Съединени дела С‑924/19 PPU и С‑925/19 PPU
FMS и др.
срещу
Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság
и
Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság
(преюдициални запитвания,
отправени от Szegedi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)
Решение на Съда (голям състав) от 14 май 2020 година
„Преюдициално запитване — Политика в областта на убежището и имиграцията — Директива 2013/32/ЕС — Молба за международна закрила — Член 33, параграф 2 — Основания за недопустимост — Член 40 — Последващи молби — Член 43 — Процедури на границата — Директива 2013/33/ЕС — Член 2, буква з) и членове 8 и 9 — Задържане —Законосъобразност — Директива 2008/115/ЕС — Член 13 — Ефективни правни средства за защита — Член 15 — Задържане — Законосъобразност — Право на ефективни правни средства за защита — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип на предимство на правото на Съюза“
1. Преюдициални въпроси — Спешно преюдициално производство — Условия — Лишено от свобода лице — Понятие — Гражданин на трета страна, който продължава да бъде задържан в транзитна зона — Неразривно свързано с отговорите на преюдициалните въпроси квалифициране на такова продължаване на задържането — Решаване на спора, което може да има значение за продължаване на задържането в транзитната зона — Прилагане на спешното преюдициално производство
(член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз, член 107 от Процедурния правилник на Съда, Директиви 2008/115, 2013/32 и 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 99—103 и 107)
2. Преюдициални въпроси — Спешно преюдициално производство — Условия — Граждани на трети страни, срещу които са издадени решения за връщане, които могат да бъдат приведени в изпълнение — Опасност от нарушение на правото на убежище и опасност от нечовешко или унизително отношение — Решаване по спора, което може да има значение за съдебния контрол върху решенията за връщане — Прилагане на спешното преюдициално производство
(член 18 и член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз, член 107 от Процедурния правилник на Съда, Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 104, 105 и 107)
3. Преюдициални въпроси — Спешно преюдициално производство — Условия — Ненавършило пълнолетие дете — Опасност от непоправимо увреждане на развитието на детето — Решаване на спора, което може да има значение за пораждащото тази опасност положение — Прилагане на спешното преюдициално производство
(член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз, член 107 от Процедурния правилник на Съда)
(вж. т. 106 и 107)
4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Решение за връщане — Понятие — Решение за изменение на страната на връщане, посочена в предишно решение за връщане — Включване
(член 3, точка 4 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 116—119)
5. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Обжалване на решение за връщане — Понятие — Съдебно производство, което може да бъде образувано от прокуратурата, която разполага с правомощие за общ надзор за законосъобразност на решенията за връщане — Изключване — Право на ефективна съдебна защита — Обхват — Способ за обжалване, който трябва да може да бъде упражнен от адресата на решението за връщане
(член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 125)
6. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Обжалване на решение за връщане или решение за извеждане — Право на ефективна съдебна защита — Обхват — Обжалване на административно решение за връщане, с което се изменя първоначалната страна на връщане — Национална правна уредба, която възлага изключителната компетентност за разглеждане на тази жалба на административен орган, неотговарящ на изискването за независимост, с което се характеризират съдебните органи — Липса на способи за съдебна защита срещу решенията на такъв орган —Недопустимост — Задължения и правомощия на националния съд — Задължение да се обяви за компетентен да разгледа посочената жалба — Задължение да остави без приложение всяка национална разпоредба, която противоречи на правото на Съюза
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 13, параграф 1 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 126—134, 137, 144, 147, т. 1 от диспозитива)
7. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Принцип за независимост на съдебната власт — Обхват
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 135 и 136)
8. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура за разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима — Мотиви — Наличие на сигурна трета страна — Наличие на първа страна на убежище — Молба, подадена от лице, което е преминало през трета страна, която му осигурява достатъчна степен на закрила или в която то не е било подложено на преследване или на опасност от тежки посегателства — Изключване
(член 33 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 149, 151, 160, 161, 164, 165, т. 2 от диспозитива)
9. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима — Основание — Наличие на сигурна трета страна — Понятие за сигурна трета страна — Изискване за достатъчна връзка между кандидата и съответната трета страна — Транзитно преминаване на кандидата през посочената страна — Липса на достатъчна връзка
(член 33, параграф 2, буква в) и член 38, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 152, 153, 156—159)
10. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Отхвърляне на молба за международна закрила като очевидно недопустима — Отхвърляне, потвърдено с окончателно съдебно решение, на основание за недопустимост, което противоречи на правото на Съюза — Задължение за органа, който е компетентен да разгледа молбата, да я преразгледа служебно, за да вземе предвид констатирано с решение на Съда противоречие с правото на Съюза — Липса
(член 4, параграф 3 ДЕС, член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 33 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 189, 190, т. 3 от диспозитива)
11. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Процедура по разглеждане на молба за международна закрила — Молба, за която държавите членки могат да приемат, че е недопустима — Основание — Последваща молба, в която не са изложени нови елементи или факти — Понятие за нов елемент — Решение на Съда, с което се констатира противоречие с правото на Съюза на основанието за недопустимост, на което първоначалната молба за международна закрила е окончателно отхвърлена — Включване — Обхват
(член 2, буква р) и член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 191—203, т. 3 от диспозитива)
12. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33 — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Понятие за задържане по смисъла на тези две директиви — Сходен смисъл — Принудителна мярка, която лишава кандидата от свободата му на придвижване и го изолира от останалата част от населението, като го задължава да остане в ограничен и затворен периметър
(членове 15 и 16 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, член 2, буква з) от и Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 216—225)
13. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33 — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Понятие за задържане по смисъла на тези две директиви — Задължение на гражданин на трета страна да остане в транзитна зона — Включване — Условия
(Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 226—231, т. 4 от диспозитива)
14. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Директива 2013/32 — Член 43 — Специални процедури, които държавите членки могат да предвидят на границите си или в транзитните си зони — Задържане на кандидат за международна закрила в транзитна зона в рамките на такава процедура — Допустимост — Ограничение — Максимален срок на задържането — Срок от четири седмици, считано от датата на подаване на молбата за международна закрила — Обстоятелства, при които пристигат голям брой кандидати — Липса на значение
(член 31, параграф 8, членове 33 и 43 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 235—248, т. 5 от диспозитива)
15. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището —Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33 — Задържане — Мотиви — Кандидат за международна закрила, който не може да задоволява потребностите си — Изключване — Основание, засягащо спазването на материалните условия на приемане, които трябва да бъдат признати на посочения кандидат
(член 8, параграф 3, първа алинея и член 17, параграф 3 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 250, 251, 253—256, т. 6 от диспозитива)
16. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33 — Гаранции, предоставяни на задържаните кандидати — Обхват — Задължение за разглеждане на необходимостта и пропорционалността на мярка за задържане и за приемане на мотивирано решение, с което се разпорежда това задържане — Задължение на държавите членки да предвидят съдебен контрол за законосъобразност на мярка за задържане
(член 8, параграфи 2 и 3 и член 9, параграфи 2, 3 и 5 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 257—261, 266, т. 6 от диспозитива)
17. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила — Директива 2013/33 — Гаранции, предоставяни на задържаните кандидати — Обхват — Максимален срок на задържането — Задължение за определяне на максимален срок — Липса — Условия
(член 9, параграф 1 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 262—266, т. 6 от диспозитива)
18. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Основание — Гражданин на трета страна, който с поведението си заплашва да осуети изпълнението на решението за връщане под формата на извеждане — Понятие — Гражданин на трета страна, срещу когото има издадено решение за връщане и който не може да задоволява потребностите си — Изключване
(член 15, параграф 1 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 268—272, 281, т. 7 от диспозитива)
19. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Задължение за разглеждане на необходимостта и пропорционалността на мярка за задържане и за приемане на мотивирано решение, с което се разпорежда това задържане — Задължение на държавите членки да предвидят съдебен контрол за законосъобразност на мярка за задържане
