Жалба, подадена на 1 март 2024 г. от TEAG Thüringer Energie AG срещу решението, постановено от Общия съд (пети разширен състав) на 20 декември 2023 г. по дело T-56/21, TEAG Thüringer Energie AG/Европейска комисия
(Дело C-173/24 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: TEAG Thüringer Energie AG (представители: I. Zenke и T. Heymann, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Европейска комисия, E.ON SE, RWE AG
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда,
да отмени решението на Общия съд от 20 декември 2023 г., EVH GmbH/Комисия (T-56/21) и решението на Европейската комисия от 17 септември 2019 г. относно концентрацията E.ON/Innogy (преписка M.8870, ОВ C 379, 2020 г., стр. 16);
при условията на евентуалност и при всякакви обстоятелства, да върне дело T-56/21 на Общия съд за ново разглеждане и постановяване на каквото и да е необходимо решение;
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително понесените от жалбоподателя в рамките на производството по дело T-56/21 адвокатски възнаграждения и пътни разноски.
Основания и основни доводи
В жалбата са изложени пет основания:
Първо, Общият съд тълкувал неправилно правото на Съюза, и по-специално член 101 ДФЕС и член 21, параграф 1 от Регламент № 139/20041 , Общият съд неправилно не приложил член 101 ДФЕС поради твърдяно наличие на блокиращ ефект по член 21 от Регламента за концентрациите, не взел предвид представените от жалбоподателя доказателства относно наличието на картелно споразумение между E.ON и RWE, и нарушил процесуални права, като не взел предвид изложените от жалбоподателя факти.
Второ, Общият съд неправилно не приел, че административни производства M.8870, M.8871 и B8—28/19 са неразделна част от една-единствена концентрация, която задължително трябва да бъде разгледана в рамките на производството за контрол върху концентрациите, и по този начин приложил неправилно член 3 от Регламент № 139/2004. От една страна, било изключено придобиването от RWE на 16,67 % от капитала на E.ON. От друга страна, не било спазено понятието за концентрация по смисъла на член 3 от Регламент № 139/2004 във връзка със съображение 20 от този регламент.
Трето, Общият съд нарушил член 2 от Регламент № 139/2004 поради погрешно определяне на релевантния пазар, неправилна преценка на последиците от концентрацията и неправилно определен прогнозен период, както и поради неправилна квалификация на поетите ангажименти.
Четвърто, обжалваното съдебно решение се позовава на очевидни неточности, съответно на явно изопачаване на фактите, по отношение на които също е подадено искане за поправка на това съдебно решение.
Накрая, на пето място, Общият съд наложил прекомерен стандарт при доказването, тъй като във връзка с доказването на явни грешки в преценката неколкократно изискал жалбоподателят да представи резултата от разследвания, които Комисията не била извършила, и да представи доказателства от счетоводството за конкретните резултати, до които Комисията щяла да стигне, ако беше извършила правилен анализ. Освен това Общият съд нарушил принципите относно разпределянето на тежестта на доказване, като отхвърлил направеното от жалбоподателя искане за представяне на процесуални документи.
____________
1 Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 20) (наричан накратко „Регламент № 139/2004“).