РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
17 май 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2001/95/ЕО — Член 12 и приложение II — Норми и технически разпоредби — Система на Европейския съюз за бърз обмен на информация (RAPEX) — Насоки — Опасни нехранителни продукти — Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 — Регламент (ЕО) № 765/2008 — Членове 20 и 22 — Нотификации на Европейската комисия — Административно решение — Забрана за продажба на някои пиротехнически изделия и задължение за изтегляне — Искане на дистрибутор на съответните продукти за допълване на нотификациите — Орган, компетентен да се произнесе по искането — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Ефективна съдебна защита“
По дело C‑626/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 29 септември 2021 г., постъпил в Съда на 11 октомври 2021 г., в рамките на производство по дело
Funke sp. z o.o.
срещу
Landespolizeidirektion Wien,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, D. Gratsias, M. Ilešič, I. Jarukaitis и Z. Csehi (докладчик), съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: S. Beer, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 септември 2022 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Funke sp. z o.o., от K. Pateter и C. M. Schwaiger, Rechtsanwälte,
– за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll, H. Perz, V. Reichmann и F. Werni, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от G. Goddin, B.‑R. Killmann и F. Thiran, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 1 декември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12 и на приложение II към Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52), изменена с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. (ОВ L 218, 2008 г., стр. 30) (наричана по-нататък „Директива 2001/95“), на членове 20 и 22 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 2008 г., стр. 30), както и на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране (ОВ L 73, 2019 г., стр. 121).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Funke sp. z o.o. и Landespolizeidirektion Wien (Дирекция на полицията на провинция Виена, Австрия) (наричана по-нататък „LPD“) относно нотификации, които последната е извършила чрез системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация (наричана по-нататък „RAPEX“), що се отнася до някои внесени от това дружество пиротехнически изделия.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2013/29/ЕС
3 Член 1 („Предмет“) от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (ОВ L 178, 2013 г., стр. 27) гласи:
„1. Настоящата директива установява правила, предназначени за гарантиране на свободното движение на пиротехнически изделия в рамките на вътрешния пазар, като осигурява високо ниво на защита на човешкото здраве и обществената сигурност и защита и безопасност на потребителите и отчита съответните аспекти, свързани с опазване на околната среда.
2. Настоящата директива установява съществените изисквания за безопасност, на които пиротехническите изделия трябва да отговарят с оглед предоставянето им на пазара. Тези изисквания са установени в приложение I“.
4 Член 3 („Определения“) от тази директива предвижда в точка 12:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
12) „икономически оператори“ означава производителят, вносителят и дистрибуторът“.
5 Член 38 („Надзор на пазара на Съюза и контрол върху пиротехническите изделия, които се въвеждат на пазара на Съюза“) от посочената директива предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че пиротехнически изделия могат да бъдат пускани на пазара само ако при подходящото им съхранение и употреба по предназначение не застрашават здравето и безопасността на хората.
2. Член 15, параграф 3 и членове 16—29 от Регламент […] № 765/2008 се прилагат за пиротехническите изделия“.
6 Член 39 („Процедура при пиротехнически изделия, представляващи риск на национално равнище“) от същата директива гласи:
„1. Когато органите за надзор на пазара на държава членка имат основателна причина да считат, че пиротехническо изделие представлява риск за здравето или безопасността на хората или за други аспекти на защитата на обществения интерес, попадащи в приложното поле на настоящата директива, те извършат оценка по отношение на пиротехническото изделие, която обхваща всички съответни изисквания, определени в настоящата директива. За тази цел съответните икономически оператори сътрудничат на органите за надзор на пазара с всякакви необходими средства.
Когато в процеса на оценката, посочена в първа алинея, органите за надзор на пазара открият, че за пиротехническото изделие не са спазени изискванията, определени в настоящата директива, те без забавяне изискват от съответния икономически оператор да предприеме необходимите коригиращи действия, за да приведе пиротехническото изделие в съответствие с тези изисквания или да изтегли пиротехническото изделие от пазара, или да го изземе в определен от тях разумен срок, съобразен с естеството на риска.
Органите за надзор на пазара информират съответния нотифициран орган за това.
Член 21 от Регламент […] № 765/2008 се прилага спрямо мерките, посочени във втората алинея от настоящия параграф.
2. В случаите, в които органите за надзор на пазара считат, че несъответствието не е ограничено само до националната територия, те информират Комисията и другите държави членки за резултатите от оценката и действията, които те са изискали от икономическия оператор да предприеме.
3. Икономическият оператор гарантира, че са предприети всички подходящи коригиращи действия по отношение на всички съответни пиротехнически изделия, които той предоставя на пазара в целия Съюз.
4. Когато съответният икономически оператор не предприеме подходящи коригиращи действия в посочения в параграф 1, втора алинея срок, органите за надзор на пазара предприемат всички подходящи временни мерки, за да забранят или ограничат предоставянето на пиротехническото изделие на националния им пазар или за изтеглянето на пиротехническото изделие от този пазар, или за неговото изземване.
Органите за надзор на пазара незабавно информират Комисията и другите държави членки за тези мерки.
5. Информацията, посочена в параграф 4, втора алинея, включва всички налични подробни данни, по-специално данните, необходими за идентифицирането на несъответстващото пиротехническо изделие, произхода на пиротехническото изделие, естеството на предполагаемото несъответствие и съпътстващия риск, естеството и продължителността на предприетите на национално равнище мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. […]
6. Държавите членки, различни от започналата процедурата по настоящия член държава членка, информират без забавяне Комисията и другите държави членки за всички приети мерки и за всяка допълнителна информация, с която разполагат и която е свързана с несъответствието на съответното пиротехническо изделие, и — в случай на несъгласие с приетата национална мярка — за своите възражения.
7. Когато в срок от три месеца от получаването на информацията, посочена в параграф 4, втора алинея, не е повдигнато възражение нито от държава членка, нито от Комисията във връзка с временна мярка, предприета от държава членка, тази мярка се счита за обоснована.
8. Държавите членки гарантират, че по отношение на съответното пиротехническо изделие са предприети без забавяне подходящи ограничителни мерки, като например изтегляне на пиротехническото изделие от пазара“.
Регламент № 765/2008
7 Съгласно съображение 30 от Регламент № 765/2008:
„Ситуации на сериозен риск, породен от продукт, изискват бърза намеса, която може да наложи изтеглянето на продукта, изземването му или налагането на забрана за предоставянето му на пазара. В такива ситуации е необходим достъп до система за бърз обмен на информация между държавите членки и Комисията. Системата, предвидена в член 12 от Директива 2001/95/ЕО, е доказала своята ефективност и ефикасност в областта на потребителските продукти. За да се избегне излишно дублиране, тази система следва да се използва за целите на настоящия регламент. Освен това, последователният надзор на пазара в цялата Общност изисква цялостен обмен на информация относно националните дейности в този контекст, което излиза извън рамките на тази система“.
8 Член 2 („Определения“), точка 7 от Регламент № 765/2008 гласи:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
7. „икономически оператор“ означава производител, упълномощен представител, вносител и дистрибутор“.
9 Член 20 („Продукти, представляващи сериозен риск“) от този регламент предвижда в параграф 1:
„Държавите членки гарантират, че продуктите, които представляват сериозен риск, изискващ бърза намеса, включително сериозен риск, чиито последици не са незабавни, са иззети или изтеглени или че е забранено да бъдат предоставяни на техния пазар, както и че Комисията е незабавно информирана за това в съответствие с член 22“.
10 Член 21 („Ограничителни мерки“) от посочения регламент предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Държавите членки гарантират, че всички предприети мерки съгласно приложимото законодателство на Общността за хармонизация, с цел забрана или ограничаване на предоставянето на продукта на пазара, изтеглянето му от пазара или изземването му, са пропорционални и посочват точно основанието, на което са базирани.
2. Такива мерки се съобщават незабавно на съответния икономически оператор, който в същото време се уведомява за наличните средства за правна защита съгласно законодателството на съответната държава членка и за крайните срокове, приложими по отношение на тези средства“.
11 Член 22 („Обмен на информация — система на Общността за бърз обмен на информация“) от същия регламент предвижда в параграфи 1, 3 и 4:
„1. Когато държава членка предприеме или възнамерява да предприеме мярка в съответствие с член 20 и счита, че причините, които са довели до приемането на мярката, или последиците от предприетата мярка надхвърлят нейната територия, тя незабавно нотифицира Комисията за тази мярка, в съответствие с параграф 4 от настоящия член. Тя също незабавно информира Комисията за промяната или оттеглянето на всяка такава мярка.
[…]
3. Информацията, предоставена в съответствие с параграфи 1 и 2, включва всички налични сведения, по-специално относно необходимите данни за идентифицирането, произхода и веригата на доставка на продукта, свързания с продукта риск, естеството и продължителността на предприетите национални мерки и всички доброволни мерки, предприети от икономическите оператори.
4. За целите на параграфи 1, 2 и 3 се използва системата за надзор на пазара и обмен на информация, предвидена в член 12 от Директива 2001/95/ЕО. Член 12, параграфи 2, 3 и 4 от тази директива се прилагат mutatis mutandis“.
Директива 2001/95
12 Съображение 27 от Директива 2001/95 има следното съдържание:
„Ефективният надзор на безопасността на продуктите изисква създаването на система за бърз обмен на информация на национално равнище и на общностно равнище за ситуации, свързани със сериозен риск и изискващи бърза намеса по отношение на безопасността на даден продукт. […]“.
13 Съгласно член 12, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/95:
„2. При получаването на такива нотификации Комисията проверява дали те са в съответствие с настоящия член и с изискванията, приложими за функционирането на RAPEX, като ги предоставя на другите държави членки, които от своя страна незабавно информират Комисията за всички предприети мерки.
3. Подробните процедури за RAPEX са изложени в приложение II. Те се адаптират от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 15, параграф 5“.
14 Приложение II („Процедури за прилагане на RAPEX и указания за нотификациите“) към тази директива гласи следното:
„1. RAPEX обхваща продуктите, както са определени в член 2, буква а), които представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите.
[…]
2. По същество RAPEX цели бърз обмен на информация, в случай на сериозен риск. Указанията, посочени в точка 8, определят специалните критерии за определяне на сериозните рискове.
3. Нотифициращите по член 12 държави членки осигуряват всички налични подробности. По-специално нотификацията трябва да съдържа информацията, предвидена в указанията, посочени в точка 8, и да има следното минимално съдържание:
а) информация, позволяваща идентификация на продукта;
б) описание на съответния риск, включително обобщаване на резултатите от всички тестове/анализи и техните заключения, които имат отношение към оценката на степента на риска;
в) естеството и продължителността на мерките или действията, които са взети или одобрени;
г) информация за веригите на доставка и разпространение на продукта, в частност за страните — цел на доставката и разпространението.
Тази информация следва да се предаде, като се използва специалната стандартна форма за нотифициране и чрез средствата, предвидени в указанията, посочени в точка 8.
[…]
5. Комисията потвърждава във възможно най-кратък срок дали получената информация по RAPEX съответства на разпоредбите на директивата и може, когато счете за необходимо, както и за да оцени безопасността на продукта, да проведе разследване по своя собствена инициатива. В случай на такова разследване държавите членки, доколкото са в състояние, предоставят на Комисията изисканата информация, доколкото разполага с такава.
[…]
7. Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за всяко изменение или отмяна на дадената мярка (мерки) или даденото действие (действия).
8. Комисията подготвя и редовно актуализира в съответствие с процедурата, предвидена в член 15, параграф 3, указанията относно управлението на RAPEX от Комисията и държавите членки.
[…]
10. Нотифициращата държава членка носи отговорност за предоставената информация.
[…]“.
Решение за изпълнение 2019/417
15 Съображения 11—13 от Решение за изпълнение 2019/417 гласят:
(11) Директива [2001/95] и Регламент [№ 765/2008] се допълват взаимно и осигуряват система за повишаване на безопасността на нехранителните продукти.
(12) RAPEX спомага да се предотвратява и ограничава предлагането на пазара на продукти, които пораждат сериозен риск за здравето и безопасността, а в случая на продукти, попадащи в обхвата на Регламент [№ 765/2008], и за други релевантни обществени интереси. Той дава възможност на Комисията да наблюдава ефективността и последователността на действията по пазарен надзор и прилагане на законодателството в държавите членки.
(13) RAPEX осигурява основа, върху която да се определя необходимостта от действия на равнището на ЕС, като същевременно допринася за последователното прилагане на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите и следователно допринася за безпрепятственото функциониране на единния пазар“.
16 Член 1 от това решение за изпълнение предвижда:
„Насоките за управлението на [RAPEX], създадена съгласно член 12 от Директива [2001/95], и нейната система за нотифициране, се съдържат в приложението към настоящото решение“.
17 В част I от приложението („Насоки за управление на [„RAPEX“], създадена съгласно член 12 от Директива [2001/95], и на нейната система за нотифициране“ (наричани по-нататък „Насоките за RAPEX“) към това решение за изпълнение са уредени обхватът и адресатите на тези насоки.
18 Съгласно точка 2 („Адресати на насоките“) от цитираната част I от тези насоки:
„Насоките са адресирани до всички органи на държави членки, които осъществяват дейност в областта на безопасността на продуктите и участват в мрежата RAPEX, включително органите за пазарен надзор, отговарящи за наблюдението на съответствието на продуктите с изискванията за безопасност, и органите, отговарящи за контрола по външните граници“.
19 Точка 4 („Мерки“) от част I от Насоките за RAPEX гласи:
„4.1. Видове мерки
„Превантивни и ограничителни мерки по отношение на продукти, пораждащи риск, могат да се предприемат или по инициатива на стопанския субект, който е пуснал и/или разпространява продукта на пазара („доброволни мерки“), или по нареждане на орган на държава членка, отговарящ за мониторинга на съответствието на продуктите с изискванията за безопасност („задължителни мерки“).