(член 15, параграфи 1—3 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 273—277, 281, т. 7 от диспозитива)
20. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Максимален срок на задържането — Срок от осемнадесет месеца — Последица от изтичането на този срок — Задължение за незабавно освобождаване на задържаното лице
(член 15, параграфи 1 и 4—6 от Директива на Европейския парламент и на Съвета 2008/115)
(вж. т. 278—281, т. 7 от диспозитива)
21. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Национална правна уредба, която не предвижда съдебен контрол върху мярка за задържане на кандидат за международна закрила или гражданин на трета страна, срещу когото е издадено решение за връщане — Недопустимост — Задължения и правомощия на националния съд — Задължение да се обяви за компетентен да разгледа законосъобразността на такава мярка — Задължение да се остави без приложение всяка национална разпоредба, която противоречи на правото на Съюза — Правомощие да замести със своето решение решението на административния орган, който е разпоредил посоченото задържане — Правомощие да постанови незабавно освобождаване на задържаните лица в случай на незаконосъобразност на мярката за задържане
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 15, параграф 2 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета и член 9, параграф 3 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 290—294, 301, т. 8 от диспозитива)
22. Държави членки — Задължения — Установяване на правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита — Обжалване на решенията, свързани с предоставяне на материалните условия на приемане на кандидатите за международна закрила — Задължение за въвеждане на способ за защита, позволяващ на кандидат, който вече не е задържан, да се позове на правото си на настаняване — Национална правна уредба, която не предвижда съдебен контрол по отношение на това право — Недопустимост — Задължения и правомощия на националния съд — Задължение да се обяви за компетентен да разгледа жалбата, която има за цел да гарантира това право — Правомощие за приемане на временни мерки
(член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз, членове 17 и 26 от Директива 2013/33 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 296—299, 301, т. 8 от диспозитива)
Резюме
Настаняването на кандидатите за убежище или на гражданите на трети страни, срещу които е издадено решение за връщане, в транзитната зона Рьоске на сръбско-унгарската граница, трябва да бъде квалифицирано като „задържане“. Ако в резултат от съдебния контрол за законосъобразност на такова задържане се установи, че засегнатите лица са били задържани без валидно основание, сезираната юрисдикция трябва да ги освободи незабавно.
В решение Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság (С‑924/19 PPU и С‑925/19 PPU), постановено на 14 май 2020 г. в рамките на спешно преюдициално производство, голям състав на Съда се произнася по редица въпроси относно тълкуването на Директива 2008/115(1) (наричана по-нататък „Директивата за връщането“), Директива 2013/32(2) (наричана по-нататък „Директивата за процедурите“) и Директива 2013/33(3) (наричана по-нататък „Директивата за приемането“) във връзка с унгарската правна уредба относно правото на убежище и връщането на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой.
В случая афганистански (дело С‑924/19 PPU) и ирански граждани (дело С‑925/19 PPU), пристигнали в Унгария през Сърбия, подават молби за убежище в транзитната зона Рьоске, разположена на сръбско-унгарската граница. На основание на унгарското право тези молби са отхвърлени като недопустими и са издадени решения за връщане към Сърбия. Сърбия обаче отказва да приеме обратно заинтересованите лица на своята територия, с мотива че не са изпълнени условията, предвидени в сключеното със Съюза Споразумение за обратно приемане(4). Вследствие на това решение на Сърбия унгарските власти не пристъпват към разглеждане по същество на посочените по-горе молби, а изменят страната на връщане, определена в първоначалните решения за връщане, като я заместват със съответната страна на произход на заинтересованите лица. Тогава последните подават възражение срещу решенията за изменение, което е отхвърлено. Заинтересованите лица сезират унгарска юрисдикция макар такова средство за защита да не е предвидено в унгарското право като искат тя да отмени решенията, с които се отхвърля възражението им срещу решенията за изменение, и да разпореди на органа по въпросите на убежището да проведе ново производство за убежище. Те подават също искове за установяване на неправомерно бездействие, свързано с тяхното настаняване и държане в транзитната зона Рьоске. Всъщност първоначално те са задължени да стоят в сектора на тази транзитна зона, отреден за кандидатите за убежище, а няколко месеца по-късно в сектора ѝ, отреден за граждани на трети страни, чиято молба за убежище е отхвърлена, където се намират понастоящем.
