страна, за президентските укази № 12947 и № 13224, които стоят в основата на американските решения от 1995 г. и от 2001 г. в даденото от Съвета общо описание не се посочва никакво задължение за органите на САЩ да съобщят на засегнатите лица мотивите, нито дори да публикуват тези решения.
59 От това следва, че зачитането на правото на защита не е било проверено за тези две решения и че следователно в приложение на припомнената в точки 47—50 по-горе съдебна практика те не могат да служат за основание на обжалваните актове.
60 От друга страна, що се отнася до американското решение от 1997 г., безспорно Съветът изтъква, че в съответствие с INA посочването на чуждестранни терористични организации или решенията след отмяна на тези посочвания се публикуват във Федералния регистър. При все това той не дава никакво указание по въпроса дали в настоящия случай публикуването на американското решение от 1997 г. съдържа каквито и да било мотиви. Освен това от изложението на мотивите за обжалваните актове също не може да се изведе, че извън диспозитива на решението, на жалбоподателя по някакъв начин са били предоставяни мотиви.
61 При тези условия следва да се провери дали посочването, че дадено решение е публикувано в официален вестник на третата държава, е достатъчно, за да се приеме, че в съответствие със цитираната в точки 47—50 по-горе съдебна практика Съветът е изпълнил задължението си да провери дали в третите държави, където са били приети решенията, стоящи в основата на обжалваните актове, правото на защита е било спазено.
62 За тази цел следва да се направи позоваване на делото, по което са постановени решенията от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет (T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885). По това дело Съветът е посочил в изложението на мотивите на един от посочените актове, че решенията на органите на засегнатата трета държава са били публикувани в официалния вестник на тази държава, без да предоставяне на друга информация (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 145).
63 В решението от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 36 и 37) Съдът, разглеждайки в тяхната съвкупност всички данни относно решенията на органите на трета държава, посочени в изложението на мотивите на регламента на Съвета, е постановил, че те не са достатъчни, за да се констатира, че тази институция е направила необходимата проверка за спазването в тази трета държава на правото на защита.
64 Същият извод трябва да се приеме, поради еднаквост на мотивите, в настоящото дело по отношение на единственото посочване, направено в изложението на мотивите на обжалваните актове, че американското решение от 1997 г. е било публикувано във Федералния регистър на тази държава.
65 Поради тези причини и без дори да е необходимо да се разглежда въпросът за спазването на правото на ефективна съдебна защита, следва да се приеме, че в конкретния случай мотивите относно американските решения са недостатъчни, поради което те не могат да служат за основание на обжалваните актове.
66 Доколкото член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 не изисква тези актове на Съвета да се основават на множество решения на компетентни органи, обжалваните актове са се позовали при все това единствено на решението на Home Secretary, поради което разглеждането на жалбата следва да продължи сведено до обжалваните актове, доколкото те са основани на последното решение.
По общите критики в решенията на органите на САЩ и в решенията на органите на Обединеното кралство
67 Жалбоподателят изтъква, че поради три причини, решенията на органите на САЩ и на органите на Обединеното кралство, на които се основават обжалваните актове, не представляват „решения на компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.
68 Тези причини ще бъдат разгледани по-нататък, доколкото се отнасят до решението, прието от Home Secretary, в съответствие с точка 66 по-горе.
– По предпочитанието, което следва да се дава на съдебните органи
69 Жалбоподателят твърди, че съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, Съветът може да се основава на административни решения само ако съдебните органи нямат никаква компетентност в областта на борбата с тероризма. Това обаче не било така в случая, тъй като в Обединеното кралство съдебните органи са компетентни в тази област. Следователно в обжалваните актове Съветът не е можел да вземе предвид решението на Home Secretary.
70 Съветът оспорва тези доводи.
71 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика административният и несъдебен характер на решение не е определящ за прилагането на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, тъй като самият текст на тази разпоредба изрично предвижда, че и несъдебен орган може да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на тази разпоредба (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 144 и 145 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 105).
72 Макар член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931 да съдържа позоваване на решенията на съдебни органи, той с нищо не изключва възможността да се вземат предвид решения на административни органи, когато, от една страна, националното право действително възлага на тези органи компетентност да приемат ограничителни решения срещу свързани с тероризма групировки, и от друга страна, макар и да са чисто административни, тези органи могат да се считат за „еквивалентни“ на съдебни органи (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 107).
73 Съгласно съдебната практика административните органи трябва да се считат за еквивалентни на съдебните органи, когато техните решения подлежат на обжалване по съдебен ред (решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 145).
74 Като последица от това обстоятелството, че юрисдикциите на съответната държава притежават компетентност в областта на преследването на тероризма, не означава, че Съветът не може да вземе предвид решенията на националния административен орган, на който е възложено приемането на ограничителни мерки в областта на тероризма (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 108).