[…]“.
20 Съгласно точка 1 („Въведение“) от част II от Насоките за RAPEX:
„1.1. Цели на RAPEX
[…]
RAPEX играе важна роля в областта на безопасността на продуктите. Тя допълва други действия, предприемани както на национално равнище, така и на равнището на [Съюза], с цел да се гарантира високо ниво на безопасност на продуктите в [Съюза].
Данните от RAPEX помагат:
а) да се предотвратяват и ограничават доставките на опасни продукти;
б) да се следи ефективността и последователността на извършваните от органите на държавите членки дейности по надзор на пазара и правоприлагане;
в) да се определят нуждите и да се предоставя основа за действие на равнище ЕС; и
г) да се допринася за последователно прилагане на изискванията на ЕС за безопасност на продуктите и по този начин за гладкото функциониране на единния пазар.
[…]“.
21 Точка 3 („Нотификации“) от част II от Насоките за RAPEX предвижда:
„[…]
3.2. Съдържание на нотификациите
3.2.1 Обхват на данните
Нотификациите, изпращани до Комисията чрез приложението RAPEX, включват следните видове данни:
а) Информация, позволяваща идентифицирането на нотифицирания продукт, т.е. категория на продукта, название на продукта, марка, номер на модела и/или вида, баркод, партиден или сериен номер, митнически код, описание на продукта и неговата опаковка, придружено със снимки на самия продукт, неговата опаковка и етикети. Подробното и точно идентифициране на продукта е ключов елемент за надзора на пазара и правоприлагането, тъй като то позволява на националните органи да идентифицират нотифицирания продукт, да го разграничат от други продукти от същия или подобен вид или категория, които са налични на пазара, да го открият на пазара и да предприемат или договорят подходящи мерки.
[…]
3.2.2 Пълнота на данните
Нотификациите следва да са възможно най-пълни. Елементите, които трябва да се съдържат в нотификацията, са посочени в допълнение 1 към настоящите насоки и са включени в приложението RAPEX. Всички полета на формуляра за нотификация следва да са попълнени с необходимите данни. Когато необходимата информация не е налична към момента на подаване на нотификацията, това ясно се посочва и обяснява от нотифициращата държава членка във формуляра. Когато липсващата информация стане налична, нотифициращата държава членка актуализира нотификацията си. Актуализираната нотификация се разглежда от Комисията преди да бъде одобрена и разпространена чрез системата.
Звената за контакт на RAPEX предоставят на всички национални органи, участващи в мрежата на RAPEX, инструкции за обхвата на данните, необходими за попълване на нотификацията. Това помага да се гарантира, че информацията, предоставяна от тези органи на звеното за контакт на RAPEX, е правилна и пълна (вж. част II, точка 5.1).
Когато част от информацията, изисквана съгласно настоящите насоки, все още не е на разположение, държавите членки следва все пак да спазват установените крайни срокове и да не забавят изпращането на нотификацията посредством RAPEX за продукт, който поражда животозастрашаващ риск за здравето и безопасността на потребителите или на други крайни ползватели и/или когато нотификация посредством RAPEX изисква предприемането на спешни действия от страна на държавите членки.
[…]
3.2.3. Актуализиране на данните
Нотифициращата държава членка уведомява Комисията (възможно най-скоро и преди изтичането на крайните срокове, посочени в допълнение 4 към настоящите насоки) за всяко развитие, налагащо промени в нотификация, изпратена чрез приложението RAPEX. По-специално държавите членки уведомяват Комисията за всякакви промени (напр. след постановяване на съдебно решение по апелативно производство) в статуса на нотифицираните мерки и в оценката на риска и във връзка с нови решения относно поверителността.
Комисията разглежда информацията, предоставена от нотифициращата държава членка, и актуализира съответната информация в приложението RAPEX и на уебсайта на RAPEX, когато е необходимо.
3.2.4. Отговорност за предаваната информация
Нотифициращата държава членка носи отговорност за предоставената информация.
Нотифициращата държава членка и компетентният национален орган гарантират точността на всички данни, предоставяни чрез приложението RAPEX, така че да се избегне евентуално объркване с подобни продукти от същата категория или вид, които се предлагат на пазара в [Съюза].
Органите, участващи в процедурата по нотифициране (напр. чрез извършване на оценката на риска на нотифицирания продукт или чрез предоставяне на информация за каналите за разпространение), поемат отговорността за информацията, предоставена през приложението RAPEX. Звеното за контакт на RAPEX проверява и одобрява всички нотификации, получени от компетентните органи, преди да ги препрати към Комисията (вж. също част II, точка 5.1).
Никое действие, предприемано от Комисията, като разглеждане на нотификациите, тяхното одобряване и разпространението им чрез приложението RAPEX и публикуването им на уебсайта на RAPEX, не предполага поемане на отговорност за предаваната информация — отговорността продължава да се носи от нотифициращата държава членка.
3.3. Участници и роли във връзка с процеса по нотифициране
Страните, участващи в процеса по нотифициране, и техните отговорности в рамките на този процес са следните:
3.3.1. Икономически оператори
Икономическите оператори не участват пряко в подаването на нотификации в приложението RAPEX.
Независимо от това, ако даден продукт е свързан с риск, икономическите оператори незабавно уведомяват компетентните органи във всички държави членки, в които продуктът се предлага на пазара. Условията и подробностите за предоставянето на тази информация са посочени в приложение I към [Директива 2001/95].
[…]
3.3.2. Органи на държавите членки
Органите на държавите членки нотифицират Комисията чрез приложението RAPEX както за задължителните, така и за доброволните мерки, взети на тяхна територия спрямо продукти, пораждащи риск.
[…]
3.4 Работен процес
3.4.1. Създаване на нотификация
3.4.1.1. От национален орган
В зависимост от националната уредба правомощието за създаване на нотификации може да бъде предоставено на различни национални органи, участващи в процеса на RAPEX (местни/областни органи за пазарен надзор, органи за контрол по външните граници и др.).
3.4.1.2. От Комисията
В някои случаи Комисията може да създаде нотификация, както е обяснено в точка 3.3.4.
3.4.2. Подаване на нотификации до Комисията
Звеното за контакт на RAPEX отговаря за подаването на всички нотификации за одобряване от Комисията (вж. част II, точка 5.1).
3.4.3. Разглеждане от Комисията на подадените нотификации
Комисията проверява всички нотификации, получени чрез приложението RAPEX, преди да ги предаде на държавите членки, за да гарантира тяхната правилност и пълнота.
[…]
3.4.3.5. Разследване (проучване)
Когато е необходимо, Комисията може да проведе разследване, за да прецени безопасността на даден продукт. Това разследване може да бъде проведено по-специално, когато има сериозни съмнения относно рисковете, пораждани от продукта, нотифициран чрез приложението RAPEX. Тези съмнения могат да възникнат при разглеждането на нотификация от Комисията или да бъдат сведени до знанието на Комисията от държава членка (напр. под формата на последваща нотификация) или от трета страна (напр. производител).