На първо място, Съдът разглежда положението на заинтересованите лица в транзитната зона Рьоске от гледна точка на правилата, регламентиращи както задържането на кандидатите за международна закрила (Директиви за процедурите и за приемането), така и положението на незаконно пребиваващите граждани на трети страни (Директива за връщането). В това отношение Съдът най-напред постановява, че настаняването на заинтересованите лица в тази транзитна зона трябва да се счита за мярка за задържане. Той стига до този извод, като уточнява, че понятието „задържане“, което има едно и също значение в контекста на отделните цитирани по-горе директиви, означава принудителна мярка, която предполага лишаване, а не просто ограничаване на свободата на придвижване на заинтересованото лице, и го изолира от останалата част от населението, като го задължава да се намира постоянно в ограничен и затворен периметър. Според Съда условията в транзитната зона Рьоске са сходни с лишаване от свобода, тъй като по-специално заинтересованите лица не могат да напуснат тази зона доброволно по законосъобразен начин в никоя посока. В частност, те не могат да я напуснат в посока Сърбия, доколкото такъв опит би бил счетен, от една страна, за незаконен от сръбските власти и поради това би ги изложил на санкции, а от друга страна, би могъл да ги лиши от всичките им шансове да получат статут на бежанец в Унгария.
По-нататък Съдът разглежда съответствието на това задържане с изискванията, наложени от правото на Съюза. Във връзка с изискванията за задържане Съдът постановява, че по силата съответно на член 8 от Директивата за приемането и на член 15 от Директивата за връщането нито кандидат за международна закрила, нито гражданин на трета страна, срещу когото има издадено решение за връщане, може да бъде задържан само защото не може да задоволява потребностите си. Съдът добавя, че членове 8 и 9 от Директивата за приемането и член 15 от Директивата за връщането не допускат съответно кандидат за международна закрила или гражданин на трета страна, срещу когото има издадено решение за връщане, да бъдат задържани без предварително да е прието мотивирано решение, разпореждащо задържането, и без да са разгледани необходимостта и пропорционалността на такава мярка.
Съдът прави уточнения и относно изискванията за продължаването на задържането, и по-специално относно срока за задържане. Относно кандидатите за международна закрила той приема, че член 9 от Директивата за приемането не задължава държавите членки да определят максимална продължителност на задържането. При все това тяхното национално право трябва да гарантира, че задържането продължава само докато е приложимо основанието за него, както и че административните процедури, свързани с това основание, се изпълняват надлежно. Когато става въпрос обаче за граждани на трети страни, срещу които е издадено решение за връщане, от член 15 от Директивата за връщането следва, че тяхното задържане, дори и когато е удължено, не може да надхвърля осемнадесет месеца и може да продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури.
Освен това в особения случай на задържане на кандидат за международна закрила в транзитна зона следва да се има предвид и член 43 от Директивата за процедурите. От тази разпоредба следва, че държавите членки могат да задължат кандидат за международна закрила да остане на тяхна граница или в някоя от техните транзитни зони, за да проверят по-специално дали молбата на този кандидат не е недопустима, преди да се произнесат относно правото му да влезе на тяхната територия. Решението обаче трябва да бъде взето в четириседмичен срок, като в противен случай съответната държава членка трябва да предостави на кандидата право да влезе на нейната територия и да разгледа молбата му по общия ред. При това положение, макар в рамките на процедурата по този член 43 държавите членки да могат да задържат пристигналите на границите им кандидати за международна закрила, това задържане при никакви обстоятелства не може да надхвърли четири седмици, считано от датата на подаване на молбата.
Накрая, Съдът постановява, че законосъобразността на мярка за задържане, каквато е задържането на лице в транзитна зона, трябва да може да подлежи на съдебен контрол на основание съответно член 9 от Директивата за приемането и член 15 от Директивата за връщането. При това положение, ако липсват национални разпоредби, които да предвиждат такъв контрол, принципът на предимство на правото на Съюза и правото на ефективна съдебна защита задължават националната юрисдикция да обяви, че е компетентна да се произнесе по този въпрос. Нещо повече, ако след като направи проверка установи, че разглежданата мярка за задържане противоречи на правото на Съюза, националната юрисдикция трябва да може да замести решението на наложилия я административен орган със свое решение и да постанови засегнатите лица да бъдат освободени незабавно или евентуално да наложи алтернативна на задържането мярка.