75 В конкретния случай от предоставените от Съвета данни следва, че решенията на Home Secretary могат да се обжалват пред Proscribed Organisations Appeal Commission (Апелативна комисия за забранените организации, Обединено кралство), която се произнася, прилагайки принципите, които уреждат съдебния контрол, и че всяка страна може да обжалва решението на тази комисия по правен въпрос пред апелативна юрисдикция, ако получи разрешението на тази комисия, или в противен случай — това на апелативната юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 2).
76 При тези обстоятелства изглежда, че решенията на Home Secretary могат да бъдат обжалвани по съдебен ред така, че в приложение на изложената в точки 72 и 73 по-горе съдебна практика този административен орган трябва да се счита за равностоен на съдебен орган и следователно за компетентен орган, както поддържа Съветът, по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, в съответствие със съдебната практика, която нееднократно се е произнасяла в този смисъл (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885).
77 Жалбоподателят се съгласява, че в няколко решения Общият съд е приел, че Home Secretary има качеството на компетентен орган, но подчертава, че по тези дела решенията му са били обвързани със съдебно решение, а настоящият случай не бил такъв.
78 В това отношение следва да се отбележи, че обратно на това, което твърди жалбоподателят, във всяко от решенията на съда на Съюза относно актовете, основани на решение на Home Secretary, разглежданите решения на административните органи не са били придружени от съдебно решение. Така подобно решение е липсвало по делото, довело до постановяване на решението от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет (T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885). В делото, по което е постановено решението от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑256/07, EU:T:2008:461), Общият съд се е позовал на съдебно решение като допълнение към административното решение. Това позоваване обаче е направено в много специфичния контекст на административно решение, което е било оспорено на национално равнище от жалбоподателя, а настоящият случай не е такъв.
79 От гореизложените съображения следва, че обжалваните актове не биха могли да бъдат отменени поради това, че в тяхното изложение на мотивите Съветът се е позовал на решение на Home Secretary, който е административен орган.
– По факта, че решението на Home Secretary представлява списък на терористични организации
80 Жалбоподателят изтъква, че дейността на компетентните органи, засегнати от обжалваните актове, сред които Home Secretary, се състои на практика в съставянето на списъци на терористични организации, за да им се наложи ограничителен режим. Тази дейност по съставяне на списъци не представлявала репресивно правомощие, което може да се приравни на „възбуждането на разследвания или преследване“ или още „[осъждане]“, като част от правомощията, които съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 би трябвало да притежава „компетент[ният] орган[…]“.
81 Съветът оспорва тези доводи.
82 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика Обща позиция 2001/931 не изисква националното решение да се вписва в рамките на наказателно производство stricto sensu, при условие че предвид целите, преследвани от посочената обща позиция в рамките на изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, предмет на въпросното национално производство е борбата с тероризма в широк смисъл (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 113).
83 В този смисъл Съдът е приел, че защитата на засегнатите лица не е поставена под въпрос, ако взетото от националния орган решение не е част от процедура, чиято цел е да наложи наказателни санкции, а се вписва в производство, чийто предмет са превантивни мерки (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 70).
84 В конкретния случай решението на Home Secretary предвижда мерки за забрана срещу организации, считани за терористични, и следователно се вписва, както изисква съдебната практика, в рамките на национално производство, с което основно се цели налагането спрямо жалбоподателя на превантивни или репресивни по вида си мерки в контекста на борбата с тероризма (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 115).
85 Що се отнася до обстоятелството, че действията на разглеждания орган водят в крайна сметка до изготвянето на списък на лица или образувания, участващи в терористична дейност, следва да се подчертае, че само по себе си то не означава, че този орган не е преценил поотделно всяко от тези лица или образувания, преди да ги включи в тези списъци, нито че тази преценка непременно е произволна или необоснована (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 118).
86 По този начин от значение е не дали действията на съответния орган водят до включване в списък на лица или образувания, участващи в терористична дейност, а дали извършването им е съпроводено от достатъчно гаранции, които да дават възможност на Съвета да се основе на тези действия, за да обоснове собственото си решение за включване в съответния списък (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 118).
87 Поради това жалбоподателят неправилно твърди, че да се допусне, че правомощието за вписване в списък може да бъде характеристика на компетентен орган, по принцип било в разрез с Обща позиция 2001/931.
88 Това заключение не се опровергава от другите изтъкнати от жалбоподателя доводи.
89 На първо място, жалбоподателят поддържа, че съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 само списъците, изготвени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, могат да бъдат взети предвид от Съвета.
90 Този довод не може да се приеме, тъй като целта на последното изречение на член 1, параграф 4, първа алинея от Обща позиция 2001/931 е само да предостави на Съвета възможност да включи още лица или организации в списъка, наред с тези, които може да включи на основание на решенията на компетентните национални органи.
91 На второ място, жалбоподателят подчертава, че доколкото възпроизвежда списъците, предложени от компетентните органи, списъкът на Съюза се свежда до списък от списъци, като по този начин с него се разширява приложното поле на националните административните мерки, приети евентуално от органите на трети държави, без засегнатите лица да са информирани за това и без да им е дадена възможност да се защитят ефективно.