[…]
3.4.4. Одобряване и разпространение на нотификациите
В сроковете, посочени в допълнение 5 към настоящите насоки, Комисията одобрява и разпространява чрез приложението RAPEX всички нотификации, които при разглеждането са оценени като правилни и пълни.
[…]
3.4.5 Публикуване на нотификациите
3.4.5.1 Общо правило относно разкриването на информация
Обществеността има право да бъде информирана за продуктите, пораждащи риск. За изпълнението на това задължение Комисията публикува на уебсайта на RAPEX резюмета на новите нотификации.
По причини, свързани с външната комуникация, в бъдеще уебсайтът на RAPEX ще се нарича „Safety Gate“.
Държавите членки също предоставят на обществеността информация на националните езици за продуктите, пораждащи сериозен риск за потребителите, както и за мерките, предприети за отстраняването на този риск. Такава информация може да се разпространява чрез интернет, на хартиен носител, чрез електронните средства за масова информация и т.н.
Информацията, предоставяна на обществеността, представлява обобщение на подадена нотификация и включва по-специално информацията, даваща възможност за идентифициране на продукта, както и информацията за рисковете и мерките, предприети за предотвратяване или ограничаване на тези рискове. Комисията и държавите членки могат да решат да оповестят пред обществеността други елементи от нотификациите само когато, поради своя характер, въпросната информация не е поверителна (професионална тайна) и не е необходимо да бъде защитена.
[…]
3.4.6 Последващи действия спрямо нотификации
[…]
3.4.6.2 Цели на последващите действия
При получаване на нотификация съответната държава членка разглежда предоставената в нотификацията информация и предприема подходящи действия, за да:
а) установи дали продуктът е бил пуснат на пазара на нейна територия;
б) прецени какви превантивни или ограничителни мерки следва да се предприемат по отношение на нотифицирания продукт, открит на нейния пазар, като се вземат предвид мерките, предприети от нотифициращата държава членка, и всякакви особени обстоятелства, които биха оправдали различни видове мерки или липса на действие;
в) проведе допълнителна оценка на риска и изпитване на нотифицирания продукт, ако е необходимо;
г) да събере всякаква допълнителна информация, която би могла да е от полза на други държави членки (напр. информация за каналите за разпространение на нотифицирания продукт в други държави членки).
3.4.6.3 Техники за последващи действия
С цел да бъдат гарантирани резултатни и ефективни последващи действия, националните органи следва да прилагат най-добрите практики в областта на техниките за последващи действия, включително:
a) Проверки на пазара
Националните органи организират редовни (планирани и случайни) проверки на пазара, за да установят дали нотифицираните чрез приложението RAPEX потребителски продукти се предлагат на потребители. Когато държава членка е посочена като държава по местоназначение, се извършват засилени проверки на пазара, по-специално като се осъществява връзка с икономическия(ите) оператор(и), посочен(и) в нотификацията.
б) Сътрудничество със стопански сдружения
Когато е необходимо националните органи предоставят на стопанските сдружения прегледи на последните нотификации и се информират дали някой от нотифицираните продукти се произвежда или разпространява от членове на тези сдружения. Националните органи предоставят на стопанските субекти единствено обобщения на нотификациите — като седмичните прегледи, публикувани на уебсайта на RAPEX. Цялото съдържание на нотификациите не трябва да се предава на трети страни, тъй като част от информацията (напр. подробности от описанието на риска или информация за каналите за разпространение) често е поверителна и следва да бъде защитена.
в) Публикуване на данни от RAPEX в интернет или в други електронни и печатни средства за масова информация
Националните органи редовно осведомяват потребителите и стопанските субекти за потребителски продукти, нотифицирани чрез приложението RAPEX, посредством техните интернет страници и/или други медии, напр. като препращат потребителите и стопанските субекти към уебсайта на RAPEX. Публикуваната по този начин информация позволява на потребителите да проверяват дали притежават или използват продукти, представляващи риск, и често осигурява на органа полезна обратна информация.
[…]
3.4.7 Оттегляне/отстраняване на нотификации
3.4.7.1 Окончателно оттегляне на нотификация от приложението RAPEX
Нотификациите, разпространени чрез приложението RAPEX, се съхраняват в системата за неограничен период от време. Въпреки това в ситуациите, представени в настоящата точка, Комисията може окончателно да оттегли дадена нотификация от RAPEX.
3.4.7.1.1 Ситуации, в които е възможно оттегляне на представена или одобрена нотификация
а) Съществува доказателство, че един или повече от критериите за нотификация […] не са изпълнени и в резултат на това съответната нотификация е необоснована. Това по-специално касае случаи, при които е констатирано, че първоначалната оценка на риска е била извършена неправилно и че нотифицираният продукт не представлява риск. Обхващат се също ситуации, при които нотифицираните мерки са били успешно оспорени в съда или чрез други процедури и вече не са валидни.
[…]
3.4.7.1.2 Искане за постоянно или временно оттегляне от държавите членки
Комисията може да оттегля нотификации от RAPEX само по искане на нотифициращата държава членка, тъй като последната носи пълна отговорност за информацията, предавана чрез системата. Въпреки това останалите държави членки се насърчават да уведомяват Комисията за всякакви факти, които могат да оправдаят оттегляне или отстраняване.
[…]
3.4.7.2 Временно отстраняване на нотификация от уебсайта на RAPEX
3.4.7.2.1 Ситуации, при които е възможно временно отстраняване
Когато има основание за това, Комисията може временно да отстрани нотификация от уебсайта на RAPEX, по-специално когато нотифициращата държава членка има съмнения, че съдържащата се в дадена нотификация оценка на риска е била извършена неправилно и поради това нотифицираният продукт може да не представлява риск. Съответната нотификация може да бъде временно премахната от уебсайта на RAPEX, докато оценката на риска на нотифицирания продукт не бъде изяснена.
3.4.7.2.2 Искане за временно отстраняване от държавите членки
Комисията може временно да отстрани нотификации от приложението RAPEX само по искане на нотифициращата държава членка, тъй като последната носи пълна отговорност за информацията, предавана чрез приложението. Въпреки това останалите държави членки се насърчават да уведомяват Комисията за всякакви факти, които могат да оправдаят подобно отстраняване.
[…]“.
