РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
5 октомври 2022 година(*)
„Публична служба — Срочно наети служители — Отпуск по болест — Отсъствия без основателна причина — Прекратяване на договора без предизвестие — Член 16 от УРДС — Член 48, буква б) от УРДС — Отговорност“
По дело T‑618/21
WV, представляван от L. Levi и A. Champetier, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT), представляван от M. Garnier, подпомаган от B. Wägenbaur, адвокат,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: R. da Silva Passos, председател, L. Truchot (докладчик) и M. Sampol Pucurull, съдии,
секретар: I. Kurme, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 7 юли 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си, подадена на основание на член 270 ДФЕС, жалбоподателят, от една страна, иска да се отмени решението на директора на Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT) от 26 ноември 2020 г., с което се прекратява без предизвестие неговият договор за неопределено време (наричано по-нататък „обжалваното решение“, както и, доколкото е необходимо, решението от 17 юни 2021 г., с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“), и от друга страна, претендира обезщетение за вредите, които е претърпял вследствие на тези решения.
Обстоятелствата по спора
2 Жалбоподателят е нает от CdT на 1 ноември 1997 г. На 16 декември 2004 г. сключва договор за неопределено време. От 23 юли 2019 г. до 15 ноември 2019 г. жалбоподателят ползва платен отпуск по болест. CdT счита, че отсъствието му от 18 ноември 2019 г. до 7 февруари 2020 г. е без основателна причина. Що се отнася до отсъствията му от 8 февруари до 10 април 2020 г. и от 29 април до 4 май 2020 г., CdT приема, че те са основателни. Приема се, че отсъствията на жалбоподателя след 5 май 2020 г. са без основателна причина.
3 След проведена на 4 май 2020 г. телеконсултация между жалбоподателя и медицинската служба на Европейската комисия, действаща от името на CdT, последната стига до заключението, че жалбоподателят е в състояние да възобнови изпълнението на задълженията си на половин работен ден за срок от един месец, считано от 5 май 2020 г. Посочената медицинска служба уведомява жалбоподателя, че може да подаде искане за арбитраж. На следващия ден последният отправя такова искане на основание член 59, параграф 1, пета алинея от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).
4 След като констатира, че жалбоподателят не е присъствал на различните разговори, организирани за целите на арбитражното производство, независимият лекар потвърждава решението на медицинската служба на Комисията. Поради това CdT приема, че отсъствието на жалбоподателя е неоснователно, считано от 5 май 2020 г. Жалбоподателят е уведомен за това с писмо на директора на CdT от 31 юли 2020 г.
5 С писмо от 10 август 2020 г. адвокатът на жалбоподателя иска последният да бъде инвалидизиран. Той посочва, че предвид здравословното състояние на жалбоподателя не може да се очаква връщане към нормалното положение в близко бъдеще.
6 С писмо от 14 септември 2020 г. директорът на CdT отхвърля искането за инвалидизиране на жалбоподателя. Жалбоподателят е уведомен също, че с оглед по-специално на: отсъствието му без основателна причина след 5 май 2020 г., предвид заявлението му, че не е в състояние да възобнови изпълнението на задълженията си, предвид липсата на отговор на трите писма на CdT, изпратени между 7 май и 7 август 2020 г., и с оглед на интереса на службата, CdT смята да приложи член 48, буква б) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричан по-нататък „УРДС“) за прекратяването на служебното му правоотношение. CdT го приканва да представи становището си.
7 С писмо от 14 октомври 2020 г. адвокатът на жалбоподателя, като се позовава на писмото на директора на CdT от 14 септември 2020 г., изпраща на CdT становището на жалбоподателя относно евентуалното прилагане на член 48, буква б) от УРДС.
8 На 26 ноември 2020 г. на основание член 48, буква б) от УРДС е прието обжалваното решение, с което от 31 декември 2020 г. се прекратява без предизвестие служебното правоотношение на жалбоподателя.
9 На 26 февруари 2021 г. жалбоподателят оспорва обжалваното решение по административен ред.
10 На 17 юни 2021 г. директорът на CdT отхвърля подадената по административен ред жалба.
Искания на страните
11 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отмени, доколкото е необходимо, решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба,
– да осъди ответника да заплати обезщетение за понесените имуществени вреди и сумата от 15 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди,
– да осъди CdT да заплати съдебните разноски.