92 В това отношение следва да се констатира, че както жалбоподателят посочва, когато идентифицира лицата или образуванията, спрямо които да приложи мерките за замразяване на финансови средства, Съветът се основава на констатациите, направени от компетентните органи.
93 В рамките на Обща позиция 2001/931 е въведена специфична форма на сътрудничество между органите на държавите членки и институциите на Съюза, пораждайки за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на националните компетентни органи (вж. в този смисъл решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 133 и от 4 декември 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑284/08, EU:T:2008:550, т. 53).
94 По принцип не е задължение на Съвета да се произнася по спазването на основните права на заинтересованото лице от органите на държавите членки, тъй като това правомощие принадлежи на компетентните национални юрисдикции (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 168).
95 Само по изключение, когато жалбоподателят оспорва, въз основа на доказателства, че органите на държавите членки са спазили основните права, Общият съд трябва да провери дали те действително са били спазени.
96 За сметка на това, когато участват органи на трети държави, Съветът е длъжен, както бе посочено в точки 47 и 48 по-горе, да се увери служебно, че тези гаранции са били действително изпълнени, и да мотивира решението си по този въпрос.
– По липсата на посочване на доказателствата и на сериозни и достоверни улики, на които се основава решението на Home Secretary
97 Жалбоподателят счита по същество, че след като се е основал на административно, а не на съдебно решение, Съветът е трябвало да докаже в обжалваните актове, че това решение е взето „[въз основа] на сериозни и достоверни доказателства или улики“, както се изисква в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.
98 Тези доводи не се отнасят до квалификацията „взето решение от компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, която е предмет на настоящото основание, а до мотивите на обжалваните актове, поради което те ще бъдат разгледани в рамките на петото правно основание, където също са изтъкнати.
Заключение
99 От точки 47—65 по-горе е видно, че американските решения не могат да обосноват обжалваните актове, тъй като Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, що се отнася до проверката за спазването на принципа на правото на защита в САЩ.
100 Освен това, видно от точки 38—40 по-горе, следва, че визираните от това основание решения на органите на САЩ се отнасят до цялата Hamas, докато решението на органите на Обединеното кралство е насочено единствено към Hamas-Izz al-Din al-Qassem.
101 Според жалбоподателя това обстоятелство означава, че обжалваните актове трябва да се отменят, доколкото се отнасят до Hamas, и могат да останат в сила само доколкото се отнасят до Hamas-Izz al-Din al-Qassem.
102 От своя страна Съветът счита, че не може да бъде направена никаква разлика между тези две „движения“ или „части от движение“, тъй като в жалбата относно решението от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет (T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966) жалбоподателят е представил своята организация като включваща и двете.
103 В това отношение той се позовава на точки 7 и 8 от тази жалба:
„Hamas включва Политическо бюро и въоръжено крило: бригадите Ezzedine Al-Qassam [= Hamas IDQ]. Ръководството на Hamas се характеризира с бицефалия. Вътрешното управление, разделено между Западния бряг и Ивицата Газа, и външното управление, намиращо се в Сирия […] Въпреки че въоръженото крило се ползва с относителна независимост, то остава подчинено на общите стратегии, разработени от Политическото бюро. Политическото бюро взема решенията, а бригадите ги спазват поради силно изразената солидарност, породена от религиозния компонент на движението“.
104 Както е прието в точка 293 от решение от 14 декември 2018 г., Hamas/Съвет (T‑400/10 RENV, EU:T:2018:966), това твърдение има значителна доказателствена сила, тъй като, от една страна, както подчертава Съветът, то е направено от жалбоподателя, и от друга страна, той го е извел на преден план в доводите си в рамките на жалбата по делото, по което е постановено посоченото решение.
105 В писмените си изявления жалбоподателят обяснява, че в действителност двете „движения“ или „части от движение“ не биха могли да бъдат смесвани, нито дори свързвани, тъй като действали напълно самостоятелно.
106 В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд иска от жалбоподателя да представи доказателства за твърденията си, но последният не успява да представи такива.
107 При това положение за определянето на последиците от отговора, даден на първото основание в рамките на настоящата жалба, не може да се счита, че Hamas-Izz al-Din al-Qassem е организация, отделна от Hamas (вж. в този смисъл решение от 29 април 2015 г., Bank of Industry and Mine/Съвет, T‑10/13, EU:T:2015:235, т. 182, 183 и 185, и от 29 април 2015 г., National Iranian Gas Company/Съвет, T‑9/13, EU:T:2015:236, т. 163 и 164).
108 Това важи в още по-голяма степен, тъй като въпреки приетите спрямо нея мерки за замразяване на средства от няколко години насам, Hamas не се е опитала да докаже пред Съвета, че изобщо не е била замесена в актовете, довели до приемането на тези мерки, разграничавайки се по начин, който разсейва всяко колебание, от Hamas-Izz al-Din al-Qassem, който според нея е единствено отговорен.
109 От това следва, че основанието трябва да се отхвърли.