Австрийското право
22 Bundesgesetz, mit dem polizeiliche Bestimmungen betreffend pyrotechnische Gegenstände und Sätze sowie das Böllerschießen erlassen werden (Pyrotechnikgesetz 2010 — PyroTG 2010) [Федерален закон за въвеждане на полицейски разпоредби относно пиротехническите изделия и вещества и стрелбата с оръдие (Закон от 2010 г. за пиротехническите изделия — PyroTG 2010)] (BGBl. I, 131/2009), в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство (BGBl. I, 32/2018) (наричан по-нататък „PyroTG“), предвижда в член 27 („Надзор на пазара“):
„1. Компетентният орган е длъжен да осъществява надзор на пазара, за да гарантира, че на пазара се пускат и предоставят на разположение само пиротехнически изделия и комплекти пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на този федерален закон. Той има правомощието да извършва необходимите разследвания и действия в помещенията на икономическите оператори, и по-специално да влиза в производствени обекти, складове и други търговски помещения, да взима без заплащане проби и да прави справка в съответната търговска документация.
[…]“.
23 Член 27а („Надзорни мерки“) от PyroTG гласи:
„1. Надзорните мерки на компетентния орган по член 27 са разпореждания
[…]
3) за изземване.
2. Надзорните мерки съгласно параграф 1, точки 2 и 3 могат да бъдат взети от всеки компетентен орган, в чийто район на действие се пускат или предоставят на разположение пиротехнически изделия или комплекти пиротехнически изделия, които трябва да бъдат обект на такава мярка, с последици за дейността на икономическия оператор на цялата територия на федералната република“.
24 Bundesgesetz zum Schutz vor gefährlichen Produkten (Produktsicherheitsgesetz 2004 — PSG 2004) [Федерален закон за защита от опасни продукти (Закон от 2004 г. за безопасността на продуктите — PSG 2004)] (BGBl. I, 16/2005), в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство (BGBl. I, 32/2018), предвижда в член 10 („Оправомощаване за международен обмен на данни“):
„1. Федералният министър на социалната сигурност, поколенията и защитата на потребителите предоставя в определените срокове информация за опасните продукти и мерките по членове 11, 15 и 16 на органите, предвидени от международните договори. Това важи по-специално за процедурите за нотифициране съгласно членове 11 и 12 от Директива [2001/95] и членове 22 и 23 от Регламент [№ 765/2008].
[…]“.
25 Allgemeines Verwaltungsverfahrensgesetz 1991 (Общ закон от 1991 г. за административното производство) (BGBl. I, 51/1991), в редакцията му, в сила към момента на фактите по главното производство (BGBl. I 58/2018) (наричан по-нататък „AVG „), предвижда в член 8 („Заинтересовани лица, страни“):
„Лицата, които искат от административен орган да предприеме действия или които са засегнати от действията на такъв орган, имат качеството на заинтересовани лица и, ако участват по делото в качеството на лица с право на иск или правен интерес, имат качеството на страни“.
26 Член 17 („Достъп до преписката“) от AVG предвижда в параграф 1:
„Освен ако в административни разпоредби не е предвидено друго, страните могат да се запознаят пред административния орган с документите по тяхната преписка и на място сами да правят копия от цялата или част от преписката или на техни разноски да поискат да бъдат направени копия на цялата или на част от преписката. Когато административният орган, на когото е възложена преписката, води документите в нея в електронен формат, при поискване на страната може да бъде предоставен достъп до преписката във всякаква технически възможна форма“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
27 При извършването от LPD на действия по надзор на пазара съгласно член 27, параграф 1 от PyroTG по отношение дистрибутор на пиротехнически изделия се установява, че някои пиротехнически изделия, които се съхраняват от този дистрибутор, създават рискове за потребителите. Впоследствие LPD издава по отношение на посочения дистрибутор решение, с което забранява продажбата на съответните пиротехнически изделия и разпорежда тяхното изземване в съответствие с член 27а, параграф 1, точка 3 от PyroTG. Освен това LPD изпраща на Европейската комисия чрез националното звено за контакт на RAPEX три нотификации за посочените продукти (наричани по-нататък „съответните нотификации“).
28 Жалбоподателят в главното производство, Funke, установено в Полша дружество, е вносител на посочените в съответните нотификации продукти.
29 В отговор на искане на Funke за информация LPD запознава Funke с действията, предприети спрямо дистрибутор във връзка с посочените пиротехнически изделия.
30 С писмо от 30 април 2020 г. Funke подава до LPD искане съответните нотификации да бъдат допълнени, като се добавят партидните номера на разглежданите продукти, както и заявление за достъп съгласно член 17 от AVG до документите от процедурата по нотифициране на Комисията в рамките на RAPEX, и по-специално до оценката на равнището на риск на посочените продукти.
31 С решение от 29 юни 2020 г. LPD отхвърля заявлението за достъп на Funke като недопустимо, а искането му за допълване на съответните нотификации — като неоснователно.
32 Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена, Австрия) отхвърля жалбата на Funke срещу това решение. Този съд приема, че нотифицирането на Комисията чрез RAPEX е от категорията на реалните действия и следователно се отличава от административен акт (решение). Той постановява също, че съдебната защита, изисквана в съображение 37 от Директива 2001/95, по принцип е гарантирана с възможността за обжалване пред административните съдилища на административните актове, които са в основата на процедурата за нотифициране чрез RAPEX.
33 Освен това посоченият съд по същество счита, че нито австрийското право, нито Насоките за RAPEX дават основание да се заключи, че икономически оператор като Funke има право да подаде искане за допълването на нотификация чрез RAPEX и право на достъп до свързани с тази процедура документи, поради което исканията на Funke до LPD нямат правно основание и следователно са недопустими.
34 Жалбата, подадена от Funke срещу това решение пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд, Австрия), е отхвърлена от последния и препратена на Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия).
35 Впоследствие Funke подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция срещу решението на Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена). Според нея за целите на разглеждането на тази жалба е от определящо значение дали при липсата на разпоредба в австрийското право разпоредбите на правото на Съюза предоставят пряко на Funke правото да иска допълване на съответните нотификации. Тя счита, че от това право зависи и правото на Funke на достъп до поисканите от Funke документи.
36 При тези обстоятелства Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„Трябва ли
– Директива [2001/95], и по-специално член 12 от нея и приложение II към нея,
– Регламент [№ 765/2008], и по-специално членове 20 и 22 от него, както и
– Решение за изпълнение [2019/417] да се тълкуват в смисъл, че
1) от тези разпоредби пряко произтича правото на икономическия оператор да иска допълване на нотификация в RAPEX?
2) компетентна за вземането на решение по такова искане е [Комисията]?
или
3) компетентен за вземането на решение по такова искане е органът на съответната държава членка?
(При утвърдителен отговор на третия въпрос)
4) (националната) съдебна защита срещу такова решение е достатъчна, когато не се предоставя на всички, а само на засегнатия от (задължителната) мярка икономически оператор срещу предприетата от органа (задължителна) мярка?“.
По преюдициалните въпроси
По първите три въпроса
37 С първите си три въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 20 и 22 от Регламент № 765/2008, член 12 от Директива 2001/95 и приложение II към нея и Насоките за RAPEX (наричани по-нататък „приложимите за RAPEX правила“) трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на икономически оператор — чиито интереси могат да бъдат увредени от нотификация, извършена съгласно член 22 от този регламент от държава членка до Комисията — като вносителя на посочените в тази нотификация продукти, правото да поиска посочената нотификация да бъде допълнена и при утвърдителен отговор — дали разглеждането на това искане е от компетентността на държавата членка, извършила нотификацията, или на Комисията.