12 CdT иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13 Жалбоподателят представя искане за отмяна и искане за обезщетение.
По искането за отмяна
14 Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и, доколкото е необходимо, на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба.
15 В самото начало, що се отнася до искането на жалбоподателя за отмяна, доколкото е необходимо, на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решението за отхвърляне на жалба по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Общия съд с акта, срещу който е подадена жалбата по административен ред (вж. решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 35 и цитираната съдебна практика).
16 В настоящия случай, като се има предвид, че решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба само потвърждава обжалваното решение, с което без предизвестие е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, искането за отмяна на решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба няма самостоятелно съдържание. Следователно няма основание за отделно произнасяне по него, независимо че при разглеждането на законосъобразността на обжалваното решение следва да се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, доколкото се предполага, че те трябва да съвпадат с мотивите на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 36 и цитираната съдебна практика).
17 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква три основания: първото е изведено от погрешно правно основание на решението за прекратяване на спорното служебно правоотношение, второто е изведено от пропуска на CdT да сезира комисията по инвалидност, от обстоятелството, че CdT е прекратил спорното правоотношение, без да бъдат претеглени всички релевантни факти и обстоятелства с интереса на жалбоподателя и противоречиви мотиви, и третото е изведено от нарушение на правото на изслушване.
18 В първото изложено основание жалбоподателят твърди, че решението за прекратяване на служебното му правоотношение не може да се основава на член 48, буква б) от УРДС, доколкото към момента на приемане на обжалваното решение той не бил в платен отпуск по болест, а според CdT той отсъствал без основателна причина, поради което към момента на прекратяването на служебното му правоотношение не бил изтекъл платеният отпуск по болест, предвиден в член 16 от УРДС, към който препраща член 48, буква б) от УРДС.
19 Освен това, дори да се предположи, че към момента на прекратяването на служебното му правоотношение той е бил в платен отпуск по болест по смисъла на член 16 от УРДС, условията, предвидени в този текст и в член 48, буква б) от УРДС, не били изпълнени. Всъщност, тъй като жалбоподателят работил в CdT в продължение на 22 години, продължителността на неговия платен отпуск по болест трябвало да съответства на продължителността на служебния му стаж, без служебното му правоотношение да може да бъде прекратено преди изтичането на този срок на основание член 48, буква б) от УРДС.
20 Накрая, жалбоподателят добавя, че ако CdT е искал да го санкционира, е трябвало да образува дисциплинарно производство срещу него, вместо да прилага член 16 и член 48, буква б) от УРДС.
21 CdT припомня, че е приел, че отсъствието на жалбоподателя е било без основателна причина в периода след 5 май 2020 г. и че жалбоподателят непрекъснато твърдял, че здравословното му състояние не му позволява да възобнови изпълнението на задълженията му.
22 Според CdT жалбоподателят изчерпил правото си на отпуск по болест, тъй като, както следва от член 59 от Правилника, към който препраща член 16 от УРДС, само периодите на основателно отсъствие могат да дадат право на такъв отпуск. Следователно била изтекла определената продължителност на платения отпуск по болест на жалбоподателя.
23 Всъщност независимо от сроковете за погасяване на правото на отпуск по болест, предвидени в член 16 от УРДС, жалбоподателят изчерпал поради собственото си поведение своите права, произтичащи от тази разпоредба, тъй като отсъствието му вече било без основателна причина. Поради това жалбоподателят не можел да твърди, че правото му трябвало да се прекрати в края на 22‑годишния период, съответстващ на продължителността на служебния му стаж, след като поради отсъствието си той вече нямал право на отпуск по болест.
24 CdT твърди също, че доколкото платеният отпуск по болест на жалбоподателя е изтекъл, което е условие за прекратяване на съответното право, прилагането на член 48, буква б) от УРДС не може да бъде изключено, тъй като към момента на приемането на обжалваното решение жалбоподателят не се е ползвал от такъв отпуск. Освен това дългият период между 5 май 2020 г. — началото на отсъствието на жалбоподателя без основателна причина — и приемането на обжалваното решение бил обоснован от различните етапи на арбитражното производство и желанието на CdT да предостави на жалбоподателя повече време, за да представи становището си.