По петото основание: нарушение на задължението за мотивиране
110 Както вече бе посочено в точка 97 по-горе, жалбоподателят поддържа, че в изложенията на мотивите за обжалваните актове Съветът е трябвало да посочи „сериозни[те] и достоверни доказателства и улики“, на които се основават решенията на компетентните органи.
111 Съветът, подкрепян от Комисията, счита, че доводът е неоснователен.
112 Предвид точка 66 по-горе, това правно основание следва да се разгледа единствено в частта му, която се отнася до решението на Home Secretary.
113 В това отношение следва да се отбележи, че основанието е погрешно от фактическа гледна точка. Всъщност, обратно на това, което твърди жалбоподателят, в точка 14 от приложение A към изложението на мотивите за обжалваните актове Съветът е посочил фактите, които са в основата на решението на Home Secretary.
114 При всички случаи този довод е лишен от основание.
115 В това отношение следва да се посочи, че съгласно член 1, параграф 4, първа алинея от Обща позиция 2001/931 списъците за замразяване на средства се изготвят въз основа на прецизна информация или документи от съответното дело, от които е видно, че въз основа на „сериозни и убедителни доказателства или улики“ е взето решение от компетентен орган по отношение на засегнатите лица или образувания, независимо дали става въпрос за започване на разследване или наказателно преследване на терористично действие, опит да се извърши, да се участва във или да се подпомогне такова действие, или става въпрос за осъждане за такива деяния.
116 От общата структура на тази разпоредба следва, че изискването за Съвета да провери, преди да впише името на лица или образувания в списъците за замразяване на средства въз основа на решенията на компетентните органи, че тези решения са били взети въз основа на „сериозни и убедителни доказателства или улики“, важи единствено за решенията, които се отнасят до започване на разследване или наказателно преследване, но не и за решенията, които се отнасят до осъжданията.
117 Така направеното разграничение между двата вида решения произтича от прилагането на принципа на лоялно сътрудничество между институциите и държавите членки, в рамките на който се вписва приемането на ограничителни мерки в областта на борбата с тероризма и по силата на който Съветът трябва да основе вписването на лица или терористични образувания в списъците за замразяване на средства на решенията, приети от националните органи, без да е длъжен или дори без да може да ги постави под въпрос.
118 Така определен принципът на лоялно сътрудничество се прилага към националните решения, съдържащи осъждане, което има за последица, че Съветът не трябва да проверява, преди да впише името на лица или образувания в списъците за замразяване на средства, дали тези решения са основани на сериозни и убедителни доказателства или улики и че по този въпрос той трябва да се довери на преценката, направена от националния орган.
119 Що се отнася до националните решения за започване на разследване или наказателно преследване, по естеството си те се намират в началото или в хода на производство, което все още не е завършено. За да се гарантира ефективния характер на тази борба е счетено за удачно при приемането на ограничителни мерки Съветът да може да се основе на подобни решения, макар те да имат само подготвителен характер, като същевременно е предвидено, че за да се гарантира защитата на лицата, срещу които са насочени тези производства, това използване на решенията зависи от проверката от страна на Съвета дали те се основават на сериозни и убедителни доказателства или улики.
120 В конкретния случай решението на Home Secretary е окончателно, в смисъл че не трябва да бъде последвано от разследване. Освен това, както е видно от отговора на Съвета на въпрос на Общия съд, то има за цел да забрани жалбоподателя в Обединеното кралство с наказателноправни последици за лицата, които поддържат в по-голяма или по-малка степен връзка с него.
121 При това положение решението на Home Secretary не представлява решение за започване на разследване или наказателно преследване, а трябва да се приравни на решение за осъждане, така че в приложение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 Съветът не трябва да посочи в изложението на мотивите за обжалваните актове сериозните доказателства или улики, които са били в основата на решението на този орган.
122 В това отношение фактът, че Home Secretary е административен орган, е без значение, тъй като, както е видно от точки 75 и 76 по-горе, неговите решения могат да бъдат обжалвани по съдебен ред и следователно той трябва да се счита за равностоен на съдебен орган.
123 Поради това петото основание следва да се отхвърли по същество.
По второто основание: грешка относно истинността на фактите
124 В точка II.7 от изложението на мотивите за обжалваните актове Съветът отбелязва, че решенията на компетентните органи, на които се е основал, за да включи името на жалбоподателя в спорните списъци, все още са в сила.
125 В точка 15 от приложение A към изложението на мотивите Съветът добавя, че в Обединеното кралство забраната на жалбоподателя е била преразгледана от междуведомствената група, натоварена да преразглежда забраните, и че последната е заключила, че Hamas-Izz al-Din al-Qassem продължава да се занимава с тероризъм въз основа на фактите, посочени като примери.
126 Тези факти са следните. От една страна, по време на конфликта между Израел и Газа през лятото на 2014 г. при нападения с ракети са били убити шест израелски граждани и един гражданин на Тайланд, а германски круизен кораб е бил засегнат. От друга страна, Hamas е използвала социалните медии, за да предупреди, наред с други, авиокомпаниите на Обединеното кралство, че възнамерява да нападне летище „Бен Гурион в Тел Авив (Израел), което може да доведе до жертви сред цивилното население, и действително е направила опит за нападение на летището през юли 2014 г.