38 Най-напред следва да се отбележи, че в приложение на Директива 2013/29 предоставянето на пиротехнически изделия на пазара е обект на специална хармонизация на равнище Съюз. По-конкретно член 39 от тази директива уточнява процедурата при продуктите, представляващи риск на национално равнище. Освен това съгласно член 38, параграф 2 от посочената директива член 15, параграф 3 и членове 16—29 от Регламент № 765/2008 се прилагат и за пиротехническите изделия.
39 Съгласно член 20 от Регламент № 765/2008 държавите членки са длъжни да гарантират, че продуктите, които представляват сериозен риск, изискващ бърза намеса, се изземват, изтеглят или се забранява предоставянето им на пазара. Видно от член 21, параграф 2 от този регламент, такива мерки могат да бъдат обжалвани съгласно законодателството на съответната държава членка.
40 В приложение на член 22 от Регламент № 765/2008, когато предприеме или възнамерява да предприеме мерките, визирани в член 20 от този регламент, и счита, че причините, довели до тези мерки, надхвърлят нейната територия, държавата членка незабавно нотифицира Комисията за тези мерки чрез RAPEX.
41 Съгласно член 22, параграф 4 от Регламент № 765/2008 член 12, параграфи 2—4 от Директива 2001/95 се прилага mutatis mutandis за нотификациите, подадени до Комисията чрез RAPEX на основание член 22 от този регламент.
42 Досежно RAPEX е уместно да се уточни, че видно от член 12, параграф 3 от Директива 2001/95, действието ѝ е очертано от приложение II към нея. В допълнение, съгласно точка 8 от приложение II към тази директива Комисията подготвя и редовно актуализира насоките относно управлението на RAPEX от Комисията и държавите членки. Тези насоки за RAPEX се съдържат в приложението към Решение за изпълнение 2019/417.
43 Както е посочено в приложение II към Директива 2001/95, и по-специално в точка 2 от това приложение, RAPEX е система, която по същество цели бърз обмен на информация, в случай на сериозен риск, между държавите членки и Комисията.
44 От съображение 27 от Директива 2001/95, от съображение 30 от Регламент № 765/2008 и от част II, точка 1.1 от Насоките за RAPEX следва, че RAPEX има важна роля в областта на безопасността на продуктите и допълва други мерки, взети на национално равнище и на равнище Съюз, за да се гарантира висока степен на безопасност на продуктите в Съюза.
45 Освен това от съображения 11—13 от Решение за изпълнение 2019/417 и от част II, точка 1.1 от Насоките за RAPEX следва, че данните от RAPEX спомагат по-специално, от една страна, за предотвратяването и ограничаването на предлагането на пазара на нехранителни продукти, които пораждат сериозен риск за здравето и безопасността, както и, когато е приложимо, за други релевантни обществени интереси, и от друга страна, за осигуряването на последователно прилагане на изискванията на Съюза за безопасност на продуктите, а оттам и за безпрепятственото функциониране на единния пазар.
46 Що се отнася до нотифицирането съгласно член 22 от Регламент № 765/2008, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 29 от заключението си, RAPEX функционира на три етапа. Първо, когато са изпълнени условията по член 22 от Регламент № 765/2008, и по-специално когато компетентните органи на държава членка са приели ограничителни мерки по член 20 от този регламент, тези органи нотифицират Комисията за тези мерки чрез националното звено за контакт на RAPEX (етап на нотифициране). Второ, Комисията проверява тази нотификация и след това я изпраща на държавите членки, като наред с останалото публикува на уебсайта на RAPEX резюме на тази нотификация (етап на одобряване и разпространение). Трето, щом получат нотификация по RAPEX държавите членки разглеждат предоставената информация и предприемат подходящи мерки, за които уведомяват и Комисията (етап на последващи действия).
47 От приложимите за RAPEX разпоредби, и по-конкретно от Насоките за RAPEX, които съгласно точка 2 от част I са адресирани до компетентните органи на държавите членки, следва, че нотифициращата държава членка има централна роля в тази процедура както от процесуално-, така и от материалноправна гледна точка.
48 На първо място, наред със създаването на нотификация съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 и подаването ѝ до Комисията (вж. в частност част II, т. 3.3.1, 3.4.1.1 и 3.4.2 от Насоките за RAPEX), тази държава членка е длъжна да уведоми Комисията за всяко развитие, налагащо промени в изпратена в рамките на RAPEX нотификация (част II, т. 3.2.3 от Насоките за RAPEX). Освен това Комисията може да оттегли нотификация, която ѝ е изпратена чрез RAPEX, само по искане на нотифициращата държава членка (част II, т. 3.4.7.1.2 от Насоките за RAPEX). Същото важи за временното оттегляне на информация, разпространена на уебсайта на RAPEX (част II, т. 3.4.7.2.2 от Насоките за RAPEX).
49 На второ място, както следва от член 22, параграф 3 от Регламент № 765/2008, точка 3 от приложение II към Директива 2001/95 и точка 3.2.1 на част II от Насоките за RAPEX, при нотифицирането на Комисията чрез RAPEX нотифициращата държава членка трябва да предостави цялата налична информация, включително в частност информацията, позволяваща да се идентифицира продуктът, за който се отнася тази нотификация.
50 На трето място, съгласно част II, точка 5.1 от Насоките за RAPEX всяка държава членка е длъжна да създаде едно-единствено звено за контакт на RAPEX за работа с RAPEX на национално равнище. Видно от част II, точка 3.2.4 и точка 5.1.2, буква д) от Насоките за RAPEX, това национално звено за контакт проверява и потвърждава пълнотата на информацията, получена от компетентните органи, преди тя да бъде изпратена на Комисията чрез RAPEX.
51 На четвърто място, от приложимите за RAPEX правила, и по-конкретно от точка 10 от приложение II към Директива 2001/95 и от част II, точка 3.2.4 от Насоките за RAPEX, става ясно, че отговорност за предоставената на Комисията информация носи нотифициращата държава членка. Ето защо Насоките за RAPEX изискват нотифициращата държава членка да гарантира точността на всички данни, предоставяни чрез RAPEX, така че да се избегне евентуално объркване с подобни продукти от същата категория или вид, които се предлагат на пазара в Съюза (вж. част II, т. 3.2.4. от на Насоките за RAPEX).
52 Както се вижда от точка 5 от приложение II към Директива 2001/95 и от част II, точки 3.4.3 и 3.4.4 от а Насоките за RAPEX, от своя страна Комисията е длъжна във възможно най-кратък срок да извърши проверка на всяка нотификация, за да се увери, че тя е правилна и пълна, тя одобрява нотификациите, счетени за правилни и пълни, и ги разпространява чрез RAPEX до държавите членки, Освен това съгласно част II, точка 3.4.5.1 от Насоките за RAPEX Комисията публикува на уебсайта RAPEX резюме на новите нотификации.
