Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 2 февруари 2018 г. — Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid/A и др.
(Дело C-70/18)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Raad van State
Страни в главното производство
Жалбоподател: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid
Други страни в производството: A, B, P
Преюдициални въпроси
а. Следва ли член 7 от Решение № 2/761 , съответно член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която се предвижда общото обработване и съхранение на биометрични данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, във файл по смисъла на член 2, букви а) и б) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г. [, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10]), тъй като тази правна уредба не надхвърля необходимото за постигане на преследваната от нея законна цел — предотвратяване и противодействие на измамите с фалшива самоличност и документните измами?
б. От значение ли е за това обстоятелството, че срокът на съхранение на биометричните данни зависи от срока на законното и/или незаконното пребиваване на граждани на трети държави, включително и на турски граждани?
Следва ли член 7 от Решение № 2/76, съответно член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба не представлява ограничение по смисъла на тези разпоредби, ако последиците от националната правна уредба за достъпа до трудовия пазар са твърде несигурни и твърде непреки съгласно тези разпоредби, за да може да се приеме, че се възпрепятства този достъп?
а. Ако отговорът на втория въпрос е, че национална правна уредба, която с цел предотвратяването, разкриването и разследването на терористични или нетерористични престъпни деяния позволява от база данни да се предоставят на трети лица биометричните данни на граждани на трети държави, включително и на турски граждани, представлява ново ограничение, следва ли член 52, параграф 1 във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба?
б. От значение ли е за това обстоятелството, че в момента на задържането на гражданин на трета държава поради подозрение, че е извършил престъпление, той носи в себе си документа за пребиваване, в който се съхраняват биометричните му данни?
____________
1 На Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция.