Жалба, подадена на 6 декември 2011 г. от Carlo De Nicola срещу Решението, постановено на 28 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-13/10, De Nicola/ЕИБ

(Дело T-618/11 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Carlo De Nicola (Strassen, Люксембург) (представител: L. Isola, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

-    да отмени:

-    решението от 23 септември 2009 г., с което комитетът по жалбите отхвърля жалбата му срещу атестационния доклад за 2008, и свързаните с него актове;

-    атестационния доклад за 2008 в неговата цялост;

-    решенията за повишаване от 18 март 2009 г.;

-    всички свързани, последващи и предварителни актове, между които Насоките, приети от Дирекция "HR" (в хода на първоинстанционото производство жалбоподателят иска само посочените актове да не се прилагат).

-    Да осъди ЕИБ да обезщети причинените му имуществени и неимуществени вреди, както и да заплати съдебните разноски, заедно с лихви, при отчитане на ревалоризацията на валутата при определяне на присъдената сума.

-    Да осъди загубилата делото страна да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решение на Съда на публичната служба от 28 септември 2011 г., с което се отхвърля първоинстанционната жалба на жалбоподателя с предмет, на първо място, отмяна на решението от 23 септември 2009 г. на комитета по жалбите на Европейската инвестиционна банка, на второ място, отмяна на атестационния му доклад за 2008 г., на трето място, отмяна на решенията за повишаване от 18 март 2009 г., на четвърто място, отмяна на решението, с което му е отказано повишаване, на пето място, осъждане на банката да обезщети имуществените и неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква:

А)    По исканията за отмяна

1)    Жалбоподателят се оплаква от факта, че Съдът на публичната служба по същество пропуснал да се произнесе по искането за отмяна на решението на Комитета по жалбите, което е приложено към личното му досие и което може да се отрази отрицателно на бъдещата му кариера;

2)    Според жалбоподателя, тъй като е оспорил два отделни акта по различни съображения, Съдът на публичната служба не можел законосъобразно да откаже да се произнесе, още повече предвид, от една страна, че същия съд винаги е изключвал производната нищожност (тази, която засяга свързаните, последващи и предварителни актове, които не са самостоятелни и са тясно свързани с нищожните и/или унищожаеми актове) и, от друга страна, г-н De Nicola имал очевиден интерес от ново произнасяне на Комитета по жалбите, който представлява юрисдикцията по съществото на спора и за разлика от Съда на публичната служба можел дори да замести със собствената си преценка тази на неговите висшестоящи;

3)    По отношение на оспорването на атестационния му доклад жалбоподателят твърди, че по собствено усмотрение Съдът на публичната служба първо незаконосъобразно отказва да вземе предвид множество документирани случаи на тормоз, който бил претърпял през годината и така, като размества тежестта на доказване, Съдът на публичната служба пропуснал да се произнесе по почти всички негови възражения: от липсата на оценка за определена работа до неподходящите цели, от пропуска да се вземе предвид показаната изключителна инициативност до недобросъвестността на неговия оценител и т.н.;

4)    Жалбоподателят се оплаква също от грешки в мотивите, които често са резултат от изопачаване на искането, както и от липса на произнасяне по изтъкнатите незаконосъобразности на "Насоките за атестационните доклади", които са наложени, за да се позволи повишаването на "приятели", а на "най-добрите" и за да се заобиколи съдебния контрол, които превръщат годишната оценка от абсолютна в относителна и които по никакъв начин не уточняват условията за преценката кога изпълнението на служебните задължения е отлично, много добро, съответстващо на очакванията или незадоволително.

5)    На последно място, жалбоподателят се оплаква, че не са посочени критериите, използвани за преценката на молбата му до Комитета по жалбите и за да се изключи, че като е оспорил отказа да бъде повишен не е възнамерявал да оспори единствените повишения, приети от ЕИБ и документирани.

Б)      По петитума на жалбата

6)    С оглед на обезщетяването на имуществените и неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразното поведение на банката, г-н De Nicola отново се оплаква от недопустимо служебно произнасяна на СПС, който първо отхвърля част от искането въз основа на възражения, които не са повдигнати от ЕИБ, ката така отхвърля искането на основание на висящи дела, от което страната се е отказала, и което е неоснователно или защото не е доказано, или защото не е предвидено в процедурния правилник, или най-общо поради това, че твърдяно сходно искане било висящо пред в различни съдебни инстанции.

7)    Г-н De Nicola се оплаква освен това от съществения пропуск на Съда на публичната служба да се произнесе по искането му за прилагане на давностни срокове, предвидени в собственото му национално право, било защото трудовият му договор бил частноправен, било поради това, че като по-слаба страна по договора той имал право да иска прилагането на по-благоприятната правна уредба.

8)    На последно място той се оплаква от погрешната предпоставка, от която изхожда Съдът на публичната служба, като твърди, че той е оспорил незаконосъобразното поведение на своя работодател, докато Съдът на публичната служба се ограничава до това да търси незаконосъобразен акт, като прилагал към частноправния му договор разпоредби, които обаче били изрично предвидени за длъжностните лица.

____________