25 Накрая CdT подчертава, че в съответствие със задължението за полагане на дължимата грижа неколкократно е уведомявал жалбоподателя за готовността на администрацията да въведе мерки, които са съвместими както с неговото благосъстояние, така и с интереса на службата. Опитите на CdT обаче останали без отговор от страна на жалбоподателя, който по този начин не се съобразил със задължението си за сътрудничество със CdT.
26 В рамките на настоящото основание следва да се определи дали с оглед на обстоятелствата по настоящото дело CdT е можел да предпочете като основание за обжалваното решение член 48, буква б) от УРДС, за да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя.
27 Съгласно член 48, буква б) от УРДС „[с]лужебното правоотношение, независимо дали е с определен срок или за неопределено време, може да бъде прекратено от институцията без предизвестие: […] ако служителят не е в състояние да се върне на работа след изтичането на платения му отпуск по болест по член 16 [от УРДС]“.
28 Член 16, втора алинея от УРДС гласи, че „[п]латеният отпуск по болест по член 59 от Правилника за персонала не може обаче да надвишава три месеца или прослуженото от служителя време, ако последното е по-дълго[; продължителността на този отпуск] не надвишава срока на договора“.
29 Следователно от член 16, втора алинея и член 48, буква б) от УРДС е видно, че договорното правоотношение на служител може да бъде прекратено, когато са изпълнени две условия, а именно превишаване на определената продължителност на платения отпуск по болест, и невъзможност за служителя да възобнови изпълнението на задълженията си след изтичането на този срок (решение от 11 юни 2019 г., TO/AEE, T‑462/17, непубликувано, EU:T:2019:397, т. 56).
30 Що се отнася до първото условие за превишаване на определената продължителност на платения отпуск по болест, следва да се припомни, че посоченият в член 48, буква б) от УРДС платен отпуск по болест — след изтичането на който трябва да се прецени дали служителят може да възобнови изпълнението на задълженията си, и когато това не е така, служебното правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие — е предвиденият в член 16, втора алинея от УРДС.
31 От прочита на член 48, буква б) във връзка с член 16, втора алинея от УРДС следва, че служебното правоотношение на служител може да бъде прекратено без предизвестие след изтичането на неговия платен отпуск по болест, когато този отпуск е с продължителност от повече от три месеца, или превишава продължителността на прослуженото време, ако този период е по-дълъг.
32 Следователно, за да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя на основание член 48, буква б) от УРДС, CdT е трябвало да провери дали е изпълнено това условие.
33 В обжалваното решение, допълнено с решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, след като отбелязва, че жалбоподателят не е бил в състояние да възобнови изпълнението на задълженията си след изтичането на продължителността на платения отпуск по болест, CdT обаче констатира, предвид обстоятелството, че отсъствието на жалбоподателя вече не е било основателно, че той е изчерпал възможността да ползва платен отпуск по болест по член 16 от УРДС, тъй като само периодите на основателно отсъствие давали право на такъв отпуск, както следва от член 59 от Правилника, към който препраща член 16 от УРДС. От това CdT стига до извода, че с поведението си жалбоподателят е предизвикал „прекратяване на право a fortiori“. CdT добавя, че при тези обстоятелства жалбоподателят не може да твърди, че правото е трябвало да се прекрати в края на периода, съответстващ на прослуженото време, т.е. период от 22 години, след като поради отсъствието си не е имал право на отпуск по болест.
34 От обжалваното решение, разгледано във връзка с допълнителните уточнения, предоставени в решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба, следва, че поради липсата на основателна причина за отсъствията на жалбоподателя към момента на решението за прекратяване на служебното му правоотношение, CdT е приел, че има право да го прекрати, тъй като вследствие на тези необосновани отсъствията се е изчерпало правото на жалбоподателя на платен отпуск по болест, поради което и такова право не е налице. От това става ясно, че според CdT прекратяването на правото на жалбоподателя на платен отпуск по болест поради необоснованите му отсъствия освобождават CdT от задължението да провери дали е изпълнено условието да е превишена продължителността на определената за отпуснатия на жалбоподателя платен отпуск по болест.
