Жалба, подадена на 13 юли 2011 г. от Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV и Schindler Deutschland Holding GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 28 септември 2011 г. по дело T-138/07, Schinder Holding Ltd и др./Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз
(Дело C-501/11 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Schindler Holding Ltd, Schindler Management AG, Schindler SA, Schindler Sàrl, Schindler Liften BV, Schindler Deutschland Holding GmbH (представители: R. Bechtold и W. Bosch, както и проф. д-р J. Schwarze)
Други страни в производството: Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат:
1. да се отмени Решение на Общия съд (осми състав) от 13 юли 2011 г. (дело T-138/07);
2. да се отмени Решение на Комисията от 21 февруари 2007 г. (COMP/E-1/38.823 - Асансьори и ескалатори);
при условията на евентуалност, да се отменят или намалят глобите, наложени на жалбоподателите с това решение;
3. при условията на евентуалност спрямо исканията по точки 1 и 2, делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с указанията на Съда;
4. при всички случаи Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в производствата пред Общия съд и пред Съда.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите посочват тринадесет основания за обжалване:
─ първо, Общият съд е нарушил принципа на разделението на властите и изискването за справедлив процес, като е приел, че Комисията е компетентна да налага глоби, без да е упражнил пълен контрол върху решението ѝ;
─ второ, Общият съд е нарушил принципа за прякото доказване, като е приел, че е допустима досегашната практика на Комисията да използва като доказателство показанията на лица, подали заявления за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер;
─ трето, Общият съд е нарушил принципа на законност (член 7 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, наричана по-нататък "ЕКПЧ"), като е приел, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003
1 е достатъчно конкретно законово основание за налагането на глоби;
─ четвърто, Общият съд не е съобразил обстоятелството, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите са нищожни поради липсата на компетентност на Комисията;
─ пето, Общият съд неправилно е приел, че Насоките на Комисията от 1998 г. относно определянето на глобите не са в разрез със забраната на обратното действие и принципа за защита на оправданите правни очаквания;
─ шесто, Общият съд е нарушил изискването за вина и презумпцията за невиновност (член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък "Хартата", и член 6, точка 2 ЕКПЧ), доколкото не е счел за необходимо да установи и не е установил, че съответните предприятия носят отговорност за нарушенията, извършени от сътрудници;
─ седмо, Общият съд неправилно е приел, че Schindler Holding също носи отговорност за нарушенията. В това отношение приложените принципи за отговорността на дружеството майка накърнявали правомощията на държавите членки. Освен това Общият съд не съобразил практиката на Съда и нарушил презумпцията за невиновност (член 48, параграф 1 от Хартата и член 6, точка 2 ЕКПЧ);
─ осмо, Общият съд неправилно е приел, че не са надвишени таваните по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003;
─ девето, нарушено е правото на собственост на Schindler Holding, доколкото действието на глобата било равносилно на отнемане на собственост (член 17, параграф 1 от Хартата, член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ);
─ десето, Общият съд неправилно е приел, че определените от Комисията твърде високи основни размери на глобите са оправдани;
─ единадесето, Общият съд неправилно е приел, че отказът на Комисията да вземе предвид някои особени обстоятелства като смекчаващи не съставлява нарушение. В това отношение Общият съд в частност не съобразил доброволното преустановяване на нарушението в Германия и мерките на жалбоподателите за отстраняването на това нарушение;
─ дванадесето, Общият съд неправилно е приел, че Комисията основателно е определила твърде малки намаления на глобите по реда на Известието относно сътрудничеството или изобщо не ги е намалила. В това отношение Общият съд не взел предвид оказаното от жалбоподателите сътрудничество. Освен това той не съобразил, че Комисията неправилно е определила твърде малки намаления на глобите за оказаното сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството;
─ тринадесето, Общият съд допуснал нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото приел, че размерът на глобите е законосъобразен.
____________1 - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).