РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
15 октомври 2014 година
Дело F‑107/13
José António de Brito Sequeira Carvalho
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсионирано длъжностно лице — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Удръжка от пенсия — Изслушване на свидетел на обвинението пред дисциплинарния съвет — Липса на изслушване на засегнатото длъжностно лице — Неспазване на правото на изслушване“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н De Brito Sequeira Carvalho иска главно отмяна на решението на Европейската комисия от 14 март 2013 г. като дисциплинарно наказание да му бъде наложена удръжка на една трета от нетния месечен размер на неговата пенсия за срок от две години, както и Комисията да бъде осъдена да поправи вредата, която според него е претърпял
Решение: Отменя решението на Европейската комисия от 14 март 2013 г., с което на г‑н De Brito Sequeira Carvalho се налага като дисциплинарно наказание удръжка на една трета от нетния месечен размер на пенсията му за срок от две години. Отхвърля жалбата в останалата част. Европейската комисия понася собствените си съдебни разноски и е осъдена да заплати направените от г‑н De Brito Sequeira Carvalho съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Граници — Интерес на службата — Нарушаване поради образуването на дисциплинарно производство — Липса
2. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Задължение за извършване на предварително или на допълнително разследване — Липса
(член 86 от Правилника за длъжностните лица; членове 3 и 17 от приложение VIII)
3. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Производство пред Дисциплинарния съвет — Спазване на правото на защита и на състезателния характер на производството
(член 41, алинея 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, член 16, параграф 1 и член 22, параграф 1 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Производство пред органа по назначаване — Спазване на правото на защита и на състезателния характер на производството — Липса
(член 41, алинея 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, член 16, параграф 1 и член 22, параграф 1 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Производство пред Дисциплинарния съвет — Медицински установена невъзможност за изслушване на длъжностното лице от Дисциплинарния съвет — Молба за отлагане на изслушването — Обосновка на отказа за отлагане
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
1. Изискванията на задължението за полагане на грижа не могат да се тълкуват в смисъл, че те възпрепятстват органа по назначаване да образува дисциплинарно производство по отношение на длъжностно лице и да събира доказателства в рамките на такова производство. Действително такова решение се взема преди всичко в интерес на институцията от това да бъде установено и ако се налага, да бъде санкционирано, евентуално неизпълнение на задължения, произтичащи от Правилника, от страна на длъжностно лице.
В това отношение длъжностно лице не може да използва подаването на искане или на жалба по административен ред като повод, за да разпространява пред трети лица обвинения срещу свой колега. Всъщност дори когато упражнява правата си, предвидени в член 90 от Правилника относно подаването на искане или жалба по административен ред пред органа по назначаване, длъжностното лице е длъжно да прояви сдържаността и умереността, която му диктуват задълженията за обективност и безпристрастност, както и опазването на престижа на длъжността, зачитането на достойнството на лицата и спазването на презумпцията за невиновност. Освен това, ако длъжностно лице възнамерява да подаде сигнал до своята институция за поведението на свой колега, то трябва да използва правните способи, с които разполага на основание членове 22а, 22б или 24 от Правилника, вместо да разпространява обвинения срещу този колега, което би могло да навреди на неговото професионално достойнство. С разпространяването пред трети лица на такива обвинения длъжностното лице не изпълнява произтичащите от Правилника свои задължения. При тези обстоятелства задача на органа по назначаване е да вземе всички необходими административни мерки, сред които е и образуването на административно производство и събирането на доказателства.
(вж. точки 76—78)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Brendel/Комисия, T‑55/03, EU:T:2004:316, т. 133
Съд на публичната служба — решения A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, EU:F:2010:2, т. 377 и De Brito Sequeira Carvalho/Комисия, F‑126/11, EU:F:2013:126, т. 72 и 88
2. Образуването на предварително разследване на основание член 86 от Правилника или на допълнително разследване на основание член 17 от приложение IX към Правилника попада в обхвата на правото на преценка на органа по назначаване или на Дисциплинарния съвет. Тези разпоредби не предвиждат автоматично образуване на проверка, нито че това е задължение в тежест на органа по назначаване в случаите, когато се предполага наличието на неизпълнение на произтичащи от правилника задължения.