127 В отговор на въпрос, поставен от Общия съд, Съветът потвърждава, че преразглеждането на решението на Home Secretary от междуведомствената група за преглед на забраните не е довело до ново решение.
128 Освен това в точка 10 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове Съветът посочва, че последното преразглеждане на американското решение от 1997 г., квалифициращо Hamas като чуждестранна терористична организация, е било завършено на 27 юли 2012 г. и е накарало правителството да заключи, че обстоятелствата, на които се основава това решение, не са се променили по начин, който да обоснове отмяната на посочването.
129 Освен това в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове Съветът изброява различни факти, настъпили между 2003 г. и 2011 г., на които органите на САЩ са се основали, за да квалифицират жалбоподателя като чуждестранна терористична организация, без да посочи точния произход на тези факти.
130 Запитан по този въпрос в рамките на процесуално-организационно действие, Съветът посочва, че някои от тези факти произтичат от извършено през 2008 г. преразглеждане на американското решение от 1997 г., което не е посочено в изложението на мотивите за обжалваните актове.
131 Фактите, посочени в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове, са следните:
– Hamas поема отговорността за самоубийствен атентат, извършен през септември 2003 г., при който са убити девет войници от израелските отбранителни сили и ранени тридесет души в близост до болницата „Асаф Харофех“ и военна база Црифин (Израел),
– през януари 2004 г. в Йерусалим атентатор самоубиец взривява автобус в близост до резиденцията на министър-председателя, при което са убити единадесет граждани и ранени други тридесет; за този акт отговорност поемат съвместно Hamas и Бригадата на мъчениците от Ал-Акса,
– през януари 2005 г. терористи задействат взривно устройство от палестинската страна на КПП „Карни“, в резултат на който се получава отвор, през който палестински въоръжени бойци успяват да проникнат на израелска територия; те убиват шестима израелски граждани и раняват други петима; за този акт отговорност поемат съвместно Hamas и Бригадата на мъчениците от Ал-Акса,
– през януари 2007 г. Hamas поема отговорността за отвличането на три деца в ивицата Газа,
– през януари 2008 г. палестински снайперист от ивицата Газа убива 21-годишен еквадорски доброволец, работещ на полето в кибуца Ейн Хашлоша (Израел); Hamas поема отговорността за този акт,
– през февруари 2008 г. атентатор самоубиец от Hamas убива възрастна жена и ранява тридесет и осем души в търговски център в Димона (Израел); полицейски служител застрелва втори терорист, преди той да взриви колана си с експлозиви; Hamas квалифицира този атентат като „героичен“,
– на 14 юни 2010 г. в Хеброн на Западния бряг въоръжени нападатели стрелят по полицейска кола, при което е убит един полицай, а други двама са ранени; нападателите са заловени на 22 юни 2010 г. при съвместна акция на службите за сигурност на Израел, израелската полиция и израелските отбранителни сили; по време на разпитите отговорното за нападението звено на Hamas посочва, че неговите членове са били обучени няколко години преди това и че са се сдобили с оръжия, включително автомати „Калашников“ и картечници; по време на разпита става ясно също че звеното е възнамерявало да извърши и други атаки, по-конкретно отвличането на войник и на гражданин в района Гуш Ецион, северно от планината Хеброн,
– през април 2011 г. Hamas изстрелва ракета „Корнет“, която уцелва израелски училищен автобус, ранявайки тежко ученик на шестнадесет години и леко — шофьора на автобуса; бойната глава, използвана при нападението, е можела да пробие бронята на съвременен танк,
– на 20 август 2011 г. в Офаким, Израел, нападатели изстрелват ракети срещу квартал, при което са ранени две деца и един гражданин; отговорността за този акт се поема от Hamas.
132 В точка 32 от решението от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas (C‑79/15 P, EU:C:2017:584), Съдът е приел, че когато, както е в случая, фактът, че националното решение, обосновало първоначалното включване, продължава да е в сила, сам по себе си вече не позволява да се направи извод, че продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, Съветът е длъжен, за да остави лицето или образуванието в посочения списък, да се основе на актуализирана преценка на положението и да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице.
133 В случая, с оглед на точки 124—131 по-горе, следва да се приеме, че Съветът е основал повторното включване на името на жалбоподателя в спорните списъци, от една страна, на запазването в сила на решенията, квалифицирани като решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, и от друга страна, на фактите, посочени в точка 15 от приложение А и в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове, тъй като тези факти представляват по-нови данни, изтъкнати самостоятелно от Съвета и целящи да докажат, че продължава да съществува риск от участието на Hamas в терористични организации.
134 В рамките на второто си правно основание жалбоподателят счита, от една страна, че като се е основал на фактите, посочени в обжалваните актове, Съветът е нарушил задължението за мотивиране, и от друга страна, че е допуснал грешки относно действителността на тези факти.