Освен това кандидатът за международна закрила, чието задържане е прието за незаконосъобразно и е прекратено, трябва да може да се позове на материалните условия на приемане, на които има право по време на разглеждане на неговата молба. По-специално от член 17 от Директивата за приемането се установява, че ако не разполага със средства за издръжка, той има право или да получи финансова помощ, която да му позволи да си осигури настаняване, или да му бъде предоставено настаняване в натура. От тази гледна точка член 26 от Директивата за приемането налага този кандидат да може да сезира юрисдикция с искане да гарантира това му право на настаняване, като тази юрисдикция трябва да може да налага временни мерки, докато постанови окончателното си решение. Ако никоя друга юрисдикция не е компетентна по силата на националното право, принципът на предимство на правото на Съюза и правото на ефективна съдебна защита в тази хипотеза също налагат на сезираната юрисдикция да обяви, че е компетентна да разгледа жалбата, която има за цел да гарантира това право на настаняване.
На второ място, Съдът се произнася по компетентността на националната юрисдикция да разгледа жалбата на заинтересованите лица за отмяна на решенията, с които е отхвърлено тяхното възражение срещу изменението на страната на връщане. В това отношение Съдът отбелязва, че решение, с което се изменя страната на връщане, посочена в първоначалното решение за връщане, е толкова съществено, че трябва да се счита за ново решение за връщане. При това положение по силата на член 13 от Директивата за връщането адресатите на такова решение трябва да разполагат срещу него с ефективно средство за защита, което трябва да е и в съответствие с правото на ефективна съдебна защита, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). В това отношение Съдът припомня, че макар държавите членки да могат да предвидят решенията за връщане да се обжалват пред органи, които не са съдебни, все пак адресатът на решение за връщане, издадено от административен орган, трябва да може на определен етап от процедурата да обжалва неговата законосъобразност пред най-малко една съдебна инстанция. В случая Съдът изтъква, че заинтересованите лица са можели да обжалват решенията на органа по въпросите на чужденците, с които е изменена страната на връщане, само чрез подаване на възражение пред органа по въпросите на убежището, без да е гарантиран какъвто и да било последващ съдебен контрол. Последният орган, който е подчинен на министъра, отговарящ за полицейските части, спада към изпълнителната власт, поради което не отговаря на изискването за независимост, на което трябва да отговаря един съд по смисъла на член 47 от Хартата. При тези обстоятелства принципът на предимство на правото на Съюза и правото на ефективна съдебна защита налагат на сезираната национална юрисдикция да се обяви за компетентна да разгледа жалбата, с която се оспорва решение за връщане, което изменя първоначалната страна на връщане, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, която би ѝ забранила това.
На трето място, Съдът разглежда предвиденото в унгарската правна уредба основание за недопустимост, на което са отхвърлени молбите за убежище. Тази правна уредба позволява такова отхвърляне, когато кандидатът е пристигнал в Унгария от страна, която е квалифицирана като „сигурна транзитна страна“, в която не е изложен на преследване или на опасност от тежки посегателства, или в която е осигурена достатъчна степен на закрила. Като припомня скорошната си практика(5), Съдът потвърждава, че такова основание противоречи на член 33 от Директивата за процедурите, а след това уточнява последиците от това за процедурата за предоставяне на убежище, доколкото отхвърлянето на молбите за убежище на заинтересованите лица на това неправомерно основание вече е потвърдено с окончателно съдебно решение. Според Съда в такъв случай от Директивата за процедурите, разглеждана във връзка по-конкретно с член 18 от Хартата, който гарантира правото на убежище, следва, че органът, който е отхвърлил молбите за убежище, не е длъжен да ги преразгледа служебно. Заинтересованите лица винаги могат обаче да подадат нова молба, която ще бъде квалифицирана като „последваща молба“ по смисъла на Директивата за процедурите. С оглед на това, макар член 33 от тази директива да предвижда, че последваща молба, в която не са представени нови елементи или факти, може да бъде приета за недопустима, наличието на решение на Съда, което установява, че основание за недопустимост, предвидено от национална правна уредба, противоречи на правото на Съюза, трябва да се счита за нов елемент. Освен това в по-общ план Съдът постановява, че основанието за недопустимост, предвидено в член 33 от тази директива, не се прилага, когато органът по въпросите на убежището констатира, че окончателното отхвърляне на първата молба за убежище е в противоречие с правото на Съюза. Тази констатация се налага във всички случаи като настоящия, когато противоречието произтича от решение на Съда или е било установено инцидентно от национална юрисдикция.