53 Съгласно част II, точка 3.2.4 от Насоките за RAPEX никое действие на Комисията, като одобряването и разпространението на нотификациите чрез RAPEX и публикуването им на уебсайта RAPEX, не предполага поемане на отговорност от тази институция за предадената информация. Както вече бе споменато в точка 48 от настоящото решение, от част II, точки 3.4.7.1.2 и 3.4.7.2.2 от тези насоки следва също, че предвид пълната отговорност, която носи нотифициращата държава членка, Комисията може окончателно или временно да оттегли дадена нотификация само по искане на тази държава членка.
54 При тези обстоятелства се налага изводът, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 39—42 от заключението си, че макар приложимите за RAPEX правила да възлагат на Комисията задължението да провери нотификациите, изпратени от нотифициращата държава членка, за да се увери, че те са правилни и пълни, тази проверка не замества задължението на въпросната държава членка да следи за правилността и пълнотата на нотификацията, извършена чрез RAPEX.
55 Ето защо от тълкуването на член 22 от Регламент № 765/2008 във връзка с приложение II към Директива 2001/95 и с Насоките за RAPEX следва, че посочената държава членка продължава да носи отговорност за нотифицираните данни, докато нотификацията относно някои продукти се намира в RAPEX, и че тя трябва да информира Комисията за всяко развитие, налагащо промени в тази нотификация.
56 Първите три въпроса на запитващата юрисдикция се вписват именно в този контекст.
57 В тази насока следва да се отбележи, че от част II, точка 3.3.1 от Насоките за RAPEX изрично следва, че икономическите оператори не участват пряко в подаването на нотификации в рамките на RAPEX. В това отношение следва да се уточни, че съгласно както член 3, точка 12 от Директива 2013/29, така и член 2, точка 7 от Регламент № 765/2008, вносителят на съответните продукти попада в обхвата на понятието „икономически оператор“.
58 Освен това задължението на икономическите оператори, в съответствие с част II, точка 3.3.1 от Насоките за RAPEX, незабавно да информират компетентните органи на всички държави членки, в които се разпространява свързан с риск продукт, или възможността им да сведат до знанието на Комисията, в качеството ѝ на трето лице, обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че съществуват сериозни съмнения за рисковете, породени от нотифицирания продукт, в съответствие с част II, точка 3.4.3.5 от Насоките за RAPEX, също не им предоставят статут на страна в процедурата по нотифициране чрез RAPEX.
59 Следва обаче да се отчита фактът, че както бе посочено в точки 47—55 от настоящото решение, приложимите за RAPEX правила възлагат на нотифициращата държава членка множество задължения относно съдържанието на нотификацията, извършена от тази държава членка на основание член 22 чрез RAPEX, сред които е задължението да посочи данните, позволяващи да се идентифицира нотифицираният продукт.
60 Съгласно формуляра за нотификация, посочен в Насоките за RAPEX, определена информация относно продукта — включително вид/номер на модела, партиден номер/баркод и описание на продукта и опаковката — е определена като задължителни полета, което означава, че по принцип последните трябва да бъдат попълнени (вж. част III от приложение 1 към Насоките за RAPEX).
61 Както става ясно от част II, точка 3.2.1, буква а) от Насоките за RAPEX, подробното и точно идентифициране на продукта е ключов елемент за надзора на пазара и правоприлагането, тъй като то позволява на националните органи да идентифицират нотифицирания продукт, да го разграничат от други продукти от същия или подобен вид или категория, които са налични на пазара, да го открият на пазара и да предприемат или договорят подходящи мерки.
62 Както е подчертано в Насоките за RAPEX, за тази цел нотификациите, изпратени на Комисията чрез RAPEX, следва да са възможно най-пълни и всички полета на формуляра за нотификация следва да са попълнени с необходимите данни. Когато тези данни не са налични към момента на подаване на нотификацията, това следва да бъде ясно посочено и обяснено, а след като информацията стане налична, нотифициращата държава членка трябва да актуализира нотификацията (вж. част II, т. 3.2.2 от Насоките за RAPEX).
63 Също така трябва да се припомни, че съгласно част II, точка 3.2.3 от Насоките за RAPEX нотифициращата държава членка е длъжна да уведоми Комисията за всяко развитие, налагащо промени в нотификация, изпратена чрез RAPEX.
64 Следователно, както по същество подчертава Комисията в писменото си становище, приложимите за RAPEX правила задължават нотифициращата държава членка да се увери, че са предадени възможно най-точните и пълни данни, което позволява идентифицирането на продуктите, за които се отнася нотификацията, извършена в рамките на RAPEX, а ако не е така, да коригира тези данни или да ги допълни, така че да могат да бъдат постигнати преследваните цели, сред които е ефективният контрол за безопасност на продуктите.
65 Досежно пиротехническите изделия следва да се уточни, че подробното и точно описание на тези изделия, когато те са нотифицирани на Комисията чрез RAPEX, е ключов елемент и за да могат да бъдат те разграничени от изделията, които отговарят на изискванията на Директива 2013/29 и които следователно трябва да могат да се движат свободно във вътрешния пазар.
66 Освен това трябва да се отбележи, че описанието на пиротехническите изделия, визирани в разпространена чрез RAPEX нотификация, чието съдържание не е съобразено с приложимите за тази система правила, може да затрудни или да направи по-непривлекателни свързаните с тези изделия икономически дейности на икономически оператор като вносителя на въпросните изделия, и то евентуално отвъд необходимото за постигането на защитата на обществените интереси, посочени в Директива 2013/29, като защитата на човешкото здраве и обществената сигурност или защитата и безопасността на потребителите.
67 Всъщност, макар разпространяването от Комисията до другите държави членки на нотификация, извършена в рамките на RAPEX от държава членка съгласно член 22 от Регламент № 765/2008, да не засяга пряко предоставянето на пазара на визираните продукти и следователно да няма преки обвързващи последици за икономически оператор като вносителя на визираните продукти — такива последици произтичат било от мерките, предприети или планирани от нотифициращата държава членка в съответствие с член 20 от Регламент № 765/2008, било от превантивните или ограничителни мерки, взети от другите държави членки в отговор на нотификация, извършена чрез RAPEX — трябва да се припомни, че съгласно част II, точка 3.4.5.1 от Насоките за RAPEX на уебсайта на RAPEX се публикува резюме на всяка нова нотификация. Тази публикация, предназначена за обществеността, на ключова информация за съответните продукти, част от която е информацията за вида/номера на модела, партидния номер/баркод, описанието на продукта и на опаковката, може да разубеди дистрибуторите да продават тези продукти, а крайните потребители — да ги купуват.