135 С оглед на отговора на петото основание и елементите, посочени в точки 115—122 и 133 по-горе, настоящото основание следва да се разгледа само в частта му, която се отнася до фактите, споменати в точка 15 от приложение А и в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове.
По неизпълнението на задължението за мотивиране
136 Жалбоподателят твърди, че фактите, споменати в точка 15 от приложение А и в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове, са изложени прекалено неточно, тъй като не са датирани или местообозначени, или още че Съветът не обяснява как те са били вменени на Hamas.
137 Според Съда съдът на Съюза е длъжен да провери по-конкретно спазването на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и следователно дали изложените мотиви са достатъчно конкретни и точни (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 70 и от 26 юли 2017 г. Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 48).
138 Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 50 и цитираната съдебна практика).
139 Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 82).
140 По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 54 и от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 82).
141 В настоящия случай, като се има предвид, че са настъпили в познат за жалбоподателя контекст, следва да се приеме, че фактите, посочени от Съвета в точка 15 на приложение А и точка 17 на приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове, са описани достатъчно точно и конкретно, за да бъдат оспорени от жалбоподателя и проверени от Общия съд, дори когато точното място или точната дата на тяхното настъпване, или причините, поради които са били вменени на Hamas, не са били посочени изрично.
142 Следователно първата част на второто основание следва да се отхвърли по същество.
По грешката относно истинността на фактите
143 Жалбоподателят сочи, че Съветът е длъжен да докаже истинността на фактите, посочени в точка 15 от приложение А и в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове. В случая обаче такива доказателства не са били представени.
144 По-конкретно жалбоподателят оспорва посочения в точка 17 от приложение Б факт от януари 2004 г. относно взривяването на автобус, с мотива че отговорността за него не е била поета от Hamas, а от Бригадите на мъчениците от Ал-Акса, въоръженото крило на Фатах.
145 В съдебното заседание адвокатът на жалбоподателя потвърждава, че Hamas оспорва всички факти, посочени от Съвета в обжалваните актове.
146 В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, Съветът представя различни статии и публикации, целящи да докажат истинността на посочените факти.
147 В това отношение следва да се отбележи, че за последващите решения за замразяване на средства Съдът приема, че съдът на Съюза е длъжен да провери, наред със спазването на задължението за мотивиране, което беше разгледано в точки 136—142 по-горе, и това дали тези мотиви са подкрепени с факти (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 70 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 48).
148 Съдът счита също така, че засегнатото лице или образувание може, в рамките на жалба срещу оставянето на името му в спорните списъци, да оспори всички факти, на които се основава Съветът, за да докаже, че продължава да е налице риск от участието му в терористична дейност, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 71 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 49).
149 Съдът добавя, че при оспорване Съветът трябва да докаже верността на своите фактически твърдения, а съдът на Съюза — да провери дали те отговарят на действителността (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 71 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 49).
150 В това отношение следва да се отбележи, че както е видно от съдебната практика, когато оспорва доказателствата, представени от една от страните, другата страна следва да изпълни две кумулативни изисквания.
151 На първо място, нейното оспорване не може да бъде общо, а трябва да има конкретен и описателен характер (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2013 г., Duravit и др./Комисия, T‑364/10, непубликувано, EU:T:2013:477, т. 55).
152 На второ място, оспорването на истинността на фактите трябва да е направено ясно в първото процесуално действие в рамките на производството относно обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 22 април 2015 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, T‑190/12, EU:T:2015:222, т. 261). Това означава, че в настоящия случай само оспорването, направено в жалбата, може да бъде взето предвид.
153 Тези изисквания имат за цел да позволят на ответника да се запознае с точност, още на етапа на жалбата, с обвиненията, които ѝ отправя жалбоподателят, и по този начин надлежно да подготви защитата си.
154 В настоящия случай сред фактите, споменати в точка 15 от приложение А и в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове, единствено фактът от януари 2004 г. е бил оспорен относително ясно и точно в жалбата, а спрямо другите актове не са били отправени никакви конкретни критики на този етап от процедурата. Тези други актове са били оспорени едва на стадия на съдебното заседание посредством общо посочване, според което жалбоподателят оспорва, че „фактите, изтъкнати от Съвета, за да обоснове запазването на тази организация в списъка на терористичните организации, могат да бъдат вменени на политическото крило на Hamas“.
155 При тези условия следва да се приеме, от една страна, че така формулираното по общ начин оспорване на по-късен етап от производството, не отговаря на условията с оглед на съдебната практика, за да бъде взето предвид, и от друга страна, че ако се предположи, че е основателно, оспорването на факта от януари 2004 г. би било при всички случаи неотносимо, при положение че тъй като не са валидно оспорени, другите действия, споменати от Съвета в точка 15 от приложение А и в точка 17 от приложение Б на изложението на мотивите за обжалваните актове, могат да бъдат взети предвид за обосноваване на продължаващия характер на риска от участие на жалбоподателя в терористична дейност.
156 Сред тези факти, настъпилите в периода от 2011 г. до 2014 г. със сигурност са достатъчно скорошни, за да обосноват обжалваните актове.
157 Следователно второто основание трябва се отхвърли.
По третото основание: грешка в преценката относно терористичния характер на организацията Hamas
158 Жалбоподателят счита, че с приемането на обжалваните актове Съветът е допуснал грешка в преценката относно квалифицирането му като терористична организация. Според него правомощията на Общия съд обхващат проверката на дадената от Съвета квалификация на фактите, които той посочва като терористични действия, и този контрол следва да се направи както за фактите, посочени самостоятелно от Съвета, така и за фактите, посочени в решенията на компетентните органи.
Относно решенията на компетентните органи
159 Според жалбоподателя за фактите, посочени в решенията на компетентните органи, Общият съд би трябвало да провери дали квалификацията, направена от тези органи, е основана на определението на тероризма в Обща позиция 2001/931. В конкретния случай този контрол не би могъл да се осъществи, без Съветът да предостави информация относно тази квалификация.
160 С оглед на отговора, даден на първото основание, тази част трябва да се разгледа само доколкото се отнася до решението на Home Secretary.
161 Поради това че в отговор на петото правно основание беше прието, че доказателствата и уликите, на които се основава това решение, не трябва да бъдат посочени в изложението на мотивите за обжалваните актове, не би могло да се изисква от Съвета да провери направената от националния орган квалификация на фактите и да посочи в тези актове резултата от тази квалификация.
162 В конкретния случай това важи в още по-голяма степен, тъй като решението произтича от държава членка, за която член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 са въвели специфична форма на сътрудничество със Съвета, пораждаща за тази институция задължението се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 133 и от 4 декември 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑284/08, EU:T:2008:550, т. 53).
Относно фактите, изтъкнати самостоятелно от Съвета
163 В изложенията на мотивите към обжалваните актове Съветът е квалифицирал, от една страна, фактите, посочени в точка 15 от приложение А, като терористични действия по смисъла член 1, параграф 3, подточка iii), букви а), г), е), ж) и и) от Обща позиция 2001/931, с оглед на постигане на целите, посочени в член 1, параграф 3, подточки i) и ii) от същата обща позиция, а от друга страна, фактите, посочени в точка 17 от приложение Б, като терористични актове по смисъла на член 1, параграф 3, подточка iii), букви а), б), в) и е) от Обща позиция 2001/931 с оглед на постигане на целите, посочени в член 1, параграф 3, подточки i) и ii) от същата обща позиция.
164 Жалбоподателят поддържа, че Съветът е допуснал грешка, като е квалифицирал съответните факти като терористични актове. Най-напред, фактът, че всички разглеждани действия са били извършени в контекста на война на израелската окупация в Палестина, е трябвало да накара Съвета да не приема тази квалификация спрямо него. По-нататък, ако се предположи, че тези факти са установени, от това не би следвало, че те са били извършени с целите, споменати от Съвета и посочени в член 1, параграф 3, подточки i), ii) и iii) от Обща позиция 2001/931.
165 Тези два довода всъщност се отнасят до въпроса дали при квалифицирането на фактите, споменати в точка 15 от приложение А и в точка 17 от приложение Б към изложението на мотивите за обжалваните актове, Съветът е трябвало да вземе предвид обстоятелството, че израелско-палестинският конфликт спада към правото на въоръжените конфликти.
166 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика наличието на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право не изключва прилагането на разпоредбите на правото на Съюза относно предотвратяването на тероризма, каквито са Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001, към евентуални терористични актове, извършени в този контекст (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 57; в този смисъл вж. също решение от 14 март 2017 г., А и др., C‑158/14, EU:C:2017:202, т. 95—98).
167 Всъщност, от една страна, Обща позиция 2001/931 не прави никакво разграничение по отношение на приложното ѝ поле в зависимост от това дали съответният акт е извършен в рамките на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право. От друга страна, целите на Съюза и на неговите държави членки са борбата срещу тероризма под каквато и да било форма в съответствие с целите на действащото международно право (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 58).
168 Именно с оглед на изпълнението на равнището на Съюза на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН (вж. т. 1 по-горе), която предвижда, че „необходимостта от борба с всички средства съгласно Хартата на Организацията на обединените нации срещу заплахите пред международния мир и сигурност, предизвикани от терористичните актове“ и че „държавите членки трябва да обогатяват международното сътрудничество, като вземат допълнителни мерки, за да предотвратят и премахнат на тяхна територия с всички законови средства финансирането и подготовката на всякакви терористични актове“, Съветът приема Обща позиция 2001/931 (вж. съображения 5—7 от тази обща позиция), а след това — в съответствие с последната — Регламент № 2580/2001 (вж. съображения 3, 5 и 6 от този регламент) (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 59).
169 Следователно третото основание следва да се отхвърли по същество.