Нещо повече, макар от член 3 от приложение IX към Правилника да следва, че органът по назначаване упражнява своите дисциплинарни правомощия на основание на доклад от разследване, няма никаква пречка той да извърши подобно разследване под формата на обикновена проверка на доведените до знанието му факти, без да предприеме допълнителни мерки.
(вж. точки 90 и 91)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение De Brito Sequeira Carvalho/Комисия, EU:F:2013:126, посочено по-горе, т. 123 и цитираната съдебна практика
3. В рамките на дисциплинарно производство, така както то е уредено в Правилника, правото на изслушване се прилага по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, от една страна, по-конкретно на член 16, параграф 1 от приложение IX към Правилника, който уточнява, че засегнатото длъжностно лице се изслушва от Дисциплинарния съвет, и от друга страна, на член 4 от същото това приложение, който предвижда, че длъжностното лице, което по обективни причини не може да бъде изслушано съгласно разпоредбите на настоящото приложение, може да бъде поканено да представи писмено обясненията си или да бъде представлявано от посочено от него лице.
Освен това спазването на състезателния характер на дисциплинарното производство в рамките на разследването изисква да се даде възможност на обвиненото длъжностно лице или на неговия защитник да присъстват на изслушването на свидетели, което се извършва, и да им задават въпросите, които според тях са полезни за неговата защита. Също така, ако Дисциплинарният съвет прецени, че не разполага с достатъчно ясна информация относно деянието, което се приписва на съответното длъжностно лице, или относно обстоятелствата, при които то е извършено, той провежда разследване по силата на член 17, параграф 1 от приложение IX към Правилника при спазване на принципа на състезателност.
(вж. точки 100 и 109)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Connolly/Комисия, T‑34/96 и T‑163/96, EU:T:1999:102, т. 61
4. Що се отнася по-конкретно до задължението на органа по назначаване, след като получи становището на Дисциплинарния съвет да изслуша длъжностното лице, преди да вземе окончателното си решение по въпроса, обстоятелството, че заинтересованото лице не е изслушано съгласно член 22, първа алинея от приложение IX към Правилника, не води до отмяна на решението, с което му се налага дисциплинарно наказание, ако за това неизпълнение носи отговорност самото заинтересовано лице.
Когато изслушването на съответното длъжностно лице от органа по назначаване преди приемане на решението, с което му се налага дисциплинарно наказание, не може да компенсира липсата на изслушване на съответното длъжностно лице от Дисциплинарния съвет, нито да поправи ipso jure несъстезателния характер на изслушването от Дисциплинарния съвет на свидетел на обвинението, призован от органа по назначаване, следва да се направи извод, че правото на съответното длъжностно лице да бъде изслушано, не е спазено.
(вж. точки 101 и 122)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Stevens/Комисия, T‑277/01, EU:T:2002:302, т. 41 и цитираната съдебна практика
5. Когато длъжностно лице своевременно е предупредило Дисциплинарния съвет с представянето на медицинско свидетелство за отсъствието си поради заболяване, включващо и деня, за който е предвидено неговото изслушване, задължение на неговата институция е да докаже, с представянето на друго медицинско становище или чрез съвкупност от съвпадащи доказателства, че напротив, то може да присъства на това изслушване или че в действителност неговото отсъствие не е оправдано от никаква обективна причина.
Различен е случаят, в който Дисциплинарният съвет не прави никакви постъпки, за да докаже верността или точния обхват на представените от длъжностното лице медицински удостоверения, нито предприема някаква мярка, която да позволи на длъжностното лице да присъства на изслушването, включително и като реши да го отложи, поне еднократно, за нова подходяща дата.
(вж. точки 111 и 117)