35 Следва обаче да се припомни, че член 48, буква б) от УРДС, на който се основава обжалваното решение, препраща към разпоредбите на член 16, втора алинея от УРДС, в който се определя последното условие, и да се констатира, че нито един от тези текстове не предвижда възможността решение за прекратяване без предизвестие да бъде прието, без предварително да се провери дали е превишена определената продължителност на отпуснатия на съответния служител платен отпуск по болест съгласно условията по член 16, втора алинея от УРДС. Освен това нито от тези разпоредби, нито от член 59 от Правилника, който урежда по-специално режима, прилаган към отпуска по болест и отсъствията без основателна причина, следва, че в случай на отсъствие без основателна причина към датата на спорното прекратяване, както и преди нея проверката на условието за надвишаване на продължителността, определена за предвидения в член 16, втора алинея от УРДС платен отпуск по болест, може да бъде заменена с констатацията за тези отсъствия. От това следва, че CdT е приложил условие за отсъствие без основателна причина, което не е предвидено в член 48, буква б) и член 16, втора алинея от УРДС.
36 Ето защо CdT е прекратил безсрочното служебно правоотношение на жалбоподателя, без да е проверил дали е изпълнено първото условие, предвидено в тези разпоредби.
37 Що се отнася до второто условие, свързано с невъзможността служителят да възобнови изпълнението на задълженията си след изтичането на определената продължителност на платения отпуск по болест, следва да се констатира, че в писмото на адвоката на жалбоподателя от 10 август 2020 г. до CdT се уточнява, че „лекарите, с които се е консултирал [жалбоподателят] — както личният му лекар, така и психиатърът му — не предвиждат връщане към нормалното положение в близко бъдеще“. Със същото писмо адвокатът на жалбоподателя иска неговото инвалидизиране.
38 Следва да се добави, че в писмото от 14 октомври 2020 г. на адвоката на жалбоподателя до CdT се посочва, че лекарят специалист, с когото се е консултирал жалбоподателят „също е потвърдил с няколко удостоверителни документа, че състоянието на [жалбоподателя] не му позволява да възобнови изпълнението на задълженията си“.
39 От тези писма следва, че жалбоподателят е признал, че не е в състояние да възобнови изпълнението на задълженията си, което CdT е взел предвид в обжалваното решение, възпроизвеждайки съдържанието на посочените писма.
40 Въпреки това, тъй като съгласно член 48, буква б) от УРДС тази невъзможност трябва да се установи след изтичането на определената продължителност на платения отпуск по болест, което, както беше отбелязано в точка 36 по-горе, CdT не е подложил на проверка, второто условие не може да се счита за изпълнено.
41 Поради това трябва да се заключи, че с приемането на обжалваното решение CdT е нарушил член 48, буква б) и член 16, втора алинея от УРДС.
42 От изложеното следва, че първото основание трябва да бъде уважено. Ето защо обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание.
По искането за обезщетение
43 Жалбоподателят иска да му бъде изплатено обезщетение както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял.
44 Следва да се припомни, че в областта на публичната служба Европейският съюз е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции, органи, служби и агенции или от неговите служители при изпълнението на техните задължения. Съгласно постоянната съдебна практика отговорността на Съюза в тази област може да бъде ангажирана, ако са налице съвкупност от условия, а именно противоправност на твърдените действия на институцията, органа, службата или агенцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдените действия и претендираната вреда. Трите условия са кумулативни, така че ако едно от тях не е изпълнено, отговорността на Съюза не може да бъде ангажирана (вж. решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 97 и цитираната съдебна практика).
45 Що се отнася до условието за противоправния характер на поведението, в което се упреква администрацията, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, когато действа в качеството си на работодател, Съюзът носи по-голяма отговорност, която се изразява в задължението за поправяне на причинените на неговия персонал вреди поради всяка допусната от него противоправност в качеството му на работодател (вж. решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 98 и цитираната съдебна практика).
46 Що се отнася до условието за наличие на вреда, отговорността на Съюза може да бъде ангажирана само ако жалбоподателят наистина е претърпял действителна и сигурна вреда. Жалбоподателят трябва да представи доказателства пред съда на Съюза, за да се установят наличието и размерът на тази вреда (вж. решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 99 и цитираната съдебна практика).