По четвъртото основание: нарушение на принципа на пропорционалност
170 Жалбоподателят твърди, че като е приел обжалваните актове, Съветът е нарушил принципа на въздържане от намеса, който произтича от член 2 от Хартата на Организацията на обединените нации и представлява принцип jus cogens, произтичащ от суверенното равенство на държавите в международното право и който забранява държава да може да се счита за терористично образувание, също както и правителството на държава.
171 Жалбоподателят обаче не бил обикновена неправителствена организация, а още по-малко неформално движение, а законно политическо движение, спечелило изборите в Палестина и което представлявало сърцевината на палестинско правителство. Доколкото Hamas била принудена да упражнява функции, които надхвърлят тези на политическа партия, нейните действия в Газа на практика се приравнявали на такива на държавен орган и поради това не можело да се осъждат от гледна точка на мерките за борба с тероризма. Сред лицата и образуванията, чиито имена са включени в спорните списъци, единствено жалбоподателят се намирал в подобно положение.
172 В това отношение следва да се отбележи, че принципът на въздържане от намеса, който е принцип на обичайното международно право, наричан още принцип на ненамеса, включва правото на всяка държава да извършва дейността си без външна намеса и следва пряко от принципа на равен суверенитет на държавите.
173 Както отбелязва Съветът, този принцип на международното право е установен в полза на суверенните държави, а не в полза на групи или движения (вж. решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 69 и цитираната съдебна практика).
174 Hamas не е държава, нито правителство на държава, поради което не би могла да се ползва от принципа на въздържане от намеса.
175 Следователно четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.
По шестото основание: нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита в хода на националните производства
176 Жалбоподателят твърди, че в разглеждания случай неговите процесуални права не са били спазени в хода на националните производства, тъй като не бил информиран за американските решения и за решението на Home Secretary, въпреки че Hamas има присъствие в Доха (Катар) и в ивицата Газа. Тази липса на уведомяване и на мотивиране, както и невъзможността за него да направи възражения, го лишили от ефективността на евентуално наличните правни средства за защита.
177 Жалбоподателят прави извод, че ако Съветът не докаже, че правителствата на САЩ и на Обединеното кралство са се опитали да предупредят Hamas, но не са успели поради причини, независещи от волята им, обжалваните актове трябва да бъдат отменени поради нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита.
178 С оглед на извода, направен в точка 66 по-горе, настоящото основание трябва да се разгледа единствено що се отнася до решението на Home Secretary.
179 В хода на съдебното заседание обаче жалбоподателят прави отказ от шестото си основание, доколкото то се отнася до това решение.
180 Следователно липсва основание за произнасяне по шестото основание.
По седмото основание: нарушение на правото на собственост
181 Жалбоподателят твърди, че замразяването на средства представлява нарушение на неговото право на собственост, което не е обосновано, тъй като обжалваните актове са незаконни поради причините, обяснени в предходните основания.
182 Съветът, подкрепян от Комисията, счита, че това основание трябва да се отхвърли по същество.
183 Поради отхвърлянето на предходните основания настоящото се оказва лишено от основа и следователно също трябва да се отхвърли по същество.
184 Във всеки случай следва да се припомни, че основните права, включително правото на собственост, не се ползват в правото на Съюза с абсолютна защита. При използването на тези права могат да бъдат налагани ограничения, при условие, първо, че те са надлежно обосновани от преследвани от Съюза цели от общ интерес, и второ, че не представляват, от гледна точка на тези цели, непропорционална или нетърпима намеса, която би могла да накърни тяхната същност (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 121 и цитираната съдебна практика).
185 Що се отнася до първото условие, следва да се припомни, че замразяването на средствата, финансовите активи и другите икономически ресурси на лицата и образуванията, идентифицирани съгласно правилата, предвидени в Регламент № 2580/2001 и Обща позиция 2001/931, като участници във финансирането на тероризма, преследва цел от общ интерес, при положение че се вписва в борбата срещу заплахата, която терористичните действия представляват за международния мир и сигурност (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 123 и цитираната съдебна практика).
186 Що се отнася до второто условие, важно е да се отбележи, че организационните мерки за замразяване на средства, и по-специално запазването на името на жалбоподателя в спорните списъци, не изглеждат несъразмерни, нетърпими или накърняващи същността на основните права или на някои от тях.
187 Всъщност този вид мерки са необходими в демократично общество за борба с тероризма (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 129 и цитираната съдебна практика).
188 Освен това организационните мерки за замразяване на средства не са абсолютни, а предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за основни нужди или за да се платят определени задължения, и от друга страна, да се разреши, при определени условия, конкретно размразяване на средства, други финансови активи или други икономически източници (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 127 и цитираната съдебна практика).
189 Освен това оставянето на името на лица и образувания в списъците за замразяване на средства е предмет на периодичен преглед, за да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в него, ще бъдат заличени от посочения списък (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 129).
190 При това положение седмото основание трябва да се отхвърли по същество.
По съдебните разноски
191 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
192 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да се осъди да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и разноските на Съвета, съгласно направените от последния искания.
193 Освен това по смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
194 Вследствие на това Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Hamas понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Pelikánová | Valančius | Nihoul |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 март 2019 година.
Подписи