РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

11 декември 2014 година

Дело F‑103/13

DE

срещу

Eвропейска агенция по лекарствата (EMA)

„Публична служба — Срочно нает служител на EMA — Доклад за оценка — Искане за отмяна — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката — Нарушение на процесуалните норми — Липса“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която DE иска по същество отмяната на неговия доклад за оценка за периода между 15 септември 2010 г. и 15 септември 2012 г. (наричан по-нататък „докладът за оценка за 2010/2012 г.“).

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда DE да понесе направените от него съдебни разноски и тези, направени от Eвропейската агенция по лекарствата.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Правен интерес — Жалба за отмяна на доклад за оценка, подадена от срочно нает служител след прекратяването на неговите функции — Запазване на правния интерес

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Атестация, която е по-лоша от предходната — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

1.      За да може да продължи да поддържа жалба за отмяна на решение на администрацията, жалбоподателят трябва да запази възникнал и съществуващ личен интерес от отмяната на това решение дори след подаването на жалбата.

Що се отнася до интереса на жалбоподателя да поиска отмяната на оспорвания доклад за оценка, необходимо е да се прецени дали той е доказал съществуването на особено обстоятелство, обосноваващо личен и все още съществуващ интерес от отмяната дори след окончателното прекратяване на неговите функции.

Когато срочно нает служител посочва в жалба за отмяна на доклад за оценка, че ответната страна е решила да не поднови неговия договор, като се основава, наред с останалото, на оспорвания доклад за оценка, и че той е сезирал Съда на публичната служба с жалба, насочена срещу това решение, фактът, че трудовият договор на жалбоподателя е прекратен, сам по себе си не прави напълно безполезен оспорвания доклад за оценка и вследствие на това не е от естество да доведе до загуба от страна на жалбоподателя на неговия правен интерес от оспорване на посочения доклад.

(вж. точки 25—28)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — определение N/Комисия, T‑97/94, EU:T:1998:270, т. 26; решение Dionyssopoulou/Съвет, T‑105/03, EU:T:2005:189, т. 20 и определение Marcuccio/Комисия, T‑46/08 P, EU:T:2009:362, т. 50 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — решение Solberg/OEDT, F‑148/12, EU:F:2013:154, т. 16

2.      Администрацията е длъжна да изложи достатъчни и подробни мотиви в атестационния доклад и да даде възможност на заинтересованото лице да направи възражения по тези мотиви, като спазването на тези изисквания е още по-важно, когато атестацията е по-лоша от предходната.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Ferrer de Moncada/Комисия, T‑16/03, EU:T:2004:283, т. 53

Съд на публичната служба — решение Nastvogel/Съвет, F‑4/10, EU:F:2011:134, т. 58 и цитираната съдебна практика