47 Що се отнася до условието, свързано с причинно-следствената връзка, необходимо за ангажирането на отговорността на Съюза, трябва да се установи пряка и сигурна причинно-следствена връзка между допуснатата от институцията на Съюза противоправност и претендираната вреда. Укоримото поведение трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата (вж. решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 100 и цитираната съдебна практика).
48 Оплакванията на жалбоподателя в подкрепа на неговото искане за обезщетение трябва да се преценят с оглед на тези съображения.
По имуществените вреди
49 В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателят претендира изплащане на дължимото възнаграждението, считано от влизането в сила на прекратяването на служебното му правоотношение, а именно 31 декември 2020 г., до датата на отмяна на обжалваното решение.
50 Жалбоподателят добавя, че предвид здравословното си състояние не възнамерява да възобнови изпълнението на задълженията си, но иска да бъде започната процедурата за неговото инвалидизиране.
51 CdT твърди, от една страна, че условията за ангажиране на отговорността на Съюза не са изпълнени и от друга страна, че искането за започване на процедурата за инвалидизиране е равносилно на това да поиска от Общият съд да му издаде съдебно разпореждане, което последният не може да направи.
52 Що се отнася до условието за наличие на вреда, следва да се установи дали незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя от страна на CdT е довело до загуба на приходи, съответстваща на размера на възнаграждението, от което той е бил лишен, считано от 31 декември 2020 г., когато влиза в сила прекратяването на служебното му правоотношение.
53 В това отношение следва да се констатира, че от 5 май 2020 г. жалбоподателят е отсъствал без основателна причина, което той не оспорва. Ето защо оттогава той не е получавал повече възнаграждение. От това следва, че не е установено да е налице твърдяната от жалбоподателя вреда.
54 Следователно с оглед на отсъствието му без основателна причина, поради което спира да получава възнаграждението си, считано от 5 май 2020 г., трябва да бъде отхвърлено искането за обезщетение за имуществени вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял от 31 декември 2020 г., датата на влизане в сила на прекратяването на служебното му правоотношение.
55 Що се отнася до искането за започване на процедура за инвалидизиране, следва да се констатира, че искането на жалбоподателя е равносилно на искане Общият съд да издаде съдебно разпореждане на CdT. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, що се отнася до контрола за законосъобразност, Общият съд не е компетентен да издава съдебни разпореждания до администрацията (вж. решение от 2 февруари 2022 г., LU/BEI, T‑536/20, непубликувано, EU:T:2022:40, т. 30 и цитираната съдебна практика).
56 Следователно това искане трябва да бъде отхвърлено.
По неимуществените вреди
57 Жалбоподателят претендира обезщетение за неимуществените вреди, които произтичали от прекратяването на служебното му правоотношение с обжалваното решение, без да е започната процедура за инвалидизиране, като той оценява размера на обезщетението на 15 000 EUR. Той поддържа, че вследствие на приемането на обжалваното решение CdT, който е бил запознат със здравословното му състояние, е задълбочил депресивното състояние и безпокойството му.
58 CdT оспорва тези доводи.
59 Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика със самата отмяна на незаконосъобразен акт може да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, освен ако жалбоподателят не докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (вж. решение от 14 юли 2021 г., AQ/eu-LISA, T‑164/19, непубликувано, EU:T:2021:456, т. 130 и цитираната съдебна практика).
60 В настоящия случай жалбоподателят не доказва, че твърдяната неимуществена вреда не може да бъде напълно поправена с отмяната на обжалваното решение, от което произтичала тази вреда. Поради това следва да се приеме, че неимуществената вреда, причинена от обжалваното решение, е поправена по подходящ начин с отмяната му.
61 Ето защо искането за обезщетение за твърдяната неимуществена вреда следва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда причинно-следствената връзка между неправомерността и посочената вреда.
62 С оглед на всички изложени съображения обжалваното решение следва да се отмени и да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.
По съдебните разноски
63 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
64 След като CdT е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отменя решението от 26 ноември 2020 г., с което директорът на Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT) прекратява без предизвестие безсрочния договор на WV като срочно нает служител.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда CdT да заплати съдебните разноски.
da Silva Passos | Truchot | Sampol Pucurull |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 октомври 2022 година.
Подписи