68 Освен това съгласно точка 6 от приложение II към Директива 2001/95 и част II, точка 3.4.6 от Насоките за RAPEX държавите членки, адресати на разпространени чрез RAPEX нотификации, са длъжни да осигурят подходящи последващи действия във връзка с тях, като използват някои техники, като например проверки на пазара, сътрудничество със стопански сдружения и разпространение на данни от RAPEX сред потребителите и предприятията. Така тези мерки засилват възпиращия ефект, произтичащ от публикуването на уебсайта RAPEX на резюмета на новите нотификации.
69 Оттук следва, че икономическите оператори, които доказано упражняват дейността си във връзка с продукти, посочени в разпространена чрез RAPEX нотификация, като вносителите на тези продукти, могат да бъдат увредени от нотификация, която е неправилна или непълна по силата на приложимите за RAPEX правила, които уреждат идентифицирането на нотифицирани продукти.
70 Налага се изводът, че приложимите за RAPEX правила, които възлагат на нотифициращата държава членка задължението да гарантира, че нотификацията, извършена съгласно член 22 от Регламент № 765/2008, е правилна и възможно най-пълна, по-специално що се отнася до данните, които се изискват за да бъдат идентифицирани визираните продукти, и евентуално за нейното коригиране или допълване, са достатъчно ясни и точни, за да имат икономическите оператори, които могат да бъдат увредени поради непълнотата на нотификация, разпространена чрез RAPEX, в резултат от идентифицирането в недостатъчна степен на посочените в нея продукти, като вносителя на тези продукти, право да изискват тези правила да бъдат спазвани.
71 Както следва от точки 47—55 от настоящото решение, разглеждането на всяко съответно искане на посочените икономически оператори е задължение на компетентните органи на нотифициращата държава членка, която има централна роля в рамките на процедурата на RAPEX и продължава да носи отговорност за нотифицираните данни, докато нотификацията относно някои продукти се намира в RAPEX.
72 С оглед на изложеното дотук на първите три въпроса следва да се отговори, че приложимите за RAPEX правила трябва да се тълкуват в смисъл, че предоставят на икономически оператор — чиито интереси могат да бъдат увредени от нотификация, извършена съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 от държава членка до Комисията — като вносителя на посочените в тази нотификация продукти, правото да поиска от компетентните органи на нотифициращата държава членка да бъде допълнена посочената нотификация.
По четвъртия въпрос
73 С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали приложимите за RAPEX правила, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват в нотифициращата държава членка да се предостави ефективна съдебна защита на икономически оператор като вносителя на продуктите, посочени в извършена съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 нотификация, който не е адресат на мярката, стояща в основата на тази нотификация, и който счита, че неговите интереси могат да бъдат увредени поради непълнотата на споменатата нотификация.
74 Най-напред следва да се припомни, че видно от отговора на първите три въпроса, по силата на приложимите за RAPEX правила икономическите оператори — които могат да бъдат увредени поради непълнотата на нотификация, извършена от държава членка съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 и разпространена чрез RAPEX, която непълнота следва по-специално от идентифицирането в недостатъчна степен на посочените в нотификацията продукти — като вносителя на тези продукти, имат право да изискват от компетентните органи на нотифициращата държава членка изпълнението на съответните задължения на тази държава членка, и следователно за тази цел черпят права от правото на Съюза.
75 Съгласно постоянната съдебна практика, когато прилагат правото на Съюза, държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47, първа алинея от Хартата, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 10 февруари 2022 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Давностен срок), C‑219/20, EU:C:2022:89, т. 42 и цитираната съдебна практика).
76 След като процедурата по нотифициране чрез RAPEX е уредена от правото на Съюза, всъщност нотификацията, извършена от държава членка съгласно член 22 от Регламент № 765/2008, съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, което означава, че член 47 от Хартата е приложим (вж. по аналогия решение от 11 ноември 2021 г., Гаванозов II, C‑852/19, EU:C:2021:902, т. 29 и цитираната съдебна практика).
77 Ето защо икономическите оператори — които могат да бъдат увредени поради непълнотата на нотификация, извършена от държава членка съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 и разпространена чрез RAPEX, която непълнота следва от идентифицирането в недостатъчна степен на посочените в нотификацията продукти — като вносителя на тези продукти, трябва да имат възможността не само да оспорят такава нотификация пред компетентните национални органи на посочената държава членка, но и евентуално да сезират компетентните национални юрисдикции, ако считат, че са били нарушени релевантните правила от правото на Съюза.
78 Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на правна уредба на Съюза, по силата на принципа на процесуална автономия на държавите членки вътрешният правен ред на всяка от тях следва да определи процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 14 юни 2017 г., Online Games и др., C‑685/15, EU:C:2017:452, т. 59 и цитираната съдебна практика, и от 15 юли 2021 г., FBF, C‑911/19, EU:C:2021:599, т. 62 и 63).
79 В случая от представената на Съда преписка е видно, че Funke е оспорило пред Verwaltungsgericht Wien (Административен съд Виена) решението на LPD, с което се отхвърля като неоснователно искането му за допълване на съответните нотификации, и че същият съд е отхвърлил това искане като недопустимо поради липсата на правно основание за него.
80 При тези условия запитващата юрисдикция следва да тълкува австрийското право по такъв начин, че правата, посочени в точка 77 от настоящото решение, да бъдат гарантирани.
81 С оглед на изложеното дотук на четвъртия въпрос следва да се отговори, че приложимите за RAPEX правила във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че икономически оператор като вносителя на продуктите, посочени в извършена съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 нотификация, който не е адресат на мярката, стояща в основата на нотификацията, и чиито интереси могат да бъдат увредени поради непълнотата на споменатата нотификация, трябва да разполага с правно средство за защита в нотифициращата държава членка, с което да накара същата да изпълни съответните си задължения.
По съдебните разноски
82 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разноските, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
1) Членове 20 и 22 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, член 12 от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите, изменена с Регламент № 765/2008, и приложение II към нея, и приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/417 на Комисията от 8 ноември 2018 година за въвеждане на насоки за управлението на системата на Европейския съюз за бърз обмен на информация „RAPEX“, създадена съгласно член 12 от Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите, и нейната система за нотифициране,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
предоставят на икономически оператор — чиито интереси могат да бъдат увредени от нотификация, извършена съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 от държава членка до Комисията — като вносителя на посочените в тази нотификация продукти, правото да поиска от компетентните органи на нотифициращата държава членка да бъде допълнена посочената нотификация.
2) Членове 20 и 22 от Регламент (ЕО) № 765/2008, член 12 от Директива 2001/95, изменена с Регламент № 765/2008, и приложение II към нея, и приложението към Решение за изпълнение 2019/417, разглеждани през призмата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
икономически оператор като вносителя на продуктите, посочени в извършена съгласно член 22 от Регламент № 765/2008 нотификация, който не е адресат на мярката, стояща в основата на нотификацията, и чиито интереси могат да бъдат увредени поради непълнотата на споменатата нотификация, трябва да разполага с правно средство за защита в нотифициращата държава членка, с което да накара същата да изпълни съответните си задължения.
Подписи